Р Е Ш Е Н И Е
№ 137
гр. Г.Оряховица, 22.03.2018г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският
районен съд, втори състав, в публично заседание на дванадесети март през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на секретаря M.К. и в
присъствието на прокурора …………………..., като разгледа докладваното от съдията
Вардаров гр.дело№995/2017г. по описа на Горнооряховския районен
съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обективно
съединени искове с правно основание: чл.127 ал.2
от СК ввр. чл.59 ал.9 от СК; чл.127a от СК ввр. чл.45 от ЗБЛД; чл.127a от СК
ввр. чл.76 т.9 от ЗБЛД.
Ищецът В.Й.Й., представляван
от адв.А. Ж.К. *** и адв.М. Ив.Г. ***,
твърди в исковата си молба, че с Решение№4563/10.12.2012г. по гр.дело№14106/2012г. на РС-Пловдив е бил прекратен бракът между В.Й.Й. и М.И.Д..
Съдът е одобрил споразумението по чл.51 от СК между страните, като родителските права по отношение на двете деца
Е.В.Й. с ЕГН********** и Й. В. Й. с ЕГН********** са били предоставени на
майката М.И.Д., в т.ч. и местоживеенето на децата – при майката. Със същото
бил определен режим за лични отношения на бащата с децата, както следва: бащата ще вижда и
взема децата при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца за
времето от 09h00min. в събота до 18h00min. в неделя, както и две седмици през
зимната ваканция на учениците, и две седмици през лятото, което време да не
съвпада с платения годишен отпуск на майката. През периодите на лични отношения
бащата ще взема и връща децата от дома на майка им. Също така, бащата се задължил да заплаща за всяко от децата Е.В.Й.
с ЕГН********** и Й.В.Й. с ЕГН********** месечна издръжка в размер на по
80.00лв. за всяко едно от тях(заплащане – до десето число на текущия месец),
чрез тяхната майка и законен представителка, считано от датата на влизане на
решението в сила до навършване на пълнолетие или настъпването на друга правопогасяваща
или изменяваща издръжката причина, ведно със законната лихва при забава. Твърди се, че след развода си М.И.Д. заедно е децата напуска гр.Пловдив и
отива да живее в Област В.Търново, като същата многократно сменя адреса си и
партньорите, е които съжителства без да даде информация за тези промени(относно
местоживеенето) на бащата на децата, като по този начин многократно
възпрепятствала реалното осъществяване на определените мерки на лични отношения
между бащата и неговите деца. По този повод, а и поради факта, че майката на
децата не полага адекватни грижи за тяхната хигиена, обличане, възпитание и
надзор, същият твърди, че е подавал
жалби до А”СП” гр.В.Търново. След
развода ищецът разбрал, че ответницата е оставяла децата им без надзор, за по
няколко дни, в т.ч. и в ромско семейство
за продължителен период от време, без да извести къде се намира. През 2014г.
ищецът е работил в 68-а бригада
„Специални сили“ и заминал за Кр.Великобритания, за да потърси работа и се
установил там. В средата на м.ноември.2016г. разбрал, че М.И.Д. изоставила
децата, които са били настанени в ЦНСТ гр.З. със
Заповед№ДСПСП11-187/31.10.2014г. и Заповед№ДСПСП11-186/31.102014г., издадени от
Директор Д”СП” гр.Г.Оряховица, на основание чл.27 ал.1 ввр. чл.5 ал.1 и чл.25
ал.2 от ЗЗДетето. Със съдействието на социалните работници ищецът осъществявал
контакти с децата си, като им изпращал пари за дрехи, обувки, джобни и
ученически пособия, както и се свързвал с децата по телефона. Неколкократно
подавал искания настаняването на децата да бъде преустановено и те да бъдат
реинтегрирани, като се предоставят за
отглеждане на него. Понастоящем ищецът се установил трайно във
Кр.Великобритания, където си намерил
постоянна работа. В края на 2016г. закупил къща, в която били осигурени
нормални битови условия и за стандартите на Кр.Великобритания. Успял да намери две учебни заведения, които
биха приели двете деца, без владеене от тяхна страна на английски език. Твърди,
че в същото време, М.И.Д. сменила още няколко адреса, родила още едно дете,
като се раздели с бащата на последното и дете,
като пребивавала в защитено жилище, като засега се установила в с.Д.
Общ.Л.. Предвид чл.59 ал.9 от СК са налице нови обстоятелства, настъпили след
постановяване на развода, които променили съществено обстановката и начина па
отглеждане на децата - влошили ги така, че с оглед интересите на децата, се
налагало изменение на взетите мерки и предписване на нови. Желанието на ищеца е
да отглежда децата си и да се грижи за тях, в т.ч. да осигури образованието им, като ги вземе
при себе си. Твърди, че между него и
децата изключително силна емоционална привързаност, което предполага те да
продължат да живеят съвместно и да бъдат отглеждани и възпитавани заедно. Моли
съда да постанови решение с което: -да се предостави упражняването на
родителските права върху Е.В.Й. с ЕГН********** и Й.В.Й. с ЕГН********** - на
бащата В.Й.Й. с ЕГН********** и да
определите местоживеене на децата при бащата във Кр.Великобритания; -да
се определи режим за лични отношения на децата Е.В.Й. с ЕГН********** и Й.В.Й.
с ЕГН********** с майката М.И.Д., както следва: децата да прекарват по един
месец(двете деца едновременно) при майката през лятото(лятната ваканция), като
за целта билетите за пътуване от Кр.Великобритания до Р.България се поемат от
майката М.И.Д., а билетите за връщане на децата от България във Великобритания
да се поемат от бащата В.Й.Й.. Бащата В.Й.Й. се задължава, в случаите когато
пребивава с децата в Р.България извън периодите на летните ваканции, да
уведомява предварително майката М.И.Д. поне седем дни преди датата на начало на
престоя и да и осигури възможност за свиждане с децата
в рамките на поне един ден без преспиване. Бащата В.Й.Й. се задължава да
осигурява чрез sкype/messenger/viber/телефон или други комуникационни средства
контакт на децата Е.В.Й. и Й.В.Й. с
майката М.И.Д., като тези контакти да се осъществяват в рамките от 07h00min. до
21h00min. в почивните дни. респ. в същите
времеви граници извън времето, в което децата са на училище в учебни дни; -да
бъде осъдена ответницата М.И.Д. да заплаша издръжка на двете деца, съобразно
възможностите си и нуждите на децата; -да се даде разрешение на В.Й.Й., заместващо съгласието
на родителя-майка М.И.Д., самостоятелно да подава заявления и получава
български документи за самоличност(вкл. лични карти и паспорти) за децата Е.В.Й.
с ЕГН********** и Й.В.Й. с ЕГН**********; -да се даде разрешение заместващо съгласието на
родителя-майка М.И.Д., за пътуване на Е.В.Й. с ЕГН********** и Й.В.Й. с ЕГН**********
в чужбина, придружавани от баща си В.Й.Й. или от посочено от него лице
неограничено в посоките от и до Кр.Великобритания. Претендира направените по
делото разноски.
Ответницата М.И.Д., представлявана
от адв.Сп.Б. от ВТАК, оспорва предявения иск, в т.ч. и изложените в исковата молба доводи. Оспорва
твърденията, че била в неизвестност за
бащата и че възпрепятствала осъществяването на личните контакти между бащата и
децата. Напротив, баща не бил изпълнявал своите задължения за даване на ежемесечна
издръжка и съзнателно се възползвал от обстоятелството, че не знае къде и как
да предостави издръжката за децата си. За изминалите пет години от развода на
страните майката била получила един единствен път доброволно от бащата за два месеца, която издръжка била получена
чрез ЦНСТ гр.З.. Ответницата твърди, че след развода си е напуснала гр.Пловдив
и се прибрала в родния си край - с.Д.
Общ.Л., където има собствен имот. Не била лишавала ищеца от личните му контакти
с децата, но той не спазвал режима за това, което довело до противоречия между
родителите. Ответницата подала жалби до
Военна прокуратура Плевен и РП-В.Търново
срещу ищеца, за това, че не плащал издръжка. Търсила съдействието на А”СП” и на съдебен изпълнител, като по
принудителен начин получила само три издръжки. След проведен разговор с
ищеца(пребиваващ в Кр.Великобритания) на
15.09.2014г., последният отказал да плаща издръжка за децата под предлог „който
си има деца, да се оправя сам- той нямал при себе си деца”. Тъй като нямала
средства(разполагала само с т.н. „детски надбавки”, то по сигнал до А”СП”
последвала заповед за извеждане на децата
от семейната среда от
03.11.2014г. за срок от шест месеца, като децата били настанени в ЦНСТ гр.З.. След неблагополучния и втори брак в
гр.Г.Оряховица не можала да прибере двете си деца, като на 27.06.2015г. се ражда
третото и дете Д.Р.и несгодите за нея продължили. Твърди, че въпреки знанието на ищеца за
житейските несгоди на майката и децата, същият не проявявал никаква отговорност
по отношение на децата, демонстрирайки амбициозното си желание да изведе от страната отрасналите
вече деца, като ги откъсне от майка им и с това допълнително да я накаже. Твърди, че през пролетта на 2017г. майката взела
децата син от ЦНСТ гр.З. и ги приютила в новия си дом в с.Д. ул.”Сиракова”№5.
Понастоящем ответницата живеела на съпружески начала с В.Е.К. и била
създала условия за едно нормално и многолюдно семейство с малкия Д. и двете си
деца, като всяко едно от тях имало своя самостоятелна стая. Предстояла
процедура по осиновяването на детето Д. от В.Е.К.. Била налице и процедура по
прехвърлянето на двете деца от ЦНСТ гр.З.
в ОУ„Петко Р.Славейков” с.Д. Общ.Л., където децата да
продължат образованието си. Моли съда да отхвърли предявения иск за
промяна на родителските права и тяхното предоставяне на В.Й.Й.. Ищцата лично се
противопоставя на искането да се
даде разрешение на В.Й.Й., заместващо
нейното съгласие, самостоятелно да подава заявления и получава български
документи за самоличност(вкл. лични карти и паспорти) за децата, както и да се
даде разрешение заместващо съгласието и
за пътуване на децата в чужбина, придружавани от баща си В.Й.Й. или от посочено
от него лице неограничено в посоките от и до Кр.Великобритания. Претендира
направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на
ГПК, приема за установено следното:
Видно от приложеното удостоверения за ражданe, издадено съответно въз основа съответно на Акт за раждане№0125/24.02.2005г.
на Общ.В.Търново, М.И.Д. и В.Й.Й. са родители на Е.В.Й. с ЕГН**********
Видно от приложеното
удостоверения за ражданe, издадено
съответно въз основа съответно на Акт за
раждане№0332/22.05.2008г. на Общ.Пловдив, М.И.Д. и В.Й.Й. са родители на Й.В.Й.
с ЕГН**********.
С Решение№4563/10.12.2012г.(влязло в
законна сила) по гр.дело№14106/2012г. на РС-Пловдив е бил прекратен брака между М.И.Д. и В.Й.Й. по
реда на чл.330 от ГПК(взаимно съгласие), като е било одобрено постигнаното между страните споразумение по чл.51 от СК. С
това споразумение родителските права по отношение на децата Е.В.Й. и Й.В.Й. са били представени на майката,
както било определено местоживеене на
децата – при майката. На бащата е
определен режим на лични контакти и отношения с децата: всяка първа и
трета сьбота и неделя от месеца за времето от 9ч. в събота до 18ч. в неделя,
както и две седмици през зимната ваканция на учениците, и две седмици през
лятото, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката. През
периодите на лични отношения бащата ще взема и връща децата от дома на майка
им. Също така, бащата се задължил да заплаща за всяко от децата месечна
издръжка от по 80.00лв. до настъпване на законни основания за изменяването или
прекратяването на издръжките.
За период
време(м.август.2012г.-23.06.2014г.) М.И.Д. осъществява фактическо съжителство
на семейни начала с Стелиян Дойчинов, като децата са живели съвместно със своя
баща в гр.Пловдив до края на 2012г., а от началото на 2013г. децата се
отглеждат в семейната среда на своята майка в с.Д. Общ.Л.. На 23.06.2014г.,
след пореден скандал, придружен от физическо насилие спрямо майката и едно от
децата, М.И.Д. напуска Стелиян Дойчинов, и заедно с децата Е. и Й. в
продължение на два месеца се установява в гр.Бургас, заедно с друго лице. След
това се преместват в гр.Г.Оряховица в дома на нейна братовчедка. На
28.08.2014г. в гр.Г.Оряховица М.И.Д. сключва втори граждански брак с Валери Д.ков
Р..
Спрямо децата Е.В.Й. и Й.В.Й. са
били предприети спешни мерки за закрила,
предвид оставянето на децата за отглеждането им от трето лице(заявило
невъзможност да ги гледа) и заминаването на майката в чужбина. Със
Заповед№ДСПСП-11-186/31.10.2014г. и Заповед№ДСПСП11-187/31.10.2014г. на
Директор Д”СП” гр.Г.Оряховица малолетните деца Е.В.Й. и Й.В.Й. са спешно
настанени в Център за настаняване от семеен тип(ЦНСТ) гр.З.. Мерките за
закрила били потвърдени с Решение№105/30.12.2014г.(влязло
в законна сила на 15.01.2015г.) и
Решение№106/30.12.2014г.(влязло в законна сила на 16.01.2015г.) – двете на РС-Елена за срок до настъпване на
обстоятелства, благоприятстващи промяна на мярката за закрила.
На 27.06.2015г. в гр.Г.Оряховица М.И.Д.
ражда третото си дете Д. В.Р., като в акта му за раждане В.Р.е вписан като
негов баща. Няколко месеца след раждането на детето, В.Р.упражнил насилие над
тях, kaто майката и детето Д. са настанени в Звено „Майка и бебе”
гр.Габрово(изписани от звеното на 22.06.2016г.). Впоследствие майката и детето
се установяват на квартира в гр.Габрово, по-късно(от м.август.2016г.) се местят
в гр.Ловеч, а от м.февруари.2017г. майката и детето Д. са в с.Д. Общ.Л., където
майката е започнала осъществяване на ново фактическо съжителство с В.Е.К.в
неговия дом. С Решение №430/27.02.107г. по гр.дело№2621/2015г. РС-Габрово е прекратил брака между М.И.Д. и В.Р., като
родителските права по отношение на детето са предоставени на майката.
По делото е приложен социален
доклад по реда на чл.15 ал.6 от ЗЗДетето от страна на Д”СП” гр.Eлена
относно положението на децата Е.В.Й. с
ЕГН********** и Й.В.Й. с ЕГН**********. Основните потребности на двете деца се
задоволявали от екипа на Център за настаняване от семеен тип(ЦНСТ) гр.З.. Двете деца са гостували в семейната среда на майката си до края на лятната
ваканция. Детето Е. е ученичка в шести
клас при СУ”Св.Св. Кирил и Методий” гр.З., като е завършила предходния клас с много добър
успех. Детето Й. е ученик във трети клас при СУ”Св.Св. Кирил и Методий” гр.З..
От предходната учебна година получавали чести оплаквания от
учителките за лошо поведение от страна
на Й.В.Й. в часовете и през междучасията. Според проведените анкети и
наблюдения престоят на децата в ЦНСТ гр.З. оказвал положително въздействие
върху цялостното развитие на децата - физическо и емоционално.
По делото също са приложени два
социални доклада(от 03.08.2017г. и от 26.10.2017г.) по реда на чл.15 ал.6 от
ЗЗДетето от страна на Д”СП” гр.Г.Оряховица относно положението на децата Е.В.Й.
с ЕГН********** и Й.В.Й. с ЕГН**********. Отдел „Закрила на детето” проследява
грижите, които се полагат за Е. и Й. от тяхната майка и съжителят и за периода
на техния престой в с.Д.. Извършено било
наблюдение над двете деца Е. и Й. в периода на пролетната и лятната, ваканции,
които те прекарали в дома на майката в с.Д.. От м.април.2017г. отделът работел и по случая на детето Д. Р., спрямо което е
предприета мярка за закрила от страна на О”ЗД” Ловеч, а поради смяна на
местоживеенето на майката и детето. През
пролетната и лятната ваканции децата са
били в семейната среда на майката в с.Д., като впоследствие децата били
вземани от ЦНСТ през почивните
дни(събота и неделя). Във връзка с това
е бил предприет и ремонт на
жилището в с.Д.. На 01.09.2017г. била депозира саморъчна молба от майката с изразено желание за реинтеграция
на двете деца. В тази връзка на 07.09.2017г. била изготвена оценка по случаите на децата и
план за работа с майката и съжителя и, като били планирани дейности за
изпълнение в посока повишаване на родителския капацитет и успешно връщане на Е.
и Й. в семейната среда на майката. Според проведените изследвания и анкети жилището, което обитават
М.И.Д., синът и Д. Р., съжителят В.Е.К.и неговият баща Енчо В.Кръстев е разгърната
едноетажна къща(основен и приземен етаж). Трите стаи на основния етаж били
ремонтирани, за да посрещнат децата Е. и
Й. през лятната ваканция. Били дадени предписания за поддържане на подходящ ред
и чистота в жилището с оглед приютяване на куче и котка в жилището. Становището на О”ЗД” гр.Г.Оряховица относно възможността
на майката да полага грижи за децата Е. и Й. в семейната си среда е, че към
настоящият момент родителят не е готов за връщане на децата при него. Предвид
краткото все още съжителство на майката с В.Е.К.било „трудно да се прецени дали
отношенията между тях ще продължат да са хармонични и в бъдеще”. На този етап и
майката М.И.Д. и съжителят и
В.Е.К.били „еднакво активни и инициативни по отношение гостуването на Е.
и Й. в семейната им среда и в желанието си за реинтеграция”. О”ЗД” гр.Г.Оряховица започнал работа с майката и
настоящия и сьжител с цел повишаване на родителския им капацитет и успешно
връщане на децата в семейната им среда, чрез насочване на двамата към Центьр за обществена подкрепа гр.Л.
за ползване на тримесечна социална услуга “Повишаване на родителския капацитет”
с цел успешна реинтеграция на децата Е. и Й. в семейната им среда.
В съдебно заседание е изслушан и соц.работник
К.М., изготвила соц.доклад на Д”СП” гр.Г.Оряховица. Установи се, че от
21.09.2017г. майката и настоящият и съжител са насочени да ползват подходяща специална услуга „Център за
обществена подкрепа” в гр.Л., за повишаване на родителския капацитет. Били
извършени наблюдения на децата през периода на лятната ваканция 2017г. Децата
получили разрешение да посещават семейната среда на майка си(в съботен и неделен ден, както и
цялата лятна ваканция). От Отдел „ЗД”
били направени предписания за М.И.Д. и съжителстващия с нея мъж да пригодят жилището за децата, като това
било изпълнено и за децата са предоставени самостоятелни ремонтирани и
обзаведени стаи. С бащата са имали кратка среща след заседание по настоящото
дело.
Представен е и социален доклад от
20.02.2018г., изготвен от независим социален работник в Кр.Великобритания гр.Питърбъроу(чрез преглед на документите на В.Й.Й.,
проверка на банковата му сметка, посещение на дома му и провеждане на лично
интервю В.Й.Й. и съжителстващата с него - Радостина Ангелова). Двамата живеят в
къща(три спални, хол, трапезария, кухня и градина в задната част на имота), находяща
се в гр.Мансфийлд и закупена със заем и обезпечен с ипотека. В.Й.Й. пребивава в
Кр.Великобритания от 2014г. и работи в
компания „Auto Four“ по трудов договор. В.Й.Й.
е извършил проучване в местните
училища(Академията на кралица Елизабет и Свети Филип Нен с катедралното училище
„Св.Беде“ в гр.Мансфийлд), като от
училищата са потвърдили местата на всяко от децата. В.Й.Й. съобщил, че имал
история с българската полиция и с полицията на Кр.Великобритания по отношение
на домашното насилие, като всички обвинения по отношения на него били свалени. Според становището на независимия социален работник В.Й.Й. има къща, подходяща за отглеждане на
деца, има достатъчно доходи, за да отговори на техните потребности и да се
грижи за тях, както и подкрепата на партньорката си. Мястото, където живее Й.,
дава възможност децата да бъдат обучавани в подходящи училища в близост до неговата
къща.
По делото е приложена справка от
25.10.2017г. от „Център психично здраве – В.Търново”ЕООД, според която В.Й.Й. е
регистриран през 1987г. с дг.300(Невроза) по МКБ – 9, като е снет е от
диспансерен учет през 1992г. – като
клинично здрав. В регистъра от 2002г. нямало данни за В.Й.Й..
В съдебно заседание, по реда на чл.15 ал.1 от ЗЗДетето, е изслушана Е.В.Й.(в
присъствието на социален работник към Д”СП” гр.Г.Оряховица). Детето заявява, че
се чувства се много добре в ЦНСТ гр.З., където е и брат и Й.В.Й.. Счита, че се
справя добре с учебния материал в ОУ"Св.Св.Кирил и Методий“. И двамата родители ги
посещавали(баща и – през лятото, а майка и
- през седмица). Посещавали дома на майка си в с.Д.. Счита, че брат и Й.
е „палав, но като направи някоя беля, след това се извинява“. Понякога майка и
се държала строго с нея и брат и Й..
По делото е допусната
съдебно-психологична експертиза. Според изследването на вещото лице интелектуалното и когнитивно
развитие на Е.В.Й. и на Й.В.Й. е съответстващо на календарната им
възраст(и двете деца са емоционално незрели, като имат изградени умения за
социално-приемливо поведение, общителни, активни, любознателни, със стремеж да
са център на внимание, да се изявяват). На преден план в съзнанието на всяко от
двете деца излизали спомени за майчина грижа и внимание, за поставянето на
граници, както и за ролята и на
спасител, което е силно повлияно от
надеждата да напуснат ЦНСТ и да заживеят в семейството на майка си. Й.В.Й.
споделил, че въпреки страховете си, баща му „не се е държал толкоз лошо“, като
им купувал желани неща. И двете деца са запазили топли спомени от баба им(по
бащина линия). И двете деца изпитват тревожност, породена от нестабилната и
несигурна семейна среда и отношения в ранното детство, последвалата раздялата с
родителите и загубата на семейната среда. Детската психика е адаптивна и
привиква към условията, които предлага средата. Загубата на емоционално
подкрепящата семейна среда е травма, която е дала отпечатък и определя не само
психичното състояние и поведение на детето към момента, но и в бъдещето, като
пораснал индивид. Вещото лице счита, че и двете деца в себе си „изчистват
образа на майката” и не таят обвинения, отхвърляния, обида. Контактът и с
двамата родители по време на престоя им в ЦНСТ гр.З. им е носил радост и
надежда, като децата вече „преживяли надеждата”, че баща им ще ги изведе от
дома и вземе при себе си, но това не се
осъществило. Според вещото лице, към настоящия момент, Е.В. Й. изпитва по-голяма привързаност и доверие
към майка си, тъй като тя е по-активния и наличен родител, с когото детето се
вижда и реално контактува, даваща и подслон, сигурност, пространство,
безопасност. Според вещото лице Й.В.Й., поради малолетната си възраст, недоизградена
ценностна система, емоционална незрялост и конкретно-образно мислене, изпитвал
по-голяма привързаност, доверие и безопасност към майка си с която е в
по-интензивен и актуален контакт. Относно възможността за промяна на средата и
с оглед заявените желания на родителите, вещото лице счита, че преместването, в
която и да е семейна среда ще е стресово
за всяко от децата като всяка промяна. Предвид, че средата на майката да е
позната и по-свойствена, стресът би бил
по-малък. Според вещото лице децата биха
се приспособили по-леко към непознатата среда на бащата при условие, че са
подкрепени от майката и поддържат контакт с нея.
От двете страни са ангажирани гласни
доказателства. Св.А. Н.Г.(***) твърди, че децата постъпили в ЦНСТ на
31.10.2014г. с административна заповед на Директор Д”СП” гр.Г.Оряховица. Твърди,
че децата са много привързани едно към друго, като контактували и с майка си и с баща си. Бащата
пътувал в чужбина и след идването си в
Р.България ги вземал при себе си. Често им изпращал пари и много подаръци,
както и колети за Коледа и рождените им дни. Децата били доста объркани и понякога разказвали
едно нещо, след това съвсем друго. Св.В.Е.К.(съжителстващ на семейни начала с М.
Ив.Д.) заявява, че живее на семейни начала с ответницата от близо година. Заедно с тях живеел и баща му. Твърди, че
двете деца много го уважавали и дори „му казвали „тате”, без да ги карал за
това”. През пролетната и лятната ваканция ги вземали в къщи(от петък до
неделя). За децата била подсигурена стая. Твърди, че работел в „Кентавър
ресурс”ООД, като М. Ив.Д. работела без договор на изпитателен срок във фирма в с.Д., като на ден и заплащали по
40.00лв. М. Ив.Д. му разказала, че ищецът „я продавал за проститутка в
Австрия”. Св.Магда Ст.Димитрова познава
ответницата отдавна, като потвърждава, че
живее с В.Е.К., който уважавал
двете деца, които дори му казвали
„татко”. виждала М. Ив.Д. и В.Е.К.да
вземат децата в съботен ден и да ги връщат в неделния ден. М. Ив.Д.
и се оплакала, че ищецът В. Й.Й.
„я продавал за проститутка в Австрия”. Св.Е.В.К.(баща
на В.Е.К.– съжителстващ с ответницата)
заявява, че „засега не можел да се оплаче от нея”. Децата „слушали, ама
като се обади първия им баща малко се разваля дисциплината, но св.Е. В.К. ги „държал по-строго”. Съдът кредитира свидетелските показания като
обективни и им дава вяра. Фактите и
обстоятелствата в тях кореспондират и с останалия доказателствен материал.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Според чл.123 от СК родителските
права и задължения се упражняват от двамата родители заедно и поотделно. При развод родителите се разделят и чл.59
ал.4 от СК, задължава съда да реши при кого да останат децата, кой да упражнява
родителските права и издръжката, която трябва да плаща другият. Във всички тези случаи при изменение на
обстоятелствата съдът може да измени мерките по чл.59 ал.9 от СК. Както
първоначалното решение, така и изменяването на мерките може да стане по
инициатива на някой от родителите, Д”СП” или служебно от съда. Решението, с което са постановени мерки
относно децата, не губи правното си действие по причина на това, че
обстоятелствата са се изменили. Необходимо е ново решение, което да ги
измени. Такъв е и настоящият случай.
Съгласно действащия СК при развод
съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и
възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес(чл.59
ал.1 от СК), като съдът би утвърдил споразумението по реда на чл.49 ал.5 от СК. От друга страна според чл.59 ал.2 от СК, ако не е налице споразумение, съдът служебно постановява при кого от
родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на
родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както
и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
В случая е налице хипотезата на чл.59 ал.9 от СК – иск постановените по-рано
мерки при заявена промяна в обстоятелствата след постановения развод. С оглед
на това съдът счита, че е приложима и в конкретния случай нормата - чл.59 ал.2 от СК(с оглед сезирането) и
дължи служебно произнасяне в тази връзка: при кого от родителите да живеят
децата; на кого от родителите се предоставя упражняването на родителските
права; определяне мерките относно упражняването на тези права, както и режима
на личните отношения между децата и съответно другия родител, както и
издръжката за детето.
Съгласно т.V от
Постановление№1/12.11.1974г. на Пленума на ВС относно обобщаване на съдебната
практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне на
личните отношения между децата и родителите, изменение на мерките относно
упражняване на родителските права, такова се допуска при наличието на четири
групи обстоятелства. Тези обстоятелства визират, обобщено: а)влошаване на
условията при родителя, където детето живее; б)изпадане в невъзможност на
родителя, при който детето живее, да упражнява родителските права; в)загубване
на родителския авторитет и фактическа невъзможност на родителя, при който
детето живее, да се справи с лоши прояви на детето, а другия родител да е в
състояние да повлияе положително; г)повторно встъпване в нов брак.
Твърди се, че първоначално
ответницата за заедно е децата напуска
гр.Пловдив и отива да живее в Област В.Търново, като многократно сменя адреса
си и партньорите, с които съжителства без да даде информация за тези промени и
по този начин многократно възпрепятствала реалното осъществяване на
определените мерки на лични отношения между бащата и децата. В един момент
майката изоставила децата, които са били настанени в ЦНСТ гр.З.. От своя
страна, ищецът твърди, че се установил трайно в
Кр.Великобритания, където си намерил
постоянна работа, закупил къща, в
която били осигурени нормални битови условия и за стандартите на
Кр.Великобритания. Навеждат доводи, че
ищецът можел изцяло да задоволява потребностите на децата.
Съгласно разясненията, дадени с
Постановление№1/1974г. на ПВС правната възможност да се изменят мерките в
зависимост от настъпили промени в обстоятелствата, е израз на грижата за защита
правата и интересите на детето. Тя е конкретно приложение на принципа за
всестранна защита на децата, поради което е наложителна преценката от страна на
съда за ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на
родителските права. Ако обстоятелствата, при които първоначално е постановено
упражняването на родителските права, се изменят съществено, то тогава се налага
вземане на нови мерки съобразно изменените обстоятелства.
При вземане на решение по делото
съдът се ръководи единствено от потребността да удовлетвори най-добрия интерес
на децата, като това е - да живеят с родителите си. Налице е, обаче пречка да
живеят с двамата си родители съвместно. В техен интерес е да бъдат възпитавани
в семейна среда от единия от родителите си, а не от негови близки. Родителите
са тези, които следва да поемат родителските отговорности за отглеждането,
ежедневно и постоянно, на детето си, за неговото възпитание и изграждането му
като личност. От анализа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства и
докладите на съответните социални служби се налага извода, че не са
налице съществени промени в обстоятелствата по смисъла на чл.59 ал.9 от СК,
обуславящи постановяване на нови мерки по упражняването на родителските права.
Установи се, че от началото на
2013г.(след влизане в законна сила на решението по гр.дело№14106/2012г. на
РС-Пловдив) е децата са отглеждани в
семейната среда на своята майка в с.Д. Общ.Л.. През това време, майката
съжителства с друг мъж, като след
скандал и физическо насилие се премества с децата в гр.Г.Оряховица, където
впоследствие сключва брак с друго лице.
Спрямо децата Е.В.Й. и Й.В.Й. са били
предприета спешни мярки за закрила, като са настанени в ЦНСТ гр.З.. След
раждането на третото си дете, майката напуска новия си съпруг след упражнено
спрямо нея и детето на насилие, установявайки се в гр.Габрово, гр.Ловеч, а от началото на 2017г. се завръщат
в с.Д. Общ.Л., където майката е започнала осъществяване на ново фактическо
съжителство с В.Е.К.в неговия дом. Предприетите спешни мерки за закрила по
отношение на двете деца чрез настаняването им в ЦНСТ гр.З. са били полезни и
навременни, предвид оставянето на децата за отглеждането им от трето
лице(заявило невъзможност да ги гледа) и заминаването на майката в чужбина.
Подобно поведение от страна на майката показва лекомислие, безотговорност и
недостатъчна загриженост за безопасността на децата. Не се установи, че
оставянето на децата е било провокирано от спешна и неотложна нужда, която е
била с по-голям приоритет от живота и здравето им. В тази връзка съдът счита,
че действително към м.октомври.2014г. родителските умения и възможности на
ответницата не са били на необходимото ниво. Впоследствие, обаче, от страна на ответницата е демонстрирана
промяна в отношението и към родителската отговорност.
Историите в живота постоянно се
повтарят. Привличат се един и същи тип
връзки, отношения, хора, сходни ситуации. Начинанията, с които се захваща майката
приключват по идентичен начин. Ако е имала неуспешна връзка, често следващите
поразително си приличат и отново предизвикват познати чувства(на
отхвърленост, самота, негодувание, отчаяние, безизходица). Така постепенно в
съзнанието и се оформят твърди убеждения, които започват да привличат отново и
отново ситуации и хора, окончателно затвърждаващи ги. Получава се затворен
кръг, от който сякаш няма излизане. С
други думи, получените проблеми от съвместното съжителство на майката с
бащата на децата и последващите и съжители постоянно са създавали конфликти по различни
поводи, като са влошили отношенията им
до степен, в която всеки един обвинява другия за липсата на спокойно и
пълноценно общо съжителство и за нормалното отглеждане на децата, което и двете
страни поотделно не са успели да създадат, но намират причина чрез децата си да
търсят отговорност в другия партньор, сигнализирайки различни институции за
разрешаване на проблемите им. Наведените случаи за „безотговорно” отношение на майката към децата са свързани с
обикновени житейски ситуации, които дори и да не са съвсем обичайни или често
срещани, със сигурност не са и свързани с опасност или риск за децата, а
представляват основание да се използват от ищеца като мотивировка за
твърденията за невъзможността на майката да отглежда и се грижи за децата.
Понастоящем майката е изградила ново семейство. Има редовна трудова заетост, която и позволява
да реализира доходи и заедно със съжителстващия мъж да имат възможност да полагат грижи за децата. Проверката на социалните служби е показала, че в този дом
се задоволяват базовите им потребности и съществуват нужните условия за
развитието им. Двамата посещават Център
за обществена подкрепа гр.Л. с цел успешна реинтеграция на децата Е. и Й. в
семейната им среда, koeто представлява стъпки в насока на приобщаване на децата
към новоизградената семейна среда. В тази връзка логично би било да не бъде лишавана майката да
извърви докрай своя път, още повече, че не е налице реална и обоснована
алтернатива.
От проведеното изслушване по реда на чл.15 ал.1 от ЗЗДетето и
заключението на вещото лице личи, че Е.В.
Й. изпитва по-голяма привързаност и доверие към майка си, тъй като тя е
по-активния и наличен родител, с когото детето се вижда и реално контактува,
даваща и подслон, сигурност, пространство, безопасност. Поради малолетната си
възраст, недоизградена ценностна система, емоционална незрялост, това важи и за
Й.В.Й., с която е в по-интензивен и
актуален контакт. В случая, съдът не е обвързан с мнението на детето, тъй като
въпросът за упражняване на родителските права се решава с оглед интереса на
детето и неговото желание да живее с някой от родителите е само част от
фактическата обстановка, съобразявана от съда при постановяване на решението. И
доколкото водеща за съда следва да бъде преценката за най-добрия интерес на децата,
този интерес предпоставя, най-вече, наличието на стабилност и константна среда(колкото
и относителни да са тези понятия), за да се гарантира нормалното им развитие. На това се противопоставя намерението на бащата
да отдели децата от средата в която са израснали, от създадения приятелски
кръг, от училището в което учат, от близките роднини, с които те живеят и им
имат пълно доверие и да бъдат отведени в
чужбина в непълно непозната за тях среда, където не познават език, нрави и
обичаи, нямат приятели и близки. Като всяка промяна, би могло да се очаква, че
преместването, в която и да е семейна
среда ще е стресово за всяко от децата. Предвид, че средата на майката да е
позната и по-свойствена, стресът, обаче, би бил по-малък. Съдът намира, че няма да е
целесъобразно децата да бъдат заживеят с бащата, след като емоционалната връзка
с него не е толкова силна, а и те не са свикнали с него, предвид периода на преустановените
контакти. Всъщност, единствената установена проява на заинтересованост от бащата
за децата е във връзка с осигуряване на доказателства по настоящото
производство, заедно с една-две инцидентни срещи със социални работници и
няколко срещи с децата. Похвално е
желанието на бащата да се устрои в Кр.Великобритания, да започне
работа, от която да реализира достатъчно финансов ресурс, за да не липсва нищо
на децата, но в момента това са само намерения, които не са реализирани. В хода
на съдебното производство активността на ищеца е насочена основно да установи липсата на
родителски капацитет на майката, като в тази връзка е изложил многобройни
твърдения. Едновременно с това, ищецът не доказа свои по-добри родителски и
възпитателски качества в сравнение с майката, в т.ч. и да е в състояние да полага адекватни
грижи за двете деца, въобще да е
установил своята по-голяма пригодност да упражнява родителските права по
отношение на децата си, като следва да понесе неблагоприятните последици от
това си процесуално поведение.
По изложените по-горе съображения
настоящият състав счита, че за запазване интересите на децата и прогласените им
в чл.10 от ЗЗДетето права на закрила на нормалното им физическо, умствено,
нравствено и социално развитие, родителските права по отношение на децата
следва да продължават да се упражняват от майката.
Ищецът в исковата си молба е
отправил искане във връзка с изискванията на чл.76 т.9 от ЗБЛД и необходимостта
от нотариално заверено писмено съгласие от двамата родители за пътуване в
чужбина на детето и обективната невъзможност да бъде дадено такова от
ответницата, съдът да даде разрешение издаването на паспорт за задгранично
пътуване на децата Е.В.Й. и Й.В.Й., без да е без да е необходимо за целта
съгласието на майката, както и да бъде разрешено на децата да пътуват извън
пределите на Р.България.
В случая с чл.127а ал.2 от СК е
визирана една конкретна хипотеза на разногласие относно пътуване на децата в чужбина и то във връзка със
специфичните изисквания на специалния закон – чл.45 от ЗБЛД и чл.76 т.9 от ЗБЛД. Съгласно чл.45 от ЗБЛД,
заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и
непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и от техните
родители, настойници или попечители, които
изразяват съгласието си за издаване на паспорт или на заместващ го
документ в присъствието на длъжностно лице, като подписват заявлението, т.е.
заявлението не може да бъде подадено при отсъствието на един от родителите,
освен ако няма представено изрично пълномощно или влязло в сила съдебно
разрешение за издаване на паспорт на лице, ненавършило 18 години, без съгласие
на отсъстващия родител. В конкретния случай, липсва писмено съгласие на единия
родител – майката за издаване на паспорт. Съгласно чл.76 т.9 от ЗБЛД може да не
се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни, които нямат
нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители,
като спорът се решава по реда на чл.127а от СК. В случая не може да бъде
постигнато такова съгласие между родителите.
Осъществяване на правото на
свободно предвижване е регламентирано в Конституцията на Р.България. Съгласно
чл.35 ал.1 от Конституцията на Р.България, всеки има право свободно да избира
своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска
нейните предели, като това право може да се ограничава само със закон, за защита
на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други
граждани. Всяко дете има право на свободно придвижване/чл.13 от Всеобщата
декларация за правата на човека/, провъзгласена с Резолюция№217А/10.12.1948г.
на Общото събрание на ООН(право на отдих и почивка), чл.31 от Конвенцията за
правата на детето, както и правото да обогатява своята култура, духовност и
въобще да развива личността си/чл.29 от Конвенцията за правата на детето/, т.е.
на право на познание/образование/ в най-широк смисъл на понятието. Разбира се
упражняването на правото на свободно придвижване свързано с пътуване в чужбина
не може да бъде упражнено самостоятелно, защото е ограничено от закона чрез
изискването за родителска преценка и съгласие. Съгласно чл.10 ал.2 изр.II oт Конвенцията за правата на детето, правото
на детето или на неговите родители да напускат която и да е страна подлежи само
на тези ограничения, които са предписани от закона и които са необходими за
защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или
морал или правата и свободите на други лица, и които са съвместими с другите
права, признати в тази Конвенция. Според разпоредбата на чл.24 ал.2 от Хартата
на основните права на Европейския съюз, според която, при всички действия,
които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на
децата, висшият интерес на детето/децата трябва да бъде от първостепенно
значение.
В хода на делото се установи, че
децата имат разностранни интереси, които желаят да развият. Изява на
възможностите си децата могат да дадат, както в рамките на държавата, чийто
граждани са те, така и извън нейните предели. Осъществяването на това извън
страната, предполага те да се снабдят с нужните документи за самоличност - паспорти,
с които да се легитимират пред органите на други държави. Получаването на такъв
документ, предполага подаването на заявление съвместно от родителите на децата.
В случая, предвид желанието на молителя за издаване на паспорт и необходимите
документи за задгранично пътуване на малолетните Е.В.Й. и Й.В.Й. и
неотзоваването на ответницата, поради нежеланието и да съдейства на бащата,
следва да се приеме, че е налице разногласие между родителите по смисъла
на чл.127а от СК по повод на конкретното
упражняване на родителските права във връзка с издаването на паспорт на двете деца. В случая това липсващо съгласие
на майката може да бъде заместено от
решение на съда, за което са налице предпоставките на закона. Така, при
отчитане на всички обстоятелства по делото, писмените и гласни доказателства,
съдът счита, че не са налице пречки да даде разрешение за издаване на паспорт
за пътуване в чужбина/или друг заместващ документ/ на децата Е.В.Й. и Й.В.Й., без да е необходимо
съгласието на майката М.И.Д. за това, като приема, че това е в интерес на
децата. Липсата на такова решение би ограничило правата на децата като
български граждани да напускат страната и да се завръща в нея с паспорт – чл.33
ал.1 от ЗБЛД, като в случая не са налице предвидените в чл.33 ал.3 от ЗБЛД
ограничения.
Съгласието на родителите на децата
да им бъде издадена лична карта не е изведено от закона като необходим елемент
от процудурата по снабдяването с този документ за самоличност, поради което липсата
на такова съгласие от майката не би оказало влияние върху изпълнението на това
вменено на неговата дъщеря публичноправно задължение. Според чл.31а ал.3 от ЗБЛД, заявлението за издаване на лична карта на непълнолетни и на поставени под
запрещение лица се подава лично и в присъствието на родител, настойник или
попечител, който полага подпис в заявлението. Снабдяването с лична карта се
явява задължение на всяко навършило 14 години лице - български гражданин, което
то е в състояние да изпълни лично със съдействието на единия от своите
родители, а при раздяла помежду им - със съдействието именно на родителя, който
упражнява родителските права. Касае се за предвидена административна процедура,
която не се нуждае от санкцията на съда. Родителят, комуто са предоставени за
упражняване родителските права е необходимо единствено да присъства при
подаването на заявлението за издаване на лична карта и да положи подпис в него.
Присъствието на другия родител, респективно полагането на подпис в заявлението
от негова страна не е необходимо и не е част от фактическия състав на
административната процедура по издаване на лична карта на непълнолетен. Ето
защо искането в тази си част следва да бъде оставено без разглеждане от съда,
като недопустимо.
Безспорно установено е, че
родителите не живеят заедно и че фактически родителската отговорност по
отношение на родените от прекратеното
фактическо съжителство малолетни деца се
упражнява и носи от майката. Разрешение за неограничено извеждане на децата от територията на Р.България за пътувания в
чужбина в посоките от и до Кр.Великобритания – също неограничено и без
конкретна цел, на един от родителите, съдът не може да даде, защото тогава
законните интереси на децата не могат да
бъдат проконтролирани и защитени. Децата не следват родителя, комуто са
възложени за упражняване родителските права. Те имат право на свободно
придвижване(в т.ч. да пътуват в чужбина), но докато не навършат пълнолетие, те
не могат да упражняват това право нито сами, нито със съдействието на единия от
родителите. За да бъде дадено разрешение за пътуване на децата в чужбина, следва
да е налице конкретен интерес от такова пътуване(напр. за лечение, за промяна
на местоживеене, за провеждане на училищна екскурзия, участие в състезание,
летуване и др.). Няма пречка да се издаде разрешение за пътуване на ищеца с
двете малолетни деца, но за конкретно пътуване с определен период от време и
дестинация. Само в такъв случай, съдът би могъл да прецени интереса на децата
от подобно пътуване, мястото, средата и условията, при които децата ще пребивават.
Не би бил защитен интересът на двете деца, ако се предостави възможност те да
пътуват неограничено винаги, когато баща им упражнява режима на лични контакти
с тях, без да се държи сметка за държавата, където отиват и времето през което
ще пребивават. Когато децата имат нужда да пътуват в чужбина, при разногласие
между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период
от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен
период от време, но също до определени държави.
В случая с процесното искане бащата е конкретизирал държавата, до която
иска децата да пътуват, но без посочен период „неограничено”, дори и придружаван от бащата,
поради изложените съображения, същото се явява неоснователно (Решение №982/15.03.2010г.
по гр.дело №900/2009г. - IVг.о. ВКС; Решение №236/30.06.2010г. по гр.дело №4549/2008г.
- IVг.о. ВКС; Решение №697/01.11.2010г. по гр.дело №1052/2010г. - IVг.о. ВКС;
Решение №147/19.04.2011г. по гр.дело №845/2010г. - IIIг.о. ВКС/.
Производствата на спорна съдебна администрация са част от уредените в
ГПК производства, наред със защитно-санкционните и охранителните относно
характера на производството, но при разглеждането им не следва автоматично
приложението на разпоредбите на чл.78 от ГПК. Нормата на чл.78 от ГПК се намира
в част Първа „Общи правила” на процесуалния закон и се прилага за всички
уредени в него производства, доколкото не са налице специални правила за някои
от тях или неприложимостта и не следва от характера на самото производство.
Производствата по спорна съдебна администрация на отношенията родители и деца и
на лични отношения на близки с деца не са изрично уредени в процесуалния закон,
нито има специални норми относно отговорността за разноски по тези производства.
За разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено
нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а
само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права,
признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото
производство квалификация на страните като ищец и ответник. Предвид това и
независило от изхода на спора, разпоредбите на чл.78 от ГПК не намират
приложение, като разноските, сторени от страните в настоящето производство,
следва да останат в тежест на всяка от тях, така, както са направени и независимо от изхода на спора/Определение№385/25.08.2015
по гр.дело №3423/2015 - Iг.о. ВКС;
Определение №252/25.09.2015г. по ч.гр.дело №3895/2015г. IIг.о. ВКС/. Oтделно от това, дори и да се приеме противното становище,
застъпено в някои определения на ВКС, предвид предмета на
делото, с оглед който не биха могли да се определят какви части от направените
от страните разноски по делото са „съразмерни" на уважената част от
молбата, респ. на отхвърлената част(чл.78 ал.1, а.3 от ГПК), такива разноски не
следва да им се присъждат, а следва да се понесат от страните така, както са
направени в производството.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7
ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от страна на В.Й.Й. с ЕГН**********, с адрес: Кр.В.(G...)/чрез
адв.А. Ж.К. *** и адв.М. Ив.Г. *** - съдебен адрес:*** офис№4/, против М.И.Д. с
ЕГН**********,***, за изменение
постановените с влязлото в законна сила Решение №4563/10.12.2012г. по гр.дело№14106/2012г. на РС-Пловдив,
мерки относно упражняването на
родителските права, издръжка и режима на
лични контакти и отношения спрямо детето
Е.В.Й. с ЕГН**********.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от страна на В.Й.Й. с ЕГН**********, с адрес: Кр.В.(G...)/чрез
адв.А. Ж.К. *** и адв.М. Ив.Г. *** - съдебен адрес:*** офис№4/, против М.И.Д. с
ЕГН**********,***, за изменение постановените с влязлото в законна сила
Решение№4563/10.12.2012г. по
гр.дело№14106/2012г. на РС-Пловдив, мерки
относно упражняването на родителските права, издръжка и режима на лични контакти и
отношения спрямо детето Й.В.Й. с ЕГН**********.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ да се издаде
паспорт за пътуване в чужбина/или друг заместващ документ/ на детето Е.В.Й. с
ЕГН**********, чрез нейния баща и законен
представител В.Й.Й. с ЕГН**********, с
адрес: Кр.В.(G...)/чрез адв.А. Ж.К. *** и адв.М. Ив.Г. *** - съдебен адрес:***
офис№4/, без да е необходимо съгласието на майката М.И.Д. с ЕГН**********,***.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ да се издаде
паспорт за пътуване в чужбина/или друг заместващ документ/ на детето Й.В.Й. с
ЕГН**********, чрез неговия баща и
законен представител В.Й.Й. с ЕГН**********,
с адрес: Кр.В.(G...)/чрез адв.А. Ж.К. *** и адв.М. Ив.Г. *** - съдебен адрес:***
офис№4/, без да е необходимо съгласието на майката М.И.Д. с ЕГН**********,***.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането от
страна на В.Й.Й. с ЕГН**********, с адрес: Кр.В.(G...)/чрез адв.А. Ж.К. *** и
адв.М. Ив.Г. *** - съдебен адрес:*** офис№4/, за даване на разрешение за
издаване на лична карта на детето Е.В.Й. с ЕГН**********, чрез нейния баща и законен представител В.Й.Й. с ЕГН**********, с адрес: Кр.В.(G...)/чрез адв.А.
Ж.К. *** и адв.М. Ив.Г. *** - съдебен адрес:*** офис№4/, без да е необходимо
съгласието на майката М.И.Д. с ЕГН**********,***.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането от
страна на В.Й.Й. с ЕГН**********, с адрес: Кр.В.(G...)/чрез адв.А. Ж.К. *** и
адв.М. Ив.Г. *** - съдебен адрес:*** офис№4/, за даване на разрешение за
издаване на лична карта на детето Й.В.Й. с ЕГН********** с ЕГН**********, чрез
неговия баща и законен представител В.Й.Й. с ЕГН**********, с адрес: Кр.В.(G...)/чрез адв.А.
Ж.К. *** и адв.М. Ив.Г. *** - съдебен адрес:*** офис№4/, без да е необходимо
съгласието на майката М.И.Д. с ЕГН**********,***.
Отхвърля предявения иск от страна на В.Й.Й. с ЕГН**********, с адрес: Кр.В.(G...)/чрез адв.А.
Ж.К. *** и адв.М. Ив.Г. *** - съдебен адрес:*** офис№4/, против М.И.Д. с ЕГН**********,***, за даване заместващо
съгласие от съда за пътуване на детето Е.В.Й. с ЕГН**********, извън пределите на
Р.България, придружавана от баща си В.Й.Й. или от посочено от него лице
неограничено в посоките от и до Кр.Великобритания, без да е необходимо за това
съгласието на майката М.И.Д..
Отхвърля предявения иск от страна на В.Й.Й. с ЕГН**********, с адрес: Кр.В.(G...)/чрез адв.А.
Ж.К. *** и адв.М. Ив.Г. *** - съдебен адрес:*** офис№4/, против М.И.Д. с ЕГН**********,***, за даване
заместващо съгласие от съда за пътуване на детето Й.В.Й. с ЕГН**********, извън пределите на
Р.България, придружаван от баща си В.Й.Й. или от посочено от него лице
неограничено в посоките от и до Кр.Великобритания, без да е необходимо за това
съгласието на майката М.И.Д..
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Да се изпрати препис от решението на страните.
Районен съдия: