Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………. .../………………..…, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на четвърти ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря КРАСИМИРА
МАНАСИЕВА, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 3932 по описа
за 2019год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Н.Х.Н. ***, ЕГН **********, подадена
чрез адв. В.С. от ВАК, против НП № 455381/492916 от
05.08.2019год. на зам. директора на ТД на НАП Варна, с което му е наложено адм. наказание глоба в размер на 60лв. на основание чл.
355, ал.1, пр.4 от КСО за нарушаване нормата на чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е незаконосъобразно и неправилно, постановено е при допуснати съществени
нарушения на процес. правила и в нарушение на материалния закон и моли съда да
го отмени.
В съдебно заседание процес.
представител на въззивника поддържа жалбата, същият не оспорва фактическите
констатации изложени в акта и НП, а във фазата по същество моли НП да бъде
отменено като навежда доводи за липса на извършено нарушение, както и такива за
допуснати нарушения от страна на наказващия орган – нямало обсъждане в НП на
възражението което бил подал въззивника срещу акта, както и подробен анализ на
приложението на чл.28 от ЗАНН.
Процес. представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно издадено като сочи, че в случая
чл.28 от ЗАНН не може да намери приложение.
ВРП, редовно уведомена за датата
на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След преценка на доказателствата
по делото съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване, от надлежна страна, поради което същата се явява процесуално
допустима.
На 03.06.2019год. въззивникът
започнал дейност като адвокат.
На 05.06.2019год. същият отишъл
в ТД на ВНАП Варна за да подаде декларация за регистриране като самоосигуряващо се лице, но бил уведомен от служителката на
гишето, че за да подаде декларация следва да е регистриран в Регистър БУЛСТАТ.
На същата дата (05.06.2019год.) въззивникът подал документи в АВ за
регистриране в Регистър БУЛСТАТ.
На 10.06.2019год. въззивникът
попълнил декларация за самоосигуряващо се лице в
която посочил, че е започнал да упражнява дейност като адвокат от 03.06.2019год.
Същият обаче направил справка по заявлението си за регистрация в регистър
БУЛСТАТ и установил, че все още не е вписан в регистъра. На 16.06.2019год.
вписване било извършено и на следващия ден 17.06.2019год. въззивникът подал
декларацията си в ТД на НАП Варна като същата била регистрирана с вх.№
845481/17.06.2019год.
На същата дата св. Н. –
инспектор по приходите съставила срещу въззивника АУАН бл.№ F492916, в който
посочила, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ, тъй
като е подал декларация за регистрация на самоосигуряващо
се лице след изтичане на законовия 7-дневен срок от настъпване на
обстоятелството.
Актът бил надлежно предявен и
подписан от въззивника като му било връчен и екземпляр от него.
На следващия ден 18.06.2019год.,
в срока по чл. 44 от ЗАНН, въззивникът подал писмено възражение срещу акта, в
което по същество оспорвал виновно свое поведение и обяснявал причините поради
които подаването на декларацията по-рано било невъзможно. Към възражението си и
разпечатки от регистър БУЛСТАТ. Във възражението си въззивникът отправил и
искане до АНО да изиска справка досежно датата на която е било извършено
вписването в регистър Булстат по неговото заявление входирано
на 05.06.2019год.
На 05.08.2019год., въз основа на
акта и без да изрази каквото и да било становище по възражението на въззивника
и отправените от него доказателствени искания, зам. директорът ТД на НАП Варна
издал процесното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в
акта, приел е че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 1, ал.2 от
НООСЛБГРЧМЛ и на основание чл. 355, ал.1 пр.4 от КСО му наложил адм. наказание глоба в размер на 60лв.
Като свидетел в хода на
съдебното следствие показания е дала актосъставителката А.Н.. Същата в
показанията си пред съда възпроизвежда обстоятелствата във връзка с
констатираното нарушение и съставянето на акта с нужната конкретика.
Като свидетел в хода на
съдебното следствие показания е дал и Юлиян Йорданов – колега на въззивника.
Същият сочи, че е бил заедно с въззивника както при първоначалното ходене в НАП
за подаване на декларацията, така и при подаване на заявлението за вписване в
Регистър БУЛСТАТ, тъй като той следвало да извърши същата процедура. Сочи че
двамата проверявали ежедневно в регистъра дали е налице регистрация, както и че
такава била извършена на 16.06.2019год. и на следващия ден отшили с въззивника
да си подадат декларациите.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени декларация за самоосигуряващо се
лице изходяща от въззивника заведена с вх.№ от 17.06.2019год., Заповед №
ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018год. на ИД на НАП, възражение срещу АУАН и приложените към
него разпечатки от Регистър Булстат първата генерирана на 05.06.2019год.
съдържаща вх.№ на подадено заявление за вписване и втората генерирана на
12.06.2019год. отразяваща статуса на заявлението.
Като писмени доказателства в
хода на съдебното следствие са приети представените от въззивника с жалбата
писмени доказателства – декларация, разпечатки от АП – Регистър Булстат и възражение
срещу акта, както и представени от страна на въззиваемата страна в хода на
съдебното следствие разпечатки от Регистър Булстат.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и
гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни
правни изводи и се кредитират от съда с доверие.
При извършена служебна проверка
на представените по делото АУАН и НП
съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в
нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на
въззивника нарушение. Безспорно в НП
липсва обсъждане на направеното от въззивника възражение, а само формално е
посочено че то се явява неоснователно. Горното обаче не съставлява съществено
нарушение на процес. правила, тъй като формалните реквизити на НП са
изчерпателно посочени в нормата на чл. 57 от ЗАНН и там излагане на мотиви
досежно направено възражение не е предвидено.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:
С НП на въззивникът е наложена
санкция на основание чл. 355, ал.1, пр.4 от КСО за нарушаване нормата на чл. 1,
ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ.
Нормата на чл. 355, ал.1 пр.4 от КСО предвижда санкция за самоосигуряващо се лице
което не подаде или не подаде в срок декларация.
На свой ред нормата на чл. 1,
ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ вменява в задължение на самоосигуряващото
се лице При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка
трудова дейност да подаде декларация по утвърден образец от изпълнителния
директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната
териториална дирекция на НАП, подписана от него, в 7-дневен срок от настъпване
на обстоятелството.
По делото не е спорно че
въззивника има качеството на самоосигуряващо се лице.
Същият упражнява свободна професия адвокат като е започнал упражняването на
дейността от 03.06.2019год. Тези факти той сам е посочил в декларацията подадена
пред ТД на НАП Варна.
Не е спорно и това, че
въпросната декларация е заведена в регистъра на ТД на НАП Варна на
17.06.2019год., която дата е 7 дни след законово определения срок за подаване
на декларацията, който в случая изтича на 10.06.2019год.
Спорен е въпроса дали при тези
безспорно установени факти е налице извършено от въззивника нарушение, дали
въззивника има вина.
В съдебно заседание процес.
представител на въззиваемата страна излага становище, че нарушение е налице, тъй като въззивникът бил вписан в
регистър БУЛСТАТ на 05.06.2019год. и е
следвало в 7-дневен срок да подаде декларацията.
Съдът не споделя това становище
по следните съображения:
На първо място твърдението на
процес. представител на въззиваемата страна че въззивникът е бил вписан в
Регистър БУЛСТАТ на 05.06.2019год. е невярно. В тази връзка съдът намира за
нужно да отбележи ,че представените от процес. представител на въззиваемата
страна разпечатки от Регистър Булстат от една страна не удостоверяват този
факти, а от друга са е непълни. Видно от
същите те касаят общия статус на лицето и в тях дата на вписване изобщо не
фигурира. На следващо доколкото информацията в Регистър Булстат е публична
съдът след извършена служебна справка в посочения регистър констатира, че
визираната по-горе дата е датата на която въззивникът е подал в АП документите
си за регистрация в регистъра, а вписването в регистъра е било извършено на 16.06.2019год.
с № 130311. Горната информация се съдържа в делото на субекта. Нещо повече
посочения регистър дава възможност за извършване на справка и по номер на подадено заявление (какъвто
номер е бил представен от въззивника с възражението срещу акта), която справка
също отразява субекта, данни за подадено заявление за впиване в регистъра и
данни за датата и номера на вписването. И ако се приеме, разбирането на процес.
представител на въззиваемата страна, че подаването на декларацията е обвързано
от вписването в Регистър БУЛСТАТ, то виновно поведение от страна на въззивника
не е налице първо защото той е предприел действия по регистрацията си в
Регистър БУЛСТАТ в срока предвиден в този закон – чл.12, ал.1 и 2 от ЗРБУЛСТАТ,
който е 7-мо дневен от възникване на задължението за вписване, в случая от
започване на дейността. Заявлението е било подадено на втория ден – на
05.06.2019год. и второ защото веднага след извършване на вписването (което е
било на 16.06.2019год. ден неделя) на първия работен ден след това е подал
декларацията си. Той обективно не е имал каквато и да било възможност да подаде
декларация по-рано.
Според настоящия съд обаче, в
случая вписването в регистър Булстат няма касателство
към подаване на декларацията по чл. 1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ. Няма спор, че
адвокатската професия е свободна професия и лицето което е упражнява е длъжно
да се регистрира в регистър БУЛСТАТ. За разлика обаче от самоосигуряващите
се лица които извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка -
дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери,
журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия за които
регистрацията в Регистър Булстат е задължителна предпоставка за определянето им
като самоосигуряващи се лица, упражняването на
адвокатската професия се осъществява по силата на предварителна регистрация,
предвидена в нормативен акт, което е и условието за осъществяване на
съответната свободна професия, съответно за признаване качеството им на самоосигуряващи се лица. В тази връзка адвокатът може да
започне да упражнява дейност (при наличие на предварителна регистрация) и преди
да е регистриран по БУЛСТАТ, съответно от този по-ранен момент ще придобие
качеството на самоосигуряващо се лице. Горното се
извежда от нормата на чл. 1, ал.5 от Наредбата. Следва да се посочи още, че
задължението за подаване на декларация е обвързано от настъпване на събитие, а
не от вписване в други регистри и пр., а и в самия образец на декларацията няма
графа „номер по БУЛСТАТ“, а е посочен идентификационен код на ФЛ, които видно
от разясненията в декларацията може да бъде ЕГН, ЛНЧ, ЛН и Служебен номер от
регистъра на НАП.
В контекста на изложеното
по-горе според настоящия съд с
подаването на декларацията на 17.06.2019год. (при започнала дейност на
03.06.2019год.) от обективна страна въззивникът е осъществил състава на чл. 1,
ал.2 от Наредбата защото срокът за подаване на декларацията е 7-мо дневен от
започване на дейността и в случая е изтекъл
на 10.06.2019год. Липсва обаче субективна съставомерност и това е така с оглед
безспорните по делото гласни доказателства (показанията на св. Н.), че още на
05.06.2019год. въззивникът е отишъл да подаде декларация по чл. 1, ал.2 от
Наредбата, но е бил върнат от служителя на гишето под претекст, че първо следва
да се впише в Регистър БУЛСТАТ.
При положение че служител на НАП
е дал указания първо да се направи вписване в Регистър Булстат и след това да
се подаде декларацията за самоосигуряващо се лице,
при положение че въззивникът веднага още същия ден е предприел действия по
подаване на заявление за вписване в този регистър и в първия работен ден след
вписването там е подал декларацията си, то очевидно няма как да се приеме, че
същият е действал виновно - умишлено или непредпазливо. Същият е нямал
съзнание, че с поведението си ще наруши закона още по-малко пък е искал да
стори това или пък е допускал, че може да настъпят някакви неблагоприятни
последици.
Налице е субективна
несъставомерност, поради което и НП се явява издадено в нарушение на материалния
закон.
В случая съдът намира, за нужно
да отбележи и това, че дори и да се приеме, че въззивникът е действал виновно
то доколкото се касае за формално нарушение, нарушение
на просто извършване от което не са настъпили вредни последици от една страна и
от друга като се отчете факта, че декларацията е била подадена само в рамките
на няколко дни след изтичане на срока (7дни след това), както и че нарушаването
на посочената разпоредба е изолиран случай в поведението на въззивника (с оглед
липсата на каквито и да било доказателства сочещи наличието и на други
осъществени подобни нарушения) то определено се касае за типичен случай на
маловажно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което и въззивникът
изобщо не е следвало да бъде наказван, а само предупреден.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
455381/492916 от 20.08.2019год. на зам.
директора на ТД на НАП Варна, с което на Н.Х.Н. ЕГН ********** на основание чл.
355, ал.1, пр.4 от КСО е наложено административно наказание глоба в размер на
60лв.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: