№ 297
гр. Варна , 21.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
първи януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503738 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2, вр. чл. 220 от ГПК.
Образувано е по частна въззивна жалба на ЗАД „Дал Бог Живот и Здрав“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1,
чрез процесуален представител, срещу Определение № 263646 от 24.11.2020 г. по гр.д. №
12277/20г., 24-състав по описа на Районен съд – Варна.
Частният жалбоподател, твърди неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното определение. Излага, че изводът на първоинстанционния съд за липса на
правен интерес от привличане на трето лице – помагач е неправилен. Твърди се, че съставът
на РС-Варна, погрешно е формирал изводите си, позовавайки се на чл. 433 от КЗ, който
уреждал хипотеза различна от тази по процесното дело. Частният жалбоподател обосновава
наличието на правен интерес от привличане на трето лице помагач, като излага, че в случая
се касае за различна хипотеза, при която застрахователят има регрес не срещу
застрахования, а срещу друг застраховател, поради наличие на солидарна отговорност.
Излага твърдения за съпричиняване на увреждането по отношение на пострадалата – ищец,
от водача на автобус марка „Соларис“, модел „Урбино“, рег. № ***, който към момента на
деликта е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
при ЗАД „Армеец“ АД. Предвид изложеното твърди да е налице солидарна отговорност
1
между извършителите на деликта, респ. техните застрахователи, които заедно дължат
обезщетение на пострадалата.
Настоящият състав намира частната жалба за допустима, подадена в срок, от
лице, легитимирано с правен интерес, срещу акт, подлежащ на обжалване по смисъла на чл.
220, вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
По основателността на частната жалба, съдът намира следното:
Допускането на привличане на трето лице - помагач по чл. 219 от ГПК е
предпоставено от наличието на няколко условия: искането да бъде направено в сроковете,
посочени в закона, и наличието на правен интерес за помагача да се постанови решение в
полза на подпомаганата страна.
В настоящия случай искането е направено от частния жалбоподател с отговора
на исковата молба, следователно остава единствено релевантен въпросът за наличието на
правен интерес от участието на ЗАД „Армеец“ АД. В случая ответникът по делото – ЗАД
„Дал Бог Живот и Здраве“ АД, е мотивирал правния си интерес, като е изложил твърдения в
отговора на исковата молба, за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на шофьора на Автобус „Соларис“, модел „Урбино“, рег. № ***, който към момента на
събитието е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ЗАД „Армеец“ ЕАД. Сочи се, че в случай, че в процеса този факт се докаже, шофьорът на
автобуса, заедно с водача на „Мини купър“, с рег № ***, ще се явят солидарно отговорни.
Чл. 499, ал. 7 от КЗ предвижда, че при множество причинители на застрахователното
събитие, всеки застраховател отговаря пред увреденото лице, както отговарят
причинителите, съответно, ако причинителите отговарят солидарно, то застрахователите
също отговарят солидарно.
Първоинстанционният съд е приел, че регресните права на застраховател по
застраховка гражданска отговорност са лимитативно изброени в чл. 433 от КЗ. В случая се
касае за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, съответно
застрахователят по валидна застраховка следва да обезщети вредите, причинени от
застрахования. В случая наличието на солидарна отговорност между делинквентите, които
се явяват застраховани, е основанието за солидарната отговорност на техните
застрахователи, което изрично е уредено от законодателя в чл. 499, ал. 7 от КЗ, а общата
норма е чл. 53 от ЗЗД. Основателността на твърденията за солидарна отговорност на
застрахованите, респ. техните застрахователи, са обект на решението по съществото на
спора. В настоящото производство тези въпроси не са обект на изследване от съда, но
самият факт, че са наведени като твърдения от частния жалбоподател, дават основание на
2
съда да допусне направеното искане за привличане на трето лице – помагач, тъй като при
установяване наличието на солидарна отговорност на причинителите, за ЗАД „ Дал Бог
Живот и Здрав“ АД ще възникне право на претенция срещу застрахователя на автобус
„Соларис“, модел „Урбино“, рег. № ***, а именно ЗАД „Армеец“ ЕАД.
Воден от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 263646 от 24.11.2020 г. на Районен съд – Варна, по гр.д. № 12277
по описа за 2020 г., 24-ти състав, В ЧАСТТА, в която е отхвърлено искането на ответника
ЗАД „Дал Бог Живот и Здраве“ ЕАД, с правно основание чл. 219, ал. 1 от ГПК за
конституиране като трето лице помагач на ЗАД „Армеец“ ЕАД на страната на ответника по
предявения срещу него от Я. Г. Г., ЕГН ********** иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
КОНСТИТУИРА като трето лице помагач ЗАД „Армеец“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Стефан Караджа № 2, на
страната на ответника ЗАД „Дал Бог Живот и Здраве“, по предявения срещу него от Я. Г. Г.
иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати сумите от 20 087.61 лв. – неимуществени вреди, както
и 87.61 лв.- имуществени вреди, представляващи застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица № 30120000594372,
изразяващи се в претърпени болка и страдание, емоционален стрес и негативни психически
изживявания, вследствие на настъпило ПТП, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането – 08.04.2020 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.
219 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, по арг. на противното от
чл. 274, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3