Решение по дело №1245/2020 на Районен съд - Добрич

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………….

 

гр.Добрич 01.02.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Добрички районен съд, наказателна колегия, осемнадесети състав

в публично съдебно заседание на 27.01.2021г, в състав:

Съдия: Веселин И.Н.,

при  участието  на  съдебен  секретар  :Стела Димова ,

 разгледа  н.а.х.д.№  1245 по описа на ДРС за 2020г.

 

 

Производството е образувано по жалба на „***“ ЕООД с ЕИК ********* с управител А. А.   в качеството на работодател срещу наказателно постановление № 08-001809/298 от 07.10.2020 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда „ гр. Добрич.

С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за нарушение на чл. 128 т.2 от Кодекса на труда   и на основание  чл.416 ал.5 във вр. с чл. 414 ал.1 от КТ е наложено административно наказание   имуществена санкция в размер на 1500/ хиляда и петстотин/  лева.

 По същество жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно и необосновано.Редовно уведомен  не се явява в съдебно заседание , не се представлява   .

Въззиваемата страна   се представлява  от   юрисконсулт Г.Х., оспорва депозираната жалба и изразява становище за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при което констатира следното:

На 12.05.2020 г. при извършена проверка от Г.В. -инспектор и М.Д. - инспектор в Дирекция „Инспекция по труда" със седалище Добрич на автомивка и бензиностанция, находяща се в град Добрич, жк.„Дружба Г №72, стопанисвана от  жалбоподателя -„***" ЕООД. На 18.05.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда" Добрич са представени изисканите от 13.05.2020 г. ведомости за заплати за месец февруари 2020 г. От представените ведомости за заплати е установено, че „***" ЕООД в качеството си на работодател е начислил, но не е изплатил трудовото възнаграждение за месец март 2020 г., в размер на 244,19 лв. на М.И.Г. с ЕГН:********** на длъжност „мияч превозни средства (ръчно)" което е следвало да бъде изплатено не по-късно от 25.04.2020 г. Нарушението е извършено на 28.04.2020 г., установено на 18.05.2020 г., и е доказано от данните, обективирани в призовка от 19.09.2019 г., протокол изх.№ПР2011477 от 29.05.2020 г. за извършена проверка, призовка с изх.№20033830/13.05.2020 г., ведомост за заплати за месец март 2020 г., вътрешни правила за работна заплата. На база така описаната фактическа обстановка бил съставен  АУАН № 08-001809 от 13.07.2020 год. и в последствие било издадено   НП № 08-001809 от 07.10.2020  година.

        Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя- Г. В. В.  и св. М.Ц.Д. , А.Ю.И. и М.И.Г., както и от приобщените по делото писмени доказателства.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН /акт за установяване на административно нарушение/ е съставен от компетентното длъжностно лице, в присъствие на един свидетел и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. В наказателното постановление са посочени и доказателствата, които го потвърждават.Следва да се отбележи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост. Следва да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо се субект на нарушението, поради което не могат да бъдат споделени и доводите на жалбоподателя за неизпълнение от наказващия орган на задълженията му по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 416, ал. 1 от Кодекса на труда /изм. ДВ, бр. 108 от 2008 г./ с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

От събраните доказателства се установява следното:

Жалбоподателя в качеството на работодател, е начислил, но не е изплатил трудовото възнаграждение за месец март 2020 г., в размер на 244,19 лв. на М.И.Г. с ЕГН:********** на длъжност „мияч превозни средства (ръчно)" което е следвало да бъде изплатено не по-късно от 25.04.2020 г. Нарушението е извършено на 28.04.2020 г., установено на 18.05.2020 г., и е доказано от данните, обективирани в призовка от 19.09.2019 г., протокол изх.№ПР2011477 от 29.05.2020 г. за извършена проверка, призовка с изх.№20033830/13.05.2020 г., ведомост за заплати за месец март 2020 г., вътрешни правила за работна заплата.

Административнонаказващият орган е събрал всички доказателства за да разкрие обективната истина. Безспорно се установява, че като работодател дружеството „***“ ЕООД с ЕИК ********* не е изплатил изплатил трудовото възнаграждение за месец март 2020 г., в размер на 244,19 лв. на М.И.Г. с ЕГН:********** на длъжност „мияч превозни средства (ръчно)" което е следвало да бъде изплатено не по-късно от 25.04.2020 г.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от свидетелите Г. В. В. , М.Ц.Д. , А.Ю.И. и М.И.Г., чийто показания са последователни и логични и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели- инспектори на ДИТ, както и от приложените и приети по делото писмени доказателства .Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка описана в АУАН и в НП е безспорно установена в съдебно заседание.

От събраните писмени доказателства пред контролните органи и по-конкретно РКО№305/07.02.2020 за ордер за м.февруари 2020 г. се установява, че във въпросния документ лицето М.И.Г. не е положило подписа си в графата срещу името си.

Видно от този РКО № 305, който съставен на 07.02.2020 г., в текстът по него неразбираемо защо се сочи, че това е плащане за м. февруари, т.е. са минали са 7 дни от месец февруари, а се прави доплащане за февруари. Още повече, че е записано и аванс за м. март. По делото е приложена ведомост, в която също не фигурира подпис на свидетеля М.Г. и става ясно , че този документ-РКО не доказва по никакъв начин,  че това трудово възнаграждение е изплатено на свидетеля М.Г..

По отношение на наложеното наказание: Предвидената имуществена санкция по чл. 414, ал. 1 от КТ – „Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.”Наложеното административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500/хиляда и петстотин/  лева  съдът приема ,че размера на  санкцията е  към минималния  размер и се явява справедлива и би реализирала целите на административното наказване предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

Споделя се извода ,че нарушението е за първи път но правилно и законосъобразно административнонаказващия орган не е приложил хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.Възникнали са вредни последици за работещите и невъзможността да се отстрани нарушението .

Предвид горното , обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено   .

Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

              ПОТВЪРЖДАВА  НП № 08-001809/298 от 07.10.2020 год. на  Директора на Дирекция „Инспекция по труда „ гр. Добрич, с което на „***“ ЕООД с ЕИК ********* в качеството на работодател за нарушение чл. 128 т.2 от Кодекса на труда   и на основание  чл.416 ал.5 във вр. с чл. 414 ал.1 от КТ е наложено административно наказание   имуществена санкция в размер на 1500/ хиляда и петстотин/  лева.

 

ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК ********* представлявано от А. А. да заплати сумата от 120/сто и двадесет / лева  на Дирекция „ИТ” гр. Добрич  представляващо юрисконсултско възнаграждение на юрисконсулт Г.Х.Н. с ЕГН ********** .  

 

Решението подлежи на  обжалване пред Административен съд гр. Добрич в 14 дневен срок от уведомяване на страните  по реда на АПК.

 

Районен съдия:                       .