Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 322
гр. Враца, 13.10.2015год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, ІV-ти състав в открито съдебно заседание на 16.09.2015г. ( шестнадесети септември две хиляди и петнадесета) година в състав :
АДМ СЪДИЯ: ЖАНЕТА МАЛИНОВА
с участието на секретаря Д.М. и прокурора от Окръжна прокуратура-Враца НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като разгледа докладваното от
съдия МАЛИНОВА адм. дело № 108/2015г. по описа на
Административен съд- Враца и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1,
ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на П.Н.М. ***, с която претендира обезщетение в размер на 11 000/единадесет
хиляди лева/, представляващи имуществени вреди връзка с наводнение на двора,
гаража, лятната кухня и жилищната му сграда в с.Бели Извор, община Враца през
2005г. и 2014г., конкретизирани по вид и размер с допълнителна молба вх. № 736/
02.04.2015г.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез
пълномощника си адв.Р. поддържа предявения иск и моли
да се уважи, по съображенията изложени в представените писмени бележки. Претендира
присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът – Община Враца в представен по делото
писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан. Подробни съображения в тази
насока излага в представени писмени бележки. Претендира присъждане на направените
разноски - адвокатско възнаграждение.
Окръжна прокуратура-Враца чрез прокурор Л. изразява
мотивирано заключение за неоснователност на предявения иск.
Съдът,
след като прецени представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищецът твърди, че през месец юли 2005г. в село Бели Извор, община Враца е имало
наводнение, което е причинило значително наводнение на собственият му имот, представляващ двор,
жилищна сграда, гараж и лятна кухня. Поддържа, че в края на месец юли 2014г.
наводнението се е повторило, при което са му причинени имуществени вреди, както следва:
1.На жилищната
сграда – същата била залята с вода и тиня на ниво над 50 см, което е
причинило следните щети:
- основите й от дялан камък са се
разместили, паднала е цялата вътрешна мазилка на стените – щета за 800 лв.
- в резултат на разместването на
основите на къщата, са напукани стените
и е паднала повече от половината външна мазилка – 1 300 лв.
- разместено масивно каменно стълбище
от 6 стъпала пред входната врата на къщата – 100 лв.
2. В лятната кухня са увредени и унищожени следните вещи, които са негодни за употреба и
са изхвърлени:
- спалня с масивни дървени табли – щета
за 150 лв.
- дюшеци 2 бр. по 70 лв. – общо 140 лв.
- одеяла 4 бр. по 40 лв. – общо 160 лв.
- чаршафи 4 бр. по 10 лв. – общо 40 лв.
- юрган 1 бр. – 60 лв.
- килими 2 бр. по 90 лв. – общо 180 лв.
- шкаф кухненски, бял с вградена мивка
– 60 лв.
- шкаф кухненски с три крила, бял – 60
лв.
3. В мазето на къщата:
- буркани с консерви от домати, чушки,
краставици, грах 100 бр. по 1,50 лв. – щета за 150 лв.
- бидони пластмасови 2 бр. с вместимост
от 120 л – 80 лв.
- дамаджани стъклени с вместимост по 25
л, счупени – 50 лв.
- входна врата дървена, изгнила,
негодна за употреба – 150 лв.
- масивно дървено стълбище за мазата,
изгнило, негодно за употреба – 200 лв.
4. В гаража:
- двигател за мотоциклет ЧЗ 350 к.с.,
негоден за употреба – 250 лв.
- двигател за мотоциклет МЗ 175 к.с.,негоден
за употреба – 280 лв.
- компресор за подаване на въздух,
негоден за употреба – 700 лв.
- патронници за струг 4 бр., негодни за
употреба – 600 лв.
- план-шайба за струг, негоден за
употреба – 30 лв.
5. В навеса, в двора на къщата:
- струг за метал с ел.двигател 10 kw и контактори, негоден за употреба – 900 лв.
- фреза за метал с ел.двигател 10 kw и контактори, негодни за употреба – 800 лв.
-
абрихт с ел.двигател 3 kw,
негоден за употреба – 450 лв.
- циркуляр с ел.двигател 3 kw,
негоден за употреба – 450 лв.
- мотофреза
за обработване на земя с ел.двигател, на бензин, с трансмисия, негодна за
употреба – 450 лв.
- жито – 1 тон по 0,40 лв., изгнило, изхвърлено
– 400 лв.
-
царевица 300 кг по 0,40 лв., изгнила, изхвърлена – 120 лв.
- цимент 20 торби по 5,00 лв., негоден, станал
на камък – 100 лв.
6. В градината на двора:
- унищожена цялата реколта от зеленчуци
– домати, чушки, зелен боб, зрял боб, картофи, краставици – 350 лв.
7. Съгласно описа на комисията от Община-Враца, съставен
на 7.08.2014 г. са увредени вещи:
- перални автоматични 2 бр. по 400 лв.
– общо 800 лв.
- бормашина, колонна, негодна за
употреба – 70 лв.
- ъглошлайф,
негоден за употреба – 120 лв.
- дрелка,
негодна за употреба – 80 лв.
- дърворезачка
с ел.двигател – 150 лв.
Ищецът поддържа, че описаните от него вреди са
причинени от наводнението през 2014г., което е в пряка причинно-следствена
връзка с наводнението от 2005г. и е резултат на бездействието на кмета и др.
длъжностни лица на Община Враца да изпълнят
Констативен протокол от 07.09.2005г., съгласно който Община Враца се е
задължила да почисти всички отводнителни канавки в „Гаровия квартал“ на с.Бели
Извор и да изгради отводнителни канали, западно на квартала. Според ищеца е налице бездействие на посочените длъжностни
лица, в нарушение на чл.9, чл.44, ал.1, т.1, чл.46, ал.1, т.т. 9, 12 от ЗМСМА, чл.55, ал.1 и ал.2 от Закона за
защита при бедствия и Правилника за организация и дейността по предотвратяване
и ликвидиране на последствията при бедствия, аварии и катастрофи.
По делото няма спор, а и от приобщените писмени доказателства /нот.
акт № 146, нот.дело № 318/2015г./, както и от показанията
на разпитаните свидетели се установява, че ищецът е собственик на недвижим имот
в с.Бели Извор, община Враца, представляващ ид.част
от УПИ-ІІІ в кв.37а, ведно с ½ ид.част от
масивна едноетажна жилищна сграда, с прилежащо мазе, гараж и лятна кухня и целия
УПИ - ІV с площ от 930 кв.метра в същия квартал. От приложените към исковата
молба жалба на Е.Н.М. *** до Президента на Р България, писмо изх.
№94-00-3043/29.07.2005г. на гл.експерт в Приемната на Президента, писмо изх.
№94-00-601-141/14.09.2005г. на Областния управител на Област Враца, Констативен
протокол от 07.09.2005г. на комисия от
Дирекция “Гражданска защита“ и Писмо изх. № 9100-3543/10.09.2005г. на кмета на
Община Враца до Е.М. *** с копие до Приемната на Президента и до Областния
управител на Област Враца, се установява
и съдът приема за безспорно, че във връзка с проливни дъждове през месец юли и
август 2005г. на територията на Община Враца са били наводнени жилищни сгради в
село Бели Извор, община Враца, в това число и имота на ищеца, който се намира в
„Гаровия квартал“ на с.Бели Извор, община Враца. Съгласно цитираното писмо на
кмета на Община Враца основната причина
за наводнението на с.Бели Извор е големият водосборен район над „Гаровия
квартал“.
От приложения към исковата молба „Опис от извършена
проверка след поройни дъждове на територията на Община Враца“ се установява, че на 07.08.2014г. Комисия в присъствие на
собственика е отразила 2(два броя) перални, бормашина – 1бр.; ъглошлайф - 1 бр.; дрелка – 1 бр.
и дърворезачка – 1 бр. Протоколът е подписан от трима
членове на комисията и собственика, като липсват данни за трите имена на подписалите
лица.
По делото са събрани гласни
доказателства и е изслушана съдебно-оценителна експертиза. Разпитаните
свидетели Е.М./брат на ищеца/ и К.П. установяват, че през м.юли 2014г. е имало
наводнение в с.Бели Извор, община Враца, като най-силно е бил засегнат „Гаровия квартал“, тъй като е в ниската част на селото, в която се намира
и къщата на ищеца, която е била наводнена, на ниво около 50 см. над земната повърхност.
Свидетелите установяват, че по време на наводнението през 2014г. ищецът е бил
на работа в Испания, а съпругата му заедно с
двете им пълнолетни деца в с.Бели Извор. Свидетелят П. установява, че на
втория ден след наводнението, минавайки по
шосето е видял брата на ищеца заедно с лица
от „Гражданска защита“ да изхвърлят вода от къщата на ищеца, но уточнява, че за
последен път е бил в къщата на ищеца преди 2000г. и заявява, че след
наводнението през 2014г. не е посещавал имота и жилищната сграда на ищеца.
Свидетелят М. установява, че всички вещи в двора и жилищната сграда на брат му,
които са били под водата, са разрушени.
Назначената по делото
съдебно-оценителна експертиза дава заключение /стр.4/, че стойността на вредите
върху недвижимия имот /жилищна сграда /в т.ч. мазе/ и лятна кухня са в размер
на 3365 лв. /л.55/; движимите вещи-битови и ел. уреди, повредени и обезценени
от наводнението са на стойност 7 000 лв./приложение Таблица 2, /л.57/ ;
движими вещи- обзавеждане на стойност 520 лв. – Приложение -Таблица 3 и щета за
трайните насаждания общо 895 лева. Заключението на вещото лице не е оспорено от
страните и се кредитира от съда.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира, че исковата молба е неоснователна и
недоказана, по следните съображения:
Предявеният иск
е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във вр. чл.203 и сл. от АПК, с цена на иска -
11000 лв., представляващи имуществени вреди, описани подробно в предходната
част на решението.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата
и общините дължат обезщетение за вредите, причинени на гражданите и
юридическите лица, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия
на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна
дейност. Исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. АПК, към който
препраща и чл. 1, ал.2 ЗОДОВ. Съгласно
чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо
дали са причинени виновно от длъжностното лице, тоест отговорността на
държавата и общините е обективна и безвиновна. За да
възникне основание за ангажиране отговорността на държавата или общините за вреди,
причинени от дейността на администрацията по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да са
налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1/незаконосъобразен административен
акт, отменен по съответния ред; незаконосъобразно действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата или общината, установено в хода на
производство за обезщетение, при или по повод изпълнение на административна
дейност; 2/вреда от отменен административен акт, респективно от
незаконосъобразно действие или бездействие и 3/причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт и/или незаконосъобразните действия или бездействия и
настъпилия вредоносен резултат. При липсата, на който и да е от посочените
елементи от фактическия състав, посочен по-горе, не може да се реализира отговорността на
държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
С оглед диспозитивното
начало в исковия процес и твърденията в исковата молба, съдът приема, че приложимият
материален закон е ЗОДОВ, с първоначално наименование Закона за отговорността на държавата за вреди
причинени на гражданите/ЗОДВПГ/ ДВ бр.60/1988г. В
случая от съществено значение е да се посочи, че до приемането на
ЗОДВПГ, държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите по реда на
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, а с приемането на ЗОДВПГ се
регламентира отговорността само на
държавата за вредите, причинени на гражданите. С § 98, т.1 от ПЗР на АПК (обн.
ДВ бр.30 от 11.04.2006г., в сила от 12.07.2006г.) се приема изменение на
ЗОДВПГ, като се изменя заглавието на закона, което след изменението е Закон за отговорността на държавата и общините
за вреди /ЗОДОВ/. Изменя се и редакцията на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като се
въвежда отговорност и за общините, за вреди, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни административни актове, действия и бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Това разграничение в случая е съществено, тъй като разпоредбата на §
98, т.1 от ПЗР на АПК, с която е изменено наименованието на закона и чл.1, ал.1
от същия закон е материалноправна норма и като такава
няма обратно действие. Тоест, разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е неприложима
във връзка с наводнението в имота на
ищеца през 2005г., тъй като към този момент
законът не предвижда отговорност за общините. Доколкото ищецът твърди, че
наводнението в имота му през 2014г. е резултат от бездействието на кмета на Община Враца и др.
длъжностни лица да изпълнят препоръките, дадени в Констативен протокол от
07.09.2005г., съдът в контекста на посоченото изменение на ЗОДОВ, намира, че не са налице предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Община Враца и за вредите от наводнението
през 2014г. в имота на ищеца. След като разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ /ДВ
бр.30/2006г., в сила от 12.07.2006г./ регламентира
отговорност за общините след 12.07.2006г., то за настъпилите вреди, преди тази
дата, както и за евентуално настъпилите усложнения след това, на база претърпяните
вреди до 12.06.2006г., не може да се
ангажира отговорността на общината, поради липса на материалноправно
основание за приложение на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която разпоредба е материалноправна и
няма обратно действие. По изложените съображения, съдът намира, че предявения
иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е неоснователен и недоказан, поради
липса на материалноправна разпоредба, регламентираща
отговорността на общината в ЗОДОВ към релевантния период на 2005г. посочен от ищеца в исковата молба.
Наред с изложените съображения, дори да
се приеме, че за наводнението през 2014г. е приложима разпоредбата на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, претенцията на ищеца отново се явява неоснователна, тъй като не
е налице незаконосъобразно бездействие на кмета на Община Враца във връзка с
административна дейност. Разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ има предвид
фактически действия и бездействия. За да е налице фактическо бездействие по
смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да има неизвършване на такива
действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на самата
правна норма. Ако връзката е опосредена чрез
властническо волеизявление на административния орган, тя ще е косвена, защото
между дължимото поведение и правната норма ще е налице индивидуален или общ
административен акт. В случая няма правна норма, която да предписва на кмета на
Община Враца извършване на посочените от ищеца действия по изграждане на
отводнителен канал. Цитираните от ищеца разпоредби на чл.9, чл.44, ал.1, т.1, чл.46, ал.1, т.т. 9, 12 от ЗМСМА не вменяват подобни задължения за
кмета на общината. Доводите на ищеца за неизпълнение на препоръките, дадени в
КП 07.09.2005г. на Комисия от “Гражданска защита“ при Област Враца също са неоснователни. От
една страна препоръките в този КП нямат задължителен характер за кмета на
общината, а от друга страна, съобразявайки писмо изх.№ 9100-3543/10.09. 2005г. на кмета на
Община Враца до Е.М., с копие до
Приемната на Президента на Република България и до Областния управител на Област Враца, се
установява, че след наводнението през 2005г., Община Враца съвместно с
„Холсим“-България АД са извършили удълбочаване на
съществуващия канал, с цел да се увеличи неговата водопроводимост.
Ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване /каквито указания
съдът му е дал/, твърденията си, че не
са изпълнени предписанията за изграждане на отводнителни канали. От горното
следва извода, че не е налице твърдяната от ищеца пряка причинна връзка между
наводнението през 2014г. с неизпълнение на дадените предписания по КП от
07.09.2005г. От събраните по делото доказателства не се установи, доколко претендираните вреди от ищеца са причинени от наводнението
през 2005г. или от наводнението през 2014г. При това положение съдът не намира
за необходимо да разглежда въпроса относно наличието на вреди от наводнението
през 2014г., каквито безспорно ищецът е претърпял, но при липсата на останалите
предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, посочени по-горе предявеният иск се явява
неоснователен и недоказан.
Доколкото в хода на процеса се установи,
че действително през 2005г. и 2014г. в с.Бели Извор, община Враца е имало
наводнения, в това число и в имота на ищеца - двор, жилищна сграда и лятна
кухня, то същият съгласно чл.33, ал.1, т.4 и 5 от Закона за защита при бедствия/ЗЗБ/
има право на неотложна и възстановителна помощ и на обезщетение за реално
причинени вреди при или по повод на нормативно установените действия за защита
при бедствия. Съгласно ал.2 на същата разпоредба „Помощта по ал.1, т.4 и
обезщетението по ал.1, т.5 се предоставят при условия, по ред и в размери,
определени с правилника по чл.54, ал.6. Съгласно
последната разпоредба Министерският съвет приема Правилник за организацията и
дейността на комисията, в който се определят редът за заявяване на финансовите
средства и критериите за оценка на постъпилите искания за финансиране. В чл.
26-32 от приетия Правилник за организацията и дейността на Междуведомствената
комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет са уредени
правилата за предоставяне на възстановителна помощ. Тоест, налице е специален закон – ЗЗБ, който урежда
условията, реда и размерите на предоставяната помощ на лицата пострадали при
бедствия. Ищецът в съдебно заседание заяви, че не е подавал искане до кмета на
Община Враца във връзка с наводнението през 2014г.
При наличието на специален закон – ЗЗБ, регламентиращ реда за
подпомагане и изплащане на обезщетения в случай на бедствия, който ред не е
спазен от ищеца, съдът приема, че не може да се реализира отговорността по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като законодателят е предвидил специален ред за
подпомагане на засегнатите от бедствия лица, включително и заплащане на
обезщетение.
Настоящото производство е исково и в
тежест на ищеца е да докаже наличието на предпоставките за основателността на
предявения от него иск, която тежест му е указана от съда с разпореждането от
08.04.2015г. След като ищецът не е провел главно и пълно доказване относно
кумулативното наличие на предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявеният иск
се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
При този изход на делото основателно се явява искането
на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски. Съгласно чл.143, ал.4 от АПК при отхвърляне на
оспорването(в случая иска), ищецът заплаща на ответника всички направени по
делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат. В този
смисъл е и разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗОДОВ. Ответникът - Община Враца е представлявана по делото от адвокат Ц.С.,
за което представителство е представен договор
от 15.04.2015г. за правна защита и
съдействие между кмета на Община Враца и адв. С.,
като договорения и изплатен хонорар по
същия договор възлиза на 1800 лева. Процесуалният представител на ищеца е
оспорил размера на адвокатския хонорар, заплатен от ответника, с искане да се
намали от съда, в случай на отхвърляне на предявения иск. Съдът намира искането
на процесуалния представител на ищеца за основателно. Доколкото настоящото
производство е по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът намира, че ищецът следва да
заплати на ответника разноски за процесуално представителство в минимален
размер от 300/триста/лева, съгласно чл.7, ал.1, т.4, вр.
чл.8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това е
така, тъй като макар и исково, с посочена от ищеца цена на иска, производството
по ЗОДОВ е особен вид исково производство за репариране на вреди, причинени от
държавата или общината, чрез техните органи или длъжностни лица, като уредбата
на производството е специалния закон-ЗОДОВ. Този закон предвижда редица
отклонения от общия исков ред, чрез разпоредби, облекчаващи ищците, като
например разпоредбата на чл.9а от ЗОДОВ относно дължимата държавна такса, която
е проста държавна такса. По аналогия от тази разпоредба, съдът приема, че
дължимите на ответника разноски по тези дела (в случай на отхвърляне на иска),
също следва да са в минимален размер, като тези, по административните дела без материален
интерес. При тези съображения, съдът намира възражението на пълномощника на
ищеца за намаляване на адвокатския хонорар за основателно, като ищецът следва
да заплати на ответника - Община Враца разноски
по делото в размер на 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Воден от изложените съображения и на основание
чл. 172, ал.2, пр. последно от АПК, Административен съд -Враца, ІV-ти състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от П.Н.М. ***, по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за обезщетение в размер на
11 000/единадесет хиляди лева/ имуществени вреди, във връзка с наводнение на имота му -двор, жилищна
сграда, гараж и лятна кухня в с.Бели Извор, община Враца през 2005г. и 2014г.
ОСЪЖДА П.Н.М. ЕГН ********** *** да заплати на Община Враца 300(триста)лева
разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва чрез Административен
съд-Враца пред Върховен административен съд на Република България - София в 14 дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК препис от решението
да се изпрати на страните.
АДМ.СЪДИЯ :