РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
гр. Пловдив, 04
април 2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на четвърти април две хиляди двадесет и третата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
като разгледа
докладваното от административен съдия
ГЕОРГИ ПАСКОВ адм.
дело № 731 по описа за 2023г. на
Административен съд - Пловдив и като обсъди:
Производството
по делото е образувано искова молба от „Х.С.П.“ с. К. в ликвидация, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. К., община С., представлявано от Ж.А., чрез пълномощника му адв. К., против Агенцията по вписванията с правно основание
чл1, ал.1 от ЗОДОВ.
Исковата претенция
се основава на следното:
С влязло в законна сила Решение № 362/25.08.2020 г., постановено по т. д. №
538 /'2020 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, XVIII търговски състав, е
отменен като незаконосъобразен Отказ № 20170630121201-2/12.08.2020 г.,
постановен от длъжностно е по регистрация към Търговски регистър, Агенция по
вписванията, по заявление с № 20170630121201/30.06.2017 г. за обявяване на ГФО за 2016 г. по партида на "КООПЕРАЦИЯ
"Х. С.Д." - с. К..
В това производство ищецът е сторил
разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар.
Според ищеца съдът е пропуснал да се произнесе по въпроса за разноските,
поради което той е депозирал молба по
чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на решението в тази му
част. Съдът с Определение № 1736/02.10.2020 г., е оставил без уважение молбата с мотив, че
производството пред АВ е охранително и съобразно чл. 541 от ГПК, разноските
следва да са за сметка на молителя.
Искането е съдът да осъди агенцията по вписванията да зцаплати
сумата в размер на 500лв. представляваща претърпени имуществени вреди –
заплатен адвокатски хонорарл за процесуално
представителство в производството по Отказ № 20170630121201-2/12.08.2020 г.,
По допустимостта на исковата молба съдът намира за
установено следното:
Присъждането на
разноски за адвокатски възнаграждения, сторени в съдебното производство по
обжалване на отказ за вписване не съставляват вреди по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ и не могат да се претендират по реда на чл. 1 ЗОДОВ, към който текст
последната разпоредба на специалния ЗТРРЮЛНЦ препраща.
Съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ,
когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не
се прилага.
Обжалването на отказ на длъжностно лице по
регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства е изрично
уредено в специалния закон - ЗТРРЮЛНЦ. Отказът подлежи на обжалване пред
окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранен търговец,
юридическото лице с нестопанска цел или клона на чуждестранно юридическо лице с
нестопанска цел, като съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито
заседание по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на
определенията" от Гражданския процесуален кодекс. Решението на съда
подлежи на обжалване в 7- дневен срок от съобщаването му пред съответния
апелативен съд, чието решение е окончателно.
С оглед предмета на обжалване производството пред
окръжния съд не е охранително, защото не произтича от дължима се и постановена
от съд защита, а от разглеждане правилността на постановен от извънсъдебен
орган акт, комуто, по силата на специален закон, са вменени права и задължения
за извършване на административна услуга.
Производството по обжалване има за предмет на
разглеждане- правилен и законосъобразен ли е отказа, т.е. правен спор, който се
разглежда по реда на чл. 276, ал.1, чл. 278, ал.1, изр. второ, ал.2, изр. второ
от ГПК, във вр. с чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ. В него
ответна страна е АВ, която е издател на акта и притежава процесуална
легитимация- чл. 25, ал.2 и ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Доколкото чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ не препраща към
всички разпоредби на ГПК (в т. ч. не препраща и към охранителните производства
по чл. 530 и сл., както и към чл. 541 от ГПК), а само към разпоредбите на глава
двадесет и първа от ГПК "Обжалване на определенията". Сторените в
това съдебно производство разноски могат и следва да се претендират по реда на
чл. 273, във вр. с чл. 78 и чл. 81 от ГПК по силата
на препращащата норма на чл. 275, ал. 2 от ГПК.
В случая отговорността за разноски произтича от
неоснователно предизвикан гражданско- правен спор и несъмнено следва да се
осъществи в самия граждански процес- чл.78, ал.1, ал.2 и чл. 81 ГПК.
При наличието на ефективен ред за претендиране на
сумите за разноски в съдебното производство по чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, недопустимо
е същите да бъдат претендирани в исково производство
за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203, ал. 1 АПК (в този смисъл са
решения по АД № 7094/ 2020 г.; № 5972/ 2020 г.; № 5425/ 2020 г. и №4397/ 2020
г. на ВАС).
При изменението и допълнението на специалния закон -
ЗТРРЮЛНЦ (обн. ДВ, бр. 105/11.12.2020 г.) въпросът е
разрешен занапред, като в чл. 25 е добавена нова ал. 6, съгласно текста на
която: "В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на
Гражданския процесуален кодекс."
Съобразно разпоредбата на чл. 130 от ГПК когато
при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е
недопустим, той връща исковата молба.
Ето защо и на
основание чл. 130 от ГПК Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ВРЪЩА искова молба на „Х.С.П.“ с. К. в ликвидация, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. К., община С., представлявано от Ж.А., чрез пълномощника му адв. К., против Агенцията по вписванията с правно основание
чл1, ал.1 от ЗОДОВ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок, считано от датата на съобщаването
му пред ВАС на Р
България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: