№ 20400
гр. ..., 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И.А ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20231110104042 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на „....“ ЕАД срещу А. Б. К., действащ чрез
неговия законен представител, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 1069,78 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода 01.11.2019 г. – 30.04.2022 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. ..., ул. „....,
апартамент, абонатен номер № ...., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 26.01.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 124,04 лева
– мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, изчислена за
периода 15.09.2020 г. – 13.01.2023 г.; сумата от 81,37 лева, представляваща цена на
услугата „дялово разпределение“ за периода 01.12.2019 г. – 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.01.2023 г. до
окончателното плащане и сумата от 14,37 лева – мораторна лихва върху главницата за
услугата „дялово разпределение“, изчислена за периода 31.01.2020 г. – 13.01.2023 г.
В исковата молба и уточнителната молба от 17.03.2023 г., се навеждат
твърдения, че ответникът, в качеството на собственик на топлоснабдения имот е
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
поради което е обвързана от договор за продажба при Общи условия, приети от
топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е била
доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнася в съответните приложими през този период
Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на
потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки
отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на
1
доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на
имота – „...“ ООД. Посочва, че ответникът не е изпълнил задълженията си за
заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово
разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и
мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия
падеж. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника А. Б. К., действащ със съгласието на своя попечител С. И. П., с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че от изложеното в исковата
молба не може да се установи конкретният имот, за който ищецът претендира
заплащане на суми за топлинна енергия. Поддържа, че фактът, че ответникът е
единствен наследник на майка си Б.В. К.а не означава, че той автоматично придобива
качеството „клиент на топлинна енергия“. Оспорва обстоятелството, че доставената и
потребена топлинна енергия в имота е разпределена съобразно императивните
изисквания на Закона за енергетиката. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Твърди, че по делото не са представени доказателства, че топломерът, на база
на чийто показания са изчислени претендираните суми е преминал успешно през
метрологичен контрол. Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1 ЗА.
Третото лице помагач на страната на ищеца „..“ ООД (предишно наименование
„...“ ООД) не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.153 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът
следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на
ползване. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за
доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал
това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно това лице е
задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия,
респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
В случая, от представените в заверен препис по делото Протокол за съдебна
спогодба от 16.10.1970г., вписан в СВ при СРС, Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот от 20.06.2001г., молба за подновяване на
договорна ипотека от 07.06.2011 г., удостоверение за наследници от 30.03.2010 г. се
2
установява, че Б.В. К.а, в качеството на наследник на В. С.ов К. (вдовец към датата на
смъртта си) е придобила собствеността върху апартамент, находящ се в гр. ..., ул. „....
Видно от удостоверение за наследници от 14.07.2021 г. единствен наследник на Б. К.а
е нейният син ответникът А. Б. К.. Следователно същият по наследство е придобил
собствеността върху горния недвижим имот. От гореизложеното и в съвкупност с
приетото по делото удостоверение за идентичност от 09.03.2021 г. съдът приема, че А.
К. е собственик на процесния недвижими имот с абонатен № ...., находящ се в гр. ...,
ул. „..., .... Данни за индивидуализацията на имота се съдържат и в издаваните на
името на наследодателя на ответника съобщения към фактури, индивидуални
изравнителни сметки и формуляри за отчети, представени по делото от третото лице-
помагач. Ето защо е неоснователно възражението на ответника, че ищецът не е
индивидуализирал процесния имот, за който претендира вземания през исковия
период.
В качеството на титуляр на правото на собственост, ответникът е и страна по
облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот
през исковия период и дължи заплащането на начислените за имота суми за исковия
период за доставената ТЕ. Налице е първата предпоставка за основателност на
исковете.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника
и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила
на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по
чл.150, ал.3 ЗЕ.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в
която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се
установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата
съдебнотехническа експертиза и представените от ищеца писмени доказателства –
протокол от ОС на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово
разпределение и договори за извършването й. От експертното заключение по съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно
изготвено на основание чл. 202 ГПК, се установява, че през процесния период в имота
е имало радиатори с поставени ИРРО и един водомер за топла вода, но топла вода не
се е ползвала. Разпределяна е ТЕ от сградна инсталация за отопляем пълен отопляем
обем на имота 255 куб.м. и е начислявана и ТЕ за имота за отоплителен сезон 11.2019-
04.2020 г. и 05.2021-04.2022г. Установено е, че заложената в подробните изравнителни
сметки топлинна енергия напълно съответства на отчетената по общия топломер.
Вещото лице е установило, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна
енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на
топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие с
действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на ищцовото дружество. От
експертното заключение също се установява, че общият топломер в абонатната
станция е преминал метрологична проверка на 16.08.2018г. и на 23.01.2022г. и
съответства на одобрения тип. През 2020г. топломерът не е преминавал периодична
метрологична проверка поради липса на сключен договор между ищцовото дружество
3
и фирма за извършване на метрологични проверки.
Следователно доставката на топлинна енергия за процесния период и имот се
установява от събраните по делото доказателства. Релевираното възражение за
недължимост на цената на топлинната енергия поради неспазване на двугодишния
срок на периодичните метрологични проверки на общия топломер е неоснователно.
Това е така, защото след като общият топломер в сградата е проверен преди началото
на процесния период /на 16.08.2018г./ и през исковия период /на 23.01.2022г./ и при
двете проверки е установено, че той съответства на одобрения тип, то несъмнено
топломерът е съответствал на одобрения тип през периода между двете проверки.
Възражението би могло да бъде основателно, ако някоя от тези проверки не беше
извършена или беше показала несъответствие, но настоящият случай не е такъв. При
това положение формалният пропуск на ищцовото дружество да спази двугодишната
кратност на метрологичните проверки може да доведе единствено до
административнонаказателна отговорност за ищеца, но не и до недължимост на
начисленото количество топлинна енергия, след като през процесния период общият
топломер в сградата е мерил точно.
Експертът е установил, че след края на всеки отоплителен сезон е извършвано
изравняване и са съставяни изравнителни сметки. Топлинният счетоводител „...“ ООД
е изготвил три изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в процесния
апартамент, както и са представени три броя формуляри за отчет за исковия период, от
които е видно, че е отчетено минимално количество ТЕ в имота, не е потребена топла
вода, а в последния формуляр е отбелязано, че имотът е необитаем. При съобразяване
на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период,
експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответника количество
топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2022 г. възлиза на 1055,86 лв. Не
се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с
отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за
процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са
послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са
начислени сметките за процесния период.
По делото не се твърди, а и не се доказа извършено плащане на задълженията
през исковия период от ответната страна. С оглед на горното искът за главница за ТЕ
съдът приема за доказан за сумата от 1055,86 лв., като за горницата над тази сума до
сумата от 1069,78 лв. искът е неоснователен.
По претенцията за цена на услугата за дялово разпределение:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която
се намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
От събраните в хода на производството доказателства (протокол от ОС на ЕС за избор
на фирма за дялово разпределение, договори между ищеца и избраната фирма за
дялово разпределение) и заключението на СТЕ е установено, че услугата е извършвана
през процесния период от „...“ ООД, следователно и се дължи заплащане на нейната
стойност. В подкрепа на този извод са и приложените по дело три броя изравнителни
сметки за потребена топлинна енергия в процесния апартамент и формуляри за отчет
за исковия период.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
4
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът
и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача,
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22
от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – „....“ ЕАД, от което
следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово
разпределение за процесния период. Видно от представените общи условия, същите са
публикувани.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия през периода, а от
доказателствата по делото и заключението на СТЕ е установено, че услугата е
извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима на ищеца. Ето защо
и този иск е доказан по основание.
Неоснователно е възражението на ответника, че договорът между ищеца и
фирмата за дялово разпределение е изтекъл в края на отоплителен сезон 2018/2019г.
Видно от същия, страните са уговорили неговото автоматично продължаване за
следващия и по-следващия отоплителен сезон т.е. до 04.2021 г. при липса на
възражения.
При съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът
намира, че услугата "дялово разпределение на топлинна енергия" е била реално
осъществена от ТЛП, регистрирано по смисъла на чл. 139а ЗЕ, т.е. искът за дялово
разпределение за периода от 12.2019г. до 30.04.2022г. за сумата от 81,37 лв. се явява
изцяло основателен.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се
начислява при неплащане на задължението в определения срок. Следователно при
действието на общите условия от 2016г., задължението за плащане на сумата за
топлинна енергия е с определен падеж и вземането за мораторна лихва възниква на
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е
необходима покана. Следователно ответникът е изпаднал в забава за плащане на
главницата и дължи мораторна лихва за процесния период.
Следователно в настоящия случай, при дължимостта на месечните задължения
и установеност на неплащането им в уговорения срок, води до автоматична забава на
длъжника, без да е необходимо същият да бъде поканен по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД
(така и решение № 214/11.01.2024г. по в.гр.д. № 158/2022г. по описа на СГС). С оглед
основателността на главния иск за ТЕ за сумата от 1055,86 лв., то искът за мораторна
5
лихва е основателен в размер определен по чл.162 ГПК в размер на 122,43 лв., като
над тази сума до пълния предявен размер от 124,04 лв. следва да бъде отхвърлен.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово
разпределение на ТЕ
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща исковата молба, поради което акцесорната
претенция за сумата от 14,37 лв. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По възражението за погасяване на вземанията по давност съдът намира
следното:
При действието на общите условия от 27.06.2016г. давността за всяко месечно
задължение започва да тече с изтичане на 45- дневния срок за плащане считано от края
на месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г.
на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат
периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти
/каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е
извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за
здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели
да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат
след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на давностния срок е
възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за
период от 69 дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33,
ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно,
задължението за м.11.2019г. (най-старото от периода) не е погасено по давност – за
този месец задължението е станало изискуемо на 14.01.2020г., и тригодишната давност
за него е следвало да изтече на 14.01.2023г. След удължаване на давностния срок с
периода от 2 месеца и 7 дни, през който не е текла давност по силата на чл. 3, т. 2
ЗМДВИП, следва изводът, че давностният срок изтича на 21.03.2023г. – след датата на
исковата молба – 26.01.2023 г.
На последно място не се установява да са налице и погасени по давност
вземания за мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. – 13.01.2023 г., както и
погасени по давност вземания за цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.11.2019г. до 04.2022г. Най-старото процесно вземане за дялово разпределение е
възникнало на 01.12.2019г. /тук 45-дневният срок за плащане не се прилага/ и след
прилагане на чл. 2, т. 3 ЗМДВИП, давността за него изтича на 08.02.2023г., т.е. след
депозиране на исковата молба.
По разноските:
6
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, както следва: за исковото производство разноски в размер
общо на 343,33 лв. за платена държавна такса и депозит за съдебна експертиза, както и
97,68 лв. за юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер от 100 лв.).
Ответникът А. Б. е представляван в настоящото производство от адв. Б. Т.,
претендира възнаграждение по реда на чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.3 ЗА осъществявал
безплатна правна помощ по делото. Същият има право на възнаграждение съобразно
отхвърлената част от искове на основание чл.78, ал.3 ГПК, но доколкото не са
ангажирани доказателства, че действително е оказана безплатна правна помощ и
страните са имали уговорка в този смисъл, съдът намира, че не следва да му присъжда
разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Б. К., ЕГН **********, да заплати на „....” ЕАД, ЕИК ... на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 1055,86 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден
имот – апартамент ... находящ се в гр...., ул. „...., ..., абонатен номер № ...., за периода
от 01.11.2019 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба в съда – 26.01.2023 г. до окончателното плащане, сумата от 122,43 лева –лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия, изчислена за периода 15.09.2020 г. –
13.01.2023 г., сумата от 81,37 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение през периода 01.12.2019 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 26.01.2023 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ
за заплащане цената на топлинна енергия над сумата от 1055,86 лева до пълния
предявен размер от 1069,78 лв., както и исковете по чл. 86 ЗЗД за сумата над 122,43
лева до пълния предявен размер от 124,04 лева, представляваща лихва за забава,
начислена върху вземането за топлинна енергия и за сумата от 14,37 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за дялово разпределение
за периода от 31.01.2020г. до 13.01.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Б. К., ЕГН **********, да
заплати на „....” ЕАД, ЕИК ..., сумата от 441,01 лв. - разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „..” ООД (предишно наименование
„...“ ООД) като помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7