Р Е Ш Е
Н И Е
№ 590
гр. Горна Оряховица, 13.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на дванадесети декември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря С.Б.като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 1318 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС.
Ищците З.М.Н. и М.М.Ц. твърдят, че с ответниците К.А.
и С.Б. били съсобственици на дворно място с площ от 1 600 кв.м.,
представляващо урегулиран поземлен имот II-869 в квартал 108 по регулационния
план на с.Поликраище, при граници: улица, УПИ III-870, УПИ IV-870, УПИ V-871,
УПИ XVIII-867, УПИ XIX-868 и УПИ I-868. Ищците твърдят, че притежават реално
построените в западната част на това дворно място сгради – къща, лятна кухня,
гараж, стопанска сграда, а ответниците К.А. и С.Б. притежавали построените в
източната част на имота сгради – жилищна сграда /къща/ и стопанска постройка.
Уточняват, че твърдяната от тях съсобственост е единствено върху дворното
място, а сградите били притежавани реално /индивидуално/ от ищците, съответно
от двете ответници. Твърдят, че на 19.12.2018 г. двете ответници продали на
ответника П.М.Б. ½ идеална част
от съсобственото дворно място, заедно с реално построените жилищна сграда и
стопанска постройка за сумата от 10 600 евро, като в нотариалния акт била
посочена продажна цена 8 000 лв. Ищците узнали за продажбата на 04.06.2019 г. от сина
на първата ищца и внук на втората Х.Н. във връзка с прокурорската проверка по
преписка № 719/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Горна Оряховица.
Твърдят, че не са били информирани за сделката, не им е било предлагано да
закупят идеалната част от имота и не са отказвали такова предложение. Молят за
постановяване на решение, с което да се допусне изкупуване за изкупуване на ½ идеална част от дворното място
при условията, при които е продаден от първите две ответници на третия – при
продажна цена от 10 600 евро, както и да им се присъдят сторените в
производството разноски.
Ответниците К.А. и С.Б. заявяват, че признават иска и
молят за уважаването му.
Ответникът П.М.Б. признава сключването на сделката, но
счита иска за недопустим, като предявен след изтичане на преклузивния
двумесечен срок, твърдейки, че ищците са знаели за нея още в началото на 2019
г. при депозиране на жалба до Районна прокуратура – Горна Оряховица, по която е
образувана преписка № 719/2019 г., а през месец март 2019 г. било изготвено
пълномощно от М.Ц. за З.Н., в което бил цитиран нотариалния акт. Това
пълномощно било подписано от упълномощителката и предоставено на пълномощника,
но не било заверено от Кмета на с.Първомайци. Въвежда правни доводи относно
невъзможността дворното място да бъде предмет на изкупуване по реда на чл.33,
ал.2 ЗС., тъй като съсобственото дворно място в случая има статут на обща част.
Моли за отхвърляне на предявения иск с присъждане на сторените в производството
разноски.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.33,
ал.2 ЗС за изкупуване на дела на
разпоредилия се съсобственик при условията на продажбата. Чрез този иск
непоканеният или поканеният при симулативно по-тежки условия съсобственик
упражнява потестативното си право да изкупи дела на разпоредилия се съсобственик
като замести изцяло купувача при условията на сделката. Това право цели да
предпази съсобствениците от нежелани от тях нови участници в имуществената
общност, поради което възниква само по отношение на съсобствен недвижим имот,
който самостоятелно би могъл да бъде предмет на разпоредителна сделка. Това
право не възниква по отношение на имоти, чийто акцесорен характер изключва да бъдат
прехвърлени отделно от самостоятелните обекти, които обслужват. Такъв е
случаят, при който в един имот има самостоятелни сгради, принадлежащи на
отделни собственици, притежаващи и идеални части от земята. Това правното
положение е сходно с това при етажната собственост (т.нар. „хоризонтална етажна
собственост“), а дворното място има идентично положение и аналогична функция с общите
части по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС. Теренът в тези случаи е несамостоятелен
обект, обслужващ отделните обекти или сгради, а съсобствеността върху него е
неразривно свързана със собствеността върху сградите на отделните собственици,
което изключва дворното място да бъде предмет на самостоятелна разпоредителна
сделка отделно от сградите. Поради несамостоятелния си характер в тези случаи
дворното място не може да бъде обект на делба, нито при разпореждането с него,
като прилежаща към самостоятелната сграда част, възниква правото по чл.33, ал.2
ЗС (така Решение № 45/01.04.1960 г. на ОСГК на ВС; т.2 от Постановление №
4/30.10.1964 г. на Пленум на ВС, т.1 от Постановление № 2/04.05.1982 г. на
Пленум на ВС; Решение № 101/11.02.2009 г. по гр.д. № 461/2008 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение № 858/23.12.2009 г. по гр. д. №
3069/2008 г. на I Г.О. на ВКС; Решение №
978/13.01.10 г. по гр.д. № 2413/2008г. на І Г.О. ВКС, Решение № 44/10.01.2012
г. по гр.д. № 1056/2010 г. на I Г.О. на ВКС и
мн.др.).
Именно такъв е и настоящият случай, доколкото между
страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства – нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давност чрез обстоятелствена проверка
№ 132, том II, нот.д. № 708/1991 г. на Нотариус при Районен съд – Горна
Оряховица, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 163, том IV,
дело № 2038/01.08.1995 г. на Нотариус при Районен съд – Горна Оряховица, вписан
с вх.рег.№ 1108/01.08.1995 г., том 131, стр.56,57,58 и удостоверение за
наследници изх.№2046/02.08.2019 г. на Община Горна Оряховица, се установява, че
в съсобственото между ищците и ответниците С.Б. и К.А. дворно място с площ от
1 600 кв.м., представляващо урегулиран поземлен имот II-869 в квартал 108
по регулационния план на с.Поликраище, били построени отделни сгради,
индивидуална тяхна собственост, като ищците притежавали сградите в западната
част на дворното място (къща, лятна кухня, гараж, стопанска сграда), а
ответниците К.А. и С.Б. – сградите в източната част на имота (жилищна сграда
/къща/ и стопанска постройка). Както по-горе бе изяснено, в такива случаи идеалната
част от дворното място, притежавана от всеки от съсобствениците, има обслужващо
предназначение и следва собствеността на индивидуално притежаваните сгради, без
да може да бъде прехвърлена отделно от тях. Отделната индивидуална собственост
на ответниците К.А. и С.Б. им е дала право да продадат притежаваните от тях
сгради, ведно с принадлежността към тях (идеалните части от дворното място) на
ответника П.Б., без приложение на ограничението на чл.33, ал.1 ЗС. За ищците нито
е възникнало, нито може да съществува право да изкупят разпоредените идеалните
части от дворното място, принадлежност към продадените самостоятелни сгради на
ответниците К.А. и С.Б..
Предвид неприложимостта на правилото на чл.33, ал.1 ЗС,
изначално изключваща възникването на правото на изкупуване по реда на чл.33,
ал.2 ЗС, ирелевантен е въпросът кога ищците са узнали за продажбата. Изтичането
на преклузивния срок по чл.33, ал.2, изр. посл. ЗС би погасил материалното
право на изкупуване, но само ако такова право е съществувало, какъвто настоящият
случай не е. Тъй като за ищците не е възникнало потестативното материално право,
което упражняват, искът им се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците имат право да им бъдат присъдени сторените от тях разноски. Ответниците
К.А. и С.Б. нито
са направили искане за присъждане на разноски, нито са представени
доказателства такива да са сторени от тях, поради което не им се следват разноски.
Ответникът П.Б. е направил искане и е представил доказателства да е сторил
разноски от 750 лв. за заплатен адвокатски хонорар, съобразно разписката,
обективирана в договора за правна защита и съдействие. Доколкото делото не се
отличава със сложност нито от фактическа (спорен по делото е единствено
моментът на узнаване за продажбата), нито с правна страна (налице е многобройна
и безпротиворечива съдебна практика по релевантния за спора въпрос),
адвокатското възнаграждение е уговорено и заплатено размер, несъответен на
действително необходимото за защита срещу претенцията. Направеното възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и размерът му
следва да бъде намален до минималния съгласно чл.7, ал.6 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 600 лв.,
а на ищците – да бъде възложено заплащане на разноски за адвокатски хонорар на
насрещната страна в този размер.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на М.М.Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес ***
и З.М.Н., ЕГН **********,*** срещу К.А., гражданин на Република Австрия, родена
на *** *** Оряховица, с адрес Република Австрия, гр.********************************;
С.Б., гражданин на Република Австрия, родена на *** *** Оряховица, с адрес
Република Австрия, гр.**************(2231, Strasshof an der Nordbahn, Beethovenstraße,
25) и П.М.Б., ЕГН **********, с постоянен
адрес *** за изкупуване на ½
/една втора/ идеална част от дворно място с площ от 1 600 кв.м.
/хиляда и шестстотин квадратни метра/, представляващо урегулиран поземлен имот
II-869 /втори за имот с планоснимачен номер осемстотин шестдесет и девет/ в
квартал 108 /сто и осем/ по регулационния план на с.Поликраище, при граници:
улица, УПИ III-870, УПИ IV-870, УПИ V-871, УПИ XVIII-867, УПИ XIX-868 и УПИ
I-868, при действителните условия на договора за покупко-продажба от 19.12.2018
г., сключен между К.А. и С.Б., като продавачи и П.М.Б., като купувач,
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1582, том VIII,
рег. № 7227/19.12.2018 г., дело № 1260/2018 г. на Нотариус № 284 – НК, с район
на действие Районен съд – Горна Оряховица, вписан в Служба по вписвания при
Районен съд – Горна Оряховица с вх.№ 6484/19.12.2018 г., акт № 121, том XXII,
дело № 2955/2018 г.
ОСЪЖДА М.М.Ц., ЕГН **********,
с постоянен адрес *** и З.М.Н., ЕГН**********,*** да заплатят на П.М.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес *** сумата от 600 лв. /шестстотин лева/,
представляваща направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното
производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: