О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / 13.07.2020 год., гр.Провадия
Провадийският районен съд, втори
състав на тринадесети юли две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в
следния състав:
Районен съдия: Елена Стоилова
разгледа гражданско дело № 1923 по описа на съда за 2019 година,
установи:
Делото е образувано въз основа на искова молба
подадена от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6 срещу Г.М.П. с ЕГН **********, с адрес ***.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от особения представител на ответника, като на основание чл. 140
от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените
искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и
необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на
доказателства.
Съдът на основание
чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:
В исковата молба се
твърди, че между
Г.М.П. и „Теленор България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България
Мобайл“ ЕАД) са сключени следните договори за предоставяне на услуги:
- Договор за мобилни услуги № *********
и Договор за лизинг от 27.02.2016г., съгласно него на клиента
са предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство TELENOR Smart Plus II White,
което е уредено от страните в
отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е
119.07 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от
договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши една
първоначална лизингова вноска в размер на 25.00 лв. с вкл. ДДС, платима към
датата на сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови
вноски в размер на 4.09 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера.
- Договор за мобилни услуги № *********
и Договор за лизинг от 11.08.2016г., съгласно него на клиента са предоставени
мобилен телефонен номер **********, (със стандартна месечна абонаментна такса
20.99 лв. с вкл. ДДС или 17.49 лв. без вкл. ДДС) и мобилно устройство HUAWEI Y3 II White, което
е уредено от страните в
отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е
142.47 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора
за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши една първоначална лизингова
вноска в размер на 30.00 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на сключването на
договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 4.89 лв.
с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните
сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
- Допълнително споразумение №
********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 22.11.2017г. Съгласно
допълнителното споразумение за мобилен номер ********** влиза в сила нов
абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна такса 24.99 лв. с вкл. ДДС
или 20.82 лв. без вкл. ДДС.
Твърди се, че
ответницата не е изпълнила свои парични задължения, начислени по следните
фактури:
- Фактура №
**********/10/12/2017г., издадена за
отчетния период 10/11/2017- 09/12/2017 г. за мобилен номер **********, за
следните задължения месечна абонаментна такса 17.49 лв. и ползвани услуги 3.97
лв. (Международни разговори 3.87лв. и Разговори към „Грижа за клиента“
0.10лв.), които са в общ размер на 21.46 лв. без ДДС - 25.76 лв. с вкл. ДДС;
лизингова вноска за мобилно устройство HUAWEI Y3 II White - 4.89 лв. с вкл. ДДС; За мобилен
номер ********** месечна абонаментна такса 22.82 лв. и ползвани услуги 2.00 лв.
(Други услуги с добавена стойност 2.00 лв.), които са в общ размер на 24.82 лв.
без ДДС - 29.78 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство TELENOR Smart Plus II White - 4.09 лв. c вкл. ДДС. Общата сума начислена във
фактурата е 64.52 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на задължение
от предходен отчетен период в размер на 8.28 лв., претендираната сума по
фактурата е 56.24 лв.
-
Фактура № **********/10/01 /2018г., издадена за отчетния
период 10/12/2017г. - 09/01/2018г. за мобилен номер ********** за
следните задължения месечна абонаментна такса 17.49 лв., такса за спиране на
номер 0.75 лв., както и ползвани услуги 0,06 лв. (Разговори към „Грижа за
клиента" 0.06 лв.), които са в общ размер на 18.30 лв. без ДДС - 21.97 лв.
с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство HUAWEI Y3 II White - 4.89 лв. с вкл. ДДС; За мобилен
номер ********** месечна абонаментна такса 20.82 лв., такса за спиране на номер
0.75 лв., както и потребени услуги 3.76 лв. (Други услуги 1.74 лв., Други
услуги с добавена стойност 2.00 лв. и Разговори към „Грижа за клиента"
0.02 лв.), които са в общ размер на 25.33 лв. без ДДС - 30.39 лв. с вкл. ДДС;
лизингова вноска за мобилно устройство TELENOR Smart Plus II White - 4.09 лв. с вкл. ДДС. Общата сума
начилена във фактурата, е 61.34 лв.
- Фактура № **********/10/02/2018г.,
издадена за отчетния период 10/01/2018 - 09/02/2018 г. за мобилен номер
********** за следните задължения месечна абонаментна такса 17.49 лв. без ДДС -
20.99 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство HUAWEI Y3 II White - 4.89 лв. с вкл. ДДС; За мобилен
номер ********** месечна абонаментна такса 20.82 лв. без ДДС - 24.98 лв. е вкл.
ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство TELENOR Smart Plus II White - 4.09 лв. е вкл. ДДС. Общата сума начислена
във фактурата, е 54.95 лв.
Твърди се, че
договорните отношения между страните са предсрочното прекратени по вина на
ответницата затова ищецът е издал Фактура № **********/10/04/2018г., включваща
задължения за заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване в общ
размер на 141.26 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски
за предоставеното с договора за лизинг мобилно устройство HUAWEI Y3 II White в общ размер на 24.45 лв. с вкл.
ДДС. Общата сума начислена във фактурата е 165.71 лв.
Твърди се, размерите и
основанията за възникване на задълженията за неустойки при предсрочното (за
номер ********** - преди 22.11.2019 г. и за номер ********** - преди
11.08.2018г.) прекратяване на договорите за мобилни услуги, по вина или
инициатива на потребителя, са уредени от страните в изрични клаузи с идентично
съдържание от съответните договори, а именно: за номер ********** - в т p. III, т. 4 от Допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от
22.11.2017г., а за номер ********** - в т. 11 от Договор за мобилни услуги №
********* от 11.08.2016г. Съгласно посочените клаузи, които имат идентично
съдържание, в случай на предсрочно прекратяване на срочен договор за мобилни
услуги по вина на абоната, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на съответния
договор до края на първоначално предвидения срок на действието му.
Твърди се, че
прекратяването на правоотношенията е настъпило след 11.01.2018 г. и размерът на
дължимите неустойки е определен в съответствие с условията на чл. 1.2, във вр.
чл. 1.1 от Спогодба от 11.01.2018 г. между Комисия за защита на потребителите и
„Теленор България“ ЕАД по гр.д. 15539/2014 г. и гр.д. 16476/2014 г. на Софийски
градски съд, приложими и при прекратяване на договори за мобилни услуги и
допълнителни споразумения, сключени преди посочената дата.
Твърди се, че за
процесните вземания ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК, по което е
образувано ч.гр.д.1282/2019 по описа на ПРС, по което е издадена заповед по чл.410 ГПК. Заповедта е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което в законоустановения срок се предявяват настоящите искове.
Иска се да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумите по издадената заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.1282/2019 по
описа на ПРС.
Иска се присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран отговор от назначения на ответника особен представител.
В него се заявява, че
предявения иск е недопустим, в евентуалност неоснователен.
Твърди се, че ответникът не дължи на ищеца претендираните
от него суми, за които е била издадена заповедта за изпълнение на паричното
задължение, защото нямало доказателства стоки и услуги да са предоставени от
ищеца и приети и ползвани от ответника. Оспорва се твърдяното виновно
неизпълнение от страна на ответника.
Оспорват се изцяло фактическите твърдения, изложени в
исковата молба. Оспорват се твърденията в исковата молба относно отношенията
между страните, както и претендираните задължения към ищеца. Оспорва се
обстоятелството, че на Г.П. са били връчвани посочените фактури.
Оспорва се по основание и размер иска за неустойка като
неоснователен. Прави се възражение за нейната прекомерност.
Твърди се, че нямало
доказателства за прекратяването на договора, което трябвало да бъде писмено,
нямало доказателства подобно изявление да е достигало до ответницата.
Оспорва се
„декларация-съгласие" за предоставен екземпляр от общите условия на ищеца.
Правна квалификация на
предявените искове:
Предявен е установителен иск с
правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които била издадена Заповед по частно гражданско дело № 1282/2019 г. на ПРС.
Съдът на основание чл.
146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, указва на
страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да
установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както
и връзките между тези факти.
Съдът на основание
чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже, че между него
и ответника са сключени процесните договори, с описания предмет, цена и срок, че
е изпълнил задълженията си по тях, предсрочното им прекратяване по вина на
ответницата.
Съдът на основани
чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на
ответника, че няма факти, които да са в негова доказателствена тежест.
Съдът на основание
чл.146, ал.2 от ГПК намира, че не са налице факти, по отношение на
които страните не са ангажирали доказателства.
Съдът на основание
чл.140 от ГПК следва да се произнесе по
допускане на доказателствата.
Следва да бъдат допуснати за
приемане представените с исковата молба писмени доказателства, като допустими и
относими към предмета на спора, както и ч.гр.д. 1282/2019
г. на ПРС.
Съдът намира, че следва да се
допусне ССчЕ, след посочване от ответника на задачите
към вещото лице в 1-седмичен срок от получаване на
настоящото определение.
Водим от горното и на основание
чл.140 ал.1 и ал. 3 от ГПК, Провадийският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 05.08.2020 год. от 11:10 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА до събиране приложените към исковата молбата
писмени доказателства и ч.гр.д. 1282/2019 г. на
ПРС.
УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на
настоящото определение да формулира задачите към вещото лице по поисканата
ССчЕ.
НАПЪТСТВА страните към сключването на съдебна спогодба,
медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на
спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните
могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния
спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център
за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12,
ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един
месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от определението на страните.
Определението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………….