№ 236
гр. Тетевен, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20244330100023 по описа за 2024 година
Предявени е иск за определяне на родителски права по отношение на малолетно
дете,с посочено основание чл.127,ал.2 от СК.
Ищцата твърди,че с ответника живели на семейни начала около 6 години,в град с,в
дома на родителите и,който е и неин постоянен адрес.
От съжителството си имат родено едно дете-С.ия С.ова Х.а,родена на 0д
От месец август 2023г с бащата на детето са в реална фактическа раздяла,като той
живее в град к,а ищцата и детето в д на посочения адрес.Поддържат контакти
рядко,предимно относно детето им.От момента на раздялата им ответникът е виждал детето
им почти всеки месец,като никога не е възпрепятствала тези контакти.Издръжка за детето до
настоящия момент бащата не е заплащал.Еднократно е изпратил 150 лева по банков път на
08.12.2023г.За детето се грижи изцяло ищцата,като получава помощ от родителите си.
Работи на постоянен трудов договор в град з,ответникът също е на трудов договор в
същото дружество,в което работи и ищцата.
Малолетното им дете посещава детско заведение-ДГ „д
Моли да бъде постановено съдебно решение,с което се постанови детето С.ия С.ова
Х.а да живее при ищцата на адрес в д,да се предоставят на майката упражняването на
родителските права,да се определи посочен в исковата молба режим на лично контакти
между бащата и детето,както и бъде осъден ответника да заплаща месечна издръжка на
1
детето в размер на 300 лева,начиная от завеждане на исковата молба.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника,в който се
изразява становище за допустимост на исковете,но за тяхната неоснователност.Безспорно
страните са живели на семейни начала около 6 години,от връзката им е родено детето С.ия
С.ова,ищцата и ответника са във фактическа раздяла от август 2023 година.Спорен е
въпросът,че ответникът не е заплащал издръжка.Твърди,че е заплащал ежемесечно
такава.Твърди,че претендираната издръжка не кореспондира с възрастта на детето и
неговите нужди,следва да заплаща такава в размер на 200.00 лева.Прави възражение срещу
искането за заплащане на издръжка за минал период.
Запознати са с обстоятерлството,че детето живее в жилище,собственост на
ищцата,заедно с майка си,новия приятел на майката,бащата на майката и майката на
майката.Бащата на ищцата е тежко болен,на лечение,което се отразява на неговото
емоционално състояние.Същият е изключително нервен и сприхав,коуето се отразява на
психиката на детето.Бабата на детето злоупотребява с алкохол,което също води до негативни
последици по отношение развитието и психиката на детето.Детето е неглижирано от новия
приятел на майката,при срещи с бащата споделя за заплахи,физическо въздействие,пляскане
на шамари,крещене,било е заплашвано да бъде оставено само в тъмна стая.Детето е
споделяло,че горното се е извършвало от новия приятел на майката и от бабата на
детето.Счита,че към настоящия момент има данни,които сочат,че детето живее в
неблагоприятна среда.
В същия срок ответникът предявява насрещен иск със същото правно основание като
първоначалния,като в същият излага,че през м.август 2023г ответницата го изгонила от
жилището на родителите си в д,откакто са разделени постоянно имат спорове относно
обстоятелството,че бащата не може да вижда детето,когато вижда детето то често е
неспокойно,напрегнато споделя,че е заплашвано от новия приятел на майката,на 11.02.2024г
взел детето със себе си в град к,вечертга,когато тръгнал да го преоблича за лягане,установил
три големи синини по краката на детето.Детето споделило,че синините са от удари ,които е
нанесла майка му,казало,че майка и често я удря,крещи и постоянно я заплашва да я бие.На
12.02.2024г извадил медицинско свидетелство,в което е записано,че детето е с хематоми по
крака,които са причинени от удари с пръчка,нанесени от ответицата по насрещния иск.
Моли да се предоставят родителските права по отношение детето на бащата,да живее
детето при бащата на адрес в град к,да се определи посочен в насрещния иск режим на
лични контакти между майката и детето,както и бъде осъдена ответницата по насрещния иск
да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 300.00 лева.
Ответникът в допълнително становище по първоначалния иск е поискал определяне
на привременни мерки по отношение на родителската отговорност за детето С.ия С.ова,но в
последното открито съдебно заседание поделото пълномощниците на ответника са
заявили,че не поддържат това искане,поради и което съдът не е постановил определение по
2
реда на чл.127,ал.3 от СК.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор по насрещния иск/стр.96 от
делото/,в който е изразено становище за допустимост на същия,но цза неоснователност на
същия.Не отговаря на истината твърдението,че бащата е с ограничен контакт с детето.От
раздялата до момента е взимал детето 3,4 пъти в к.Детето има изградена и оформена
социална среда и контакти и промяната в същите би повлияло негативно на емоционалното
и психическо развитие на детето.Моли да бъде отхвърлен насрещния иск.
От представените поделото писмени доказателства,приложените социални доклади
от ДСП-Тетевен и ДСП-к,показанията на свидетелите д. С.,заключението на съдебно
психолого-психиатричната експертиза,съдът приема за установена фактическа обстановка:
Страните в производството живели на семейни начала в д около 6 години,като от
съжителството им е родено малолетното дете С.ия С.ова Х.а,родено на 0дСоф.обл.,с
ЕГН:**********. Живели в жилище,собственост на родителите на майката П. В..
От месец август 2023г са разделени,като майката и детето живеят на адреса,на който
съвместно са живели заедно и с бащата до раздялата,а ответникът след раздялата живее в
град к,Соф.обл.
От гласните доказателства и социалния доклад,изготвен от ДСП-Тетевен/стр.64-66 от
делото,се установява,че след раздялата грижите за отглеждането и възпитанието на детето се
полагат от майката,с помощта на нейните родители.В жилището,обитавано от майката и
детето,живеят също така семейството на родителите на майката.
В приложения социален доклад от ДСП-к/стр.6770 от делото/ са изложени данни ,че
на 18.12.2023г бащата е посетил ДСП-к,като е подал сигнал за дете в риск-дъщеря му С.ия
С.ова,който е бил изпратен по компетентност на ДСП-Тетевен.Споделил е,че детето е
подложено на физическо и психическо насилие от страна на мака си,нейния нов приятел и
бащата на майката.
В приложен доклад за оценка на постъпилия сигнал от ДСП-Тетевен,изготвен от
главен социален работник при ДСП-Тетевен е отразено,че не са констатирани рискове за
живота и здравето на детето С.ия в семейната среда на майката,налагащи предприемане на
мерки за закрила по реда на ЗЗДт.Предложено е работата по сигнала да бъде прекратена.
В приложено постановление за отказ за образуване на досъдебно производство/стр.97
от делото/ са отразени данни за физическа насилие/взаимно/между страните-родителите на
детето С.ия,на дата 10.12.2023г,във връзка с разрешаване на въпрос за осъществяване на
лични контакти между бащата и детето,респ.предаване на детето от майката на бащата.
Детето С.ия С.ова посещава детска градина „з“ в д,като според свидетелката М. Б.-
учител в градината,същото се справя добре в градината,ходи с желание,напредва с
развитието си.Има определени дефицити,свързани с хигиенни навици и речева комуникация
и лексика.Според свидетелката не употребява нецензурни думи в градината.До момента на
раздялата между страните,за което свидетелката е уведомена,и двамата родители са
посещавали градината,респ.провежданите родителски срещи,а след раздялата само майката
3
е ходила и е осъществявала контакти.
Според показанията на свидетелката с С.,баба на детето,същото в къщи използва
нецензурни думи-псува,като е научило тези думи в градината.Майката и нейните роднини,с
които живее в едно жилище правят забележки на детето да не използва такива
думи.Свидетелката обяснява,че майката работи на смени,като когато не си е в къщи,тя се
грижи за детето.Майката/ищцата по първоначалния иск/ има приятел,който е по-възрастен
от нея,който посещава майката и детето,радва се на детето,носи му играчки,не преспива в
дома,в който живее майката и детето.
Свидетелят 9 Й./брат на ответника по първоначалния иск/твърди,че през м.февруари
2024г,при посещение на детето в к е забелязал,че същото е със занемарен външен
вид,дрехите му били мръсни,много псувало.
Свидетелят Пдпърви братовчед на ищцата по първоначалния иск/твърди,че майката
гледа много добре детето.
Приложено е медицинско свидетелство/стр.35 от делото/,издадено на 12.02.2024г в
което са отразени обективни находки по лява подбедрица на детето-хематоми,детето е било
освидетелствано след завеждането му при лекар от бащата,като липсват категорични и
безспорни данни за причината за инкасираните увреди по тялото на детето.
Ищцата по първоначалния иск П. В. работи в „д и получава средно месечно нетно
възнаграждение в размер около 790.00 лева.
По данни от социалния доклад,изготвен от ДСП-к,бащата С. Й. работи в същото
дружество,в което работи и майката,като получава месечно трудово възнаграждение в
размер на 1080.00 лева.
По делото са приложени платежни нареждания от м.декември 2023г и няколко
,съставени през 2024г за превеждани от бащата парични суми за издръжка на детето С.ия
С.ова.
От заключението на съдебно психолого-психиатричната експертиза се установява
следното: Детето С.ия С.ова показва позитивна емоционална връзка,отношение и
привързаност към майка си и съжителстващия с нея мъж,обръща се и към двамата в
комуникацията,прегръща ги,търси контакт с тях и ги включва в игри и
занимания.Експертите заключават,че не се добива впечатление за признаци в поведението
на детето,които да ориентират към емоционална проблематика във връзка с преживяно
психическо или физическо насилие.Няма данни за психично разстройство на
детето.Маркирани са дефицити във вербалните способности на детето,като експресивната
реч е с ограничено развитие,лошо артикулирана.Графологичните умения са
недоразвити,както и изобразителните годности в дейността.Все още е недоизграден
контрола над тазово резервоарните функции и регулацията им.Няма данни за нарушения в
комуникацията с други лица.Не са установени данни за заплахи,физическо и психическо
насилие върху детето.Дори и да са налице налагани наказания,то същите не надвишават
обичайните за възпитанието на детето наказания.Неблагоприятен фактор при отглеждането
4
на детето е свободния либерален стил на възпитание в семейната среда на майката,която
споделя,че я глези от бебе и всичко,което детето пожелае се изпълнява.По данните от
родителите и гласните доказателства при посещение в детската градина детето е с добра
адаптация и функциониране без нарушения в процесите по социализация и общуване в
групата на възрастните,формална и неформална среда.При проведените изследвания и
продължителни няколкократни сесии с наблюдение и интервю детето е показало
емоционална връзка и с двамата родители,като водеща емоционална фигура към момента
категорично е тази на майката.Не са установени последици от създаване на негативно
отношение от който и да е от двамата родители против другия,но у детето са налице
емоционални и поведенчески симптоми,които са отражение на липсата на ясни правила,на
последователност и съгласуваност на възпитателните средства и начин на общуване и от
двамата родители,които влошават психологическия климат.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.127,ал.1, изр.първо от СК, когато родителите не живеят заедно, те могат
да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с него и издръжката му. Съгласно чл.127,ал.2 от СК, ако
родителите не постигнат споразумение по ал.1, спорът се решава от районния съд по
настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му
съгласно чл.59,142,143 и чл. 144 от СК. Правната теория и съдебната практика определят
производството по чл.127,ал.2 от СК като „спорна съдебна администрация“ - т.е.
осъществяване на съдебна намеса в гражданско-правните отношения, в резултат на която,
постановеното съдебно решение замества липсващото споразумение между родителите по
чл.127,ал.1 от СК. Съдебната намеса е регламентирана в обществен интерес с цел охрана
интересите на децата, поради което съдът не е ограничен от искането на страната,
инициирала производството, а е оправомощен от закона да уреди отношенията между
спорещите страни служебно и по целесъобразност. Постановените съдебни актове нямат
сила на пресъдено нещо и определените с тях мерки могат да бъдат променяни при
изменение на обстоятелствата. Съдебният състав, в сложната и деликатна дейност, се
съобразява преди всичко с нуждите на децата и техните интереси, поради което не е
обвързан от исканията и становищата на родителите за начина, по който да се произнесе.
Интересите на родителите в тази връзка се преценяват единствено в контекста на
благосъстоянието на детето,респ. в случай децата. Висшият (най-добър) интерес на детето е
в основата на всяка хипотеза, в която законодателят допуска упражняването на родителските
права да бъде предоставено на единия от двамата родители, отчитайки, че е практически
невъзможно да се проведе докрай изискването на чл. 123, ал. 1 СК родителските права и
задължения да се упражняват от двамата родители заедно и поотделно. Висшият интерес на
всяко дете е дефиниран в § 1, т.5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДт, чрез „преценка на
желанията и чувствата на детето, физически, психически и емоционални потребности на
детето, възрастта, пола и миналото и други характеристики на детето, опасността или
5
вредата, която му е причинена или има вероятност да му бъде причинена, способността на
родителите да се грижат за детето и последиците, които ще настъпят за него при промяна на
обстоятелствата и други имащи отношение към детето”. В това производство съдът не
„наказва” единия родител, нито най- общо оценява по- добрия в условия на конкуренция
или кой от двамата родители „обича повече” детето/децата.Родителят, на когото не е
поверено детето, не изгубва нито своето родителско качество, нито титулярството на
родителските права и задължения. Той не е лишен от родителски права, нито е освободен от
задълженията си на родител.
В конкретния случай от месец август 2023 година/след фактическата раздяла между
родителите на детето/ преките и непосредствени грижи за детето С.ия С.ова са полагани
изключително от майката,с помощна на нейните близки,с които живеят в едно
домакинство,като безспорно положените грижи от страна на ищцата по първоначалния
иск/майката П. В./са били в изключителен интерес на детето/в този смисъл са
данните,представени както в социалните доклади на ДСП-Тетевен,така и от заключението
на съдебно психолого-психиатричната експертиза/.Действително,както от гласните
доказателства,така и от заключението на експертиза,се установяват определени дефицити в
развитието на детето,но специално експертите обясняват същите с обективни находки и
дадености и у двамата родители/дефицити/,както и с поведението на родителите.В съдебно
заседание експертите единодушно обясняват,че е добре/“хубаво“/ и двамата родители да
имат единна линия на възпитание ,т.е. стил на възпитание на детето,а не както е в
момента,по-либерален.Да има повече правила на поведение.Трябва да има единност в
линията на възпитание.
Като прецени всички обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за
постановяване на решението, а именно възрастта на детето,неговите физически и
емоционални нужди,преките и непосредствени грижи, полагани изключително за
отглеждането и възпитанието на детето след раздялата между родителите през месец август
2023 година, съдът намира, че упражняването на родителските права по отношение на
детето С.ия С.ова Х.а, следва да бъде предоставено на майката П. С. В.,като се отхвърли
насрещната претенция на бащата,като неоснователна.
Производството е по чл. 127, ал. 2 СК и не е исково, а е спорно производство за
съдебна администрация на гражданските правоотношения между родители по повод
упражняването на родителските права върху децата, местожителството на децата, личните
отношения на родителя, на който не са предоставени родителските права, както и относно
издръжката на ненавършилите пълнолетие деца. Доколкото в други закони няма особени
процесуални норми за тях и доколкото самата спецификата на съответното производство не
налага друго, по отношение на производствата по спорна съдебна администрация се
прилагат процесуалните правила на общия исков процес. Несъмнено, иск по чл. 127, ал. 2
СК няма, тъй като при спор между родителите по повод упражняването на родителските
права, местоживеенето на децата, личните отношения и издръжката им, съдът постановява
акт на спорна съдебна администрация, който замества липсващото съгласие между двамата
6
родители. Законът поставя като основен и водещ принцип в тези производства висшите
интереси на детето, заложени в чл. 3 от Закона за закрила на детето и в чл. 3, т. 1 от
Конвенцията за правата на детето (приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с
решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991
г., в сила от 3.07.1991 г.), съставляваща част от вътрешното право на страната съгласно чл. 5,
ал. 4 от Конституцията на Република България.
В този смисъл съдът е длъжен да замести липсващото съгласие на родителите и да
постанови упражняването на родителските права върху детето на този от тях който е по-
пригоден в интерес на детето.
С оглед идентичните за страните доказателствата по делото за родителски
капацитет,материални и битови условия,съдът в случая отдава превес на полаганите грижи
за детето след раздялата между страните изключително от майката П. В.,които безспорно са
в интерес на детето,както и средата,при която детето е живяло от момента на раждането си
до приключване на устните състезания по делото и изградените навици и контакти,както и
отразеното становище в експертизата,че водеща емоционална фигура към момента
категорично е тази на майката. От експертизата се установява,че нито съжителството на
майката с друг мъж,нито живеещите с майката в едно домакинство нейни родственици
оказват неблагоприятно въздействие върху развитието и възпитанието на
детето.Напротив,има изградена връзка между детето и съжителя,отношението на последния
към детето е добро,както и родствениците на майката помагат при отглеждането на детето.
Що се касае до въпроса за местоживеенето на детето:
Установено е от данните по делото,че от раждането си до момента на раздялата
между родителите, детето е живяло в жилище в д,Лов.обл.,на административен адрес ул.“с
В приложените социални доклади,изготвени от ДСП-Тетевен е установено,че в жилището са
създадени добри условия за отглеждане на детето,както и че в жилището живеят роднини на
майката на детето,които оказват помощ при неговото отглеждане.
В предвид изложеното,следва да бъде определено местоживеенето на детето С.ия
С.ова Х.а при майката,в д,Лов.обл.,на административен адрес улица „с
По отношение режима на лични контакти между бащата и детето:
Както се приема в трайната съдебна практика/ППВС №1/1974г и в редица решения
на ВКС/при предоставяне упражняването на родителските права и определяне режима на
лични отношения между детето и родителя,на когото то не е предоставено,съдебната намеса
се предприема въз основа на обществения интерес,като се изхожда от съображения за
целесъобразност,с оглед интересите на детето и на родителите.Основната цел е да се
организират родителските функции по начин,който най-пълно отговаря на интересите на
детето.Негова естествена потребност е да общува и с двамата родители.Чрез режима на
лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под
грижата и с подкрепата и на двамата родители.По тази причина,по принцип мерките за
лични отношения трябва да предоставят най-широка възможност за общуване между
7
родителя и детето,при положение,че не се налага ограничаване или лишаване от родителски
права.При конкретното определяне на мерките трябва да се изхожда от особеностите на
всеки отделен случай.В закона не са определени мерките относно личните отношения между
родителя,на когото не е предоставено упражняването на родителските права и
децата.Основен критерий за всяка от тях е най-добрия интерес на децата.Тъй като мерките
във всички случаи се отнасят за бъдещ период,ограничен отнапред само до навършване на
пълнолетие на детето,те може да бъдат определени и по конкретни периоди,съобразени с
опитните правила,с възрастта и със свързаните с нея обективни изменения в
психоемоционалните способности и потребности на децата.При неефективност на
определените мерки законът дава възможност на всеки родители да иска изменението им
или определянето на нови. Желанието на родителите и това на децата относно
упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не
са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се
вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като висшият критерии за
решението на ,,съда е интереса на децата. Запазването на добрите отношения, честите лични
контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от
роднините и приятелския кръг и на майката и бащата.
Съобразно установените по делото конкретни обстоятелства,при съобразяване от
една страна данните за възрастта на детето и неговите интереси, съдът намира,че в случая
следва да бъде определен един по-разширен режим на лични контакти между бащата и
детето,каквото е и желанието на бащата.
Съдът намира,че следва да бъде определен следния режим на лични контакти:
Всяка първа и трета и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в
неделя,с преспиване в жилището на бащата в град к,Соф.обл.; първите два дена през
зимната и пролетната ваканции на детето от 10.00 часа сутринта на първия ден до 18.00 часа
на втория ден,с преспиване в жилището на бащата; всяка четна година на Коледните
празници от 18.00 часа на 24 декември до 18.00 часа на 26 декември (с преспиване); всяка
нечетна година от 18.00 часа на 30 декември до 18.00 часа на 01 януари (с преспиване); един
ден през Великденските празници от 10.00 сутринта до 18.00 часа; 30 дена през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск; три часа на рождения ден на детето, от 09.00
часа до 12.00 часа,като на рождения ден контактите се осъществяват в населеното място,в
което живее майката и детето.
С оглед разпоредбата на чл.142 и чл.143 от СК, следва да се определи и издръжка за
детето С.ия С.ова.
Съдът, съобразявайки се с възрастта на детето, счита, че за месечната му издръжка са
необходими общ обем парични средства в размер на 350.00 лева, от които бащата следва да
заплаща за в бъдеще сумата от 260.00/двеста и шейсет/лева ,а останалата част от издръжката
следва да бъде поета от майката.Така определения размер на издръжката съдът приема за
адекватен на нуждите на детето към момента,съобразно и икономическата обстановка в
страната.Съдът приема,че бащата има възможност да заплаща месечна издръжка за детето
8
си в посочения размер,а и този размер на издръжката е около установения минимален такъв
за страната. Съдът съобразява и обстоятелството,че издръжката се определя за един
сравнително по-продължителен времеви период,а и от 01.01.2025г минималния размер на
издръжката ще бъде увеличен.За разликата от този размер и до претендираната сума на
издръжката от 300.00 лева,искът на ищцата В. следва да бъде отхвърлен,като неоснователен
и недоказан.
С оглед представените данни за заплащане от бащата на парични средства за
издръжка на детето след предявяване на исковата молба и образуване на
производството,както и за полагане на грижи за детето и даване на издръжка в
натура,издръжката се определя с начален момент-от влизане на съдебното решение по
делото в сила.
По изложените по-горе съображения насрещната искова претенция на бащата С. Й.
следва да бъде изцяло отхвърлена.
При този изход на делото ответникът по първоначалния иск следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РС-Тетевен държавна такса върху определената издръжка за детето, в
размер на 374.40 лева.
По отношение на сторените от страните разноски в производството:
При съобразяване с разясненията,дадени в ТР№3/2023г,постановено на 27.06.2024
година на ОСГК на ВКС и процесуалното поведение на страните,в т.ч. предявеният
насрещен иск от ответника по първоначалния,който се отхвърля от съда,следва да бъдат
присъдени на ищцата П. В. сторените в производството за адвокатско възнаграждение и
заплатена държавна такса,в общ размер на 825.00 лева,съобразно и приложения по делото
списък по чл.80 от ГПК.С оглед изцяло уважаване на първоначалния иск и отхвърляне на
насрещния,на ответника С. Й. не се присъждат разноски.
Мотивиран от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ,на основание чл.127,ал.2 от СК, родителските права по отношение на
детето С.ИЯ С.ОВА Х.А,ЕГН:**********, на майката П. С. В.,ЕГН:********** от
д,Лов.обл.
9
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето С.ИЯ С.ОВА Х.А,ЕГН:********** да бъде
при майката П. С. В.,ЕГН:********** от д,Лов.обл.,на административен адрес улица „с
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между детето С.ИЯ С.ОВА
Х.А,ЕГН:********** и бащата С. Х. Й.,ЕГН:********** от град к,Соф.обл.,както следва:
Всяка първа и трета и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя,с
преспиване в жилището на бащата в град к,Соф.обл.; първите два дена през зимната и
пролетната ваканции на детето от 10.00 часа сутринта на първия ден до 18.00 часа на втория
ден,с преспиване в жилището на бащата; всяка четна година на Коледните празници от 18.00
часа на 24 декември до 18.00 часа на 26 декември (с преспиване); всяка нечетна година от
18.00 часа на 30 декември до 18.00 часа на 01 януари (с преспиване); един ден през
Великденските празници от 10.00 сутринта до 18.00 часа; 30 дена през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск; три часа на рождения ден на детето, от 09.00 часа до
12.00 часа,като на рождения ден контактите се осъществяват в населеното място,в което
живее майката и детето.
ОСЪЖДА С. Х. Й.,ЕГН:********** от град к,Соф.обл.,да заплаща на П. С.
В.,ЕГН:********** от д,Лов.обл.,като майка и законна представителка на малолетното дете
С.ИЯ С.ОВА Х.А,ЕГН:**********, месечна издръжка за детето в размер на 260.00/двеста и
шейсет/лева,начиная от влизане на решението в сила, до настъпване на основание за
изменение или прекратяване на издръжката,ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска,като за разликата над този размер и до претендираната издръжка
от 300.00 лева,отхвърля иска,като неоснователен и недоказан.
На основание чл.242,ал.1 от ГПК, допуска предварително изпълнение на решението,в
частта на присъдената издръжка за малолетното дете.
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от С. Х. Й. от град
к,Соф.обл. против П. С. В. от д,Лов.обл.,насрещен иск,с правно основание чл.127,ал.2 от
СК-за предоставяне на родителските права по отношение на малолетното дете С.ия С.ова
Х.а на бащата,за определяне на местоживеенето при бащата,определяне на режим на лични
отношения между детето и майката и за осъждане на майката да заплаща месечна издръжка
за детето.
ОСЪЖДА С. Х. Й.,ЕГН:********** от град к,Соф.обл.,да заплати на П. С.
В.,ЕГН:********** от д,Лов.обл.,сумата от 825.00/ осемстотин двадесет и
пет/лева,представляваща сторени разноски в производството.
ОСЪЖДА С. Х. Й.,ЕГН:********** от град к,Соф.обл да заплати по сметка на
Районен съд-Тетевен държавна такса в размер на 374.40/триста седемдесет и четири лева и
четиридесет ст./лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
10
11