Решение по дело №267/2018 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 февруари 2019 г. (в сила от 22 април 2019 г.)
Съдия: Юлита Николова Георгиева Трифонова
Дело: 20181610200267
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                               гр. Берковица, 04.02.2019г.

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Районен съд Берковица, II н.с., в публично съдебно заседание на  двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година  в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА Г.

при секретаря Нина Андреева, като разгледа АНД № 267/2018 год.по описа на БРС, ІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 352617-0205049/10.08.2018г. на Началника на отдел „Оперативни дейности” Велико Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите /НАП/, с което на „Компас” ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: с. Комарево, ул. „Първа”№40, представлявано от Р.С.Н., ЕГН **********, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лв. за нарушение на чл.13 ал.3 т.2 от Данъчно–осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/, на основание чл.278б ал.1 от ДОПК.

По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Н.Б., жалбоподателят „Компас” ЕООД  моли съда да отмени обжалваното НП.

Въззиваемата страна ТД НАП Велико търново, чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт Николова моли съда да потвърди обжалваното постановление  като правилно и законосъобразно.Подробни съображения излага в представено по делото писмено становище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 07.04.2017г. в електронната система за фискален контрол към НАП при Централно управление, с Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050900833842_1/ 17.03.2018г. при влизане в страната на ГКПП Видин Дунав мост 2, било декларирано, че на 17.03.2018г. в 11.00ч. в с Комарево,общ.Берковица,ул.”Първа” №40, ще бъде получена стока с висок фискален риск – замразена свинска сланина – 20959,68 кг. . При отиване на органите по приходите, сред които и св. П.Б. и Ж.М., на декларираните място и време на получаване на стоката, било установено, че  транспортното средство с марка „Мерцедес” с рег. № JZ5922, с ремарке с рег. № S7425 и водач S.Taran са пристигнали, но не се явил представляващ или надлежно упълномощено лице на жалбоподателя „Компас” ЕООД , в качеството на получател на стоката .

Нарушението било установено на място на 17.03.2018г. в 11.00ч. и документирано с Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050900833842_1/ 17.03.2018г .

Предвид направените констатации срещу дружеството жалбоподател бил съставен АУАН № 1205049/19.03.2018г. за извършено от него нарушение на чл.13 ал.3 т.2 от ДОПК.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП, с което на „Компас” ЕООД  била наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. за нарушение на чл.13 ал.3 т.2 от ДОПК, на основание на основание чл.278б ал.1 от ДОПК.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Б. /актосъставител/ и св. М.,както и от показанията на свид.П. и Ж.,които са извършили проверката. Св.Б. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. От показанията му също се установява, че при преминаване на ГКПП Видин мост-2 на 17.03.2018г. в 06.05ч. от водача на транспортното средство, чрез което са превозвани процесните стоки с висок фискален риск, са били декларирани и обективирани с протокол място и час на разтоварване –17.03.2018г. в 11.00ч. в с.Комарево ул.”Първа” №40. Свидетелят обяснява,че протоколът е електронен и се въвежда автоматично в системата за фискален контрол, за да може чрез оперативния център  случаят да бъде възложен като задача на контролните органи, а именно да посетят декларираното място в заявения час. Св. Ж.  заявява, че тъй като по закон следвало да се явят в рамките на четири часа от заявения час, отишли на декларираното място и час с колегата си П. към 12.00ч. На място същите установили пристигналия вече с транспортното средство водач, превозващ стоката, но не и представител/упълномощено лице на получателя на . Забелязали, че сградата била заключена, като нямало никой и е  присъствал само охраната. Предвид това, след изчакване  контролните органи съставили протокол за констатираното нарушение. Св. Ж. убедително заявява, че не знае дали получателят на стоката е бил въобще уведомяван, нито по какъв начин следвало да се случи това. Изразява предположение, че вероятно отговорен за уведомяваното е доставчикът на стоката.

Разпитания св. Л. заявява, че към момента на констатираното нарушение е работил за дружеството жалбоподател, като се занимавал с договаряне доставката на суровина. По принцип  като заявявал за доставка суровина,посочвал датата,ден и  час на получаване на стоката, а шофьорът не е уведомявал за промяната . За констатираното нарушение и наложено обезпечение върху стоката научил в деня на проверката от служител на НАП, който му се обадил по телефона.В първия работен ден бил съставен АУАН,който му бил връчен.

Съдът изцяло кредитира показанията и на всички свидетели като обективни, логични, последователни и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателства по делото.

В подкрепа на фактическата обстановка са и приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.

С оглед на събраните по делото доказателства настоящата съдебна инстанция намира, че в случая не се доказва по безспорен и категоричен начин вмененото на жалбоподателя нарушение на разпоредбата по чл.13 ал.3 т.2 от ДОПК. Съгласно цитираната норма при извършване на фискален контрол върху движението на стока с висок фискален риск лицето – получател/купувач на стоката, е длъжно да се яви на посочените пред органа по приходите място, дата и час на получаване/разтоварване на стоката или да осигури присъствието на упълномощен свой представител.

 

 

В случая процесните стоки действително са такива с висок фискален риск, съгласно списъка на стоки с висок фискален риск, утвърден със заповед на Министъра на финансите, издадена на основание чл.127а ал.7 от ДОПК. Безспорни факти са и че жалбоподателят е получател на стоката , както и че на декларираното място на разтоварване на 07.03.2018г. не е имало негов представител/упълномощено лице по реда на ДОПК. 

В тази връзка действително съгласно визираното правило на ДОПК по чл.13 ал.3 т.2 при извършване на фискален контрол върху движението на стока с висок фискален риск лицето – получател/купувач на стоката, е било длъжно да се яви на посочените пред органа по приходите място, дата и час на получаване/разтоварване на стоката или да осигури присъствието на упълномощен свой представител, но това негово задължение е последица от вмененото преди това с нормата на чл.13 ал.2 т.4 ДОПК задължение на водача на транспортното средство – да уведоми лицето, посочено като получател/купувач и/или изпращач/продавач на стоката, за извършения фискален контрол върху движението на стоката и за поставените технически средства за контрол и за задължението на получателя/купувача да присъства на мястото на получаване/разтоварване на стоката.

Т.е. за да се прецени дали жалбоподателят „Компас” ЕООД е бил основателно ангажиран с административнонаказателна отговорност, следва да се установи уведомен ли е бил за декларираните дата, час и място и едва тогава логично да му се вмени задължение да осигури присъствие на свой представител.

Констатациите в АУАН и заявеното в съдебно заседание от актосъставителя Б., че е съставил АУАН срещу жалбоподателя понеже последният не е осигурил присъствието на упълномощено лице на мястото и във времето, декларирани от превозвача, са недостатъчни да се обуслови извод за авторството на нарушението от страна на жалбоподателя. От показанията на свидетелите се установява, че не знаят въобще дали получателят на стоката е бил уведомен, нито са предприели действия, за да установят това обстоятелство, и въпреки това са констатирали, че жалбоподателят е извършил нарушение. Дори напротив,представляващият дружеството получател обяснява и представя като доказателство разпечатка от кореспонденцията си с дружеството доставчик ,където е посочен изрично като ден за доставка 17.03.2018год. 11.00часа.Превозвачът на стоката не е обяснил на място /същият бил чужденец/  дали е уведомил получателя й, като не стана ясно въобще поставян ли е бил при проверката този въпрос. В посока липса на уведомяване, адресирано до жалбоподателя, са  показанията на св. Л., който в съдебно заседание заявява, че за конкретния случай не е имало информация,че в този ден щяла да пристигне стоката поради изрично посочената от него такава. Отделно от това по делото липсват каквито и да било доказателства, изхождащи от водача, митницата, НАП и пр., че жалбоподателят е бил уведомен, респ. че същият е знаел за декларирани други конкретни дата, място и час на разтоварване/получаване на стоката, за да осигури присъствие на упълномощено лице.

В тази връзка следва да се отбележи, че именно наказващият орган е този, който носи доказателствената тежест и който трябва да докаже, че е извършено административно нарушение и че то е извършено именно от санкционираното лице. Едва след като бъдат събрани категорични данни може обосновано да прецени срещу кого следва да се проведе административнонаказателното преследване за установеното нарушение, да се състави АУАН, въз основа на него да се издаде НП и да се наложи наказание на нарушителя. В процесния случай това не е сторено, а оттам и авторството на нарушението остава недоказано и след проведеното съдебно следствие.

      Според чл. 13, ал. 2, т. 3 и 4 от ДОПК, при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск водачът на транспортното средство е длъжен:

- да декларира пред органа по приходите данни за вида и количеството на стоката, за изпращача и получателя, за мястото и датата на получаване на стоката, както и да заяви очаквания час на разтоварване/получаване, в случай че липсват документи или документите не съдържат тези данни;

- да уведоми лицето, посочено като получател/купувач и/или изпращач/продавач на стоката, за извършения фискален контрол върху движението на стоката и за поставените технически средства за контрол и за задължението на получателя/купувача да присъства на мястото на получаване/разтоварване на стоката.

От своя страна в ал. 3,  т. 1 и т. 2 на чл. 13 от ДОПК е предвидено задължение на получателя/купувача на стоката:

- да уведоми незабавно органа по приходите при промяна на датата, часа и мястото на получаване/разтоварване на стоката с искане по образец, подадено по електронен път;

- да се яви на посочените пред органа по приходите място, дата и час на получаване/разтоварване на стоката или да осигури присъствието на упълномощен свой представител.

  Очевидно при това положение е, че за да възникне за получателя на стоката задължение по чл. 13, ал. 3, т. 2 от кодекса, преди това водачът на транспортното средство следва да изпълни задължението си по чл. 13, ал. 2, т. 4 ДОПК за уведомяване на лицето, посочено като получател (за задължението на последното да присъства на мястото на получаване/разтоварване на стоката).

          В конкретния случай по делото не се установява водачът на процесното транспортно средство да е уведомил своевременно дружеството получател на стоката - „Компас“ ЕООД за извършения фискален контрол върху движението на стоката и за поставените технически средства за контрол, както и за задължението на получателя/купувача да присъства на мястото на получаване/разтоварване на стоката.

Казано с други думи по делото липсват безспорни данни за извършено нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 2 от страна на „Компас“ ЕООД.

 

Ето защо настоящата инстанция намира, че незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател за извършено нарушение на чл.13 ал.3 т.2 от ДОПК.

С оглед всичко изложено съдът приема, че вмененото на жалбоподателя нарушение се явява недоказано, поради което НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.

Мотивиран от гореизложеното съдът                                                           

                                                         

Р   Е   Ш   И:

 

 ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 352617-0205049/10.08.2018г. на Началника на отдел „Оперативни дейности” Велико Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите /НАП/, с което на „Компас” ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: с. Комарево, ул. „Първа”№40, представлявано от Р.С.Н., ЕГН **********, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лв. за нарушение на чл.13 ал.3 т.2 от Данъчно–осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/, на основание чл.278б ал.1 от ДОПК.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Монтана по реда на АПК.            

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: