№ 196
гр. Ботевград, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20241810200170 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Електронен фиш /ЕФ/ серия К № ** издаден от ОДМВР-София, с който
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал. 2, т. 4 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ на И. М. И., ЕГН ********** е наложена
„глоба” в размер на 600 (шестстотин) лева, за извършено от него нарушение
по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е извършено в условията на
повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/**.
В подадената жалба от И. М. И., чрез адв. К. от АК-В.Т. е описано
искане за отмяна на така издадения Електронен фиш като необоснован,
незаконосъобразен и неправилен. Претендират се и направените от
жалбоподателя разноски по делото.
Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не
явява и не се представлява. В писмени бележки процесуалният представител е
допълнил своите съображения за отмяна на обжалвания ЕФ.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата. Постъпила е писмена защита, чрез гл. юрик.
Й.Г., с която моли Съдът да остави без уважение жалбата на жалбоподателя
1
като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и въвежда възражение за прекомерност на разноските на
противната страна.
От фактическа страна:
Според процесния електронен фиш на 07.08.2023 г. в 15.43 часа, в
Софийска област, община Ботевград по автомагистрала Хемус, км. 39+300 с
посока на движение към гр.Варна, при ограничение от 80 км/ч, въведено с
пътен знак В-26, с МПС Шкода Октавия, с регистрационен номер **, е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство (не се сочи вида му), при разрешена стойност на
скоростта 80 км/ч., е отчетена скорост на движение на описания автомобил от
119 км/ч, като след приспадане на допустимата грешка/толеранс от 3 км(%)
при измерване на скоростта е установена превишена стойност на скоростта
36 км/ч.
Според представения по делото протокол на л. 18 от делото, на
посочената дата и място полицейският служител изготвил протокол съгласно
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение, който не се установява да е бил регистриран в
ОДМВР-София. В протокола, представен по преписката, като място на
контрол графата е посочено АМ Хемус 56+500 посока Варна, а като дата на
използване 07.08.2023г, но с друг час.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на жалбоподателя.
По делото липсват данни кога електронният фиш е бил връчен на
жалбоподателя.
По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят, като ползвател на автомобила, да е представил писмена
декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6
от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
2
основа на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на
мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1” № **г.; заповед №
8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г., и двете на
Министъра на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за одобрен
тип средство за измерване №17.09.5126, снимков материал, протокол за
използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта
на дата 07.08.2023г., справка за собственост на МПС; справка-отговор на
АПИ, ведно със схема на пътни знаци ограничаващи скоростта на движение
на МПС при км 39+300 на АМ Хемус с посока на движение към гр. Варна,
които следва да бъдат кредитирани.
От справката на АПИ и схемата към нея, изискана и приложена по
делото по служебна инициатива на съда, се установява категорично, че към
датата на извършване на нарушението /08.07.2023г./ при км 39+300 пътното
платно в посока гр. Варна е действал знак „В26” /Забранено е движението със
скорост, по-висока от означената 80км/, монтиран на км 39+200 при спазване
разпоредбите на Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с
пътни знаци. Следователно автоматизираното техническо средство е
монтирано след пътния знак, тоест в зоната на действие на пътния знак
ограничаващ скоростта на движение, поради което следва да се приеме, че
водачът в момента на заснемането е управлявал в рамките на участъка,
касаеш това ограничение.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване
от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към
нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че
същата е одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на
удостоверението 07.09.2017г. и срок на валидност на същото - 07.09.2027г. По
делото са представени данни за осъществена последваща проверка по
смисъла на чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата 12.09.2022г.
Резултатите от проверката установяват съответствие на одобрения тип АТСС.
От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно
виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно
разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили,
чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на
автомобила на жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15
3
от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и
система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес
и като такова бе приобщено по делото.
От правна страна:
Във връзка с пасивната легитимация на жалбоподателя, предвид
оспорване авторството на нарушението, следва изрично да се посочи, че в чл.
189, ал. 4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на
моторното превозно средство /МПС/, който в общия случай следва да понесе
отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на
режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС
статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния
водач. Собственикът може да снеме отговорността от себе си по два
алтернативни механизма. Първият е по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, като за
всяко отделно управление на МПС, с декларация посочи кое е действителното
лице, което го е извършило, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай
издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на
посоченото лице. Вторият начин е чрез вписване в свидетелството за
регистрация на МПС по реда на чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
на Министъра на вътрешните работи на регистриран ползвател /какъвто е
настоящия/, в който случай на основание чл. 188 ЗДвП отговорност за
извършеното нарушение носи регистрирания ползвател и ЕФ се издава
направо на негово име, като в този случай именно той се ползва от
правомощието по чл. 189, ал. 5 ЗДвП да посочи с декларация действителното
лице, което е управлявало МПС, ако е било различно от него.
Не се установява от материалите по делото жалбоподателят да се е
възползвал от предвидения в закона способ, поради което именно той е
санкциониран в качеството си на регистриран собственик и не може да
оспорва авторството на деянието в процеса по обжалване на ЕФ. Ето защо
възражението му, че не е автор на твърдяното нарушение е неоснователно.
Тъй като по делото няма данни електронния фиш да е бил връчен на
жалбоподателя и тъй като липсва яснота кога той въобще е научил за него, то
съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е
4
допустима. Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй
като именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото
нарушение по ЗДвП.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са
допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на
Електронния фиш на формално основание, поради което спорът следва да се
разгледа по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки
и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването
на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е
приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй
като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено
и заснето с автоматизирано техническо средство/.
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението
на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на
движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено
средство в тази насока представлява приложената снимка клип №
120СD16/**, в която са означени дата и час, точна локация, разрешена
скорост /съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на
движение на заснетото превозно средство. Направения запис на нарушението
и снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл. 189, ал. 15
от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На
снимковия материал се наблюдава именно автомобилът визиран в
електронния фиш, заснет при приближаващ трафик, съответен на движението
на превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия
скорост е регистрирало АТСС е изключено.
Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения със заповед
№ 8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г. на
Министъра на МВР образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална
страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за
5
издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се
издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане
на която се предпоставя единствено от съблюдаването на специалните
правила и изисквания регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а
те в случая са спазени - отразени са данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
Налице са обаче допуснати съществени процесуални нарушения
свързани с описанието на нарушението, което от своя страна е довело до
невъзможност да се формира по несъмнен начин извод досежно правилността
както на мястото на реализиране на нарушението, така и на датата на
извършване на нарушението, респ. на дадената квалификация на нарушението
и да се направи извод законосъобразно ли е посочена приложимата
санкционна норма, като съображенията са следните:
Направеното описание на нарушението в ЕФ, макар и да съответства на
снимковия материал по делото, е в тотален противовес на отразеното в
протокола съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение, представен по делото, където е
посочено, досежно процесния случай, че засичането е периода от 08: 00 часа
до 15: 00 часа и нарушението е извършено на 07.08.2023г. на АМ Хемус, км.
56+500 посока Варна, като в ЕФ е посочено като час и място нещо различно –
на 07.08.2023г. на АМ Хемус, км. 39+300 посока Варна. Така констатираните
несъответствия са основание само по себе си за отмяна на атакувания ЕФ, без
да се навлиза в обсъждане на останалите възражения на жалбоподателя.
Същото се явява допуснато съществено процесуално нарушение и опорочава
цялото производство. При положение, че протоколът е за друг час, друг
участък, съдът се оказва в невъзможност да провери и констатациите в акта и
да разбере дали и на тази дата в този участък е била поставена камерата, при
положение, че съвсем други обстоятелства са описание в протокол съгласно
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
6
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение, представен по делото. Отделно от това времето и
мястото са обективни елементи на нарушението, и неясното посочване на
същото или в частност несъответствията между фиша и протокола е в
нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, т. 5 от ЗАНН.
Изисканата скица и писмо от ОПУ-София касаят обозначенията и
знаците в участъка, описан в ЕФ, а в протокола е описан друг участък, т. е.
налице е промяна на фактическите обстоятелства на обвинението предявено
на нарушителя, срещу които същият се е бранил и които следва по
категоричен начин да сочат какво нарушение се вменява на лицето, чийто
автомобил е заснет да бъде управляван с превишена скорост. Така
констатираната промяна на фактическите обстоятелства /в ЕФ и протокола/
безспорно ограничава правото на защита на нарушителя. Още повече, че ЕФ
се издава в негово отсъствие и същият не може да се запознае със
съдържанието му и да прави възражения, както би било при съставяне на акт
за установяване на административно нарушение.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде
отменен като издаден в нарушение на процесуалния и материален закон.
По разноските:
При този изход от делото в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лева за извършването на които са представени надлежни доказателства
– договор за правна защита и съдействие от 14.02.2024г., съдържащ разписка
за получаване на уговореното адвокатско възнаграждение. Възражението за
прекомерност на размера на възнаграждението е неоснователно доколкото
същият е в минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл. 18, ал.
2, вр. ал. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № ** издаден от ОДМВР-София, с
7
който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал. 2, т. 4 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ на И. М. И., ЕГН ********** е наложена
„глоба” в размер на 600 (шестстотин) лева, за извършено от него нарушение
по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е извършено в условията на
повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/**.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-гр. София, да заплати на И. М.
И., ЕГН ********** сумата от 400 /четиристотин/лева, представляваща
сторените от последния разноски за адвокатско възнаграждение в
производството.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
8