Решение по дело №186/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 86

гр. Видин, 20.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Пети административен състав

в публично заседание на

Седми октомври

през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

Валерия Шутилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

186

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

 Производството е по чл.203 и сл АПК във вр. с чл.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по предявен иск от М.С.М.,*** с правно основание чл.203, ал.1 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с която се претендират имуществени вреди в размер на 1500 лв., ведно със законната лихва от датата на образуване на делото в съда – 10.09.21 год. до окончателното издължаване. Претендират се от бездействия на ответника – изразяващи се в непроизнасянето в срок по подадено заявление от м.август 2020 год. за разрешаване на сеч в земеделски имот ПИ с идентификатор 35384.6.18 по КК и КР на с.Калина, общ.Брегово, обл.Видин. В сумата от 1500.00 лв. са включени: заплатен наем по договор за наем, разноски по производството по адм.д.№55/2021 год. по описа на АС Видин, разноски по производството по адм.д.135/21 год. по описа на АС Видин.

С определение от 14.09.21 год. са дадени указания на ищеца да посочи от какво точно бездействие на ответника и само от бездействие ли претендира материални вреди. В протокол от с.з. на 07.10.21 год. отново е уточнен петитума, като отново се твърди, че се претендира бездействие /стр.68 по делото/.

Ответник по исковете е юридическото лице - Община Брегово, като не се твърдят вреди причинени от техен акт. Пред АС Видин са водени две дела приложени към настоящето. Адм.д. 55/21 год. е образувано против мълчалив отказ на кмета на Община Брегово да издаде Заповед, с която да разреши почистването на недвижим имот по подадено заявление до Община Брегово от 25.08.20 година и молба вх. № 63/02.02.21 год. по реда на чл.32 от Закона за опазване на селскостопанското имущество. Делото е прекратено, като е прието от Съда, че жалбата е просрочена. С определение №4516 от 08.04.21 год. на ВАС прекратителното определение на АС Видин е оставено в сила. Второто дело е №135/21 год. и е образувано отново против мълчалив отказ на кмета на Община Брегово да издаде Заповед, с която да разреши почистването на недвижим имот по подадено заявление до Община Брегово вх. № 406/02.06.21 год. Впоследствие е приложен и изричен отказ. Делото е прекратено, тъй като жалбата е оттеглена. Т.е. нямаме отменени актове.

Вреди от тези две дела не се претендират, съгласно няколкократното уточнение на петитума от страна на ищеца, въпреки, че се търсят разноски по воденето им.

Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал.1, т.5 и чл. 203, ал.1 АПК, административният съд се произнася по исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Ищецът в настоящето производство не претендира вреди от отменен административен акт.

В съдебно заседание подържа предявеният иск за обезщетение в хипотезата на незаконосъобразно бездействие на длъжностно лице на Община Брегово - кмета.

Ответникът по делото-Община Брегово оспорва иска. Сочи, че общината не следва да носи отговорност по ЗОДОВ, тъй като кмета е действал напълно законосъобразно и не е налице бездействие. Счита, че на се налице елементите на фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Вредоносният резултат не настъпва автоматично, а се доказва, което според ответника не е сторено. Сочи, че иска е недоказан и неоснователен.

Становището на прокурора е, че не е налице отменен акт, както и че не е налице бездействие, тъй като ищеца е уведомен, че няма нива, а гора. Разходите направени от ищеца са по негова вина.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С договор за наем на земеделски земи от 18.08.2020г. ищецът е наел от лицето Борислав Русков Дончев земеделски имот, а именно: ПИ с идентификатор 35384.6.18, по кадастраланата карта и кадастралните регистри на с.Калина, общ.Брегово, обл.Видин, одобрени със Заповед №РД-18-145/07.08.2018г. на Изп. Директор на АГКК -София, представляващ нива, от 8681 кв.м., в местността „Челебия”, категория при неполивни условия – 4, видно от договора за наем на земеделски земи, констативен акт за собственост на недвижим имот №198, том III, рег. №5680, дело №359 от 2020г. на нотариус Надежда Ангелова, скица №15-766734-22.08.2020г. на СГКК - Видин и характеристика на имота към нея, удостоверение за наследници изх. №31 от 12.08.2020г. на с.Тияновци, община Брегово и удостоверение №63/10.09.2020г. на кметство с.Тияновци, общ.Брегово за идентичност на лице с различни имена. Ищецът е упълномощен, видно от представените по делото пълномощни да извършва фактически и правни действия, във връзка с наетия имот. По делото е приложена и разписка за платен наем от 18.08.20 година за стопанската 2020/21 година, за сумата от 400.00 лева, което се потвърждава от ищеца и в с.з.

Ищецът твърди в ИМ, че към момента на наемане на нивата, същата не е обработвана дълги години, в нея имало ниски храсти и дървета, самозалесили се и пречещи за изполването й по предназначение, а именно като „нива” и засаждането й със селскостопански култури, това е наложило той да поиска разрешение от Кмета на община - Брегово по реда на чл.32, ал.1 от ЗОСИ. В ИМ пише, че е сезирал в началото на м.Септември 2020г., Кмета на община Брегово с писмено заявление с пълен набор от документи по реда на чл.32, ал.2 от ЗОСИ, но видно от приложеното заявление същото е входено на 25.08.20 год. /приложено по адм.д. 55/21 год./ По делото са приложени - Протокол №101 за трасиране, означаване и координиране на имота от 14.09.2020г., регистър на координатните точки към протокола. От ИАГ РДГ Берковица на 12.10.20 година е изпратено писмо до М. ***, от което е видно, че имот с идентификатор 35384.6.18 в землището на с.Калина представлява гора по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗГ, която е инвентаризирана като отдел 94, подотдел „ю“ по горскостопанския план на ТП „ДГС Видин“ от 2013 година. Същият е уведомен, че въпросният имот може да се стопанисва като гора.

Независимо от полученото писмо от РГД Берковица ищецът отново е внесъл в Община Брегово молба, вх.№63/02.02.2021г., с която поискал отговор на подаденото заявление, тъй като от подаването му до подаването на молбата изминали пет месеца, а нямало издадена заповед по заявлението му. Като не получил отговор и по молба на 02.02.2021г. по подаденото заявление по чл.32, ал.2 от ЗОСИ, депозирал жалба до Административен съд - Видин, с правно основание чл.58, ал.1 от АПК, т.е. поради наличието на мълчалив отказ по подаденото заявление. Тогава е образувано и адм.д№55 по описа на АС Видин, което е прекратено като просрочено.

На 02.06.2021г. е депозирано в Община - Брегово, до Кмета на общината ново заявление вх. №406/02.06.2021 г., с което по реда на чл.32, ал.2 от ЗОСИ е искано разрешение за почистването на описания в наемния договор и посочен по - горе недвижим имот. Тъй като не е издадена исканата заповед, то отново е подадена жалба с правно основание чл.58, ал.1 от АПК, т.е. поради наличието на мълчалив отказ по подаденото заявление. По така подадената жалба е образувано Адм. дело №135/21г. по описа на Административен съд – Видин. По него е приложено писмо №1056/04.06.2021 г., от Община Брегово до ИАГ, в което същите искат становище по отношение на лесоустроения имот, във връзка със заявление на М.. Приложено е и писмо №406/04.06.21 год. до М., в което се сочи, че е невъзможно да бъде изпълнено искането му за разрешение за сеч в имота, тъй като се касае за лесоустроен имот. Като преписката е изпратена по компетентност на ИАГ София. Така посочения отказ е връчен на 02.07.21 год. на ищеца, след което жалбата е оттеглена и делото прекратено.

По делото са разпитани и двама свидетели Иванов и Станев, които установяват, че са ходили с ищеца многократно до община Брегово, във връзка с заявлението. Заявяват, че нивата е с дървета и не може да се обработва, без да се почисти.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното :

          Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техните органи и длъжностни лица при или по повод на административна дейност. Предвид посочената разпоредба, основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод на административна дейност; вредоносен резултат, наличие на реална вреда, настъпила за ищеца; причинна връзка между незаконосъобразното действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на който и да е от елементите на описания фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата. В процесният случай липсва първата предпоставка на иска по чл. 1, ал. 1, предл. второ от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразно действие или бездействия на длъжностни лица при упражняване на административна дейност в смисъла, който законодателят е вложил в цитирания текст на чл. 1, ал. 1. предл. второ от ЗОДОВ. Незаконността на съответното действие или бездействие следва да се определи от несъобразеността на поведението на длъжностното лице с разпоредбите на нормативния акт. В тази връзка, за да е налице незаконосъобразно действие, същото следва да е извършено при упражняване на административна дейност и в противоречие с правните норми, регламентиращи тази дейност.

Обхватът на правно-значимите факти по иск за обезвреда във връзка със заявено незаконосъобразно бездействие се определя от материалните предпоставки, включени във фактическия състав на претенцията за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, във връзка с чл. 256 от АПК. Съгласно ТР № 3/2004 на ОСГК на ВКС на РБ под действия и бездействия се има предвид "фактическо" действие или бездействие. Предвид смисъла на чл. 256 от АПК фактическото бездействие представлява отречено от закон въздържане да се извърши действие в областта на административната дейност, произтичащо пряко от закона. Това действие не следва да е правно, т.е. волеизявление в областта на изпълнително-разпоредителната дейност или да е опосредено от такъв акт. Съгласно посочените разпоредби държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни фактически бездействия на административен орган, който, като е бил задължен по силата на нормативен акт, и след като е бил сезиран със специално искане за предприемането им, не ги е извършил. Оспорването на този вид бездействия е допустимо в рамките на 14-дневен срок, считано от сезирането с нарочното искане.

С оглед предмета на административноправния спор, съдът намира за нужно да посочи, че доколкото в случая няма самостоятелно предявено искане за установяване незаконосъобразността на бездействието на административния орган по предвидения в АПК ред ( чл. 256 АПК), то съдът с оглед разпоредбите на чл. 204, ал. 3 и 4 от АПК дължи преюдициално произнасяне в мотивите на съдебния акт по законосъобразността на твърдяното бездействие на административния орган, при преценката за наличието на елементите от фактическия състав за ангажиране отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Казано с други думи, предвид заявените фактически основания и формулиран петитум на исковата молба, съдът квалифицира същата като такава по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно осъдителен иск за заплащане на обезщетение по реда на чл. 203 и сл. от АПК за претърпени имуществени вреди от противоправното бездействие на Кмета на Община Брегово изразяващи се в непроизнасянето в срок по подадено заявление от м.август 2020 год. за разрешаване на сеч в земеделски имот ПИ с идентификатор 35384.6.18 по КК и КР на с.Калина, общ.Брегово, обл.Видин.

Съдът намира, че в случая е налице процедура по издаване на индивидуален административен акт и напрактика действията на администрацията са част от тази процедура. Фактически действия и бездействия по смисъла на чл. 203, ал.2 и чл. 204, ал.4 и чл. 250, чл. 256 АПК не са налице. Посоченото от ищеца бездействие е част от производство по издаване на индивидуален административен акт и няма характеристиките на фактическо действие или бездействие. Защитата на лицата срещу незаконосъобразни действия може да бъде осъществена по реда на АПК /във връзка с чл. 256 АПК/, само когато се касае до наличието на фактически действия. Правните действия не подлежат на проверка от съда по този ред, а съответно и при твърдение за настъпили за ищеца вреди, тяхното обезщетение не може да намери опора в чл. 204, ал. 4 от АПК след установяването на незаконосъобразността на действието или бездействието от страна на съда. По съществото си и по правните си последици, които би породило, искането по чл.32, ал.2 от ЗОСИ е издаване на разрешение или отказ за отсичане на дървета и е ИАА.

Следователно се иска волеизявление на административния орган и издаване на индивидуален административен акт, което съставлява правно, а не фактическо действие, каквото изискват нормите на чл. 256 от АПК.

С оглед изложеното, съдът намира, че определяното от ищцата бездействие на длъжностни лица от Община Брегово, изразяващо се в неиздаване на разрешение, не може да се квалифицира като такова по чл. 256 от АПК.

Цялостно обезщетение за всички нанесени вреди ищеца следва да потърси от актът в случая от мълчаливия отказ, какъвто се твърди  че е налице или изричния отказ  и то след евентуалната му отмяна от съда.

Предявеният иск е неоснователен и поради липса на елемент на фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ, а именно наличието на вреда. Същата е основен елемент от състава на чл. 1 от ЗОДОВ и се определя като промяна чрез смущаване, накърняване и унищожаване на имуществото на едно лице, субективните му права, телесна цялост, душевност и психическо състояние. Вредата трябва да се явява пряко, непосредствено и закономерно следствие от акт, действие или бездействие от вида, посочен в чл. 203, ал. 1 от АПК. Следва да е налице причинно - следствена връзка между доказана вреда и действието или бездействието, които трябва да са административни. Отговорността на държавата по ЗОДОВ обхваща всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, което показва, че на репариране подлежат само действително настъпилите вреди. В настоящият случай ищецът не е доказал наличието на вреда и причинна връзка между нея и твърдените незаконосъобразни действия/бездействия. Още повече, че част от претенцията е за заплащане на наемна цена, което безспорно е гражданскоправен спор, касаещ наемането на негоден за използване имот, за това, за което е нает и то преди заявлението за почистването му като нива, като същия имот е със статут на гора. Що се касае за претенциите за заплащане на хонорари по две водени административни дела, то същите биха били предмет на разглеждане по самите дела, ако те бяха приключили с резултат, за който биха били дължими от ответната страна.

При липсата на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предявения иск се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

В обобщение съдът намира, че твърдяното бездействие във връзка с образувано от страна на кмета на Община Брегово производство по искане на разрешение по чл.32 от Закона за опазване на селскостопанското имущество не съставлява твърдяното от ищеца незаконосъобразно фактическо бездействие на длъжностно лице, респ. на административен орган, в изпълнение на административна дейност, което да е продължаващо към момента на постановяване на решението, и което би могло да се ползва от предвидената в чл. 250 и сл. от АПК съдебна защита за разпореждане за незабавно прекратяване. Не са налице и останалите изискуеми материални предпоставки, за да се активира задължението на държавата и общините за обезвреда по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – наличие на вреда и пряка причинно-следствена връзка в резултат на неиздаден акт.

Предвид на всичко изложено до тук, то иска за имуществени вреди се явяват изцяло неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Събраните по делото данни не установяват по несъмнен начин настъпването на твърдените от ищеца имуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно бездействие на кмета, поради което предявения иск по чл. 203 АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ следва да бъде отхвърлен, като недоказан и неоснователен.

Предвид изхода от спора и съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл.10, ал.2 от ЗОДОВ ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева за осъществената правна защита.

Воден от горното Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М.С.М.,*** с правно основание чл.203, ал.1 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с който се претендират имуществени вреди от бездействия на ответника – изразяващи се в непроизнасянето в срок по подадено заявление от м.август 2020 год. за разрешаване на сеч в земеделски имот ПИ с идентификатор 35384.6.18 по КК и КР на с.Калина, общ.Брегово, обл.Видин, в размер на 1500 лв., ведно със законната лихва от датата на образуване на делото в съда – 10.09.21 год. до окончателното издължаване.

 ОСЪЖДА М.С.М. *** направените по делото разноски в размер на 500.00 лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Видин пред Върховния административен съд.

Препис от него да се изпрати на страните по делото на основание чл. 138 от АПК.

СЪДИЯ: