Решение по дело №162/2021 на Административен съд - Шумен

Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

№................, град Шумен, 07.11.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   Шуменският администратИ.ен съд в публичното заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

Председател: Росица Цветка

 

при секретаря Св. Атанаса

като разгледа докладваното от администратИ.ен съдия Р. Цветка адм. дело №162 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, образувано въз осна на жалба от „Г-О“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.Б.М., срещу Ревизионен акт /РА/ №Р-03002720004131-091-001/03.02.2021, поправен с РА №П-03002721063164-003-001/12.04.2021 г., издаден от М.Г.- Началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна, възложител на ревизията и от Е.Н.Г.- главен инспектор по приходите, ръкодител на ревизията, с който са устанени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди месец май, месец юни и месец декември 2016 г.; месец април и месец декември 2017 г.; месец март, месец септември и месец декември 2018 г. и месец април, месец август, месец октомври и месец декември 2019 г. в общ размер на 80 339.34 лв., ведно с дължимата лихва в размер на 23 363.84 лв., както и задължения за КД по ЗКПО за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. в общ размер на 28 001.99 лв., ведно с дължимата лихва в размер на 8 700.00 лв., потвърден изцяло с Решение №41/22.04.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ град Варна.

   Жалбоподателят твърди, че незаконосъобразно органът по приходите е увеличил финансия резултата на дружеството на оснание чл.26 ал.2 от ЗКПО за 2015 г. и за 2016 г. с отчетените разходи за осигурки на назначените по труд догор работници в дружеството, тъй като е приложим КСО и ЗЗО и се дължат осигурки за тези лица, както и Регламент 883/2004 г. е неприложим за целите на ЗКПО. Жалбоподателят счита, че неправилно осчетодените разходи за дневни пари на командираните лица за 2015 г., 2016 г. и 2019 г. не са признати от ревизиращия екип, тъй като същите са във връзка с дейността на данъчно задълженото лице и са документално обоснани. Оспорва и извършеното увеличение на финансия резултат за 2017 г. и 2018 г., тъй като отчетените разходи от дружеството са свързани с реално получени услуги по фактурите, издадени от „М.М.“ ООД. По отношение допълнително начисления ДДС в периода 05.2016 г. – 12.2019 г. за изпълнените доставки на услуги към немското дружество HaraldPriebe жалбоподателя излага твърдения, че получател на извършените услуги от жалбоподателя е данъчнозадължено лице и мястото на изпълнение на доставката е на територията на Германия, поради което е неприложима разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДДС, както е приел ревизиращия екип. В тази връзка са изложени съображения, че услугите са свързани със залесяване на горски масИ.и, поради което тези услуги са свързани с недвижим имот и е приложима разпоредбата на чл.21 ал.4 т.1 от ЗДДС, което е оснание за неначисляване на ДДС на оснание чл.86 ал.3 от ЗДДС. Данъкът е дължим в Германия, където е начислен от получателя на услугите, поради което с оспорения РА неоснателно е извършено пторно начисляване. С оглед гореизложеното жалбоподателят моли съда да постани съдебно решение, с което да отмени изцяло РА, както и да му присъди направените по делото разноски.

   В хода на съдебното производство от процесуалния представител на жалбоподателя е наведено твърдение за нищожност на обжалвания РА, поради издаването му от некомпетентен орган. Твърди се, че е нарушена разпоредбата на чл.7 ал.3 от ДОПК във връзка с издаденото Решение за изземване разглеждането и решаването на ревизионното производство и възлагане на правомощията по извършване на друг орган по приходите, различен от първоначално определения със запедта за възлагане на ревизията, поради което е направено и искане в услията на евентуалност обжалвания РА да бъде прогласен за нищожен.

   Ответната страна Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, редно призан, за него се явява гл. юрисконсулт Д. С., редно упълномощена, която излага станище за законосъобразност на ревизионния акт, поради което моли съда да отхвърли жалбата като неоснателна и да присъди юрисконсултско възнаграждение. 

   От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът устани от фактическа страна следното: 

   На оснание запед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-03002720004131-020-001/10.07.2020 г., издадена от М.Г., на длъжност Началник на сектор "Ревизии", е възложено извършването на ревизия на оспорващото дружество за корпоратИ.ен данък за периода от 20.02.2015 г. до 31.12.2019 г. и данък върху добавената стойност за периода от 01.05.2016 г. до 31.12.2019 г. В запедта е определен и ревизиращия екип – К.Е.– И. – главен инспектор по приходите /ръкодител на ревизията/ и П.М.– старши инспектор по приходите. Запедта е подписана като електронен документ, в срока на валидност на електронният подпис на издателя, констатирано в съдебното заседание по делото на 06.07.2021 г. и връчена по електронен път на 27.07.2020 г., съгласно инкорпорираната в ЗВР разписка, като срокът на ревизията е тримесечен от датата на връчване на запедта. С Решение №Р-03002720004131-098-001/01.09.2020 г., на оснание чл.7 ал.3 от ДОПК, Началникът на сектор при ТД на НАП Варна – М.Г.е иззела разглеждането и решаването на ревизионното производство от К.Е.И., в качеството на ръкодител ревизия – с оглед промяна на длъжността на служителя К. И. и Запед №Д-1431/28.08.2020 г. на Директора на ТД на НАП Варна и е възложила правомощията по извършване на Е.Н.Г.в качеството на ръкодител на ревизия при ТД на НАП град Варна, съгласно Запед №Д-1431/28.08.2020 г. на Директора на ТД на НАП Варна на Директора на ТД на НАП град Варна.

   С последваща Запед за изменение на ЗВР от 01.09.2020 г., издадена от М.Г., началник сектор при ТД на НАП град Варна, на оснание чл.112 ал.2 т.1 и чл.113 ал.3 от ДОПК, е определен н срок за приключване на ревизията – до 27.10.2020 г. и е възложено ревизията да бъде извършена от Е.Н.Г.– гл. инспектор по приходите и ръкодител на ревизията и П.М.М.– старши инспектор по приходите. Тази Запед е подписана като електронен документ, в срока на валидност на електронния подпис на издателя, констатирано в съдебното заседание по делото на 06.07.2021 г. и е връчена по електронен път, съответно на 15.09.2020 г. на дружеството, съгласно инкорпорираната в запедта разписка.

   Въз осна на направено искане за продължаване на срока за извършване на ревизията от главен инспектор по приходите, със Запед за изменение на ЗВР от 20.10.2020 г., издадена от М.Г., началник сектор при ТД на НАП град Варна, на оснание чл.112 ал.2 т.1, чл.113 ал.3 и чл.114 ал.2 от ДОПК, е определен н срок за приключване на ревизията – до 23.12.2020 г. Тази Запед е подписана като електронен документ, в срока на валидност на електронния подпис на издателя, констатирано в съдебното заседание по делото на 06.07.2021 г. и е връчена по електронен път, съответно на 21.10.2020 г. на дружеството, съгласно инкорпорираната в запедта разписка.

   В хода ревизията са изпратени искания за насрещни прерки, писмени обяснения от трети лица, както и искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от данъчно-задълженото лице.

   Ревизиращият екип е устанил, че ревизираното дружество извършва дейност „услуги в горското стопанство“ за ревизирания период.

   ПО ЗКПО:

   За периода 2015 г. дружеството е подало ГД по чл.92 ал.1 от ЗКПО, в която е декларирало счетоден  финанс резултат - печалба в размер на 18 607.92 лв., при деклариран общо приход в размер на 98 452.94 лв. и общо разход в размер на 79 845.02 лв. Устанено е, че в ГД е декларирано увеличение на счетодния финанс резултат със сума в размер на 2 206.54 лв., а именно с разходи, представляващи доходи на местни физически лица по ЗДДФЛ, които не са платени към 31 декември на текущата година на оснание чл.42 ал.1 от ЗКПО и е формиран данъчен финанс резултат /печалба/ в размер на 20 814.46 лв. и съответно е деклариран КД в размер на 2 081.45 лв. Няма аванси вноски, като данъкът е внесен през 2016 г., 2017 г. и 2018 г., ведно с дължимите лихви в размер на 196.75 лв. От дружеството са представени догори с контрагент в Германия – ХАРАЛД ПРИ.Е, за извършване на услуги в горското стопанство и разсадник, като за целта дружеството е командирало наети лица за извършване на работа в горското стопанство в Германия. В запедите за командираните наети лица в Германия била определена сума в размер на 30 евро на ден дневни пари. В ГДД и публикувания годишен финанс отчет за 2015 г. дружеството е декларирало, че всички разходи в размер на 79 хил. лв. са разходи за дейността, от които разходи за възнаграждения в размер на 9 хил. лв., разходи за осигурки в размер на 2 хил.лв. и други в размер на 68 хил. лв. /от тях 62 хил. лв. разходи командирки и 6 хил.лв. други разходи/.   

   Ревизиращият екип е устанил от представените от дружеството счетодни справки и регистри, месечна и годишна оборотни ведомости, запеди за командирани лица в Германия, че жалбоподателят е осчетодил по сметка 601 „Разходи за материали“ в размер на 3.33 лв., по сметка 604 „Разходи за заплати“ в размер на 7 648.95 лв., по сметка 605 „Разходи за осигурки“ в размер на 1 365.35 лв. и по сметка 609 „Други разходи“ в размер на 49 506.55 лв. или общо осчетодени разходи в размер на 58 524.18 лв. Констатирано е също, че в запедите за командиране са начислени дневни пари за командирки в Германия в общ размер на 22 050 евро. При та положение органът по приходите е приел, че е налице разминаване между декларираните от дружеството разходи в размер на 79 845.02 лв. и счетодно отразените такИ.а в размер на 58 524.18 лв. Прието е, че за разликата от 21 320.84 лв. не са представени първични счетодни документи, устаняващи разходи и няма данни за счетодно отразяване, поради което и на оснание чл.26 т.2 във вр. с чл.10 ал.1 от ЗКПО не са признати разходи за дейност в размер на 21 320.84 лв.

   След извършените по-горе констатации, които са и така обектИ.ирани в РД, в хода на издаване на РА ревизиращият екип е устанил обстоятелства, водещи до корекция в направеното предложение за устаняване на задължение за КД. Устанено е, че през 2015 г. в дружеството има назначени по труд догор 10 лица, на които са начислявани работна заплата и са платени осигурки по реда на КСО и ЗЗО. Начислените разходи за осигурки са осчетодени по дебитна сметка 605 „Разходи за осигурки“ в размер на 1 646.33 лв. и с тези разходи е намалена счетодната печалба. Прието е, че ревизираното дружество, с оглед командирането на работниците в Германия, не отгаря на част от услията, предвидени в чл.12 (1) от Регламент (ЕО) №883/04, за да остане приложимо законодателството на изпращащата държава като изключение от оснното правило. При та положение спрямо наетите и командирани от жалбоподателя лица за периода на командирането им в Германия е приложимо немското законодателство в сферата на социалната сигурност, а не българското на оснание чл.11 пар.3 б.“а“ от Регламент (ЕО) №883/04, поради което начислените от дружеството осигурителни вноски се явяват начислени без правно оснание и същите са непризнат разход за данъчните цели. На оснание чл.26 т.2 от ЗКПО е извършено увеличение на финансия резултат с отчетените разходи за осигурки в размер на 1 646.33 лв.

   Доколкото ревизираното дружество е представило само командиръчни запеди, без изисканите от преряващия екип доклади за извършена работа от командираните лица и документи за транспортиране на работниците до Германия, както и доколкото запедите за командиране не съдържат всички реквизити по Наредбата за служебните командирки и специализации в чужбина, органът по приходите е приел, че отчетените разходи за командирки в размер на 65 701.74 лв. са документално необоснани. Прието е, че начислените суми не представляват дневни пари във връзка с командирки и са разходи несвързани с дейността на дружеството, поради което е налице отклонение от данъчното облагане съгласно разпоредбата на чл.16 от ЗКПО. На оснание чл.26 т.1 и 2 във вр. с чл.16 от ЗКПО е извършено увеличение на финансия резултат и с отчетените разходи за дневни в размер на 65 701.74 лв.

   Или за 2015 г. е увеличен допълнително декларирания счетоден финанс резултат на дружеството със сумата общо в размер на 65 701.74 лв., представляваща отчетените разходи за дневни и със сумата в размер на 1 646.33 лв., представляваща отчетените разходи за осигурки, определен е данъчен финанс резултат в размер на 88 162.53 лв. и съответно дължим годишен КД за 2015 г. в размер на 8 816.53 лв. Доколкото от дружеството е внесен КД в размер на 2 081.45 лв., то допълнително устанена разлика за внасяне е в размер на 6 735.08 лв.  

   За периода 2016 г. дружеството е подало ГД по чл.92 ал.1 от ЗКПО, в която е декларирало счетоден  финанс резултат - печалба в размер на 2 717.80 лв., при деклариран общо приход в размер на 84 401.36 лв. и общо разход в размер на 81 683.56 лв. Устанено е, че в ГД е декларирано увеличение на счетодния финанс резултат със сума в размер на 3 536.98 лв., а именно с разходи, представляващи доходи на местни физически лица по ЗДДФЛ, които не са платени към 31 декември на текущата година на оснание чл.42 ал.1 от ЗКПО, както и е декларирано намаление на счетодния финанс резултат със сумата в размер на 2 206.54 лв., с която сума е бил увеличен счетодния финанс резултат през 2015 г., представляваща доходи на местни физически лица по ЗДДФЛ, които не са платени към 31 декември на текущата година и изплатени през текущата, а именно признаване за данъчните цели на непризнати разходи. Формиран е данъчен финанс резултат /печалба/ в размер на 4 048.24 лв. и съответно е деклариран КД в размер на 404.82 лв. Няма аванси вноски, като данъкът е внесен през 2018 г., ведно с дължимите лихви в размер на 46.45 лв. От дружеството са представени догори с контрагент в Германия – ХАРАЛД ПРИ.Е, за извършване на услуги в горското стопанство и разсадник, като за целта дружеството е командирало наети лица за извършване на работа в горското стопанство в Германия. В запедите за командираните наети лица в Германия била определена сума в размер на 30 евро на ден дневни пари.

   Ревизиращият екип е устанил от представените от дружеството счетодни справки и регистри, месечна и годишна оборотни ведомости, запеди за командирани лица в Германия, че жалбоподателят е осчетодил по сметка 602 „Разходи за външни услуги“ в размер на 5 662.80 лв., по сметка 604 „Разходи за заплати“ в размер на 13 966.84 лв., по сметка 605 „Разходи за осигурки“ в размер на 2 444.61 лв. и по сметка 609 „Други разходи“ в размер на 59 411.03 лв. или общо осчетодени разходи за оснна дейност в размер на 81 683.56 лв., както и по сметка 629 „Други финанси разходи“ в размер на 198.28 лв.

   Констатирано е също, че в запедите за командиране са начислени дневни пари за командирки в Германия в общ размер на 50 772.56 лв. /25 960. Евро/.

   След извършените по-горе констатации, които са и така обектИ.ирани в РД, в хода на издаване на РА ревизиращият екип е устанил обстоятелства, водещи до корекция в направеното предложение за устаняване на задължение за КД. Устанено е, че през 2016 г. в дружеството има назначени по труд догор лица, на които са начислявани работна заплата и са платени осигурки по реда на КСО и ЗЗО. Начислените разходи за осигурки са осчетодени по дебитна сметка 605 „Разходи за осигурки“ в размер на 2 444.61 лв. и с тези разходи е намалена счетодната печалба. Прието е, че ревизираното дружество, с оглед командирането на работниците в Германия, не отгаря на услията, предвидени в чл.12 (1) от Регламент (ЕО) №883/04, за да остане приложимо законодателството на изпращащата държава като изключение от оснното правило. При та положение спрямо наетите и командирани от жалбоподателя лица за периода на командирането им в Германия е приложимо немското законодателство в сферата на социалната сигурност, а не българското на оснание чл.11 пар.3 б.“а“ от Регламент (ЕО) №883/04, поради което начислените от дружеството осигурителни вноски се явяват начислени без правно оснание и същите са непризнат разход за данъчните цели. Назначените работници не отгарят на изискванията на директИ.ата да са подчинени на трудото законодателство на Р България. На оснание чл.26 т.2 от ЗКПО е извършено увеличение на финансия резултат с отчетените разходи за осигурки в размер на 2 444.61 лв.

   Доколкото ревизираното дружество е представило само командиръчни запеди, без изисканите от преряващия екип доклади за извършена работа от командираните лица и документи за транспортиране на работниците до Германия, както и доколкото запедите за командиране не съдържат всички реквизити по Наредбата за служебните командирки и специализации в чужбина, органът по приходите е приел, че отчетените разходи за командирки в размер на 54 900.16 лв. са документално необоснани. Прието е, че начислените суми не представляват дневни пари във връзка с командирки и са разходи несвързани с дейността на дружеството, поради което е налице отклонение от данъчното облагане съгласно разпоредбата на чл.16 от ЗКПО. На оснание чл.26 т.1 и 2 във вр. с чл.16 от ЗКПО е извършено увеличение на финансия резултат и с отчетените разходи за дневни в размер на 54 900.16 лв.

   Или за 2016 г. е увеличен допълнително декларирания от дружеството счетоден финанс резултат със сумата в размер на 2 444.61 лв., представляваща разходи за осигурки и със сумата в размер на 54 900.16 лв., представляваща разход за дневни пари. Определен е данъчен финанс резултат в размер на 58 948.40 лв. и съответно дължим годишен КД за 2016 г. в размер на 5 894.84 лв. Доколкото от дружеството е внесен КД в размер на 404.82 лв., то допълнително устанена разлика за внасяне е в размер на 5 490.02 лв. 

   За периода 2017 г. дружеството е подало ГД по чл.92 ал.1 от ЗКПО, в която е декларирало счетоден  финанс резултат - печалба в размер на 43 469.43 лв., при деклариран общо приход в размер на 99 102.99 лв. и общо разход в размер на 55 633.56 лв. Устанено е, че в ГД е декларирано намаление на счетодния финанс резултат със сумата в размер на 3 536.98 лв., с която сума е бил увеличен счетодния финанс резултат през 2016 г., представляваща доходи на местни физически лица по ЗДДФЛ, които не са платени към 31 декември на текущата година и изплатени през текущата, а именно признаване за данъчните цели на непризнати разходи. Формиран е данъчен финанс резултат /печалба/ в размер на 39 932.45 лв. и съответно е деклариран КД в размер на 3 993.25 лв. Данъкът е внесен през 2018 г., ведно с дължимите лихви в размер на 52.76 лв.

   От представените от дружеството справки и регистри ревизиращият екип е устанил, че по сметка 602 „Разходи за външни услуги“ са осчетодени суми, изплатени на М.Б.М. – управител на дружеството, възнаграждение по граждански догор №1/01.01.2017 г. в размер на 5 520.00 лв. и по фактура №0…1/30.12.2017 г., издадена на ревизираното дружество от дружеството „М.М.“ ООД град Шумен на стойност 49 500.00 лв. Тази фактура е осчетодена по дебита на сметка 602 „Разходи за външни услуги“ и по кредита на сметка 401 „Доставчици“, като до 31.12.2017 г. няма извършено плащане по фактурата, като в годишната оборотна ведомост за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. сметка 401 „Доставчици“ е с крайно кредитно салдо в размер на 49 500.00 лв. Устанено е също, че за изплатената сума на М.Б.М. по гражданския догор, който е с предмет извършване на ръкодни и управленски работи, е подадена справка по чл.73 ал.1 от ЗДДФЛ, с която са декларирани изплатени доходи на лицето от други извънтруди правоотношения.

   В хода на ревизията е направена насрещна прерка на „М.М.“ ООД град Шумен и са изискани от дружеството копия на всички фактури за извършени услуги с получател ревизираното дружество „Г-О“ ЕООД за периода 06.03.2017 г. – 31.12.2017 г., както и сключени догори за извършване на услуги. Въпреки, че срокът за предоставяне на исканите документи и обяснения е бил удължен по искане на управителя на дружеството, то в срока до 16.11.2020 г. не били, но са представени на 18.11.2020 г., включително и заверено копие на фактура №0…1/30.12.2017 г. на стойност 49 500.00 лв. и с предмет „услуга по догор“. От представените банки извлечения на дружеството в Токуда Банк АД е устанено, че по тази фактура са налице плащания от „Г-О“ ЕООД на 23.07.2019 г. в размер на 5000 евро, на 07.11.2019 г. в размер на 5000 евро и на 09.06.2020 г. в размер на 3 500 евро. От страна на дружеството не са представени изисканите приемо-предавателни протоколи, сметки и други придружаващи фактурата документи, от които да е видно какъв е предмета на услугата, по какъв начин е формирана стойността. Въз осна на та и доколкото „М.М.“ ООД град Шумен и „Г-О“ ЕООД са свързани лица по смисъла на пар.1 т.3 от ДР на ДОПК, ревизиращият екип е приел, че този разход е отчетен в нарушение на счетодното законодателство и води до отклонение от данъчното облагане, поради което и на оснание чл.16 във вр. с чл.10 ал.1 и ал.2 и чл.77 ал.1 от ЗКПО не са признати разходите по фактура №0…1/30.12.2017 г. в размер на 49 500.00 лв. и съответно с тази сума е увеличен финансият резултат на ревизираното дружество за 2017 г. Въз осна на та е определен и н данъчен финанс резултат печалба в размер на 89 432.45 лв., поради което е устанен и дължим КД в размер на 8 943.25 лв. Доколкото дружеството е внесло КД в размер на 3 993. 5 лв., то е дължима разлика за днасяне в размер на 4 950.00 лв.

   За периода 2018 г. дружеството е подало ГД по чл.92 ал.1 от ЗКПО, в която е декларирало счетоден  финанс резултат - печалба в размер на 27 567.88 лв., при деклариран общо приход в размер на 122 877.24 лв. и общо разход в размер на 95 309.36 лв. Устанено е, че в ГД няма декларирано намаление и увеличение на счетодния финанс резултат. Деклариран КД в размер на 2 756.79 лв., който е внесен на 30.04.2019 г., ведно с дължимите лихви в размер на 22.21 лв.

   От представените от ревизираното дружество справки, труди и граждански догори е устанено, че по три граждански догори, сключени с физически лица, не са платени догорените суми за извършената услуга, а именно: по Догор за извършена работа от 15.03.2018 г., сключен между дружеството като възложител и Е.Н.като изпълнител за сумата в размер на 9 975.00 лв.; по Догор за извършена работа от 15.03.2018 г., сключен между дружеството като възложител и М.А. като изпълнител за сумата в размер на 9 999.00 лв.; по Догор за извършена работа от 15.03.2018 г., сключен между дружеството като възложител и Г.Н.Д. като изпълнител за сумата в размер на 9 950.00 лв. Към догорите не са представени РКО или други документи за изплатени суми, както и от счетодните справки и регистри не се устанява да е извършено разплащане към лицата и тези лица не са декларирали получените суми. Устанено е също, че по дебита на сметка 602 „Други разходи“ и по кредита на сметка 401 „Доставчици“ са осчетодени суми, начислени в полза на три физически лица: на 05.12.2018 г. в размер на 9 950.00 лв., 12.12.2018 г. в размер на 9 975.00 лв. и на 20.12.2018 г. в размер на 9 990.00 лв. Въз осна на тези констатации и на оснание чл.42 ал.1 от ЗКП ревизиращият екип е приел, че счетодния финанс резултат следва да бъде увеличен с посочените суми или общо със сумата в размер на 29 915.00 лв., тъй като тази сума е разход, представляващ доход на местни физически лица, които не са платени към 31 декември на годината.

   От представените от дружеството справки и регистри ревизиращият екип е устанил, че по дебита на сметка 602 „Други разходи“ и по кредита на сметка 401 „Доставчици“ са осчетодени суми, изплатени на М.Б.М. – управител на дружеството, възнаграждение по граждански догор в размер на 7 200.00 лв. и по фактура №0…2/31.12.2018 г., издадена на ревизираното дружество от дружеството „М.М.“ ООД град Шумен на стойност 49 900.00 лв. Устанено е също, че за изплатената сума на М.Б.М. по гражданския догор, е подадена справка по чл.73 ал.1 от ЗДДФЛ, с която са декларирани изплатени доходи на лицето от други извънтруди правоотношения.

   В хода на ревизията е направена насрещна прерка на „М.М.“ ООД град Шумен и са изискани от дружеството копия на всички фактури за извършени услуги с получател ревизираното дружество „Г-О“ ЕООД за периода 06.03.2017 г. – 31.12.2019 г., както и сключени догори за извършване на услуги. Въпреки, че срокът за предоставяне на исканите документи и обяснения е бил удължен по искане на управителя на дружеството, то в срока до 16.11.2020 г. не са представени, но са представени на 18.11.2020 г., включително и заверено копие на фактура №0…2/31.12.2018 г. на стойност 49 900.00 лв. и с предмет „услуга по догор“. От представените банки извлечения на дружеството в Токуда Банк АД е устанено, че по тази фактура са налице плащания от „Г-О“ ЕООД на 03.01.2020 г. в размер на 4 900 евро, на 27.01.2020 г. в размер на 5 000 евро и на 07.07.2020 г. в размер на 5 000 евро. В същото време са били върнати обратно суми на „Г-О“ ЕООД по фактура №0…2/31.12.2018 г. на 10.07.2020 г. в размер на 5 000 евро и на 16.07.2020 г. в размер на 5 000 евро. От страна на дружеството не са представени изисканите приемо-предавателни протоколи, сметки и други придружаващи фактурата документи, от които да е видно какъв е предмета на услугата, по какъв начин е формирана стойността. Въз осна на та и доколкото „М.М.“ ООД град Шумен и „Г-О“ ЕООД са свързани лица по смисъла на пар.1 т.3 от ДР на ДОПК, ревизиращият екип е приел, че този разход е отчетен в нарушение на счетодното законодателство и води до отклонение от данъчното облагане, поради което и на оснание чл.16 във вр. с чл.10 ал.1 и ал.2 и чл.77 ал.1 от ЗКПО не са признати разходите по фактура №0…1/30.12.2017 г. в размер на 49 900.00 лв. и съответно с тази сума е увеличен финансият резултат на ревизираното дружество за 2018 г. или за 2018 г. декларираният счетоден финанс резултат от дружеството е увеличен общо със сумата в размер на 79 815 лв.

   Въз осна на горното е определен и н данъчен финанс резултат печалба за 2018 г. в размер на 107 382.88 лв., поради което е устанен и дължим КД в размер на 10 738.29 лв. Доколкото дружеството е внесло КД в размер на 2 756.79 лв., то е дължима разлика за днасяне в размер на 7 981.20 лв.

   За периода 2019 г. дружеството е подало ГД по чл.92 ал.1 от ЗКПО, в която е декларирало счетоден  финанс резултат - печалба в размер на 33 858.76 лв., при деклариран общо приход в размер на 95 780.60 лв. и общо разход в размер на 61 921.84 лв., както и не е декларирано увеличение или намаление. Деклариран КД в размер на 3 385.88 лв. Няма аванси вноски, като данъкът е внесен на 07.07.2020 г., ведно с дължимите лихви в размер на 6.58 лв.

   След извършените по-горе констатации, които са и така обектИ.ирани в РД, в хода на издаване на РА ревизиращият екип е устанил обстоятелства, водещи до корекция в направеното предложение за устаняване на задължение за КД.

   Устанено е, че през периода са командирани общо 8 лица в Германия за различни периоди с право на дневни в размер на 30 евро на ден. Ревизиращият екип е устанил от представените от дружеството счетодни справки и регистри, месечна и годишна оборотни ведомости, запеди за командирани лица в Германия, че жалбоподателят е осчетодил по сметка 609 „Други разходи“ разходите за дневни командиръчни в размер на 26 012.14 лв. /13 300.00 евро/, както и по сметка 629 „Други финанси разходи“ в размер на 31 163.08 лв.

   Доколкото ревизираното дружество е представило само командиръчни запеди, без изисканите от преряващия екип доклади за извършена работа от командираните лица и документи за транспортиране на работниците до Германия, както и доколкото запедите за командиране не съдържат всички реквизити по Наредбата за служебните командирки и специализации в чужбина, органът по приходите е приел, че отчетените разходи за командирки в размер на 26 012.14 лв. са документално необоснани, поради което е налице отклонение от данъчното облагане съгласно разпоредбата на чл.16 от ЗКПО. На оснание чл.26 т.1 и 2 във вр. с чл.16 от ЗКПО е извършено увеличение на финансия резултат с отчетените разходи за дневни в размер на 26 012.14 лв.

   Въз осна на горните констатации е определен данъчен финанс резултат печалба в размер на 59 870.90 лв. и съответно дължим годишен КД за 2019 г. в размер на 5 987.09 лв. Доколкото от дружеството е внесен КД в размер на 3 385.88 лв., то допълнително устанена разлика за внасяне е в размер на 2 601.21 лв. 

   ПО ЗДДС:

   Устанено е в хода на производството, че ревизираното дружество е данъчно регистрирано за целите на ЗДДС и е декларирало дейност услуги в областта на горското стопанство – залесяване на горски масИ.и и работа в разсадник в Кеттенбург, Германия. За ревизирания период са декларирани доставки на услуги по чл.21 ал.2 от ЗДДС и доставки на услуги по чл.69 ал.2 от ЗДДС с контрагент от Германия. Получател на услугите е немското дружество Priebe Harald c VIN: DE*********. Деклариран е и еднократен ВОП на стоки с контрагент от Германия - GRUNBAU NORD, Кеттенбург, Германия c VIN: DE*********.

   Относно Декларирани доставки на услуги по чл.21 ал.2 от ЗДДС и доставки на услуги по чл.69 ал.2 от ЗДДС с контрагент от Германия е констатирано от органите по приходите, че ревизираното дружество е издало данъчни фактури и данъчни кредити известия за извършени услуги към немското дружество Priebe Harald c VIN: DE*********. В издадените фактури е декларирано доставки на услуги по смисъла на чл.21 ал.2 от ЗДДС към немското дружество, с предмет на услугата съгласно сключени догори за залесяване на горски масИ.и със сезонен характер, както и доплащане по сключените догори. В информационната система на НАП е устанено, че немското дружество е с дата на регистрация по ДДС 12.02.2015 г. и дата на дерегистрация по ДДС 01.01.2016 г. В ТД на НАП Варна е получен формуляр VAT_DE_200026_BG031941_20200203_G_Sl.xml от Германия, поради което е изпратено искане за допълнителна информация до данъчна администрация Германия, чрез Дирекция ЦЗВ при ЦУ на НАП, по отношение регистрационните данни по ДДС на немското дружество. В получения отгор от данъчната администрация в Германия на 24.06.2020 г. е отразено, че първоначалната регистрация по ДДС на немското дружество Priebe Harald е 12.02.2005 г., дата на дерегистрация по ДДС 01.01.2016 г. и актуална регистрация по ДДС от 26.06.2017 г. с VIN: DE305267708.

   От дружеството е изискано и са представени инвойс фактури, данъчни фактури и други документи с контрагента Priebe Harald, както и са представени Догори за предоставяне на услуги за периодите  от 19.02.2016 г. до 18.05.2016 г., от 25.10.2016 г. до 24.12.2016 г., от 14.10.2017 г. до 31.12.2017 г., от 01.03.2018 г. до 13.05.2018 г., от  01.03.2019 г. до 30.04.2019 г., като само към догора за периода от 01.03.2015 г. до 30.06.2015 г. е представено приложение с уточнени дейности по засаждане. В писмените обяснения управителят на ревизираното дружество е посочил, че дружеството е командирало лица, назначени като общи и сезонни работници, за извършване на услугите по издадените фактури в областта на горското стопанство в Германия.

   Устанено е също, че ревизираното дружество в подаваните от него дневници за продажби, справки-декларации по ДДС и VIES декларации е посочило старият регистрационен номер на немското дружество, което е с прекратена регистрация по ДДС от 01.01.2016 г.

   Въз осна на горните констатации е прието, че получател по доставките е данъчно незадължено лице и мястото на изпълнение на доставките е на територията на страна, съгласно разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДДС. При та положение доставките са облагаеми по силата на чл.12 от ЗДДС, тъй като услугата е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната. Прието е, че извършените услуги от общи и сезонни работници в горското стопанство не могат да бъдат квалифицирани като услуги свързани с „недвижим имот“, съгласно даденото определение в Регламент за изпълнение №1042/2013 на Съвета от 07 октомври 2013 г. за изменение на Регламент 282/2011 г., а представляват услуги по залесяване в разсадник в Кеттенбург/Германия. При та положение е прието, че ревизираното дружество е следвало да начисли ДДС, съобразно правилото на чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС както следва: 1.По фактура №0…5/18.05.2016 г. на стойност 19 558.30 лв., с предмет услуги по догор от 19.02.2016 г. до 18.05.2016 г., ДДС в размер на 3 911.66 лв. - 20% върху данъчната осна, а е подадена СД с вх.№27001438802/23.03.2020 г. - коригираща с нулев резултат за данъчен период 01.05.2016 г. – 31.05.2016 г. 2.По фактура №0…6/01.06.2016 г. на стойност 35 108.91 лв., с предмет услуги по догор от 19.02.2016 г. до 18.05.2016 г., ДДС в размер на 7 021.78 лв. - 20% върху данъчната осна, а е подадена СД с вх.№27001438803/23.03.2020 г. - коригираща с нулев резултат за данъчен период 01.06.2016 г. – 30.06.2016 г. 3.По фактура №0…7/12.12.2016 г. на стойност -35 108.91 лв., с предмет услуги по догор от 19.02.2016 г. до 18.05.2016 г., ДДС в размер на -7 021.78 лв. - 20% върху данъчната осна, и по фактура №0…8/12.12.2016 г. на стойност 64 840.67 лв., с предмет услуги по догор месец октомври 2016 г. – месец декември 2016 г., ДДС в размер на 12 968.13 лв. - 20% върху данъчната осна, а е подадена СД с вх.№27001278285/14.01.2017 г. с нулев резултат за данъчен период 01.12.2016 г. – 31.12.2016 г. 4.По фактура №0…9/03.04.2017 г. на стойност 48 716.40 лв., с предмет услуги по догор месец октомври 2016 г. – месец декември 2016 г., ДДС в размер на 9 743.28 лв. - 20% върху данъчната осна, а е подадена СД с вх.№27001294100/14.05.2017 г. с нулев резултат за данъчен период 01.04.2017 г. – 31.04.2017 г. 5.По фактура №0…10/04.12.2017 г. на стойност 49 926.98 лв., с предмет доплащане за услуги по догор за пролетен период на 2017 г., ДДС в размер на 9 985.39 лв. - 20% върху данъчната осна, а е подадена СД с вх.№27001325596/13.01.2018 г. с нулев резултат за данъчен период 01.12.2017 г. – 31.12.2017 г. 6.По фактура №0…11/15.03.2018 г. на стойност 55 821.00 лв., с предмет услуги по догор за есен период на 2017 г.:17.10.2017 г.-23.12.2017 г., ДДС в размер на 11 164.20 лв. - 20% върху данъчната осна, а е подадена СД с вх.№27001337601/13.04.2018 г. с нулев резултат за данъчен период 01.03.2018 г. – 31.03.2018 г. 7.По фактура №0…12/19.09.2018 г. на стойност 19 558.30 лв., с предмет услуги по догор от 19.02.2016 г. до 18.05.2016 г., ДДС в размер на 3 911.66 лв. - 20% върху данъчната осна, а е подадена СД с вх.№27001363600/13.10.2018 г. с нулев резултат за данъчен период 01.09.2018 г. – 30.09.2018 г. 8.По фактура №0…13/28.12.2018 г. на стойност 47 494.50 лв., с предмет доплащане за услуги по догор за пролетен период на 2017 г., ДДС в размер на 9 590.90 лв. - 20% върху данъчната осна, а е подадена СД с вх.№27001376033/13.01.2019 г. с нулев резултат за данъчен период 01.12.2018 г. – 31.12.2018 г. 9.По фактура №0…14/25.04.2019 г. на стойност 54 984.15 лв., с предмет услуги по догор за есенен период на 2018 г., ДДС в размер на 10 996.83 лв. - 20% върху данъчната осна, а е подадена СД с вх.№27001393799/14.05.2019 г. с нулев резултат за данъчен период 01.04.2019 г. – 30.04.2019 г. 10.По фактура №0…15/21.08.2019 г. на стойност 19 558.30 лв., с предмет услуги по догор за пролетен период на 2019 г., ДДС в размер на 3 911.66 лв. - 20% върху данъчната осна, а е подадена СД с вх.№27001411445/16.09.2019 г. с нулев резултат за данъчен период 01.08.2019 г. – 31.08.2019 г. 11.По фактура №0…16/21.10.2019 г. на стойност 9 779.15 лв., с предмет услуги по догор за пролетен период на 2019 г., ДДС в размер на 1 955.83 лв. - 20% върху данъчната осна, а е подадена СД с вх.№27001419596/13.11.2019 г. с нулев резултат за данъчен период 01.10.2019 г. – 31.10.2019 г. 12.По фактура №0…17/27.12.2019 г. на стойност 11 459.00 лв., с предмет услуги по догор, ДДС в размер на 2 291.80 лв. - 20% върху данъчната осна, а е подадена СД с вх.№27001428418/13.01.2020 г. с нулев резултат за данъчен период 01.12.2019 г. – 31.12.2019 г.

   Относно Деклариран еднократен ВОП на стоки с контрагент от Германия - GRUNBAU NORD, Кеттенбург, Германия c VIN: DE********* е констатирано от органа по приходите, че в дневника за продажби и в СД за ДДС за данъчен период м.май 2018 г. ревизираното дружество е декларирало ВОП на стоки с посочения немски контрагент, който е с валиден номер по ДДС. Констатирано е също, че дружеството – жалбоподател е спазило нормата на чл.117 от ДДС като е издало Протокол на стойност 1 232.17 лв., начислило е ДДС в размер на 246.43 лв. и е включило Протокола в дневника за продажби и в СД по ЗДДС за данъчен период м.май 2018 г., съгласно изискванията на чл.86 ал.2 от ЗДДС, поради което е прието, че не са налице оснания за корекция на ползвания от ревизираното дружество данъчен кредит по чл.82 ал.2-5 от ЗДДС.

   С оглед горните констатации е устанено от ревизиращия екип върху данъчна осна общо в размер на 401 696.76 лв. по доставки към Priebe Harald c VIN: DE*********, 20% ДДС за внасяне от дружеството – жалбоподател общо в размер на 80 339.34 лв., съгласно чл.66 ал.1 т.1 във вр. с чл.9, чл.12 и чл.86 от ЗДДС и по периоди както следва: за данъчен период месец май 2016 г. ДДС за внасяне в размер на 3 911.66 лв.; за данъчен период месец юни 2016 г. ДДС за внасяне в размер на 7 021.78 лв.; за данъчен период месец декември 2016 г. ДДС за внасяне в размер на 5 946.36 лв.; за данъчен период месец април 2017 г. ДДС за внасяне в размер на 9 743.28 лв.; за данъчен период месец декември 2017 г. ДДС за внасяне в размер на 9 985.40 лв.; за данъчен период месец март 2018 г. ДДС за внасяне в размер на 11 164.20 лв.; за данъчен период месец септември 2018 г. ДДС за внасяне в размер на 3 911.66 лв.; за данъчен период месец декември 2018 г. ДДС за внасяне в размер на 9 498.90 лв.; за данъчен период месец април 2019 г. ДДС за внасяне в размер на 10 996.83 лв.; за данъчен период месец август 2019 г. ДДС за внасяне в размер на 3 911.66 лв.; за данъчен период месец октомври 2019 г. ДДС за внасяне в размер на 1 955.83 лв. и за данъчен период месец декември 2019 г. ДДС за внасяне в размер на 2 291.80 лв.

   С РД са устанени задължения и за лихви върху всички устанени допълнителни задължения за КД и ДДС.

   За резултатите от данъчната ревизия е съставен ревизионен доклад /РД/ №Р-03002720004131-092-001/06.01.2021 г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП-Варна, ластени със запедта за възлагане на ревизия, като констатациите и устанените задължения в РД са допълнени в процесния РА. Докладът е подписан с електронен подпис, в срока на валидност на удостерението, констатирано в съдебно заседание на 06.07.2021 г., и е връчен на ревизираното лице на 06.01.2021 г. по електронен път, видно от разписката. В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК ревизираното лице е депозирало възражение, в което са оспорени изцяло констатациите и допълнително устанените задължения за КД и ДДС за всички периоди. Посочено е във възражението, че за 2017 г. и 2018 г. е налице сключен догор за извършени услуги между „Г-О“ ЕООД, в качеството на възложител и „Г. - М.“ ООД, в качеството на изпълнител, като фактурите с №0…1/30.12.2017 г. за сума в размер на 49 500.00 лв. №0…2/30.12.2018 г. за сума в размер на 49 900.00 лв. са издадени от М. М. като управител на „Г. - М.“ ООД след приключване на двата периода пролет-есен на календарните 2017 г. и 2018 г. и след извършените горски услуги и залесяване в горски масИ.и на територията в област на Р Германия от всички съдружници, които са пребИ.авали през този период там, за което има съставени приемо-предавателни протоколи, документи за пътни разходи и други. По отношение допълнително начисления ДДС във възражението е посочено, че дружеството не е знаело за променения ДДС номер на немското дружество и зата са издавани фактури със несъществуващ ДДС номер, както и е посочено, че немският контрагент е начислил ДДС за доставките, осъществени от дружеството, в немската федерална служба на Германия. Към възражението са приложени и допълнителни документи – догори за извършване на определена работа, ведно с приемо-предавателни протоколи, билети за автобус, застрахателни полици, окончателна оборотна ведомост за 2015 г., ведомост за изплатени труди възнаграждения, справки за начислени осигурителни вноски, счетодни регистри.

   Ревизията е приключила с издаване на РА №Р-03002720004131-091-001/03.02.2021 г. от М.Г.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Е.Г.на длъжност главен инспектор по приходите – ръкодител на ревизията, на оснание чл.119 ал.2 от ДОПК. В РА са обсъдени представеното възражение и приложените ни счетодни документи, като ревизиращият екип е приел същите за неоснателни. Направени са допълнителни констатации, посочени по-горе в мотИ.ите на настоящото решение, по отношение на допълнително устанен КД за 2015 г., за 2016 г. и 2019 г., като в останалата част са потвърдени изцяло констатациите в РД. Въз осна на та с процесния РА са устанени допълнителни задължения както следва: 1.КД за 2015 г. в размер на 8 816.53 лв., от който дължим за внасяне в размер на 6 735.08 лв./приспаднат внесен в размер на 2 081.45 лв./ и лихви в размер на 3 508.61 лв., от които дължими за внасяне 3 311.86 лв./приспаднати внесени в размер на 196.75 лв./ за периода от 01.04.2016 г. до 03.02.2021 г.; КД за 2016 г. в размер на 5 894.84 лв., от който дължим за внасяне в размер на 5 490.02 лв./приспаднат внесен в размер на 404.82 лв./ и лихви в размер на 2 189.25 лв., от които дължими за внасяне 2 142.80 лв./приспаднати внесени в размер на 46.45 лв./ за периода от 01.04.2017 г. до 03.02.2021 г.; КД за 2017 г. в размер на 8 943.25 лв., от който дължим за внасяне в размер на 4 950.00 лв./приспаднат внесен в размер на 3 993.25 лв./ и лихви в размер на 1 482.87 лв., от които дължими за внасяне 1 430.11 лв./приспаднати внесени в размер на 52.76 лв./ за периода от 01.04.2018 г. до 03.02.2021 г.; КД за 2018 г. в размер на 10 738.29 лв., от който дължим за внасяне в размер на 7 981.50 лв./приспаднат внесен в размер на 2 756.79 лв./ и лихви за забава в размер на 1 518.88 лв., от които дължими за внасяне 1 496.65 лв./приспаднати внесени в размер на 22.21 лв./ за периода от 01.04.2019 г. до 03.02.2021 г.; КД за 2019 г. в размер на 5 987.09 лв., от който дължим за внасяне в размер на 2 601.21 лв./приспаднат внесен в размер на 3 385.88 лв./ и лихви в размер на 229.87 лв., от които дължими за внасяне 223.29 лв./приспаднати внесени в размер на 6.58 лв./ за периода от 01.04.2020 г. до 03.02.2021 г. 2.ДДС: за данъчен период месец май 2016 г. в размер на 3 911.66 лв., ведно с лихва за забава в размер на 1 841.91 лв.; за данъчен период месец юни 2016 г. в размер на 7 021.78 лв., ведно с лихва за забава в размер на 3 247.82 лв.; за данъчен период месец декември 2016 г. в размер на 5 946.36 лв., ведно с лихва за забава в размер на 2 446.46 лв.; за данъчен период месец април 2017 г. в размер на 9 743.28 лв., ведно с лихва за забава в размер на 3 683.80 лв.; за данъчен период месец декември 2017 г. в размер на 9 985.40 лв., ведно с лихва за забава в размер на 3 095.72 лв.; за данъчен период месец март 2018 г. в размер на 11 164.20 лв., ведно с лихва за забава в размер на 3 182.05 лв.; за данъчен период месец септември 2018 г. в размер на 3 911.66 лв., ведно с лихва за забава в размер на 916.05 лв.; за данъчен период месец декември 2018 г. в размер на 9 498.90 лв., ведно с лихва за забава в размер на 1 981.73 лв.; за данъчен период месец април 2019 г. в размер на 10 996.83 лв., ведно с лихва за забава в размер на 1 927.65 лв.; за данъчен период месец август 2019 г. в размер на 3 911.66 лв., ведно с лихва за забава в размер на 552.02 лв.; за данъчен период месец октомври 2019 г. в размер на 1 955.83 лв., ведно с лихва за забава в размер на 242.87 лв. и за данъчен период месец декември 2019 г. в размер на 2 291.80 лв., ведно с лихва за забава в размер на 245.75 лв.

   РА е подписан с електронен подпис, в срока на валидност на удостерението, констатирано в съдебно заседание на 06.07.2021 г. и е връчен на ревизираното лице електронно на 04.02.2021 г., съгласно извършеното отбелязване в него.

   Срещу РА е подадена жалба вх.№37678-11/18.02.2021 г. до Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна, в която са оспорени изцяло устанените допълнителни задължения за КД и ДДС, както и са представени с жалбата допълнителни доказателства. С допълнително придружително писмо от 26.02.2021 г. ревизираното дружество е представило допълнителни доказателства по отношение доставките с контрагента Priebe Harald, които са станали известни на дружеството след подаване на жалбата.

   Преди произнасяне на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна по подадената пред него жалба вх.№37678-11/18.02.2021 г., е издаден на оснание чл.133 ал.3 от ДОПК от М.Г.- на длъжност Началник сектор и Е.Г.– на длъжност главен инспектор по приходите е издаден РА №П-03002721063164-003-001/12.04.2021 г. за поправка на РА №Р-03002720004131-091-001/03.02.2021 г., поради наличие на очевидна фактическа грешка в поправения РА, както следва: 1.На стр.7, ред 15 текста „Годишен корпоратИ.ен данък 8 816.53 лв.“ става „Годишен корпоратИ.ен данък 8 816.25 лв.“. 2.На стр.7, ред 16 текста „Дължим КД 8 816.53 лв.“ става „ Дължим КД 8 816.25 лв.“. 3.На стр.7, ред 18 текста „Разлика за внасяне 6 735.08 лв.“ става „Разлика за внасяне 6 734.80 лв.“. 4.На стр.7, ред 50 текста „Разходите в размер на 6 5701.74 лв., осчетодени като дневни пари са документално необоснани съгласно Наредбата за служебните командирки и специализация в чужбина“ става „Разходите в размер на 54 900.16 лв., осчетодени като дневни пари са документално необоснани съгласно Наредбата за служебните командирки и специализация в чужбина“. 5.На стр.8, ред 6 текста „Увеличения на счетодния финанс резултат 58 437.14 лв.“, става „Увеличения на счетодния финанс резултат 60 881.75 лв.“. 6.На стр.8, ред 8 текста „Данъчен финанс резултат в размер на 58 948.40 лв.“, става „Данъчен финанс резултат в размер на 61 393.01 лв.“. 7.На стр.8, ред 9 текста „Годишен корпоратИ.ен данък 5 894.84 лв.“, става „Годишен корпоратИ.ен данък 6 139.30 лв.“. 8.На стр.8, ред 10 текста „Дължим КД 5 894.84 лв.“, става „Дължим КД 6 139.30 лв.“. 9.На стр.8, ред 12 текста „Разлика за внасяне 5 490.02 лв.“, става „Разлика за внасяне 5 734.48 лв.“.   

   Извършена е и поправка в Таблица 1 на РА само по отношение на устанения допълнителен КД за 2015 г. и 2016 г., ведно с лихвите, както следва: 1.КД за 2015 г. в размер на 8 816.25 лв., от който дължим за внасяне в размер на 6 734.80 лв./приспаднат внесен в размер на 2 081.45 лв./ и лихви в размер на 3 508.48 лв., от които дължими за внасяне 3 311.73 лв./приспаднати внесени в размер на 196.75 лв./ за периода от 01.04.2016 г. до 03.02.2021 г.; КД за 2016 г. в размер на 6 139.30 лв., от който дължим за внасяне в размер на 5 734.48 лв./приспаднат внесен в размер на 404.82 лв./ и лихви в размер на 2 284.67 лв., от които дължими за внасяне 2 238.22 лв./приспаднати внесени в размер на 46.45 лв./ за периода от 01.04.2017 г. до 03.02.2021 г.

   С Решение №41 от 22.04.2021 г. Директорът на дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП е потвърдил обжалвания пред него ревизионен акт, ведно с ревизионния акт за негата поправка, като са обсъдени възраженията на дружеството и представените с жалбата допълнителни счетодни документи. Решението е съобщено на жалбоподателя на 26.04.2021 г. по електронен път, който недолен е депозирал жалба срещу РА на 11.05.2021 г. пред АдминистратИ.ен съд – Шумен.

   От така устанено фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

   Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустанения срок и от лице, адресат на РА.

   Съдът приема, че оспореният в настоящото производство РА е издаден надлежно от оправомощената М.Г.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Е.Г.на длъжност главен инспектор по приходите – ръкодител на ревизията, в съответствие с нормата на чл.119 ал.2 от ДОПК.

   Наведеното твърдение от жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл.7 ал.3 от ДОПК, обоснаващо нищожност на процесния РА, съдът приема за неоснателно, поради следното:

   Няма спор между страните, а та се устанява и от представените по делото доказателства, че със запед за възлагане на ревизия №Р-03002720004131-020-001/10.07.2020 г., издадена от М.Г., на длъжност Началник на сектор "Ревизии", е възложено извършването на ревизия на оспорващото дружество за корпоратИ.ен данък за периода от 20.02.2015 г. до 31.12.2019 г. и данък върху добавената стойност за периода от 01.05.2016 г. до 31.12.2019 г., както и е определен и ревизиращия екип – К.Е.– И. – главен инспектор по приходите /ръкодител на ревизията/ и П.М.– старши инспектор по приходите.

   С Решение №Р-03002720004131-098-001/01.09.2020 г., на оснание чл.7 ал.3 от ДОПК, Началникът на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Варна – М.Г.е иззела разглеждането и решаването на ревизионното производство от К.Е.И., в качеството на ръкодител ревизия – с оглед промяна на длъжността на служителя К. И. и Запед №Д-1431/28.08.2020 г. на Директора на ТД на НАП Варна и е възложила правомощията по извършване на Е.Н.Г.в качеството на ръкодител на ревизия при ТД на НАП град Варна, съгласно Запед №Д-1431/28.08.2020 г. на Директора на ТД на НАП Варна на Директора на ТД на НАП град Варна.

   От приложената по делото Запед №Д-1431/28.08.2020 г. на Директора на ТД на НАП Варна се устани, че на оснание чл.11 ал.1 т.1 от ЗНАП и считано от 01.09.2020 г. е извършено изменение в състава на служителите от Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна, както и по отношение разпределението им по функции и екип в частта за отдел „Ревизии“, като на местото на К.Г.Е.– И. – на длъжност „Главен инспектор по приходите – ръкодител ревизия“ е определен друг служител, а именно Е.Н.Г.– на длъжност „Главен инспектор по приходите – ръкодител ревизия“.

   От приложената по делото Запед №З-1906/14.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП се устани, че К.Г.Е.– И. от длъжността „Главен инспектор по приходите“ в ТД на НАП Варна, дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“, сектор „Ревизии“, е преназначена на длъжността „Главен инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП, Дирекция „ОДОП“ Варна, отдел „Обжалване“, считано от 01.09.2020 г.  

   Със Запед за изменение на ЗВР от 01.09.2020 г., издадена от М.Г., началник сектор при ТД на НАП град Варна, на оснание чл.112 ал.2 т.1 и чл.113 ал.3 от ДОПК, е определен н срок за приключване на ревизията – до 27.10.2020 г. и е възложено ревизията да бъде извършена от Е.Н.Г.– гл. инспектор по приходите и ръкодител на ревизията и П.М.М.– старши инспектор по приходите.

   За да се приеме, че ревизията е извършена според изискванията на закона, а в случая – че са налице фактически и правни оснание за издаване на запедта за изменение на ЗВР от 01.09.2020 г. относно промяната в ръкодителя на ревизията, следва да са налице предпоставките по  чл.7 ал.3 ДОПК, а именно определен от закона горестоящ орган да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентен орган по приходите, в случаите, когато са налице оснания за отвод, самоотвод, трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът.

   Компетентността на Началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Варна – М.Т.Г.да издава решения за изземване на ревизионни преписки от ръкодителя на ревизията и от участващия в нея орган по приходите се устанява от приложената по делото Запед №Д-2272/20.12.2018 г. на директора на ТД на НАП Варна. В т.ІІ.3 на тази запед Началник сектор "Ревизии" - М.Т.Г., като орган, определен да възлага ревизии, е посочена и като оправомощено лице за издаване на актете за изземване на ревизионните преписки. По силата на чл.7 ал.3 от ЗНАП правомощията по чл.7 ал.3 ДОПК са възложени поначало на изпълнителния директор на НАП и на съответните териториални директори като със същата разпоредба е регламентирана и възможност за делегирането им на други служители от агенцията. Именно в упражнение на тази възможност Директорът на ТД на НАП Варна е издал горната запед № Д-2272/20.12.2018 г., поради което съдът приема, че Началникът на сектор "Ревизии" - М.Т.Г.се явява компетентен орган по смисъла на чл.7 ал.3 от ДОПК.

   В тази връзка твърденията на жалбоподателят, че Началникът на сектор „Ревизии“ не е бил горестоящ орган към момента на издаване на Решението – 01.09.2020 г. по смисъла на чл.7 ал.3 от ДОПК, тъй като К.Е.– И. е била назначена към тази дата в ЦУ на НАП, Дирекция „ОДОП“ Варна, отдел „Обжалване“ и не е била в ТД на НАП Варна, съдът намира за неоснателно. Видно от посочените по-горе запеди състава на служителите от Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна, както и разпределението им по функции и екип в частта за отдел „Ревизии“ е в сила от 01.09.2020 г., както и от тази дата К.Е.– И. е назначена на друга длъжност. В този смисъл законосъобразно на тази датата е издадено Решението по чл.7 ал.3 от ДОПК и запедта за изменение на ЗВР. Именно Началникът на сектор „Ревизии“ се явява компетентният горестоящ орган, по силата на Запед №Д-2272/20.12.2018 г. на директора на ТД на НАП Варна. Фактът, че К.Е.– И. към този момент е на друга длъжност не променя компетентността на органа, издал Решението по чл.7 ал.3 от ДОПК.

   Оснание за извършената промяна в ръкодителя на ревизията и за изземването на преписката от преди та определения ръкодител на ревизията е фактът, че с издадена на оснание чл.11 ал.1 т.1 от ЗНАП Запед №Д-1431/28.08.2020 г. на директора на ТД на НАП град Варна, считано от 01.09.2020 г. е изменен състава на служителите от Дирекция "Контрол" при ТД на НАП град Варна и разпределението им по функции и екипи, в частта за отдел "Ревизии", като съгласно промяната в сектор "Ревизии" като главен инспектор по приходите – ръкодител на ревизия, наместо дотогава определената К. Г.Е.– И., е определена Е.Н.Г.. В същата връзка Изпълнителният Директор на НАП е издал запед №З-1906/14.08.2020 г., с която, считано от 01.09.2020 г., К.Е.– И., на оснание чл.82 ал.3 от Закона за държавния служител, е назначена на длъжността „Главен инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП, Дирекция „ОДОП“ – Варна, отдел „Обжалване“.

   Безспорно по силата на чл.7 ал.1 т.4 от ЗНАП, при назначаването си на на длъжност К.Е.- И. не е загубила качеството си на орган по приходите, който факт обаче сам по себе си не сочи на липса на трайна невъзможност да изпълнява служебните си задължения по смисъла на чл.7 ал.3 от ДОПК, каквито твърдения навежда жалбоподателя. Промяната на служебното правоотношение, по силата на което лицето вече не разполага с определени правомощия, представлява трайна невъзможност за изпълнение на служебни задължения, каквито лицето вече няма. К.Е.– И., считано от 01.09.2020 г. по силата на Запед №Д-1431/28.08.2020 г. на директора на ТД на НАП град Варна и Запед №З-1906/14.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, е с променено служебно правоотношение и не разполага с правомощията на „Главен инспектор по приходите - ръкодител ревизия“.

   С оглед гореизложеното съдът приема, че изземването на ревизионната преписка от К.Е.- И. и съответно възлагането и на Е.Н.Г.е извършено по силата на акт -  Решение №Р-03002720004131-098-001/01.09.2020 г. на Началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Варна, издаден от надлежния горестоящ орган и при наличие на фактическите и закони оснани за та, предвидени в  чл.7 ал.3 ДОПК. Следателно ръкодителят на ревизията и издател на РА - Е.Н.Г.е притежавала материална компетентност, поради което обжалваният РА не страда от порок, обуславящ негата нищожност.

   Съдът приема, че в ревизионното производство не са допуснати процесуални нарушения. При ревизията са връчени по надлежния ред искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, във връзка с които са представени и писмени обяснения и писмени доказателства както от ревизирания, така и от третите лица. Получените сведения са приобщени по устанения ред към администратИ.ната преписка.

   I. По ЗКПО:

За период 2015 г.

   С оспорения РА са устанени допълнителни задължения за КД в размер на главницата от 6 734.80 лв. и лихва в размер на 3 311.73 лв. На оснание чл.26 т.2 от ЗКПО, декларираният от РЛ счетоден финанс резултат за 2015 г. е увеличение със сумата в размер на 1 646.33 лв., представляваща отчетените разходи за осигурки, както и на оснание чл.26 т.1 и 2 във вр. с чл.16 от ЗКПО декларираният от РЛ счетоден финанс резултат за 2015 г. е увеличение и със сумата в размер на 65 701.74 лв., представляваща отчетените разходи за командирки, или счетодния финанс резултат за 2015 г. е увеличен допълнително със сумата общо размер на 67 348.07 лв., освен декларираното от ревизираното дружество увеличение със сумата в размер на 2 206.54 лв. - разходи, представляващи доходи на местни физически лица по ЗДДФЛ, които не са платени към 31 декември на текущата година. Въз осна на та е устанен данъчен финанс резултат в размер на 88 162.53 лв. и съответно дължим годишен КД за 2015 г. в размер на 8 816.25 лв. Доколкото от дружеството е внесен КД в размер на 2 081.45 лв., то допълнително устанена разлика за внасяне е в размер на 6 734.80 лв. 

   Прието е от органите по приходите, че запедите за командиране не съдържат всички реквизити по Наредбата за служебните командирки и специализации в чужбина, поради което отчетените разходи за командирки в размер на 65 701.74 лв. са документално необоснани. Прието е, че начислените суми не представляват дневни пари във връзка с командирки и са разходи несвързани с дейността на дружеството, поради което е налице отклонение от данъчното облагане съгласно разпоредбата на чл.16 от ЗКПО. Прието е също, че назначените командирани работници не отгарят на изискванията на директИ.ата да са подчинени на трудото законодателство на Република България. Посочено е, че е приложимо оснното правило при определяне на приложимото право, според което лицата, спрямо които се прилага Регламент /ЕО/ № 883/04 и които осъществяват труда дейност като заети се подчиняват на трудото законодателство на държавата членка, на чиято територия полагат труда си, т.е приложимо е германското трудо законодателство. За ревизираното дружество не били изпълнени две от петте критерии по чл.12, ал.1 от Регламент /ЕО/ 883/04, а именно критерият за „осъществена дейност на територията на страната“, тъй като липсвал реализиран оборот на територията на България и критерият „командираното лице да продължава да е подчинено“ на законодателството на изпращащата държава.

   1.От събраните по делото доказателства се устани, а не се спори и между страните, че през 2015 г. оснната дейност на ревизираното дружество е „услуги в горското стопанство“. Няма спор между страните, че през този период, както и през 2016 г. – налице е припокрИ.ане с назначените лица, в дружеството има назначени 10 лица по труд догор – А.С.А., А.М.Х., В.С.К., Г.Н.Д., Е.Н.М., М.И.А., Н.А.М., О.И.С., С.А., Н.Х.– стр.4 на РА, както и е спазен реда за уведомяването на НАП по чл.62 ал.5 от КТ. Част от трудите догори са представени в хода на ревизионното производство - л.535-544 за 2015 г. по описа на администратИ.ната преписка /том II от делото/ и на л.313-317 за 2016 г. по описа на администратИ.ната преписка /том II от делото/, а именно за лицата А.А., А.Х., Е. М., М.А., Н.М., О.С., С.А., Н.Х., а за останалите лица и допълнителни периоди в хода на съдебното производство – за В.К.и Г.Д., Е. М., М.А., Н.Х., О.С., и С.А.О.И.С. ведно с уведомяването на НАП по чл.62 ал.5 от КТ. Видно от приложените труди догори за 2015 г. всички лица са назначени на длъжност „общ работник горско стопанство“ и с място на работа Германия. Има угорено трудо възнаграждение, продължителност на работно време и срок на догора.

   От приложените по делото запеди за командиране в чужбина, издадени в периода 01.03.2015 г. – 30.11.2015 г. – л.218-281 по администратИ.ната преписка /том III от делото/ се устани, че в тях е определен срок на командиране, място на командиране – Германия, град Visselhovede, и обратно, със задача „залесяване на горски масИ.и“, начин на пътуване – с автобус на „Радина тур“, както и са определени дневни пари в размер на 35 евро /а не 30 евро както е посочено в РД и РА/ и съответно обща сума за дневни пари за целия период. В командиръчните запеди е посочено, че разходите за квартира и пъти пари са за сметка на ревизираното дружество. Към всяка командиръчна запед е приложен и отчет за командирката, протИ.но на приетото от ревизиращия екип, който съдържа периода на командиране, извършената работа, маршрут на движение: град Виселхьеде, разсадник „Кетенбург“ и обратно; направени разходи: пътни за сметка на немското дружество, квартирни за сметка на ревизираното дружество и дневни за 30 дни по 35 евро или общо 1050 евро /2 053.62 лв./. Налице са и разходни каси ордери за изплащането на командиръчните суми - л.502-523 от администратИ.ната преписка /том II от делото/.

   От показанията на разпитаните свидетели Н.Х., М.А.и Е. М., които са били работници в дружеството през ревизирания период се устани, че са пътували до гр. Виселхьеде – Германия, въз осна на командиръчни запеди, като работата им се изразявала да засаждат в горски масИ.и дръвчета, които били осигурени от немския клиент на дружеството – Х.П., който бил собственик на разсадника в Кетенбург - Германия. От показанията на тези свидетели също се устани, че ревизираното дружество е осигурявало транспорта и квартирата, за които командираните лица не са заплащали, а храненето не е било организирано, поради което за изхранването са им изплащани дневни пари. От показанията на тези свидетели също се устани, че при завръщането си след командирката са правили отчети, които предавали. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като не протИ.оречат с писмените доказателства по делото.

   От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетодна експертиза, прието от съда като компетентно дадено и неоспорено от страните, по категоричен начин се устани, че за 2015г. са начислени и изплатени дневни разходи за командирка за 960 дни на обща стойност 65 701.74 лв., като в приложение №1 към заключението в табличен вид вещото лице подробно е описало командираните лица, за които дружеството е начислило и изплатило дневни разходи за командирка., както и са посочени датата на запедта за командирка, периода на командиране и дните в командирка. От приложената таблица Приложение №1 категорично се устанява, че за процесния период са командирани и са изплатени дневни разходи за командирани на общо девет лица – осем по трудо правоотношение, а именно: А.С.А., А.М.Х., В.С.К., Г.Н.Д., Е.Н.М., М.И.А., Н.А.М. и О.И.С., и управителят на дружеството  М.Б.М.. Има издадена и командиръчна запед и за още едно лице – А. И. А., на което обаче няма начислени дневни разходи за командиране. Вещото лице е устанило, че отчетените разходи са придружени със запеди за командирка, отчети за командирка и РКО за изплатените суми за дневни пари. Експертът дава заключение, че запедите за командирка на „Г. - Ост ” ЕООД се съдържат реквизитите, посочени в чл.5 ал.2 от Наредба за служебните командирки и специализации в чужбина са упоменати реквизитите, а именно всяка запед съдържа наименанието на предприятието, оснанието за издаване на запедта, имената и длъжността на командираното лице, началната дата и продължителността на командирката, държавата и населеното място на командирката, размерът на дневните пари и разходите за пътни и квартирни за чия сметка са те, задача на командирката и вида на транспортното средство, името, длъжността и подпис на издаващия запедта. В обясненията си в открито съдебно заседание на 17.01.2022 г. вещото лице сочи, че съществуват билети за пътуване на всяко командирано лице, като не след всяка командирка лицето се е прибирало в България и отно е заминавало. Всяко командирано лице един път тръгва в годината и един път се прибира в България, поради което билетът няма как да се обвърже с периода на командиране, посочен в командиръчната запед.

   От заключението на вещото лице също се устани, че за 2015 г. отчетените от дружеството разходи за заплати по трудите догори, застрахки и пътни, посочени в табличен вид на стр.5 от заключението, са признати при ревизията.

   С оглед така устаненото и след съпоставка на така представените запеди, отчети, показания на свидетелите, както и заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, съдът приема, че запедите за командирка съдържат посочените в чл.5 ал.2 от Наредбата за служебните командирки и специализации в чужбина, която е относима в настоящата хипотеза, включително посочения вид транспортното средство и маршрут, като тези данни са отразени в отчета. С оглед на та съдът намира за неоснателно възприетото от данъчните органи, че запедите не отгарят на посочения подзаконо норматИ.ен акт. В тази връзка следва да се отбележи, че във всички запеди за командиране изрично е посочено, че разходите за квартира и пътни пари са за сметка на ревизираното дружество, поради което съдът приема, че разходите за пътуване и престой са документно доказани, за да бъдат признати за данъчни цели.

   Съгласно чл.33 ал.1 т.1 от ЗКПО разходите за пътуване и престой на физически лица, които са в труди правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтруди правоотношения, включително на управители, члене на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице, се признават за данъчни цели, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице. А съгласно разпоредбата на чл.26 от ЗКПО не се признават за данъчни цели следните счетодни разходи: 1.разходи, несвързани с дейността; 2.разходи, които не са документално обоснани по смисъла на този закон, а именно по регламентация на чл.10 от ЗКПО. Когато направените разходи са във връзка с дейността на дружеството същите се признават за данъчни цели, при спазване на посочените норматИ.ни изисквания. За данъчни цели е задължително наличието на документи, които доказват, че пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на дружеството, заедно с останалите разходооправдателни документи.

   Съдът приема, че в настоящата хипотеза са изпълнени и двете услия, визирани в разпоредбата на чл.33 ал.1 т.1 от ЗКПО, а именно налице е връзка на пътуването и престоя на командираните лица с дейността на ревизираното дружеството и е налице наличие на трудо правоотношение между ревизираното дружество и командираните физически лица, както и управителят на дружеството. Безспорно дейността на дружеството през ревизирания период е „услуги в горското стопанство“, както и безспорно се устани, че командираните лица са назначени на труд догор, включително и управителя на дружеството, и са командирани в Германия, град Visselhovede, и обратно, със задача „залесяване на горски масИ.и“. Безспорно се устани от събраните по делото доказателства, че командираните лица действително в процесните периоди са засаждали в горски масИ.и дръвчета, които били осигурени от немския клиент на дружеството – Х.П., собственик на разсадника в Кетенбург – Германия. Следателно пътуването и престоя на командираните лица е свързана с дейността на дружеството. В тази връзка следва са се посочи, че са налице и доказателства – пътни билети и талон за резервация, включително и застрахки, които устаняват фактическия престой на командираните лица в Германия. Налице са и доказателства, устаняващи че ревизираното дружество е осъществявало дейност по залесяване в горски масИ.и в посочения град в командиръчните запеди, а именно сключени догори за предоставяне на услуги между Х.П., като възложител и ревизираното дружество като изпълнител – л.58 гръб по описа на адм. преписка /том II от делото/ за 2015 г. В приложения догор като предмет на услугата е посочено „Услуги в областта на горското стопанство и разсадника“ за периода 01.11.2015 г. -31.12.2015 г., като фактурираното се извършва след приемане на услугата. Налице е и опис на конкретните дейности по засаждане за периода 01.03.2015 г. – 30.06.2015 г., подробно описани в 9 точки – л.26 по описа на адм. преписка /том II от делото/. Налице са и приложени фактури, устаняващи плащане за извършените услуги по догори - фактури №0…4/29.12.2015 г., №0…3/01.12.2015 г., №0…2/04.11.2015 г., №0…1/20.10.2015 г.  - л.234-227 по описа на адм. преписка /том II от делото/. В посочените фактури като оснание за издаването е посочен „Услуга по догор по дейности“, като и съвпадат с периодите по догора и описа на извършените дейности. Посочените доказателства не са обсъдени и взети предвид от органът по приходите при преценка дали пътуването и престоя на командиръчните лица са свързани с дейността на дружеството, още пече че за 2015 г. реалността на тези услуги и плащането по тях не са спорни в настоящото производство. Следва да се посочи и фактът, че всички други разходи, свързани с командирането на лицата, са признати за документално обоснани, а само разходите за дневни пари са приети като недоказани, които не следва да се доказват с отделни разходно-оправдателни документи за извършването им, а се признават за периода на фактическия престой на командираните лица в чужбина по смисъла на чл.37 от Наредбата за служебните командирки и специализации в чужбина.   

   Въз осна на горното съдът приема, че отчетените разходи за командирки за сумата в размер на 65 701.74 лв. са документално обоснани, поради което незаконосъобразно тази сума не е призната от органът по приходите и съответно незаконосъобразно с РА е извършена корекция в посока намаление на разходите с тази суми, както и увеличение на данъчната осна с тази сума.   

   2.Прието е, че ревизираното дружество, с оглед командирането на работниците в Германия, не отгаря на част от услията, предвидени в чл.12 (1) от Регламент (ЕО) №883/04, за да остане приложимо законодателството на изпращащата държава като изключение от оснното правило. При та положение спрямо наетите и командирани от жалбоподателя лица за периода на командирането им в Германия е приложимо немското законодателство в сферата на социалната сигурност, а не българското на оснание чл.11 пар.3 б.“а“ от Регламент (ЕО) №883/04, поради което начислените от дружеството осигурителни вноски се явяват начислени без правно оснание и същите са непризнат разход за данъчните цели. На оснание чл.26 т.2 от ЗКПО е извършено увеличение на финансия резултат с отчетените разходи за осигурки в размер на 1 646.33 лв.

   Изводът на органът по приходите за неприложимост на чл.12 (1) от Регламент (ЕО) №883/04 в настоящия случай съдът намира за неправилен, поради следните съображения:

   На първо место следва да се даде отгор дали в случая е приложим Регламент (ЕО) №883/04 и регламента за негото прилагане – Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета, с оглед направеното в тази връзка възражение от жалбоподателя.

   За процесния период в рамките на Европейския съюз действа Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност. Съгласно нормата на чл.91 същият влиза в сила на двадесетия ден от публикуването му в  на ЕС, а се прилага от датата на влизане в сила на регламента по прилагането му. Става въпрос за Регламент /ЕО/ № 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за устаняване на процедурата за прилагане на Регламент /ЕО/ №883/2004. В случая началния момент на приложение е считано от 01.05.2010 г. /чл.97 от Регламента по приложението на оснния регламент/, поради което тези норми от вторичното право на ЕС са приложими за процесния период 2015 г. Според чл.2 на оснния Регламент персоналният му обхват включва граждани на държава-членка, които пребИ.ават в друга държава-членка. В настоящия случай става въпрос за лица, които са наети от българско дружество - жалбоподателя, като трудите им догори са сключени на територията на България, след което са командирани в друга държава-членка на ЕС - Германия. Тези факти обуславят от фактическа страна безспорно приложението на европейското право спрямо осигурителните отношения на тези лица, т.е. приложението на посочения оснен регламент, поради което съдът приема, че е приложим в настоящия случай.

   Оснният Регламент /ЕО/ №883/2004 въвежда принципа на равно третиране на гражданите на държавите членки, равенство на доходи, осигурки и обезщетения, независимо къде в ЕС са заети като наети или самостоятелно заети лица /чл.4/, като в съображение 8 от преамбюла на същия е посочено, че този принцип е от особено значение за работниците, които не пребИ.ават в държава-членка, в която са наети - както в случая командираните в Германия български работници. Другият съществен принцип въведен с оснния регламент в съображение 15 е този, че е необходимо лицата, които се движат в Общността да са подчинени на схемата за социална сигурност само на една държава членка /чл.11, пар.1/, за да се избегне колизия на различните национални норми. Регламент /ЕО/ №883/2004 създава орган – АдминистратИ.на комисия за координация на системите за социална сигурност, който видно от чл.72, б"а" има правомощието да разглежда освен друго и въпроси, свързани с тълкуването на разпоредби на този регламент и на регламента по приложението му №987/2009, без да се засяга правото на лицата, институциите и държавите членки да ползват процедурите пред националните съдилища или тези пред СЕС.

   Дял II от Регламент /ЕО/ №883/2004 регламентира "Определяне на приложимото законодателство", а чл.12 е озаглавен „Специални правила“. Нормата на чл.12 пар.1 от същия регламент гласи, че лице, което осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командирано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при услие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго лице." Следателно, ако са изпълнени посочените в тази норма предпоставки, за командираните работници в настоящия случай е приложимо българското законодателство.

   Както бе посочено по-горе приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял ІІ от Регламент /ЕО/ №883/2004 година и се удостерява чрез формуляр А1 (Удостерение относно законодателството в областта на социалната сигурност), издаван от институцията на държавата- членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. В настоящия случай е изискано в хода на ревизията от ревизираното лице да представи формуляри А1, съгласно чл.15 от Регламент 987/2009 по прилагане на Регламент 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета,  на командираните работници. ТакИ.а формуляри не са представени в хода на ревизията, включително и пред съда. Независимо от та съдът намира, че не е налице пречка в хода на настоящото съдебно производство, доколкото органът по приходите е отрекъл приложимостта на националното законодателство в сферата на социалното осигуряване, да се извърши преценка на приложимото право и в частност наличие на оснания за приложението на чл.12 пар.1 от Регламента.

   Органът по приходите в настоящия случай е приел, че от въведените пет услия в чл.12 пар.1 от Регламент /ЕО/ №883/2004 година, при наличието на които е приложимо българското законодателство, за ревизираното дружество не са изпълнени две от тях, а именно „командираното лице да продължава да е подчинено“ на законодателството на изпращащата държава и работодателят обичайно осъществява дейността си на територията на изпращащата държава. Органът е обоснал липсата на тези две услия с факта, че наетите и командирани работници от ревизираното дружество не са били назначени на работа в дружество, регистрирано на територията на страната, както и с факта, че ревизираното дружество не осъществява дейност на територията на страната, а извършва дейност само в Германия, което е извлечено от липсата на реализиран оборот на територията на България. В тази връзка органът по приходите се е позал и на станище на АдминистратИ.ната комисия за координация на системите за социална сигурност.

   От фактическа страна безспорно се устани, а и няма спор между страните, че за един и същ работник са издадени няколко командиръчни запеди, подробно описани в Приложение №1 към заключението на вещото лице по назначената ССчЕ. В запедите е определен срок за командирането – 30 дни, но всяка последваща запед е издавана непосредствено след изтичане на срока на първата запед за командиране и е налице непрекъснатост на командирането. Този факт се устанява и показанията на свидетелите и от обяснението на вещото лице, че работниците не са се прибирали в България след изтичане на срока по първата командиръчна запед, а всеки работник в годината веднъж е излизал и веднъж се е прибирал. Та се устанява и от приложените по делото билети за пътуване. Следателно за процесния период, а така и е прието и в процесния РА, че наетите лица са командирани за срок от два до три месеца в Германия. Правилното тълкуване и приложение на приложимото ЕП в случая предполага целият период на изпращане на работниците в Германия да се третира като едно командиране по смисъла на чл.12 (1) от Регламент /ЕО/ №883/2004 година. Предвид та, че командирането не е за заместване на друго командирано лице и предварителната му продължителност не надвишава 24 месеца, то не са налице услията, които изключват приложението на българското осигурително законодателство.

   Официално тълкуване на разпоредбата на чл.12 (1) от Регламент /ЕО/ №883/2004 година е дадено в решение на Съда от 25.10.2018 г. по дело С – 451/2017 г. /"Уолтопия" АД срещу Директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите — Велико Търно/, според което Член 14, пар.1 от Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за устаняване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност във връзка с член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕС) №465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г., трябва да се тълкува в смисъл, че лице, наето на работа с цел да бъде командирано в друга държава членка, трябва да се счита за лице, спрямо което "непосредствено преди да започне работа [...] вече се е прилагало законодателството на държавата членка, в която е устанен негият работодател", по смисъла на член 14, пар.1 от Регламент №987/2009, въпреки че непосредствено преди да започне работа като наето лице то не е имало качеството на осигурено лице, съгласно законодателството на тази държава членка, ако към този момент е пребИ.авало в нея. В настоящата хипотеза всички лица са пребИ.авали в България към момента на сключване на трудите догори с ревизираното дружество в качеството му на работодател, поради което съдът намира, че нормата на чл.12, пар.1 от Регламент /ЕО/ №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕС) № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. е приложима в настоящата хипотеза, тъй като е изпълнено услието „командираното лице да продължава да е подчинено“ на законодателството на изпращащата държава.

   Съдът приема, че е налице и другото услие, което органът по приходите е отрекъл, а именно „работодателят обичайно осъществява дейността си на територията на изпращащата държава“. От събраните по делото доказателства, а не се оспорва и от органа по приходите, че ревизираното дружество през 2015 г., а и през останалите процесни периоди 2016-2019 г., има наети работници за оснната му дейност – услуги в горското стопанство, която дейност е декларирана от ревизираното дружество на територията на Р България. Поради та оснната икономическа дейност за целите на осигурителното право на дружеството се явява дейност – услуги в горското стопанство. По отношение на наетите лица както в хода на ревизионното производство, така и в хода на съдебното производство по категоричен начин се устани, че с лицата дружеството има сключен труд догор на територията на страната, всички са назначени на длъжност  „общ работник горско стопанство“, угорено е трудо възнаграждение, продължителност на работно време – 8 часа и срок на догора, както и на лицата са изплащани труди възнаграждения, поради което неправилен се явява извода на ревизиращия екип, че не е изпълнено услието по чл.12, пар.1 от Регламент /ЕО/ №883/2004.

   Органът се е позал и на Решението на АК, което макар и да обвързва държавата-членка и нейните институции, то не обвързва националния съдия. Същото не притежава правната сила на преюдициално заключение на СЕС по същия въпрос, което да е задължително за настоящия съд. Смисълът на чл.12, пар.1 от Регламент №883/2004 г. е, че в случаите като процесния, приложимото законодателство е та на държавата, където работодателят, който е командирал служителите обичайно осъществява дейността си, като за оспорващото дружество та е България.

   И не на последно следва да се посочи, че за да не признае като разход сумата в размер на 1 646.33 лв., представляваща отчетените разходи за осигурки от дружеството, органът по приходите е приел, че дружеството е начислило осигурителни вноски за лицата и след та е устанено, че лицата е следвало да бъдат осигурени на друго оснание, поради което осигурителните вноски се явяват начислени без правно оснание е същите не са признати за данъчните цели. Никъде в констатациите си и устанените факти ревизиращият екип не е посочил първо на кое оснание са начислени осигурките, и съответно кое е оснанието, според органа, на което е следвало да бъдат начислени тези осигурки. Единствено е посочено, че е приложимо немското законодателство в сферата на осигуряването, без да е посочена каквато и да е конкретика. Никъде в РД или в РА, както и в Решението на Директора на Д „ОДОП“ град Варна не е посочено, че ревизираното дружество няма задължение да начислява и съответно внася осигурки за наетите от него работници. За да е налице липса на правно оснание, както е прието от ревизиращия екип, то следва въобще дружеството да не е задължено – нито по българското, нито по немското законодателство, да начислява, внася и съответно отчита разходи за осигурки. Та, че е следвало да бъде определен на друго оснание осигурителният доход и съответно определен размерът на осигурителната вноска на наетите лица не означава липса на правно оснание.

   С оглед гореизложеното съдът приема, че незаконосъобразно на оснание чл.26 т.2 от ЗКПО е извършено увеличение на финансия резултат с отчетените разходи за осигурки в размер на 1 646.33 лв. и са непризнат разход за данъчните цели. Незаконосъобразно с РА е извършена корекция в посока намаление на разходите с тази суми, както и увеличение на данъчната осна с тази сума.  

   За период 2016 г.

   С оспорения РА са устанени допълнителни задължения за КД в размер на главницата от 5 734.48 лв. и лихва в размер на 2 238.22 лв. На оснание чл.26 т.2 от ЗКПО, декларираният от РЛ счетоден финанс резултат за 2016 г. е увеличение със сумата в размер на 2 444.61 лв., представляваща отчетените разходи за осигурки, както и на оснание чл.26 т.1 и 2 във вр. с чл.16 от ЗКПО декларираният от РЛ счетоден финанс резултат за 2016 г. е увеличение и със сумата в размер на 54 900.16 лв., представляваща отчетените разходи за командирки, или общо със сумата 60 881.75 лв., освен декларираното от ревизираното дружество увеличение със сумата в размер на 3 536.98 лв. - разходи, представляващи доходи на местни физически лица по ЗДДФЛ, които не са платени към 31 декември на текущата година. Въз осна на та е устанен данъчен финанс резултат в размер на 61 393.01 лв. и съответно дължим годишен КД за 2016 г. в размер на 6 139.30 лв. Доколкото от дружеството е внесен КД в размер на 404.82 лв., то допълнително устанена разлика за внасяне е в размер на 5 734.48 лв. 

   Устанените факти и оснания са идентични с констатациите на органът по приходите по отношение КД за 2015 г. Прието е от органите по приходите, че запедите за командиране не съдържат всички реквизити по Наредбата за служебните командирки и специализации в чужбина, поради което отчетените разходи за командирки в размер на 54 900.16 лв. са документално необоснани. Прието е, че начислените суми не представляват дневни пари във връзка с командирки и са разходи несвързани с дейността на дружеството, поради което е налице отклонение от данъчното облагане съгласно разпоредбата на чл.16 от ЗКПО. Прието е също, че назначените командирани работници не отгарят на изискванията на директИ.ата да са подчинени на трудото законодателство на Република България. Посочено е, че е приложимо оснното правило при определяне на приложимото право, според което лицата, спрямо които се прилага Регламент /ЕО/ № 883/04 и които осъществяват труда дейност като заети се подчиняват на трудото законодателство на държавата членка, на чиято територия полагат труда си, т.е приложимо е германското трудо законодателство. За ревизираното дружество не били изпълнени две от петте критерии по чл.12, ал.1 от Регламент /ЕО/ 883/04, а именно критерият за „осъществена дейност на територията на страната“, тъй като липсвал реализиран оборот на територията на България и критерият „командираното лице да продължава да е подчинено“ на законодателството на изпращащата държава.

   1.От събраните по делото доказателства се устани, а не се спори и между страните, че и през 2016 г. оснната дейност на ревизираното дружество е „услуги в горското стопанство“. Няма спор между страните, че през този период, както и през 2015 г. – налице е припокрИ.ане с назначените лица, в дружеството има назначени 10 лица по труд догор – А.С.А., А.М.Х., В.С.К., Г.Н.Д., Е.Н.М., М.И.А., Н.А.М., О.И.С., С.А., Н.Х.– стр.4 на РА, както и е спазен реда за уведомяването на НАП по чл.62 ал.5 от КТ. Част от трудите догори са представени в хода на ревизионното производство - л.313-317 за 2016 г. по описа на администратИ.ната преписка /том II от делото/, а именно за лицата В.К., Г.Д., Е. М., М.А., О.С., а за останалите лица и допълнителни периоди в хода на съдебното производство – за Г.Д., Е. М., М.А., Н.Х., О.С. и С.А., ведно с уведомяването на НАП по чл.62 ал.5 от КТ. Видно от приложените труди догори за 2016 г. всички лица са назначени на длъжност „общ работник горско стопанство“ и с място на работа Германия. Има угорено трудо възнаграждение, продължителност на работно време и срок на догора.

   От приложените по делото запеди за командиране в чужбина, издадени в периода 14.02.2016 г. – 04.12.2016 г. – л.154-161, л.168-173, л.180-186, л.194-199 и л.206-211 по администратИ.ната преписка /том III от делото/ се устани, че в тях е определен срок на командиране – 30 дни, място на командиране – Германия, град Visselhovede, и обратно, със задача „залесяване на горски масИ.и“, начин на пътуване – с автобус на „Радина тур“, както и са определени дневни пари в размер на 35 евро /а не 30 евро както е посочено в РД и РА/ и съответно обща сума за дневни пари за целия период. В командиръчните запеди е посочено, че разходите за квартира и пъти пари са за сметка на ревизираното дружество. Към всяка командиръчна запед е приложен и отчет за командирката, протИ.но на приетото от ревизиращия екип, който съдържа периода на командиране, извършената работа, маршрут на движение: град Виселхьеде, разсадник „Кетенбург“ и обратно; направени разходи: пътни за сметка на немското дружество, квартирни за сметка на ревизираното дружество и дневни за 30 дни по 35 евро или общо 1050 евро /2 053.62 лв./. Налице са и разходни каси ордери за изплащането на командиръчните суми - л.502-523 от администратИ.ната преписка /том II от делото/.

   От показанията на разпитаните свидетели Н.Х., М.А.и Е. М., които са били работници в дружеството през ревизирания период се устани, че са пътували до гр. Виселхьеде – Германия, въз осна на командиръчни запеди, като работата им се изразявала да засаждат в горски масИ.и дръвчета, които били осигурени от немския клиент на дружеството – Х.П., който бил собственик на разсадника в Кетенбург - Германия. От показанията на тези свидетели също се устани, че ревизираното дружество е осигурявало транспорта и квартирата, за които командираните лица не са заплащали, а храненето не е било организирано, поради което за изхранването са им изплащани дневни пари. От показанията на тези свидетели също се устани, че при завръщането си след командирката са правили отчети, които предавали. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като не протИ.оречат с писмените доказателства по делото.

   От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетодна експертиза, прието от съда като компетентно дадено и неоспорено от страните, по категоричен начин се устани, че за 2016 г. са начислени и изплатени дневни разходи за командирка за 802 дни на обща стойност 54 900.16 лв., като в приложение №1 към заключението в табличен вид вещото лице подробно е описало командираните лица, за които дружеството е начислило и изплатило дневни разходи за командирка, както и са посочени датата на запедта за командирка, периода на командиране и дните в командирка. От приложената таблица Приложение №1 категорично се устанява, че за процесния период са командирани и са изплатени дневни разходи за командирани на общо осем лица – седем по трудо правоотношение, а именно: В.С.К., Г.Н.Д., Е.Н.М., М.И.А., Н.Х.Х., О.И.С. и С.Х.А., и управителят на дружеството М.Б.М.. Вещото лице е устанило, че отчетените разходи са придружени със запеди за командирка, отчети за командирка и РКО за изплатените суми за дневни пари. Експертът дава заключение, че в запедите за командирка на „Г. - Ост ” ЕООД се съдържат реквизитите, посочени в чл.5 ал.2 от Наредба за служебните командирки и специализации в чужбина са упоменати реквизитите, а именно всяка запед съдържа наименанието на предприятието, оснанието за издаване на запедта, имената и длъжността на командираното лице, началната дата и продължителността на командирката, държавата и населеното място на командирката, размерът на дневните пари и разходите за пътни и квартирни за чия сметка са те, задача на командирката и вида на транспортното средство, името, длъжността и подпис на издаващия запедта. В обясненията си в открито съдебно заседание на 17.01.2022 г. вещото лице сочи, че съществуват билети за пътуване на всяко командирано лице, като не след всяка командирка лицето се е прибирало в България и отно е заминавало. Всяко командирано лице един път тръгва в годината и един път се прибира в България, поради което билетът няма как да се обвърже с периода на командиране, посочен в командиръчната запед.

   От заключението на вещото лице също се устани, че за 2016 г. отчетените от дружеството разходи за заплати по трудите догори, граждански догори, застрахки, нощувки и пътни, посочени в табличен вид на стр.5 от заключението, са признати при ревизията.

   С оглед така устаненото и след съпоставка на така представените труди догори, запеди за командиране, отчети, показания на свидетелите, както и заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, съдът приема, че запедите за командирка съдържат посочените в чл.5 ал.2 от Наредбата за служебните командирки и специализации в чужбина, която е относима в настоящата хипотеза, включително посочения вид транспортното средство и маршрут, като тези данни са отразени в отчета. С оглед на та съдът намира за неоснателно възприетото от данъчните органи, че запедите не отгарят на посочения подзаконо норматИ.ен акт. В тази връзка следва да се отбележи, че във всички запеди за командиране изрично е посочено, че разходите за квартира и пътни пари са за сметка на ревизираното дружество, поради което съдът приема, че разходите за пътуване и престой са документно доказани, за да бъдат признати за данъчни цели.

   Съгласно чл.33 ал.1 т.1 от ЗКПО разходите за пътуване и престой на физически лица, които са в труди правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтруди правоотношения, включително на управители, члене на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице, се признават за данъчни цели, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице. А съгласно разпоредбата на чл.26 от ЗКПО не се признават за данъчни цели следните счетодни разходи: 1.разходи, несвързани с дейността; 2.разходи, които не са документално обоснани по смисъла на този закон, а именно по регламентация на чл.10 от ЗКПО. Когато направените разходи са във връзка с дейността на дружеството същите се признават за данъчни цели, при спазване на посочените норматИ.ни изисквания. За данъчни цели е задължително наличието на документи, които доказват, че пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на дружеството, заедно с останалите разходооправдателни документи.

   Съдът приема, че в настоящата хипотеза са изпълнени и двете услия, визирани в разпоредбата на чл.33 ал.1 т.1 от ЗКПО, а именно налице е връзка на пътуването и престоя на командираните лица с дейността на ревизираното дружеството и е налице наличие на трудо правоотношение между ревизираното дружество и командираните физически лица, както и управителят на дружеството. Безспорно дейността на дружеството през ревизирания период е „услуги в горското стопанство“, както и безспорно се устани, че командираните лица са назначени на труд догор, включително и управителя на дружеството, и са командирани в Германия, град Visselhovede, и обратно, със задача „залесяване на горски масИ.и“. Безспорно се устани от събраните по делото доказателства, че командираните лица действително в процесните периоди са засаждали в горски масИ.и дръвчета, които били осигурени от немския клиент на дружеството – Х.П., собственик на разсадника в Кетенбург – Германия. Следателно пътуването и престоя на командираните лица е свързана с дейността на дружеството. В тази връзка следва са се посочи, че са налице и доказателства – пътни билети и талон за резервация, включително и застрахки, които устаняват фактическия престой на командираните лица в Германия. Налице са и доказателства, устаняващи че ревизираното дружество е осъществявало дейност по залесяване в горски масИ.и в посочения град в командиръчните запеди, а именно сключени догори за предоставяне на услуги между Х.П., като възложител и ревизираното дружество като изпълнител – л.248 по описа на адм. преписка /том II от делото/ за 2016 г. В приложения догор като предмет на услугата е посочено „Услуги в областта на горското стопанство и разсадника“ за периода 19.02.2016 г. - 18.05.2016 г., като фактурираното се извършва след приемане на услугата. Налице са и приложени фактури, устаняващи плащане за извършените услуги по догори - фактури №0…5/18.05.2016 г., №0…6/01.06.2016 г., №0…7/12.12.2016 г., №0…8/12.12.2016 г.  - л.242-220 по описа на адм. преписка /том II от делото/. В посочените фактури като оснание за издаването е посочен „Услуга по догор по дейности“, като и съвпадат с периодите по догора. Посочените доказателства не са обсъдени и взети предвид от органа по приходите при преценка дали пътуването и престоя на командиръчните лица са свързани с дейността на дружеството, още пече че за 2016 г. реалността на тези услуги и плащането по тях не са спорни в настоящото производство. Следва да се посочи и фактът, че всички други разходи, свързани с командирането на лицата, са признати за документално обоснани, а само разходите за дневни пари са приети като недоказани, които не следва да се доказват с отделни разходно-оправдателни документи за извършването им, а се признават за периода на фактическия престой на командираните лица в чужбина по смисъла на чл.37 от Наредбата за служебните командирки и специализации в чужбина.  

   Въз осна на горното съдът приема, че отчетените разходи за командирки за сумата в размер на 54 900.16 лв. са документално обоснани, поради което незаконосъобразно тази сума не е призната от органът по приходите и съответно незаконосъобразно с РА е извършена корекция в посока намаление на разходите с тази суми, както и увеличение на данъчната осна с тази сума.   

   2.Прието е, че ревизираното дружество, с оглед командирането на работниците в Германия, не отгаря на част от услията, предвидени в чл.12 (1) от Регламент (ЕО) №883/04, за да остане приложимо законодателството на изпращащата държава като изключение от оснното правило. При та положение спрямо наетите и командирани от жалбоподателя лица за периода на командирането им в Германия е приложимо немското законодателство в сферата на социалната сигурност, а не българското на оснание чл.11 пар.3 б.“а“ от Регламент (ЕО) №883/04, поради което начислените от дружеството осигурителни вноски се явяват начислени без правно оснание и същите са непризнат разход за данъчните цели. На оснание чл.26 т.2 от ЗКПО е извършено увеличение на финансия резултат с отчетените разходи за осигурки в размер на 2 444.61 лв.

   Изводът на органът по приходите за неприложимост на чл.12 (1) от Регламент (ЕО) №883/04 в настоящия случай съдът намира за неправилен, поради следните съображения:

   Както бе посочено и по-горе в мотИ.ите на настоящото решение, по отношение КД за 2015 г., съдът приема, че и за процесния период е приложим Регламент (ЕО) №883/04 и регламента за негото прилагане – Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета, с оглед направеното в тази връзка възражение от жалбоподателя. Според чл.2 на оснния Регламент персоналният му обхват включва граждани на държава-членка, които пребИ.ават в друга държава-членка. В настоящия случай става въпрос за лица, които са наети от българско дружество - жалбоподателя, като трудите им догори са сключени на територията на България, след което са командирани в друга държава-членка на ЕС - Германия. Тези факти обуславят от фактическа страна безспорно приложението на европейското право спрямо осигурителните отношения на тези лица, т.е. приложението на посочения оснен регламент.

   Дял II от Регламент /ЕО/ №883/2004 регламентира "Определяне на приложимото законодателство", а чл.12 е озаглавен „Специални правила“. Нормата на чл.12 пар.1 от същия регламент гласи, че лице, което осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командирано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при услие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго лице." Следателно, ако са изпълнени посочените в тази норма предпоставки, за командираните работници в настоящия случай е приложимо българското законодателство.

   Както бе посочено по-горе приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял ІІ от Регламент /ЕО/ №883/2004 година и се удостерява чрез формуляр А1 (Удостерение относно законодателството в областта на социалната сигурност), издаван от институцията на държавата- членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. В настоящия случай е изискано в хода на ревизията от ревизираното лице да представи формуляри А1, съгласно чл.15 от Регламент 987/2009 по прилагане на Регламент 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета,  на командираните работници. ТакИ.а формуляри не са представени в хода на ревизията, включително и пред съда. Независимо от та съдът намира, че не е налице пречка в хода на настоящото съдебно производство, доколкото органът по приходите е отрекъл приложимостта на националното законодателство в сферата на социалното осигуряване, да се извърши преценка на приложимото право и в частност наличие на оснания за приложението на чл.12 пар.1 от Регламента.

   Органът по приходите в настоящия случай е приел, че от въведените пет услия в чл.12 пар.1 от Регламент /ЕО/ №883/2004 година, при наличието на които е приложимо българското законодателство, за ревизираното дружество не са изпълнени две от тях, а именно „командираното лице да продължава да е подчинено“ на законодателството на изпращащата държава и работодателят обичайно осъществява дейността си на територията на изпращащата държава. Органът е обоснал липсата на тези две услия с факта, че наетите и командирани работници от ревизираното дружество не са били назначени на работа в дружество, регистрирано на територията на страната, както и с факта, че ревизираното дружество не осъществява дейност на територията на страната, а извършва дейност само в Германия, което е извлечено от липсата на реализиран оборот на територията на България. В тази връзка органът по приходите се е позал и на станище на АдминистратИ.ната комисия за координация на системите за социална сигурност.

   От фактическа страна безспорно се устани, а и няма спор между страните, че през 2016 г. за един и същ работник са издадени няколко командиръчни запеди, подробно описани в Приложение №1 към заключението на вещото лице по назначената ССчЕ. В запедите е определен срок за командирането – 30 дни, но всяка последваща запед е издавана непосредствено след изтичане на срока на първата запед за командиране и е налице непрекъснатост на командирането. Този факт се устанява и показанията на свидетелите и от обяснението на вещото лице, че работниците не са се прибирали в България след изтичане на срока по първата командиръчна запед, а всеки работник в годината веднъж е излизал и веднъж се е прибирал. Та се устанява и от приложените по делото билети за пътуване. Следателно за процесния период, а така и е прието и в процесния РА, наетите лица са командирани за срок от два до три месеца в Германия. Правилното тълкуване и приложение на приложимото ЕП в случая предполага целият период на изпращане на работниците в Германия да се третира като едно командиране по смисъла на чл.12 (1) от Регламент /ЕО/ №883/2004 година. Предвид та, че командирането не е за заместване на друго командирано лице и предварителната му продължителност не надвишава 24 месеца, то не са налице услията, които изключват приложението на българското осигурително законодателство.

   Официално тълкуване на разпоредбата на чл.12 (1) от Регламент /ЕО/ №883/2004 година е дадено в решение на Съда от 25.10.2018 г. по дело С – 451/2017 г. /"Уолтопия" АД срещу Директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите — Велико Търно/, според което Член 14, пар.1 от Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за устаняване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност във връзка с член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕС) №465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г., трябва да се тълкува в смисъл, че лице, наето на работа с цел да бъде командирано в друга държава членка, трябва да се счита за лице, спрямо което "непосредствено преди да започне работа [...] вече се е прилагало законодателството на държавата членка, в която е устанен негият работодател", по смисъла на член 14, пар.1 от Регламент №987/2009, въпреки че непосредствено преди да започне работа като наето лице то не е имало качеството на осигурено лице, съгласно законодателството на тази държава членка, ако към този момент е пребИ.авало в нея. В настоящата хипотеза всички лица са пребИ.авали в България към момента на сключване на трудите догори с ревизираното дружество в качеството му на работодател, поради което съдът намира, че нормата на чл.12, пар.1 от Регламент /ЕО/ №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕС) № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. е приложима в настоящата хипотеза, тъй като е изпълнено услието „командираното лице да продължава да е подчинено“ на законодателството на изпращащата държава.

   Съдът приема, че е налице и другото услие, което органът по приходите е отрекъл, а именно „работодателят обичайно осъществява дейността си на територията на изпращащата държава“. От събраните по делото доказателства, а не се оспорва и от органа по приходите, че ревизираното дружество през 2016 г., а и през останалите процесни периоди 2015-2019 г., има наети работници за оснната му дейност – услуги в горското стопанство, която дейност е декларирана от ревизираното дружество на територията на Р България. Поради та оснната икономическа дейност за целите на осигурителното право на дружеството се явява дейност – услуги в горското стопанство. По отношение на наетите лица както в хода на ревизионното производство, така и в хода на съдебното производство по категоричен начин се устани, че с лицата дружеството има сключен труд догор на територията на страната, всички са назначени на длъжност  „общ работник горско стопанство“, угорено е трудо възнаграждение, продължителност на работно време – 8 часа и срок на догора, както и на лицата са изплащани труди възнаграждения, поради което неправилен се явява извода на ревизиращия екип, че не е изпълнено услието по чл.12, пар.1 от Регламент /ЕО/ №883/2004.

   Органът се е позал и на Решението на АК, което макар и да обвързва държавата-членка и нейните институции, то не обвързва националния съдия. Същото не притежава правната сила на преюдициално заключение на СЕС по същия въпрос, което да е задължително за настоящия съд. Смисълът на чл.12, пар.1 от Регламент №883/2004 г. е, че в случаите като процесния, приложимото законодателство е та на държавата, където работодателят, който е командирал служителите обичайно осъществява дейността си, като за оспорващото дружество та е България.

   И не на последно следва да се посочи, че за да не признае като разход сумата в размер на 2 444.61 лв., представляваща отчетените разходи за осигурки от дружеството, органът по приходите е приел, че дружеството е начислило осигурителни вноски за лицата и след та е устанено, че лицата е следвало да бъдат осигурени на друго оснание, поради което осигурителните вноски се явяват начислени без правно оснание е същите не са признати за данъчните цели. Никъде в констатациите си и устанените факти ревизиращият екип не е посочил първо на кое оснание са начислени осигурките, и съответно кое е оснанието, според органа, на което е следвало да бъдат начислени тези осигурки. Единствено е посочено, че е приложимо немското законодателство в сферата на осигуряването, без да е посочена каквато и да е конкретика. Никъде в РД или в РА, както и в Решението на Директора на Д „ОДОП“ град Варна не е посочено, че ревизираното дружество няма задължение да начислява и съответно внася осигурки за наетите от него работници. За да е налице липса на правно оснание, както е прието от ревизиращия екип, то следва въобще дружеството да не е задължено – нито по българското, нито по немското законодателство, да начислява, внася и съответно отчита разходи за осигурки. Та, че е следвало да бъде определен на друго оснание осигурителният доход и съответно определен размерът на осигурителната вноска на наетите лица не означава липса на правно оснание.

   С оглед гореизложеното съдът приема, че незаконосъобразно на оснание чл.26 т.2 от ЗКПО е извършено увеличение на финансия резултат с отчетените разходи за осигурки в размер на 2 444.61 лв. и са непризнат разход за данъчните цели. Незаконосъобразно с РА е извършена корекция в посока намаление на разходите с тази суми, както и увеличение на данъчната осна с тази сума.  

   За периода 2017 г.

   С оспорения РА са устанени допълнителни задължения за КД в размер на главницата от 4 650.00 лв. и лихва в размер на 1 430.11 лв. На оснание на оснание чл.16 във вр. с чл.10 ал.1 и ал.2 и чл.77 ал.1 от ЗКПО, декларираният от РЛ счетоден финанс резултат за 2017 г. е увеличение със сумата в размер на 49 500.00 лв., представляваща отчетените разходи по фактура №0…1/30.12.2017 г., издадена на ревизираното дружество от дружеството „М.М.“ ООД град Шумен и с предмет „услуга по догор“. Въз осна на та е устанен данъчен финанс резултат в размер на 89 432.45 лв. и съответно дължим годишен КД за 2017 г. в размер на 8 943.25 лв. Доколкото от дружеството е внесен КД в размер на 3 993.25 лв., то допълнително устанена разлика за внасяне е в размер на 4 950.00 лв. 

   Прието е от органа по приходите, че не са налице доказателства, устаняващи какъв е предметът на услугата и по какъв начин е формирана стойността. Въз осна на та и доколкото „М.М.“ ООД град Шумен и „Г-О“ ЕООД са свързани лица по смисъла на пар.1 т.3 от ДР на ДОПК, ревизиращият екип е приел, че този разход е отчетен в нарушение на счетодното законодателство и води до отклонение от данъчното облагане. В Решението си Директорът на Д „ОДОП“ град Варна е конкретизирал правното оснание за извършеното преобразуване на финансия резултат за 2017 г., като е посочил наличие на хипотезите за отклонение от данъчно облагане по чл.16 ал.1 и ал.2 т.4 от ЗКПО при отчитането на разходите, които не следва да бъдат признати на оснание чл.26 т.2 във вр. чл.10 от ЗКПО. С решението е прието, че свързаността на лицата поставя под съмнение доказателствената стойност на сключените догори.

   От приложената по делото фактура №0…1/30.12.2017 г. – л.862 гръб по администратИ.ната преписка /том I по делото/, издадена от „М.М.“ ООД град Шумен, в качеството на доставчик, на ревизираното дружество „Г-О“ ЕООД, в качеството на получател, се устани, че същата е с предмет „услуга по догор“ и на стойност 49 500.00 лв. От приложения Догор за извършване на определена работа от 04.01.2017 г. – л.865 гръб по администратИ.ната преписка /том I по делото/ се устани, че същият е сключен между „Г. - Ост“ ЕООД и „М.М.“ ООД, като страните са догорили намерението си за извършване на определена работа в Германия /Виселхиде/ в областта на залесяване и създаване на горски масИ.и за срок от една година. Догорено е също, че за извършваните дейности с протокол във всеки конкретен случай се уточняват конкретните задължения на страните, сроке и плащания. Към Догора е налице Приложение №1, в който е отразено, че работата ще се извършва на територията на Република Германия /Виселхиде/ в областта на залесяването и създаването на горски масИ.и и включва: 1.Обработка на тревни площи. 2.Пресаждане. 3.Насаждане. 4.Изграждане. Конкретизирано е, че обработката включва пресаждане на „Ларис“; насажденията горска растителност включват „черен дъб“ на подготвена и неподготвена площ „дъглоса ела“ и финализирането на обекта приключва с изграждането на ограда.

   Към фактура №0…1/30.12.2017 г. има съставен и приложен Протокол за извършена на определена работа между „Г. - Ост“ ЕООД и „М.М.“ ООД - л.862 по администратИ.ната преписка /том I по делото/, в са описани конкретно извършените услуги, включващи пресаждане и засаждане на дървесна растителност – пресаждане на ларис, червен дъб на подготвена площ, червен дъб на неподготвена площ, ларикс, насаждения на горска растителност, насаждения дъб и изграждане на ограда. В Протокfла също е посочено конкретно количеството засадена растителност, единичната цена и общата стойност в размер на 49 500.00 лв., която сума съответства на издадената фактура. В хода на съдебното производство от трето лице, неучастващо в процеса – „М.М.“ ООД на оснание чл.192 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК бяха изискани писмени доказателства във връзка с предоставяне на процесната услуга. От дружеството с молба от 07.09.2021 г. бяха представени изисканите такИ.а, като към тях е приложен и приет Протокол за приемане на извършената работа от 30.12.2017 г., с който е прието възложената работа – залесяване на масИ.и, окопаване на горски масИ.и, ограждане на горски масИ.и, изпълнена от „Г. - М.“ ООД, както и са посочени изработените по догора 1516 часа при часа ставка 32.64 лв., както и е посочено издаване на фактура, по която плащането ще бъде извършено по банк път.

   От заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, прието от съда като компетентно дадено и неоспорено от страните, по категоричен начин се устани, че дружеството Г. - М.“ ООД е отчело разходи за 2017 г., във връзка с изпълнените услуги по фактури №0…1/30.12.2017 г. както следва: за застрахки сума в размер на 423.73 лв., за командирки сума в размер на 45 177.00 лв. и за пътни сума в размер на 3 948.31 лв. От заключението на вещото лице също се устани, че дружеството „Г. - М.“ ООД е отчело приходи за 2017 г. по издадената на жалбоподателя фактура №0…1/30.12.2017 г., като приходите са отчетени по счетодна сметка 703 „Приходи от услуги”, като сумите са включени в ОПР на дружеството - приложение към ГФО за 2017 г. и плащането по фактурата е извършено по банк път, подробно посочено в табличен вид по дати и суми в заключението. В приложение №2 към заключението вещото лице е посочило конкретните командирани лица от“Г.М.“ ООД в гр.Виселхеде – Германия, а именно: Г.Д., Е. М., М.М., О.С., Н.Х., Ф.А., М. М. в периода 11.03.2017 г. - 30.04.17 г. и в периода 16.10.2017 г. - 27.12.2017 г.

   Няма спор между страните, а та се устанява и от приетата като доказателство по делото Справка за вписванията в Търгския регистър по партидата на „М.М.“ ООД, че дружеството е учредено на 01.03.2017 и вписано на 06.03.2017 г. със съдружници М. М., М.М., Г.Д., Н.Х., О.С., Е. М. и управител М. М.. От приложените по делото командиръчни запеди – 33 бр., както и от заключението на вещото лице се устани, че по отношение на Г.Н.Д. има издадени три командиръчни запеди за периодите 11.03.2017 г.-31.03.2017 г., 01.04.2017 г. - 30.04.2017 г. и за 01.05.2017 г. - 15.05.2017 г.; за Е.Н.М. има издадени три командиръчни запеди за периодите 11.03.2017 г.-31.03.2017 г., 01.04.2017 г. - 30.04.2017 г. и за 01.05.2017 г. - 15.05.2017 г.; за М.И.А. има издадени три командиръчни запеди за периодите 11.03.2017 г.-31.03.2017 г., 01.04.2017 г. - 30.04.2017 г. и за 01.05.2017 г. - 15.05.2017 г.; за О.И.С. има издадени три командиръчни запеди за периодите 11.03.2017 г.-31.03.2017 г., 01.04.2017 г. - 30.04.2017 г. и за 01.05.2017 г. - 15.05.2017 г.; за Н.Х.Х.има издадени три командиръчни запеди за периодите 11.03.2017 г.-31.03.2017 г., 01.04.2017 г. - 30.04.2017 г. и за 01.05.2017 г. - 15.05.2017 г.; за М.Б.М. има издадени три командиръчни запеди за периодите 11.03.2017 г.-31.03.2017 г., 01.04.2017 г. - 30.04.2017 г. и за 01.05.2017 г. - 15.05.2017 г.; за Г.Н.Д. има издадени три командиръчни запеди за периодите за периодите 16.10.2017 г. - 31.10.2017 г., 01.11.2017 г. - 30.11.2017 г. и 01.12.2017 г. - 27.12.2017 г.; за Е.Н.М. има издадени три командиръчни запеди за периодите за периодите 16.10.2017 г. - 31.10.2017 г., 01.11.2017 г. - 30.11.2017 г. и 01.12.2017 г. - 27.12.2017 г.; за М.И.А. има издадени три командиръчни запеди за периодите за периодите 16.10.2017 г. - 31.10.2017 г., 01.11.2017 г. - 30.11.2017 г. и 01.12.2017 г. - 27.12.2017 г.; за О.И.С. има издадени три командиръчни запеди за периодите за периодите 16.10.2017 г. - 31.10.2017 г., 01.11.2017 г. - 30.11.2017 г. и 01.12.2017 г. - 27.12.2017 г.; за Ф.А. Мехмед има издадени три командиръчни запеди за периодите за периодите 16.10.2017 г. - 31.10.2017 г., 01.11.2017 г. - 30.11.2017 г. и 01.12.2017 г. - 27.12.2017 г.; за М.Б.М. има издадени три командиръчни запеди за периодите за периодите 16.10.2017 г. - 31.10.2017 г., 01.11.2017 г. - 30.11.2017 г. и 01.12.2017 г. - 27.12.2017 г. Във всички запеди е определен срок на командиране, място на командиране – Германия, град Visselhovede, и обратно, със задача „залесяване на горски масИ.и“, начин на пътуване – с автобус на „Радина тур“, както и са определени дневни пари в размер на 35 евро и съответно обща сума за дневни пари за целия период. В командиръчните запеди е посочено, че разходите за квартира и пъти пари са за сметка на „М.М.“ ООД. В хода на съдебното производство с молба от 14.01.2022 г. са представени и приети под опис като доказателство по делото доклад за извършената работа от всяко командирано лице за съответния период на командирката, разходните каси ордери за изплатени утвърдените командиръчни разходи, както и изисканите от съда застрахателни полици от „ЗД ЕВРОИНС“ АД, към които са представени списъци на застраханите лица, включващи същите командирани лица от „Г. - М.“ ООД.

   С оглед така устаненото фактическо положение и при съпоставка на писмените доказателства и заключението на вещото лице съдът приема, че е налице реално получаване на услугата по фактура №0…1/30.12.2017 г., поради което не е налице оснанието по смисъла на чл.16 ал.2 т.4 от ЗКПО, а именно начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени, се счита за отклонение от данъчно облагане.

   Следва да се отбележи и фактът, че органът по приходите, както и Директора на Д „ОДОП“ град Варна в постаненото от него Решение, незаконосъобразно са приели, че командираните лица М. М., М.М., Г.Д., Н.Х., О.С., Е. М. - съдружници в „Г. - М.“ ООД, са полагали в същото време труд и в дружеството – жалбоподател „Г. - Ост“ ЕООД, тъй като протИ.оречи на събраните по делото доказателства. От изисканата от съда и представена Справка от ТД на НАП Варна изх.№6618#3 от 21.07.2021 г., приета като доказателство по делото с вх.№ ДА01-2167/30.07.2021 г. и в частност справка – данни за осигуряването на „Г-О“ ЕООД за периода 01.01.2015 г.- 31.12.2019 г. посочените по-горе съдружници в“Г.М.“ ООД не са осигурявани в „Г-О“ ЕООД през периодите на командирането им и извършване на услугите от „М.М.“ ООД. Посочените лица имат сключени труди догори с „Г-О“ ЕООД само за периодите 2015 г. и 2016 г., което бе посочено и по-горе в мотИ.ите на настоящото решение. От справката за сключените труди догори се устани, че най – късната дата, на която същите са прекратени е 03.01.2017 г., за който факт изрично е посочено както в РД, така и в РА. Обстоятелството, че е налице припокрИ.ане на лицата, които през 2015 г. и 2016 г. по трудо правоотношение са участвали в извършването на услугите, а през 2017 г. като съдружници в „М.М.“ ООД, не води до извод за нереалност на извършените услуги или отклонение от данъчно облагане.

   Няма спор между страните, че „М.М.“ ООД и „Г-О“ ЕООД са свързани лица, който факт сам по себе си не води до извод за отклонение от облагане. С оглед извършеното плащане по процесната фактура, съпоставено с писмените доказателства и заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, съдът приема, че не е налице отклонение от облагане и нереалност на доставките.

   С оглед гореизложеното съдът приема, че незаконосъобразно на оснание чл.26 т.2 от ЗКПО е извършено увеличение на финансия резултат с отчетените разходи по фактура №0…1/30.12.2017 г. в размер на 49 500.00 лв. и са непризнат разход за данъчните цели. Незаконосъобразно с РА е извършена корекция в посока намаление на разходите с тази суми, както и увеличение на данъчната осна с тази сума.  

   За периода 2018 г.

   С оспорения РА са устанени допълнителни задължения за КД в размер на главницата от 7 981.50 лв. и лихва в размер на 1 496.65 лв. На оснание на оснание чл.16 във вр. с чл.10 ал.1 и ал.2 и чл.77 ал.1 от ЗКПО, декларираният от РЛ счетоден финанс резултат за 2018 г. е увеличен със сумата в размер на 49 900.00 лв., представляваща отчетените разходи по фактура №0…2/31.12.2018 г., издадена на ревизираното дружество от дружеството „М.М.“ ООД град Шумен и с предмет „услуга по догор“, както и на оснание чл.42 ал.1 от ЗКПО е увеличен със сумата в размер на 29 915.00 лв., разход, представляващ доход на местни физически лица, които не са платени към 31 декември на годината. Въз осна на та е определен и н данъчен финанс резултат печалба за 2018 г. в размер на 107 382.88 лв. и устанен и дължим КД в размер на 10 738.29 лв. Доколкото дружеството е внесло КД в размер на 2 756.79 лв., то е дължима разлика за днасяне в размер на 7 981.50 лв.

   Устанено е от органите по приходите, че по сключени Догори за извършена работа от 15.03.2018 г. с лицата Е. Н., М.А. и Г.Н.Д. не е налице плащане по тях към лицата от ревизираното дружество на обща стойност 29 915.00 лв., както и от тези лица не са декларирали получените суми, поради което сумата се явява разход, представляващ доход на местни физически лица, които не са платени към 31 декември на годината и следва финансият резултата да бъде увеличен с нея на оснание чл.42 ал.1 от ЗКПО.

   Прието е от органа по приходите, че не са налице доказателства, устаняващи какъв е предметът на услугата по фактура №0…2/31.12.2018 г. и по какъв начин е формирана стойността. Въз осна на та и доколкото „М.М.“ ООД град Шумен и „Г-О“ ЕООД са свързани лица по смисъла на пар.1 т.3 от ДР на ДОПК, ревизиращият екип е приел, че този разход е отчетен в нарушение на счетодното законодателство и води до отклонение от данъчното облагане. В Решението си Директорът на Д „ОДОП“ град Варна е конкретизирал правното оснание за извършеното преобразуване на финансия резултат за 2018 г., като е посочил наличие на хипотезите за отклонение от данъчно облагане по чл.16 ал.1 и ал.2 т.4 от ЗКПО при отчитането на разходите, които не следва да бъдат признати на оснание чл.26 т.2 във вр. чл.10 от ЗКПО. С решението е прието, че свързаността на лицата поставя под съмнение доказателствената стойност на сключените догори.

   1.По отношение увеличения финанс резултат на дружеството със сумата в размер на 29 915.00 лв. няма наведени конкретни твърдения в жалбата и в хода на съдебното производство. По категоричен начин се устани, че дружеството – жалбоподател е сключило Догор за извършена работа от 15.03.2018 г., в качеството си на възложител и Е. Н., в качеството му на изпълнител, по който догор възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя сумата в размер на 9 975.00 лв. Налице е и сключен Догор за извършена работа от 15.03.2018 г. дружеството, като възложител и М.А. като изпълнител, по който догор възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя сумата в размер на 9 999.00 лв. По Догор за извършена работа от 15.03.2018 г., сключен между дружеството, като възложител и Г.Н.Д., като изпълнител, възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя сумата в размер на 9 950.00 лв. Към догорите не са представени РКО или други документи за изплатени суми, както и от счетодните справки и регистри не се устанява да е извършено разплащане към лицата и тези лица не са декларирали получените суми. Устанено е също, че по дебита на сметка 602 „Други разходи“ и по кредита на сметка 401 „Доставчици“ са осчетодени суми, начислени в полза на три физически лица: на 05.12.2018 г. в размер на 9 950.00 лв., на 12.12.2018 г. в размер на 9 975.00 лв. и на 20.12.2018 г. в размер на 9 990.00 лв.

   В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя не се представиха доказателства и не се устани сумите да са изплатени на посочените физически лица по догорите, осчетодени в полза на физически лица. С оглед на та съдът намира, че законосъобразно и на оснание чл.42 ал.1 от ЗКПО органът по приходите е приел, че счетодният финанс резултат следва да бъде увеличен с посочените суми или общо със сумата в размер на 29 915.00 лв., тъй като тази сума е разход, представляващ доход на местни физически лица, които не са платени към 31 декември на годината, поради което не се признават за данъчни цели в годината на счетодното им отчитане. В този смисъл е и заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, прието от съда като компетентно дадено и неоспорено от страните, в което вещото лице дава заключение, че финансият резултат следва да бъде увеличен със сумата в размер на 29 915.00 лв., представляваща данъчна времева разлика. С оглед на та жалбата в тази част се явява неоснателна.

   2.От приложената по делото фактура №0…2/30.12.2018 г. – л.861 по администратИ.ната преписка /том I по делото/, издадена от „М.М.“ ООД град Шумен, в качеството му на доставчик, на ревизираното дружество „Г-О“ ЕООД, в качеството на получател, се устани, че същата е с предмет „услуга“ и на стойност 49 900.00 лв. От приложения Догор за извършване на определена работа от 05.01.2018 г. – л.865 по администратИ.ната преписка /том I по делото/ се устани, че същият е сключен между „Г. - Ост“ ЕООД и „М.М.“ ООД, като страните са догорили намерението си за извършване на определена работа в Германия /Виселхиде/ в областта на залесяване и създаване на горски масИ.и за срок от една година. Догорено е също, че за извършваните дейности с протокол във всеки конкретен случай се уточняват конкретните задължения на страните, сроке и плащания. Към Догора е налице Приложение №1, в който е отразено, че работата ще се извършва на територията на Република Германия /Виселхиде/ в областта на залесяването и създаването на горски масИ.и и включва: 1.Обработка на тревни площи. 2.Пресаждане. 3.Насаждане. 4.Изграждане. Конкретизирано е, че обработката включва пресаждане на „Ларис“; насажденията горска растителност включват „червен дъб“ на подготвена и неподготвена площ „дъглоса ела“ и финализирането на обекта приключва с изграждането на ограда.

   Към фактура №0…2/31.12.2018 г. има съставен и приложен Протокол за извършена на определена работа между „Г. - Ост“ ЕООД и „М.М.“ ООД - л.863 гръб по администратИ.ната преписка /том I по делото/, в който са описани конкретно извършените услуги, включващи пресаждане и засаждане на дървесна растителност – насаждения дъб, насаждения горска растителност, червен дъб на неподготвена площ, изграждане на ограда, червен дъб на подготвена площ, пресаждане – ларис, ларикс и дъглоса ела. В Протокола също е посочено конкретно количеството засадена растителност, единичната цена и общата стойност в размер на 49 500.00 лв., която сума съответства на издадената фактура. В хода на съдебното производство от трето лице, неучастващо в процеса – „М.М.“ ООД на оснание чл.192 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК бяха изискани писмени доказателства във връзка с предоставяне на процесната услуга. От дружеството с молба от 07.09.2021 г. бяха представени изисканите такИ.а, като към тях е приложен и приет Протокол за приемане на извършената работа от 31.12.2018 г., с който е прието възложената работа – залесяване на масИ.и, окопаване на горски масИ.и, ограждане на горски масИ.и, изпълнена от „Г. - М.“ ООД, както и са посочени изработените по догора 1529 часа при часа ставка 32.64 лв., както и е посочено издаване на фактура, по която плащането ще бъде извършено по банк път.

   От заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, прието от съда като компетентно дадено и неоспорено от страните, по категоричен начин се устани, че дружеството Г. - М.“ ООД е отчело разходи за 2018 г., във връзка с изпълнените услуги по фактури №0…2/31.12.2018 г. за командирки в размер на  32 515.64 лв. От заключението на вещото лице също се устани, че дружеството „Г. - М.“ ООД е отчело приходи за 2018 г. по издадената на жалбоподателя фактура №0…2/31.12.2018 г., като приходите са отчетени по счетодна сметка 703 „Приходи от услуги”, като сумите са включени в ОПР на дружеството - приложение към ГФО за 2018 г. и плащането по фактурата е извършено по банк път, подробно посочено в табличен вид по дати и суми в заключението. В приложение №2 към заключението вещото лице е посочило конкретните командирани лица от“Г.М.“ ООД в гр.Виселхеде – Германия, а именно: С.Г.С., Г.Д., Е. М., М.М., О.С., А.С.М., Д.Ш.М.и А. Н.М. в периода 16.03.2018 г. - 14.05.18 г. и в периода 23.10.2018 г. - 22.12.2018 г.

   Няма спор между страните, а та се устанява и от приетата като доказателство по делото Справка за вписванията в Търгския регистър по партидата на „М.М.“ ООД, че дружеството е учредено на 01.03.2017 и вписано на 06.03.2017 г. със съдружници М. М., М.М., Г.Д., Н.Х., О.С., Е. М. и управител М. М.. От приложените по делото командиръчни запеди – 41 бр., както и от заключението на вещото лице се устани, че по отношение на С.Г.С. има издадени шест командиръчни запеди за периодите 16.03.2018 г.-31.03.2018 г., 01.04.2018 г.-30.04.2018 г., 01.05.2018г.-14.05.2018г., 23.10.2018г.-31.10.2018г., 01.11.2018г.-30.11.2018г., 01.12.2018г.-22.12.2018г.; за Г.Н.Д. има издадени шест командиръчни запеди за периодите 16.03.2018 г.-31.03.2018 г., 01.04.2018 г.-30.04.2018 г., 01.05.2018г.-14.05.2018г., 23.10.2018г.-31.10.2018г., 01.11.2018г.-30.11.2018г., 01.12.2018г.-22.12.2018г.; за М.И.А. има издадени три командиръчни запеди за периодите 16.03.2018 г.-31.03.2018 г., 01.04.2018 г.-30.04.2018 г., 01.05.2018г.-14.05.2018г.; за О.И.С. има издадени три командиръчни запеди за периодите 16.03.2018 г.-31.03.2018 г., 01.04.2018 г.-30.04.2018 г., 01.05.2018г.-14.05.2018г.; за Е.Н.М. има издадени шест командиръчни запеди за периодите 16.03.2018 г.-31.03.2018 г., 01.04.2018 г.-30.04.2018 г., 01.05.2018г.-14.05.2018г., 23.10.2018г.-31.10.2018г., 01.11.2018г.-30.11.2018г., 01.12.2018г.-22.12.2018г.; за А.С.М. има издадени пет командиръчни запеди за периодите 16.03.2018 г.-31.03.2018 г., 01.05.2018г.-14.05.2018г., 23.10.2018г.-31.10.2018г., 01.11.2018г.-30.11.2018г., 01.12.2018г.-22.12.2018г.; за Д.Ш.М.има издадени три командиръчни запеди за периодите 23.10.2018г.-31.10.2018г., 01.11.2018г.-30.11.2018г., 01.12.2018г.-22.12.2018г.; за А. Н.М. има издадени три командиръчни запеди за периодите 23.10.2018г.-31.10.2018г., 01.11.2018г.-30.11.2018г., 01.12.2018г.-22.12.2018г.

   Във всички запеди е определен срок на командиране, място на командиране – Германия, град Visselhovede, и обратно, със задача „залесяване на горски масИ.и“, начин на пътуване – с автобус на „Радина тур“, както и са определени дневни пари в размер на 35 евро и съответно обща сума за дневни пари за целия период. В командиръчните запеди е посочено, че разходите за квартира и пъти пари са за сметка на „М.М.“ ООД. В хода на съдебното производство с молба от 14.01.2022 г. са представени и приети под опис като доказателство по делото доклад за извършената работа от всяко командирано лице за съответния период на командирката, разходните каси ордери за изплатени утвърдените командиръчни разходи, както и изисканите от съда застрахателни полици от „ЗД ЕВРОИНС“ АД, към които са представени списъци на застраханите лица, включващи същите командирани лица от „Г. - М.“ ООД.

   С оглед така устаненото фактическо положение и при съпоставка на писмените доказателства и заключението на вещото лице съдът приема, че е налице реално получаване на услугата по фактура №0…2/31.12.2018 г., поради което не е налице оснанието по смисъла на чл.16 ал.2 т.4 от ЗКПО, а именно начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени, се счита за отклонение от данъчно облагане.

   Следва да се отбележи и фактът, че органът по приходите, както и Директора на Д „ОДОП“ град Варна в постаненото от него Решение, незаконосъобразно са приели, че командираните лица М. М., М.М., Г.Д., Н.Х., О.С., Е. М. - съдружници в „Г. - М.“ ООД, са полагали в същото време труд и в дружеството – жалбоподател „Г. - Ост“ ЕООД, тъй като протИ.оречи на събраните по делото доказателства. От изисканата от съда и представена Справка от ТД на НАП Варна изх.№6618#3 от 21.07.2021 г., приета като доказателство по делото с вх.№ ДА01-2167/30.07.2021 г. и в частност справка – данни за осигуряването на „Г-О“ ЕООД за периода 01.01.2015 г.- 31.12.2019 г. посочените по-горе съдружници в“Г.М.“ ООД не са осигурявани в „Г-О“ ЕООД през периодите на командирането им и извършване на услугите от „М.М.“ ООД. Посочените лица имат сключени труди догори с „Г-О“ ЕООД само за периодите 2015 г. и 2016 г., което бе посочено и по-горе в мотИ.ите на настоящото решение. От справката за сключените труди догори се устани, че най – късната дата, на която същите са прекратени е 03.01.2017 г., за който факт изрично е посочено както в РД, така и в РА. Обстоятелството, че е налице припокрИ.ане на лицата, които през 2015 г. и 2016 г. по трудо правоотношение са участвали в извършването на услугите, а през 2017 г. като съдружници в „М.М.“ ООД, не води до извод за нереалност на извършените услуги или отклонение от данъчно облагане.

   Няма спор между страните, че „М.М.“ ООД и „Г-О“ ЕООД са свързани лица, който факт сам по себе си не води до извод за отклонение от облагане. С оглед извършеното плащане по процесната фактура, съпоставено с писмените доказателства и заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, съдът приема, че не е налице отклонение от облагане и нереалност на доставките.

   С оглед гореизложеното съдът приема, че незаконосъобразно на оснание чл.26 т.2 от ЗКПО е извършено увеличение на финансия резултат с отчетените разходи по фактура №0…2/31.12.2018 г. в размер на 49 900.00 лв. и са непризнат разход за данъчните цели. Незаконосъобразно с РА е извършена корекция в посока намаление на разходите с тази суми, както и увеличение на данъчната осна с тази сума.  

   За периода 2019 г.

   С оспорения РА са устанени допълнителни задължения за КД в размер на главницата от 2 601.21 лв. и лихва в размер на 223.29 лв. На оснание чл.26 т.2 от ЗКПО, декларираният от РЛ счетоден финанс резултат за 2019 г. е увеличение със сумата в размер на 26 012.14 лв., представляваща отчетените разходи за дневни. Въз осна на та е устанен данъчен финанс резултат печалба в размер на 59 870.90 лв. и съответно дължим годишен КД за 2019 г. в размер на 5 987.09 лв. Доколкото от дружеството е внесен КД в размер на 3 385.88 лв., то допълнително устанена разлика за внасяне е в размер на 2 601.21 лв. 

   Устанено е, че през периода са командирани общо 8 лица в Германия за определени периоди с право на дневни в размер на 30 евро на ден.   Доколкото представените от ревизираното дружество командиръчни запеди не съдържат всички реквизити по Наредбата за служебните командирки и специализации в чужбина, както и на оснание чл.37 ал.1 от същата наредба не са налице финанси отчети, органът по приходите е приел, че отчетените разходи за командирки в размер на 26 012.14 лв. са документално необоснани, поради което е налице отклонение от данъчното облагане съгласно разпоредбата на чл.16 от ЗКПО. На оснание чл.26 т.1 и 2 във вр. с чл.16 от ЗКПО е извършено увеличение на финансия резултат с отчетените разходи за дневни в размер на 26 012.14 лв.

   От събраните по делото доказателства се устани, а не се спори и между страните, както и та е устанено и органът по приходите в РД и РА, че през 2019 г. ревизираното дружество, в качеството на възложител е сключило граждански догор за извършване на услуга с лицата М.Б.М. – стр. 410 по администратИ.ната преписка /том II по делото/, С.Г.С. - стр. 408 по администратИ.ната преписка /том II по делото/, Д.Ш.М.- стр. 406 гръб по администратИ.ната преписка /том II по делото/, Е.Н.М. - стр. 403 гръб по администратИ.ната преписка /том II по делото/, А.С.М. - стр. 401 гръб по администратИ.ната преписка /том II по делото/, Г.Н.Д. - стр. 399 гръб по администратИ.ната преписка /том II по делото/, Т. Ф.А. - стр. 396 по администратИ.ната преписка /том II по делото/ и М.М.А. - стр. 394 по администратИ.ната преписка /том II по делото/, в качеството им на изпълнители. Във всеки един от догорите е посочен предмет „изпълнителят да извърши залесяване и дейности за определен сезон“ в Р Германия, определен е период на изпълнение на догора и възнаграждение, което ще бъде заплатено в брой и в определен срок. Към всеки догор е приложен Протокол за приемане на извършената работа, както и РКО за изплатената сума по догора, като сумите съответстват на догореното в догора възнаграждение и срок на плащане.

   От приложените по делото запеди за командиране в чужбина, издадени в периода 05.03.2019 г. – 01.12.2019 г., ведно с отчети към тях – л.106-153 по администратИ.ната преписка /том III от делото/ се устани, че в тях е определен срок на командиране, място на командиране – Германия, град Visselhovede, и обратно, със задача „залесяване на горски масИ.и“, начин на пътуване – с автобус на „Радина тур“, както и са определени дневни пари в размер на 35 евро /а не 30 евро както е посочено в РД и РА/ и съответно обща сума за дневни пари за целия период. В командиръчните запеди е посочено, че разходите за квартира и пъти пари са за сметка на ревизираното дружество. Към всяка командиръчна запед е приложен и отчет за командирката, протИ.но на приетото от ревизиращия екип, който съдържа периода на командиране, извършената работа, маршрут на движение: град Виселхьеде, разсадник „Кетенбург“ и обратно; направени разходи: пътни за сметка на немското дружество, квартирни за сметка на ревизираното дружество и дневни за определените дни в командиръчната запед по 35 евро, както и съответно общата сума. Налице са и разходни каси ордери за изплащането на командиръчните суми - л.502-523 от администратИ.ната преписка /том II от делото/.

   От показанията на разпитаните свидетели М.А.и Е. М., които са били наети по граждански догор през ревизирания период се устани, че са пътували до гр. Виселхьеде – Германия, въз осна на командиръчни запеди, като работата им се изразявала да засаждат в горски масИ.и дръвчета, които били осигурени от немския клиент на дружеството – Х.П., който бил собственик на разсадника в Кетенбург - Германия. От показанията на тези свидетели също се устани, че ревизираното дружество е осигурявало транспорта и квартирата, за които командираните лица не са заплащали, а храненето не е било организирано, поради което за изхранването са им изплащани дневни пари. От показанията на тези свидетели също се устани, че при завръщането си след командирката са правили отчети, които предавали. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като не протИ.оречат с писмените доказателства по делото.

   От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетодна експертиза, прието от съда като компетентно дадено и неоспорено от страните, по категоричен начин се устани, че за 2019 г. са начислени и изплатени дневни разходи за командирка за 380 дни на обща стойност 26 012.57лв., като в приложение №1 към заключението в табличен вид вещото лице подробно е описало командираните лица, за които дружеството е начислило и изплатило дневни разходи за командирка, както и са посочени датата на запедта за командирка, периода на командиране и дните в командирка. От приложената таблица Приложение №1 категорично се устанява, че за процесния период са командирани и са изплатени дневни разходи за командирани на общо осем лица, за които е налице сключен граждански догор, а именно: А.С.М., Г.Н.Д., Д.Ш.М., Е.Н.М., М.М.А., М.Б.М., С.Г.С. и Т. Ф.А.. Вещото лице е устанило, че отчетените разходи са придружени със запеди за командирка, отчети за командирка и РКО за изплатените суми за дневни пари. Експертът дава заключение, че в запедите за командирка на „Г. - Ост ” ЕООД се съдържат реквизитите, посочени в чл.5 ал.2 от Наредба за служебните командирки и специализации в чужбина са упоменати реквизитите, а именно всяка запед съдържа наименанието на предприятието, оснанието за издаване на запедта, имената и длъжността на командираното лице, началната дата и продължителността на командирката, държавата и населеното място на командирката, размерът на дневните пари и разходите за пътни и квартирни за чия сметка са те, задача на командирката и вида на транспортното средство, името, длъжността и подпис на издаващия запедта. В обясненията си в открито съдебно заседание на 17.01.2022 г. вещото лице сочи, че съществуват билети за пътуване на всяко командирано лице, като не след всяка командирка лицето се е прибирало в България и отно е заминавало. Всяко командирано лице един път тръгва в годината и един път се прибира в България, поради което билетът няма как да се обвърже с периода на командиране, посочен в командиръчната запед.

   От заключението на вещото лице също се устани, че за 2019 г. отчетените от дружеството разходи за заплати по гражданските догори, застрахки, нощувки и пътни, посочени в табличен вид на стр.5 от заключението, са признати при ревизията.

   С оглед така устаненото и след съпоставка на така представените труди догори, запеди за командиране, отчети, показания на свидетелите, както и заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, съдът приема, че запедите за командирка съдържат посочените в чл.5 ал.2 от Наредбата за служебните командирки и специализации в чужбина, която е относима в настоящата хипотеза, включително посочения вид транспортното средство и маршрут, като тези данни са отразени в отчета. С оглед на та съдът намира за неоснателно възприетото от данъчните органи, че запедите не отгарят на посочения подзаконо норматИ.ен акт. В тази връзка следва да се отбележи, че във всички запеди за командиране изрично е посочено, че разходите за квартира и пътни пари са за сметка на ревизираното дружество, поради което съдът приема, че разходите за дневни по командиръчните запеди са документно доказани, за да бъдат признати за данъчни цели.

   Съгласно чл.33 ал.1 т.1 от ЗКПО разходите за пътуване и престой на физически лица, които са в труди правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтруди правоотношения, включително на управители, члене на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице, се признават за данъчни цели, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице. А съгласно разпоредбата на чл.26 от ЗКПО не се признават за данъчни цели следните счетодни разходи: 1.разходи, несвързани с дейността; 2.разходи, които не са документално обоснани по смисъла на този закон, а именно по регламентация на чл.10 от ЗКПО. Когато направените разходи са във връзка с дейността на дружеството същите се признават за данъчни цели, при спазване на посочените норматИ.ни изисквания. За данъчни цели е задължително наличието на документи, които доказват, че пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на дружеството, заедно с останалите разходооправдателни документи.

   Съдът приема, че в настоящата хипотеза са изпълнени и двете услия, визирани в разпоредбата на чл.33 ал.1 т.1 от ЗКПО, а именно налице е връзка на пътуването и престоя на командираните лица с дейността на ревизираното дружеството и е налице наличие на извънтрудо правоотношение между ревизираното дружество и командираните физически лица, както и управителят на дружеството. Безспорно дейността на дружеството през ревизирания период е „услуги в горското стопанство“, както и безспорно се устани, че командираните лица са наети за определена работа по граждански догор, включително и управителя на дружеството, и са командирани в Германия, град Visselhovede, и обратно, със задача „залесяване на горски масИ.и“. Безспорно се устани от събраните по делото доказателства, че командираните лица действително в процесните периоди са засаждали в горски масИ.и дръвчета, които били осигурени от немския клиент на дружеството – Х.П., собственик на разсадника в Кетенбург – Германия. Следателно пътуването и престоя на командираните лица е свързана с дейността на дружеството. В тази връзка следва са се посочи, че са налице и доказателства – пътни билети и талон за резервация, включително и застрахки, които устаняват фактическия престой на командираните лица в Германия. Налице са и доказателства, устаняващи че ревизираното дружество е осъществявало дейност по залесяване в горски масИ.и в посочения град в командиръчните запеди, а именно сключени догори за предоставяне на услуги между Х.П., като възложител и ревизираното дружество като изпълнител – л.54-53 по описа на адм. преписка /том II от делото/ за 2019 г. В приложения догор като предмет на услугата е посочено „Услуги в областта на горското стопанство и разсадника“ за периода 01.03.2019 г. - 30.04.2019 г., като фактурираното се извършва след приемане на услугата. Налице са и приложени фактури, устаняващи плащане за извършените услуги по догори - фактури №0…14/25.04.2019 г., №0…15/21.08.2019 г., №0…16/21.10.2019 г., №0…17/27.12.2019 г.  - л.62-58 по описа на адм. преписка /том II от делото/. В посочените фактури като оснание за издаването е посочен „Услуга по догор по дейности“, като и съвпадат с периодите по догора. Посочените доказателства не са обсъдени и взети предвид от органа по приходите при преценка дали пътуването и престоя на командиръчните лица са свързани с дейността на дружеството, още пече че за 2019 г. реалността на тези услуги и плащането по тях не са спорни в настоящото производство. Следва да се посочи и фактът, че всички други разходи, свързани с командирането на лицата, са признати за документално обоснани, а само разходите за дневни пари са приети като недоказани, които не следва да се доказват с отделни разходно-оправдателни документи за извършването им, а се признават за периода на фактическия престой на командираните лица в чужбина по смисъла на чл.37 от Наредбата за служебните командирки и специализации в чужбина.  

   Въз осна на горното съдът приема, че отчетените разходи за командиръчни дневни за сумата в размер на  26 012.57 лв., са документално обоснани, поради което незаконосъобразно тази сума не е призната от органът по приходите и съответно незаконосъобразно с РА е извършена корекция в посока намаление на разходите с тази суми, както и увеличение на данъчната осна с тази сума.   

   С протоколно определение от открито съдебно заседание на 06.07.2021 г. по настоящото дело, на оснание чл.193 от ГПК, по искане на ответната страна е открито производство по оспорване на приетите като доказателство по делото 88 броя отчета за командирки, находящи се на л.112-117, 124-129,136-141, 148-153, 161-167, 174-179, 187-193, 200-205, 212-217, 225-231, 239-245,, 252-257, 264-269, 276-281 по описа на администратИ.ната преписка, конкретизирани с молба от ответника от 08.09.2021 г., като ответната страна оспори положените в тях подписи от лицата, като твърди, че отчетите не са подписани от посочените в тях лица. Със същото протоколно определение на ответната страна е указано, че тя носи доказателствената тежест да устани, че оспорените документи не носят подписите на лицата. По делото от страна на ответника не бяха ангажирани никакви доказателства по така откритото производство, поради което съдът приема, че оспорването им се явява недоказано и следва да бъде отхвърлено, което може да стане и в мотИ.ите на настоящото решение, съобразно чл.194 ал.3 от ГПК.

   II. По ЗДДС:

   С РА по ЗДДС е устанено върху данъчна осна общо в размер на 401 696.76 лв. по доставки към Priebe Harald c VIN: DE*********, 20% ДДС за внасяне от дружеството – жалбоподател общо в размер на 80 339.34 лв., съгласно чл.66 ал.1 т.1 във вр. с чл.9, чл.12 и чл.86 от ЗДДС и по периоди както следва: за данъчен период месец май 2016 г. ДДС за внасяне в размер на 3 911.66 лв.; за данъчен период месец юни 2016 г. ДДС за внасяне в размер на 7 021.78 лв.; за данъчен период месец декември 2016 г. ДДС за внасяне в размер на 5 946.35 лв.; за данъчен период месец април 2017 г. ДДС за внасяне в размер на 9 743.28 лв.; за данъчен период месец декември 2017 г. ДДС за внасяне в размер на 9 985.39 лв.; за данъчен период месец март 2018 г. ДДС за внасяне в размер на 11 164.20 лв.; за данъчен период месец септември 2018 г. ДДС за внасяне в размер на 3 911.66 лв.; за данъчен период месец декември 2018 г. ДДС за внасяне в размер на 9 498.90 лв.; за данъчен период месец април 2019 г. ДДС за внасяне в размер на 10 996.83 лв.; за данъчен период месец август 2019 г. ДДС за внасяне в размер на 3 911.66 лв.; за данъчен период месец октомври 2019 г. ДДС за внасяне в размер на 1 955.83 лв. и за данъчен период месец декември 2019 г. ДДС за внасяне в размер на 2 291.80 лв.

   Няма спор между страните, а та се устанява и от приложените по делото доказателства, че ревизираното дружество е отразило в дневниците за продажбите и в СД по чл.125 от ЗДДС за съответните периоди 13 бр. фактури, а именно: фактура №0…5/18.05.2016 г. на стойност 19 558.30 лв., с предмет услуги по догор от 19.02.2016 г. до 18.05.2016 г., за данъчен период 01.05.2016 г. – 31.05.2016 г.; фактура №0…6/01.06.2016 г. на стойност 35 108.91 лв., с предмет услуги по догор от 19.02.2016 г. до 18.05.2016 г., за данъчен период 01.06.2016 г. – 30.06.2016 г.; фактура №0…7/12.12.2016 г. на стойност -35 108.91 лв., с предмет услуги по догор от 19.02.2016 г. до 18.05.2016 г. и фактура №0…8/12.12.2016 г. на стойност 64 840.67 лв., с предмет услуги по догор месец октомври 2016 г. – месец декември 2016 г., за данъчен период 01.12.2016 г. – 31.12.2016 г.; фактура №0…9/03.04.2017 г. на стойност 48 716.40 лв., с предмет услуги по догор месец октомври 2016 г. – месец декември 2016 г., за данъчен период 01.04.2017 г. – 31.04.2017 г.; фактура №0…10/04.12.2017 г. на стойност 49 926.98 лв., с предмет доплащане за услуги по догор за пролетен период на 2017 г., за данъчен период 01.12.2017 г. – 31.12.2017 г.; фактура №0…11/15.03.2018 г. на стойност 55 821.00 лв., с предмет услуги по догор за есен период на 2017 г.:17.10.2017 г.-23.12.2017 г., за данъчен период 01.03.2018 г. – 31.03.2018 г.; фактура №0…12/19.09.2018 г. на стойност 19 558.30 лв., с предмет услуги по догор от 19.02.2016 г. до 18.05.2016 г., за данъчен период 01.09.2018 г. – 30.09.2018 г.; фактура №0…13/28.12.2018 г. на стойност 47 494.50 лв., с предмет доплащане за услуги по догор за пролетен период на 2017 г., за данъчен период 01.12.2018 г. – 31.12.2018 г.; фактура №0…14/25.04.2019 г. на стойност 54 984.15 лв., с предмет услуги по догор за есенен период на 2018 г., за данъчен период 01.04.2019 г. – 30.04.2019 г.; фактура №0…15/21.08.2019 г. на стойност 19 558.30 лв., с предмет услуги по догор за пролетен период на 2019 г., за данъчен период 01.08.2019 г. – 31.08.2019 г.; фактура №0…16/21.10.2019 г. на стойност 9 779.15 лв., с предмет услуги по догор за пролетен период на 2019 г., за данъчен период 01.10.2019 г. – 31.10.2019 г. и фактура №0…17/27.12.2019 г. на стойност 11 459.00 лв., с предмет услуги по догор, за данъчен период 01.12.2019 г. – 31.12.2019 г. – л.335-302 по администратИ.ната преписка /том III по делото/. С тях са декларирани вътреобщностни доставки с получател HARALD PRIEBE, VIN DE*********, за които ДДС не е начислен на оснание чл.21 ал.2 от ЗДДС.

   От извършената от приходните органи справка в информационната система на НАП - данни от системата VАТ е устанено, че немското дружество HARALD PRIEBE, VIN DE********* е регистрирано по ДДС на 12.02.2005 г. и е дерегистрано по ДДС на 01.01.2016 г. с адрес - ’’Kettenburg 6, 27374 Visselhovede", правна форма - DE-12 - Natiirliche Personen /физически лица/ и код на дейност 8551. Съобразен е също получения чрез дирекция ЦЗВ при ЦУ на НАП София формуляр VAT_DE_200026_ BG_031941_20200203_G_SI.xml със спонтанна информация от Германия, въз осна на който е изпратено искане за допълнителна информация с молба за уточняване регистрационните данни по ДДС на немския търгец до данъчната администрация на Германия. Съгласно получен отгор на 24.06.2020 г. от данъчната администрация на Германия е устанено първоначална дата на регистрация по ДДС на 12.02.2005 г. и дата на дерегистрация по ДДС от 01.01.2016 г., а актуалната регистрация по ДДС към момента е с регистрационен номер DE305267708, валидна от 26.06.2017 г. След справка във VIES органите по приходите са устанили, че "Priebe Harald" с VIN DE305267708 е с дата на регистрация от 26.06.2017 г. и дата на дерегистрация - няма: адрес - "Kettenburg 30 27374 Visselhcivede", правна форма DE-13 - Natiirliche Personen и код на дейност 0130.

   Предвид устанените данни за регистрация по ДДС на немския контрагент HARALD PRIEBE, VIN DE*********, и негата дерегистрация, считано от 01.01.2016 г. органът по приходите е приел, че услугите не са предназначени за постоянен обект, по смисъла на чл.11 т.1 от Регламент №282/2011 г., а получател по същите е физическо и/или юридическо лице, устанено на територията на държава членка на ЕС, което, съгласно регламент №282/2011 г., няма статут на данъчно задължено лице. Поради та и на оснание чл.21 ал.1 от ЗДДС е прието, че мястото на изпълнение на доставките е мястото, където доставчикът е устанил своята независима икономическа дейност, т.е. в България и следателно дружеството е следвало да начисли ДДС за процесните данъчни периоди.

   Няма спор между страните по отношение реалността на извършените доставки по процесните фактури, както и по отношение плащането по тях. Спорът се свежда до определяне статута на получателя на услугите – немското дружество, свързан с валидна регистрация по ДДС към момента на осъществяване на декларираните услуги и съответно определяне мястото на изпълнение на доставките на услуги по правилата на чл.21 от ЗДДС, респектИ.но задължението за начисляване на ДДС по чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

   С оглед наличието на протИ.оречИ.и данни по ревизионното производство по отношение валидната регистрация по ДДС на немското дружество, което се устанява и от допълнително представените от ревизираното дружество документи пред Директора на Д „ОДОП“ град Варна с придружително писмо вх.№37678-15/26.02.2021 г., след депозиране на жалбата, преведени документи от немския контрагент, съгласно които е извършено прехвърляне на издадените инвойси от стария на ния ДДС номер, както и че ДДС е начислен при ставка 19%, с Определение от 15.07.2021 г. и Определение от 10.09.2021 г. по настоящото производство съдът допусна да се извърши обмен на информация за нуждите на настоящото производство по реда на чл.171 ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.5 от Регламент /ЕО/ №1798/2003 г. на Съвета от 07.10.2003 г. относно администратИ.ното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност и за отмяна на Регламент /ЕИО/ №218/92 г. по отношение на получателя по процесните фактури, с формулирани въпроси, подробно посочени в определенията. Въз осна на така извършения обмен на информация и предоставената информация от компетентните органи от Федерална Република Германия, чрез Дирекция „ЦЗВ“ при ЦУ на НАП София, с писмо от 23.06.2022 г. и приложен магнитен носител, съдържащ отгора на немската държава, и който бе възпроизведен в открито съдебно заседание на 20.09.2022 г., се устани, че г-н Harald Priebe е регистриран като едноличен търгец от 01.12.2004 г. и е ползвал два ДДС номера. Старият ДДС номер - DE *********, e заличен на 31.12.2015 г., а ният ДДС номер - DE305267708, е даден със задна дата, считано от 01.02.2016 г. поради технически причини. В отгора изрично е посочено, че всички процесни фактури от „Г-О“ ЕООД са били коригирани. Така посочената информация, свързана с регистрацията на Harald Priebe се потвърждава от данните съдържащите се във VAT Informatio Exchange system, касаеща историята на регистрация по ДДС на „Priebe Harald“ с DE ********* и с DE *********, представена от ответната страна с молба от 02.12.2021 г. и приета като доказателство по делото с определение от 17.01.2022 г. Видно от същата в системата е извършена корекция на датата на регистрация по ния ДДС номер DE *********, която е 01.02.2016 г., а стария ДДС номер DE ********* е дерегистриран на 01.01.2016 г. С оглед на та съдът приема, че немският получател на услугите е регистрирано по ДДС лице през периода на извършване на услугите и издаване на процесните фактури, в които „Г-О“ ЕООД неправилно е вписал стария му ДДС номер, което неправилно вписване се дължи на грешно подадената информация от немското дружество. Безспорно се устани от събраните по делото доказателства, че за ревизираното дружество едва в хода на ревизията е станало известно, че немският му клиент има промяна в ДДС номера, за която не е бил уведомен своевременно.

   С оглед гореизложеното съдът приема, че получателят на услугите по процесните фактурите – HARALD PRIEBE притежава валиден идентификационен номер по ДДС през периодите на извършване на услугите, което го определя като данъчно задължено лице и обоснава категоричен извод за приложимост на чл.21 ал.2 от ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е устанил независимата си икономическа дейност. В конкретния случай не е спорно, че доставчикът ревизираното дружество „Г-О“ ЕООД е устанил своята икономическа дейност в България, а получателят Нarald Priebe осъществява икономическа дейност в Германия, без постоянен обект в България. Следателно неправилно органът по приходите е приел, че в случая е налице хипотезата на чл.21 ал.1 от ЗДДС, според която мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно незадължено лице е мястото, където доставчикът е устанил независимата си икономическа дейност.

   С оглед наличие на хипотезата по чл.21 ал.2 от ЗДДС и устаненото по категоричен начин място на изпълнение на услугата в Р Германия, както и видът на услугата - залесяване на горски масИ.и в държавни лесничейства и в частни имоти, то са налице оснанията, визирани в разпоредбата на чл.86 ал.3 от ЗДДС, а именно доставчикът, в случая ревизираното дружество, е освободено от задължението за начисляване на ДДС, тъй като се касае за доставки с място на изпълнение извън територията на страната. Следва да се отбележи, че към настоящото ревизионно производство е приобщената предходна прерка, приключила с протокол №П-03002720026770-073-001/24.04.2020 г. - л.288-284 по администратИ.ната преписка /том II по делото/, чиито констатации и устанени факти не са съобразени в настоящото ревизионно производство. Преряващите органи са приели, че по отношение на същите услуги, изпълнени към същия контрагент през периода от 01.2016 г. до 30.06.2016 г., мястото на изпълнение е в Германия и се определя по реда на чл.21 ал.4 т.1 от ЗДДС. В тази връзка на лицето е връчена Покана за корекция на неправилно данъчно третиране на доставка по ЗДДС по чл.103 от ДОПК изх.№П-03002720026770-178-002/22.04.2020 г. – л.291-290 по администратИ.ната преписка /том II по делото/ за предеклариране на доставките до м.06.2016 г. по този ред, което е изпълнено от дружеството и е констатирано и в РД на стр.19 от същия.

   От представените по делото доказателства от страна на жалбоподателя с молба от 16.11.2021 г. за наличието на извършени корекции по процесните фактури, а именно протоколи по чл.116 от ЗДДС – с №№1-13/30.06.2021 г., фактури №№22-34/30.06.2021 г., уведомление за приемане на СД по ЗДДС от 14.07.2021 г., уведомление за приемане на VIES декларация от 14.07.2021 г., VIES декларация за м.юни 2021 г., справка-декларация по ЗДДС от 14.07.2021 г. за данъчен период м.юни 2021 г. ведно с дневник за продажбите, уведомление за приемане на СД по ЗДДС от 15.11.2021 г., справка-декларация по ЗДДС от 15.11.2021 г. за данъчен период м.октомври 2021 г., уведомление за приемане на VIES декларация от 15.11.2021 г., VIES декларация за м.октомври 2021 г. и дневник за продажбите за данъчен период месец октомври 2021 г. се устани, че погрешно издадените от „Г-О“ ЕООД процесни фактури - от №5/18.05.2016 г. до №17 от 27.12.2019 г. към стария ДДС номер на получателя, са валидно коригирани по реда на ЗДДС. Та се потвърждава и от заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, прието от съда като компетентно дадено и неоспорено от страните, както и от обяснението на вещото лице в съдебно заседание от 17.01.2022 г. От заключението на вещото лице се устани, че протоколите по чл.116 от ЗДДС, с които са анулирани всички процесни фактури и издадените ни фактури са отчетени според изискванията на ЗДДС, като са включени в дневника за продажби съответно за м.юни 2021 г. и за месец октомври 2021 г., и VIES декларацията за м.юни 2021 г. и месец октомври 2021 г. Така устаненото от съдебния експерт изцяло кореспондира с отгора на немската данъчна администрация за извършени корекции на процесните фактури, отразяването им от немския получател под ния ДДС номер.

   Въз осна на горното, както и липсата на спор между страните за реалност на процесните доставки – услуги и че плащанията по процесните услуги са осъществени между лицата, съдът приема, че незаконосъобразно с РА допълнително е начислен ДДС за процесните данъчни периоди.

   От така устаненото фактическо и правно положение, съдът приема, че жалбата е оснателна в частта, с която на жалбоподателя са устанени и определени допълнителни задължения за КД по ЗКПО за 2015 г. в размер на 6 734.80 лв., ведно с лихва в размер на 3 311.73 лв.; за 2016 г. в размер на 5 734.48 лв., ведно с лихва в размер на 2 238.22 лв.; за 2017 г. в размер на 4 950.00 лв., ведно с лихва в размер на 1 430.11 лв. и за 2019 г. в размер на 2 601.21 лв., ведно с лихва за забава в размер на 223.29 лв., както и са устанени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м.05.2016 г., м.06.2016 г., м.12.2016 г., м.04.2017 г., м.12.2017 г., м.03.2018 г., м.09.2018 г., м.12.2018 г., м.04.2019 г., м.08.2019 г., м.10.2019 г. и м.12.2019 г. в общ размер на 80 339.34 лв., ведно с дължимата лихва в общ размер на 23 363.84 лв., поради което РА в тази част се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. По отношение устанени допълнителни задължения за КД по ЗКПО за 2018 г. жалбата е оснателна в частта за сумата над 2 991.50 лв., ведно с лихва за сумата над 560.08 лв., съобразно заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, поради което РА устаняващ задължение над тези суми се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

   Неоснателно се явява искането на ответната страна, че следва да бъдат присъдени лихви по отношение на устанените задължения по ЗДДС, тъй като са устанени ни факти в хода на съдебното производство. При положение, че с настоящото решение съдът приема за незаконосъобразно начислен ДДС по всеки конкретен период, то не се дължи и лихва върху недължима главница.

   С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане от страна на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски и представен списък на същите, съдът намира, че такИ.а се дължат, поради което ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата общо в размер на 7 183.57 лв., съобразно уважената част на жалбата.

   С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане от страна на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че така се дължат, поради което жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 124.81 лв., съобразно отхвърлената част на жалбата. В тази връзка неоснателно е искането на ответната страна за присъждане на разноски независимо от изхода на делото, съобразно правилото на чл.161 ал.3 от ДОПК, тъй като не са налице доказателства, които жалбоподателят е могъл да представи в администратИ.ното производство, но не ги е представил.

   Водим от горната, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

   ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-03002720004131-091-001/03.02.2021, поправен с Ревизионен акт №П-03002721063164-003-001/12.04.2021 г., издаден от М.Г.- Началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна, възложител на ревизията и от Е.Н.Г.- главен инспектор по приходите, ръкодител на ревизията, потвърден изцяло с Решение №41/22.04.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ град Варна, в частта, с която на „Г-О“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.Б.М., са определени допълнителни задължения за КД по ЗКПО за 2015 г. в размер на 6 734.80 лв., ведно с лихва в размер на 3 311.73 лв.; за 2016 г. в размер на 5 734.48 лв., ведно с лихва в размер на 2 238.22 лв.; за 2017 г. в размер на 4 950.00 лв., ведно с лихва в размер на 1 430.11 лв.; за 2018 г. за сумата над 2 991.50 лв., ведно с лихва за сумата над 560.08 лв. и за 2019 г. в размер на 2 601.21 лв., ведно с лихва за забава в размер на 223.29 лв., както и са определени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м.05.2016 г., м.06.2016 г., м.12.2016 г., м.04.2017 г., м.12.2017 г., м.03.2018 г., м.09.2018 г., м.12.2018 г., м.04.2019 г., м.08.2019 г., м.10.2019 г. и м.12.2019 г. за сумата общо в размер на 80 339.34 лв., ведно с дължимата лихва за сумата общо в размер на 23 363.84 лв.

   ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Г-О“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.Б.М., срещу Ревизионен акт №Р-03002720004131-091-001/03.02.2021, поправен с Ревизионен акт №П-03002721063164-003-001/12.04.2021 г., издаден от М.Г.- Началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна, възложител на ревизията и от Е.Н.Г.- главен инспектор по приходите, ръкодител на ревизията, потвърден изцяло с Решение №41/22.04.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ град Варна, в частта, с която е определено допълнително задължения за КД по ЗКПО за 2018 г. за сумата до 2 991.50 лв., ведно с лихва за сумата до 560.08 лв.   

   ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП да заплати на „Г-О“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.Б.М., направените по делото разноски в размер на 7 183.57 (седем хиляди сто осемдесет и три лева и петдесет и седем стотинки) лева.

   ОСЪЖДА „Г-О“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.Б.М., да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Варна при ЦУ на НАП сумата в размер на 124.81 (сто двадесет и четири лева и осемдесет и една стотинки) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

   Решението подлежи на касационно обжалване пред Върхния администратИ.ен съд на Р България град София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

   Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.

 

                              АДМИНИСТРАТИ.ЕН СЪДИЯ: