Р Е Ш Е Н И
Е № 4098
гр. Пловдив, 28.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 19526 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба от ЕВН България Топлофикация
ЕАД ЕИК ********* против К.С.А., ЕГН **********,
с която са предявени искове с правно основание чл. 422, във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между
страните, че К.С.А. дължи на ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД следните
суми, а именно: сумата от 724,12 лв. -главница в размер на, представляваща
стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. -
30.04.2017 г., обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на
законната лихва, за периода 02.07.2016 г. – 28.01.2018 г., в размер на 70,68
лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от момента на депозирането в съда на заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение -
29.01.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. дело №1450/2018г., по описа на ХІV гр. състав на ПРС.
Ищецът
посочва, че съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът, като собственик на
топлоснабден имот, находящ се в ***, има качеството на клиент на топлинна
енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ, е длъжен да заплаща месечните дължими
суми за доставената топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичането на
периода, за който се отнасят. Според клаузата на чл. 35, ал. 1 от ОУ, при
неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, клиентите на топлинна
енергия дължат на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД обезщетение, в размер на
законната лихва от деня на забавата. В изпълнение на законоустановените си
задължения на топлопреносното предприятие, представляваното от мен Дружество е
доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна
енергия - „Нелбо" ЕАД, е разпределил за имота на ответника топлинна
енергия за отопление, за битово-гореща вода
и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на обща стойност
724,12 лв.
Начислената
на ответника топлинна енергия, е доставена
и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и подзаконовите
нормативни актове за неговото прилагане и по-специално Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (НТ).
За
събиране на посочените по -гope суми, на 29.01.2018 г., ищецът депозирал пред Районен съд -гр.
Пловдив заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което бе образувано ч. гр. дело. Със заявлението, освен цитираните
по-горе суми, претендират ответникът да бъде осъден да ни заплати и законната
лихва върху главницата и разноски.
Препис от заповедта е връчен при условията на чл, 47, ал. 5 от ГПК,
поради което съдът е указал на ищеца да
предяви иск за установяване на вземането си.
Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски за исково и заповедно
производство.
Препис от
исковата молба и приложенията е връчен на ответника, като в законоустановения
срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.В съдебно заседание
ищецът чрез пълномощника е представил
документи за собственост на топлоснабдения имот в подкрепа на твърдението си,
че ответникът има качеството потребител. Същите са приети като доказателства по
делото. Направено е искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът
е бил редовно призован и за първото съдебно заседание.
В съдебно
заседание на 16.10.2019 г. ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител,
няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Ищецът е представил доказателства за
собственост на топлоснабдения имот.
Същевременно
ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК
да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът
намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131,
ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно
призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените
към исковата молба писмени доказателства и приетите в съдебно заседание може да се
направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Ето защо следва
да се постанови решение по реда на чл.238 ГПК, с което предявения иск да се
уважи изцяло.
При този изход на спора и с оглед
направеното от пълномощника на ищеца искане в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК, както
в заповедното, така и настоящото исково производство. Ищецът претендира и е
представил доказателства за направени разноски в общ размер от 300 лв., включващи сумата от 25 лв.-
държавна такса в заповедното производство и сумата от 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, както и разноски в настоящото исково
производство в размер от 75 лв.
–държавна такса и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение, съобразно списък с разноски
по чл. 80 ГПК. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150 лв. за настоящото исково производство съдът счита за неоснователно.
Съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК (Изм.
– ДВ, бр. 8 от 2017 г) В полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Изменението на тази законова разпоредба важи и за
настоящия случай, тъй като юрисконсултското възнаграждение се определя от съда
при постановяване на съдебния акт, а не представлява предварително платена
сума. На основание чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя юрисконсулстко
възнаграждение в полза на ответника в размер на 100 лв. При определяне на
размера съдът взе предвид обстоятелството, че се касае за сравнително нисък
материален интерес и по делото е проведено едно единствено съдебно заседание,
без да събират други доказателства, освен приетите писмени доказателства. Предвид така изложеното в полза на ищеца следва
да се присъди сумата от 250 лв. – разноски в заповедното и исковото
производство, от които от 25 лв.- държавна такса в заповедното производство и
сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,
както и разноски в настоящото исково
производство в размер от 75 лв. – държавна
такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграджение.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.С.А., ЕГН **********,*** дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37 следните суми, а именно: сумата от
724,12 лв. -главница в размер на,
представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода
01.05.2016 г. - 30.04.2017 г., обезщетение за забавено плащане на главницата, в
размер на законната лихва, за периода 02.07.2016 г. – 28.01.2018 г., в размер
на 70,68 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от момента на депозирането в съда на заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение -
29.01.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. дело №1450/2018г., по описа на ХІV гр. състав на ПРС.
ОСЪЖДА К.С.А., ЕГН **********,*** да
заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 250 лв.,
от които сумата от 75 лв. (50 лв.- юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. –
държавна такса) – разноски в
производството по ч.гр.д. № 1450 по описа за 2018 г. на ПРС, VІ-ти състав и
сумата от 175 лв. (100 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 75 лв. – държавна
такса) – разноски в производството по
гр.д. № 19526 по описа за 2018 г. на ПРС, V-ти състав.
Решението е окончателно, като
ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред ПОС в едномесечен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ