МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №
249/11.10.2017г. НОХД № 594/2017г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД С.
РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА С., е предявила обвинение срещу подсъдимия Н.Л.М., роден на ***г***, с постоянен
адрес ***, българин, български гражданин, неженен, безработен, осъждан, с начално образование, ЕГН
**********, за
извършени от него престъпления по чл. 270, ал.1, пр.1 от НК и по чл. 346, ал.2,
т.1, пр.2, т.2, пр. 3, вр. ал.1, вр. чл.
28, ал.1, вр. 26 ал. 1 от НК, за това че :
1. на На 26.02.2017год. около 02.35 часа в
гр.С., обл.С., по ул. „Г. М.“, противозаконно е пречил на орган на властта - В.Ц.П.
и А.Ц.М. - полицейски служители в група „Охранителна полиция" при РУ МВР-С.,
да изпълнят задълженията си по контрол на
безопасността на движението по пътищата, на техническата изправност и
регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни
средства и на пътнотранспортните произшествия, като не се е подчинил и не е спрял с лек
автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с рег.№ СО ****АВ за проверка, след подаден
звуков и светлинен сигнал със служебен автомобил марка „М." модел „В."
с per. № СА ****РМ и
2. на 26.02.2017год. за времето от около 01.00 часа до 02.35 часа в гр.Д.,
обл. С. и в гр.С., обл.С., в условията на продължавано престъпление - с две
деяния, които осъществяват поотделно различни състави на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, противозаконно
е отнел две чужди МПС – л.а. „Ф. Г.“ с рег. № СО ****ХА, от владението на К.Б.П.
и л.а. „Ф. Г.“ с рег. № СО ****АВ от владението на Р.С.К., без тяхно съгласие,
с намерение да ги ползва, като престъплението е извършено повторно - след като
е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление (1.Споразумение № 190/05.10.2012год. по НОХД
№ 266/2012год. на К.районен съд, в сила от 05.10.2012год. за престъпление по
чл.346, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.З от НК; 2.Споразумение № 110/15.07.201 Згод.
по НОХД № 415/2013 год. на И.районен съд за престъпление по чл.346, ал.2, т.2,
пр.З вр. ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.З вр. чл.28, ал.1 от НК; 3.Присъда №
38/29.10.2013год. по НОХД № 228/2013год. на Районен съд П., влязла в законна
сила, за престъпление по чл.346, ал.2, т.1 и т.2 вр. ал.1 вр чл.28, ал.1 от НК;
4.Присъда № 25/25/06.2015год. по НОХД № 438/2014год. на С.районен съд, в сила
от 13.07.2015год. за престъпление по чл.346, ал.2, т.1 и т.2, пр.З вр. ал.1 вр.
чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.З от НК) и единият от
автомобилите (лек автомобил марка „Ф.",
модел „Г." с рег.№ СО ****ХА) е бил изоставен без надзор, а именно:
1.1 За времето от около 01.00 часа
до 02.00 часа на 26.02.2017год. в гр. Д., обл. С., противозаконно отнел чуждо
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с рег.№ СО ****ХА,
на стойност 720.00 (седемстотин и двадесет) лева, паркиран на ул. „Х. Б.“ № **
в гр.Д., собственост на П.П.С., от владението на К.Б.П., без негово съгласие, с
намерение да го ползва, като на същата дата автомобила е изоставен без надзор
на ул. „Ю. Г.“ в гр.С., като деянието е извършено повторно - след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление;
1.2. За времето от около 02.00 часа
до 02.35 часа на 26.02.2017год. в гр. С., обл. С., противозаконно отнел чуждо
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ф.", модел „Г.“ с рег.№
СО ****АВ, на стойност 1 320.00 (хиляда триста и двадесет) лева, паркиран на
ул. „Л. Т.“ № ** в гр.С., от владението на собственика Р.С.К., без негово
съгласие, с намерение да го ползва, като деянието е извършено повторно - след
като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа така предявените обвинения.
Подсъдимият
разбира обвиненията, признава се за виновен и отказва да дава обяснения. Моли
да му бъде наложено по – леко наказание.
Определения
му служебен защитник, пледира за постановяване на минимална присъда.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 26.02.2017год. след 02.00 часа, свидетелят Б.К.П., се
връщал от заведение към дома си в град Д., ул. „Х. Б.“, № **, като забелязал,
че автомобилът който управлявал и който се водел на името на П.П.С. - лек автомобил - „Ф.”, модел „Г.” с рег. № СО ****ХА, не бил на мястото на което същият го паркирал
преди отиване в заведението. Свидетелят веднага позвънил на тел. 112 и съобщил
за изчезването му. След като разговорът му бил прехвърлен в РПУ С., му било
обяснено, че ще бъде уведомен в случай, че автомобилът му бъде открит.
Свидетелят е категоричен, че не е бил оставил в автомобила контактните му
ключове, но не отрича, че вратите на колата не се заключвали.
Непосредствено
преди свидетелят П. да установи, че автомобилът му не се намира на мястото на
което го бил оставил, подсъдимият М., който работел като гледач на животни в
град Д., се възползвал от факта, че вратата не е заключена и влязъл в него. Той
запалил автомобила и потеглил в посока към град С., където пристигнал около
02.00 часа. Движейки се по ул. „Ю. Г.“ в
гр. С., управляваният от подсъдимия автомобил изгаснал, т.к. му свършило
горивото. М. изоставил автомобила на мястото на което бил изгаснал и започнал
да търси друго превозно средство за да продължи пътя си към София. Около 02.30
часа на ул. „Л. Т.“, № 14, той видял друг автомобил – „Ф.“, модел „Г.“ с рег. №
СО ****АВ, собственост на свидетеля Р.С.К., а ползван от синът му – св. З.Р.К.,
който го бил паркирал пред дома си на посочения адрес около 23.00 – 24.00 часа
на 25.02.2017г. Подсъдимият отворил вратата на автомобила влязъл в него и след
като го запалил, потеглил в посока към ул. „Хан Крум“ в гр. С.. Подсъдимият
карал с висока скорост, като в района на ж.п. прелеза отнел предимство на
дежурния автопатрул в състав – св. А.М. и В.П. ***. Свидетелят П. обърнал
посоката на движение на служебния автомобил и последвал подсъдимия, като го
застигнал в района на бившия завод „Хладилна мебел“ в град С. и се изравнил с
него. Полицейският автомобил включил светлинен и звуков сигнал и на подсъдимия
бил даден ясен и съответно възприет от него знак да спре движението си. Вместо
това, М. освен, че не се подчинил на полицейските разпореждания увеличил
скоростта на движение и се насочил по ТП № 811, като напуснал гр. С. и
продължил движението си по пътя към село Богьовци. Полицейският автомобил го
последвал, като се движел на разстояние от около 20 метра след него и
продължавал да излъчва светлинна и звукова сигнализация с цел подсъдимия да
преустанови движението си. През цялото време на продължилото преследване,
полицейските служители не са губили визуална връзка с управлявания от
подсъдимия автомобил. На разклона на пътя за село Петърч и село Безден,
автомобилът който се управлявал от подсъдимия се завъртял и преустановил
движението си. М. излязъл то него и побягнал в посока към дворно място оградено
с ограда. Той прескочил оградата, като свидетелят А.М. го последвал. В дворното
място подсъдимия бил застигнат и задържан от М., като на въпросите защо не се е
подчинил на подадените сигнали да спре за проверка, той отговорил, че се бил
уплашил. Той споделил пред полицейските служители, че от град Д. бил откраднал
друг автомобил, който изоставил в гр. С., в близост до мост на река, т.к. му
било свършило горивото, след което е взел автомобила с който бил задържан. Тъй
като свидетелят П., познавал собственика на последния автомобил, той му се
обадил да го уведоми за случилото се, като свидетелят Р.К. дошъл на място.
За
изоставения в град С. автомобил още същата вечер бил уведомен свидетелят П., като
последния отишъл в РУ МВР
С. и подал жалба. Същото сторил и свидетеля К..
Видно
от приетите по делото като компетентно дадени и неоспорени от страните АТЕ, се
установява, че стойността на противозаконно отнетите автомобили към момента на
извършване на престъплението е съответно в размер на 720 лева за л.а.
„Ф.“, модел „Г.“ с рег.№ СО ****ХА и 1320 лева за л.а. „Ф.", модел „Г.“ с
рег.№ СО ****АВ.
Установява
се безспорно от приложеното по делото свидетелство за съдимост, че подсъдимия
многократно е осъждан за извършени престъпления против собствеността,
включително и такива по чл. 346 ал. 2 от НК, като процесните деяния, М. е
извършил повторно по смисъла на чл. 28 ал. 1 от НК, тъй като към момента на
извършването му не е бил изтекъл срокът регламентиран в разпоредбата на чл. 30
ал. 1 от НК по отношение на последното наложено му наказание „Лишаване от
свобода” за срок от една година
с присъда на
РС Самоков по НОХД 438/2014 год. за извършени в периода от 25.05.2015г. до
27.05.2015г. престъпления по чл.346 ал.2 т.1 и т. 2 от НК.
Така
описаната фактическа обстановка е възприета от решаващият съдебен състав въз
основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства
посредством разпита на свидетелите, изслушаните по делото експертизи и
събраните в хода на досъдебното производство доказателства приобщени по реда на
чл. 283 от НПК, както и приложените по делото веществени доказателства.
Съдът
приема за достоверни показанията на разпитаните свидетели, тъй като те са
логични, непротиворечиви, последователни, житейски правдиви, непосредствено
възприети от свидетелите и съответстват на останалия събран по делото
доказателствен материал. Цялостният анализ на показанията на тези свидетели
съпоставени със заключенията на изготвените по делото експертизи, приобщените
веществени доказателства и не на последно място личността на подсъдимия,
говорят за тяхната правдивост и логичност. По делото не е налице нито едно
доказателство, което да опровергава така установената фактическа обстановка.
Самият подсъдим, също не я оспорва.
С оглед
на установената фактическа обстановка, съдът намира следното
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При
така установената и изложена по-горе фактическа обстановка се налагат следните
изводи:
На
първо място настоящият съдебен състав намира за доказано по безспорен и
категоричен начин обвинението по чл. 270 ал. 1 пр. 1 от НК.
Изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 270 ал. 1 от НК се изразява в „противозаконно
пречене” на орган на властта да изпълни задълженията си. Очевидно в случая се
касае за изпълнение на служебните задължения вменени на съответния властови
орган съобразно неговите конкретни правомощия, произтичащи от заеманата
длъжност – полицейски служител.
На
следващо място с оглед съставомерността на деянието е необходимо наличието на
определен престъпен резултат изразяващ се в създаване на пречка на органа да
изпълни задълженията си, като не е задължително тази пречка да се е оказала
непременно непреодолима.
Следва
да се прави и разграничение, кога противоправното пречене съставлява
престъпление и кога може да бъде квалифицирано, като административно нарушение.
В случая, обективният разграничителен критерий според решаващия съдебен състав
се корени в степента на обществена опасност на самото деяние и последиците от
същото. На анализ подлежат както елементите и характера на самото деяние, така
и мотивите и личността на извършителя.
В конкретния случай, съдът прие, че
подсъдимият с установеното в хода на съдебното следствие противоправно поведение е осъществил състава на престъплението по чл. 270,
ал. 1 от НК. Събраните в хода на процеса доказателства, обосновават
наличието на обективните признаци на това престъпление. Към момента на извършване на деянието свидетелите А.М. и В.П., изпълнявали
служебните си задължения по опазване на обществения ред в качеството си на
полицейски служители при РУП – С.. Същите безспорно притежавали към момента на
извършване на деянието от страна на подсъдимия, качеството „орган на
власт”, по смисъла на чл.93 т.2 от НК, явяващо се обективен признак от състава
на престъплението по чл.270 ал.1 от НК. Установено
е по делото, че подсъдимия ясно е възприел
служебното качество на свидетелите, след като същите са били с полицейска
униформа и управлявали служебен автомобил с обозначен с полицейски символи и
атрибути.
Самото
изпълнително деяние „противозаконно пречене” на органите на властта извършено
от подсъдимия се изразява в установената по безспорен начин по делото
фактическа обстановка, а именно: неизпълнение на задължението да спре
управлявания от него автомобил след подаден му от страна на свидетеля П.
сигнал, както и впоследствие при последвалото преследване между автомобилите, на
подадените звукови и светлинни сигнали. С поведението си подсъдимия е нарушил
разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, която задължава водачите на МПС при подаден
сигнал за спиране от контролните органи да спрат плавно в най-дясната част на
платното за движение. Безспорно е че всички подадени му сигнали са стигнали до
възприятието и съзнанието му, както и че недвусмислено са били подавани с цел
спиране на автомобила управляван от подсъдимия. С действията си той е осуетил
извършването от страна на полицейските служители на проверка по контрол на
безопасността на движението, както и техническата изправност и регистрация на
управляваното от него МПС, какВ. задължения на същите са вменени в разпоредбата
на чл. 30 ал. 1 т. 5 от ЗМВР. Вместо да спре съобразно дадените му указания,
той е форсирал автомобила като увеличил скоростта си на движение и се е
постарал по – най – бързия начин да се отдалечи от полицейските служители, а
след последвалото преследване – да им избяга.
Обстоятелството,
че на подадените му ясни и недвусмислени сигнали да спре управлявания от него
автомобил, както и това че подсъдимия е възприел тези сигнали и не се е
подчинил, а тъкмо напротив – направил е всичко зависещо от него да избяга с противозаконно
отнетия автомобил, дават основание да се приеме, че целта му е била именно да
попречи на полицейските служители да извършат проверка, тъй като очевидно са
щели да установят, че автомобила е бил краден, както и че подсъдимия не
притежава СУМПС.
Самия
подсъдим в хода на наказателното производство не оспорва факта, че е направил
всичко възможно да попречи на полицаите да изпълнят задълженията си и това е
напълно логично предвид обстоятелството, че с това си деяние той се е опитвал
да прикрие извършеното значително по – тежко престъпление по чл. 346 ал. 2 от НК.
С оглед
изложеното и предвид начина на извършване на деянието, настоящият съдебен състав приема за безспорно
установено извършеното от страна на подсъдимия престъпление по чл. 270 ал. 1 от НК. Същото и извършено при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11 ал.2 от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е целял тяхното настъпване,
както беше посочено по – горе, именно с целта да прикрие другото извършено от
него престъпление.
На последно място и с
оглед пълнота и обоснованост на изложението, настоящият съдебен състав намира
за нужно да отбележи, че в случая именно предвид изтъкнатите по – горе
разграничителни критерии, приема, че деянието извършено от подсъдимия
съставлява престъпление, а не административно нарушение. Анализът на цялостното
му поведение, стремежът му чрез създаването на пречка на полицейските служители
да осъществят законовите си правомощия да прикрие друго по – тежко
престъпление, както и характеристиката на личността на дееца (неговото богато криминално минало),
говорят за значително по – висока степен на обществена опасност на извършеното характеризиращо го именно като престъпление, а не като
административно нарушение по ЗДвП и ЗМВР.
С оглед
на всичко изложено, съдебният състав единодушно прие подсъдимия за виновен в
извършване на престъплението по чл. 270 ал. 1 от НК.
По
отношение на деянието по чл. 346, ал.2, т.1,
пр.2, т.2, пр. 3, вр. ал.1, вр. чл. 28,
ал.1, вр. 26 ал. 1 от НК, съдът намира следното:
Престъплението
по чл. 346 от НК се характеризира с извършване на действия свързани с
противозаконно отнемане на чуждо МПС. Следователно изпълнителното деяние по
този текст винаги представлява определено действие насочено към отнемане на
МПС, чужда собственост, което се е случило противозаконно и без съгласието на
собственика, или владелеца. Също така, субектът на престъплението следва да е
демонстрирал и намерение за ползването му.
В
конкретния случай съдът приема за безспорно установена описаната по – горе
фактическа обстановка. Логическата последователност на събитията, времевите
параметри от момента на извършване на деянието до установяване на
престъплението, личността на подсъдимия и цялостното му поведение от момента на
възприемането му от полицейските служители, както и открития изоставен в гр. С.
автомобил, еднаквата марка на двата противозаконно отнети автомобила, води до
единствено правдивият извод, че именно подсъдимия е извършил престъплението в
което е бил обвинен. Факта, че същия е осъждан многократно за престъпления
свързани с отнемане, или кражба на автомобили, дава основание да се приеме, че същия
е натрупал значителен престъпен опит в извършването на подобен род престъпления.
Независимо от липсата на предявено обвинение по чл. 346 ал. 2 т. 3, вр. чл. 195
ал. 1 т. 4 пр. 2 и 3 от НК, с оглед категоричните показания на свидетелите в
чието владение са се намирали двата автомобила, че контактните ключове на
автомобили не са били оставени в тях, съдът приема, че подсъдимият се е
„специализирал“ именно в отнемането именно на този вид автомобили и това само
по себе си говори за притежавани от него специални технически средства за
запалване на тези автомобили и специални познания в тази посока.
Установена
е по делото от разпита на свидетелите К. и П. и липсата на тяхното съгласие за
отнемането на ползваните от тях МПС. Същото се установява и факта, че е бил
подаден сигнал на тел. 112, за изчезването на първия отнет автомобил.
Според
решаващия съдебен състав безспорно са установени и останалите съставомерни - квалифициращи
признаци на деянието в което е обвинен подсъдимия. Налице са безспорни
доказателства, че л.а. „Ф.“, модел „Г.“ с рег.№ СО ****ХА е бил изоставен без
надзор от страна на подсъдимия, след като същия е спрял поради изчерпване на
наличното в резервоара гориво.
Налице
е и елементът „повторност” на извършеното деяние, тъй като както беше посочено
по – горе, подсъдимия е бил осъден с влезли в законна сила присъди последната
от които на
РС Самоков по НОХД 438/2014 год. за извършени в
периода от 25.05.2015г. до 27.05.2015г. престъпления по чл.346 ал.2 т.1 и т. 2
от НК, по която му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една
година,
като от момента на изтърпяването му до извършване на деянието по настоящото
производство не е изтекъл срокът предвиден в разпоредбата на чл. 30 ал. 1 от НК,
изключващ приложението на чл. 28 от НК.
Налице
са в случая и признаците на чл. 26 ал. 1 от НК, т.к. несъмнено в рамките на
непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и
еднородност на вината, подсъдимия е извършил две деяния, осъществяващи
поотделно различни състави на едно и също престъпление.
Анализът
на цялостния доказателствена обем по делото, според решаващия съдебен състав
доказва по категоричен, несъмнен и безпротиворечив начин осъществяването на
всички обективни признаци на престъплението по чл. 346, ал.2, т.1,
пр.2, т.2, пр. 3, вр. ал.1, вр. чл. 28,
ал.1 от НК, както и авторството на същото в лицето на подсъдимия Иван Бояджиев.
От субективна страна същото е извършено с форма на вина
„пряк умисъл” по смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК, тъй като
подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
неговите обществено опасни последици и е целял тяхното настъпване, както беше
посочено по – горе, именно с целта да прикрие другото извършено от него
престъпление. Нещо повече, предвид богатата си криминална биография и характера
на извършените в предходни периоди престъпни деяния, това престъпление очевидно
се е превърнало в негова „професия” и той изключително добре е знаел какво
върши, като предварително се е подготвил с необходимите технически средства за
осъществяването му.
С оглед
на изложеното, съдът прие подсъдимия за виновен в извършване на престъплението
по чл. 346, ал.2, т.1, пр.2, т.2, пр. 3, вр.
ал.1, вр. чл. 28, ал.1, вр. 26 ал. 1от НК.
Отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства са многократните предишни осъждания,
лоши характеристични данни и утвърдени престъпни наклонности за подсъдимия,
неговата престъпна упоритост и изначалната липса на правоспособност да
управлява МПС, което прави извършеното престъпление с още по – висока
обществена опасност.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства не се установяват.
Причини
за извършване на престъпленията са ниско правно съзнание на подсъдимия, установения
от него престъпен начин на живот и пълното незачитане на законите на страната.
ПРИ
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО съдът съобрази следното:
При
определяне на наказанието за извършените от подсъдимия престъпления съдът
прецени, тежестта на деянията, личността на дееца, цялостното му процесуално
поведение, както и смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства. Съдът намира, че при определяне на наказанията следва да се наложат
такива над средните предвидени за съответните престъпления размери, при
изключителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Този извод се
налага от факта, че към настоящия момент на подсъдимия макар и многократно
осъждан за еднотипни престъпления, които са тежки по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК, винаги са били налагани наказания към и под минимума, като допълнително са
извършвани групирания и приспадане на изтърпяното до момента на влизане на
присъдите в сила, което от своя страна е довеждало на практика да липсата на
ефективни осъждания, които да изиграят своята превантивна роля по отношение
превъзпитанието на подсъдимия и възпирането му от извършване на други подобни престъпления.
Настоящият съдебен състав счита, че именно липсата на реална наказателна
репресия спрямо това лице от страна на правораздавателните органи, е довела до
отсъствието на задръжки у същия по отношение извършването на престъпни
посегателства и изграждането на чувство за безнаказаност, граничещо с цинизъм. Този
извод не може да бъде преодолян единствено с направеното от подсъдимия
признание на вината си, без дори да бъде изразено съжаление за извършените
деяния. Така описаният подход демонстриран от него по отношение на определяне
на наказанието, налага извода, че е налице липса на корекция в поведението,
осъзнаване на вината и воля или готовност за поправяне, като същия търси от
конкретната ситуация единствено „по - благоприятен” изход от „неблагоприятно”
стеклите се за него обстоятелства свързани със установяване на престъпленията
които е извършил.
С оглед
на горното, съдът определи на подсъдимия наказание от две години „лишаване от
свобода” за престъплението по чл. 270 ал. 1 от НК и шест години „лишаване от
свобода” за престъплението по чл. 346, ал.2, т.1,
пр.2, т.2, пр. 3, вр. ал.1, вр. чл. 28,
ал.1, вр. 26 ал. 1 от НК. На същия не следва да бъде наложено наказание „лишаване
от право да управлява МПС” на основание чл. 346 ал. 4, вр. чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК, тъй като не е правоспособен водач.
Предвид императивната норма на чл. 23 ал. 1
от НК, съдът определи едно общо най – тежко наказание измежду наложените му по
настоящото производство, а именно ШЕСТ
ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, които следва да се изтърпят на основание чл. 57 ал. 1. т. 2 б. „а“ от ЗИНЗС при първоначален „строг” режим.
От така определеното крайно наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за срок от ШЕСТ ГОДИНИ, следва да бъде приспаднато на основание чл. 59 ал. 1
от НК времето през което по отношение на подсъдимия ИВАН ТОДОРОВ БОЯДЖИЕВ е
била наложена мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” за времето от 26.02.2017г. до датата на постановяване на
присъдата.
Съдебният състав единодушно счита, че така определените
наказания са адекватни и правилно определени според предвидените законови
критерии и ще изпълнят индивидуалната и генерална превенция на закона по
отношение на този подсъдим, като по този начин ще се преустанови и преориентира
престъпната му ориентация и поведение.
Според съда
с така определените наказания най – адекватно биха се постигнали целите на
наказанията визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
На
основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимия беше осъден да заплати на държавата, по
сметка на РУ МВР – С., направените по делото разноски по изготвените експертизи
размер на 198.61 лв.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: