РЕШЕНИЕ
№ 16682
гр. София, 11.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110102685 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от В. Г. Д.
срещу ЮЛ за прогласяване нищожността на договор за кредит № ******* от
16.01.2023 г. поради противоречието му със закона и на добрите нрави. В
условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 и предл., 3 ЗЗД за признаването за нищожна на клаузата за
разглеждане на кредит по договор за кредит № ******* от 16.01.2023 г., като
противоречаща на закона.
Ищецът твърди, че между него и ЮЛ е сключен договор за кредит №
******* от 16.01.2023 г. за сумата от 2100 лв., ГПР 54,12 %. Поддържа, че в
договора била предвидена клауза за разглеждане на кредита в размер на 748.79
лв. Навежда доводи за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото не се
съдържа начин на изчисляване на ГПР, поради което договорът се явявал
недействителен. Таксата за разглеждане на кредита противоречала и на
добрите нрави, тъй като представлявала 1/3 от размера на кредита. В
условията на евентуалност навежда доводи за нищожност на клаузата за
разглеждане на кредит. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа
отговора на исковата молба и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск, като неоснователен. Договорът бил
сключен съгласно изискванията на ЗПК, като таксата за разглеждане не била
свързана с усвояването на кредита. Таксата за разглеждане била включена в
ГПР, като ГПР бил в законно установения минимум. Поддържа, че дори
клаузата за разглеждане да се явявала нищожна, то това не водело до
1
нищожност на целия договор. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира
разноски. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа
отговора на исковата молба и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства, че между В. Г. Д. и ЮЛ е бил сключен договор за кредит №
******* от 16.01.2023 г., в резултат на който на В. Г. Д. й била предоставена
сумата от 2100 лв. Горното се установява и от представения договор за кредит
№ ******* от 16.01.2023 г., сключен между ищеца и ответника, съгласно който
на ищеца е предоставена сумата от 2100 лв., със срок на връщане от 30 месеца,
при лихвен процент по заема 22 %, годишен процент на разходите на заема
54.12 %, като общият размер на задължението с включена такса бързо
разглеждане н кредита възлизал на 3496.91 лв. Предвидено е че таксата за
бързо разглеждане е 748.79 лв.
По делото е представен погасителен към договор за потребителски
кредит № ******* от 16.01.2023 г., от който е видно, че в общия размер на
вноските се начислява и месечна вноска за такса, поради което месечната
вноска е в размер на 116.59 лв.
По делото са представени стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, както и Рамково
споразумение за потребителски кредити № *********.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият
съдебен състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява,
че при включване на таксата за разглеждане на кредита, в размер на 748.79 лв.,
се установява, че ГПР бил 54.12 %, а без включване на таксата се явявал 24.36
%.
Настоящият състав намира, че договор за потребителски кредит №
******* от 16.01.2023 г. е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата
сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба
на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и
не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се
приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са
използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на
потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си
същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради
това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за
потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към
разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни
клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143
2
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по
арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер
на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност,
съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146,
ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.
146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е
неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по
договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално
уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и
потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая,
въпреки че с доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа
на ответника, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално
уговорени, то по делото не са ангажирани нито са правени доказателствени
искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че оспорените клаузи от
договора са били индивидуално договорен. Поради което съдът намира, че
оспорените клаузи не са индивидуално уговорени - изготвени са
предварително, представянето им на заемателя от страна на заемодателя е
формално, който като потребител не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им.
По делото е несъмнено установено, че на 16.01.2023 г. между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор
за потребителски кредит № ******* от 16.01.2023г., сключен при действието
на Закона за потребителския кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от
12.05.2010 г. Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по
силата на който ответното дружество предоставило парична сума от 2100 лв.
за срок от 30 месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 54.12 %, годишен
лихвен процент /ГЛП/ 22 %. Процесният договор е сключен в писмена форма
съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и има изискуемото от закона съдържание – чл. 11,
ал. 1 ЗПК, като в договорът е посочен размерът на ГЛП, фиксиран за срока на
договора, посочени са и условията, при които потребителят има право да се
откаже от договора, размерът, броят, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9
договорът за потребителски кредит е недействителен. Настоящият състав
намира, че в случая неоснователни се явяват наведените в исковата молба
доводи за неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото
процесният договор отговаря на законовите изисквания. В договорът са
посочени ГПР и общата дължима сума от потребителя, като непосочването
поотделно на всеки един от елементите, включени в ГПР, не съставлява
основание за недействителност на договора по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Подобно изискване се съдържа в чл. 11, ал. 1, т. 14 ЗПК, но неговото
3
неспазване, по аргумент от разпоредбата на чл. 22 ЗПК, не води до
недействителност на договора за кредит. В Решение № 106 от 3.06.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 3253/2021 г., III г. о., ГК и Решение № 50174 от 26.10.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 3855/2021 г., IV г. о., ГК, е прието, че съгласно § 2 от ДР на
ЗПК, този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. В т. 10, параграф 2, б.
„з“ от Директивата се предвижда, че в договора за кредит трябва да се посочат
само размерът, броят и периодичността на дължимите погасителни вноски и
когато е уместно, редът на разпределение на вноските между различни
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Също така видно от приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза при включване на таксата за разглеждане на кредита, в размер на
748.79 лв., то размерът на ГПР е 54.12 %, т. е. в размера посочен в процесния
договор за кредит, поради което разходът за тази такса несъмнено е взет
предвид при посочване на общата сума, дължима от потребителя. На
следващо място следва да се посочи, че ГПР от договора е в размер на 54.12%
е и се явява в предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер, поради което процесният
договор не се явява нищожен на релевираните основания и предявения иск
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на предявения в условията на евентуалност иск следва да
се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Разглеждането на документите преди
предоставянето на заетата сума безспорно е типично действие по усвояване на
кредита и съставлява присъщ за основния предмет на договора разход. Целта
на таксите и комисионите по смисъла на разпоредбата на чл. 10а. ал. 1 от ЗПК
е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но
различни от основната услуга за предоставяне на заемни средства. Тя реално е
пряк разход, свързан с усвояване на кредита, и нейното събиране е изрично
забранено с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което води до нищожност на
тази клауза, поради противоречие със закона, поради което предявеният иск се
явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на ищеца
се дължат разноски за първата инстанция в размер на 400 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение.
Според нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на
лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството
/какъвто е настоящият случай/, осъденото лице е длъжно да заплати всички
дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в полза на
съда. Поради това Георги Кирилов Коцев, следва да бъде осъдено да заплати в
полза на СРС съразмерно на уважената част от исковете сумата от 109.92 лв. –
държавна такса и 300 лв. депозит за вещо лице.
Воден от горното, Софийски районен съд,
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Г. Д., ЕГН **********, с адрес
****************, срещу ЮЛ, ЕИК **************, със седалище и адрес на
управление г********************, иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за кредит №
******* от 16.01.2023 г., сключен между В. Г. Д. и ЮЛ.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по предявения от В. Г. Д., ЕГН
**********, с адрес ****************, срещу ЮЛ, ЕИК **************, със
седалище и адрес на управление ********************, иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД клаузата на за такса за разглеждане по
договор за кредит № ******* от 16.01.2023 г., поради противоречието й със
закона.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК **************, със седалище и адрес на
управление г********************, да заплати на чрез адв. Е. Н. У., вписан в
САК с личен № ****************, с адрес в *****************, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на ищеца В. Г. Д. пред СРС.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК **************, със седалище и адрес на
управление г********************, да заплати в полза на Софийски районен
съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в общ размер от 409.92 лв.,
представляваща дължима държавна такса по делото, както и депозит за вещо
лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5