Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
гр. Н., 15.01.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - гр. Н. в публичното заседание на осми януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Диана Славова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №306 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявени са искове с правно основание чл.127, ал.2 и чл.149 от СК от страна на ищцата Г. Салим Я. *** против ответника М.Х. ***, действаща като майка и законен представител на малолетните деца С.М.Х., родена на *** г. и М.М.Х., родена на *** г. против ответника М.Х. ***.
Заявява се в исковата молба, че страните по делото са родители на децата А.М.Х., родена на *** г., С.М.Х., родена на *** г. и М.М.Х., родена на *** г. С решение № 10/19.01.2016 г. по гр. дело 1109/2015 г. на НпРС, влязло в законна сила на 19.02.2016 г., упражняването на родителските права над трите деца било предоставено на бащата, като на майката бил определен режим на лични контакти с децата и тя била осъдена да заплаща за всяко едно от тях издръжка по 105 лв. месечно. След постановяването на решението децата живели при своя баща, но само няколко месеца, а после се преместили при майката. Ответникът имал частична загуба на зрението, което не му позволявало да реализира доходи и да се грижи за децата. Същият бил и криминално проявен. На 30.08.3017 г. най-голямата от дъщерите на страните А.М.Х. сключила граждански брак и ищцата е заявила оттегляне на исковата молба по отношение на това дете. Към настоящия момент децата живеели при ищцата в с. Е.. През месец март 2017 г. ответникът принудително отвел най-малкото дете М. ***. Детето не посещавало редовно училище. Ищцата счита, че ответникът не притежава родителски капацитет и не е в състояние да се грижи за децата. Самите деца не желаели да живеят с него, а избягали и отишли при ищцата. Предвид тези обстоятелства ищцата моли упражняването на родителските права над двете деца - С.М.Х. и М.М.Х. да бъдат предоставени на нея, като съдът постанови и местоживеенето на децата да е при нея в с. Е., обл. В.. Моли на ответника да бъде определен подходящ режим на лични контакти с децата, съобразно константната съдебна практика. Моли да се прекрати присъдената с горепосоченото решение на съда издръжка, като ответника бъде осъден да заплаща за всяко от децата ежемесечна издръжка от 127, 50 лв., считано от датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката.
На ответника са връчени съдебните книжа по делото и му е указан законовия срок за отговор по молбата. В срока за отговор ответникът е депозирал такъв, чрез упълномощения от него адв. Н. К. от АК – Ш.. В отговора ответникът оспорва основателността на предявените претенции. Потвърждава обстоятелствата, че той и ищцата са родители на трите деца, но оспорва твърденията на ищцата, че той не разполага с възможности да се грижи за тях. Твърди, че към момента по вина на ищцата децата не посещават училище, докато когато са живели при него редовно посещавали учебните занятия. Твърди, че детето С. реално не живеело при ищцата, а живеело на семейна начала с момче, което пречило на нормалното й израстване и развитие. Ищцата също била криминално проявена, което внасяло съмнение в родителските й качества. Тя не се грижила добре за децата и не разполагала с необходимите доходи за това. Предвид тези обстоятелства ответникът моли съда да отхвърли предявената искова молба и да му присъди направените по делото разноски.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Страните по делото са съжителствали на съпружески начала, като от съвместното им съжителство са родени децата А.М.Х., родена на *** г., С.М.Х., родена на *** г. и М.М.Х., родена на *** г. В периода от 2014 г. и до момента двамата родители неколкократно са се разделяли, поради влошени отношения, породени основно от агресивно поведение на ответника, и впоследствие отново са заживявали заедно. След първата раздяла между страните през 2014 г. ищцата установила съжителство с друг мъж в с. Ч., общ. П.. Тогава при нея било и най-малкото от децата – М.. През 2015 г. обаче това дете било изведено от средата на майката, тъй като се установило, че спрямо него е упражнявано насилие от страна на съжителя на майката. По тази причина детето било настанено в приемно семейство с решение на РС – Н.. Другите две деца А. и С. останали при бащата, но през месец април 2015 г. бил получен сигнал по национална телефонна линия от страна на най-голямото дете А., за оказан физически и психически тормоз над децата от страна на ответника. Тогава, по повод този сигнал, детето А. също е било настанено в приемно семейство. През лятото на 2015 г. ищцата и ответникът отново заживяли заедно в с. С., обл. Ш.ска, като след извършено проучване от страна на социалната служба и след дадена положителна оценка на родителския капацитет, децата били реинтегрирани в биологичното семейство. После в края на 2016 г. родителите отново се разделили. Ищцата установила съжителство на съпружески начала с мъж от с. Е., обл. В., където се и преместила да живее, а ответникът установил съжителство със свидетелката Н. Я.А. в с. К., обл. Ш.ска. С решение № 10/19.01.2016 г. по гр. дело 1109/2015 г. на НПРС, влязло в законна сила на 19.02.2016 г., упражняването на родителските права над трите деца е било предоставено на бащата, като на майката е определен режим на лични контакти с децата и тя е осъдена да заплаща на всяко едно от тях издръжка по 105 лв. месечно. След постановяването на това решение децата само няколко месеца останали да живеят при бащата, след което се преместили при майката. Поводът децата да поискат да напуснат жилището, където живее бащата, е изключително лошото отношение на бащата към децата. Същият многократно им оказвал физически и психически тормоз, злоупотребявал с алкохол, обръщал се към тях с обидни и цинични думи, а имало случаи, в които децата, след упражнено физическо насилие от страна на бащата и поради страх от същия, са били принудени вечерно време да напускат жилището и да потърсят помощ в гр. Н.. Докато децата били при майката, те посещавали редовно училище в с. М.. През месец март 2017 г., ответникът отишъл в с. Е. и взел най-малкото дете М., въпреки, че детето не желаело да се връща при него. Той взел тогава и детето А., а детето С. се скрило и ответникът не успял да го отведе.
С определение по настоящото дело от 15.05.2017 г. съдът е постановил привременни мерки до решаване на делото, като родителските права над трите деца са предоставени на майката и е постановено децата да живеят при майката; на бащата е определен режим на лични контакти с децата, като той е осъден и да заплаща издръжка за всяко едно от децата от по 115 лв. месечно. При осъществяване режима на лични контакти по привременните мерки обаче, ответникът не се съгласил да върне при майката най-малкото дете и то останало при него до 16.12.2017 г., когато било върнато при майката със съдействието на служители от РУ – Ш..
На 30.08.2017 г. най –голямото дете А.М.Х. е сключила граждански брак и понастоящем съжителства със съпруга си в с. Е., обл. В..
Горепосочените обстоятелства са установени с категоричност по делото от всички събрани доказателства – свидетелските показания на свидетелите Д. П. Г., С. В. Д., С. А. И., С. М. Р., Н. Я.А. и на социалния работник М.Н.Д.; от изготвените социални доклади и удостоверения, както и от изготвената оценка на дете, участник в правни процедури от Детски център за застъпничество и подкрепа „Зона ЗаКрила” – Ш..
Децата С.М.Х. и М.М.Х. са изслушани в присъствието, съответно на социален работник и психолог, в специализирано помещение „синя стая” при Детския център за застъпничество и подкрепа „Зона ЗаКрила” – Ш.. Видно е от изявленията на децата, че те се чувстват по-спокойни, сигурни и обгрижвани в средата на тяхната майка и желаят да живеят при нея. Изпитват страх от баща си и не желаят да бъдат при него.
Предвид установените факти на база събраните по делото доказателства, съдът счита, че следва да предостави упражняването на родителските права над децата на майката Г. С. Я.. Установява се от данните по делото, че майката разполага с условия за отглеждане на децата, които условия са по-подходящи в сравнение с тези, с които разполага бащата, а и ищцата се разкрива като родителят, който има необходимия родителски капацитет да се грижи за децата. Самите деца желаят именно майката да се грижи за тях. Доказва се по делото, че ответникът има изключително лошо отношение към децата. Нееднократно същият им оказвал психическо и физическо насилие, поради което децата изпитват страх от него и нежелание да контактуват с него. Заявено е от страна на ответника, че докато детето С. е при майката, последната е допуснала детето да съжителства на съпружески начала с момче. Действително установява се по делото от получената информация с писмо вх.№4557/24.07.2017 г. на Районна прокуратура – Д., че е образувана преписка по жалба на ответника за престъпление по чл.191, ал.1 или 2 от НК, затова, че А.М.Х. и С.М.Х. живеят съпружески с лица от мъжки пол, без сключен граждански брак. Няма данни по делото да е налице постановен съдебен акт, влязъл в законна сила, с който с категоричност да е установено такова обстоятелство. Както по-горе е посочено безспорно е доказано, че А.М.Х. е сключила граждански брак, а относно детето С. липсват категорични данни, че майката е допуснала детето да съжителства съпружески с лица от мъжки пол.
По горните мотиви съдът счита, че следва да предостави родителските права над децата С.М.Х. и М.М.Х. на ищцата, като определи и местоживеенето на децата да е при майката на адреса на майката в с. Е., обл. В..
Относно режима на лични контакти, който следва да бъде определен между ответника и децата, то предвид фактите установени по делото относно отношението на ответника към децата, съдът счита, че режимът на лични контакти следва да е по-ограничен, а именно: всяка първа и трета събота от месеца от 09,00 ч. до 18,00 ч. в населеното място по местоживеене на майката, както и 15 дена през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, като бащата взема децата от адреса на майката и ги връща отново там.
Относно издръжката на всяко от децата съдът следва да съобрази потребностите на всяко дете и възможностите на родителите да осигуряват издръжка. Двете деца са в ученическа възраст и освен необходимите средства за облекло, храна и битови нужди, се нуждаят от средства за учебни помагала и разходи, свързани с посещения на учебни занятия. Установява се, че както ищцата, така и ответникът са безработни и не реализират доходи въз основа на сключен трудов договор. Същите работят инцидентно и реализират минимални доходи. Ответникът е с увредено зрение, освидетелстван е с експертно решение на ТЕЛК, което го е определило за трайно неработоспособен с чужда помощ. Същият получава социална пенсия за инвалидност от 224, 54 лв. месечно. При това положение съдът счита, че следва да определи издръжка, която ответникът да заплаща за всяко от децата, която да е в минималния размер, предвиден в чл.142, ал.2 от СК. Обстоятелството, че ответникът не реализира доходи и е неработоспособен в случая не го освобождава от задължението му за издръжка към непълнолетните му деца. Съобразявайки потребностите на всяко от децата, обусловени най-вече от възрастта им, както и възможностите на родителите им да ги издържат, съдът счита, че издръжката, която ответникът следва да заплаща трябва да е в размер на 127, 50 лв. месечно за всяко дете. Издръжката следва да се постанови за заплащане за децата чрез ищцата, като майката и техен законен представител. Издръжката следва да се заплаща, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска считано от датата на подаването на исковата молба - 20.03.2017 г. до 15.05.2017 г. и считано от влизане на настоящото решение в сила, до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване. В останалия период е постановена за заплащане издръжка с определението за постановяване на привременни мерки.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху уважения размер на издръжката от 183,60 лв. за всеки от исковете за издръжка. Общият размер на държавната такса възлиза на 367, 20 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса по делото по отношение на предявените искове общо от 50 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо децата С.М.Х., с ЕГН ********** и М.М.Х., с ЕГН **********, на майката Г.С.Я., с ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ на бащата М.Х.Ш., с ЕГН **********,***, режим на лични контакти с децата С.М.Х., с ЕГН ********** и М.М.Х., с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 09,00 ч. до 18,00 ч. в населеното място по местоживеене на майката, както и 15 дена през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, като бащата взема децата от адреса на майката и ги връща отново там.
ПОСТАНОВЯВА децата С.М.Х., с ЕГН ********** и М.М.Х., с ЕГН **********, да живеят при майката Г.С.Я., с ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА М.Х.Ш., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА за всяко от децата С.М.Х., с ЕГН ********** и М.М.Х., с ЕГН ********** от по 127, 50 лв. (сто двадесет и седем лева и петдесет стотинки) месечно, чрез ищцата, като майка и законен представител на децата, считано от датата на подаването на исковата молба - 20.03.2017 г. до 15.05.2017 г. и считано от влизане на настоящото решение в сила, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА М.Х.Ш., с ЕГН **********,***
да заплати по сметка на Новопазарския районен съд
държавна такса върху уважените претенции за издръжка от 367, 20 лв. (триста шестдесет
и седем лева и двадесет стотинки).
ОСЪЖДА М.Х.Ш., с ЕГН **********,***
да заплати по сметка на Новопазарския районен съд
държавна такса за образуването на делото от 50 лв. (петдесет лева).
На основание чл.242, ал.1 от ГПК решението, в частта му за присъждане на издръжка, подлежи на предварително изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: