Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. С., 22.06.2018 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав в публичното заседание,
проведено на двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
при
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №
117 по описа за
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 225 от 03.11.2017 г.,
постановено по гр. д. № 372/2016 г. на Районен съд – гр. Костинброд, е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата А. П.П.и Й.П. С.П. на бащата П.А.П., като е определено тяхното
местоживеене при баща им на адрес с. М., община Г.; определен е режим на лични
контакти между децата и майка им Р. Д.Ф.С., като същата ги вижда и взема всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.00 ч. в съботния ден до 18.00 ч.
в неделя, като срещите се провеждат с участието на социален работник, както и
20 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата;
майката е осъдена да заплаща на всяко от децата месечна издръжка в размер на
115 лева, считано от влизане в сила на решението до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване.
Решението е обжалвано от ответницата Р.С. като недопустимо,
постановено при съществено нарушение на съдопроизводтвените
правила, нарушение на материалния закон, необоснованост и при неправилна оценка
на събраните доказателства. На първо място се излага възражение за неправилно
определена от районния съд правна квалификация на предявения иск, основана на
отправеното с исковата молба искане, а именно - за предоставяне на
упражняването на родителските права върху непълнолетните деца на страните. Сочи
се, че предвид наличието на влязъл в сила съдебен акт, с който спорът относно
упражняването на правата е решен, правната квалификация на отправеното от ищеца
искане е по чл. 59, ал. 2 от СК, а не чл. 127, ал.2 от СК, както е приел първоинстанционнит съд.
Във връзка с това се излага довод, че съдът се е произнесъл по
непредявен иск, поради което е постановил недопустимо решение. В жалбата е сочи
и друго основание за недопустимост на решението – наличието на висящо дело пред
РС- В.между същите страни и със същия предмет, което е било основание по чл.
126, ал. 1 от ГПК за прекратяване на производството пред РС-Костинброд. Излага
се възражение, че районният съд е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила досежно разпределението на доказателствената тежест в процеса относно твърдените от
ищеца и правно релевантни обстоятелства, които следва да доведат до извод за
промяна на упражняването на родителските права. Излагат се и възражения срещу
приетата за установена от районния съд фактическа обстановка по спора – приети
били за установени обстоятелства и били направени изводи въз основа на тях,
които са без значение за делото. Същевременно, не било прието за установено
същественото за спора обстоятелство, че бащата противоправно
е нарушил установения режим и самоволно е взел децата при себе си, осуетявайки
контактите им с майка им. Оспорват се и
останалите изводи на районния съд относно родителските качества на жалбоподателката и взаимоотношенията й с децата. Сочи се,
че констатациите на съда, че жалбоподателката
използва „всякакви методи, в това число и фалшифициране на документи и други
действия с откровено криминален характер, за които ползва съдействие и
съучастие на бразилски институции”, са некоректни и нарушаващи презумпцията за
невиновност. Излага се и довод за нарушаване на принципа на правна стабилност,
за необосновано допускане на отделянето на децата от родителя, комуто са
възложени грижите, разкъсване на връзката майка-дете в нарушение на чл. 6, 8 и
13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, както и
за нарушение на правата на жалбоподателката по същите
разпоредби, включително и допускане на дискриминация по отношение на нея като
чужденка в нарушение на чл. 14 от ЕКПЧ. Отправено е искане за обезсилване на
обжалваното решение, евентуално за неговата отмяна.
С отговора на въззивната жалба
ответникът оспорва същата и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено
изцяло. Излагат се аргументи срещу направените в жалбата оплаквания. Ответникът
по жалба счита, че първоинстанционният съд, след като
е обсъдил всички събрани по делото доказателства, е направил правилен извод, че
упражняването на родителските права следва а се предостави на бащата. Сочи, че
решението е в унисон със законовата дефиниция „най-добър интерес на детето”,
уредена в § 1, т. 5 т ДР на Закона за закрила на детето, доколкото са
съобразени желанията и чувствата на децата, техните физически, психически и
емоционални потребности, опасността и вредата, която им е причинена и би могла
да им бъде причинена за в бъдеще, както и способността поотделно двамата
родители да полагат родителски грижи.
За да се произнесе, въззивният
съд взе предвид следното:
Производството пред Костинбродски районен съд е образувано по искова молба на П.А.П.
против Р. Д.Ф.С., с която е отправено искане да му се предостави на упражняването
на родителските права по отношение на малолетните деца на страните А. П.П.и Й.П. С.П. и за определяне на местоживеенето им при него.
В исковата молба се твърди, че бракът между страните е прекратен и с одобрено
от съда на 19.02.2015 г. определение същите са се съгласили упражняването на
родителските права по отношение на двете деца да се предостави на майката.
Твърди се, че фактическата ситуация е променена и влошена – упражняването на
родителските права влияе изключително зле върху емоционалното състояние на
децата. Ищецът сочи, че майката травмира децата и им нанася
психологически вреди, има неадекватно поведение, настройва децата срещу него.
Твърди, че през последните 10 месеца ответницата е сменила адреса на децата неколкократно без основателна причина, което затруднява
децата да се приспособят към заобикалящата ги среда и вреди на качеството на
общуването им, поради постоянното местене те загубили мястото си в детската
градина и приятелите си. Освен адреса
си, ответницата постоянно сменяла и работното си място, което обстоятелство,
според ищеца, говорело за неуравновесеността й. Ищецът твърди, че двукратно е
подавал сигнали до прокуратурата за това, че ответницата не изпълнявала
одобреното споразумение относно режима на лични контакти с децата, както и
сигнал за това, че същата умишлено е декларирала неверни данни и е подала до
компетентните държавни органи документ с невярно съдържание, чиято цел е да
възпрепятстват изпълнението на влязлото в сила определение на СГС от 19.02.2015
г.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответницата е заявила становище за недопустимост на производството поради
наличието на висящо дело между същите страни и същия предмет по гр.д. №
5255/2015 г- на СРС, с искане същото да бъде прекратено. Алтернативно, излага
становище за неоснователност на така предявения иск, като заявява, че оспорва
всички твърдения в исковата молба.
По молба на ищеца, с протоколно
определение от 06.02.2017 г. на първоинстанционния
съд са определени привременни мерки на основание чл. 323 от ГПК, като
упражняването на родителските права по отношение на родените от брака между
страните деца А. П.П.и Й.П. С.П. е предоставено на
бащата и е определено тяхното местоживеене ***; определен е режим на лични
отношения на децата с майка им всяка първа и трета събота и неделя от месеца,
както и 30 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на бащата;
определена е дължимата от майката месечна издръжка на децата.
Софийски окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
С решение от 01.03.2013 г. по гр.д. № 13188/2012
г. на Софийски районен съд е прекратен брака между страните като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи; упражняването на родителските
права по отношение на родените от брака деца А. П.П.и
Й.П. С.П. е предоставено на майката, като е определено тяхното местоживеене при
нея; определен е режим на лични контакти на децата с техни баща и същият е
осъден да им заплаща месечна издръжка. По повод на възивни
жалби на двете страни е образувано в. гр.д. № 5348/2013 г. на Софийски градски
съд, в хода на което същите са постигнали споразумение, одобрено от съда с
протоколно определение от 19.02.2015 г., съгласно което упражняването на
родителските права по отношение на двете деца се предоставя на майката,
определен е режим на лични контакти на децата с техния баща, както и дължимата
от бащата месечна издръжка.
Видно от представените
удостоверения за настоящ адрес, в периода от 11.09.2015 г. до 08.02.2016 г.
майката и двете деца са били адресно регистрирани по настоящ адрес ***.
Според представения протокол от
16.12.2016 г. за предаване на дете по изп. дело №
20168400400156 на ЧСИ Мария Цачева, образувано по искане на майката за
предаване на двете деца въз основа на одобреното от съда споразумение относно
упражняването на родителските права върху децата, на посочената дата в детска
градина в гр. С., ул. „Б. п.” № 9, са се явили майката и децата, доведени от
бащата, като последният заявил, че няма да предаде децата. Според отразеното в
протокола от ЧСИ, на въпрос дали искат да отидат при майка си, децата са
отговорили, че не искат, поради което изпълнителното действие не е извършено.
Представено е в заверен превод от
португалски език искане от Р. Д.Ф.С. срещу П.А.П., отправено пред Върховен съд
на Република Б., за признаване на чуждестранно съдебно решение /споразумение по
дело № 5348/2013 г./ от относно
попечителство над малолетните деца с молба за предварително предоставяне на
попечителство. Представено е постановеното по искането решение на сезирания съд,
с което молбата за предварително попечителство е отхвърлена.
Според социалния доклад от
06.01.2017 г., изготвен от Д”СП” –гр. С. след проведени срещи със страните по
делото, децата и управителя на детското заведение, посещавано от децата, към
момента на изготвянето му, за двете деца основни грижи полага бащата, който има
постоянен адрес ***, където периодично пребивава с децата след промяна на
постоянния му адрес от април
В приетия в първоинстанционното
производство социалния доклад от 17.01.2017 г., изготвен от Д „СП” – гр. В., в
основната му част се припокрива с констатациите, направени в социалния доклад
на Д „СП“ – С.. Изследвани са жилищните условия в дома на майката в гр. В.,
където е била адресно регистрирана към този момент. В доклада е посочено, че
независимо, че е трудово ангажирана, майката има възможност да полага адекватни
грижи за двете деца. От О“ЗД“ към Д“СП“ – В.майката и детето А. П.са насочени
да ползват социална услуга „семейно консултиране и подкрепа, работа с психолог4
към Център за обществена подкрепа. На база на проведените психологически
консултации, специалистите от Центъра за обществена подкрепа са направили
извод, че майката е устойчива на трудностите, произтичащи от влошените
взаимоотношения с бившия й съпруг, бори се за собствените си права и правата на
децата си, силно е мотивирана да поддържа пълноценни контакти с децата си, да
полага грижи за тях и търси варианти за постигане на тези цели.
Според представения заключителен
доклад от 03.02.2017 г. на Център за обществена подкрепа –С. по издаденото на А.
П.П.направление от Д“СП“ относно предоставената
услуга „Психо-социално консултиране на деца и техните
семейства“, социалната услуга се прекратява в резултат от системно неспазване
на задълженията по договорите с доставчика на услугата от страна на бащата, при
когото се отглежда детето А.. Посочено е, че по тази причина е невъзможно
изпълнението на планираните в индивидуалния план на детето дейности. В заключението е посочено, че е необходимо
работата в посока осъществяване на срещи между майката и детето да продължи
поради риск от родителско отчуждение с майката.
Според заключителния доклад на
ЦОП- С. относно детето Й.П. П., социалната услуга се прекратява поради системно
неспазване на задълженията по договорите с доставчика от страна на бащата, при
когото се отглежда детето. Посочено е в доклада, че детето желае срещите си с
майката, необходимо е работата в тази посока да продължи поради риск от
родителско отчуждение.
С решение от 28.12.2015 г. по
гр.д. № 12198/2014 г. на Софийски
районен съд, образувано по искова молба от 07.03.2014 г. на Р. Д.Ф.С. с
правно основание чл. 127а от СК, е заместено съгласието на П.А.П. за пътувания
на двете деца извън територията на България до Б., до два месеца годишно, и за
издаването на необходимите документи за пътуванията а децата по реда на ЗБЛД.
По делото е приет заключителен
доклад на Център за обществена подкрепа
- В.от 08.03.2017 г. за предоставена краткосрочна социална услуга
„Оценка на родителския капацитет“ въз
основа на направление от Д „СП“ – В., в която подробно са изложени
констатациите на социалния работник относно трудовата заетост, социалната
интеграция, семейната история и личността на майката и нейните родителски качества. В заключение е
посочено, че майката притежава много добре развити родителски умения и е в
състояние да полага адекватни грижи за двете си деца, същата има необходимите
познания за възрастовите особености и поведение на децата, има подкрепяща среда
от роднини и приятели. Активно участва в консултативния процес. Силно
мотивирана е да полага грижи за децата си. В доклада е направен извод за
съществуване на висок риск от развитие на синдром на родителско отчуждение.
Представено е копие от жалба на П.П. до Софийска районна прокуратура от 27.02.2017 г., в
която същият твърди, че при посещение на бившата му съпруга на 18.02.2017 г. в
дома му в гр. М. за да се види с децата, от чантата й изпаднала декларация-съгласие
с нотариална заверка на неговия подпис, че е съгласен децата му да напускат
страната, придружени от майката. Сочи, че не подписвал такава декларация и не е давал съгласие за
издаване на бразилски паспорти на децата.
Представено е копие от декларация
– съгласие с горепосоченото съдържание с нотариална заверка на подписа рег. №
1538/27.06.2016 г. на нотариус А. Г. с рег.
№ 437 на НК.
Представен е в превод от
португалски език известие от декана на Държавен университет П. Г.за публикуване
на удовлетворените вписвания и местата за провеждане на изпит за подбор на
асистент, като под № 36 фигурира иметона ответницата.
Представено е писмо от Център за обществена подкрепа – гр. К.от
20.06.2017 г. до РС- Костинброд, във връзка
направление а ползване на социална услуга „Оценка на родителския
капацитет” на П.П. въз основа на направление от Д”СП”
– гр. С. и сключен договор за ползване на социалната услуга със срок от
20.02.2017 г. до 20.05.2017 г., към което е приложена оценка на родителския
капацитет на бащата.
Представено е становище на
социален работник при ОЗД –С. от 20.06.2017 г., съгласно което, в интерес на
децата е да се спазва решението на съда по делото за привременни мерки в пълния им обем, тъй като до момента този
режим не се спазва изцяло. Рискът от отчуждение на децата от майката не е
преодолян.
На 01.06.2017 г., сключен трудов договор между
Р. С.и „Х. А.” ЕООД, с който ответницата е назначена на длъжността „заместник
ръководител проект” с основно трудово
възнаграждение в размер на 2572 лева.
Представено
е в превод от португалски език обявление на Федерален университет на щат П. за
одобрени записвания на кандидати за конкурс за преподавател с титла доцент в
областта а преподаването по математика от 29.09.2016 г., видно от което,
одобрени са трима кандидати, сред които е ответницата.
Представен е социален доклад на
социален работник в ОЗД – гр. С., в който са отразени констатациите на
изготвилия го относно потребностите не двете деца, физическото им и интелектуално
развитие, режимът на отглеждането им, условията, при които се отглеждат,
трудовата заетост на родителите, взаимоотношенията на децата със семейството,
емоционалните им връзки. Посочено е, че децата са привързани към баща си, към
момента осъществяват контакти с майката в ЦОП- К.всяка седмица по два часа.
Според
показанията на св. Р. Г., тя е придружавала ответницата неколкократно
в дома на бащата в с. М., за да вземе децата, но ответникът й позволявал да ги
вижда само вътре в двора, но не и да излизат с нея извън двора на къщата.
Според показанията на св. С. С.,
която твърди, че се е грижела за двете деца, когато били болни, майката идвала
в с. М. при децата и се виждала с тях в дома им. Разказва за случай, при който
майката се опитала да излезе с малкия Й.от външната врата, като свидетелката се
развикала и заедно с П. отскубнали детето. Свидетелката сочи, че тогава от
чантата на ответницата изпаднал някакъв лист.
Във въззивното
производство е назначена съдебно-психологическа експертиза, извършена от вещото
лице А.К., съгласно приетото заключение по която, у двете деца е налице синдром
на родителско отчуждение от майката. Заключението е изготвено на база проведени
психологически интервюта със специални експертни методи на всяко от децата,
подробно описани в него. Направен е извод за наличие на риск от родителско
отчуждение от майката, продиктуван от програмирането на децата от отглеждащия
ги родител, което е съчетано и със сериозни затруднения от страна на майката да
не приема защитното поведение спрямо програмираните деца, изразяващо се във
вербална, достигаща понякога до физическа агресия. При разпита му пред съда
вещото лице А. К. разяснява, че в основата на синдрома на родителското
отчуждение е програмирането на децата, което е свързано с асоциране
на чувствата на децата към чувствата на родителя, който ги отглежда.
Във въззивното производство е приет социален доклад от
02.05.2018 г., изготвен от Д”СП” – гр. С., в който са отразени констатациите на
органа по закрила не детето относно физическото и емоционално развитие на двете
деца, семейната история, фактическия режим на отглеждането им и полаганите
грижи за тях, битовите условия, при които се отглеждат, роднинския и приятелски
кръг, емоционалните им връзки с родителите. Според доклада, децата са видимо
привързани към баща си. Майката последно се е видяла с тях на 16.12.2017 г. в
дома им с. М., а към момента се чува с тях по телефон, предимно с детето Й..
Според специалистите, работили с децата, е необходимо да им се осигури
възможност за контакти и с двамата родители във връзка с риска от родителско
отчуждение към майката.
Във въззивното производство е приет и социален доклад на Д“СП“
– М. във връзка с установеното от представеното удостоверение за настоящ адрес
на ответницата, че от 12.01.2018 г. е адресно регистрирана в гр. С., ж.к. „М.“,
според който жилищните условия в обитавания от нея апартамент са много добри.
Майката не контактува с малолетните деца, същата има желание, финансови и
материални възможности да се грижи за тях.
Във въззивното производство са приети като писмени
доказателства – покана за доброволно предаване на дете до П.П.
от 15.09.2017 г. по изп. д. № 201792804400447 на ЧСИ
М. Стоянова, както и протокол от 07.10.2017 г., съгласно който на посочената в
поканата дата ищецът е децата не са се намирали на адреса в с. М.; електронна разпечатка в превод от португалски
език, от която е видно, че ответницата е кандидатствала на конкурс за
преподавател в университет в щат П., доклад за резултатите от предоставяне на социална услуга на
Фондация „Психологическа подкрепа“ от 10.04.2018 г.
Всички останали приети в първоинстанционното производство документи съдът не
обсъжда, тъй като част от тях не съставляват писмени доказателства по смисъла
на от ГПК /напр. констативни протоколи, съставляващи облечени в писмена форма
свидетелски показания/, а другата част са неотносими
към предмета на спора, очертан по-долу.
Пред въззивншия
съд са изслушани двамата родители, всеки от които завява желание и готовност да
отглежда децата.
Въз основа на така установените по делото
факти, съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е иск с правно основание
чл. 59, ал. 9 от СК – за изменение на мeрките относно упражняването на
родителските права по отношение на малолетните деца на страните. Тази правна
квалификация се извежда от твърдението в исковата молба и установеното по делото
обстоятелство, че въпросът относно упражняването на родителските права е решен
с влязъл в сила съдебен акт – одобрена от съда спогодба, с която тези права са
предоставени за упражняване на майката, и твърденията за възникнали след
постановяване на съдебния акт нови обстоятелства, които според ищеца, обуславят
необходимост от изменение на установения режим чрез предоставянето на него на
упражняването на родителските права върху двете деца. В случая цифрово
неточната правна квалификация на предявената претенция като иск по чл. 127, ал
2 от СК, дадена от пъръвоинстанцинния съд, не
обуславя извод за разглеждане на непредявен иск с последицата по чл. 270, ал.
3, изр. 3 от ГПК. Съдът е изградил фактическите си и правни изводи въз основа
на фактическите твърдения в исковата молба, относими
към претенция по чл. 59, ал. 9 от СК, а не е се е произнесъл по ненаведени от
ищеца факти, като постановеният с решението правен резултат съответства на
отправеното до съда искане за предоставяне на родителските права на родителя,
на когото не са били предоставени с предходния съдебен акт. С оглед на това,
неоснователно е направеното в жалбата възражение за недопустимост на
обжалваното решение като постановено по непредявен иск и направеното във връзка
с това искане за неговото обезсилване.
Неоснователно и направеното с
жалбата възражение за недопустимост на решението поради наличието на
основание за прекратяване на производството по чл. 126, ал. 1 от ГПК. От
събраните по делото доказателства не може да се направи извод за наличие на
висящо дело между същите страни и със същия предмет. Няма данни за такова дело,
висящо пред РС- В., както твърди жалбоподателката. В първоинстанционното производство е направено възражение за
заведено от ищеца идентично дело пред СРС, а именно гр.д. № 52556/2015 г.,
копие от исковата молба по което е представена с отговора. Видно е от
съдържанието на исковата молба, по която е образувано посоченото дело пред СРС,
че предявеният иск не е идентичен с иска, предмет на настоящото производство.
От друга страна, налице са доказателства, че посоченото гр.д. № 52556/2015 г.
на СРС е било прекратено.
Въззъвният съд намира така предявения иск
по чл. 59, ал. 9 от СК за неоснователен.
Изменение
на обстоятелствата, при които са били определени първоначалните мерки за
упражняване на родителските права, е налице както при наличие на нови
обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то
е оставено за отглеждане и възпитание, така и при обстоятелства, с които би се
подобрило положението му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е
длъжен да обсъди дали същите се отразяват на положението на детето и на
ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда
изключително от интересите на детето /ППВС №1 от
В
настоящия случай бащата – ищец по иска по чл. 59, ал. 9 от СК твърди, че променените
обстоятелства се изразяват в негативно въздействие на майката върху емоционалното и психическо
състояние на децата с оглед неадекватното й поведение, настройване децата срещу
него, многократната смяна на адреса на майката и децата без основателна причина,
което според него е във вреда на децата;
неизпълнение на одобреното споразумение относно режима на лични контакти
с децата; умишлено деклариране на неверни данни с цел осуетяване на
изпълнението на влязлото в сила определение относно установения режим на
упражняване на родителските права.
Обстоятелството, че след
предоставянето й на родителските права върху двете деца майката неколкократно е променила настоящия си адрес и този на
децата, не може да бъде преценено като основание за промяна на мерките за
упражняване на родителските права. Промяната на адреса на децата и майката не
може да обуслови сам по себе си извод за влошен родителски капацитет на майката.
Следва да се отбележи, че преместването
на майката и децата в гр. В.е било наложено от обстоятелството, че майката е
започнала работа съобразно квалификацията си в това населено място. Няма данни
по делото след тази промяна на местоживеенето на двете деца бащата да е бил
възпрепятстван да осъществява личните си контакти с децата съобразно
установения режим, респ. майката да е извършвала целенасочени действия в посока укриване на децата, осуетяване или
затрудняване на осъществяването на контактите между бащата и децата. Бащата е
бил изрично уведомен от майката за новото местоживеене на децата и същият е
имал възможност да взима и вижда децата си съобразно установения режим на лични
контакти. Следва да се отчете и обстоятелството, че майката е чужденец в България и като такава има по-ограничена
адаптивност в съществуващата социална среда, при което намирането на място в тази среда и реализацията й е
свързано с по-големи от обичайните усилия. Твърдението на ищеца, че с промяната на
местоживеенето ответницата е нарушила установения с одобреното споразумение
мерки за упражняване на родителските права, няма отношение към преценката за
родителските й качества и не може да обуслови извод за необходимост от
изменение в упражняването на тези мерки. Следва да се посочи, че в СК не се
съдържа изискване при предоставяне на упражняването на родителските права да се
определя конкретен адрес на децата. Адресът не е част от мерките за упражняване
на родителските права. Аргумент в тази насока се извежда от съдържането на
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от СК, според която съдът определя „при кого от
родителите да живеят децата”, а не на какъв адрес ще пребивават. Дори и когато конкретен адрес е бил определен в постигнато между
родителите споразумение, това не създава императивно изискване за постоянно пребиваване
на този адрес през цялото време на упражняването на родителските права,
респективно, промяната на този адрес да съставлява нарушение на установения
режим относно мерките за упражняване на тези права. Да се приеме обратното, би
означавало, че всяка промяна на адреса на местоживеене на детето следва да бъде
предпоставена от провеждане на съдебно производство
по промяна на установения режим, какъвто извод не намира законово основание. Същевременно, няма доказателства, от които да се направи
извод, че промените на адресите на майката и децата в периода след
предоставянето й на родителските права върху децата да са се отразили негативно върху състоянието на
децата и да са причинили конкретни вредни последици за тях. Подобен извод не
може да се направи от приетите по делото социални доклади на органа по закрила
на детето, от докладите на специализираните институции, които са били
ангажирани с преодоляване на последиците от възникналия между родителите спор
относно отглеждането на децата. В събраните по делото доказателства не се
съдържат никакви данни за негативни родителски качества на майката, за
отрицателни прояви на родителско поведение или социално обкръжение, които да се
отразяват неблагоприятно върху отглеждането и развитието на двете деца. Във
всички приети по делото доклади на специализираните социални институции е
направен извод, че майката има необходимите родителски качества за правилното
отглеждане и възпитание на децата, както и материални възможности. Не са налице
други доказателства, които да обусловят извод за влошаване на родителските
способности на майката след предоставянето й на упражняването на родителските
права с одобрената от съда спогодба.
Единственото ново обстоятелство,
възникнало след съдебното постановяване на мерките за упражняване на
родителските права, което се установява от събраните по делото доказателства, е
това, че от м. октомври
Твърдяната от ищеца опасност от
нерегламентирано извеждане на децата от майката в Б. е напълно хипотетична. При
преценка на обстоятелствата относно режима на упражняване на родителските права
съдът не може да изхожда от доказателствено
необосновани предположения за евентуални неправомерни действия на родителя. Следва
да се посочи в тази връзка, че по делото няма никакви доказателства за каквато
и да било съпричастност на ответницата в изготвянето на представената от ищеца
декларация – съгласие за пътуване на децата в чужбина, която той твърди, че е
неистинска, нито за използването на такава декларация от нея. Не се установява
и неистинността на така представената декларация. Няма никакви доказателства за
извършване от страна на ответницата на каквито и да било неправомерни действия
във връзка с бъдещо евентуално пътуване на децата в чужбина. Въпросите,
свързани с пътуването на деца в чужбина и издаването на необходимите за това
лични документи, в случаите на липса на общо съгласие на родителите, се решават
по предвидения за това ред в друго производство. В случая е установено, че
майката е иницирала такова производство по чл. 127а
от СК, което е приключило с даване на заместващо на бащата съгласие децата да
пътуват извън страната. В настоящото производство по изменение на режима на
родителски права въпросът за евентуалното извеждане на децата извън страната
няма отношение към преценката за наличието на основания за това изменение.
Както бе посочено, данни за предприети от майката неправомерни действия,
свързани с извеждане на децата от страната не по законоустановения
ред, не се съдържат в доказателствения материал по
делото. В този аспект и установеното по делото обстоятелство, че ответницата
участва на конкурси за работа в Б. няма отношение към преценката на основанието
по чл. 59, ал. 9 от СК. Кандидатстването на майката за работа в Б., дори и
намеренията й за това да бъдат реализирани, не може да обоснове извод, че
същата ще изведе децата в тази държава в нарушение на закона. Следва да се посочи само за пълнота, че представените
доказателства сочат за дистанционно участие на ответницата в конкурси за работа,
свързана с квалификацията й като научен работник, като това не налага
непременно извод, че след евентуално й
класиране и назначаване на съответната длъжност се изисква фактическо нейно присъствие на територията на съответното
научно заведение, с оглед спецификата на дейността и съвременните начини за
дистанционно изпълнение на трудови функции. Отделно от това,
кандидатстването за работа е израз на
конституционно установеното право на труд, което право, както и правото на
свободно придвиждане, не може да бъде ограничавано и
обвързано с упражняването на други права. В обобщение, в настоящото
производство фактът на участие на майката в конкурси за работа в чужбина не
може да бъде преценяван като основание за изменение на съдебно установеното упражняване
на родителските права. Няма отношение към спора и заявеното от ищеца в хода на
делото твърдение, че държавата, в която майката възнамерява да ги изведе /Б./,
е рискова и неблагоприятна за тяхното развитие. В тази връзка следва да се
посочи, че статутът на двете деца като такива с различно гражданство /детето А.
е с двойно, а детето Й.с тройно гражданство/
не може априори да обуслови извод, че в техен
интерес е да живеят непременно в България, откъдето произхожда единият им
родител. Спорове като настоящия са типични в случаите на разводи при смесени
бракове. При постановяване на решението си относно режима на упражняване на
родителските права върху децата си съдът изгражда изводите си въз основа на
конкретно установените фактически обстоятелства и ги преценява с оглед
конкретния предмет на спора, с който е сезиран, при съблюдаване на интереса на
децата в конкретната фактическа обстановка, а не въз основа произволни
предположения относно бъдещи действия на страните, събития, състояния или статистически
данни.
С оглед на горните съображения, въззивният съд намира, че не са налице основания за
изменение на установения режим на мерките относно упражняването на родителските
права по отношение на непълнолетните деца на страните, поради което предявеният
иск по чл. 59, ал. 9 от СК е неоснователен.
Поради несъвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което така предявения иск се отхвърли.
При този изход на делото и
направеното от жалбоподателката искане за разноски,
ответникът по жалбата следва да бъде осъден да й заплати разноски в общ размер
1275 лева, от които 25 лв. държавна такса за въззивната
жалба, 250 лева депозит за съдебно-психологическата експертиза и 1000 лева
платено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е направеното от процесуалния
представител възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателката
адвокатско възнаграждение, тъй като неговият размер е съобразен с фактическата
и правна сложност на делото предвид извършените от процесуалния представител действия
по ангажиране на доказателства и събирането на такива. Не следва да се присъждат посочените в
представения списък за разноски 450 лева за възнаграждение за преводач, тъй
като такъв не е назначаван от съда, а присъствалият в съдебните заседания
преводач е воден от нея на доброволни начала.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло № 225
от 03.11.2017 г., постановено по гр. д. № 372/2016 г. на Районен съд – гр.
Костинброд, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.А.П. против Р. Д.Ф.С. иск с
правно основание чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на мерките за упражняване на
родителските права на децата А. П.П.и Й.П. С.П.,
определени с влязло в сила определение от 19.02.2015 г., с което е одобрена
спогодба по гр.д. № 5348/2013 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА П.А.П. да заплати на Р. Д.Ф.С.
сумата 1275 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.