РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 13.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и девети септември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 417 по описа за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от Р.М.М. ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своя баща М.Р.М.
ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** срещу Е.Т. ***ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.150 СК за изменение на присъдената й с
решение, постановено по гр.д. № 4033/2016 г. по описа на ПлРС, издръжка от 105
лева на 200 лева месечно, платима до
5-то число на месеца, считано от датата на депозиране на исковата молба, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на причини за
нейното отменяне или изменяне.
Твърди се в исковата молба, че с решение по гр.д № 4033/2016 г. по описа на
ПлРС майка й е осъдена да й заплаща издръжка в размер на 105 лева месечно.
Излага, че така определената й издръжка е под законоустановения минимум и от
постановяването й е минал период повече от три години, през което време са
настъпили изменение в обстоятелствата, при които е определена. Сочи, че към
настоящия момент е на 15 години и е в осми клас. Твърди, че с израстването й са
нараснали потребностите й от храна, облекло, обувки, учебни помагала и др.
Сочи, че баща й работи, но получаваните от него доходи не могат да задоволят в
пълен обем потребностите й. Излага, че тренира волейбол, като за тренировки
заплаща 30 лева месечно. Твърди, че баща й има и друго дете, за което се грижи.
Сочи, че майка й е в трудоспособна възраст, няма задължения за издръжка на
други лица и е в състояние да заплаща по висока издръжка. Поради изложеното
моли съда да уважи предявения иск и да й присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. моли съда да уважи
предявения иск като основателен и доказан и да им присъди сторените по делото
разноски. Излага, че от определяне на предходната издръжка е изминал период от
време, през който са се изменили условията за определянето на същата. Сочи, че
доколкото плащането на издръжка на непълнолетно лице е безусловна, то са
неоснователни доводите на ответницата, че не разполага с доходи.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор. Сочи, че е в състояние да заплаща издръжка
в минимален размер. Сочи, че е чужденец, постоянно пребиваващ в РБ, което й
пречи да си намери работа. Излага, че към момента е безработна. Навежда доводи,
че през 2017 г. се е разпоредила с единственото си жилище, в което в момента
може да живее, тъй като дъщеря й има запазено право на ползване. Твърди, че
живее в ***, поради което и възможността за намиране на работа е силно
ограничена. Навежда доводи, че районът, в който живее не предоставя избор на
възможности за заетост, изключаемо земеделието. Сочи, че тъй като няма
образование не може да започне високо платена работа. Поради изложеното сочи,
че не може да заплаща търсения размер на издръжка, а само в минимален такъв.
В
проведеното по делото о.с.з. не се явява и не се представлява.
В
нарочна писмена молба сочи, че не може да се яви в о.с.з. поради липса на
средства. Моли съда да присъди издръжка в минималния за страната размер.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приетото по делото
удостоверение за раждане на детето Р.М.М. се установява, че негови
родители са М.Р.М. и Е.Т. ***.
Установява се от представеното по делото
решение по гр.д. №4033/2016 г., по описа на ПлРС, че майката Е.Т. ***е осъденя да заплаща в полза на
детето си Р.М.М. месечна
издръжка в размер на 105,00 лева, считано от 27.01.2017 г.
Видно е от представената по
делото служебна бележка №973/08.11.2***г., че през учебната 2019/2020 г. детето
Р.М.М. е записана като ученичка в осми клас.
Приобщена като доказателство по
делото е служебна бележка, издадена от работодателя на бащата на детето, от
която се установява какви са трудовите доходи на същия.
Установява се от представените по
делото квитанции, че е заплащана такса от по 30 лева за посещавани тренировки
от детето Р.М.М. в ***.
Видно е от представеното от ответницата Удостоверение за
декларирани данни от ТД на НАП София, както и от служебно изисканата от съда
информация от ТД на НАП Варна, офис Шумен, че ответницата няма регистрирани ТД.
Приобщен като доказателства по делото е и НА за замяна №***
г. на нот. ***с рег. №***на НК София с район на действие ШРС, че ответницата по
делото е заменила притежаваните от нея идеални части от недвижим имот в *** за
кожен диван.
Представена по делото е и справка по СлВП Шумен относно
имущественото състояние на ответницата.
Установява се от приложеното по делото Удостоверение за
раждане на *** М.М., че нейният баща е М.Р.М..
По делото е изслушано и детето Р.М.М. в
присъствието на социален работник. Същото споделя, че не е виждало майка си от
шест години, като дори не знае къде е. Твърди, че същата не й се е обадила дори
на рождения й ден, който бил на 27.09. Споделя, че не ходи допълнително на
уроци. Сочи, че тренира волейбол, за което си закупува и екипи и маратонки.
Излага, че за училище трябва да си купува и учебници и помагала. Разказва, че
джобните за седмица са и десет лева, като не харчи пари всеки ден. Твърди, че
не се обажда на майка си, тъй като при разговорите с нея тя я обвинява за
отношенията й с баща й, и че е останала да живее при него.
Социалният работник, присъстващ
на разпита на детето сочи, че бащата се грижи за детето, както и, че не е
получавал никакви средства от майката на детето. Излага, че при разговор с
детето същото споделило, че боледува често при смяна на сезоните, поради което
и се купуват постоянно лекарства.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск с правна квалификация чл. 150 СК следва да бъде установено, че лицето, за което се претендира издръжка е
ненавършило пълнолетие дете на ответника, наличието на трайно изменение в обстоятелствата,
при които е определена издръжката, както и възможностите на всеки от родителите
да заплащат издръжка.
В случай на установяване на тези предпоставки, ответникът следва да
докаже възраженията си срещу основанието и размера на предявения иск.
Установява се от приетите доказателства, че М.Р.М. и Е.Т. ***са родители на малолетното
дете Р.М.М..
От събраните по делото доказателства се установи, че детето посещава извънкласни занимания, за които се заплащат
допълнително такси. Доказа се и, че същото следва да закупува както учебници и
помагала, така и екипи за провеждане на тренировките по волейбол.
Съдът счита че всяко дете, с оглед правилното му отглеждане и
хармонично развитие и възпитание, се нуждае от средства за
покриване на ежедневни нужди от храна, облекло, консумативи, както и средства
за посрещане на разходите, свързани с обучението му, вкл. и за извън класни
занимания.
Изменението на размера на присъдена
издръжка, законодателят е обусловил от доказване наличието на трайно и
съществено изменение на обстоятелствата при които тя е определена, а именно
нуждите на издържаното дете да са нарснали и възможност от страна на родителя
да дава нужната издръжка. Действително, тогава, когато са променени обстоятелствата, свързани със
задължението да се предоставя издръжка, е възможно нейния размер да бъде
увеличаван, респективно намаляван. Под промяна в обстоятелствата закона има
предвид да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна
съществена промяна на възможностите на задълженото лице. В конкретния случай следва
да се търси изискуемия баланс между нуждите на детето и възможностите на
неговите родители да предоставят издръжка. В разглеждания случай, от
присъждането на последната издръжка до иницииране на настоящото производство са
изминали почти четири години - период,
през който неминуемо са настъпили изменения в нуждите на детето с оглед на
възрастта, на която е в момента и свързаните с нея повишени разходи за облекло,
ученически пособия, лекарства и извън класни занимания и мероприятия. За
изминалия период безспорно са се изменили и социално-икономическите условия в
страната.
За да определи размера на нужната на детето издръжка съдът
съобрази разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, която предвижда, че родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението на
родителя за издръжка към непълнолетното му дете /деца/ е безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от
обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които
са от значение за всеки конкретен случай, както и какви са възможностите на родителите, които я дължат –чл.142, ал.1 СК. Под понятието възможност на родителя се
разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните
видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и
квалификацията му,
задължението му да осигурява издръжка на други лица и други фактори, като тази възможност се преценява към
момента на постановяване на решението. Същевременно минималният размер на
издръжката на едно дете съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, е равна на една четвърт
от размера на МРЗ,
която към настоящия момент е 152,50 лева. При така събраните по делото данни, като отчете индивидуалните нужди на
детето и тези, определени от възрастта му, желанието от негова страна да посещава
извънкласни занимания, както и от обществено-икономическата обстановка в
страната и доходите, които получават неговите родители, съдът счита, че
необходимата месечна издръжка на детето Р. е в размер на 300,00 лв.
Така определеният общ размер на необходимата за детето издръжка следва да
бъде разпределена между двамата родители, съобразно критериите на чл. 143, ал.
1 СК, а именно техните възможности и материално състояние.
От ангажираните по делото доказателства
се установи, че бащата упражнява непосредствените ежедневни грижи по отглеждане
и възпитание на детето. Същият дължи и безусловна издръжка и на друго дете. По отношение на възможности на майката да заплаща издръжка съдът
съобрази, че действително същата няма регистрирани ТД, от които да реализира
труд и, че не дължи издръжка на друго дете. Съдът счита обаче, че ответницата,
която има безусловно задължение да издържа непълнолетното си дете е в
трудоспособна възраст и макар и чужденец може при желание от нейна страна да
реализира доходи от своя труд в размер близък до средния за страната, чрез
който да задоволяват потребностите на своето дете. Настоящият състав на съда
счита, че ответницата сама се е поставила в състояние да не реализира официално
доходи от своя труд, тъй като възрастта, в която се намира тя и при активност
от нейна страна може да си намери работа, макар и не високоплатена, но даваща й
доходи, с които да посреща своите разходи и тези на дъщеря си. Съдът отчита
факта и, че майката е заменила притежаваните от нея идеални части от недвижим
имот на стойност от 6476,80 лева за диван на стойност 484,50 лева, вместо при
евентуална продажба да получи средства, с които да задоволи собствените си
нужди и тези на детето си. Отчитайки посочените по - горе обстоятелства, както и, че бащата е този,
който полага постоянни и непосредствени грижи за детето и поема непредвидените
и извънредни разходи, свързани с отглеждането му, съдът намира, че майката
следва да поеме по-голяма част от определения общ размер на издръжката, а
именно сумата от 200 лв. месечно, а останалата да бъде поема от бащата.
Така мотивиран, съдът намира, че
предявеният иск за изменение на издръжката е основателен и доказан по размер и
следва да бъде уважен, като издръжката бъде изменена чрез увеличаването й от 105
лв. на 200 лв. месечно, платима до пето число на текущия месец, считано от
датата на подаване на исковата молба – 27.01.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на
причини за нейното отменяне или изменяне.
С оглед изхода на спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху размера на увеличената издръжка в
размер на 4% върху тригодишните платежи в размер на 136,80 лева.
С оглед изхода на спора ответникът
следва да бъде осъден на основание чл.
78, ал.1 от ГПК да заплати в полза на ищцата
направени по делото разноски в размер на 300 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на
определената по гр.д. №4033/2016 г. по описа
на ПлРС издръжка, дължима от Е.Т. ***ЕГН ********** *** в полза на детето Р.М.М. ЕГН **********, действаща лично и със съгласието
на своя баща М.Р.М. ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***, посредством УВЕЛИЧАВАНЕ
на същата, от 105.00 лева /сто и пет лева/ на 200.00 /двеста/ лева месечно, платими до
пето число на текущия месец, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.01.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на
причини за нейното отменяне или изменяне.
ОСЪЖДА Е.Т. ***ЕГН **********
*** да заплати на Р.М.М. ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на своя баща М.Р.М. ЕГН ********** и двамата с
постоянен адрес ***, сторените по делото разноски в
размер на размер на 300,00 лева, на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Е.Т. ***ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Плевенски районен съд сумата от 136,80,
представляваща дължима държавна такса по предявения иск.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 13.10.2020 г., пред ПлОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: