№ 749
гр. С., 13.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110145733 по описа за 2023 година
Предявен е иск от „У. Е.“ ЕООД (с предишно наименование „ЮБЦ“
ЕООД), ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № 81,
вх. В, ет. 8, срещу Г. И. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „О. 1“, бл. 111,
вх. А, ет. 3, ап. 6, по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 от
Закона за електронните съобщения вр. чл. 99 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане за сумата от 51,55 лв., представляваща главница
за потребени и незаплатени електронни съобщителни услуги по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги за клиентски № ****** от
19.06.2017 г., сключен между „БТК“ ЕАД и ответника, за периода 22.01.2020
г. - 21.05.2020 г., което вземане е прехвърлено от „БТК“ ЕАД на „Иновативни
Финанси“ ООД с договор за цесия от 31.05.2021 г., както и от „Иновативни
Финанси“ ООД на „У. Е.“ ЕООД с договор за цесия от 05.10.2021 г., ведно със
законната лихва от 31.05.2023 г. до изплащане на вземането, за която е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 29360/2023 г. на СРС.
В исковата молба се твърди, че на 19.06.2017 г. между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника бил сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № ******, по силата
на който ответникът добавил за ползване мобилен номер ********** по
избран тарифен план Vivacom i-Traffic M с месечна абонаментна такса в
размер на 15,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Въз основа на посочения
договор ответникът ползвал предоставените от мобилния оператор услуги за
периода от 22.01.2020 г. до 21.05.2020 г., за което били издадени четити броя
фактури - ******/22.02.2020г.; ******/22.03.2020г.; ******/22.04.2020г. и
*******/22.05.2020г., всяка на стойност 15,98 лв. с ДДС. Въпреки
настъпването на падежа дължимите суми, фактурирани за последователни
1
отчетни месеци – 02/2020 г., 03/2020 г., 04/2020г и 05/2020 г., не били
заплатени от ответника, с изключение на част от дължимата сума по фактура
******/22.02.2020 г., по която непогасена останала сумата от 3,61 лв. Общият
размер на непогасените задължения по посочените фактури възлизал на 51,55
лв. с ДДС. Сочи се, че незаплащането в срок на издадените от оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на
„БТК“ ЕАД по чл.50 от ОУ във вр. с чл. 43, т.1 от ОУ да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната. След едностранното
прекратяване на индивидуалния договор на ответника, мобилният оператор е
издал по клиентски номер № ****** крайна фактура № ******* с начислена
обща сума за плащане и платима в срок до 08.06.2020 г. Процесния абонамент
бил деактивиран автоматично на 08.06.2020 г. На 31.05.2021 г. бил сключен
договор за цесия между „БТК“ ЕАД и „Иновативни Финанси“ ООД, по силата
на който мобилният оператор прехвърлил на цесионера вземанията си,
произтичащи от процесния договор за далекосъобщителни услуги. А на
05.10.2021 г. по силата на договор за цесия кредиторът „Иновативни
Финанси“ ООД прехвърлил на „У. Е.“ ООД (с предишно наименование
„ЮБЦ“ ЕООД) вземанията, произтичащи от процесния договор за
далекосъобщителни услуги, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, договорни неустойки и други
разноски. Към исковата молба били приложени уведомления до ответника за
извършените цесии. За вземанията си ищцовото дружество депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
13.06.2023 г. по ч. гр. д. № 29360/2023 г. на СРС, I ГО, 31-ви състав.
Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването
на настоящия иск. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК Г. Г. оспорва предявения иск като недопустим и
несоснователен. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Твърди,
че не е изразил съгласие по надлежния ред за приемане на общите условия на
мобилния оператор, както и че не е бил уведомен по надлежен ред за
извършените прехвърляния на процесното вземане и не са спазени
изискванията на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. В тази връзка сочи, че към датата на
връчване на заповедта за изпълнение не му е било известно, че има нов
кредитор в лицето на „У. Е.“ ООД. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски, в т.ч.
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Искът е допустим, тъй като след подадено в срок възражение срещу
издадена заповед за изпълнение срещу ответника по делото в едномесечния
срок по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е представил доказателства, че е
предявил установителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на 15.08.2023 г., тоест
2
преди изтичането на срока на 21.08.2023 г. (арг. чл. 60, ал. 6 ГПК). Поради
това е неоснователен отводът за недопустимост на производството, сторен в
отговора на исковата молба, поради неспазване на горния едномесечен срок,
за който срок следи служебно както заповедният, така и исковият съд,
независимо че в случая тази процесуална функция се осъществява от един и
същи съдебен състав.
Неоснователен е отводът на ответника и че искът бил недопустим при
липса на материалноправна легитимация с оглед представени незаверени
документи относно твърдяната от ищеца цесия на процесното вземане в
негова полза. Константна е практиката на върховната инстанция, че
процесуалната легитимация като абсолютна положителна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно до приключване на
производството, се определя единствен от фактическите и правни твърдения,
наведени само от ищеца в рамките на спора, а дали е налице
материалноправна легитимация между страните по спора е въпрос по
съществото на спора, който няма касателство относно допустимостта на
производството.
С окончателния доклад по делото е отделено за безспорно, че между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника е било налице
валидно облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги за клиентски № ****** от
19.06.2017 г. и съществувало през процесния период, по силата на който
„БТК“ ЕАД е предоставило услуги, равностойността на които възлиза на
процесните суми за главница.
Неоснователно е възражението на ответника, че спрямо него не се
прилагала т. 29 от общите условия на ищеца, действащи, ведно с процесния
договор, след като от официално заверен препис от декларация от 19.06.2017
г. се установява, че ответникът приема процесните общи условия, от които е
получил екземпляр при подписването на процесния договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги при общи условия. До приключване на
съдебното дирене ответникът не е доказал при условията на пълно и главно
доказване, че не бил съгласен и че не получил препис от същите общи
условия по смисъла на чл. 147а, ал. 5 ГПК. Проява на краен формализъм са и
възраженията на ответника, че приложените към исковата молба
доказателства не били заверени с подпис и печат, изходящи от съответен
адвокат, след като в практиката липсва спор, че именно упълномощеният
адвокат, подписал и подал съответната искова молба, е и адвокатът, който по
смисъла на чл. 32 ЗА в кръга на своите пълномощия е заверил всички преписи
към исковата молба, които на това основание се третират от съда като
официално заверени преписи.
Неоснователен е и доводът на ответника, че не бил уведомен за цесията,
тъй като с връчване на приложеното към исковата молба уведомление в хода
на исковото производство цесията има действие спрямо длъжника и следва да
3
бъде съобразено от съда (чл. 235, ал. 3 ГПК и Решение № 114 от 07.09.2016 г.
на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т.о.).
По възражението на ответника за погасителна давност
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на суми по
процесния договор са такива за периодични плащания, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, чийто
падеж е уговорен в процесните общи условия, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение
№ 3/ 18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен период. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, а
според чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – в конкретния случай това е 31.05.2023г., когато е спазен срокът
по чл. 415, ал. 4 ГПК, както бе мотивирано по-горе.
Според клаузата на т. 29 от процесните общи условия дължимите суми
се заплащат в срок до 15-число след издаване на фактурата, който конкретен
ден бива определен от доставчика на съответната услуга. В случая ответникът
не оспорва, а ищецът признава неизгодния нему факт на частично извършено
плащане по първата фактура, в която е определен краен срок за плащане –
10.03.2020 г. Давността за остатъчно дължимото вземане от 3,61 лв. с ДДС,
както и за останалите две от общо четири фактури с падежи на 08.04.2020 г. и
11.05.2020 г. е изтекла към датата на подаване на заявлението, съответно на
исковата молба - на 31.05.2023 г., в която част искът следва да бъде
отхвърлен.
Следва да се вземе предвид спирането на давността по време на
извънредното положение. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците
/ЗМДВИП/, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение
спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР
на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44
от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), според който сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“.
Посоченият закон е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на
давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г. Т. е. за периода от 13.03.2020
г. до 20.05.2020г. погасителна давност не е текла. Със спирането на течението
на давността за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. тригодишната
погасителната давност се увеличава със съответен брой дни, но не с такъв
брой дни, така че давността по горепосочените фактури да е удължена по
4
такъв начин, че да е спряна с подаването на процесното заявление.
Предвид изложеното, следва частично уважаване на иска.
По разноските
Съгласно т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС исковият съд се произнася по дължимостта на разноските и в
заповедното производство, за което на ищеца се дължат разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в същия размер като за исковото производство
съобразно уважения размер на иска – 156,55 лв. за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответниковия представител се дължат разноски за исковото производство
съобразно отхвърлената част от иска – 276 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения вр. чл.
99 ЗЗД, че Г. И. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „О. 1“, бл. 111, вх. А,
ет. 3, ап. 6, дължи на „У. Е.“ ЕООД (с предишно наименование „ЮБЦ“
ЕООД), ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № 81,
вх. В, ет. 8, сумата от 15,98 лв., представляваща главница за потребени и
незаплатени електронни съобщителни услуги по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги за клиентски № ****** от 19.06.2017 г., сключен
между „БТК“ ЕАД и ответника, за периода 22.04.2020 г. - 21.05.2020 г., което
вземане е прехвърлено от „БТК“ ЕАД на „Иновативни Финанси“ ООД с
договор за цесия от 31.05.2021 г., както и от „Иновативни Финанси“ ООД на
„У. Е.“ ЕООД с договор за цесия от 05.10.2021 г., ведно със законната лихва
от 31.05.2023 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 29360/2023 г. на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска на „У. Е.“ ЕООД (с предишно наименование „ЮБЦ“
ЕООД), ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № 81,
вх. В, ет. 8, срещу Г. И. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „О. 1“, бл. 111,
вх. А, ет. 3, ап. 6, по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 от
Закона за електронните съобщения вр. чл. 99 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане за горницата до пълния предявен размер от 51,55
лв. - за сумата от 35,57 лв., представляваща главница за потребени и
незаплатени електронни съобщителни услуги по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги за клиентски № ****** от 19.06.2017 г., сключен
между „БТК“ ЕАД и ответника, за периода 22.01.2020 г. - 21.04.2020 г., което
вземане е прехвърлено от „БТК“ ЕАД на „Иновативни Финанси“ ООД с
5
договор за цесия от 31.05.2021 г., както и от „Иновативни Финанси“ ООД на
„У. Е.“ ЕООД с договор за цесия от 05.10.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. И. Г., ЕГН: **********,
адрес: гр. С., ж.к. „О. 1“, бл. 111, вх. А, ет. 3, ап. 6, да заплати на „У. Е.“
ЕООД (с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД), ЕИК: ******, седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № 81, вх. В, ет. 8, следните суми:
156,55 лв. – разноски за заповедното производство;
156,55 лв. – разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА „У. Е.“
ЕООД (с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД), ЕИК: ******, седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № 81, вх. В, ет. 8, да заплати на адв. А.
А. А., личен № *******, адрес: гр. П., ул. „З.“ № 3, сумата от 276 лв. -
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6