Р Е Ш Е Н И Е
№:1083 17.06.2019г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
гр.Бургас VІІ-ми
състав
На четвърти юни две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание
в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор: Дарин Христов
като разгледа докладваното от
съдия Румен Йосифов
административно дело № 903 по
описа за 2019 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.83, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия (ЗОБВВПИ).
Образувано е по
жалба на А.С.С., ЕГН-**********,***, срещу решение №304р-36789/31.12.2018г.
на началника на Районно управление - Несебър (РУ-Несебър) на Министерство на
вътрешните работи (МВР) при Областна дирекция на МВР-Бургас, с което му е отказано
издаване на разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно
огнестрелно оръжие (за спортни цели – ловна стрелба) на основание чл.58,
ал.1,т.10 от ЗОБВВПИ. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
административния акт поради нарушение на материалния закон и на
административнопроизводствените правила. Прави се искане за отмяна на оспорения
отказ и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне със
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В съдебно
заседание, чрез процесуалният си представител адвокат М.Г. ***, жалбоподателят
поддържа жалбата на основанията изложени в нея и претендира присъждане на
разноски.
Ответникът по
жалбата – началник на РУ-Несебър, представя пълната преписка, по
която е издадено оспореното решение. В съдебно заседание, редовно уведомен, не
се явява и не се представлява.
Прокурорът дава
заключение, че жалбата е основателна, оспореният административен акт е незаконосъобразно
постановен, поради което следва да бъде отменен и преписката да бъде върната с
указания.
Съдът, като
прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема следната фактическа обстановка:
С разрешение №
20140030887/18.02.2014г. (л.30) началникът на РУ-Несебър е разрешил на А.С. да
съхранява късоцевно огнестрелно оръжие (пистолет,
револвер) – „Рюгер“, калибър 22 LR, 49037625 и боеприпаси съгласно ЗОБВВПИ, като
разрешението е със срок на валидност до 08.12.2018г. В приложение към
разрешителното са описани два броя късоцевно огнестрелно оръжие за спортни
дейности, 22 калибър 22 LR, № 22567917 и № 49037625.
От докладна
записка (л.34) се установява, че полицейски орган и служител на служба КОС са
извършили съвместна проверка във връзка с притежаваното от жалбоподателя
оръжие. Поводът за проверката е бил постъпилите жалби и сигнали от физически
лица за спорове между тях, като от страна на С. са били отправени множество
закани, заплахи и опити за саморазправа. От извършени предходни проверки на А.С.
е установено, че същият често носи в себе си оръжието, което му е разрешено за
спортни цели като оръжие, което е придобито за самоотбрана. Той е бил призован
в РУ-Несебър и е предал два броя късоцевни оръжия, които са били описани в
разрешението.
С решение
№304р-16595/13.07.2017г. (л.32) началникът на РУ-Несебър е разпоредил
отнемането на разрешение № 20140030887/18.02.2014г., издадено на А.С., както
изземване описаното в разрешението оръжие. Решението е връчено на 20.03.2018г.
По делото е
представена докладна записка №304р-22733/14.08.2017г. (л.32) от младши
полицейски инспектор до началника на РУ-Несебър, от която се установява, че е
извършена проверка във връзка със заявление с вх.№304000-3199/13.07.2017г. по
описа на РУ-Несебър, подадено от С.. В докладната записка е цитирана информация
от предходни проверки, свързана с жалби и сигнали за поведението му във връзка
с притежаваното оръжие по разрешение № 20140030887/18.02.2014г.
А.С. *** със заявление
вх.№304000-6192/06.11.2018г. (л.54), с което е поискал да му бъде издадено
разрешение за носене и съхранение на късоцевно бойно оръжие за спортни цели. По
преписката във връзка с исканото разрешение са приложени удостоверение за
съдебно-психиатрично освидетелстване №**********/18.10.2018г.; удостоверение от
Окръжна прокуратура - Бургас рег.№7759/19.10.2018г.; платежно за издаване на
разрешително от 23.10.2019г.; свидетелство за съдимост рег.№2844/23.10.2018г.; декларация
по чл.76, ал.4, т.2 от ЗОБВВПИ от 03.11.2018г.; лична карта (копие); диплома за
завършено средно образование, членска карта (л.64) за членство в Клуб по ловна
стрелба „Пиргос“.
Във връзка с
подаденото заявление е съставена докладна записка №304р-32755 с дата на
изготвяне 09.11.2018г. (л.57) за извършена проверка на място. Посочено е, че С.
е създал условия за съхранение на оръжието, а също и че за него няма данни за
противообществени прояви, за нарушения на обществения ред и за наложени мерки
по Закона за защита от домашно насилие. В хода на проверката и охранителното
обследване не са установени обстоятелства по чл.58,ал.1 от ЗОБВВПИ.
По делото е
представена докладна записка №304р-32753/12.11.2018г. (л.56) относно
извършено оперативно проучване на лице във връзка с разрешение за носене,
съхранение и употреба на късоцевно бойно оръжие. В докладната записка е
посочена информация за С., съдържаща се в автоматизираните информационни масиви
на МВР. В заключение е посочено, че към момента на съставяне на докладната
записка са налице данни, че той представлява оперативен интерес.
В резултат на
извършената проверка началникът на РУ-Несебър е постановил решение №304р-36789/31.12.2018г.
с което отказва издаването на исканото разрешение като посочва, че дисциплините
по състезания по ловна стрелба се извършват с дългоцевни ловни оръжия.
Решението е връчено лично на 07.02.2019г., видно от приложената разписка на
л.53 от делото.
С. е обжалвал
посоченото решение по административен ред пред директора на ОДМВР-Бургас с
жалба №304000-1301/15.02.2019г. Видно от докладна записка
№251р-7376/08.03.2019г., във връзка с подадената жалба е извършена проверка,
като са описани установените факти и обстоятелства. Като е съобразил
резултатите от извършената проверка, директорът на ОДМВР-Бургас постановил заповед
№251з-959/11.03.2019г., с която е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Недоволен от така
издаденото решение на началника на РУ-Несебър, С. оспорва същото в настоящото
съдебно производство с доводи за необоснованост и пряко противоречие с
материалния закон, като излага подробности във връзка с членството му в клуб по
ловна стрелба. Сочи още, че няма разлика в обстоятелствата, при които
разрешението е издадено през 2014г. в сравнение със заявлението за подновяване
през 2018г. Иска от съда да отмени обжалваното решение на началника на РУ-Несебър
и да върне преписката за ново произнасяне със задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона.
По делото е
представено решение №50/11.01.2019г., постановено по адм.д. № 898/2018г. на
Административен съд - Бургас, с което е отменено решение
№304р-16595/13.07.2017г. на началника на РУ-Несебър за отнемане разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за спортни
цели № 20140030905/18.02.2014г. и изземване на описаните в него огнестрелни
оръжия. По искане на жалбоподателя беше изискано и приложено и цялото дело.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е
депозирана от активно процесуално легитимирано лице, чиито права и законни
интереси са засегнати от оспорeния административен
акт. Субективното право на оспорване е реализирано в рамките на
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.149, ал.1 от АПК, вр. чл.83,
ал.6 от ЗОБВВПИ, с оглед на което съдът приема същата за
процесуално допустима.
Съдът, като
прецени доказателствения материал по делото в съответствие с изискванията на
чл.168, ал.1 от АПК относно предмета на съдебна проверка, намери оспорения
административен акт за законосъобразен, поради което и на основание
чл.173, ал.2 от АПК следва да остави жалбата без уважение.
Проверено
съобразно критериите по чл.146 от АПК, обжалваното решение е валиден
административен акт, издаден е при спазване на изискванията за форма и в
изпълнение на административнопроизводствените правила, както и при
правилно приложение на материалния закон.
По отношение
компетентността на издателя на решението, констатациите са за
наличие на териториална и материална компетентност на органа в лицето на
началника на РУ-Несебър, по постоянния адрес на жалбоподателя (арг. чл.83, ал.4, вр.чл.79, ал.1 от ЗОБВВПИ). Административният акт е издаден в съответствие с изискванията на
чл.59, ал. 2 от АПК за неговото съдържание, включително съдържа фактически и
правни основания, което води до неоснователност на твърдението в жалбата, че
оспореното решение е необосновано. Изрично в решението е изложено, че "Посочената от
С. причина — членуването в спортен клуб по ловна стрелба не обосновава
разрешаването на притежание на лично късо огнестрелно оръжие. Дисциплините по
състезания по ловна стрелба се извършват с дългоцевни ловни оръжия.", както и че същото се издава на основание чл.83, т.5
във връзка с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ.
Съдът не
установи съществени нарушения на административно производствените правила при
издаването на обжалвания акт, а и такива не се сочат в жалбата.
Жалбоподателят С. сочи,
че с решение №304р-16595/13.07.2017г. на началника на РУ-Несебър на основание
чл.153, т.6 и чл.155, във връзка с чл.58, ал.1, т.10, предложение първо от ЗОБВВПИ, му е отнето разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие и боеприпаси за спортни цели № 20140030905 - валидно до 08.12.2018г.,
издадено от РУ-Несебър, като са иззети посочените в него два броя късоцевно
огнестрелно оръжие "Рюгер". Съгласно чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ в
едномесечен срок преди изтичането на срока по чл.84, ал. 2 лицето,
получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия
и боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а, подава заявление по образец
за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния
началник на РУ на МВР, придружено от изрично посочени документи. С. твърди в
жалбата си, че към този момент цитираното решение на началника на РУ-Несебър не
е било влязло в сила (той е обжалвал същото по съдебен ред и не е било
постановено съдебно решение), поради което е изпълнил предвиденото в чл.87,
ал.1 от ЗОБВВПИ задължение да подаде в едномесечен срок преди това заявление за
подновяване на разрешението на 06.11.2018г. Според жалбоподателя след като е
изпълнил това си задължение в законоустановения срок; приложил е всички
необходими документи и не са налице обстоятелства, различни от тези, при които
е било издадено разрешение № 20140030887/18.02.2014г., отказът на
административния орган да поднови разрешението му е в пряко противоречие с
материалния закон, още повече, че към момента на обжалваното решение,
началникът на РУ-Несебър е знаел, че решение №304р-16595/13.07.2017г. е
отменено по съдебен ред с влязло в сила решение.
Съдът не споделя
изложените твърдения по следните причини:
Обжалваната
заповед не противоречи на материалния закон. Тя е издадена на основание чл.58,
ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, според който разрешения за придобиване и/или съхранение
на взривни вещества и пиротехнически изделия, както и разрешения за
придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина –
самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели,
колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на
разрешение.
За обосноваване на наличието на необходимост от
притежаване на късоцевно огнестрелно оръжие С. черпи
мотиви от решение №50/11.01.2019г., постановено по адм.д. №898/2018г. на
Административен съд - Бургас. С посоченото съдебно решение се отменя решение №304р-16595/
13.07.2017г. на началника на РУ-Несебър за отнемане на разрешителното на С. и
изземване на описаното в него оръжие. В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя посочи, че „с влязлото в законна сила съдебно
решение по административно дело № 898/2018 г. са се формирали между страните по
силата на присъдено нещо следните два факта – членство в лицензирана спортна
организация и възникващата като фактическо основание причина по чл.58 от ЗОБВВПИ за издаване разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси за
спортни цели.“ Съдът изразява
несъгласие с подобно твърдение. Съгласно чл.297 от ГПК влязлото в сила решение
е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения
и общини в Република България. Според чл.298, ал.1 от ГПК решението влиза в
сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание.
Безспорно е обаче, че то е задължително само във връзка с посочения в него
административен акт, а не и във връзка с акта, който се обжалва в настоящото
съдебно производство. Отмяната на решение №304р-16595/13.07.2017г. предполага
като последица връщането на разрешителното на С. и иззетите от него оръжия към
момента на влизане в сила на съдебното решение (04.02.2019г.), но това съдебно
решение няма за последица автоматично подновяване на разрешението на С. по
подаденото от него заявление по смисъла на чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ. Освен това
към 04.02.2019г. разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие и боеприпаси за спортни цели № 20140030905/18.02.2014г. е с изтекъл срок
на валидност.
Нормата на чл.87, ал.3 от ЗОБВВПИ изрично предвижда,
че разрешението по чл.87, ал.1 се издава по реда на чл.83 от ЗОБВВПИ, т.е. така
както се издава ново разрешение. Административният орган при извършването на
проверката за подновяване на вече издадено решение не е обвързан от
обстоятелствата, при които е било настъпило първоначалното разрешение.По
аргумент от чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ директорът на ГДНП на МВР или оправомощено
от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава разрешение
за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок
от подаване на заявлението. Независимо от употребената в закона терминология
"подновяване на разрешението", процедурата се извършва като при
първоначалното издаване на разрешение, предвид препратката на чл.87, ал.3 от
закона към чл.83 от ЗОБВВПИ, който регламентира реда за издаване на
разрешението. В този смисъл, дали в хипотеза на първоначално издаване на разрешение
или в хипотеза на подновяване на разрешението, лицето следва да докаже
необходимостта от притежаването на оръжие, т.е. тежестта на доказване на
съществуването на подобна необходимост е на жалбоподателя. В настоящия случай
съдът счита, че по делото не се представени доказателства, от които да е видно,
че за С. съществува необходимост да използва оръжие за спортни цели. При
аргументиране на своята теза съдът ще се позове и на писмени доказателства,
съдържащи се в приложеното адм.д. № 898/2018г. на Административен съд – Бургас,
приложено по делото по искане на жалбоподателя.
С.
твърди, че е налице основателна причина по смисъла на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, тъй като той членува в лицензирана
спортна организация от 2013г. до настоящия момент непрекъснато. В издаденото удостоверение
от 30.03.2018г. (л.8 от
адм.д. № 898/2018г. на АдмС- Бургас) се посочва, че за периода от
2013г. до момента на издаване на удостоверението, членството на С. в Клуб по
ловна стрелба „Пиргос“ – гр.Бургас (КЛС) е непрекъснато, като удостоверението е
подписано от председателя на клуба. По адм.д. № 898/2018г. на л.15 е
представена молба до управителния съвет на клуба за членство от А.С., съставена
на 29.11.2013г. Така посоченото удостоверение обаче противоречи на
представените копия от членска карта на С. (л.25 и л.64), от които се
установява, че същите не са заверени за 2014г. и за 2015г. Представената
членска книга (л.16 от
адм.д. № 898/2018г.) не се кредитира от настоящия съдебен
състав като доказателство, предвид направените поправки, зачертавания и др., от
които не може да се установи кое лице реално членува в клуба. Следователно,
няма безспорни доказателства за непрекъснато членство на жалбоподателя в клуба
за ловна стрелба. Действително, подобно условие липсва в нормативната база, но жалбоподателят
твърди, че именно членството му в този клуб обосновава необходимостта от
притежаване на късоцевно огнестрелно оръжие.
Според С. представената от него членска
карта за членуване в клуба и извлечението от публичния регистър на Министерството
на младежта и спорта за регистрацията на този клуб е достатъчно доказателство
по смисъла на чл.77, ал.1, изречение първо от ЗОБВВПИ (приложима
редакция ДВ, бр.103/28.12.2017г., в сила от 01.01.2018г.), съгласно който физически лица, кандидатстващи за разрешение за
придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за спортни цели, освен
документите по чл.76, ал.3, 4 и 7 представят и документ за членство от
съответната спортна организация по Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС).
Легалната дефиниция на термина спортна организация се съдържа в чл.11 от ЗФВС (приложима
редакция ДВ, бр.86/18.10.2018г., в сила от 18.01.2019г.). Не е спорно между страните, че клуба за ловна
стрелба е юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на
общественополезна дейност, регистрирано с №008/22.05.2007г. в Централния
регистър при министерството на правосъдието (л.10 от
адм.д. № 898/2018г. на АдмС- Бургас); както и че той е вписан в регистъра
на спортните клубове при Министерството на младежта и спорта (л.7). Съдът
извърши служебна проверка в Търговския регистър на Република България, като по
партидата На КЛС са посочени следните цели: “Развитие
на спорта ловна стрелба в гр.Бургас и утвърждаването му като център на този
спорт за региона, подготовка на състезатели в спортните дисциплини
"Скийт", Трап" и "Силует" за участие в турнири от
държавния спортен календар, създаване и осигуряване на финансиране на
представителен отбор на клуба, създаване и изграждане на състезатели в
младежките възрасти, пълноправно членство в Българската спортна федерация по
ловна стрелба, повишаване спортно-стрелковите умения на своите членове, а така
също и на всички любители на ловната стрелба, които желаят да практикуват този
спорт, съдействие за увеличаване масовостта на практикуващите ловната стрелба
сред гражданите.“ Следователно, клубът се развива и подготвя състезатели за спортните
дисциплини "Скийт", Трап" и "Силует", за които е
ноторно, че се използва дълго гладкоцевно оръжие.
Жалбоподателят обаче е поискал разрешение на късо нарезно
оръжие – пистолет, с който ловна стрелба не се практикува.
Правилно
административният орган е достигнал до извода, че дисциплините по състезания по
ловна стрелба се извършват с дългоцевни ловни оръжия. Макар и да членува в
посочения клуб за спортна стрелба от 2013 г. (неясна остава началната дата на членството на С., но при всички
случаи е след 29.11.2013г.) съдът не установява, че именно
спортните цели са причина той да желае подновяването на разрешението за
притежаване на късоцевно огнестрелно оръжие тъй като С. не ангажира никакви
доказателства в тази насока. Осъществяването на дейностите по ЗОБВВПИ показват
висок риск от обществена опасност и следва да бъдат мотивирани от сериозни
причини. Членуването в клуб по ловна стрелба не е основателна причина по
смисъла на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ и само по себе си не може да обоснове
необходимост от подновяване на разрешението за късо нарезно оръжие. Притежаването на такова оръжие не е
предпоставка за упражняване на този вид спорт, не само защото същият се
осъществява с ловни оръжия, между които не попада късото нарезно
оръжие, а и защото съответните стрелкови клубове разполагат със служебни
оръжия, което предоставят за ползване на своите членове, а съгласно
разпоредбата на чл. 58, ал.3 от ЗОБВВПИ физическо лице може да употребява огнестрелно оръжие и
боеприпаси за него без разрешение за носене и употреба само на стрелбище с
учебна или спортна цел под ръководството на правоспособен инструктор или
треньор. На практика искането на жалбоподателя за подновяване на разрешението
не е обосновано по несъмнен начин, както изисква закона и той не е ангажирал
категорични доказателства в тази насока – тренировъчна програма, тренировъчен
план, график от спортен календар, данни за участие в организирани турнири и др.
Следователно липсват доказателства, че С. желае системно и последователно да
упражнява този спорт, като следва да се съобрази и факта, че той живее
постоянно в гр.Свети Влас, а клубът се намира в гр.Бургас. На практика не е
налице обективна пречка жалбоподателят да упражнява и да се развива в областта
на спортната стрелба, като използва огнестрелно оръжие и боеприпаси на
съответното стрелбище със спортна цел под ръководството на правоспособен
треньор. (Вж.
решение № 3480 от 12.03.2014г. на ВАС по адм.д. № 14591/2013г., VII о.,
докладчик съдията Даниела Мавродиева, решение № 7758 от 9.06.2014г. на ВАС по
адм. д. № 47/2014г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова, решение № 8463
от 05.06.2019г. на ВАС по адм. д. № 440/2019г., VII о., докладчик председателя Павлина
Найденова.)
Съгласно чл.6, ал.3, т.3 от ЗОБВВПИ, за граждански цели – самоотбрана,
лов, спортни дейности, учебни стрелби, колекциониране и като реквизит за
театрални, филмови и други постановки, могат да се придобиват и съхраняват
огнестрелни оръжия за спортни дейности - всички видове късоцевни и дългоцевни
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, необходими за осъществяване на
съответната спортна дейност. В случая съответната спортна дейност е ловна
стрелба, за която в целите на сдружението е посочено, че се развиват три
дисциплини - "Скийт", Трап" и "Силует", за които се
изисква използването на различни видове дълго гладкоцевно
оръжие, а не такова с къса нарезна цев, каквото е
разрешено оръжие „Рюгер“. Следователно, макар и с
оскъдни мотиви, правилно административният орган е достигнал до извода, че за
състезания по ловна стрелба се изпозват дългоцевни ловни оръжия. Още веднъж
следва изрично да се подчертае, че административният орган, който трябва да
извърши подновяването на процесното разрешително, не е обвързан с
обстоятелствата, при които това първоначално разрешително е издадено, нито с
мнението на друг съдебен състав при обоснованата по-горе липса на сила на
присъдено нещо.
Предвид всичко
изложено, настоящата жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, тъй
като не са налице основания за отмяната и по настоящото производство безспорно
са установени материалноправните предпоставки за постановяване на оспорения
отказ. При този изход на съдебното производство в полза на жалбоподателя
разноски не се следват.
Мотивиран от това и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение жалбата
на А.С.С., ЕГН-**********,***, срещу решение №304р-36789/31.12.2018г.
на началника на Районно управление - Несебър при ОДМВР-Бургас
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
СЪДИЯ: