№ 18384
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20231110114272 по
описа за 2023 година
Предявени са пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за установяване
съществуването на цена на доставена топлинна енергия, такса за дялово разпределение и за
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение
на този договор е доставил за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. на ответниците топлинна
енергия, а последните не са заплащали дължимите за нея суми в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Поради тази причина се дължала и лихва за забава.
При тези твърдения иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат при
условията на разделност (3/4 за Г. Х. С. и ¼ за А. И. С.) сумата 1044,19 лв. – главница,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.12.2022 г., до окончателното
изплащане и сумата 17,09 лв. за дялово разпределение за периода от м.11.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.12.2022 г., до окончателното им
изплащане; сумата от 251,06 лв. – законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.01.2020 г. – 23.11.2022 г., както и сумата от 3,83 лв. – законна лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2019 г. – 23.11.2022 г..
1
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК от ответниците е депозиран отговор на исковата молба, в който
оспорват исковете при твърдения за извършено плащане на претендираните суми, във
връзка с което представят доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят относно фактите.
Възраженията на ответниците, обективирани в молба от 30.05.2023 г. са, че претендираните
от ищеца вземания са погасени чрез плащане след депозиране на исковата молба, който факт
не се оспорва от ищеца.
Извършеното плащане е факт, настъпил след предявяване на иска и съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът не само може да вземе предвид този факт, но е длъжен да го
прецени в решението си по същество, тъй като доводите и възраженията във връзка с него
ще бъдат преклудирани с влизането на съдебното решение в сила. С оглед установеното
плащане съдът намира, че предявените искове са неоснователни, защото с осъщественото
плащане от страна на ответниците е погасено цялото задължение на потребителите за
стойността на доставената топлинна енергия и разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Относно разноските: Тъй като плащането на претендираните суми е извършено след датата
на депозиране на исковата молба, поради което и не може да се приеме, че ответниците не са
дали повод за завеждане на делото (чл. 78, ал. 2 ГПК) и следователно дължат разноските,
направени от ищеца в производството, чийто размер е 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 151 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Я..“ № .., против А. И. С., ЕГН **********, с адрес: ж.к.“Др.“, бл... вх.. ет.1,
ап.20 и Г. Х. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.“С..“ № ., вх.. ет.3, АП., искове по
чл.422, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че
ответниците дължат при условията на разделност (3/4 за Г. Х. С. и ¼ за А. И. С.) сумата
1044,19 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.12.2022 г., до
окончателното изплащане и сумата 17,09 лв. за дялово разпределение за периода от
м.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.12.2022 г., до
2
окончателното им изплащане; сумата от 251,06 лв. – законна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.01.2020 г. – 23.11.2022 г., както и сумата от
3,83 лв. – законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
31.12.2019 г. – 23.11.2022 г., и искането за присъждане на разноски по делото за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, като погасени чрез
плащане
ОСЪЖДА А. И. С., ЕГН **********, с адрес: ж.к.“Др.“, бл... вх.. ет.1, ап.20 и Г. Х. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул.“С..“ № ., вх.. ет.3, АП. да заплатят на „Т С” ЕАД, ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я..“ № .., на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата 100 лева - разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3