Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….…./…………07.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдия М.Недкова
въззивно гражданско дело № 1160 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 17273/15.06.2017 г., подадена от Д.Т.Д. – Р.,
чрез адв. Д.Р., срещу постановление от 31.03.2017г. за прекратяване на
производството по изпълнително дело № 20157180400377 по описа на ЧСИ Станимира
Данова.
В жалбата се излагат съображения за нищожност на постановление от
31.03.2017 г., евентуално за неговата неправилност. Твърди се неистинност на
датата и съдържанието на протокол за извършено погасяване от 04.01.2016 г. Сочи
се наличието на непогасено вземане за законна лихва, поради което счита, че не
са били налице предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство. Твърди
се, че по изпълнително дело 20157180400615 дългът бил изплатен преди
изготвянето на запорното съобщение, поради което не
се дължали разноски по изпълнението и не са налице предпоставки за налагането
на запор на вземането на взискателя по настоящото изпълнително дело.
Въззиваемата страна К.П.Р.,
чрез адв. Х.С., изразява становище за неоснователност
на жалбата срещу постановлението за прекратяване на изпълнителното
производство. Претендира присъждане на разноски в производството.
Съобразно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 от ГПК са приложени мотиви на съдебния
изпълнител във връзка с депозираната жалба.
Съдът, като съобрази данните по изпълнителното дело и направените
оплаквания, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК, взискателят може да обжалва спирането, прекратяването и
приключването на принудителното изпълнение.
Правото на жалбоподателя да обжалва действията на съдебния изпълнител произтича
пряко от разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК, като срокът за подаване
на жалбата е определен в разпоредбата на 436, ал. 1 от ГПК. Макар жалбата да е
депозирана на 15.06.2017г. ,доколкото се
касае за процесуална норма приложима е разпоредбата на ГПК в редакцията от ДВ
бр. 86 от 27.10.2017г.
В настоящия случай, от материалите по изпълнителното дело се
установява, че взискателят е узнал за изготвеното
постановление за прекратяване на изпълнителното производство на 12.06.2017 г. Жалбата
е депозирана на 15.06.2017 г. – в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че жалбата е допустима и подлежи на
разглеждане от състав на Варненския окръжен съд.
За да се произнесе, съставът
на ВОС съобрази:
Изпълнителното
производство е образувано на 27.02.2015 г. по молба на Д.Т.Д. – Р. срещу К.П.Р.
за събиране на вземане в размер на 812,58 лева, със законна лихва от
30.0.8.2012 г. до окончателното плащане, съставляваща част от общото вземане в
размер на 3021,56 лева по изпълнителен лист № 2545 от 26.03.2015 г., издаден по гр. дело № 12596/2012
г. по описа на ВРС.
ПДИ е връчена на
длъжника на 05.08.2015 г., като в същата е посочено, че размерът на дълга
възлиза в общ размер на 1687,40 лева, от които главница 812,58 лева, законна
лихва 244,26 лева, присъдени разноски 350 лева и 280,56 лева такси по ТТР към
ЗЧСИ, дължими към 13.08.2015 г.
По искане на
взискателя е наложен запор на банкова сметка *** недвижим имот.
На 19.08.2015 г.
длъжникът е депозирал искане за прекратяване на изпълнителното дело, като е
посочил, че дългът е изплатен преди образуване на изпълнителното производство,
за което е приложил покана за доброволно изпълнение по изп.
дело № 20147190400017 на ЧСИ Станислава Янкова, платежни документи от 23.05.2014
г., 20.06.2014 г., 22.07.2014 г., 22.08.2014 г. 23.09.2014 г., 23.10.2014 г.
24.11.2014 г., 23.12.2014 г. и 24.03.2015 г., Решение № 416/20.01.2015 г. по
гр. дело № 2198/2014 г. на ВКС, Решение № 2628/12.12.2013
г. по гр. дело № 3136/2013 г. на ВОС.
С разпореждане от
23.09.2015г. ЧСИ е отказал да прекрати изп.
производство, като е посочил, че същото се води за непогасената част от общото
вземане в размер на 3021,56 лева, след приспадане на извършените плащания по изп. дело № 17/2014 г. а ЧСИ Станислава Янкова.
С разпореждане от
26.10.2015 г. е насрочен опис и оценка на имот за 26.11.2015 г., като са
определени дължимите такси.
С молба от
24.11.2015 г. длъжникът е поискал спиране на изпълнението, на основание чл.
454, ал. 1 от ГПК, като е представил доказателства за внесена сума в размер на
544,00 лева, представляваща 30% от дълга.
С разпореждане от
25.11.2015г. ЧСИ е спрял принудителното изпълнение, на основание чл. 454 от ГПК.
Съставен е
протокол от 04.12.2015 г. за извършено погасяване.
По изпълнителното
дело е налично преводно нареждане за внесена от длъжника К.П.Р. на 12.12.2015 г. по сметка на ЧСИ сума в размер на 798,20 лева.
За извършеното плащане е съставен протокол от 15.12.2015 г. за извършено погасяване.
С молба от
15.12.2015г. длъжникът е поискал спиране на изпълнителното производство, поради
открито производство по чл. 247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа
грешка в изпълнителен лист № 2545. За удостоверяването на този факт е представено
разпореждане от 04.12.2015 г. по гр. дело № 12596/2012 г. на ВРС.
По изпълнителното
делото са налични платежни документи за внесени суми от длъжника по сметка на
ЧСИ, както следва: сума в размер на 182,00 лева на 21.12.2015 г.; сума в размер
на 798,20 лева на 04.01.2016 г.; сума в размер на 231,89 лева на 30.12.2016 г.
Съставен е протокол от 04.01.2016 г. за извършено погасяване.
С молба от
3626/29.03.2017 г. длъжникът е поискал от ЧСИ да прекрати изпълнителното
производство и да вдигне наложения запор на банкова сметка, ***, е внесената
сума по изпълнителното дело значително надхвърля размера на дълга и е поискал
връщане на надвнесени суми.
С обжалваното
постановление от 31.03.2017г. ЧСИ е прекратил изпълнителното дело, като е
приел, че дългът е напълно погасен. Разпоредено е
вдигане на наложените обезпечителни мерки след влизане в сила на
постановлението за прекратяване.
След преценка на
събраните по делото писмени доказателства, настоящият състав, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представените доказателства по делото се установи, че
посредством внесената от длъжника сума от 544 лева на 24.11.2015г. е извършено погасяване
на такси и разноски по изпълнението в размер на 127,24 лева, погасени са
напълно направените до този момент авансови разноски от взискателя в размер на
99,85 лева, като и е погасена част в размер на 316,06 лева от адвокатското
възнаграждение в размер на 350 лева.
Платената от длъжника сума от 798,00 лева на 12.12.2015г. е послужила за погасяване на такса по т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ в размер на 88,31 лева от общо дължимата в размер на 161,76 лева,
погасяване на част от 477,14 лева от главницата в размер на 812,58 лева, както
и на погасяване на част от 231,90 лева от законната лихва в размер на 272,30
лева, дължима върху главницата от 812,58 лева за периода от 30.08.2012 г. до
15.12.2015 г.
Длъжникът е внесъл на 07.12.2015 г. по сметка на ЧСИ сума
в размер на 75,19 лева, с която е погасена останалата част от адвокатско
възнаграждение възлизащата на 33,94 лева и остатъка в размер на 40,40 лева от дължимата лихва върху главницата от 812,58 лева
за периода от 30.08.2012 г. до 15.12.2015 г.
Длъжникът е извършил плащания на сума в размер на 182,00
лева на 21.12.2015 г., сума в размер на 798,20 лева на 04.01.2016 г. и сума в
размер на 231,89 лева на 30.12.2016 г. Внесените от длъжника суми значително
надхвърлят размерът на останалият дълг.
Към дата 04.01.2016 г. по сметката на ЧСИ са били внесени
достатъчно средства за пълно погасяване на задължението на длъжника, поради
което същият е съставил именно към тази дата протокол за извършено погасяване,
с който е установил пълното погасяване на дълга.
Недопустимо е в рамките на настоящото производство да
бъде оспорвана по реда на чл. 193 от ГПК истинността на протокол за извършено
погасяване от 04.01.2016г. Производството по чл. 193 от ГПК е приложимо за
оспорване на представените от страните документи в исков процес. В настоящия
случай, не се касае за представен от страните документ – оспорваният протоколът
съставлява акт на съдебния изпълнител, за който законодателят не е предвидил
възможност за обжалване.
Неотносими към предмета на
обжалване са твърденията за извършени плащания на дълга, предмет на изпълнително
дело № 20157180400615 на ЧСИ Станимира Данова. В настоящото производство не
следва да бъде изследвано наличието на предпоставките за налагането на запори
по горецитираното изпълнително дело, доколкото
предмет на разглеждане е жалба против действия на ЧСИ по изп. дело №
20157180400377.
Неоснователни са оплакванията в жалбата за неправилно
определяне на размера на задължението за законна лихва върху главницата. Правилно
ЧСИ е определил размера на дължимата законна лихва, възлизаща на 272,30 лева върху
главницата 812,58 лева за периода от 30.08.2012 г. до 15.12.2015 г. (датата на
извършено частично плащане по главницата). След тази дата се дължи законна
лихва само върху останалата неплатена част от главницата, т.е. към 04.01.2016г.
правилно ЧСИ е начислил законна лихва върху непогасената главница от 335,44
лева за периода от 15.12.2015 г. до 04.01.2016 г. Именно тази дата съдът
приема, за датата към която длъжникът е бил внесъл по изпълнителното дело сума,
достатъчна да покрие пълния размер на задължението му, поради това и към този
момент следва да бъдат изчислени дължимите от него лихви и разноски по
изпълнението. Към тази дата и ЧСИ е съставил протокол, съобразно който е
установил пълното погасяване на дълга.
Макар в протокола да не се съдържа изявление на ЧСИ за
погасяване на дължимата лихва от 40,40 лева и на
остатъка от адвокатско възнаграждение в размер на 40,03 лева, по изпълнителното
дело са внесени достатъчно парични средства, които да покрият и тези
задължения.
Извършената констатация за погасяване на дълга към 04.01.2016
г. обуславя наличието на предпоставките за приключване на изпълнителното
производство. Приключване (завършване) на изпълнителното производство е налице,
когато се предприеме крайно действие, насочено към удовлетворяване на
взискателя. При погасяването на вземанията по изпълнителния титул,
изпълнителният процес е достигнал своя нормален логичен завършек, поради което
същият следва да бъде приключен от съдебният изпълнител, поради настъпване на
погасителният юридически факт – плащане на задължението.
Издаденото от ЧСИ разпореждане, имащо характер на постановление
от 31.03.2017 г. само констатира (прогласява) настъпилото приключване на
изпълнителното производство, поради което обжалваното постановление е
законосъобразно и правилно. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че
същото има характер на постановление за разноските. С обжалваното постановление ЧСИ не
„прекратява„ изп.производство по смисъла вложен в
чл.433 ал.1 от ГПК, а само „приключва“ производството поради прието от нето
пълно плащане на всички задължения по издадения изп.лист.
По изложените мотиви,жалбата на Д.Т.Д. – Р. е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение.
Въззиваемият К.П.Р., чрез адв. Х.С., с отговора на жалбата, е заявил претенция за
присъждане на разноски в настоящото производство,съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК, а именно сумата от
200 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Извършването на разноски в претендирания размер е
установено посредством представен договор за правна защита и съдействие №
306256 от 27.11.2017 г., съдържащ разписка за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева, поради което и на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, в полза на въззиваемия следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 200 лева.
С изложените
мотиви,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба № 17273/15.06.2017 г.,
подадена от Д.Т.Д. – Р., чрез адв.
Д.Р.,
в качеството на взискател по изпълнително
дело № 20157180400377 по описа на ЧСИ Станимира Данова,рег.№ 718 в КЧСИ, срещу Постановление от 31.03.2017г.за прекратяване/приключване/ на изпълнителното производството.
ОСЪЖДА Д.Т.Д. – Р., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на К.П.Р., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер на 200
лв. /двеста лева/, представляваща направени разноски пред ВОС, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да се изпрати
на ЧСИ Станимира Данова,рег.№ 718 в КЧСИ, по изп.дело №
20157180400377, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.