Решение по дело №16226/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 554
Дата: 24 януари 2019 г. (в сила от 27 ноември 2020 г.)
Съдия: Маргарита Апостолова Георгиева
Дело: 20171100116226
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№....

 

гр.София, 24,01,2019год.

 

СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                            СЪДИЯ:  МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

 

При участието на секретаря Красимира Г. като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 16226 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от В.Ж.В., действащ чрез своя настойник Ж.В.В. срещу „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, обективно съединени искове, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати:

1.-47500,00лв., застрахователно обезщетение за имуществени вреди за болногледачи и придружители, за периода от 01,05,2016год. до 01,12,2017год., /по 2500,00лв.-месечно-съдът намира посочването на сумата от 45000лв. да е техническа грешка, тъй като с оглед броя на месеците за релевирания период -19 и месечно претендираната сума общия размер на  вземането е 47500лв./, ведно със законната лихва върху всяко месечно вземане, считано от 25,04,2016год. до окончателното изплащане на сумата;

2.-сума от 2500,00лв., считано от 01,12,2017год. до изчерпване на застрахователното покритие за едно лице, представляваща обезщетение за имуществени вреди за болногледачи и придружител за бъдещ период, ведно със законната лихва върху всяко месечно плащане, считано от първото число на съответния месец до окончателното им изплащане;

3.сума от 92260лв., обезщетение за имуществени вреди, представляващи извършени разходи за ежедневно рехабилитационно лечение, кинезитерапия и раздвижване, за периода от 25,04,2016год. до 31,11,2017год., ведно със законната лихва, считано от края на месеца, за който е дължима сумата  до окончателното им изплащане/ уточнени по молба от 05,10,2018год./;

Процесните обезщетения за имуществени вреди се претендират по повод настъпило на 14,02,2016год. пътнотранспортно  произшествие. Излагат се съображения, че на 14,02,2016год., около 19:10 часа, в гр. София, по бул. „Арсеналски“, посока на движение от бул. „Черни връх“ към ул. „Богатица“, в района на кръстовището, образувано с ул. „Зорница“, А.Й.Р., управлявайки лек автомобил Лексус ИС250, с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, като не пропуснал преминаващия на пешеходна пътека ищец и осъществил удар с него. Посочва се, че делинквентът  е признат за виновен съгласно протоколно определение от 18,10,2016год., постановено от СРС, 132 с-в. по НОХД № 14735/16год., с което е одобрено постигнато споразумение. Твърди се, че вследствие на произшествието, ищецът претърпял сериозни телесни увреждания, довели до трайно влошаване на здравословното му състояние. Навеждат се доводи, че вследствие на произшествието той е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в извършени и бъдещи разходи за лечение и рехабилитация. Поддържа се, че гражданската отговорност на водача на процесното МПС е застрахована при ответното дружество.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

Ответникът-„ДЗИ О.З.“ЕАД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че по делото не е доказано извършването на сочените разходи. Поддържа, че разходите за лечение, рехабилитация и болногледач са значително завишени. Счита, че не дължи законна лихва и разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото дружеството не е канено да заплати застрахователно обезщетение по реда на чл. 380 от КЗ.

Съобразно изложеното е заявено становище  за отхвърляне на  исковата претенция. Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С  решение  №3338/16,05,2017год. , постановено по гр.д.№5261/2016год. по описа на  СГС, І ГО, 14 състав, влязло в сила на 18,07,2017год. е ангажирана отговорността на ответното дружество за  претърпени от  ищеца неимуществени вреди  относно соченото противоправно деяние от 14,02,2016год. Ето защо и  съобразно чл. 297 от ГПК е налице сила на присъдено нещо по отношение на релевантните обстоятелства налице ли е осъществено виновно противоправно деяние  от водача А.Й.Р. във връзка с ПТП, относно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност, възникнало между ответника и прекия причинител на вредата, както и относно обстоятелствата установени от съдебния състав за липса на  предпоставките на чл.51, ал.2 от ЗЗД. В този смисъл / Решение №106/11,07,2017год.  по т.д.№60381/2016год. на І ГО на ВКС постановено по реда на чл.290 ГПК/.

Спорно в  настоящото производство е наличието на претърпени от  пострадалия  имуществени вреди.

Представен е договор от 25,04,2016 г., сключен между Ж.В.В., в качеството му на настойник на В.Ж.В. от една страна и В.С.Б. - от друга /л. 61/, по силата на който последният се е задължил да предоставя процедури по възстановяване на ищеца. Уговорено е възнаграждение в размер на 70 лв. на процедура с продължителност от 60 мин.

Представени са отчети за извършени рехабилитационни услуги по договора за периода 04.2016 г. – 11.2016 г. /л. 78/, както и разписки-отчет /л. 63 и сл./ и банкови документи /л. 74 и сл./ за заплатени за тези услуги суми.

От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза /л. 125/, неоспорено от страните и прието от съдът, което като компетентно и обективно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, се установява, че вследствие на процесното ПТП, ищецът е претърпял черепно-мозъчна травма състояща се от следните компоненти: дифузна аксонална травма; тежка по степен на тежест контузия на мозъка с продължително безсъзнателно състояние/кома/; лекостепенен мозъчен оток; множество контузионно-хеморагични огнища двустранно челно-базално и темпоро-базално; контузионно-кръвоизливни огнища в базалните ядра в десно-лентикуларното ядро и корпус калозум/мазолестото тяло/; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в дясна теменна област на мозъка; травматичен кръвоизлив в задните рога на двете странични мозъчни стомахчета; линейно счупване на лява слепоочна кост и двустранно счупване на средна черепна ямка; счупване на горна и лява странична стена на лява орбита и на предна черепна ямка; счупване на дъгата на лява скулна кост на черепа; травматичен кръвоизлив в мастоидните клетки двустранно, етмоидалните клетки и десния максиларен синус. Произшествието е причинило на ищеца и авулзивно счупване/откъсване на фрагмент от костта/ на медиалния кондил/израстък/ на лява бедрена кост; разкъсно-контузни рани на дясна ръка и лява хълбочна област; контузия на лява глезенна става.

От множествените травматични контузионни увреждания в мозъчния паренхим е налице тежка, трайна отпадна неврологична симптоматика, изразяваща се в: квадрипирамиден синдром /намалена сила и скорост за движенията в четирите крайника/, по изразен за леви крайници- ръката е плегична, крака с тежка пареза; спастично повишен мускулен тонус, контрактури в мускулите на лява и дясна ръка; невъзможна самостоятелна походка, както и нестабилност при опит да се движи с чужда помощ; дискоординационен синдром/нарушена координация/; нарушение в когницията- паметта, внимание, реч, праксис, гнозис, като е уточнено когниция да е всяка една познавателна дейност на човека, всяко знание, мнение или поведение касаещо средата, себе си и собственото поведение. Когнитивните умения са свързани с това как човек разбира света и действа в него.

Изложено е становище, че трайната, тежка отпадна неврологична симптоматика при ищеца го прави абсолютно зависим от чужда помощ в действията от ежедневието и той не може да се самообслужва самостоятелно. Поради нарушените когнитивни способности той сам не може да извършва каквато и да е по сложност задача. Говорът е дизартричен, дисфоничен на моменти трудно разбираем, което затруднява комуникацията му с околните. Ищецът ще се нуждае от чужда помощ и постоянни грижи, както и от придружители през целия си жизнен път. Ищецът не може да се движи самостоятелно физически при тежката отпадна неврологична симптоматика а поради когнитивните нарушения се предполага, че ще има и моменти на дезориентация. Налица са и затруднения когнитивни нарушения /памет, внимание, реч, праксис, гнозис/, които ще присъстват до края на живота на ищеца. Ищецът е зависим от чужда помощ във всички дейности от ежедневието - лична хигиена, хранене, обличане, придвижване, като тя ще е необходима до края на жизнения му път.  

С оглед установените увреждания е изразено становище лявата ръка да е в нефункционално състояние - няма движение в раменната става, предмишницата е флексирана към торса, китката и пръстите са в контрактура. Дясната ръка - няма движение в раменната става, предмишницата има ограничен обем на движение и трудно се отнася до устата. По отношение на долните крайници за ляв крак се сочи на еластична тежка пареза, а десен крак е с дискоординационни прояви, с нарушена дорзална флексия в глезенната става. Ръцете няма да могат да поемат помощно средство/канадка/. Десният крак е с дискоординационна проява и висящо ходило, а ляв крак е в тежка спастичана пареза, т.е. нито един от долните крайници няма да може да поеме тежестта на торса и да влезе във функция на „патерица“ на заключен крак, от което следва, че самостоятелна походка с помощно средство не може да се очаква.

Ищецът следва да провежда ежедневни рехабилитационни процедури, които целят да подържат мускулната му маса, за да не се стигне до пълна и дефинитивна контрактура и спастицитет, тоест да се избегне декортикационната поза. Налице е нужда и от подържане на когнитивните функции. В заключението се посочва, че ищецът се нуждае от рехабилитатор за физическото тяло и психолог за когнитивните функции, като в случай, че не се подържа рехабилитационен постоянен режим, в бъдеще ще се появят контрактури в крайниците и състоянието ще се върне до ниво - изходно. Посочва, че пазарните цени за рехабилитационни услуги са в размер между 30 – 100 лв. дневно.

От заключението на назначената по делото съдебносчетоводна експертиза /л. 132/, неоспорено от страните и прието от съда, което като компетентно и обективно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, се установява, че съгласно ПМС № 22 от 26,01.2017г. , §4, „субсидираното от държавния бюджет трудово възнаграждение наети на минимална работна заплата по програми за заетост по ЗНЗ, се определя от 1 януари 2017г. в размер на 460 лв. за пълен работен месец при осемчасов работен ден и 2.78 лв. часова работна заплата.”. Почасовото трудово възнаграждение на лицата, включени в програмите през 2018г. е 3.07лв., съгласно приетия НПДЗ през 2018 г., което отговаря на MP3 в сила от 01.01.2018г. 510.00 лв. Съгласно приетите прагове на минимален осигурителен доход за заетите лица по трудови правоотношения съгласно КТ, за длъжностите болногледач е код по НКПД 5321-1001 и личен асистент е код по НКПД 5322-1002, минималния осигурителен доход за 2017г. е 460.00лв., а за 2018г. -510.00лв.

При спазване на нормите на трудовото законодателство, за денонощно обслужване на лице в тежко състояние са необходими 4 броя заети лица като болногледачи. Вещото лице посочва, че брутното месечно възнаграждение за 4 броя заети лица за пълен работен месец при 8-часов работен ден, за 2017г. е в размер на 1840.00 лв., за 2018г. е 2040.00 лв., без добавки за извънредно полагани грижи и грижи в празнични и почивни дни. Експертизата установява, че за 5-годишен период назад, считано от 01,12,2017 г., минималният осигурителен доход за икономическа дейност: медико-социални грижи, и спрямо средната работна заплата за страната, осигурителният доход за 1 лице заето за този вид дейност възлиза на 22673,00 лв., а за 4 човека : 90692,00 лв.

Общата сума на средните работни заплати за страната за същия период / за 1 лице/ е 54194,00 лв. Четирикратния размер на тази сума е 216776,00 лв. За 5-годишен период напред по прогнозни данни осигурителния доход за 1 лице за 5 години е 36230,00 лв., за 4 лица : 144920,00лв. като посочените суми са „изключително ориентировъчни“. Експертизата установява, че заплатените от ищеца суми за рехабилитация за периода от 25.04.2016г. до 30.11.2017г. са общо в размер на 92260,00 лв.             За периода от 25.04.2016г. до 31.11.2017г. са извършени общо 1318 броя рехабилитационни процедури, за които е заплатено общо в размер на 92 260.00 лв. Съгласно представените по делото документи, за периода от 25.04.2016г. до 31.11.2017г. дневно са извършвани от 2 или 3 броя процедури от рехабилитатора. Процесните услуги се предоставят и от доставчици на този вид услуги - търговски дружества, включени в списък към АСП. Получаването на този вид услуги от тях - болногледачи и придружители е по договаряне в зависимост от тежестта на състоянието на обслужваното лице като за осемчасов режим на обслужване цената на  услугата е от 25 до 40 лв. на ден, или от 750 до 1200 лв. на месец, без допълнително заплащане за празнични и почивни дни. В заключението е изложено, че В.Ж.В. към 10.08.2018. в ТП на НОИ - София град не са представяни документи за изплащане на парични обезщетения.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св. И.С.В.– майка на ищеца, чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, се установява, че ищецът е бил изписан от болницата в кома и обездвижен. Това наложило свидетелката да напусне работа, за да може да полага грижи за него. Дава показания, че поради това че не могла да се справя сама, се наложило да помагат и родителите на мъжа ѝ. Ищецът е бил с памперси, наложило се да му бъде правен тоалет и основно измиване. Ищецът първоначално се е хранил с гастростома, като по този начин е приемал и течности и лекарства. Бил с декубитални рани, като една от тях била особено сериозна. Рехабилитатор започнал да посещава ищеца всеки ден след изписването му от болницата. Ползването му ежедневно се налагало защото това била специализирана услуга, която тя и другите членове от семейството на ищеца не можели да извършват. Ищецът не може да предвижва сам, да се храни, да пие вода, да посещава тоалетната, както и да изпълнява и най-елементарни движения, като при всички тези дейност имал нужда от помощ. Грижите за него били денонощни. Посочва, че към момента рехабилитатора го учил да става и сяда. Свидетелката заедно с бабата и дядото на ищеца не успявали да го повдигнат, това ставало единствено с участието на баща му. Извеждали го навън с инвалидна количка и автомобил. Обикновено за ищеца полагали грижа четири души – свидетелката, съпругът ѝ, неговите родители, както и братята на баща му когато имали възможност.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв. чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие  на  предвидените пет законови предпоставки,  а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал. 2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

С оглед постановеното между страните решение, с което е ангажирана отговорността на застрахователя за  неимуществени вреди, съдът намира елементите от фактическия състав на правната норма да са установени.

По отношение на иска за изплащане на обезщетение за имуществени вреди за болногледачи и придружители за периода от 01,05,2016 г. до 01,12,2017г.:

 От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза бе установено, че ищецът е зависим от чужда помощ във всички дейности от ежедневието-лична хигиена, хранене, обличане, придвижване, като тя ще е необходима до края на жизнения му път. Касае се за изключително тежко физическо състояние, което изключва самостоятелното извършване и на най-елементарни движения. В този смисъл, следва да се приеме, че ищецът е имал категорична нужда от денонощно съдействие от болногледачи и придружители в процесния период/ установено и от ангажираните гласни доказателства/.

От заключението на назначената по делото съдебносчетоводна експертиза, се установява, че при спазване на нормите на трудовото законодателство, за денонощно обслужване на лице в тежко състояние са необходими 4 броя заети лица като болногледачи.

Излагат се твърдения, че ищецът е бил гледан от родителите си и негови възходящи –баба и дядо. Разходите, свързани с лечението на пострадалия и полагането на необходимите за него грижи, представляват пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане. Такива разходи могат да бъдат заплащането на възнаграждение на болногледач, когато това се налага. Възможно е полагането на грижите за увреденото лице да се осъществява от член на семейството или друг близък сродник, например възходящ, съпруг, низходящ, който по тази причина е принуден да не работи и е останал без трудово възнаграждение. В този случай също се дължи заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на необходимото възнаграждение за болногледач /Решение № 163 от 31.10.2013 г. по т. д. № 82/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, както и т. 4 от Постановление № 4 от 30.10.1975 г. по гр. д. № 5/1975 г., Пленум на ВС./

В конкретния случай, от депозираните по делото свидетелски показания се установи, че майката на ищеца е напуснала работа, за да може да се грижи за него. Бе установено също така, че грижи са били полагани от поне четирима души – неговите майка, баща, баба и дядо, като от показанията на свидетелката се установява, че при възможност, грижи са полагали и други роднини на ищеца. С оглед изложеното, на ищеца се дължи заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на необходимото възнаграждение за четирима болногледачи и придружители.

Що се касае до размера на дължимото обезщетение за болногледачи и придружители за разглеждания период, съдът намира, че същото следва да възлиза на средно пазарното възнаграждение, съобразно броя на лицата извършвали тази дейност, поради което настоящия състав намира, че същото не следва да бъде определено съобразно почасовото заплащане по програми към Агенция за социално подпомагане.

Размерът на месечното обезщетение, считано от 01,05,2016г.  до 01,12,2017год. определено по реда на чл.162 от ГПК възлиза на  сума в размер на 2923,20лв. / с оглед данните за пазарно възнаграждение за болногледач в рамките на 25-40лв., съдът определя средно дневното за 8 часов работен ден в размер на 32,50лв. или 4,06лв. на час. Предвид факта, че на ищеца е необходимо денонощно обслужване в рамките на 24часа, съдът  определя дължимото такова в размер на 97,44лв. /4,06лв. по 24часа=97,44лв./ или месечно в размер на 2923,20лв./97,44*30дни/=2923,20лв. За релевирания период общо дължимото възнаграждение е 55540,80лв./2923,20*19месеца/. Ето защо исковата претенция за присъждане на обезщетение в размер на 2500,00лв. месечно с общ размер 47500,00лв. е основателна.

Претендирано е и заплащане на законна лихва, считано от първо число на съответения месец до изплащане на  вземането. Услугата за болногледач не се заплаща авансово (арг. от чл. 266 от ЗЗД) и в този смисъл за ищеца би възникнала вреда в края на съответния период, който в случая е месечен. Предвид това законната лихва върху всяко месечно вземане е дължима от месеца следващ този за който е дължима сумата.

По отношение на иска за присъждане на обезщетение за болногледач и придружител за период след 01,12,2017 г., съдът намира следното:

 

Съгласно Решение № 197 от 02.02.2015 г. по т. д. № 869/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, когато се касае за настъпили увреждания, в резултат на които в имуществената сфера на пострадалия ще настъпят вреди, които могат да бъдат установени, е допустимо присъждане на еднократно или периодично обезщетение. Вредите за бъдеще време не се предполагат, а следва да бъдат установени. „При призната на пострадалия от ПТП 100% загубена работоспособност с потребност от чужда помощ пожизнено и установено от съдебномедицинска експертиза трайно състояние на негодност за професионален труд и за собствено самообслужване, което ще продължи до края на живота на пострадалото лице, бъдещите разходи за придружител непосредствено засягат имуществената сфера на пострадалото лице и съставляват негова имуществена вреда, представляват бъдещо сигурно намаляване на имуществото му, загуба поради заплащане на възнаграждение на придружител, с оглед необходимостта от ежедневна чужда помощ пожизнено“. Предвид изложеното обезщетението в размер на средното възнаграждение на придружител може да бъде присъдено периодично, като за периода от влизане в сила на решението последното се дължи до настъпване на предвидените в закона основания за прекратяването му или изменяването му, включително до изчерпване на застрахователния лимит.

В конкретния случай, както бе посочено, заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза установява, че няма вероятност за пълно възстановяване на ищеца и той ще има нужда от чужда помощ и постоянни грижи, както и от придружители до края на живота му. С оглед тази прогноза, съдът намира, че ответното дружество следва да бъде осъдено да заплаща обезщетение в полза на ищеца за бъдещ период до изчерпване на застрахователния лимит или до възникване на основания за прекратяване или изменение на обезщетението. Възражението на  ответника, че трайно намалената работоспособност е установена до 01,05,2019год., поради което обезщетение след тази дата не се дължи е неоснователно. Експертното решение на ТЕЛК не е единствения начин за установяване здравословното състояние на ищеца и прогнозите за неговото възстановяване. В този смисъл съдът обосновава доводи за необходимостта от пожизнена грижа за ищеца от заключението на СМЕ.

Размерът на месечното обезщетение, считано от 01,12,2017г. определено по реда на чл.162 от ГПК възлиза на  сума в размер на 2923,20лв. / с оглед данните за дължимо възнаграждение за болногледач в рамките на 25-40лв., съдът определя средно дневно за 8 часов работен ден в размер на 32,50лв. или 4,06лв. на час. Предвид факта, че на ищеца е необходимо денонощно обслужване в рамките на 24часа, съдът  определя дължимото такова в размер на 97,44лв./4,06лв. по 24ч=97,44лв./ или месечно в размер на 2923,20лв./97,44*30дни/=2923,20лв. Ето защо исковата претенция за присъждане на обезщетение в размер на 2500,00лв. е основателна.

Законната лихва върху всяко месечно вземане следва да се присъди, считано от първо число на съответния месец, за който се дължи.

По отношение на иска за присъждане на обезщетение за направени разноски за проведени процедури за раздвижване и рехабилитация:

От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че ищецът има нужда от ежедневни рехабилитационни процедури. От представените по делото доказателства се установява, че такива са били прилагани спрямо него в периода 25,04,2016 г. – 30,11,2017 г. по договор от 25,04,2016 г.

Дължимото на ищеца обезщетение следва да се определи съобразно пазарните цени за тази услуга. В заключението се посочва, че пазарните цени за рехабилитационни услуги са в размер между 30 – 100лв. дневно. Ето защо платените от ищеца разходи за сума в размер на 70лв. на процедура, съдът намира да съставляват средна пазарна цена за услугата.

Видно от заключението на съдебносчетоводната експертиза ищецът е извършил разходи  за рехабилитационни услуги на обща стойност 92260,00лв. /Месечно изплатените  суми и брой проведени процедури са посочени в  таблица 2 към задача 4 от заключението на ССчЕ/ в какъвто смисъл е и направеното уточнение за изменение с молба  от 05,10,2018год./.

за периода м. април 2016 г. – възнаграждение в размер на 840,00лв. за 12 процедури по 70лв.;

за периода м.май 2016 г. - възнаграждение в размер на 4550,00 лв. за 65процедури; /неточно посочено в молба от 05,10,2018год. като сбор от 5390,00лв./

за периода м. юни 2016г. –възнаграждение в размер на 5390,00лв. - възнаграждение за 77процедури;

за периода м. юли 2016 г. - възнаграждение в размер на 5110,00 лв. за 73процедури;

за периода м.август 2016 г.- възнаграждение в размер на 5530,00 лв. за 79 процедури;

за периода м.септември 2016 г.- възнаграждение в размер на 5390,00 лв. за 70 процедури;

за периода м.октомври 2016 г.- възнаграждение в размер на 5600,00 лв. за 80 процедури;

за периода м.ноември 2016 г.- възнаграждение в размер на 3850,00 лв. за 55 процедури;

за периода м.декември 2016 г.- възнаграждение в размер на 5040,00 лв. за 72 процедури;

за периода м.януари 2017 г.- възнаграждение в размер на 3290,00 лв. за 47 процедури;

за периода м.февруари 2017 г.- възнаграждение в размер на 5040,00 лв. за 72 процедури

за периода м.март 2017 г.- възнаграждение в размер на 4760,00 лв. за 68 процедури

за периода м.април 2017 г.- възнаграждение в размер на 5180,00лв. за 74 процедури

за периода м.май 2017 г.- възнаграждение в размер на 5740,00лв. за 82 процедури

за периода м.юни 2017 г.- възнаграждение в размер на 5390,00лв. за 77 процедури

за периода м.юли 2017 г.- възнаграждение в размер на 3150,00лв. за 45 процедури

за периода м.август 2017 г.- възнаграждение в размер на 5110,00лв. за 73 процедури

за периода м.септември 2017 г.- възнаграждение в размер на 4620,00лв. за 66 процедури

за периода м.октомври 2017 г.- възнаграждение в размер на 3290,00лв. за 47 процедури

за периода м.ноември 2017 г.- възнаграждение в размер на 5390,00лв. за 77 процедури

/В уточнителната молба от 05,10,2018 г., ищецът е допуснал техническа грешка при посочване на размера на възнаграждението за м. май, а именно 5390, вместо 4550 съобразно посочените единични цени; допусната е техническа грешка и при посочване период на обезщетение като е посочена крайна дата  31,10,2017год., вместо 30,11,2017год., което е видно и от предходен параграф за дължимо обезщетение също за м.10,2017год./ 

Предвид изложеното, исковете за обезщетение за заплатени рехабилитационни процедури, следва да бъдат уважени в пълен размер, ведно със законната лихва върху тях считано от датите на извършените плащания за съответния период до окончателното изплащане на вземанията./ таблица 3 към задача 6 от заключението на ССчЕ/.

По разноските:

Ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане (дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по делото в полза на бюджета на съда. В конкретния случай, при изчисляване цената на иска следва да се има предвид, че един от предявените искове е такъв за периодични платежи за неопределено време или за пожизнени платежи и неговата цена се изчислява по реда на чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК - сборът на платежите за три години, който в случая възлиза на 90000,00 лв. (2500,00*12*3). По този начин разноските които следва да се заплатят в полза бюджета на съда възлизат общо на 9840.40лв., от които д.т. – 9190,40лв. и депозити за вещи лица - 650 лв.

Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Съгласно установената съдебна практика по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 Задв. следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото. При липса на спор между страните достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ. Ответната страна в производството, която на осн. чл. 78 от ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ, вкл. по реда на чл. 248 ГПК, като носи и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице. Такова оспорване е заявено от ответното дружество с твърдението да не са налице предпоставките на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.,  тъй като към момента на сключване на договора за процесуално представителство по делото 01,10,2018год. на  ищецът е разполагал със средства за заплащане на адв. възнаграждение. В този смисъл не се спори между страните във връзка с предходно постановено съдебно решение по гр.д.№5261/2016год. застрахователят да е изплатил обезщетение за неимуществени вреди в размер на общо 451208,58лв. Ето защо съдът намира ищецът да е имал възможност да заплати адв. възнаграждение за процесуално представителство/ което по НМРАВ възлиза на 6125,00лв./, поради което не са налице предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за предоставяне на безплатна правна помощ. (в този смисъл Определение № 295 от 16.06.2017 г. по ч. т. д. № 1962/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС). С оглед изложеното, искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца - адв. Г. по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА се явява неоснователно.

С оглед изхода от спора на осн.чл.78, ал.3 от ГПК разноски на ответника не се дължат.

 

Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.Ж.В., с ЕГН: **********, чрез настойник Ж.В.В., с ЕГН **********, със съд. адрес: *** на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр.чл.45 ЗЗД  и чл.86 от ЗЗД, както следва:

-сумата от  47500,00лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по повод възникнало на 14,02.2016г. пътнотранспортно  произшествие, представляваща  разходи за болногледачи и придружители, за периода от 01,05,2016год. до 01,12,2017год., /2500,00лв.-месечно/, ведно със законната лихва върху всяко месечно вземане, считано от първо число на месеца следващ   този за който е дължима сумата до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ  претенцията за законна лихва от 25,04,2016год. като неоснователна;

-сума в размер на 2500,00лв.-месечно, обезщетение за имуществени вреди по повод възникнало на 14,02.2016г. пътнотранспортно  произшествие, представляваща  разходи за болногледачи и придружители, считано от 01,12,2017год. до промяна на обстоятелствата, основание за прекратяване или изменение на обезщетението, ведно със законната  лихва върху дължимото вземане от първо число на съответния месец до изплащане на вземането. 

-сума в  размер на 92260лв., обезщетение за имуществени вреди, представляващи извършени разходи за ежедневно рехабилитационно лечение, кинезитерапия и раздвижване, за периода от 25,04,2016год. до 31,11,2017год., ведно със законната лихва, върху дължимото вземане от първо число на съответния месец до изплащане на вземането.

 ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от  9840.40лв.,– разноски.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                          СЪДИЯ: