№ 3855
гр. София, 25.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110206632 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на В. В. А. с ЕГН:********** и постоянен
адрес: хххххххххххх срещу електронен фиш серия К № 6145446, издаден от
Столична дирекция на вътрешните работи, с който на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
400,00 (словом: четиристотин) лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят поддържа, че издаденият срещу него електронен фиш
е съставен в нарушение на материалноправните и процесуалноправните
норми. Същият твърди, че в електронния фиш липсва посочена дата на
издаването му, което е от съществено значение за законосъобразното налагане
на съответното административно наказание. Жалбоподателят релевира
доводи, че електронният фиш е съставен след изтичане на законоустановения
в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен давностен срок. Същият
претендира, че не са спазени реквизитите на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при
съставянето на обжалвания електронен фиш, по-точно липсва информация
дали нарушението е извършено в населено, или извън населено място, което е
от съществено значение за определянето на санкционната норма. В
допълнение излага съображения, че не е ясно и какъв толеранс от измерената
стойност е приспаднат, което е и съществено процесуално нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
1
като не се явява и упълномощения от него защитник – адв. Д. Т. от АК-
Благоевград. Преди съдебното заседание процесуалният представител на
жалбоподателя е представил становище, че не възразява делото да се гледа в
негово отсъствие и в отсъствието на неговия доверител. Поддържа
депозираната жалба изцяло на основанията, изложени в нея. Прави
доказателствено искане да се представи официална справка кой е бил
собственик на МПС-то към датата на извършване на нарушението, дали е
издаван ЕФ за същото нарушение, бил ли е анулиран последният и имал ли е
собственикът предоставена възможност да представи декларация на кого е
предоставено МПС към датата на извършване на нарушението. Защитникът
оспорва, че в приложената снимка към ЕФ липсват реквизити – няма посочен
регистрационен номер на МПС-то, извършило нарушението, не е посочено
дали е приспаднат толерансът, няма посочено какво точно е ограничението на
скоростта и с колко км/ч е превишена тя, както и не е посочен регистрационен
номер на автомобила на МВР, в който е била поставена АТСС. Същият
твърди, че има несъответствие между Протокола за АТСС по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. и Снимка с № 11743F0/0309164, с оглед
номерата на първото и последното статично изображение/видеозапис.
Поддържа, че броят на установените нарушения за конкретния ден според
Протокола за АТСС е 33 бр., който не отговаря и на разликата между номерата
на първото и последното изображение, която е над хиляда. От друга страна, в
ежедневната форма на отчет от 01.07.2022 г. са отразени и 0 на брой
нарушения, което е в противоречие с доказателствата по делото. Защитникът
на жалбоподателя сочи, че не се установява кога и къде е направена снимката
на АТСС, както и, че не е следвало доверителят му да бъде санкциониран в
качеството му на собственик, тъй като към момента на извършването на
нарушението, жалбоподателят не е бил собственик на посоченото МПС, а
собственик е бил „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД. Въз основа на това
иска да бъде отменен процесния електронен фиш. С оглед изхода на делото,
процесуалният представител моли направените по делото разноски да бъдат
присъдени на доверителя му, като е приложил Договор за правна защита и
съдействие и Списък за направените разноски, както и прави възражение от
името на доверителя си за прекомерност на евентуално претендираното
юрисконсултско възнаграждение, което да бъде редуцирано до предвидения
законоустановен минимум.
Въззиваемата страна – СДВР е редовно призована и не изпраща
представител. Постъпили са писмени бележки от юрк. Б.С., пълномощник на
административнонаказващия орган. В тях същият е изразил становище за
законосъобразност на оспорения електронен фиш. Същият съдържа
установените в закона реквизити в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Процесуалният
представител моли да се вземе предвид Снимката, изготвена към ЕФ
съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Счита, че от обективна и
субективна страна е извършено нарушението, описано в ЕФ и процесният
електронен фиш следва да бъде потвърден, с оглед и на генералната
превенция, имаща за цел да въздейства възпиращо и предупредително по
отношение на обществото. Моли жалбата да се остави без уважение като
2
неоснователна, необоснована и недоказана, както и за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение по преценка на съда.
След като настоящият съдебен състав анализира събраните
доказателства и доказателствени средства по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, намери, че фактическата обстановка се е развила по
следния начин:
На 01.07.2022 г., в 20:55 часа, в гр. София, по бул. „Акад. Иван
Евстратиев Гешов“ срещу № 2 (бензиностанция „ОМВ“), с посока на
движение от бул. „Ген. Тотлебен“ към ул. „Гюешево“, се движел лек
автомобил марка „Х“, модел „ХХ“, с рег. № ХХХХХХХХХХХХХ.
Собственик на автомобила бил „ХХХХХХХ“ ЕООД, като в свидетелството за
регистрация на МПС като ползвател било вписано лицето В. В. А.. Водачът на
автомобила се движел със скорост 89 км/ч след приспаднат толеранс от -3 при
ограничение за скоростта в населено място – 50 км/ч. Превишаването на
разрешената скорост било установено с АТСС ARH CAM S1. В Протокола за
използване на АТСС било отразено, че техническото средство е било
поставено в гр. София, на бул. „Акад. Иван Евстратиев Гешов“ срещу № 2,
бензиностанция „ОМВ“. Същото е било прикрепено към служебен автомобил
на СДВР с рег. № ХХХХХХХХХ и по отношение на него не са били
установени механични дефекти, които биха могли да попречат на
функционалната му годност.
На 14.07.2022 г. бил съставен електронен фиш серия К № 6145446 на
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на В.
В. А. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00
(словом: четиристотин) лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Процесният електронен фиш е бил връчен на жалбоподателя на 03.04.2024 г.,
като жалбата е депозирана от последния на 11.04.2024 г.
Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на
надлежно приетите и приобщени към материалите по делото
доказателствени средства:
Снимка към ЕФ серия К № 6145446, издаден на 14.07.2022 г., Снимка на
АТСС, Справка за първоначална регистрация и собственост на МПС с рег. №
ХХХХХХХХХХХХХ от 29.07.2021 г., Справка за промяна на регистрация и
собственост на МПС с рег. № ХХХХХХХХХХХХХ от 01.03.2024 г., Заповед
№ 8121з-931/30.08.2016 г. с приложение към т. 1, Протокол от проверка № 13-
СГ-ИСИС/29.03.2022 г. на преносима система за контрол на скоростта на МПС
с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, Протокол
за използване на АТСС, Списък с намерени фишове, Ежедневна форма на
отчет за 01.07.2022 г., Сертификат № AR1H01032019214, издаден на В. А. А. –
мл. автоконтрольор към СДВР за това, че е преминал обучение за работа със
СПУКС модел „ARH CAM S1”, Справка картон на водача, Договор за
прехвърляне на собственост на ППС в изпълнение на дълг от 29.02.2024 г.,
Списък на разноските, Договор за правна защита и съдействие, Справка от
Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел за
актуално състояние на ЮЛ „ХХХХХХХХХХ“ ЕООД към 19.06.2024 г.,
Свидетелство за регистрация на МПС от 01.03.2024 г., Писмо с вх. №
3
228506/11.07.2024 г. от ОПП-СДВР, свидетелски показания на В. А. А.,
обективирани в Протокол № 14800 от проведено открито съдебно заседание
на 24.07.2024 г.
Съдът кредитира напълно събрания доказателствен материал като
обективен, достоверен и допринасящ за изясняване на обективната истина. От
приложените снимки се установяват датата, часа и мястото на нарушението,
индивидуализиращите белези на превозното средство, ограничението на
скоростта и действително измерената скорост, както и разположението на
уреда. От Протокола за използване на АТСС се доказва, че техническото
средство е било поставено на датата и мястото на нарушението съобразно
изискванията, както и, че в гр. София, на бул. „Акад. Иван Евстратиев Гешов“
срещу № 2, не е въведено ограничение на скоростта, различно от 50 км/ч за
населено място. От протокола от проверка на АТСС се доказва, че
техническото средство, с което е заснето нарушението, е годно и е в изправно
състояние, което му позволява да функционира ефективно. От
удостоверението за одобрен тип средство за измерване е видно, че същото е
със срок на валидност до 07.09.2027 г. От сертификата от 01.03.2019 г. е видно,
че В. А. А. – служителят, който е работил с техническото средство на
01.07.2022 г., е преминал обучение за работа с АТСС-то, от което следва, че е
бил компетентен. От справката за първоначална регистрация и собственост на
МПС става ясно, че към процесната дата собственик на лекия автомобил е бил
„Райфайзен Лизинг България“ ЕООД, а като ползвател е бил вписан
жалбоподателят В. В. А.. От писмото, постъпило от ОПП-СДВР с вх. №
228506/11.07.2024 г., се установява, че ползвателят не е подавал декларация по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и издаденият срещу него ЕФ не е бил анулиран.
Потвърждава се и, че към 01.07.2022 г. МПС с рег. № ХХХХХХХХХХХХХ е
било собственост на „ХХХХХХХ“ ЕООД, като не е подавана декларация по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от страна на законния представител на юридическото
лице.
От показанията на св. А. съдът доби информация за това, че същият е
въвел в експлоатация техническото средство на конкретната дата, като
последното работи на автоматичен режим и той не осъществява физически
контрол, както и е съставил протокол за работа с техническото средство, като
потвърди и мястото на което е било поставено след предявяване на
ежедневната форма на отчет. Съдът кредитира показанията на свидетеля като
достоверни, обективни и непротиворечиви.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи, снимки,
видеозаписи и разпечатки следва да съдържат датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. С
оглед изложеното, съдът кредитира Снимка към ЕФ серия К № 6145446, тъй
като съдържа посочените в закона реквизити.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от упълномощен
представител на жалбоподателя, като последният е легитимирано лице.
Жалбата е срещу подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, като е спазен
преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Електронният фиш е връчен на
4
03.04.2024 г., а жалбата е депозирана на 11.04.2024 г., следователно е спазен
законоустановеният 14-дневен срок.
Жалбата се явява и основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалвания
електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен, както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
аргумент от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронен фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи. Съгласно чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното заплащане. Горното съдържание е утвърдено от министъра на
вътрешните работи със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. с образец на
електронен фиш. Процесният електронен фиш съдържа всички
законовоизискуеми реквизити. Неоснователно е възражението на защитника,
че електронният фиш следва да съдържа дата на издаване, тъй като законът не
предвижда такъв реквизит, а нормата е императивна.
Жалбоподателят възразява, че електронният фиш е съставен след
изтичане на 3-месечния давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН. Съдът не споделя направеното възражение от жалбоподателя
относно нарушение на давностните сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и
възможността административнонаказателната отговорност в случая да е
погасена по давност. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно
Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ВКС и
ВАС, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се
погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на
наказващия орган, като разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към
уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в
Наказателния кодекс. Доколкото по своите последици електронните фишове
се приравняват на наказателните постановления, като същите се издават във
връзка с констатиране и санкциониране именно на административно
нарушение, то приложими са общите правила относно давностните срокове,
които се обсъждат и при наказателните постановления. В административния
процес производство се образува със съставянето на АУАН. Същото завършва
с издаване на наказателно постановление. Административнонаказващият
орган е във функцията си на правораздавателен орган, а не на
административен. В случая, административнонаказателното производство е
започнало с установяване на административното нарушение, извършено на
01.07.2022 г., за което на 14.07.2022 г. е издаден електронен фиш, връчен на
жалбоподателя на 03.04.2024 г. Установява се, че от датата на извършване на
нарушението до датата на връчване на електронния фиш не са изминали три
5
години, с оглед разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, за да
бъде погасена общата давност за наказателно преследване.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че липсва изрична
констатация дали нарушението е извършено в населено място. Както от
описанието на нарушението в електронния фиш, така и от събраните по
делото доказателства, се установява, че нарушението е извършено в населено
място при въведеното законово ограничение за населено място, с оглед на
което именно приложима е нормата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Съгласно визираната
правна норма, при избиране скоростта на движение, на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава 50 км/ч при движение в населено
място. В ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак. В случая в ЕФ е посочена правилно
нарушената разпоредба съгласно изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Не се споделя възражението на жалбоподателя, че не е отразено ясно
приспаднатия толеранс в електронния фиш. Следва да се отбележи, че
допустимият толеранс от +/- 3 км/ч е отчетен, видно от разликата в скоростта
в снимковия материал и електронния фиш. На снимката е отразена скорост на
движение на лекия автомобил 92 км/ч, а в електронния фиш – 89 км/ч. В
случая МПС-то се е движело със скорост от 89 км/ч след приспадане на
толеранс от 3 км/ч, като е превишено ограничението от 50 км/ч с 39 км/ч.
Жалбоподателят възразява, че има разминаване в броя нарушения в
ежедневната форма на отчет от 01.07.2022 г. и в протокола за използване на
АТСС. Следва да се има предвид обаче, че в ежедневната форма за отчет са
отчетени 0 бр. връчени документи, а не 0 бр. установени нарушения за
процесния ден, а в таблицата „Общ брой проверени ППС“ се отразяват
установените нарушения във връзка с издаден акт, фиш или настъпили ПТП.
Доколкото в конкретното производство предметът е електронен фиш, който се
различава от фиша по смисъла на ЗДвП, същият не се отразява в конкретното
поле.
По отношение обаче на възражението на жалбоподателя, касателно
авторството на процесното нарушение, съдът намира, че от събраната по
делото доказателствена съвкупност действително не може да се направи
непротиворечив и категоричен извод, че именно В. В. А. е управлявал МПС-
то на 01.07.2022 г., когато е установено превишаването на скоростта,
вследствие на което нарушение е издаден и оспорвания електронен фиш. От
приложената по делото Справка за първоначална регистрация и собственост
на МПС с рег. № ХХХХХХХХХХХХХ от 29.07.2021 г. е видно, че собственик
на автомобила към онзи момент е бил „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД с
ЕИК: *********, а като негов ползвател е бил вписан жалбоподателя В. В. А..
В чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е регламентирано, че в 14-дневен срок от
получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, от своя страна, предвижда
отговорността за извършеното с МПС нарушение да се носи от собственика
или от неговия фактически ползвател, когато същото е предоставено във
фактическо владение на трето лице. За изясняване на обстоятелствата около
управлението на превозното средство има законоустановена процедура, която
да гарантира зачитането изявлението на притежателя на превозното средство
6
относно това в чие държане е било предоставено същото в конкретния
момент. Съгласно тази процедура собственикът може да предостави в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, както
и копие на свидетелството му за управление на МПС. В този случай на лицето,
посочено в декларацията от собственика, се издава и изпраща електронен фиш
за извършеното нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш се
анулира. Макар и в наличната справка за регистрация на МПС-то
жалбоподателят да е вписан като ползвател, не може да се направи
категоричен извод, че именно същото е управлявало МПС-то и е извършил
процесното нарушение.
За конкретното нарушение не е бил издаван друг електронен фиш,
първоначално издаденият не е бил анулиран и не е постъпила декларация от
собственика за това, че МПС-то е било управлявано от жалбоподателя в
посочените в електронния фиш ден и час. Още повече, това виждане на съда
кореспондира и с разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която при
нарушение, извършено при управление на МПС – собственост на юридическо
лице, каквото е било „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД към онзи момент,
наказанието следва да бъде наложено на законния представител на последното
или на лицето което, той посочи. В случая подобни действия, за да се установи
кой фактически е управлявал процесния лек автомобил, не са били
предприемани, а директно е пристъпено към ангажиране на отговорността на
ползвателя, вписан в справката за регистрация на МПС, което е и опорочило
процедурата по установяване на обстоятелството, касаещо авторството на
деянието. Действително, от Справка за промяна на регистрация и собственост
на МПС с рег. № ХХХХХХХХХХХХХ от 01.03.2024 г. е видно, че собственик
на лекия автомобил е станал жалбоподателят В. В. А., но към датата на
нарушението, посочена в електронния фиш – 01.07.2022 г., същият е бил
посочен като ползвател при регистрацията на автомобила, но не и доказано
такъв.
Въз основа на всичко гореизложено, настоящият съдебен състав
установи отсъствие на съпричастност на жалбоподателя към управлението на
процесния автомобил, от което следва единствения логичен извод, че
отговорността на последния е била неправилно ангажирана.
С оглед изхода на производството, претенцията на защитника на
жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна. Съдът, като
взе предвид възражението на представителя на въззиваемата страна, както и
стойностите, предвидени в чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
намери, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност и не
са налице основания за присъждане на възнаграждение за процесуално
представителство в размер над минималния предвиден, поради което
подлежащият на изплащане адвокатски хонорар следва да бъде определен в
размер на 400,00 (словом: четиристотин) лева, а искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 105-ти състав
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 6145446, издаден от Столичната
дирекция на вътрешните работи, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя В. В. А. с ЕГН: ********** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 (словом:
четиристотин) лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на
жалбодателя В. В. А. с ЕГН: ********** и адрес: хххххххххххх сума в размер
на 400,00 (словом: четиристотин) лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалният представител
на СДВР за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр.
София в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда
на глава XXII от АПК, на касационните основания предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8