Р Е Ш Е Н И Е
№150 16.11.2022
г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище пети състав
На първи ноември година
2022
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: С. И.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 117 по описа за 2022
година
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка
с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи.
Делото е образувано по жалбата на Г.П.Г. *** , чрез а.. Ст. Л. *** с адрес за
кореспонденция: гр. Варна, ул. „Ц. И. С.“ № 2А, кантора 317 против Заповед №
8121К-5472/ 20.06.2022 г. на гл. секретар МВР, с която за нарушение на
служебната дисциплина му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок
от 6 месеца.
Жалбоподателят Г. сочи, че процесната
заповед е нищожна, незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалните
закони (в т.ч. на Европейската правна рамка), при съществени процесуални
нарушения и необоснованост. Налице са процесуални нарушения в хода на
дисциплинарното производство. Не е спазено изискването на ЕКПДСМВР за пълно,
обективно и всестранно разследване на твърдяното дисциплинарно нарушение, което
от своя страна води до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.
Съгласно Заповед № 363з-1627/ 28.09.2020 г. на директора на ОД на МВР –
Търговище, относно организацията и осъществяването на дейността по съпровождането
на лица, спрямо които са наложени ПАМ или е издадена заповед за краткосрочно
настаняване се извършва… със силите и средствата на служители на звено „Конвой“
към група ООРТПКОС, сектор ООРТП отдел ОП при ОД на МВР – Търговище жалбоподателят
Г. заема длъжността „разузнавач“ в сектор „НТЛ“ при ОД на МВР – Търговище.
Служителите в този сектор не са разписали/ не са запознати с тази заповед.
Позоваването на т. 2.52 от типовата длъжностна характеристика на заеманата
длъжност „….да изпълнява и други задачи, възложени от преките му ръководители…“
е неоснователно. Под „други задачи“ би следвало да се разбират такива, свързани
с областта, в която жалбоподателят има необходимата професионална подготовка и
лични качества. Задължението, вменено в т. 2.52 прави изброяването на
задълженията отворено, но не позволява тълкуването му извън смисъла и областта
на останалите конкретно посочени задължения.
По отношение на необходимостта от използването на процесния автомобил –
бус с ДК№ Т .... КТ счита: Един от аргументите за отказа за изпълнение на
заповедта е бил, че водачът на МПС е трябвало да превозва четирима мигранти и
трима охранители. Като прибавим и самия шофьор, пътниците в буса стават общо 8.
Видно от приобщените доказателства по делото – свидетелство за регистрация на
автомобил Част 1, както и от изготвения фотоалбум процесният автомобил е
пригоден да превозва 5+1 лица. Коментарът на служителя е бил, че „…. Ако
пътниците и конвоиращите са повече от местата в автомобила, то някои от тях ще
си возят на пода..“ В този смисъл заповедта изисква очевидно нарушение на
установения ред – случая ЗДвП, както и ППЗДвП.
В съдебно заседание по делото,
жалбоподателят Г. Г., редовно призован се явява лично и с а.. Ст. Л. ***, който
поддържа жалбата и изразява мотивирано становище за отмяна на оспорения адм.
акт и присъждането на направените по делото разноски. Представя писмени
бележки.
Ответникът по оспорването – главният
секретар на МВР, редовно призован, се представлява в гл. юрк. А. С., редовно
упълномощена, която изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата
и законосъобразност на оспорения адм. акт. Представя писмена защита.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, налице
е правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество, същата е основателна при следните съображения:
Съдът приема за установено от фактическа страна, че на 25.11.2021 г. на територията на ОД на МВР –
Търговище е имало задържана група от мигранти – афганистански граждани. Сектор
„Охранителна полиция“ е работил по организиране на извозването им на 26.11.2021
г. до пунктовете за настаняване на мигранти. На основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР
и чл. 7 от Инструкция № 986/ 12.12.2014 г. е била издадена от директора на ОД
на МВР – Търговище Заповед № 1627/ 28.09.2020 г. за организацията за
осъществяване на дейността по съпровождане на лице, спрямо които са наложени
ПАМ или е издадена заповед за краткосрочно настаняване в обособени за тази цел
звена към специализираните домове за временно настаняване на чужденци по чл.
44, ал. 13 от ЗЧРБ, на лица спрямо които са приложени ПАМ по ЗВПНРБГЕСЧТС,
чужденци търсещи закрила, по отношение на които е издадено решение за
настаняване в център от затворен тип по реда на ЗУБ. Изготвени са били две
предложения за издаване на заповеди за принудително настаняване на чуждунци в
звено за краткосрочно настаняване при СДНВЧ към дирекция „Миграция“ – МВР за
граждани на Афганистан за 13 и 12 лица, на видима възраст от 15 до 28 години.
Издадени са били 16 бр. заповеди за принудително настаняване на чужденец в
звено за краткосрочно настаняване при СДВНЧ към дирекция „Миграция“- МВР.
Директорът на ОД на МВР – Търговище е издал Заповед № 363з-2131/ 26.22.2021 г.
за съпровождане на 9 малолетни и непълнолетни лица на основание чл. 15, ал. 1
от Инструкция № 8121з-1008/ 16.12.2014 г. за организацията и реда за
съпровождане на малолетни и непълнолетни лица от полицейски органи на МВР и
Заповед № 2132/ 26.11.2021 г. за съпровождане на 16 лица, граждани на
Афганистан. Планирано е било да участва и мобилната лаборатория –
товаропътнически бус, служебен автомобил м. „Фолксваген“ с ДК№ Т .... КТ.
На 25.11.2021 г. към 15, 20 ч. комисар К. на два пъти
посетил сектор „НТЛ“ и разговарял с началника му – гл. инспектор Я., като
поискал от него да даде информация за автомобила и водача, който ще участва в
транспортирането на мигрантите. Я. е уверил комисар К., че до 16 ч. ще определи
служител, но това не е станало. Според жалбоподателя е било ясно, че част от
задържаните са непълнолетни и малолетни. Комисар К. е заявил, че ако пътниците
и конвоиращите са повече от местата в автомобила, някои от тях ще се возят на
пода. Единственият мл. експерт в сектор „НТЛ“, който имал опит в превозване и
охрана на лица е бил в отпуск. За да определи водач на служебния автомобил,
жалбоподателят е попитал експертите Д., Г. и Т. дали могат да изпълнят
задачата. Всеки от тях е отказал – Д. е казал, че е наложително да заведе майка
си на лекар, за което е бил уведомил 2-3 дни по-рано; Г., защото има малки деца
и искал да ги предпази от заразно болест (според колеги мигрантите имали
краста); Т. скоро боледувал и лежал в болница с тежка двустранна пневмония и
също имал притеснение за здравословното си състояние. Я. посочил, че той се
грижи за трима възрастни, на възраст над 80 години.
Поради липсата на определен служител директорът на ОД
на МВР – Търговище – ст. комисар М. разпоредил лично на Я. да определи
незабавно служител от сектор „НТЛ“, който да бъде водач на служебния автомобил
при съпровождането на мигранти на 26.11.2021 г. Я. е заявил, че не може да
изпълни разпореждането, тъй като никой от подчинените му служители не желае да
участва като водач на МПС в съпровождането на мигрантите. След това предложил
на директора на ОД на МВР – Търговище за водач да бъде командирован униформен
служител от РУ-Търговище. Директорът го прекъснал и му разпоредил да извика в
кабинета му служителите от сектор „НТЛ“. Когато жалбоподателят се върнал с
колегите си, в кабинета на директора е бил началникът на РУ – Търговище гл.
инспектор С. П.. Директорът на ОД на МВР – Търговище извикал Я., инсп. Д., жалбоподателя
Г. и инсп. Т.. Ст. комисар М. на всеки
един от тях устно казал да участват като водачи при съпровождането на мигранти
до определен от ДАБ – МС Регистрационно- приемателен център за непридружени
малолетни и непълнолетни лица, кандидати
за бежанци в гр. София. Обърнал се първо към Я. и го попитал: „Ще возиш ли
мигрантите до София, искам отговор с „да“ или „не“, на което жалбоподателят
отговорил с „не“. Същият въпрос е бил зададен и на останалите трима служители,
които също са дали отрицателен отговор. Всеки един от служителите, в т.ч. и жалбоподателя
Г., категорично отговорил отрицателно на зададения въпрос. След това директорът
на ОД на МВР – Търговище разпоредил да пишат обяснения и да ги предоставят до
края на работния ден.
На 25.11.2021 г. директорът на ОД на МВР – Търговище е
изпратил Докладна записка до гл. секретар на МВР за неизпълнение на разпореждане
на служители на ОД на МВР – Търговище (стр. 46 до 48 от делото), с която
предложил на служителите от сектор „НТЛ“ при ОД на МВР – Търговище: гл. инсп.
Н. Я., инсп. Д., инсп. Г. и инсп. Т. да бъде образувано дисциплинарно
производство по реда на чл. 205, ал. 1 от ЗМВР.
На 25.11.2021 г. ВПД началникът на РУ – Търговище гл.
инсп. Св. П. е депозирал Докладна записка до директора на ОД на МВР – Търговище
за определяне на служители за изпълнение
на конкретна задача (стр. 49 от делото), в която описал случая с отказа на
служителите от сектор „НТЛ“ при ОД на МВР – Търговище да извършат транспорт във
връзка със задържани на територията на ОД на МВР – Търговище мигранти със
служебния автомобил на сектора.
На 02.12.2021 г. директорът на ОД на МВР – Търговище е
изпратил Предложение за образуване на производство за извършено нарушение на
служебната дисциплина на жалбоподателя Г. (стр. 50 до 51 от делото) до гл.
секретар на МВР.
На 22.12.2021 г. ДНО – гл. секретар на МВР е издал
Заповед № 8121К-12652 (стр. 29 до 30 от делото) за образуване на дисциплинарна
проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР против жалбоподателя Г., като определил
състав на ДРО, с която жалбоподателят се е запознал на 31.12.2021 г. (стр. 30Б
от делото).
На 10.03.2022 г. жалбоподателят Г. е изпратил до
председателя на ДРО молба за получаване на копие от документите във връзка с
воденото против него дисциплинарно производство (стр. 60 от делото).
На 15.03.2022 г. е съставен протокол по чл. 207, ал.
7, т. 1 от ЗМВР за предоставянето на копия от събраните до момента документи по
дисциплинарното производство против него (стр. 61 от делото).
На 21.03.2022 г. до жалбоподателя Г. е изпратена
писмена покана за правата му в дисциплинарното производство против него (стр.
37 от делото).
На 25.03.2022 г. жалбоподателят Г. е дал обяснение
пред ДРО (стр. 38 от делото).
На 04.04.2022 г. до ДНО е изпратена обобщена справка
за обобщаване на резултатите от извършена проверка по образуваното против
жалбоподателя дисциплинарно производство (стр. 34 до 35 от делото).
На 04.04.2022 г. до жалбоподателя Г. е изпратена
писмена покана (стр. 36 от делото) за запознаване с обобщената справка и
материалите по дисциплинарното производство и даване на допълнителни писмени
обяснения или възражения, с която жалбоподателят е още същия ден.
На 04.04.2022 г. жалбоподателят Г. е изпратил молба до
председателя на ДРО (стр. 62 от делото) за предоставянето на копия от събраните
документи по воденото против него дисциплинарно производство.
На 05.04.2022 г. е проведена процедура по чл. 207, ал.
8, т. 1 от ЗМВР за получаването на заверени копия от събраните документи до момента
по воденото против него дисциплинарно производство (стр. 63 от делото).
На 08.04.2022 г. е ДНО е изпратено Становище от ДРО по
чл. 207, ал. 12 от ЗМВР (стр. 31 до 33 от делото), с което е предложено на
жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ по чл. 200,
ал. 1, т. 11 от ЗМВР за срок от 6 месеца.
На 16.05.2022 г. комисар Й.К. – зам. директор на ОД на
МВР – Търговище е изпратил сведение до председателя на ДРО (стр. 80 от делото),
че директорът на ОД на МВР – Търговище му е съобщил, че в присъствието на
началника на РУ – Търговище е провел среща с началника на сектор „НТЛ“ и
служителите от сектора (сред които и жалбоподателят) по повод на необходимостта
за участие на един от тях в съпровождането на мигранти до гр. Любимец, като
водач на зачисления на сектора служебен микробус. На срещата служителите са
оспорили решението му, отказвайки последователно да изпълнят устно
разпореждане, отправено към всеки един от тях да управлява микробуса, поради
възникналата необходимост.
На 27.05.2022 г. ДРО е изготвил Обобщена справка за резултатите
от извършената проверка по образуваното дисциплинарно производство против
жалбоподателя Г. (стр. 73 до 75 от делото), който се е запознал с нея на
30.05.2022 г. (стр. 75 от делото).
На 27.05.2022 г. до жалбоподателя е изпратена писмена
покана (стр. 76 от делото), за запознаване с обобщената справка и материалите по дисциплинарното производство
и даване на допълнителни писмени обяснения и възражения, връчена на
жалбоподателя на 27.05.2022 г.
На 27.05.2022 г. началникът на РУ – Търговище при ОД
на МВР – Търговище гл. инсп. Св. П. е депозирал писмено сведение до
председателя на ДРО (стр. 81 от делото), че на 25.11.2021 г. е бил извикан в
кабинета на директора на ОД на МВР – Търговище по служебен въпрос, където малко
по-късно са се явили служителите от сектор „НТЛ“ на отдел „КП“ при ОД на МВР –
Търговище. На всеки от служителите ст. комисар М. последователно е разпоредил
да участва в съпровождането на мигрантите, задържани по-рано на територията на
ОД на МВР – Търговище, което да се осъществи със служебния автомобил на сектор
„НТЛ“. Служителите отказали да изпълнят устно разпореждане.
На 27.05.2022 г. жалбоподателят е изпратил молба до
председателя на ДРО за получаване на копия от събраните документи по воденото
против него дисциплинарно производство (стр. 82 от делото).
На 27.05.2022 г. до жалбоподателя е била изпратена
писмена покана за запознаване с обобщена справка и материалите по
дисциплинарното производство и даване на допълнителни писмени обяснения или
възражения ( стр. 87 от делото), връчена на жалбоподателя на същата дата.
На 30.05.2022 г. е бил съставен протокол за провеждане
на процедура по чл. 207, ал. 8, т. 1 от ЗМВР (стр. 83 от делото).
На 31.05.2022 г. е издадена заповед № 8121К-4029 (стр.
65 до 67 от делото) от гл. секретар на МВР, с която е разпоредено събирането на
допълнителни доказателства по воденото против жалбоподателя дисциплинарно
производство, с която последният е запознат на 12.05.2022 г. (стр. 67 от
делото).
На 31.05.2022
г. е депозирано становище от ДРО до ДНО по смисъла на чл. 207, ал. 12 от ЗМВР
(стр. 68 до 71 от делото), с което е предложено на жалбоподателя да бъде
наложено дисциплинарно наказание „порицание“ по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР
за срок от 6 месеца.
На 31.05.2022 г. жалбоподателят Г. е депозирал
възражение до ДНО (стр. 72 от делото), че ДРО не е събрал доказателства,
опровергаващи мотивите, с които е отказал конкретната заповед на директора на
ОД на МВР – Търговище.
На 20.06.2022 г. ДНО – гл. секретар на МВР е издал
процесната заповед № 8121К-5472 (стр. 17 до 24 от делото), с която е наложил
дисциплинарно наказание „порицание“ на жалбоподателя Г.Г. – разузнавач IV степен (ЕКД) в сектор „НТЛ“ към отдел „КП“ при ОД на
МВР – Търговище за срок от 6 месеца, на основание чл. 204, т. 1, във вр. с чл.
197, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 4, във вр. с чл. 200, ал.
1, т. 11 от ЗМВР поради неизпълнение на разпоредбите и на разпорежданията на
преките ръководители.
По делото е представена Заповед № 363з-1791/ 20.10.2021
г. на директора на ОД на МВР – Търговище (стр. 112 от делото), от която е
видно, че на мл. инсп. Х. П. Д. – ст. полицай ВСК в група „ООР“ на сектор „ОП“
към РУ – Търговище е разрешено управлението на служебния автомобил на сектор
„НТЛ“ (автомобил с ДК№ Т .... КТ, м. „Фолксваген Транспортер“).
По делото е представена Заповед № 363з-1975/
10.11.2021 г. на директора на ОД на МВР – Търговище (стр. 113 от делото), от
която става ясно, че мл. инсп. М. Х. М. – ст. полицай ВПА в група „ООР“ сектор
„ОП“ към РУ – Търговище е упълномощен да управлява служебния автомобил на
сектор „НТЛ“ (автомобил с ДК№ Т .... КТ, м. „Фолксваген Транспортер“).
По делото е представен и фотоалбум от снимки в
различен профил на процесния автомобил (стр. 120 до 123 от делото).
По делото е представена и заповед № 363з-1627/
28.09.2020 г. на директора на ОД на МВР – Търговище (стр. 127 до 130 от делото),
издадена на основание чл. 7 от Инструкция № 986/ 12.12.2014 г., от която става
ясно, че основната дейност по съпровождането на лица с приложени ПАМ и…, както
и на чужденци, търсещи закрила, по отношение на които е издадено решение за
настаняване в център от затворен тип по реда на ЗУБ от полицейски органи на МВР
и за съпровождане на лица следва да се осъществява със силите и средствата на
служители от звено „Конвой“ към група „ООРТПКОС“ сектор „ООРТП“ отдел „ОП“ при
ОД на МВР – Търговище, съвместно със служители с полицейски правомощия от група
„Миграция“ при ОД на МВР – Търговище. При възникнала необходимост от
допълнителни сили за съпровождане, същите се осигуряват от служители с
полицейски правомощия от наличния щат на ОД на МВР – Търговище. От същата
заповед е видно също, че полицейските органи извършват съпровождане на
категориите лица, посочени в чл. 6 от Инструкцията (Инструкция № 8121з-986/
12.12.2014 г.), когато това им е възложено въз основа на акт на компетентен
орган и когато същите са посочени и в чл. 16 от Инструкцията.
По делото са разпитани в качеството им на свидетели лицата
Й. С. К., С. П. С. и Н. И. Я..
Според показанията на св. К. понастоящем е
зам.-директор на ОД на МВР – Търговище.
Към онзи момент е бил началник група „Охрана на обществения ред, Териториална
полиция и Контрол на общоопасните средства“ към отдел „Охранителна
полиция" в същата дирекция. Към
онзи момент, за такава дирекция с техните възможности, натискът е бил осезаем
от гледна точка на техните ограничени възможности от към човешки ресурси и
средства. Също се отнася и за транспортите средства дотолкова, доколкото се
изисква те да създадат организация да превозване, след като вече са били задържани
лицата, да ги превозят до домовете за настаняване на Държавна агенция за
бежанците, съответно Любимец – Военна рампа, според типа на мигрантите, дали са
пълнолетни или непълнолетни и т. н. Не може да твърди точно как е възникнала,
но при всички положения поради необходимост от превозни средства се е стигнало
до идеята да се ползва специализирания микробус на сектор НТЛ. В онзи момент той
не е имал разпоредителни функции по очевидни причини, тъй като тогава е бил
началник на група, която няма пряка връзка с този сектор, но така или иначе към
ранния следобед на този ден – 25-ти, отишъл в сектора и казал на колегите и на
г-н Я., че ще се наложи да се ползва техния микробус като превозна средство и
колега от сектора, който да го управлява, доколкото заповеди за управление на
този микробус имат самите колеги от сектора. Получил е уверение от г-н Я., че
ще определи човек. Съответно, може би около час по-късно (да е било), отново е отишъл
да види дали са определили човек - да,
ще определим и той докладвал това на директора. Това непосредствено по този
въпрос, а иначе силите и средствата са предвиждали да се справят с техни
средства. Тогава се е достигнало и до идеята да се ползва този бус, за да се
покрият необходимостите за извозването. Създавайки тази организация е знаел, че
не е пълноценен като такъв този бус, и че има по-ограничени места, но тук ставало
въпрос (доколкото си спомнял) наистина за това, каквото е налице да бъде
ангажирано и към онзи момент, този микробус е щял да покрие необходимостите. Предвид
напрегната ситуация, ситуация, която е нетипична и за него, защото по принцип
тази дейност по организацията се изпълнявала от неговия началник, който е бил в
отпуска тогава, и нито той, нито началника на отдела към онзи момент са били на
работа и емоционалното натоварване му е било доста сериозно. Имало е в групата
и непълнолетни и пълнолетни. Съвсем ясно си спомнял, че са били веднъж 12
човека и веднъж 13 човека са били задържани в рамките на 25 ноември. Идеята е
била, конкретно този микробус да пътува за Любимец, като един от колегите да
управлява микробуса. Значи, издавали се
такива заповеди по конкретния повод. Те са съобразно вътрешно-нормативната
уредба, като колегите предварително се определяли, които ще участват, правел им
се инструктаж, подавали се в заповед, правел им се инструктаж съответно.
Етапът, за който говорел е предварителен, в който трябва да се изяснят фактите
и да се планират ресурсите, за да бъде издаден този формален акт. Винаги се
правел инструктаж, по негови възприятия, в рамките на тези дни, в които е било
доста натоварено, впечатленията му са били ясни и винаги се правел инструктаж. Лично
директорът му бил съобщил, защото той, след като посетил сектора и отишъл,
докладвал на директора, казал че ще определят човек и ще дойдат да му съобщят и
повече той нямал никакво отношение. След което обаче минало време, късния следобед
директорът му бил казал, че колегите от сектора са били при него, протекъл е
някакъв разговор, на всеки един е било разпореждано. Те са отказали и до там,
но нямал лични възприятия за техния отказ да изпълнят неговото разпореждане.
Нямал лични възприятия. Не може да твърди, че са запознати с конкретно заповедта
за съпровождане. Не считал, че тази заповед се отнася за мигранти, не е
конкретна искал да каже, но със сигурност може да каже, че е изрична заповед с
поименно обозначаване на служители, които следва да извършат съпровождане, е
само при обстоятелства на съпровождане на непълнолетни лица. Имало такава
заповед, издадена от районните управления, издавали такива заповеди районните
началници и там са били упоменати служителите, които следва да управляват.
Точно тази е заповедта, там където е поименно упоменато. Пред него не е ставало
дума за отказ. Със сигурност си спомнял, че с единия мултиван Фолксваген- син
на цвят, който е на ОД на МВР, и не си спомнял в кой момент се появили и
минибусовете на Дирекция „Управление на
собствеността“. Било некоректно, ако посочел бройка на бусовете. Организацията,
не е дейност само на един човек при всички положения. Тя е общ процес, който е
в координация и с група „Миграция“ и с началник на Районно управление – Търговище.
Според показанията на св. П. в момента е заемал
длъжността на началник на РУ- Търговище при ОД на МВР- Търговище. Към 25.11.2021
г. е бил ВПД началник на същото районно управление на сектор. Да, запознат е
бил със задържането на въпросните мигранти. Точно кой, къде е бил задържан и
къде се намирал в дадения момент не може да отговори, тъй като по спомен мислел,
че са били задържани част от тях в гр. Омуртаг. Някои са се намирали на
територията на гр. Търговище. Били са на територията на Областната дирекция.
Той бил възприел като ясно разпореждането на ст. комисар М.. За служителите не
може да каже как са го възприели. С точни думи не можел да го възпроизведе. Някои
от служителите били говорили, но точно какво, кой и как, не можел да си спомни.
Не може да каже дали има и други служители, оправомощени да управляват буса. Не
бил запознат.
Според показанията на св. Я. на въпросната дата - 25.11.2021
г. в лабораторията е дошъл Й. К., на който е била възложена организацията по
транспортиране на мигранти до гр. София и до гр. Любимец. Той е влязъл в стаята
на Г. и Т.. Свидетелят е бил в неговата стая, но като го чул, че влиза отишъл и
той. К. е поискал да му посочел кой ще е шофира техния бус (бусът на
лабораторията) за транспортирането на мигранти. Казали му, че бусът е
товаропътнически, а не пътнически, какъвто е мултиванът на районното
управление, защото обикновено ги бъркали двата. Външно изглеждали еднакви, но
не са били. Г. попитал колко човека ще се возят и какви. К. е казал, доколкото
си спомнял, 4-ма непълнолетни, и Г. попитал „Ами хората, които ще ги охраняват,
служителите с водача - местата не са
достатъчни. К. е казал: „Ако трябва ще се возят и на пода, какво те
интересува”, при което те се спогледали и млъкнали. Не очаквали такъв развой на
разговора, а К. е бил притиснат от времето, тъй като на другия ден трябвало да
се извърши извозването и излязъл, отишъл по други служби да си подготвя
заповедта. Малко по-късно дошъл Д. и на тримата, тъй като Д. не знаел до тук
развоя на събитията, му казали каква задача им е възложена, че трябва да се
транспортират мигранти при такива и такива условия. Всеки от колегите му е казал,
че не може да изпълни заповедта, защото заповедта в този вид, в който К. им я бил
представил, трябвало да се транспортират/натоварени непълнолетни лица, бусът да
е претоварен и служител да управлява, който не му е това в длъжностната
характеристика, защото по длъжностната характеристика водачи на буса са били младши
експертите. Експертите нямали такива задължения. Оправомощени са били да го управляват, тъй
като щата не е пълен на дирекцията, за да могат да посещават, както станало
дума произшествия в рамките на областта.
В случая ставало въпрос да се управлява претоварен бус с непълнолетни,
който да прекоси страната. При преден курс, младши експерта го изпълнил, като
ходили за задържане на мигранти, който е бил водач на специализирания
автомобил. Станало ясно, че са пътували при специален режим на движение, което
за тях било съвсем ново, и ако този път се наложело така да пътуват, той лично
не можел да го изпълни. За специален режим на движение мислел, че се изисква
определена професионална квалификация, служителите от патрула можели да ползват
такъв специален режим. За себе си, той не го бил ползвал, защото мисли, че не
притежавал необходимите шофьорски умения. Едно е да карал личния автомобил,
служебния е съвсем друго, а специалният режим е нещо трето. Със Заповед №
363з-1627/28.09.2020 г. не е бил запознат към него момент. След това в хода на
дисциплинарното производство се запознал с нея и в обясненията си е бил
посочил, че сред адресатите на тази заповед няма цивилни служители. Само
униформени били, които (това вече е негова интерпретация), предполагал, че до
тях е адресирана, защото те притежавали оборудване с необходимите помощни
средства за охраняване и съпровождане на лица. Служителите на НТЛ не разполагали
с такива средства като: белезници, електрошок, палки, не са им били зачислени. Той
през живота си не бил докосвал полицейска палка. Не знаел как да работи с
полицейска палка и електрошок. Мисли, че и Г. не знаел. Въпросът е бил: „Ще
возиш ли мигранти?“ Бил е отправен към всеки един. Това са били думите. Дали е
разпоредено, дали е заповед, това е друга квалификация. Това е казал директорът
М.. Въпросът е бил зададен индивидуално към всеки един по ред. Всеки един е казал: „не“ и първият
или вторият се опитали да обяснят защо, но той казал: „Не, няма нужда да
обяснявате, искам отговор с “да“ или „не“. Свидетелят също се опитал да обясня
не за себе си, а отказът на Д., но това няма отношение към случая тук. Когато
се опитали да обяснят били прекъснати. Директорът казал: „Искам отговор с „да“
или „не“. 27 години е служител на МВР, целият му стаж е бил в лабораторията. Знаел,
че е полицейски орган. По разпоредби микробуса на сектора би трябвало да го
управлява младши експерта, по длъжностна характеристика, а и всички инструкции,
които са идвали са в този смисъл-да се организира дежурството от младши експертите,
тъй като дирекцията им била малка, нямали достатъчно щат, освен това щатът е бил
непълен. От младши експертите един щат е свободен и им оставал само един младши
експерт за водач на автомобила, за това са били упълномощени, пусната им била
заповед всеки от тях да може да управлява без химичката, която е била при тях.
В товарната си част на микробуса е имало стелажи, на които са били подредени
куфари с оборудване. На пода е имало агрегат, метал-детектор, две макари с
дълги кабели, ботуши, кашони с костюми, терлици, бонета. Оставало свободно
място на пода може би колкото седалката на стол. Понякога и допълнително качвали
и други материали. Местата в микробуса били пет плюс едно, пет плюс водача. За
петима пътника е бил предназначен автомобилът. Физически е било възможно да се
качат девет човека. Физически е било възможно да се качат в буса и десет
човека. Друг е въпросът как ще се чувстват на дълъг път, а третият въпрос е
нормативните разпоредби как определят, но физически е било възможно. Да, трябва
да са седнали един на друг в скута, на пода можело да има седнали. Имало е
достатъчно място отпред между седалките на пода. Като ръководител, разчитал на неговите
подчинени служители да изпълняват разпореждания, свързани с полицейска работа.
Работата била рискова. Не знаели винаги, но полагали всички усилия да се
осведомят предварително и да вземат възможните предпазни мерки за здравето си.
Съдът кредитира показанията и на тримата свидетели
като правдиви, последователни и непротиворечиви със събраните по делото писмени
доказателства, поради което ги приобщава към същите.
При тази фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Обжалваната заповед № 8121К-5472/20.06.2022 г. на гл.
секретар на МВР е индивидуален административен акт. Същият е издаден от
компетентен за целта орган и в кръга на неговата компетентност, съгласно
разпоредбата на чл. 204, т. 2 от ЗМВР, които му определят като правомощие да
налага дисциплинарни наказания от вида на процесното на служители на длъжност „разузнавач
IV степен”- длъжност, заемана от държавни служители с
висше образование съгласно Приложение № 1, т. IX.1.7, А.Държавни служители с висше образование от
Класификатора на длъжностите в МВР, утвърден със Заповед № 8121з-140 от
24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи (обн. ДВ бр.13 от 07.02.2017
г., изм. ДВ бр. 16 от 25.02.2022 г.) в сила от 01.02.2017 г.
Процесната заповед е мотивирана, като фактическите и
правни основания за издаването ѝ се съдържат и в представената адм.
преписка, поради това съдът не намира противоречие с нормата на чл. 210, ал. 1
от ЗМВР.
Съдът приема, че в процесната заповед е налице
противоречие с материалния закон за констатираното нарушение, по което е
наложено дисциплинарно наказание на жалбоподателя поради следното:
Дори и след разпита на свидетелите не се установи
точно даденото разпореждане на директора на ОД на МВР – Търговище към
жалбоподателя Г.. От показанията на св. Я. стана ясно, че директорът е задал
въпрос към служителите на сектор „НТЛ“, като изискал отговор с „да“ или с „не“.
Поради което съдът приема, че в случая не се доказа отправено разпореждане към
служителите от сектор „НТЛ“ и в частност към жалбоподателя Г..
На следващо място съдът намира, че представената по
делото Заповед № 363з-1627/ 28.09.2020 г. на директора на ОД на МВР – Търговище
за организацията по съпровождане на лица, в т.ч. и мигранти е с изтекла
валидност предвид нормата на чл. 7, ал. 2 от Инструкция № 8121з-986/ 12.12.2014
г. за организацията и реда за съпровождане на лица, спрямо които е наложена
мярка за адм. принуда или е издадена заповед за краткосрочно настаняване, или
на чужденци, търсещи международна закрила, по отношение на които е издадено
решение за настаняване в център от затворен тип. Според последната норма
заповедта се издава за срок от една година, като се актуализира при
необходимост.
Но дори да се приеме, че горепосочената заповед е
валидна, то същата предвижда основната дейност по съпровождане на лицата…да се
осъществява със силите и средствата на служители от звено „Конвой“ към група
„ООРТПКОС“ сектор „ООРТП“ отдел „ОП“ при ОД на МВР – Търговище, съвместно със
служители с полицейски правомощия от група „Миграция“ при ОД на МВР –
Търговище. Като чак при възникнала необходимост от допълнителни сили за
съпровождане, същите да се осигуряват от служители с полицейски правомощия от
наличния щат на ОД на МВР – Търговище.
Съдът счита за основателно възражението на
жалбоподателя, направено пред директора на ОД на МВР – Търговище, за
претоварване на служебния автомобил, в случай на положителен отговор от страна
на жалбоподателя на въпроса за транспортиране на мигрантите на 26.11.2021 г.
Видно от представеното свидетелство за регистрация Част 1 на процесния
автомобил, то същият е пригоден за пътуване на 5 пътници и водача на автомобила
(стр. 86 от делото). Поради това всякакви интерпретации колко пътници могат да
се возят в него на пода или седнали на седалките не намира потвърждение в
представеното свидетелство за регистрация на автомобила и фотоалбум на същия.
Поради това съдът приема, за основателно възражението на жалбоподателя за
претоварване на автомобила в случай на изпълнение на разпореждане насочено към
явно нарушение на нормите на чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и чл. 180, ал.
1 от ППЗДвП.
И на последно място съдът не кредитира показанията на
св. К. и св. Св. П., че в дирекцията няма други лица извън служителите на
сектор „НТЛ“, които да са оправомощени да управляват служебния автомобил на
сектора, тъй като видно от представените заповеди на стр. 112 и 113 от делото
за управление на автомобила са оправомощени лицата мл. инсп. Х. Д. - ст.полицай
ВСК в група „ООР“ на сектор „ОП“ към РУ – Търговище и мл. инсп. М. М. – ст.
полицай ВПА в група „ООР“ на сектор „ОП“ при РУ – Търговище.
Поради тези съображения съдът приема, че процесната
заповед за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя Г. следва да
бъде отменена като незаконосъобразна.
Предвид на изхода от оспорването и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК съдът намира, че на жалбоподателя следва да бъдат
възстановени направените по делото разноски, а именно в размер на 410 лв.,
определени съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения, съставляващи внесена държавна такса от 10 лв. и
възнаграждението за един адвокат от 400 лв.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2 във
връзка с ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.П.Г. *** , чрез а.. Ст. Л. *** с адрес
за кореспонденция: гр. Варна, ул. „Ц. И. С.“ № 2А, кантора 317 Заповед №
8121К-5472/ 20.06.2022 г. на гл. секретар МВР, с която за нарушение на
служебната дисциплина му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок
от 6 месеца.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на
Г.П.Г. ***, направените по делото разноски в размер на 410 лв., съставляващи
внесена държавна такса и възнаграждението за един адвокат
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно
чл. 211, изр. последно от ЗМВР.
ПРЕПИС ОТ РЕШЕНИЕТО да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: