П Р О Т
О К О Л
05.12.2019
г. гр. ПАЗАРДЖИК
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
НА ПЕТИ
ДЕКЕМВРИ ДВЕ
ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА В ПУБЛИЧНО
ЗАСЕДАНИЕ В СЛЕДНИЯ СЪСТАВ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИСЛАВ ИЛИЕВ
ДИМИТЪР БОЗАДЖИЕВ
секретар ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от СЪДИЯТА ИЛИЕВ
В. гр. д. № 799 по описа за
2019 година
На именното повикване в 9.55 ч. се явиха:
Жалбоподател ищец Д.П. не се явява, редовно призована. За
нея адв.В.С., редовно упълномощен пред настоящата инстанция.
По делото е
постъпила писмена защита от пълномощника.
Жалбоподателя ответник Прокуратура та РБългария, нередовно
призовани. За тях се явява Прокурор Д. Отрязък от призовката не е върнат и
приложен по делото.
Адв. С.
: - Да се даде ход на делото.
Прокурорът : - Да се даде ход на делото.Не възразявам за
нередовното призоваване.
Съдът с
оглед изричното становище на нередовно призованата страна намира, че няма
процесуална пречка по даване хода на делото, затова
О П Р Е
Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С
Решение № 1273 от 30.09.2019 год., постановено по гражданско
дело № 961 по описа за 2018 г., Пазарджишкия районен съд е осъдил Прокуратурата
на Република България, със седалище:
гр. София, и адрес: бул.”Витоша „ № 2 , представлявана от Главния
прокурор С. Ц. ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.П. ***,
с ЕГН: ********** на осн. чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
2000,00 лв. /две хиляди лева/ , в резултат на образувано на 05.06.2017 г. , ДП вх. № 1163 / 2017 г. по
описа на РП – Велинград / ЗМ № 191 / 2017 г. по описа на РУ на МВР гр.
Септември / против нея за
престъпление по чл. 356 А във връзка с
чл. 330 ал.1 НК и прекратено с постановление от 24.01.2018 г.
на Районна Прокуратура – Велинград , заедно със
законната лихва върху тези главници , считано от 17.02.2017 г. до окончателното изплащане и сторените по делото разноски в размер на
3,33 лв. , като
ОТХВЪРЛЕНА
е претенцията за присъждане на обезщетение над уважения размер от 2000,00 лв.
до претендирания от 6000,00 лв. като неоснователна.
ОСЪЖДЕНА
е Прокуратурата на Република България, със седалище: гр. София, и адрес: бул.”Витоша „ № 2 ,
представлявана от Главния прокурор С. Ц.
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В.С. от ПАК на основание чл. 38 ЗА сумата в размер
на 343,33 лв. за адвокатски хонорар.
Срещу
така постановеното решение е постъпила
въззивна жалба от Д.К.П., чрез
процесуалния й пълномощник адв.В.С.С., в отхвърлителната част, като незаконосъобразно,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Моли да се
уважи изцяло предявения иск.
Твърди,
че присъденото обезщетение не е съобразено с принципа за справедливост по чл.52
от ЗЗД. Твърди също така, че вреди от неимуществен характер търпяла и след
постановлението за прекратяване, защото то слагало само формален край на ДП. Реално
обаче това не е така, защото банкнотите, които са й връщат били увредени. В
съдебно заседание вещо лице казало друго, но след това заседание си получила
банкнотите и се опитала да ги внесе в банка или смени в чейндж бюро. В две
банки едната в гр.Септември банка ДСК й отказали изцяло смяна, както и в
Пазарджик в ОББ. В чейндж бюро се съгласиха да й обменят част от тях, но за 1
300 долара отказали. Реално не й се връщат здрави банкноти и за нея
наказателното производство е прекратено само формално.
Прави
искане за събиране на доказателства пред
въззивната инстанция. Претендира
разноски.
Във
връзка с направените доказателствени искания съдът с Определение
№623/21.11.2019 год. е оставил без уважение искането на Д.П. за допускане на
двата свидетели пред въззивната инстанция за сочените обстоятелства във
въззивната жалба.
В срок
решението се обжалва с въззивна жалба и
от Румяна П.- Прокурор в Районна
прокуратура гр. Пазарджик представител на ответника Прокуратурата на
Република България. Счита, че съдът правилно е отхвърлил претенцията за
присъждане на обезщетение над уважения размер от 2000 лв. до претендирания от
6000 лв. като неоснователна. При условията на чл. 271, ал. 1 от ГПК, моли съдът
да отмените Решението в частта с която искът е уважен като неправилно, да реши
делото по същество и да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и
недоказан, като не присъжда лихви и разноски, или да върне делото на
първоинстанционния съд.
Твърди,
че за да се реализира отговорността по ЗОДОВ е необходимо едновременно да са
налични предвидените за това предпоставки: Да е извършено съответното
незаконосъобразно действие от страна на държавния орган, в случая
Прокуратурата, да е причинено увреждане и то да не е по изключителната вина на
ищеца; както и вредите да са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Твърди се също така, че по делото не е представена от ищцата пълна медицинска
документация и не се извличат каквито и да било преки и косвени данни за
съпричастност на Прокуратурата за твърдяното състояние на ищцата както и, че то се дължи на обвиняването и в
престъпление или в резултат на извършено претърсване и изземване.
Взема
се отношение относно твърденията на ищцата в исковата молба, като се твърди, че
по делото не е станало ясно за какво точно действие се претендират
неимуществени вреди от Прокуратурата на Р България, след като правата на ищцата
са спазени и не е налице нарушение на закона по отношение на извършеното
претърсване в дом, който и тя обитава.В последното съдебно заседание по делото
- на 11.09.2019 год. при изслушване на вещото лице, същото изрично посочва, че
банкнотите които е изследвал са истински, че не са повредени, че да не могат да
се използват. С постановление от 24.01.2018 год.на РП Велинград и при условията
на чл.243 ал.1 т.2 от НПК наказателното производство по ДП е прекратено, като е
постановено веществените доказателства подробно описани да се върнат на ищцата.Препис
от постановлението е изпратено на ищцата и делото нямало данни същата да е получила
обратно иззетите пари на 06.06.2017 год. От данните по ДП№191/17 год. било видно,
че с постановление на РП Велинград от 24.01.2018 год.е постановено парите да се
върнат на ищцата, но същата не си ги е получила, т.е Прокуратурата на РБългария
няма вина, че същата е отказала да получи напълно годни банкноти както
заключава в експертизата и назначеното вещо лице по делото. Обвинение срещу
ищцата не е повдигано, поради което не е налице възможност за ангажиране на
отговорността по чл.2 т.З от ЗОДОВ на Прокуратурата на Р България. Твърди, че
посоченото по-горе може да се направи основателния извод, че ако ищцата е
изпитвала посочените в исковата молба негативни изживявания най-вероятно същите
са били свързани с воденото срещу нея друго наказателно производство по ДП№
1191/16 год. по описа на РУ на МВР Пазарджик, по което е привлечена в
качеството на обвиняема, а не по ДП№191/17 год. преписка вх.№ 1163/17 год. по
описа на РП Велинград по която е заведено настоящето гражданско дело по ЗОДОВ.В
тежест на ищцата е да докаже, ако са и причинени изобщо някакви неимуществени
вреди, от кое точно действие на държавен орган и дали от Прокуратурата са и
причинени тези вреди.
Уважения от Съда размер на иска
за неимуществени вреди - 2000 лв.освен, че е недоказан по основание, се явява
необосновано завишен по размер, каквато е и съдебната практика, и в никакъв
случай не би представлявал справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Волята на законодателя при приемането на ЗОДОВ е да възмездява гражданите за
реално причинени им имуществени и неимуществени вреди от незаконни действия и
актове на Д... Самият закон предвижда, че обезщетение не се дължи или се
намалява когато е причинено по изключителна вина както се установи в случая
поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл.5 ал.1 от ЗОДОВ. Съдът
би могъл да направи изводи във вреда на ответника само и единствено, ако ищцата
докаже в съдебния процес, че евентуалните вреди са настъпили от това досъдебно
производство -№191/2017 год., по описа на РУ на МВР Септември,а не от друго
досъдебно производство водено срещу нея в същия период. В Писменият отговор на
ответника -Прокуратурата на Р България е посочено и, че от свидетелството за
съдимост на ищцата е видно, че същата е осъждана по две НОХД , като подробно са
посочени постановените съдебни актове. Съдът при постановяване на Решението си
по гр.дело №961/18 год. не е взел предвид, че съдебните дела са приключили със
Споразумение, т.е ищцата се е признала за виновна по повдигнатите и обвинения,
което влиза в противоречие с твърдението и от исковата молба: „да не бъда
осъдена невинна и да лежа в затвора, защото имам условна присъда, до която се
стигна след като не можа да се докаже обвинението срещу друго лице". В
исковата молба се твърди от ищцата, че: „ претърсванията са извършени защото мой
бивш приятел Н. Х. е казал,, че аз съм го увещавала да пали автомобила на К...
С Н. Х.. се бяхме разделили по моя инициатива, от което той остана наранен и
изпитваше ревност." На 06.06.2017 год. в 12.20 часа е извършено
претърсване в присъствие на поемни лица в дома на Д.П. ***, като в Протокола е
описано, че същото се извършва след разрешение на С. от Пазарджишкия районен
съд, като при претърсването са намерени сим карти.Като обяснение за вещите Д.П.
е записала, че: "намерените вещи са на Н. Х.". Препис от протокола е
връчен на Д.П..Съставен е и протокол, в който е описано „че в сайвант зад
къщата в помещение вляво с дърва в стъклен буркан който се счупи се намериха и
иззеха банкноти както следва:" Описани са банкноти по номера.Като
обяснение към протокола Д.П. е описала, че парите са от продажба на имот.Дадени
са разрешения от съдия и по ЧНД №№936 и 937/17 год. за претърсване на два
автомобила.На 05.06.2017 год. е извършен разпит пред съдия на свидетел по делото.
С
постановление на Окръжна прокуратура Пазарджик от 14.06.2017 год. са приети
самоотводите на всички прокурори от Районна прокуратура Пазарджик като
преписката е изпратена на РП Велинград.На същата дата в РП Пазарджик е заведена
молба от Д.П. с която се иска връщането на 3430лв., 600 евро и 3900 щатски
долара иззети според молбата при извършеното претърсване на 06.06.23017
год.Молбата на Д.П. е изпратена на 21.06.2017 год. на РП Велинград.Делото е
наблюдавано от прокурор Е. Б. - РП Велинград. По досъдебното производство не е
повдигано и предявено обвинение на ищцата .Същата е разпитвана по делото само в
качеството на свидетел.
С постановление от 24.01.2018
год.на РП Велинград и при условията на чл.243 ал.1 т.2 от НПК наказателното
производство по ДП№191/17 год. преписка вх.№ 1163/127 год. на РП Велинград е
прекратено като е постановено веществените доказателства подробно описани да се
върнат на Д.П..Препис от постановлението е изпратено на ищцата.По делото няма данни
същата да е получила обратно иззетите пари на 06.06.2017 год., т.е от данните
по ДП№191/17 год. е видно, че с постановление на РП Велинград от 24.01.2018
год.е постановено парите да се върнат на ищцата, но същата не е пожелала да
получи парите, които са и били върнати от Прокуратурата, отказала е да ги
получи. Вещото лице К.. от БНБ е категорично в заключението си изслушано на
11.09.2019 год. , че парите са абсолютно годни,т.е ако ищцата се е лишила по
собствена воля от ползването на парите си, то това е единствено по нейна вина и
в случая е приложима разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ и обезщетение не следва да и
се дължи. Ищцата е била лишена от средства не по вина на Прокуратурата на Р
България, а защото е отказала да получи средствата. В този смисъл Решението на
Съда в тази част е нелогично и непоследователно като не почива на събраните
доказателства.
По
отношение на лихвите. Съдът е посочил на стр.9-та в Решението абзац трети , че
в съответствие с дадените разяснения в ТР№3/22.04.2004 год. ...следва да се
приеме, че отговорността на държавата по чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ възниква от
момента на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство за извършено престъпление, от който момент държавните органи
изпадат в забава и дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение. Процесното
постановление е влязло в сила на 17.02.2018 год., от който момент е станало
изискуемо и вземането за обезщетение.Поради това и лихва за забава върху
дължимото обезщетение следва да бъде присъдена считано от 17.02.2018 год. до
окончателното изплащане. В противоречие с постановеното в обстоятелствената
част на Решението в диспозитива на Решението Съдът посочва, че осъжда
Прокуратурата „заедно със законната лихва върху тези главници, считано от
17.02.2017 год. до окончателното изплащане..."
Решението на Съда в тази част-
за лихвите следва да бъде отменено като неправилно, тъй като в диспозитива на
Решението е посочена неправилна грешна дата в годината - 17.02.2017год. вместо
посочената в обстоятелствената част на Решението -17.02.2018год.
Присъдените разноски са
неправилно присъдени тъй като Съдът сам в Решението си е посочил, че:..."
По делото не са представени доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение...".при непредставяне на доказателства за заплатеното
адвокатско възнаграждение осъждането на ответника за заплащането им е
неправилно и следва да бъде отменено.
Искането
е да се отмени обжалваното Решение, да се
реши делото по същество и да се отхвърли изцяло искът, като
неоснователен и недоказан , както и да се отхвърли иска за лихвите и разноските.
Адв. С.:
- Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната ни жалба. Оспорвам жалбата
на противната страна. Нямам други доказателствени искания. Представил съм
писмена защита.
Прокурорът:
- Нямам възражение по доклада. Поддържам нашата въззивна жалба изцяло. Оспорвам
въззивната жалба на Д.П.. В случая са налице противоречия между
обстоятелствената част и диспозитива на съдебното решение и не става ясно каква
е действителната воля на съда, от коя дата се дължи лихва по акцесорния иск. С
оглед на изложеното в обстоятелствената
част е посочена правилната дата от която би
следвало да бъде начислена лихва, а именно 17.02.2018 год., т. е от датата
на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство по отношение на ищцата, а не записаната в диспозитива на решението
дата 17.02.2017 год., което е явна очевидна фактическа грешка. Нямам
доказателствени искания.
С оглед
изложеното обстоятелството във въззивната жалба, както и поддържаното становище
на представител на Прокуратурата на РБългария и при извършената служебна проверка
въззивната инстанция установи, че постановявайки съдебния си акт първоинстанционния
съд в мотивите си е формирал воля, че следва да се приеме отговорността на Д.
по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ възниква в момента на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство, за извършено
престъпление , в който момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва
в размера на присъдено обезщетение, като приел, че процесното постановление е
влязло в сила на 17.02.2018 год., от който
момент е станало изискуемо и вземането за обезщетение, поради което и лихва за
забава върху дължимото обезщетение следвало да бъде присъдена считано от 17.02.2018
год. до окончателното изпращане на сумата. Постановявайки диспозитива на
съдебния си акт първоинстанционния съд неправилно е посочил, че законната лихва
върху претендираната главница се държи считано от 17.02.2017 год. до
окончателното й изпращане., т.е настоящия състав констатира несъответствие между формираната воля в мотивите на
първоинстанционния съдебен акт и
изразената такава в диспозитива на същия.
Горното
налага производството по настоящето дело да бъде прекратено, като същото бъде
върнато на първоинстанционния съд за отстраняване на допуснатата очевидна фактическа
грешка в диспозитива на съдебния акт по реда на чл.247 от ГПК.
Водим
от горното Пазарджишкия окръжен съд
О П Р Е
Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по В.гр.д.№799/2019 год. по описа на ПОС.
ВРЪЩА делото на РС Пазарджик за отстраняване на
допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението по реда на
чл.247 от ГПК.
След
отстраняване на допуснатата очевидна фактическа грешка, делото да бъде изпратено
на въззивната инстанция, за произнасяне по постъпилите въззивни жалби.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи
в 10,15
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
СЕКРЕТАР: