Р Е
Ш Е Н
И Е
№260120
гр. Русе, 27.11.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия
в открито съдебно заседание на 24 ноември две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА като разгледа докладваното от
съдия Георгиева в.гр.д. №661 описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
В.С.И. *** е обжалвала решението на Русенския районен съд по гр.д.№5500/2019г.
в частта, с която е отхвърлен иска му против ГД „Г.п.“ – МВР за заплащане на сумата 1339,07лв.,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд следствие
преобразуване на нощен към дневен труд, за периода 11.09.2016г.-10.09.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, както и в частта за присъдените в
полза на дирекцията разноски. Излага оплаквания за неправилност на решението в
тази част и моли то да се отмени и вместо него да се постанови друго, с
което иска да се уважи и да му се
присъдят направените по делото разноски.
Решението е обжалвано и от ГД „Г. п.“ – МВР /подала насрещна въззивна жалба/ в частта, с която е осъдена да заплати на ищеца
сумата 118,20лв. представляваща равностойността на неполучени ободряващи
напитки за периода от 11.09.2016г.-10.09.2019г., ведно със законната лихва от 11.09.2019г.
до окончателното им изплащане, както и за разноските по делото. Жалбоподателят
излага доводи за неправилност на решението
в обжалваната част поради противоречие с материалния закон и моли въззивният
съд да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск и да
му присъди направените по делото разноски. Прави евентуално възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната
страна в случай на неуважаване на въззивната жалба.
Двамата жалбоподатели оспорват основателността на въззивната жалба на
насрещната страна и молят тя да не се уважава, да се потвърди постановеното в
тяхна полза първоинстанционно решение и да им се присъдят разноските по делото.
Въззивният съд счита жалбите
за допустими – подадени са от заинтересована от обжалването страна, в законния
срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество те са основателни.
По делото няма спор, че за
периода от 11.09.2016 г. до 10.09.2019 г. ищецът е полагал труд на длъжност
„старши полицай ЗАТ“ в РД“Г. п.“-ГПУ-Р.. Не се спори, че страните
са били обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР и че отношенията между
страните следва да се уредят съобразно този закон съгласно чл. 142, ал. 1 ЗМВР.
По делото не се спори, че предвид характера на заеманата длъжност през
процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а
отработеното работно време се е изчислявало сумирано. За процесния период И. е
работила при двусменен режим на работа на 12 часови смени съгласно утвърдените графици.
От констативно-съобразителната част на приетата съдебно-счетоводна експертиза е
видно, че съгласно графиците той е
положил общо 1528 часа нощен труд, но без да е извършвано преобразуване на
нощния към дневния труд. След преобразуване на положения нощен труд към дневен
труд с коефициент 1,143 се получава положен извънреден труд от 218,504часа, който
не е заплатен от работодателя. От заключението на експертизата се установява,
че размерът на възнаграждението за този извънреден труд възлиза на 1339,07лв. За
същия период съгласно ЗМВР, Наредба
№8121з-904/30.07.2015 г. и заповеди на министъра на вътрешните работи на
служителя са се е полагали ободряващи напитки, каквито не са му предоставяни.
Равностойността на ободряващи напитки
възлиза на 118,20лв.
С обжалваното решение първоинстанционният
съд е отхвърлил предявеният иск за заплащане на възнаграждение за извънреден
труд в размер на 1339,07лв. по съображения, че за този период в действащите
Наредба №8121з-592 /25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, издадени въз основа на законова делегация,
липсва правна норма, регламентираща преобразуването на положения нощен труд с
коефициент. Прието е, че страните са обвързани от служебно правоотношение,
регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове, които не съдържали
препращаща норма, даваща основание за субсидиарно
приложение на разпоредбите на КТ, както и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, в т.ч. НСОРЗ. ЗМВР бил специален нормативен акт,
регламентиращ статута на служителите, работещи в системата на МВР, който
обосновавал различен метод на правно регулиране на работното време и трудовото
възнаграждение на държавните служители.На това основание размерът на
допълнителното трудово възнаграждение следвало да се определи съобразно
специалните правила в закона, а не по реда на чл.9 от НСОРЗ в размер, установен
с приетата по делото експертиза. Районният съд е уважил претенцията за
заплащане на левовата равностойност на непредоставените ободряващи напитки в
размер на 106,20лв., като е посочил, че работодателят не е изпълнил основно задължение
/ за предоставяне на напитки в натура/ и при неизпълнението му за служителя
възниква правото да претендира паричната равностойност на същите като
компенсация за неправомерно недадена натурална престация.
Въззивният съд намира, че
обжалваното решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за
заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат
на преобразуване на нощния към дневния
труд по правилата на чл.9 от НСОРЗ, е неправилно.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители
в системата на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, в това число и възнаграждението за положен извънреден труд,
регламентирано в чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Редът за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство и др. се определят по силата на законова делегация на основание
чл.187, ал.9 от министъра на вътрешните работи. За процесния период в
действащите Наредба № 81213-592 от 25.05.2015 год. и Наредба № 81213-776 от 29.07.2016
год. липсва норма, аналогична на нормата на чл.31,ал.2 на отменената Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 год. за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 0,143. При липса на изрична законова регламентация районният съд
правилно е приел, че следва субсидиарно да се
приложат разпоредбите на чл.9,ал.2
НСОРЗ. Противното разрешение би поставило държавните служители в
системата на МВР в неравностойно положение, както спрямо останалите държавни
служители, така и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение,
които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл е
и решение № 311 от 8.11.2019 год.на ВКС по гр.д.№ 1144/2018 год. То е с предмет
заплащане на други допълнителни възнаграждение на държавни служители от
системата на МВР, но дава принципно разрешение на въпроса за субсидиарното приложение на друг закон при липса на изрично
уредено заплащане в ЗМВР. Посочено е, че положителният отговор на въпроса за
приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие
с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен
в чл.6 от Конституцията и чл.14 ЕКЗПЧОС. Този извод кореспондира и на нормата
по чл.188, ал.2 ЗМВР, съгласно която държавните служители, които полагат труд
за времето между 22ч. и 6ч. се ползват със специалната закрила по Кодекса на
труда, т.е. нормалната продължителност на нощния труд следва да се определи по
този закон и когато тя надхвърля 7 часа, положения труд следва да се определи по
реда на чл.9, ал.2 НСОРЗ. По отношение
на размера на иска следва да се съобразят установените по делото обстоятелства
относно часовете нощен труд, положени от служителя в процесния период и
дължимото му се възнаграждение съобразно заключението на вещото лице и чл.187,
ал.3 във вр. с чл.187, ал.5, и ал.6 ЗМВР. По тези
съображения съдът счита, че решението по този иск е неправилно и следва да се
отмени и вместо него да се постанови друго, с което в полза на ищцата да се
присъди сумата 1339,07лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден
труд за процесния период, със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното плащане.
Решението е
неправилно и в частта, с която е уважен предявеният иск за заплащане на парична
равностойност на непредоставени на служителя ободряващи напитки.Въззивният съд намира, че искът по чл. 181, ал. 3 от ЗМВР
за заплащане равностойността на непредоставени ободряващи напитки, е
неоснователен.Разпоредбата на чл.181, ал.3 от ЗМВР сочи, че за извършване на
дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл. 142,
ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 3, се осигуряват ободряващи напитки като редът и
условията на предоставянето им и тяхната стойност се определя с наредба на
министъра на вътрешните работи. За процесния период е действала Наредба № 8121з-904/30.07.2015
г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на
служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности,
свързани със специфичния характер на труда на служителите и на ободряващи
напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., издадена
на основание чл.181, ал.5 във връзка с ал.3 от ЗМВР. Безспорно е по делото, че
служителят е полагал труд и през нощта, поради което същият е имал право на
тонизиращи напитки, каквито за процесния период не са му предоставени.
Задължението на работодателя е да престира в натура, като в чл.10 от Наредба №8121з- 904/
2015 г. изрично е посочено, че неизпълнението на това задължение не може да се
компенсира с пари. Предвид специалната правна норма, изключваща паричната
компенсация на непредоставените ободряващи напитки, искът се явява
неоснователен и неправилно е уважен. В тази част решението е неправилно като
постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва
да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искът като
неоснователен се отхвърли.
С оглед изхода
на спора дирекцията дължи на ищеца за първоинстанционното производство 321,61лв. разноски за
адвокатско възнаграждение, а по сметка на Русенския районен съд – 53,56лв.д.т.
и 184лв. за назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, а по сметка
на Окръжния съд – 26,78лв.д.т. по жалбата на И.. Ищецът следва да заплати на дирекцията
разноски за въззивното производство в размер на 25лв. и 32лв. юрисконсултско възнаграждение за двете инстанция съобразно
изхода на спора. За въззивното производство разноски в полза на ищеца не се
присъждат, тъй като не са представени доказателства такива да са направени.
Възражението на дирекцията за прекомерност на заплатеното от ищцата адв. възнаграждение е неоснователно, тъй като то е под
минималния размер по чл.7, ал.2 от Наредба №1 към момента на подписване на
договора за правна помощ за двата иска, които са предявени.
По изложените съображения
Окръжният съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение
№105 от 29.01.2020г. на Русенския районен съд по гр.д.№5500/2019г. и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. Д. „Г. П.“- МВР-С. да заплати на В.С.И. *** с ЕГН********** сумата 1339,07лв, представляваща възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 11.09.2016г.-10.09.2019г., ведно със законната лихва от 11.09.2019г. до
окончателното плащане, разноски за адв. възнаграждение в размер на 321,61лв., по сметка на Русенския районен съд – д.т. върху
уважения иск в размер на 53,56лв. и разноски за икономическата експертиза
в размер на 184лв., а по сметка на Русенския
окръжен съд – 26,78лв.д.т. по въззивната жалба на В. И..
ОТХВЪРЛЯ иска на В.С.И. *** с ЕГН********** против
Г. Д. „Г. П.“- МВР-С. за заплащане на сумата 118,20лв., представляваща паричната
равностойност на неполучените
ободряващи напитки за периода 11.09.2016г.-10.09.2019г., ведно със законната лихва от
11.09.2019г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА В.С.И.
*** с ЕГН********** да заплати на Г. Д. „Г. П.“- МВР-С. сумите 25лв.
разноски и 32лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :