№ 9898
гр. София, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110156440 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „АДВ.Д-ВО“, ЕИК
******* против „ФИРМА“ЕАД ,ЕИК ******* .
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата от общо 1000 лева за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в преживяно разочарование, усещане за недобросъвестно
поведение на ответника като едно от най- големите застрахователни
дружества, както и усещане за несправедливост, които представляват пряка и
непосредствена последица от неизпълнение на установеното в т.2т.1 в раздел
2 и т.10.1. от Раздел 1 от Общите условия задължение на ответника
„ФИРМА“ЕАД да изплати в полза на ищцовото дружество обезщетение за
боядисване на детайл - „задна броня“ по щета №44011511907767 от
16.10.2019г., както и законна лихва върху присъденото обезщетение от датата
на падежа на задължението на застрахователя за заплащане на
обезщетението- 31.10.19г. до окончателното й заплащане. Претендира
разноски по производството.
Претендираните права ищецът обосновава с твърдението , че на
25.10.18г. сключил с ответното дружество застраховка „КАСКО+“ по
отношение на МПС - автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ***** със
застрахователна полица №440118151040418. Поддържа, че в срока на
застрахователно покритие по договора – на 13.10.19г. е настъпило събитие,
което е покрит риск по застраховката- увреждане в дясна ъглова част на задна
броня, причинено докато автомобилът е бил в паркирано състояние. Ищецът
поддържа, че е изпълнил своевременно и точно задълженията си,
1
произтичащи от общите условия, като е уведомил застрахователя и била
заведена преписка по щета №44011511907767/16.10.19г. След извършен оглед
, с писмо с изх. № 93/03.02.20г. ответникът-застраховател уведомил ищеца, че
счита, че не са налице основания за заплащане на застрахователно
обезщетение за боядисване на детайл „задна броня“ по процесната щета, като
се позовал на т.3.8 от Раздел 1 от Общите условия - поради това , че още при
сключване на застраховката било констатирано, че задната броня е с
нарушено лаково покритие и „за боя“.
Ищцовото дружество- „АДВ.Д-ВО“, ЕИК ******* счита отказа на
застрахователя за заплащане на посочената щета за неоснователен,
постановен в нарушение на поетите с договора задължения. Ищецът счита, че
е налице неприложимост на т.3т.8 от Раздел 1 от Общите условия доколкото
липсва идентичност между увреждането , констатирано в момента на огледа
при сключване на застраховката, и настъпилото в последствие увреждане от
дата 13.10.19г- в срока на застрахователно покритие. Предвид изложеното
претендира за обезщетяване на търпените неимуществени вреди в посочения
размер.
В условието на евентуалност претендира търсеното обезщетение за
неимуществени вреди, позовавайки се на нищожност на клаузата на т3.8 от
ОУ на застрахователя , поради противоречието й с добрите нрави. Поддържа,
че е налице накърняване на добрите нрави, доколкото отговорността на
застрахователя е ограничена до степен, която е необичайна за съответната
търговска дейност, т.е. се явява прекомерна и несправедлива с оглед
интересите на кредитора / застрахования/ и чрез нея се нарушава баланса в
облигационната връзка между страните.
Ответникът „ФИРМА“ЕАД , в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на
исковата молба , с който оспорва иска като неоснователен. Развива доводи, че
юридическото лице не може да търпи неимуществени вреди. Релевира
възражение за погасяване по давност на исковата претенция. Оспорва да е
налице неизпълнение на горепосочения застрахователен договор от страна на
ответника. Оспорва размера на предявената искова претенция. Оспорва
претенцията за лихва.
Счита, че клаузата , на която се е позовал при постановяване на отказа-
т.3т.8 от ОУ към застрахователния договор не е нищожна клауза , доколкото
с нея се дефинира предмета на договора , и не противоречи на императивна
правна норма, нито накърнява добрите нрави. Счита , че посочената клауза не
ограничава отговорността на застрахователя до степен, която е необичайна за
съответната търговска дейност, кактои че същата не е прекомерна и
несправедлива с оглед интересите на застрахования. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски по производството.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
2
В настоящото производство не се спори, че на 25.10.2018г. между
страните е сключен застрахователен договор по застраховка „Каско+“,
обективиран в застрахователна полица № 440118151040418, с валидност към
датата на събитието /в периода 31.10.18г.- 30.10.19г./ по отношение на л.а.
„Опел“, модел „Зафира“, с рег. № ******, собственост на ищцовото
дружество.
Съгласно т.3.5 от Условията за автомобилна застраховка „Каско“ при
сключването на застрахователния договор застрахованият е длъжен да
представи МПС на застрахователя за оглед не по-рано от десет дни преди
датата, посочена в полицата за началото на застрахователно покритие.
Представител на застрахователя задължително извършва оглед и заснемане
на МПС, което включва идентифициране, определяне на техническото му
състояние и наличие на повреди и липси по МПС.
По делото е приложен Протокол 99065625 от 31.10.2018г. за оглед на
МПС при сключване на застрахователния договор, обективиран в
застрахователна полица № 440118151040418, от който се установява, че по
процесния автомобил са констатирани увреджания по следните детайли:
задна лява врата, задна броня, заден десен калник, предна дясна врата, преден
десен калник, като същите са със степен на увреждане „боя“, т.е за
боядисване, а заден капак е с „деформация 1“, т.е. лека деформация.
Съгласно т.3.8 от Условията за автомобилна застраховка „Каско“
установените по време на огледа увредени детайли и липси на части не
подлежат на обезщетяване по условията на договора. Отстраняването на
щетите и възстановяването на липсващите части се удостоверява с нов оглед
и заснемане на МПС от застрахователя. Съгласно т.13.1 от Раздел II
застрахователят не дължи обезщетение за увредени детайли, за които е
изплатил, предстои да изплати или е отказал да изплати застрахователно
обезщетение за предишно събитие и възстановеното МПС не е предоставено
за оглед, както и за увреждания по МПС, констатирани, описани и/или
заснети при огледа на автомобила относно сключването на застрахователния
договор.
Между страните не се спори, че на 13.10.2019г. е настъпило
застрахователно събитие, от което по автомобила, видно от опис-заключение
по щета 44011511907767/16.10.2019г., са констатирани увреждания по предна
броня, задна броня, лайсна-з.бр.-д., които се отстраняват чрез боядисване.
Издадено е възлагателно писмо по щетата, в което е посочено, че щетата по
задната броня, която е за боя, е за сметка на клиента, доколкото е
констатирана при първочаналния оглед при сключване на договора.
С писмо изх. № 93/03.02.2020г. до ищеца застрахователят е посочил, че
„в конкретния случай, още при сключване на застраховката е констатирано,
че задната броня е била с нарушено лаково покритие и е била за боя“.
Посочено е още от застрахователя, че без значение за него е коя част точно
от бронята е била увредена, доколкото бронята е целокупна и представлява
3
един детайл, като технологията на боядисване не позволява да се възстанови
само дясната част от бронята, а при пребоядисването се възстановява цялата
броня. С горните мотиви застрахователят е отказал изплащане на
обезщетение по щетата.
По делото е прието заключение по САТЕ, видно от което в Протокол
99065625 от 31.10.2018г. за първоначален оглед не е записано в коя част на
бронята се намира увреждането, като на представения снимков материал към
този момент не се забелязва увреждания по противоударната предпазна
лайсна в дясната част на задната броня и задната броня. В снимковия
материал, изготвен при настъпване на събитието от 13.10.2019г., е видно, че
по противоударната предпазна ласйна в дясната част на задната броня има
нарушение на лаковото покритие. Необичайното оцветяване в долната дясна
част на задната броня не се наблюдава на снимковия материал, изготвен при
сключване на полицата. Според заключението на вещото лице уврежданията
по задната броня, установени при сключване на застрахователния договор, по
никакъв начин не са допринесли за настъпване на увреджането, описано в
Уведомление за щета 44011511907767/16.10.2019г. Според заключението на
вещото лице, за възстановяване на увреждането, констатирано при
първоначалния оглед, и това по щетата, следва задната броня да се
пребоядиса изцяло, с една и съща стойност на ремонта. Задната броня е цяла
част, като към нея има допълнително поставени противоударни лайсни от
двете страни, спойлер от долната страна и капачка за задния теглич отдясно.
При увреждане на лаковото покритие на даден детайл, за неговото
възстановяване е необходимо същият да бъде пребоядисан изцяло, като
частично боядисване на част от детайла не се предлага от сервизите,
извършващи авторепаратура.
При горните фактически данни, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл.52 ЗЗД във вр. с
чл.79 ЗЗД във вр. с чл. 405 КЗ и чл. 86 ЗЗД, както и предявени при условията
на евентуалност искове по чл. 52 ЗЗД във вр. с чл.79 ЗЗД във вр. с чл. 405 КЗ ,
вр. с чл. 26, ал.1, предл.3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест,
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по
отношение на исковете наличието на неимуществени вреди, включително и
какъв е размерът на обезщетението; че вредите са причинени в следствие на
противоправно поведение на ответника, произтичащо от неизпълнение на
договорно задължение на основание сключения между страните договор за
застраховка „Каско“.
Ответникът следва да докаже положителните факти, на които основава
своите възражения, включително действителността на клаузите от ОУ на
договора, на които се позовава.
В настоящото производство е претендирано обезщетение за претърпени
4
от ищеца неимуществени вреди, вследствие на неизпълнение на договорното
задължение на ответника да заплати застрахователно обезщетение за
настъпили увреждания по собствения на ищеца л.а. „Опел“, модел „Зафира“, с
рег. № ****** в резултат на застрахователно събитие от 13.10.2019г.
На първо място съдът следва да разгледа въпроса за възможността
юридически лица да търпят неимуществени вреди. Както е отбелязано в
Решение № 35 от 12.08.2022 г. по гр.д. № 3901/2018 г. на IV г.о. ВКС в
юридическата теория и в практиката на съдилищата години наред е отричано
правото на юридическите лица да претендират неимуществени вреди. В
последните години Върховният касационен съд присъжда обезщетения за
претърпени неимуществени вреди на юридически лица – решение № 16 от
2.03.2021 г. по гр.д. № 1914/2020 г. на IV г.о., решение № 29 от 10.03.2020 г.
по гр.д. № 1690/2019 г. на IV г.о., решение № 206 от 26.03.2019 г. по гр.д. №
4762/2017 г. на III г.о. Според посоченото решение № 35 от 12.08.2022 г. по
гр.д. № 3901/2018 г. на IV г.о. ВКС критериите, по които може да бъде
определено обезщетението за претърпени от юридическите лица
неимуществени вреди, следва да бъдат изведени посредством тълкуване на
вътрешните разпоредби, съответно на правото на ЕС, като се вземе предвид и
практиката на Съда на ЕС. По този начин отговорът за възможността на
юридическите лица да претендират обезщетение за неимуществени вреди е
положителен.
На следващо място, трябва да се даде отговор и на въпроса за
възможността да се търси обезщетение за неимуществени вреди в резултат от
неизпълнение на договорно задължение. Съгласно ТР 4/2012 г. на ОСГТК на
ВКС когато неимуществените вреди са причинени от неизпълнението / или
неточното изпълнение / на договорни задължения, на обезщетяване подлежат
вредите, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението, а при установена по делото недобросъвестност на длъжника
/знание на фактите, обуславящи по-тежката му отговорност / – обезщетението
е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди. От това следва, че
и на този въпрос отговорът е положителен.
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок. В настоящия случай от застрахователя е потърсено
обезщетение за причинени щети по процесния автомобил в резултат от
застрахователно събитие, настъпило на 13.10.2019г. Част от тези щети касаят
задната броня на автомобила, налагащи нейното пребоядисване, видно от
установените факти и в частност приложеното опис-заключение по щета
44011511907767/16.10.2019г. Застрахователят е отказал да заплати
обезщетение за тези щети с аргумента, че увреждания по задната броня
(макар и на друго място) са констатирани и при първоначалния оглед на
автомобила при сключване на договора, като и двете щети изискват едни и
същи действия по отстраняването им, а именно пребоядисване, което не може
5
да стане частично.
Съдът намира отказа на застрахователя за неправомерен, доколкото
застрахователят е длъжен да обезщети всяко увреждане, настъпило в срока
на застрахователно покритие , и доколкото последното представлява „покрит
риск“, както е в настоящия случай. Застрахованият не е имал задължението
да ремонтира преди огледа увредената при сключване на застрахователната
полица броня, или да направи това след него, поради което са неоснователни
възраженията в тази посока – че се е възползвал от собственото си
недобросъвестно поведение.
Доколкото в срока на действие на застрахователния договор- на
13.10.2019г. е настъпило застрахователно събитие, довело до увреждане на
друга част от задната броня, чието отстраняване също изисква цялостно
пребоядисване на задната броня на автомобила, като според заключението на
САТЕ частично боядисване на част от детайла не се предлага от сервизите,
извършващи авторепаратура, застрахователят е следвало да обезщети
застрахования във връзка с отстраняване на щетата, независимо, че това
налага пребоядисване на целия детайл /при което реално би се стигнало до
отстраняване и на предходна щета по детайла/. Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че е налице неизпълнение на договорно
задължение от страна на ответника.
Въпреки направения от съда извод за неправомерност на отказа на
застрахователното дружество да заплати обезщетение за увредената задна
броня, съдът намира, че от това неизпълнение не са претърпени
претендираните вреди от ищцовото дружество.
В исковата молба е посочено, че неимуществените вреди се изразяват в
разочарование, усещане за недобросъвестно поведение на ответника и
злоупотреба с интереса на ищеца, като съдът намира, че в случая така
посочените вреди не подлежат на обезщетение. В цитираната по-горе
практика и в частност - Решение № 35 от 12.08.2022 г. по гр.д. № 3901/2018 г.
на IV г.о. ВКС, се дават ориентировъчни критерии за определяне на
обезщетението, които са изведени от обстоен анализ на практиката на СЕС и
ЕСПЧ в хипотезите на нарушаване на правото на Европейския съюз от
незаконосъобразни актове и действия/бездействия на държавата. Така, на
обезщетение подлежат вреди, измерващи се със засягане на фирмената
репутация, несигурността при планиране и нарушението в нормалното
управление на дружеството, безпокойството и неудобството, причинено на
членовете на ръководството на фирмата. Действително, настоящият случай
не касае нарушение на ПЕС, но съдът намира, че в настоящото производство
не са доказани вреди, накърнили неимуществената сфера на ищеца-
адвокатско дружество, подлежащи на обезщетение. Приемането на
противното би означавало при всяко неизпълнение на договор да се
претендират неимуществени вреди от усещане за несправедливост и
разочарование възникнали у юридическото лице или друг вид
6
персонифицирано съдружие, което е житейски нелогично и правно
неоправдано.
Случаят касае отказ на застраховател да заплати част от обезщетение,
което съдът намира, че в настоящото производство не може да доведе до
отрицателни последици в неимуществената сфера на ищеца-адвокатско
дружество. Застрахователят има право да откаже да заплати обезщетение,
като ищецът може да защити правата си, претендирайки стойността на
обезщетението /по делото не е установено ищецът да е инициирал
производство в тази посока/. Не може да бъде споделено от настоящия
съдебен състав разбирането на ищеца, че отказът на застрахователя в
конкретния случай, макар и неправомерен, води до негативни последици в
неимуществената сфера на застрахованото лице, изразяващи се в усещане за
несправедливост, разочарование, злоупотреба с интерес и т.н. Тези усещания
са характерни за физическите лица и не са присъщи на юридическите, които
могат да търпят неимуществени вреди, но не и такива свързани с човешки
емоции.
С оглед изхода на делото по главния иск, подлежи на разглеждане
предявения в условията на евентуалност иск на основание чл. 52 ЗЗД във вр.
с чл.79, вр. с чл. 405, ал.1 КЗ, вр. с чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживяно разочарование,
усещане за недобросъвестно поведение на ответника като едно от най-
големите застрахователни дружества, както и усещане за несправедливост,
които представляват пряка и непосредствена последица от отказа на
застрахователя да заплати застрахователно обезщетение за боядисване на
детайла „задна броня“ по щета № 44011511907767 от 16.10.2019г.,
позовавайки се на нищожна клауза - на т.3.8 от Раздел I от ОУ на
застрахователя , както и законна лихва върху присъденото обезщетение от
датата на падежа на задължението на застрахователя за заплащане на
обезщетението-31.10.19г. до окончателното й заплащане.
В условията на евентуалност , ищецът е предявил горния иск , като е
навел доводи за претърпени вреди от приложението на т.3.8 от Общите
условия на договора, която клауза според него е нищожна като
противоречаща на добрите нрави. Съдът намира, че т.3.8 не страда от
сочените от ищеца пороци . Не би могло да бъде споделено, че клаузата
ограничава отговорността на застрахователя до степен, която е необичайна за
съответната търговска дейност, че същата е прекомерна и несправедлива с
оглед интереса на застрахования и, че чрез нея се нарушава баланса в
сключената облигационна връзка. Смисълът на цитирана клауза е да
регламентира хипотези, при които въобще няма да е налице настъпило
застрахователно събитие, т.е. същата има за цел да определи пределите на
застрахователното покритие. С посочената клауза е извършено дефиниране
предмета на договора, като ответникът е изключил от застрахователното
покритие щети, които са били налични към момента на сключване на
7
договора, което съдът приема, че не обуславя противоречие с добрите нрави.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен.
Предвид отхвърлянето на главния иск, акцесорният иск за лихва също
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на правния спор право на разноски има ответникът.
Същият е направил и доказал такива в размер на 300 лв. за САТЕ и 400 лв.
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд, 69 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АДВ.Д-ВО“, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление гр. АДРЕС против „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС искове с правно основание чл.
52 ЗЗД във вр. с чл.79, вр. с чл. 405, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в преживяно разочарование, усещане за
недобросъвестно поведение на ответника като едно от най-големите
застрахователни дружества, както и усещане за несправедливост, които
представляват пряка и непосредствена последица от неизпълнение на
установеното в т.2.1 в раздел 2 и т.10.1 от Раздел 1 от Общите условия
задължение на ответника „ФИРМА“ЕАД, да изплати в полза на ищцовото
дружество обезщетение за боядисване на детайл „задна броня“ по щета
№44011511907767 от 16.10.2019г., както и законна лихва върху присъденото
обезщетение от датата на падежа на задължението на застрахователя за
заплащане на обезщетението-31.10.19г. до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АДВ.Д-ВО“, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление гр. АДРЕС против „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС искове с правно основание чл.
52 ЗЗД във вр. с чл.79, вр. с чл. 405, ал.1 КЗ, вр. с чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000
лева за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживяно
разочарование, усещане за недобросъвестно поведение на ответника като
едно от най-големите застрахователни дружества, както и усещане за
несправедливост, които представляват пряка и непосредствена последица от
отказа на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение за
боядисване на детайла „задна броня“ по щета № 44011511907767 от
16.10.2019г., позовавайки се на нищожна клауза на т.3.8 от Раздел I от ОУ
на застрахователя / противоречаща на добрите нрави/, както и законна лихва
8
върху присъденото обезщетение от датата на падежа на задължението на
застрахователя за заплащане на обезщетението-31.10.19г. до окончателното й
заплащане.
ОСЪЖДА „АДВ.Д-ВО“, ЕИК *******, седалище и адрес на управление
гр. АДРЕС, да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
700 лева, представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9