Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 12/28.01.2020година Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
апелативен съд наказателно отделение
На двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година
В открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
ПАНТАЛЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА
ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА
Секретар:Г.Н.
Прокурор:Милена Гамозова
като разгледа
докладваното от съдия
Д.Сапунджиева
НДВ номер 443 по описа за 2019
година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано по саморъчно искане на осъденото лице Неджет Ш.А., озаглавено
"жалба" и има за предмет влязла в законна сила присъда №345/12.07.2019г.
по НОХД 518/19г. по описа на Районен съд гр.Разград, изменена с решение по ВНОХД
№305/2019г. на Окръжен съд гр.Разград. В искането е посочено, че постановената
присъда е недоказана и неоснователна, като се излага претенция за неговото
оправдаване.В допълнително депозирано "основание към молба за
възобновяване", осъденото лице сочи за допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в това, че е било нарушено правото му на служебна
защита, че показанията му са дадени след осъществена физическа принуда от
полицейски служители и пълно отричане на
авторството на престъплението, за което е осъден.
В проведеното с.з. пред настоящата инстанция искането се поддържа от
процесуалния представител на осъденото лице. В пледоарията си същият доразвива
правните основания, като акцентира върху обстоятелството, че направеното от
осъдения самопризнание не се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства, поради което делото незаконосъобразно е протекло по реда на чл.371,т.2
от НПК.
Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането за
неоснователно. Излагат се аргументи, че направеното искане е за необоснованост,
което не е касационно основание. Материалния закон е приложен правилно и не са
допуснати процесуални нарушения.
Варненският апелативен съд провери правилността на атакуваната присъда съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и
за да се произнесе съобрази следното:
С присъда №345 от 12.07.2019г.по НОХД №518/2019г. Районен съд гр.Разград е
признал подсъдимия Неджет Ш.А. за виновен
в това, че на 08/09.07.2019г. в гр.Разград, в условията на опасен рецидив, отнел
чужди движими вещи от владението на Люба Петкова Николова без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл.196,ал.1,т.1 във вр.
с чл.194,ал.1 от НК и на осн. чл.58а от НК е определил наказание от четири
"лишаване от свобода", при първоначален режим за изтърпяване
"строг".
Решението на Районен съд гр.Разград
е било обжалвано пред въззивната инстанция по повод на което е образувано
ВНОХД№305/2019г. на Окръжен съд гр.Разград. С Решение №83 от 29.10.2019г.на РОС
присъдата е била изменена, като е намален размера на наложеното наказание на
две години и осем месеца. В останалата част присъдата е била потвърдена. Решението
не подлежи на касационно обжалване.
Варненският апелативен съд намира, че искането е допустимо-подадено лично от
осъденото лице в законния срок по чл.421,ал.3 от НПК, а по същество е
основателно.
От съдържанието на депозираното искане може да се изведе основанието за допуснато нарушение на закона
по смисъла на чл.348,ал.1,т.1 от НПК и съществени процесуални нарушения по
чл.348,ал.1,т.2 от НПК.
Поначало оспорване на начина на формиране на вътрешното убеждение на съда
по фактите е процесуално недопустимо и не подлежи на касационен контрол,
доколкото всеки съд е суверенен при преценката си досежно достоверността и надежността
на доказателствените източници да обуслови направения фактически извод. На
проверка подлежи единствено спазване на законовите правила за формиране на
волята му, а именно, дА. изводите му почиват на съвкупната преценка на събрания
по делото доказателствен материал, дА. същия е оценен съобразно действителното
му съдържание и дА. е мотивирано решението на съда кои противоречиви
доказателства да кредитира.
В конкретния случай производството пред първоинстанционния съд е протекло
по реда на глава ХХVII, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. Молителят е
признал изцяло фактическото обвинение. Първостепенният съд е дал положителна
оценка за обоснованост на самопризнанието на Али от доказателствената
съвкупност, формирана в досъдебното производство. Възраженията на осъденото
лице биха имали своето основание само при нарушаване изискванията на чл. 372, ал.4 от НПК. Без съмнение, съдът
би допуснал съществено процесуално нарушение, ако събраните в досъдебното
производство доказателства не подкрепят самопризнанието, но въпреки това същото
стои в основата на осъдителна присъда, без да се събират доказателства за
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. Самопризнанието
би изгубило процесуалното си значение, ако волята на подсъдимия е опорочена,
или процедурата за депозиране на признанието не е спазена. Такива основания се
установяват от извършената служебна проверка.
На първо място липсват каквито и да е мотиви към определението на
първостепенния съд,в подкрепа на неговия извод относно наличието на
предпоставките по ч.371,т.2 и чл.372,ал.4 от НПК-признание на фактите по
обвинителния акт и съгласие да не се съберат доказателства за тези факти, както
и обоснованост на самопризнание от приобщените в ДП доказателства.
При проведената въззивна проверка относно правилността на присъдата,
съставът на РОС е констатирал основание за нейното изменение само по отношение
размера на наложеното наказание. Въпреки оспореното пред него авторство на
деянието, същият се е съсредоточил единствено върху спецификите на процедурата,
по която е протекло делото, като е мотивирал своето решение със задължителните
указания на ТР №1 от 2009г. на ВКС. Действително, при редовно проведена процедура,
същата предопределя обстоятелството, да не се разглеждат никакви възражения по
преценка на доказателствата, събрани на досъдебното производство, т.е.
оплаквания за необоснованост. Преди това обаче, въззивният съд е длъжен да провери
дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване
нормативната уредба на диференцираното производство и законосъобразността на
доказателствената преценка. При установено изпълнение на процесуалните
предписания, въззивната инстанция не разполага с процесуална възможност да реши
делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в
обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите
факти.
Конкретния случай не попада в тази хипотеза.
Внимателния прочит на събраната по досъдебното производство доказателствена
съвкупност не води до категоричния извод досежно авторството на деянието. Саморъчното
обяснение на осъдения и показанията на полицейския служител, пред който същото
е било направено не могат да породят процесуално действие и да бъдат ползвани
като доказателствени източник по НПК. Свидетелските показания на пострадалата
Люба Николова установяват кражбата на нейната дамска чанта от домът и`,
намиращите се в нея движими вещи,както и времевия диапазон, в който е извършена
кражбата-между 23часа на 08.07.2019г. и 03 часа на 09.07.2019г.. От показанията
на полицейските служители се установява обстоятелството, че същите са имали
оперативна информация за пребиваването на осъдения от няколко дни в гр.Разград
и тъй като същият е "познат" на полицията поради еднотипно извършване
на кражби от домовете, същите са предприели действия по издирването му. Осъдения
е бил установен в игрален дом, където за периода 10,07ч до 16,00часа е проиграл
сумата от 1000в. Установено е, че на 04.07.2019г. в 14,51ч осъдения е предал в
заложна къща мобилен телефон, за който е получил сума, в размер на 50лв.
Очертаното сочи на липса на релевантни доказателсвени източници досежно
основния въпрос за авторството на деянието. Същото е "заместено" от
първостепенния съд чрез позоваване на самопризнанието на подсъдимия, направено
по реда на чл.371,т.2 от НПК и декларативния извод за неговата обоснованост от
приобщените в ДП доказателства. Този подход е недопустим, защото на първо място
се приравнява на липса на мотиви, а на следващо място- води до накърняване на
основните права на подсъдимото лице. В този смисъл изрично е застъпено в ТР№1
от 2009г.становището, че провеждането на съкратено съдебно следствие е
недопустимо, когато след запознаване с материалите по делото, съдът установи,
че събраните на досъдебното производство доказателства не подкрепят в
достатъчна степен самопризнанието. В тези случаи е необходимо разглеждане на
делото по общия ред,с оглед спазване на принципа за разкриване на обективната
истина, защото присъдата не може да почива само на направеното
самопризнание-чл.116,ал.1 от НПК, нито на предположения-чл.303,ал.1 от НПК.
Въззивната инстанция е била длъжна да провери изцяло правилността на
присъдата, независимо от наведените от страните основания. В конкретния случай,
при проведена процедура по глава 27 от НПК-чл.372,т.2 от НПК, съдът е бил
длъжен да проследи спазването на законовата процедура и конкретно дали
присъдата е постановена в съответствие с изискванията на чл.373,ал.3 от НПК. В
този смисъл е и Решение №347 от 19.11.2012г. по н.д.№788/2012г. на ВКС, първо
н.о. Въззивният съд е стъпил на принципно правилното разбиране, че подсъдимия
няма право да оттегли своето самопризнание след
започване на диференцираната процедура, инициирана от същия. Съдът е
подходил формално към твърдението на подсъдимия за неправилно установени факти
и недоказаност на авторството, позовавайки се на направеното от него
самопризнание, след разясняване на правата му по чл.372,ал.1 от НПК.
Съобразявайки изложеното, настоящия състав намира, че инстанциите са
допуснали процесуални нарушения, които са от категорията на съществените. Липсата
на правилна оценка относно обосноваността на обвинението от приобщените
доказателства от ДП, сочи на незаконосъобразно проведена процедура по глава 27
от НПК и постановяване на присъда, която почива на предположениия и единствено
на направеното самопризнание от подсъдимия.
По отношение останалите твърдени от осъдения процесуални нарушения,
допуснати на досъдебното производство, настоящия състав намира същите за
неоснователни. Осъденото лице е било представлявано от самото начало на
образуване на ДП от служебно назначен защитник, поради което е и неоснователно
възражението, че същият е бил лишен от тази правна възможност. Не са налице
доказателства в подкрепа на неговите твърдения, че същия е дал обяснения на
досъдебното производство под физически и психически натиск. В съдебната фаза на
процеса е от значение обстоятелството, че пред първоинстанционния съд, Неджет
Али сам е инициирал процедурата по глава двадесет и седма, направил е признания
по фактите на обвинението доброволно и в присъствие на защитник. Няма никакви
данни за нарушаване на неговите права в резултат на натиск или подвеждане,
поради което настоящият състав не
споделя възражението на осъдения в тази насока.
Предвид изложеното, настоящия състав
намира, че искането на осъдения Али за отмяна на постановените актове и
възобновяване на наказателното производство е основателно и следва да бъде
уважено.
Водим от горното и на основание чл. 424, ал.1 от НПК, Варненски апелативен
съд,
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НОХД №518/2019 година по
описа на Районен съд – гр.Разград.
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването Присъда №345/12.07.2019г. по
НОХД 518/19г. по описа на Районен съд гр.Разград и Решение по ВНОХД №305/2019г.
на Окръжен съд гр.Разград.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен
съд – гр.Разград, от стадия на разпоредително заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.