№ 34038
гр. София, 15.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Частно
гражданско дело № 20231110111759 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на “АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ „ ЕООД ,ЕИК : *********
за издаване на заповед за изпълнение срещу Ц. Р. Г.,ЕГН : ********** за вземане в
размер на :
- 338,31 лв., представляваща главница по договор за паричен заем ;
- сумата в размер на 29,29 лв. ,представляваща договорна лихва ;
- сумата в размер на 213,50 лв.,представляваща възнаграждение по договор за
предоставяне не поръчителство.
- сумата в размер на 23,40 лв. ,мораторна лихва .
Заповед за изпълнение следва да се издаде за вземанията за главница, договорна,
обезщетение за забава,както и за разноските,съобразно уважената част от вземанията.
Заявлението следва да бъде отхвърлено по отношение на претендираната сума в
размер на 213,50 лв.,представляваща възнаграждение по договор за поръчителство
,основава на сключеният между праводателя на заявителя и длъжника договор за поръчка,
по силата на който „Файненшъл България " ЕООД е поело задължение да обезпечи
изпълнението на задълженията на Ц. Г., произтичащи от договора за паричен заем.
Съдът намира ,че клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем , която вменява на
заемополучателя задължение в 3-дневен срок от сключване на договора да предостави на
заемодателя едно от следните три обезпечения: 1. две физически лица –поръчители, които
следва да отговарят на няколко кумулативно посочени изисквания в т. ч. да имат
осигурителен доход в размер над 1000 лв.; 2. банкова гаранция с бенефициер –заемодателя
за цялата сума предмет на договора и 3. одобрено от заемодателя дружество-поръчител,
което предоставя гаранционни сделки е в противоречие с добрите нрави и неравноправна
по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.От една страна води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца, предоставящ кредити по занятие и тези на
потребителя, от друга страна вменява на потребителя фактически неизпълними задължения
за осигуряване на едно от трите вида обезпечения в изключително кратък срок.
Обезпечението на кредита е свързано с процедурата по отпускане на кредита, респ. действия
на кредитора по усвояване и управление на кредита, за които съгласно чл. 10а ал. 2 от ЗПК
на същия не се дължи заплащане на такси и комисионни. Дори да се приеме, че се касае за
възнаграждение за уговорени допълнителни услуги между страните по договора по смисъла
1
на чл. 10а ал. 1 от ЗПК, претендираната сума като възнаграждение за сключен договор за
поръчителство не е посочена в договора за заем като дължима сума от потребителя, което е
в нарушение на чл. 10а ал. 4 ЗПК. Цитираната разпоредба предвижда че видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони следва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит.
В случая сумата от 226,88 лв. по чл.3 от договор за поръчителство , не е част
общото задължение по договора, не е включена като дължима такса в него, а се претендира
на основание договор за поръчителство , сключен на датата на сключване на процесния
договор за заем 10.02.2021 г. между трета страна "Файненшъл България"ЕООД като
поръчител и потребителя Ц. Р. Г. , по силата на който дружеството поръчител се е
задължило да отговаря солидарно с потребителя за задължението, предмет на договора за
заем, а потребителят се е задължил да заплати възнаграждение в размер на 266,88 лв.
Клаузата от договора за поръчителство, предвиждаща задължение за длъжника за
плащане на възнаграждение на поръчителя, е недействителна, на основание чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
Уговореното възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се
дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално
длъжниково неизпълнение или не. Размерът на възнаграждението от 266,88лв.,съотнесен
към размера на предоставения заем от 400лв., който длъжникът следва да заплаща по
договора за паричен заем, като е предвидено възнаграждението за поръчителя да се дължи
на датата на падежа на съответното плащане по кредита, съгласно погасителния план води
до извода за една несъразмерност на уговореното възнаграждение.
Поради тези обстоятелства следва да се приеме, че дългът по договора за
потребителския кредит следва да се разглежда като едно цяло с така уговорените акцесорни
плащания по договора за предоставяне на поръчителство, тъй като е видно, че задължението
към поръчителя е неделимо от основното задължение по кредитното правоотношение и
затова следва да се включи в общия размер на разходите по кредита. С този разход обаче
ГПР ще надхвърли допустимите от чл. 19 от ЗПК пет пъти размера на законната лихва (50
%).
Посредством клаузата за гарантиране на задълженията по договора за кредит
кредиторът прехвърля своето задължение за предварителна оценка на кредитоспособността
на потребителя на икономически по-слабата страна, като по този начин увеличава
финансовото бреме за потребителя. По този начин пряко се нарушава разпоредбата на чл. 16
от ЗПК, съгласно която доставчика на финансовата услуга има задължение да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за
потребителски кредит.
В случая не може да се приеме, че е налице индивидуално договаряне между
страните по отношение на тази клауза, т. к. за потребителят не е била налице реална
възможност да влияе върху съдържанието й и сам да избере обезпечението, което да
предостави на кредитора, и е бил лишен от възможност да влияе върху избора на
2
юридическото лице, с което да сключи договор за предоставяне на поръчителство.
Поради това следва да се приеме, че клаузата за заплащане на възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство не е уговорена индивидуално, и т. к. не отговаря
на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на
потребителя и търговеца-поръчител, е неравноправна.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично отхвърляне на
подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК ,включително и в частта за
разноски,съответстващи на отхвърлената част от вземанията.
Заявителят е заплатил д.т. от 25лв. като не се дължи сумата от 8,41лв. д.т. за
отхвърлената част от заявените вземания.На заявителя следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение от 50лв. от съда,съгласно чл.78,ал.8 от ГПК вр. чл.37 от
ЗПП,вр. чл.26 от НЗПП.Съобразно отхвърлената част от вземанията не се дължат разноски
за юрисконсултско възнаграждение от 16,86лв. или общо разноски в размер на 25,29лв.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№ 60766/06.03.2023год. на “АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ „
ЕООД ,ЕИК : ********* за издаване на заповед за изпълнение срещу Ц. Р. Г.,ЕГН :
********** , в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 213,50 лв.,представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 10.02.2021год.,както и за
разноски по делото в размер на 25,29лв. ,съобразно отхвърлената част от претендираните
суми,от които 8,41лв. д.т. и 16,86лв. ,юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3