Р Е Ш Е Н И Е
№133 27.04.2016г.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
На двадесет
и шести април 2016г.
в открито
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: М.П.
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №166 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 118 ал.1 от КСО във връзка с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата
на Ж.И.Г. против Решение № 1040-23-17/15.03.2016г. на Директор на ТП на НОИ гр.
Стара Загора, с което е Разпореждане №********** от 06.01.2016г., издадено от
Ръководител „ПО” при ТП на НОИ Стара Загора за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст от 04.12.2015г., пожизнено на основание чл. 69 ал.2
от КСО.
Със заявление
№2113-23-2062/15.12.2015г. Г. заявява искане за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.62 ал.2 от КСО. С Разпореждане №**********/06.01.2016г.
Ръководител „ПО” при ТП на НОИ Стара Загора отпуска лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, пожизнено и на основание чл.62 ал.2 от КСО,
считано от 04.12.2015г. Недоволен от датата на отпускане на пенсията, Г.
обжалва разпореждането по реда на чл.117 от КСО пред Директор ТП на НОИ Стара
Загора, като твърди, че е поискал да му бъде отпусната пенсия от 15.08.2015г.,
когато влиза в сила §49 от ПЗР на ЗИДКСО, но служителката приела заявлението устно
е отказала. В заявлението за отпускане на пенсия е вписана начална дата 04.12.2015г. по тази причина. Позовава
се и на факта, че други лица пенсионирани по чл.69 ал.2 от КСО са получили
пенсията си, считано от 15.08.2015г. Претендира приложение на разпоредбата на
§49 от ПЗР на ЗИДКСО и спрямо неговия случай.
За да отхвърли жалбата на
Г. и да потвърди Разпореждането за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст от 04.12.2015г.,
Директора на ТП на НОИ Стара Загора се позовава на Заповед №1983К-1729/16.11.2015г.,
с която Директора на ГДПБЗН-МВР, прекратява служебното правоотношение на
заявителя, считано от 04.12.2015г. Въз основа на този факт, Директора на ТП на
НОИ Стара Загора приема, че следва да се приложи разпоредбата на чл.69 ал.2 от КСО в ред. на ДВ бр.70 от 2013г., действал от 09.08.2013г до 01.01.2016г. , без
да се съобразява разпоредбата на §49 от ПЗР на ЗИДКСО. Според Директора на ТП
на НОИ Стара Загора условията за пенсиониране по §49 от ПЗР на ЗИДКСО се
отнасят само за лицата по чл.69 от КСО, които не са с прекратено служебно
правоотношение.
Решение
№1040-23-17/15.03.2016г. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора е получено на
21.03.2016г., а на 01.04.2016г. Г. *** с искане да бъде отменено решението на
Директор ТП на НОИ Стара Загора и потвърденото с него разпореждане, като се
върне преписката с указание за прилагане на §49 от ПЗР на ЗИДКСО спрямо
преценката за датата, от която е възникнало правото му на пенсиониране.
В открито съдебно
заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа доводите по
жалбата, а именно че прекратяването на осигуряването е факт без правно
значение, щом правото на пенсиониране е възникнало и е заявено при действието
на §49 от ПЗР на ЗИДКСО. Осигурителния стаж на жалбоподателя системата на МВР е
24г. 5м. и 15 дни първа категория, а при други работодатели има осигурителен
стаж от 3 год., 6м и 12 дни, от трета
категория. Претендира разноските по делото.
Ответника не се явява в
съдебно заседание и не изпраща представител, представя пълната преписка по
издаване на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане.
Административен съд Стара
Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и
закона, намира за установено следното:
На
04.12.2015г. със Заповед №1983К-1729/16.11.2015г. Директора на ГДПБЗН-МВР,
прекратява служебното правоотношение на Г..
Към
05.12.2015г. Г. 24 години, 05 месеца и 15 дни, първа категория труд, съгласно
представено Удостоверение №123900-336/10.1.20215г., издадено от осигурителя
РДПБЗН МВР Стара Загора, а съгласно описа на трудовия стаж на стр.27 по делото,
при други работодатели е положен труд от трета категория в размер на 3 години,
6 месеца и 12 дни. Общия осигурителен стаж към 05.12.2015г., преди
приравняването му, е 27 години, 11 месеца и 27 дни. Две трети от 27 години е
равно на 18 години, и след като 24 години е работил в системата на МВР, то
следва извод, че изискуемия осигурителен стаж по чл.69 ал.2 от КСО е придобит преди
датата на влизане в сила на §49 от ПЗР на ЗИД КСО – 15.08.2015г. Към тази дата
служебното правоотношение на жалбоподателя с ГДПМЗН-МВР все още не е прекратено
/ заповедта за прекратяване е от 04.12.2015г./ Заявлението за пенсиониране също
е подадено в периода на действие на §49 от ПЗР на ЗИД КСО, тъй като е
депозирано на 15.12.2015г., към която дата не са изтекли 6 месеца от 15.08.2015г.,
а този факт има значение с оглед правилото на чл.94 ал.1 от КСО за определяне
датата на отпускане на пенсията.
Според чл.69 ал.2 т.2 от КСО в ред. на ДВ
бр.70 от 2013г., действал от 09.08.2013г до 01.01.2016г., държавните служители по ЗМВР при освобождаване
от служба придобиват право на пенсия независимо от възрастта им, ако имат 27
години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като
държавни служители по ЗМВР. Следователно
нормата поставя две условия за възникване право на пенсия – освобождаване от
служба и осигурителен стаж. Съгласно § 49 от ЗИДКСО (в сила от 15.08.2015 г. -
ДВ, бр. 61 от 2015 г.) Лицата по чл.69, които имат необходимия осигурителен
стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират, без да се изисква
освобождаване от служба, уволнение или прекратяване на правоотношението. Следователно
право на пенсия възниква за всички лица по чл.69 от КСО, които към датата на
влизане в сила на §49 от ПЗР на ЗИДКСО, имат необходимия осигурителен стаж.
Нормата на §49 от ПЗР на ЗИДКСО се прилага само, но спрямо всички лица, които
към момента на влизането и в сила вече имат необходимия осигурителен стаж. Предложеното
в решението на административния орган тълкуване на разпоредбата на §49 от ПЗР
на ЗИДКСО води до следното правно необосновано приложение на закона, а именно:
лицата по чл.69 от КСО, които към 15.08.2015г. имат необходимия осигурителен
стаж и упражняват вече възникналото си право на пенсиониране в условията на
съществуващо служебно правоотношение, ще получат пенсия от момента на
възникване на правото. Спрямо същите лица / които имат необходимия стаж към
15.08.2015г/, ако прекратят служебното си правоотношение след 15.08.2015г. и
упражнят правото си на пенсиониране, ще получат пенсията си от датата на
прекратяване на служебното правоотношение. За тях ще се прилага чл.69 от КСО
без оглед на факта, че правото им вече е възникнало с влизане в сила на §49 от
ПЗР на ЗИДКСО. Това разбиране на закона е неприемливо, защото прекратяването на
служебното правоотношение не погасява вече възникналото право на пенсиониране и
не води до пораждане отново на същото право, но при други условия и към друг
момент.
При влизане в сила на §49 от ПЗР
на ЗИДКСО, Г. има необходимия общ осигурителен стаж от 27 години, от които 24
години са в системата на МВР, при изискуеми 18 години, което означава, че нормата
се прилага спрямо него и той е придобил
право на пенсия на 15.08.2015г., като може да го упражни без значение дали ще
прекрати, или не служебното си правоотношение. Предвид датата на подаване на
заявлението – 15.12.2015г., се налага извод, че не е изтекъл срока по чл.94 ал.1
от КСО и пенсията следва да се отпусне от датата на нейното възникване –
15.08.2015г. Като не е приложил §49 от ПЗР на ЗИДКСО спрямо фактите, които тази
норма урежда, Директора на ТП на НОИ Стара Загора е постановил акт, при
неправилно приложение на материалния закон, поради което и на основание чл.173
ал.2 от АПК, преписката следва да бъде върната за ново произнасяне при
прилагане на §49 от ПЗР на ЗИДКСО спрямо случая на жалбоподателя.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 173 ал.2 от АПК, Административен съд Стара
Загора
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение №1040-23-17/15.03.2016г. на Директор ТП на
НОИ гр. Стара Загора и Разпореждане №********** от 06.01.2016г., издадено от
Ръководител „ПО” при ТП на НОИ Стара Загора.
ВРЪЩА преписката на
Ръководител „ПО” при ТП на НОИ Стара Загора за ново произнасяне по Заявление № 2113-23-2062/15.12.2015г.,
подадено от Ж.И.Г., при спазване указанията на съда по тълкуване и прилагане на
закона.
ОСЪЖДА
ТП на НОИ Стара Загора да заплати на Ж.И.Г. ЕГН ********** сумата от 350/триста
и петдесет/ лв., представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: