Определение по дело №553/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 397
Дата: 10 май 2019 г.
Съдия: Марин Цвятков Атанасов
Дело: 20193100600553
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 май 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

                                                                              

 

 

 

Варненският окръжен съд               Наказателно отделение

На девети май две хиляди и деветнадесета година

В закрито  заседание в следния състав:

                       

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ

                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ПЕТКОВ

                                               ДЕЯН ДЕНЕВ

                                                 

                                                             

                                               

 

като разгледа докладваното от съдия Марин Атанасов

ВЧНД № 553 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

 

Производството е по реда на чл. 243 и сл. от НПК и е образувано по жалба на В.Т.Ш. срещу Определение № 742 от 19.04.2019 год., постановено по ЧНД № 1858/2019 год. по описа на PC - Варна, XXIX състав, с което жалбата му срещу постановление на прокурор при РП гр.Варна от 11.06.2019 г за прекратяване на наказателното производство по. ДП № 862/2017 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР - Варна е оставена без разглеждане.

В жалбата се навеждат доводи за незаконносъобразност, които се развиват в две паралелни плоскости:

Прокурорът издал постановлението не е отчел, че длъжникът с категоричност е разполагал с парични средства, които са постъпвали по банковата му сметка в „П.", но въпреки това не е изплатил задължението си. Това му поведение е формирано след като поканата за доброволно изпълнение, ведно с изпълнителен лист и Заповед за изпълнение с уведомление за наложената възбрана е връчена, по реда на чл.47 ал.5 и ал.7 от ГПК, поради което същата е влязла в сила., което наред с уведомяване по имейл за опис на възбранените по изпълнителното дело недвижими имоти и върнат отговор, което според жалбоподателя формира умисъл  за посоченото престъпление. В тази връзка се навеждат доводи и за известния факт, че длъжника П. е задържан на летище Варна, след като е обявен за ОДИ., когато е щял да пътува за РГермания, където се е установил да работи с цялото си семейство и вероятно откъдето получава доходи за трудовата си престация. Изгражда се извод, че  в конкретния случай прокурора е достигнал до неправилен извод за несъставомерност на деяниеот от обективна страна.

На следващо място се твърди, че у жалбоподателя е налице правен интерес да обжалва постановлението на ВРП, поради което  и попада в кръга на лицата, които могат да го обжалват Постановлението за прекратяване, с оглед разпоредбата на чл. 243, ал.10 НПК, независимо, че с престъплението по чл. 293 а от НК се засягат обществените отношения, свързани със съдебната власт и конкретно с авторитета на правосъдните органи и осъществяването на това престъпление поначало не е свързано с причиняване на съставомерна вреда от имуществен или неимуществен характер на определено лице.

В заключение се иска, отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство. 

След като се запозна с делото, настоящият състав установи:

Наказателното производство по д.п. № 862/2017г. по описа на ІІІ РУП ОД МВР гр.Варна е било образувано срещу неизвестен извършител за извършено деяние, наказуемо по чл. 293 а от НК. С постановление от 11.06.2018г. прокурор при ВРП е прекратил наказателното производство на основание чл.243 ал.1 т.1, вр. чл.24 ал.1, т.1 от НПК, като е приел ,че деянието не съставлява престъпление.

Настоящият състав на ВОС счита, че първоинстанционният съд правилно е счел, че жалбоподателят В.Т.Ш. е извън кръга на лицата посочени в чл.243,ал.2 НПК. Изрично е посочено, че в цитираната разпоредба законодателят лимитативно е изброил кръга на лицата, които могат да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство, и това са пострадалият и обвиняемият. ВРС е извел и фигурата на „пострадал” по смисъла на чл.74 от НПК, като посочил че това е лицето претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението, т.е лица които могат да конституират като страни в съдебното производство. Кратък но верен анализ ВРС е направил и по отношение на състава на чл.293а от НК, който не предвижда настъпването на резултат, от който да има пострадали по смисъла на НПК. Изрично е посочено, че престъплението по чл.293а от НК е в раздела на тези срещу правосъдието и с него се е защитават правовия ред свързан с изпълнението на влезлите в сила съдебни решения, до какъвто извод е достигнал и жалбоподателят.

Съобразявайки материалите по делото и трайната съдебна практика настоящия състав на ВОС намира, че определението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено, защото съдебният контрол върху досъдебното производство е обвързан от становището на прокуратурата относно квалификацията на извършеното. В този смисъл съдът не може да указва на прокуратурата за какви престъпления да се провежда наказателно разследване и срещу кои лица. Гаранциите за това са установени с Решение № 1 от 1999г. на Конституционния съд на Р.България относно пределите на съдебния контрол. Видно от постановлението за образуване на ДП, доколкото по делото няма повдигнато обвинение  предмет на производството е престъпление по чл. 293а НК, и не са събирани и доказателства за деяние за друго престъпление от общ характер, каквито доводи не се навеждат и от жалбоподателя.

Наличието на процесуална недопустимост на жалбата е пречка за произнасянето на съда по обосноваността и законосъобразността на прокурорския акт. При липсата на надлежно сезиране съдът не би могъл да упражни правомощията си.

Както правилно е посочил ВРС за гарантиране интересите на правоприлагането в сходни случаи е налице разпоредбата на чл. 243 ал. 9 от НПК, предоставяща възможност постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъде предмет на служебна проверка от прокурор от по-горестоящата прокуратура. В обсега на компетентността си такова произнасяне би могло да засегне проявените по делото факти и категорично да обобщи следващите се спрямо тях правни изводи. Жалподателя е достигнал сам до този извод като се е позовал на разпоредбата на чл.243,ал.10 НПК, която урежда именно тази хипотеза. Това обаче не се извършва от съда служебно, както се изисква в жалбата.

Предвид изложеното, на основание чл. 249, ал.3, чл. 341, ал.2 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 742 от 19.04.2019 год., постановено по ЧНД № 1858/2019 год. по описа на PC - Варна, XXIX състав, с което жалбата на В.Т.Ш. срещу постановление на прокурор при РП гр.Варна от 11.06.2019 г за прекратяване на наказателното производство по. ДП № 862/2017 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР - Варна е оставена без разглеждане.

Копие от определението да се изпрати на жалбоподателят

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и на протестиране.

                                                

                                             

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

 

        ЧЛЕНОВЕ: