№ 135
гр. Варна, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Диана В. Джамбазова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20243000500184 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и по реда на чл.274 и сл.
от ГПК.Образувано по подадени въззивна жалба и частна жалба, както
следва.Въззивна жалба, подадена от „Динипо“ЕООД, гр.Варна,
представлявано от управителя Д. Н. П., чрез процесуалния представител адв.
Д.П., против решение №174/21.02.2024г., постановено по гр.д.№875/23г. по
описа на ВОС, гр.о., с което са отхвърлени предявените от „Динипо“ЕООД
против Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“,
гр.Варна искове за заплащане на сумите: 88 128лв., представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди: платена неустойка по
договор за наем от 08.12.2016г., изменен с анекс №1 от 09.05.2017г., за
неизпълнение задължението на ищеца да предаде на наемателя „Дърва
Варна“ЕООД наетия имот: котелно помещение под двете тела на сградата на
гимназията, в срок до 01.01.2018г., тъй като ответникът не е разрешил
единствено възможния достъп до наетия имот: през главния вход на сградата,
коридора на първия етаж и стълбището към сутерена и е отказал да предаде на
ищеца ключ за входната врата на сградата, на осн. чл.49 от ЗЗД, ведно със
законната лихва от предявяване на иска - 25.04.2023г. до окончателното
изплащане, и 8 959лв., представляваща обезщетение за забава при плащане на
горното обезщетение за периода от 30.04.2020г. до 28.04.2021г., на осн. чл.86
от ЗЗД, както и „Динипо“ЕООД е осъдено да заплати на Професионална
гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“ сумата от 8 816, 96лв.
разноски по списък, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В жалбата се твърди, че
1
решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния
закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените
искове бъдат уважени.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р
Асен Златаров“, гр.Варна в депозирания отговор по въззивната жалба в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.П.М.,
поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.
Частна жалба, подадена от „Динипо“ЕООД, гр.Варна, представлявано от
управителя Д. Н. П., чрез процесуалния представител адв. Д.П., против
определение №1312/05.04.2024г., постановено по гр.д.№875/23г. по описа на
ВОС, гр.о., с което е оставена без уважение молба вх.№6261/11.03.2024г.,
подадена от „Динипо“ЕООД, за изменение на решение №174/21.02.2024г.,
постановено по гр.д.№875/23г. по описа на ВОС, чрез намаляване размера на
присъденото адвокатско възнаграждение до 3 000лв., поради прекомерност, на
осн. чл.248 от ГПК.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по
изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено
и вместо него постановено друго, с което подадената от страната молба с
пр.осн.чл.248 от ГПК бъде уважена, като се намали присъдено на насрещната
страна адв.възнаграждение.
Въззиваемата страна Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р
Асен Златаров“, гр.Варна в депозирания отговор по въззивната жалба в срока
по чл.276, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.П.М.,
поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното
определение да бъде потвърдено.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба и уточняващата такава към нея от 15.05.2023г. ищецът
„Динипо“ЕООД излага, че е собственик на самостоятелен обект с
идентификатор 10135.2560.420.2.2, със ЗП 951, 78 кв.м., разположен в
приземния етаж на сграда с идентификатор 10135.2560.420.2/втори корпус/ и
частично под сграда с идентификатор 10135.2560.420.1/първи корпус/, на етаж
-1, кота -8, 60, под ниското и високото тяло на Професионална гимназия по
туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“, гр.Варна, с предназначение на
самостоятелния обект: инфраструктурен обект в сграда/котелно помещение/,
ведно с 20, 1069% ид.ч. от общите части на сграда с идентификатор
10135.2560.420.2/втори корпус/ и сграда с идентификатор
10135.2560.420.1/първи корпус/, при съответни граници, придобит с договор
за покупко-продажба, обективиран в н.а.№86/25.07.2013г.Праводателят му по
договора е придобил собственост с постановление за възлагане от 23.06.2011г.
по изп.д.№386/10г. по описа на ЧСИ с рег.№808.За останалата част от
сградата, разположена в двете тела в ПИ с идентификатор 10135.2560.420 -
едното с идентификатор 10135.2560.420.1 с площ от 986 кв.м.,
2
представляващо първи корпус, състоящ се от сутерен, първи, втори и трети
етаж/високо тяло/ и другото с идентификатор 10135.2560.420.2, състоящо се
от сутерен и първи етаж/ниско тяло/, ведно със 79, 8031% ид.ч. от общите
части на сградата, е съставен АДС №8859/12.05.2015г. и същата е
предоставена за управление и ползване на ответника Професионална
гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“, гр.Варна.
Сградата, в която се намират имотът на ищеца, и този, предоставен за
ползване на ответника, е в режим на етажна собственост.От построяване на
сградата единственият възможен достъп до собственото на ищеца котелно
помещение е през главния вход на сградата, намиращ се на първия партерен
етаж на високото тяло, през коридора, свързващ високото и ниското тяло, от
който по стълбището към сутерена се достига до това помещение.Главният
вход на сградата, коридорът и стълбището представляват общи части на
сградата с идентификатор 10135.2560.420.1 като коридорът е връзката с
помещенията на първия етаж на сградата с идентификатор 10135.2560.420.2,
а от там през стълбището се достига до помещенията на кота -3, 60 и от там до
бившето котелно помещение на кота -8, 60.
На 08.12.2016г. „Динипо“ЕООД е сключил договор за наем с „Дърва
Варна“ЕООД, с който е отдал под наем собствения си гореописан недвижим
имот за срок от 4 години, считано от датата на предаване на имота за
стопанисване на наемателя, срещу месечна наемна цена от 7 200лв. без
ДДС.Към момента на сключване на договора ищецът е нямал достъп по имота
си, т.к. ръководството на Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р
Асен Златаров“ не е разрешавало такъв.С писмо до МОН, изпратено на
07.02.2017г., поискал да му бъде осигурен достъп.С изпратения на 24.02.2017г.
отговор от МОН го уведомили, че следва да се обърне към ответника.С писмо,
изпратено на 07.03.2017г., поискал от ответника да му бъде осигурен достъп.С
писмо от 10.03.2017г. бил уведомен от директора на гимназията, че искането
му е лишено от правно основание, т.к. дружеството може безпрепятствено да
ползва имота си като преминава през друг вход, намиращ се от северната
страна на самостоятелния му обект, и съответно на сградата с подстъп откъм
ул.“К. Ф.“.По одобрен архитектурен проект обаче подобен достъп до имота на
ищеца не е предвиден.С анекс от 09.05.2017г. към договора за наем е
уговорено предаване на имота не по-късно от 01.01.2018г., както и че във
връзка с предаването наемодателят ще подпише запис на заповед за сумата от
86 400лв., обезпечаваща дължимата неустойка по т.35 от договора.
Поради неправомерните действия на служителите на ответника, които не
разрешили достъпът до наетия имот да се осъществява през единствения вход,
който е главният вход на сградата, както и не му предали ключ от входната
врата на сградата, ищецът претърпял имуществени вреди.Поради
неизпълнение на задължението му по договора за наем да предаде имота,
наемателят го прекратил и изискал заплащане на уговорената в т.35 от същия
неустойка в размер от 86 400лв.Поради незаплащането й кредиторът се
снабдил със заповед за изпълнение №2719/25.04.2018г. по ч.гр.д.№5691/18г.
3
по описа на ВРС за сумата от 86 400лв., представляваща неизплатена сума по
запис на заповед, издаден на 09.05.2017г., ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на заявлението - 20.04.2018г. до окончателното
изплащане, както и за сумата от 1 728лв. разноски по делото.След издаване на
заповедта за изпълнение, по същата ищецът заплатил на кредитора „Дърва
Варна“ЕООД общо сумата от 88 128лв. на пет вноски в периода 30.04.2018г.-
08.05.2018г.Налице е пряка причинно-следствена връзка между поведение на
служителите на ответника и претърпените вреди, т.к. те не са осигурили без
основание достъп до наетия имот, което е довело до невъзможност ищецът да
изпълни задължението си по наемния договор и вследствие от горното е бил
осъден да заплати, както и е заплатил, горепосочената сума.
Предвид гореизложеното претендира ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 88 128лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата 8 959лв.,
представляваща лихва за забавено плащане на главницата за периода от
30.04.2020г. до 28.04.2021г.
Ответникът Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен
Златаров“, гр.Варна в депозирания в срок отговор и в хода на производството
оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.Не оспорва
обстоятелствата относно твърдяното право на собственост от ищеца върху
обект с идентификатор 10135.2560.420.2.2, както и предоставянето на
сградния фонд, публична държавна собственост, предмет на АДС
№8859/12.05.2015г., за управление на Професионална гимназия по туризъм
„Проф. д-р Асен Златаров“.Твърди, че поведението на ръководството на
учебното заведение не е неправомерно.Между страните е водено
производство по предявен по гр.д.№680/18г. по описа на ВРС от
„Динипо“ЕООД иск с пр.осн. чл.109 от ЗС именно по повод твърдяната и в
настоящото производство простъпка - отказ на гимназията да предостави
ключ от сградата и да осигури 24 часов достъп до котелното помещение през
входната врата на гимназията, коридора на първия етаж и стълбището през
сутерена, приключило с влязло в сила решение, с което предявеният иск е
отхвърлен, т.к. е прието, че, защото процесните входна врата, коридор и
стълбище не представляват общи части на сградата по см. на чл.38 от ЗС, за
гимназията не съществува нормативно уредено задължение да осигури
свободен достъп до тях на „Динипо“ЕООД.Произнасянето с влязло в сила
решение по преюдициални за спорещите отношения, включени в предмета на
делото, изключва различното им разрешаване в последващ процес.Извън
горното твърди и, че достъпът на ответника до собствения му имот не е бил
осуетяван, стига да бъде извършван по предвидения в правилника за
организиране на пропускателния режим в гимназията ред/по който ред
ищецът е достъпвал до имота си всеки път след надлежна легитимация пред
охраната на учебното заведение/.Касае се за учебно заведение, в което
пребивават и се обучават значителен брой непълнолетни лица.Налице са
4
изрични указания на МОН и РУО-Варна за въвеждане на рестрикции по
отношение на достъпа поради специфичното предназначение и начина на
ползване на сградите, с оглед защита на по-висш обществен интерес.На ищеца
е предложена и напълно постижима алтернатива за достигане през страничен
вход откъм ниското тяло, находящ се на метри от процесното стълбище,
предложен му е и през 2017г. вариант да бъде възстановен сервизният вход
към котелното помещение откъм ул.“К. Ф.“/на гърба на ниското тяло/, през
който в миналото е внасян горивният материал.Оспорва наличието на валидни
облигационни отношения между ищеца и „Дърва Варна“ЕООД, твърди, че
представените с исковата молба писмени доказателства са съставени за
нуждите на процеса, за да обосноват от външна страна исковите
претенции.Котелното помещение е в състояние, негодно за ползване без
извършването на основен ремонт, същевременно не са предприети действия
по промяна статута на обекта, така щото да е възможно ползването му за
търговски и здравни цели, уговореният месечен наем не отговоря на
състоянието на обекта, наемателят никога не е правил опити за контакти с
гимназията.Сумите по заповедта за изпълнение са заплатени на 4 вноски от по
20 000лв., извършени през два работни дни, като вероятно се касае за оборот
на една и съща сума-внасяна, теглена и отново внасяна.Евентуално възразява
и за съпричиняване от ищеца, защото преди да встъпи в облигационна връзка,
вкл. и допълнително да подпише анекс към договора и запис на заповед,
същият е следвало да съобрази текущата фактическа и правна обстановка,
вкл. обстоятелството, че дава правно обвързващи обещания, които не е в
състояние да удовлетвори, или най-малко знаейки, че съдебният процес с
учебното заведение няма да приключи до новата определена дата за предаване
на наетия имот, и необосновано отказвайки да осигури алтернативен достъп.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
По въззивната жалба.
Предявени са искове с пр.осн. чл.49 и чл.86 от ЗЗД.
С представения по делото договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.
№86/25.07.2013г., ищецът се легитимира като собственик на недвижим имот -
котелно помещение, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.2560.420.2.2, със ЗП 951, 78 кв.м., находящ се в сграда с идентификатор
10135.2560.420.2, разположено на етаж -1, на кота -8, 60, под ниското и
високото тяло на Техникум по туризъм, ведно с 20, 1969% ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж.Праводателят му се е легитимирал
като собственик на посочения недвижим имот с постановление за възлагане от
23.06.2011г. по изп.д.№386/10г. по описа на ЧСИ З.Димитров с рег.№808, с
което му е възложен продаден на публична продан имот, собственост на
длъжника в изп.производство „Топлострой“ЕООД.
За поземлен имот с идентификатор 10135.2560.420 с площ 3 869 кв.м.,
сграда с идентификатор 10135.2560.420.1, с площ от 986 кв.м.,
5
представляваща първи корпус, състоящ се от сутерен, първи, втори и трети
етаж, и обект с идентификатор 10135.2560.420.2.1, представляващ втори
корпус, с площ от 684, 23 кв.м., състоящ се от сутерен и първи етаж, ведно със
79, 8031% ид.ч. от общите части на сградата, е съставен АДС/публична/
№8859/12.05.2015г., съгласно който актуваният недвижим имот е предоставен
за управление на Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен
Златаров“, гр.Варна.
Съгласно договор за наем на недвижим имот от 08.12.2016г.,
„Динипо“ЕООД е предоставило за временно и възмездно ползване собствения
си гореописан недвижим имот на „Дърва Варна“ЕООД за срок от 4 години,
считано от датата на предаване на имота за стопанисване на наемателя, която
следва да бъде не по-късно от 01.04.2017г., срещу месечна наемна цена в
размер на 7 200лв. без ДДС.В т.35 от договора страните са уговорили
неустойка в размер на 86 400лв./12 месечни наемни вноски/ при едностранно
прекратяване на договора от наемателя поради неизпълнение задължението на
наемодателя за предаване имота за стопанисване на наемателя/изрично
предвидено като неизпълнение на договора в т.30.2/.
С покана от 08.03.2017г. до директора на ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров“,
гр.Варна „Динипо“ЕООД е настоявало за бъде уведомено за ден и час, в които
ще бъде въведено в реално владение на имота му и съсобствените общи части,
както и ще му бъде осигурен 24 часов безпрепятствен достъп и
безпрепятствена експлоатация на имота, където след въвеждането във
владение ще отпочне ремонт на котелното помещение, за което има сключен
предварителен договор за наем с клауза за въвеждане на наемателя на
01.04.2017г.
С писмо от 10.03.2017г. директорът на ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров“ е
уведомило „Динипо“ЕООД, че достъпът му до притежавания от него имот не е
препятстван и може да се осъществява през входа, намиращ се на северната
страна на самостоятелния обект, и съответно на сградата с подстъп от ул.“К.
Ф.“, който не е заключен и може да бъде използван по всяко време на
денонощието.Посочено е и, че високото тяло на гимназията съставлява
напълно самостоятелна сграда, различна от тази, в която се намира
собственият на дружеството обект, поради което желанието за осигуряване на
достъп през централния вход на учебното заведение е лишен от правно
основание, както и, че достъпът на външни лица до сграда, в която се
осъществява учебна дейност е силно ограничен в учебно време и забранен в
извънучебно, поради което такива няма да бъдат допускани в двора на
учебното заведение, неговите сгради, вкл. досежно общите им части.
С анекс №1 от 09.05.2017г. към договора за наем е уговорено предаването
на имота на „Дърва Варна“ЕООД да се извърши не по-късно от 01.01.2018г.С
анекса за обезпечаване на гореописаното задължение, както и във връзка с
евентуалното прекратяване на договора от наемателя, съгласно т.30.2 от
договора за наем, наемодателят се задължил да издаде запис на заповед на
наемателя на стойност 86 400лв. с падеж 15.01.2018г., обезпечаващ дължимата
6
неустойка по т.35 от договора.С покана от 17.04.2018г. „Дърва Варна“ЕООД е
поканило „Динипо“ЕООД да предаде владението на имота в 3 дневен срок от
получаването й.Уведомило го, че при непредаване ще счита договорът за наем
за прекратен и го е поканило да заплати уговорената в т.35 неустойка в размер
на 86 400лв.Съгласно издадения в заповедно производство изп.лист
№3394/25.04.2018г. по ч.гр.д.№5691/18г. по описа на ВРС „Динипо“ЕООД е
осъдено да заплати на „Дърва Варна“ЕООД сумата от 86 400лв. по запис на
заповед, издаден на 09.05.2017г., с падеж 15.01.2018г., ведно със законна лихва
от 20.04.2018г., както и разноски в размер на 1 728лв.
От заключението на ССЕ от 23.11.2023г. се установява, че по банкова
сметка на „Дърва Варна“ЕООД за периода 30.04.2018г.-09.05.2018г. са били
наредени от „Динипо“ЕООД общо 88 128лв. с преводи, както следва: с превод
от 30.04.2018г. 20 100лв., с превод от 02.05.2018г. 20 000лв., с превод от
04.05.2018г. 20 000лв., с превод от 08.05.2018г. 20 000лв. и с превод на
08.05.2018г. на 8 028лв.Преведените суми са били изтегляни в брой от
сметката на „Дърва Варна“ЕООД от Мл. Ив. Я. в деня на получаването
им.Платежните операции са осчетоводени в счетоводството на
„Динипо“ЕООД.Поради липса на контакт с „Дърва Варна“ЕООД не може да
се установи дали са били осчетоводени и в счетоводството на
последното.Наличността по сметката на „Динипо“ЕООД, от която са били
извършвани преводите, към 30.04.2018г. е била 573, 44лв.Постъпленията по
нея, от които след това са извършвани преводите към „Дърва Варна“ЕООД, са
както следва: постъпили на 30.04.2018г. 1 500лв. от „Динипо Медикс“ЕООД,
постъпили на 30.04.2018г. 20 000лв. от „Динипо Медикс“ЕООД, постъпили на
03.05.2018г. 20 000лв. от „Динипо Медикс“ЕООД, постъпили на 04.05.2018г.
20 000лв. от „Динипо Медикс“ЕООД, постъпили на 08.05.2018г. 20 000лв. от
„Динипо Медикс“ЕООД, постъпили на 08.05.2018г. 8 100лв. от „Динипо
Медикс“ЕООД.Между дружествата има договор за счетоводно и данъчно
обслужване, и доверително управление на парични средства.
Претендира се гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника по
чл.49 от ЗЗД, като възложител, за вреди, твърдени, че са претърпени в резултат
от виновните противоправни деяния на негови служители, осъществени по
повод възложената им от него работа.Кумулативно изискуемите елементи от
фактическия състав, предвиден в чл.45 от ЗЗД, са противоправно действие или
бездействие, вреди, причинна връзка между действието или бездействието и
вредите, вина на деликвента.Последният елемент се предполага, всички
останали следва да бъдат установени от ищеца.
От разменената кореспонденция между страните, която не се оспорва,
може да се заключи, че служителите на ответника са отказали на ищеца да му
осигурят 24 часова безпрепятствена възможност да достига до
самостоятелния си обект като преминава през централния вход на учебното
заведение, намиращ се на първия партерен етаж на сграда с идентификатор
10135.2560.420.1/високо тяло/, през коридора, свързващ високото и ниското
тяло/то сграда с идентификатор 10135.2560.420.2, в която всяка от страните
7
има самостоятелен обект/, от който коридор по стълбището към сутерена се
достига до котелното помещение с идентификатор 10135.2560.420.2.2, вкл. и
ключ за входа.Ищецът поддържа, че това са общи части на сградата, поради
което препятстването на достъпа му през тях е противоправно поведение.
По гр.д.№680/18г. по описа на ВРС „Динипо“ЕООД е предявило иск с
пр.осн.чл.109 от ЗС за осъждане на ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров“ да се
въздържа от действия, с които неоснователно пречи на ищеца да има свободен
достъп до самостоятелен обект с идентификатор 10135.2560.420.2.2 по КККР
на гр.Варна, находящ се в обща на страните сграда с идентификатор
10135.2560.420.2, на етаж минус едно - в сутерена на сградата, чрез
предоставяне на необезпокоявано преминаване през входна врата, коридор на
първия етаж на сградата и стълбище към сутерена, намиращи се в сграда с
идентификатор 10135.2560.420.1.С влязло в сила на 11.06.2020г. решение,
постановено по гр.д.№3226/19г. по описа на ВКС, предявеният иск е бил
отхвърлен.Прието е, че по делото не е доказано процесните входна врата,
коридор и стълбище да представляват общи части по смисъла на чл.38 ЗС, т.е.,
че към момента на възникване на етажната собственост или в един по-късен
момент, съобразно строителните книжа или с оглед волеизявленията на
собственика/етажните собственици, същите да са служели за общо
ползване.Нещо повече, не е установено и че към момента на възникване на
етажната собственост процесните врата, коридор и стълбище са осигурявали
единствения достъп към котелното помещение и по тази причина фактически
са обслужвали имотите и на двамата етажни собственици.Прието е, че към
помещението, собственост на „Динипо“ЕООД, към един минал момент е
имало достъп от друго място, извън учебната сграда - публична държавна
собственост, а обстоятелството, че впоследствие, поради
премахването/зазиждането/ на този достъп, до имота на „Динипо“ЕООД се
стига единствено посредством входната врата на училището, коридор на
първия етаж и стълбище към сутерена, не превръща тези части автоматично в
общи части на етажната собственост.Счетено е, че, ако се приеме, че след
възникване на етажната собственост входната врата, коридорът на първия
етаж и стълбището към сутерена са станали общи части, това би означавало да
е загубена възможността имотът-публична държавна собственост да се ползва
самостоятелно и независимо от другия обект на собственост, поради
загубване на самостоятелната вътрешна връзка между етажите и
помещенията, от които се състои.
Въпросът дали процесните входна врата, коридор и стълбище
представляват общи части по смисъла на чл.38 от ЗС е преюдициален по
предявения иск с пр.осн. чл.49 от ЗЗД.Същият въпрос е бил преюдициален и
за приключилото производство по чл.109 от ЗС.По принцип силата на
пресъдено нещо на решението по уважен иск преклудира всеки факт, от който
се извежда искане да се установи, че към деня на приключване на устните
състезания съдебно признатото право не е съществувало в полза на посочения
в решението негов носител с тези белези, които съдът е установил, и,
8
реципрочно, по отхвърлен иск преклудира всеки факт, от който се извежда
искане да се установи, че съдебно отреченото право е съществувало в полза на
твърдения негов носител.В случая съдът по иска с пр.осн. чл.109 от ЗС е
приел, че действията на ответника по този иск по препятстване свободния
достъп на ищеца през входната врата на учебното заведение, коридор и
стълбище не пречат дружеството да упражнява правото си на собственост,
защото тези части не са общи части на сградата, в която всяка от страните има
самостоятелен обект.Този факт вече не може да се оспорва от страните по
делото, защото имплицитно се съдържа в предмета на гр.д.№680/18г. по описа
на ВРС.Както е прието в т.5 на ТР №7/31.07.2017 г. на ВКС по т.д. №7/14 г. на
ОСГТК, идентичност в предмета на две противоречащи си съдебни решения е
налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на
предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин
правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на
пресъдено нещо.Такъв е и настоящият случай и затова, след като с решението
по иска с пр.осн. чл.109 от ЗС, което е влязло в сила и е породило своите
правни последици, е прието, че тези действия не пречат на ищеца да
упражнява правото си на собственост, защото посочените части от сградата,
през които ищецът иска да преминава свободно, не са общи части, не може в
настоящото производство/при липсата на настъпили след формиране на СПН
нови правно релевантни факти/ да се установява, че същите тези действия
/осъществени до 2018г./, са противоправни, защото посочените части от
сградата са нейни общи части по см. на чл.38 от ЗС.Ирелевантно се явява
обстоятелството, че при постановяване на решението по чл.109 от ЗС, по
твърдение на ищеца, на съда не са били известни архитектурни проекти на
сградата, според които същата има само един вход, и други обстоятелства, и
документи, установяващи статута на общи части на входа, коридора и
стълбището, доколкото понастоящем възраженията му са преклудирани.За
пълнота на изложението следва да се посочи, че подадената от дружеството
молба за отмяна на решение №26/11.06.2020г., постановено по гр.д.№3226/19
г. по описа на ВКС, основана именно на тези доказателства, е оставена без
уважение с решение №41/21.04.2021г. по гр.д.№3895/20г. по описа на ВКС.С
решението е прието, че по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК основание за
отмяна е налице, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено
доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не
са могли да бъдат известни на страната.Ако страната е знаела за
съществуването на документа, подкрепящ твърдените от нея факти, но се е
отнесла небрежно към своите задължения да упражнява добросъвестно
предоставените й процесуални права и не е положила дължимата грижа да
издири и представи документа, представеният след приключване на делото
документ в подкрепа на искането за отмяна на решението няма да бъде
новооткрит по смисъла на цитираната разпоредба.Налице именно такова
поведение на молителя, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа за
издирване и представяне на документите.Същите са могли да бъдат открити
9
при проверка в архива на община Варна, а молителят е разполагал и с
възможността да постави задача на експертизата да направи проверка в този
архив.Освен изложеното е прието, че обстоятелствата, установени с
представените чертежи-разпределения, нямат значението на доказателствени
факти, които да обосноват различен извод от направения в решението на
касационната инстанция.Обстоятелството, че не е бил предвиден друг достъп
до котелното помещение към 1966г., само по себе си не води до извод за това,
че входната врата, коридора и стълбището към сутерена са общи части, като
представените с молбата за отмяна доказателства не биха могли да послужат
при ново разглеждане на спора в поддържания от молителя смисъл.
По изложените съображения съдът приема, че сочените действия на
служителите на ответника не са противоправни.Липсата на кумулативно
изискуем елемент от фактическия състав, предвиден в чл.45 от ЗЗД, води до
неоснователност на претенцията за обезвреда на твърдените, че са претърпени
от ищеца имуществени вреди.Предявеният иск с пр.осн. чл.49 от ЗЗД и
акцесорният иск за обезщетение за забава следва да се приемат за
неоснователни и подлежат на отхвърляне.Предвид достигане до идентични
крайни правни изводи с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение, следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане на ответника следва да
бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски пред настоящата
инстанция.Същият претендира сумата от 6 400лв., представляваща заплатено
по банков път адв.възнаграждение по договор за правна защита и съдействие
от 10.04.2024г.От насрещната страна е направено в срок възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.101,
пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС,
определените с Наредба №1/09.01.2004г. минимални размери на адвокатските
възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между
страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени
договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл.78,
ал.5 от ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на
чл.101, пар. 1 ДФЕС.Посочените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на
възнагражденията, но без да са обвързващи за съда.Тези размери, както и
приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от
съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са:
видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и
преди всичко фактическата и правна сложност на делото.Спорът по
настоящото въззивно производство е разгледан в едно о.с.з., в което не са
събирани доказателства.Процесуалният представител на ответника е
депозирал отговор на въззивната жалба, както и се е явил в о.с.з.При преценка
материалния интерес в производството - 88 128лв., количеството на
свършената работа и фактическата и правна сложност на делото, която не е
10
ниска, но не е и изключително висока, съдът приема, че при направено
възражение за прекомерност, възнаграждението следва да се определи в
размер от 2 000лв.
По частната жалба.
С първоинстанционното решение на ответника са присъдени
претендираните от него по представен списък разноски, вкл.
адв.възнаграждение в размер на 8 416, 96лв. по договор за правна защита и
съдействие от 04.07.2023г./представен към отговора на исковата молба, ведно
с доказателства за заплащането му по банков път на 04.07.2023г., също
представени към отговора на исковата молба/.В срока за обжалване на
решението ищецът е депозирал молба вх.№6261/11.03.2024г., с пр.осн. чл.248
от ГПК, уточнена с молба вх.№6985/18.03.2024г., за изменение на решението
в частта му относно разноските, чрез намаляване на така присъденото
адв.възнаграждение до размера от 3 000лв., оставена без уважение с
обжалваното определение.
В последното проведено пред ВОС о.с.з. на 19.01.2024г., при представяне
от всяка от страните на списъците с претендирани разноски и до края на
съдебното заседание, ищецът не е предявил възражение за прекомерност на
претендираното от ответника за заплащане като разноски
адв.възнаграждение.Видно от разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не
може служебно да намалява поради прекомерност претендираното
възнаграждение, а следва да е направено такова възражение от насрещната
страна.При липса на своевременно заявено възражение от ищеца/за първи път
направено с молбата му по чл.248 от ГПК/, искането за изменение на
решението в частта за разноските следва да бъде прието за
неоснователно.Обжалваното определение, като правилно, следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №174/21.02.2024г., постановено по гр.д.
№875/23г. по описа на ВОС, гр.о.
ПОТВЪРЖДАВА определение №1312/05.04.2024г., постановено по гр.д.
№875/23г. по описа на ВОС, гр.о.
ОСЪЖДА „Динипо“ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Професионална
гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“, гр.Варна, ЕИК *********,
сумата от 2 000лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени
пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3, вр. ал.5 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12