РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 3841
гр.Плевен, 4.10.2021
год.
Административен
съд - гр.Плевен, пети състав, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: Катя Арабаджиева
като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 548 по
описа на Административен съд - Плевен за 2021
год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
С Определение №1014/3.08.2021 год. по адм.дело №548/2021 год.настоящият
състав на съда е ОСТАВИЛ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на С.Т.Т. с правно основание чл.256 от АПК, против неизпълнение от страна на
Представляващия ВСС на задължението му на административен орган по служба да
изпълни задължението си по осигуряване на нормални условия на труд на
българските магистрати, изразяващи се в проверка за актуалност на психичното
здраве на всички административни ръководители на органи на съдебната власт в
страната и в създаване на ред за упражняване на периодичен контрол за психична годност, съобразен с изискванията
на КТ, ЗБУТ, духа на ЗСВ, Закон за здравето и ЗЗЛД и е ПРЕКРАТИЛ ПРОИЗВОДСТВОТО по административно
дело №548 по описа на Административен съд-Плевен за 2021 год.
Определението е съобщено на жалбоподателя Т. по електронна поща на
3.08.2021 год. - л.72, гръб - на ел.адрес ********@****.**, който адрес Т. изрично е посочил в жалбата, поставила началото на
настоящото производство-виж л.4 от ад 6190/2021 год. на АССГ, на който в
титулната част на жалбата е посочил „пишете на този е-адрес, не живея никъде“.
Определението е съобщено и на постоянния адрес на жалбоподателя в ***, видно от
справката на л.14 от ад 6190/2021 год. на АССГ, на който адрес е получено от
майката на Т. – К. Т., на 4.08.2021 год., живееща на адреса, със задължение на
предаде съобщението.
Против определението е постъпила частна жалба с вх.№4233/7.09.2021
год.-повече от един месец след връчване на съобщението за прекратителното
определение на съда, в която се съдържа единствено следното изявление-„Всичко е
незаконно в това определение – не съм могъл да обжалвам поради престоя си в
болница – КОВИД 19-две седмици и напуснах на 18.08.2021 год.. Искам отмяна на
всичко!“
С измененията на АПК, направени със ЗИДАПК, публикувани в ДВ,
бр.15/19.02.2021 год., в сила от 23.02.2021 год., е предвидено
съдията-докладчик в първоинстанционния съд да извършва проверка за редовността
и допустимостта на касационната жалба
или протест - арг. чл. 231. (изм. – ДВ,
бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 15 от 2021 г. )- по
отношение на частната жалба се прилагат съответно разпоредбите на чл. 212, 213 и 213а. Съгласно разпоредбата на чл.213а,
ал.1 и ал.2 от АПК, съдията-докладчик в първоинстанционния съд извършва
проверка на редовността на касационната жалба или протеста и ако не отговарят
на изискванията на чл. 212 и 213, с разпореждане ги оставя без движение
и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от
получаването му. Когато нередовностите не се отстранят в срок,
първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. Касационната жалба или
протест се оставят без разглеждане от първоинстанционния съд на основанията по чл. 215.
С оглед на горното Административен съд-Плевен, е извършил проверка на
редовността на частната жалба, констатирал е, че същата е нередовна и е оставил
същата без движение за отстраняване на следните нередовности:
1. Да заплати държавна такса в
размер на 30 /тридесет лева/, по сметка
на Върховен административен съд и да представи платежния документ по делото;
2. Да посочи и точно и мотивирано конкретните пороци на определението,
които съставляват основание за обжалване на същото – защо счита, че
определението е незаконно.
Постъпила е „частна жалба“с вх.№4397/16.09.2021 год., в която Т. е изразил
становище, че разпореждането на АС-Плевен е неправилно, необосновано и
противоречащо на процесуалните разпоредби. Сочи, че неправилно съдът неглижира
задължение на кадровия орган на магистратите-чл.162, ал.6, предвидено в закон.
Счита за незаконосъобразно да не се изпълнява задължение по закон, който е
неправов, с липсваща разпоредба, но със сходна такава и е следвало да се
извърши тълкуване.
Направил е и искане за освобождаване от заплащане на държавна такса за
частната жалба и за предоставяне на безплатна правна помощ за приподписване на
частната жалба.
Съдът с Разпореждане №3677/23.09.2021 год. е изискал от Т. да уточни
писмено дали подадената „частна жалба“ с вх.№№4397/16.09.2021 год.,
4393/16.09.2021 год.4394/16.09.2021 год. и 4510/23.09.2021 год.-всичките с едно
и също съдържание, съставлява : частна жалба против Разпореждане
№3449/8.09.2021 год. или уточнение, дадено в изпълнение на Разпореждане
№3449/8.09.2021 год.
Постъпило е писмо от Т. с вх.№4682/1.10.2021 год., в което е посочил, че
няма никакви средства, не може да разглежда делата.
Ето защо настоящият състав на съда приема, че подадената „частна жалба“ с
вх.№№4397/16.09.2021 год., 4393/16.09.2021 год.4394/16.09.2021 год. и
4510/23.09.2021 год.-всичките с едно и също съдържание, съставлява уточнение,
дадено в изпълнение на Разпореждане №3449/8.09.2021 год. Съдът приема, че Т. е
отстранил част от нередовностите, констатирани с т.2 на Разпореждане
№3449/8.09.2021 год.-посочил е пороците на Определение №1014/3.08.2021 год.,
които съставляват основание за оспорване на същото.
По отношение дължимостта на държавната такса за оспорване на определението,
за което са дадени указания с т.1 на Разпореждане №3449/8.09.2021 год., Т. е
направил искане за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса от 30
лева. Настоящият състав на съда приема следното: относно направеното искане за
освобождаване от заплащане на държавна такса жалбоподателят не е представил
доказателства за имуществено състояние, а и съдът не е събрал доказателства в
тази насока, защото настоящото искане за освобождаване съставлява повторно
такова. Жалбоподателят , в производството по обжалване с правно основание чл.256 от АПК, против неизпълнение от страна на
Представляващия ВСС на задължението му на административен орган по служба да
изпълни задължението си по осигуряване на нормални условия на труд на
българските магистрати, изразяващи се в проверка за актуалност на психичното
здраве на всички административни ръководители на органи на съдебната власт в
страната и в създаване на ред за упражняване на периодичен контрол за психична годност, съобразен с изискванията
на КТ, ЗБУТ, духа на ЗСВ, Закон за здравето и ЗЗЛД, е направил искане за
освобождаване от заплащане на държавна такса, а съдът се е произнесъл, като е
освободил жалбоподателя от заплащане на държавна такса. Понастоящем, в
производството по обжалване на прекратителното определение, жалбоподателят, във
връзка с искането за освобождаване от държавна такса, в писмо с
вх.№4682/1.10.2021 год. е посочил, че няма никакви средства. Това изявление
настоящият състав на съда приема, че съставлява деклариране от страна на Т., че
имущественото и финансовото му състояние не се е променило , считано от
предходното произнасяне на съда по искането за освобождаване от заплащане на
държавна такса с Определение
№1014/3.08.2021 год. Поради което и съобразявайки събраните в
производството по адм.дело №548/2021 год. писмени доказателства за
имущественото, финансовото и семейното положение на Т. съдът приема, че
обстоятелствата във връзка с него и понастоящем не са се променили и Т. не
разполага с парични средства за заплащане на дължимата държавна такса от 30 лева
за подадената частна жалба против Определение №1014/3.08.2021 год., поради
което следва да бъде освободен от нейното заплащане.
По отношение на искането на Т. за
предоставяне на безплатна правна помощ за приподписване на частната жалба
против Определение №1014/3.08.2021 год., съдът съобрази следното: Настоящият
състав на съда в Разпореждане №3449/8.09.2021 год., с което е оставил частната
жалба без движение, е пропуснал да изиска от Т. приподписване на частната жалба
от адвокат и прилагане на адвокатско пълномощно за приподписването. Независимо
от това обаче, Т. е поискал предоставянето на правна помощ за приподписването,
знаейки, че такова се изисква, вероятно във връзка с други водени от него пред
съда дела. Съдът намира, че следва да остави без уважение искането за
предоставяне на безплатна правна помощ за приподписване на частната жалба от
адвокат, по аргумент от разпоредбата на
чл.24, т.2 от Закона за правната помощ, съгласно която правна помощ по чл. 21,
т. 1, 2 и 3 не се предоставя, когато
претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. А частната
жалба против Определение №1014/3.08.2021 год.
е очевидно недопустима, поради факта, че
е подадена след срока, определен в закона. При тези обстоятелства и на
основание чл.24, т.2 от ЗПП искането за предоставяне на безплатна правна помощ
с цел приподписване на частната жалба следва да се остави без уважение.
Не следва обаче да бъде давана
възможност на частния жалбоподател да
приподписва подадената частна жалба, тъй като
с настоящото разпореждане Т. е освободен от заплащане на държавна такса
за подадената частна жалба. А по аргумент от чл.231 във връзка с чл.212, ал.2
от АПК, частната жалба не следва да се приподписва от адвокат по дела по Закона за
административните нарушения и наказания, дела за пенсионно, здравно и
социално осигуряване и подпомагане, както и по дела, по които жалбоподателят е освободен от държавна такса или е лице,
лишено от свобода с влязла в сила присъда.
Ето защо
съдът приема , че нередовностите на жалбата са поправени.
Жалбата обаче се явява недопустима поради факта, че е подадена след срока
за оспорване.
Определение
№1014/3.08.2021 год., което е оспорено с частната жалба, е съобщено на жалбоподателя Т. по електронна
поща на 3.08.2021 год. - л.72, гръб - на ел.адрес ********@****.**, който адрес Т. изрично е
посочил в жалбата, поставила началото на настоящото производство-виж л.4 от ад
6190/2021 год. на АССГ, на който в титулната част на жалбата е посочил „пишете
на този е-адрес, не живея никъде“. Определението е съобщено и на постоянния
адрес на жалбоподателя в ***, видно от справката на л.14 от ад 6190/2021 год.
на АССГ, на който адрес е получено от майката на Т. – К. Т., на 4.08.2021 год.,
живееща на адреса, със задължение на предаде съобщението. Частната жалба с
вх.№4233/7.09.2021 год. против определението е постъпила повече от един месец
след връчване на съобщението за прекратителното определение на съда. Като
искане за възстановяване на срока за обжалване на Определение №1014/3.08.2021
год. не е подавано ведно с частната жалба.
Воден от горното и
на основание чл.236 вр. чл.213а ал.2 вр. с чл.215 т.3 вр. чл.230 от АПК,
съдията-докладчик
РАЗПОРЕДИ:
ОСВОБОЖДАВА С.Т. ***
от задължението за заплащане на държавна такса в размер на 30 /тридесет/ лева
по сметка на Върховен административен съд за подадена частна жалба срещу
определение №1014/3.08.2021г. по адм.дело №548/2021г. по описа на
Административен съд Плевен.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на С.Т. за предоставяне на правна помощ за приподписване на
частната жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на С.Т. *** против определение №1014/3.08.2021г. по
административно дело №548 по описа на Административен съд Плевен за 2021год.
Разпореждането, на
основание чл. 213а ал.7 от АПК, подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховен административен съд, чрез Административен съд Плевен, в 7-дневен срок
от съобщението за изготвянето му.
Препис от
разпореждането да се изпрати на С.Т..
СЪДИЯ: /П/