Решение по дело №7559/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 декември 2019 г.
Съдия: Мариана Костадинова Тодорова Досева
Дело: 20194430107559
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 18.12.2019г., гр. ***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА

 

           При секретаря Марина Цветанова, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№7559/2019г. по описа на РС-***, за да се произнесе, намери за установено следното:

         

Производството е по реда на чл.28, вр.чл.26, вр.чл.25, ал.1, т.2 от Закона за закрила на детето.

Производството е образувано по подадена молба от Дирекция „Социално подпомагане” –***, в която се твърди, че с решение № 1937/28.11.2016г по гр.д.№ 8181/2016 г по описа на РС *** спрямо детето П.М.П. ЕГН ********** е предприета мярка за закрила по съдебен ред чрез настаняването му за отглеждане в социалната услуга резидентен тип ***” ***за срок до навършване на пълнолетие или до промяна на обстоятелствата, свързани е детето ако е в негов интерес. Твърди се, че предвид изтичащия срок на мярката за закрила и факта, че пълнолетното момче продължава да учи за придобиване на средна степен на образование е необходимо извършване на нова преценка относно неговото отглеждане и развитие. Твърди се, че в тази връзка е извършено ново проучване, при което е констатирано следното: Родители на П.М.П. ЕГН ********** са: И.И.П. ЕГН ********** ***, и ***М.П. П.ЕГН **********. От тяхното брачно съжителство има родено още едно дете - М.М.П. ЕГН **********. Последният е освидетелстван и с ЕР на ТЕЛК № 1348 от 057/25.3.15г. и е с 60% вид и степен на увреждане без чужда помощ с диагноза „смесено разстройство на училищните умения”, с изоставане в нервно-психическото му развитие, както и с лека умствена изостаналост за срок от две години, а именно до 01.03.2017г.  Твърди се, че ***та на момчето - И.П. е с психическо заболяване „Легастения” и притежава ЕР на ТЕЛК с определена и 80% трайно намалена работоспособност. Твърди се, че госпожа П. получава пенсия за инвалидност. От 2015 година родителите живеят разделени, тъй като ***е изгонил ***та и двете им деца.  Твърди се, че двете момчета от 24.06.2015 г. са с предприета мярка за настаняване в социална услуга резидентен тип ******” гр.***. Твърди се, че видно от приложения социален доклад няма положителна промяна в намеренията и възможностите на ***та и ***да се грижат за младежа. Здравословното състояние на ***та не ѝ позволява да се грижи сама за себе си като живее при своята *** в гр. ***. Твърди се, че ***М.П.П. ЕГН ********** е безотговорен и не се интересува от живота и развитието на сина си. Събрани са данни в общността, че г-н П. злоупотребява с алкохол. Твърди се, че и двамата родители не притежават необходимото ниво на родителски умения и способности да се грижат по адекватен и безопасен начини за децата си. Твърди се, че за периоди на престой на момчето в социалната услуга няма регистрирани посещения от родителите си. Твърди се, че в социалната услуга пълнолетния П. се чувства добре, в добро здравословно състояние е, осигурени са му всички негови базисни потребности. Младежът е ученик в ***в СУ ”***” гр.*** и редовно посещава учебните занятия. Твърди се, че при необходимост и проявено желание от страна на П. му е оказвана помощ и подкрепа в усвояването на учебния материал. Няма близки и роднини, при които П. да има възможност да пребивава. Твърди се, че предвид на това единствената възможност за него е продължаване на престоя му в слуга резидентен тип ***” гр.*** до завършване на средното му образование. Твърди се, че това е сигурната и позната среда за него, където е напълно адаптиран, обгрижен и подкрепен и където самия младеж желае да продължи да живее.  Твърди се, че в тази връзка със Заповеди с № ЗД/Д-ЕН-234/30.08.2019 г. и с ЗД/Д-ЕН-235/30.08.2019 г. на ***на ДСп ***, с която спрямо детето П.М.П. ЕГН ********** е прекратена временно по адм. ред предприетата мярка за закрила - настаняване в социална услуга резидентен тип ***“ гр. ***, поради изтичане на срока и отново е предприета идентична по вид и същата среда мярка до завършване на средното му образование.

Моли се П.М.П. ЕГН ********** да бъде настанено за отглеждане и възпитание в социалната услуга резидентен тип *** ***” гр.*** за срок до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст.

 П.М.П. изразява нежелание да продължи да бъде настанен в социалната услуга. Не излага аргументи за нежеланието си.

Заинтересованата страна М.П.П. взема становище, че е добре П.П. да бъде настанен отново в ******с цел да завърши образованието си.

Съдът, като  прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази становищата  на страните, намира за установено следното:

          Видно от представеното удостоверение за раждане П.М.П., ЕГН********** е с  посочени родители- *** И.И.П. и ***-М.П.П..Със Заповед № ЗД/Д-ЕН-235/30.08.2019г. П.П. е настанен в ***“ -*** до произнасянето на съда. От ЕР на ТЕЛК № 2741 от 183/04.11.19г. се установява, че на П.М.П. е определена 75 % трайно намалена работоспособност поради лека умствена изостаналост. От представения социален доклад се установява описната в молбата фактическа обстановка.

          При така установеното, съдът намира следното от правна страна:

Законът за закрила на детето отдава приоритет на това едно дете да бъде отгледано в неговата семейна среда, като в изключителни случаи, то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и такива причини закона изрично е уредил в хипотезата на чл. 25 от същия.

Съгласно нормата на чл. 25, т. 2 и т.3 от Закона за закрила на детето, може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето, както и чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.

От доказателствата по делото се установява, че родителите на младежа не полагат за него. ***счита, че младежа трябва да остане в ***докато завърши образованието си. Той е безработен и не е осигурил подходящи условия за живот на младежа. ***та не е открита. Не са установени роднини или близки, които да имат желание и да могат да полагат грижа за детето в тяхната семейна среда.

 В тази връзка съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 25, т.2 и т.3 от Закона за закрила на детето, поради което спрямо детето  П.М.П., ЕГН**********, следва да бъде приложена мярка за закрила.

Мерките за закрила са визирани в чл. 4 от закона, като съдът при определяне на адекватната мярка следва да отчете нуждите и интереса на детето. В правомощията на съда е да определи мярка "настаняване в семейство на роднини или близки", "приемно семейство" или "настаняване в специализирана институция", но след като извърши преценка дали са предприети други мерки, които са се оказали безрезултатни. Тъй като от доказателствата по делото се установява, че по отношение на децата не е налице кръг от роднини, при които да бъдат настанени, то мярката "настаняване в семейството на близки и роднини" е неадекватна. Настаняването в "приемно семейство" би била подходяща мярка в случай, че са налице условия за реализирането й съобразно здравословното му състояние, но се установи, че не са налице подходящи приемни семейства.

В тази връзка подходяща мярка, която е в интерес на младежа, е "настаняване в специализирана институция", поради което и молбата се явява основателна и следва да бъде уважена като такава. Срокът за настаняване на детето, поискан в молбата е адекватен. Трябва да бъде осигурена възможност на младежа да завърши образованието си. Поради това съдът намира, че следва да настани П.М.П., ЕГН********** в специализирана институция – ******-***,  за срок до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст.

 

          Водим от горното, съдът ;

 

Р Е Ш И:

 

ВЗЕМА, на основание чл.28, вр. чл.25, ал.1, т.2, вр.чл.4, ал.1, т.6 от Закон за закрила на детето, мярка за закрила спрямо П.М.П., ЕГН********** -НАСТАНЯВАНЕ за отглеждане и възпитание в ******-***, за СРОК до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст.

Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в      едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                          

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: