№..……../……..2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 1817 по описа на съда за две хиляди и двадесета година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК
вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, предявена чрез пълномощник юрисконсулт Ошавкова,
срещу решение № 967/06.07.2020 г. по н.а.х.д. № 3707/2020 г. на ВРС, ХІІІ
състав, с което е отменено НП № 03-009892/18.07.2018 г. на директора на
Дирекция “Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Топливо“ АД за нарушение на
чл. 151 ал. 1 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2 200 лв., на основание чл. 414 ал. 1 КТ. По съображения за
допуснато с решението нарушение на закона и съществено нарушение на
процесуалните правила поради отдаването на привилегировано значение на
събраните по делото гласни доказателства за сметка на попълнените при
проверката писмени декларации от същите лица, които в съдебното производство са
разпитани като свидетели и които при разпита са потвърдили обстоятелства,
различни от декларираните преди това, се иска решението да бъде отменено и
наместо него да се постанови друго по съществото на правния спор, с което наказателното
постановление да се потвърди изцяло.
В с. з. на 15.10.2020 г. Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна се представлява от юрисконсулт Н., който изцяло поддържа касационната жалба и моли съда при отмяна на решението да присъди в полза на дирекцията разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответната по касация страна „Топливо“ АД, редовно призована, не се представлява в заседание. От пълномощника й адвокат Б. е постъпило писмено становище с. д. № 12593/14.10.2020 г., с което касационната жалба се оспорва изцяло по съображения, че в задължение на АНО е да докаже по безсъмнен начин извършването на нарушението, за което е наложена санкцията, което в случая не е сторено. На това основание моли съда да остави в сила касираното решение като присъди на „Топливо“ АД направените разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна също дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК, и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на датата 08.07.2020 г. /л. 79 от н.а.х.д. № 3707/2019 г. на ВРС/, а касационната жалба според поставения върху нея печат е предявена чрез въззивния съд на 17.07.2020 г. /л. 3 от делото/. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира следното по основателността на касационната жалба:
С отмененото от районния съд наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 414 ал. 1 КТ на „Топливо“ АД за това, че като работодател дружеството не е осигурило на работещите в стопанисвания от него склад за строителни материали в гр. Варна, Промишлена зона, бул. „Република“ № 21 изискуемата по чл. 151 ал. 1 КТ почивка за хранене, чиято минимална продължителност не може да бъде по-малко от 30 минути в рамките на работния ден.
За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел за недоказан фактът на нарушението, в подкрепа на което се е позовал на събраните по делото свидетелски показания на част от работещите на обекта лица, според които за тях не е имало пречка да ползват обедна почивка по време на работа, както и на писмените доказателства, установяващи според съда изпълнението на задължението на работодателя да осигури на работниците изискуемата от чл. 151 ал. 1 КТ почивка за хранене.
Решението е постановено при неправилна преценка на доказателствата и неправилна преценка на приложимите материалноправни разпоредби.
Съгласно чл. 151 ал. 1 КТ работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки като работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути. В детайлизиране на тази разпоредба чл. 4а ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските регламентира, че в Правилника за вътрешния трудов ред се определят началото и краят на работния ден, както и почивките по време на работа. Съгласно чл. 8 на приложения в производството пред въззивната инстанция и цитиран от АНО в наказателното постановление Правилник за вътрешния трудов ред на „Топливо“ АД началниците на отделните търговски обекти изготвят графици за работа, така че през работния ден да има нужния брой персонал, при спазване на дневна продължителност на работния ден и един час почивка за хранене, без повече уточнения за нея. Въз основа на Правилника са издадени две заповеди от директора на „Топливо“ АД – клон Варна /също приложени по делото/ - заповед № 012/05.02.2018 г. и заповед № 026/21.03.2018 г., първата от която е за определянето на работното време на работниците и служителите в отделните търговски обекти на „Топливо“ АД, клон Варна, между които е и процесният обект База „Варна“, а втората е с касателство само към него. И в двете заповеди регламентираната в Правилника за вътрешния трудов ред едночасова почивка в рамките на работния ден не е включена съгласно чл. 151 ал. 2 КТ в продължителността на работното време като е определена по абсолютно същия начин, както в Правилника – декларативно като един час почивка, но без да е конкретизиран часовият интервал на ползване. Фактът, че почивката не се ползва в строго определено време от деня се разбира и от показанията на разпитаните от въззивния съд свидетели /всички работещи в процесния обект на „Топливо“ АД, единият от които вече напуснал работа/. Действително, тези свидетели, обратно на декларираните от тях обстоятелства по време на проверката от 21.06.2018 г., твърдят пред съда, че ползват по време на работа почивка за хранене. Същевременно обаче от смисъла на обясненията им се разбира, че това се случва не в строго фиксирано от работодателя време, а тогава, когато преценят, че работата им позволява да напуснат работното място. Подобен подход от страна на работодателя, при който почивката само се декларира като продължителност във вътрешните актове на предприятието, но се оставя изцяло на усмотрението на работниците да преценят по кое време биха я ползвали, категорично не покрива изискването на КТ и на Наредбата за работното време, почивките и отпуските, изискващи от работодателя да осигури почивката на работещите по трудов договор лица, което ще рече да определи точното време от работния ден, в което те разполагат с възможност да я ползват. Това в пълна степен е относимо и към изискуемата от чл. 151 ал. 1 КТ почивка за хранене, за неосигуряването на която е наложено в случая наказанието.
Като не е съобразил всичко това и е приел за недоказано в случая нарушението на чл. 151 ал. 1 КТ, поради което е отменил наложеното за него административно наказание по чл. 414 ал. 1 КТ, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени по реда на касационния контрол.
Тъй като от АНО не са изложени мотиви защо счита, че имуществената санкция на нарушителя следва да се наложи над предвидения в чл. 414 ал. 1 КТ минимум от 1500 лв. и същевременно в административнонаказателната преписка не са налични данни за съществуващи отегчаващи обстоятелства, които на основание чл. 27 ал. 3 предл. второ от ЗАНН да обусловят налагането на по-тежко наказание, касационната инстанция намира, че след отмяната на въззивното решение, решавайки на основание чл. 222 ал. 1 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН делото по същество, следва да измени наказателното постановление като намали на предвидения в чл. 414 ал. 1 КТ минимум от 1500 лв. размера на наложената на „Топливо“ АД имуществена санкция за нарушаването на чл. 151 ал. 1 КТ.
Предвид изхода на спора в касационната инстанция, свързан с отмяната на касираното решение, и изрично заявеното от пълномощника на касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, ответната по делото страна „Топливо“ АД следва да бъде осъдена да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, на основание чл. 63 ал. 3 и 5 ЗАНН, юрисконсултско възнаграждение за осъщественото в полза на дирекцията процесуално представителство по делото от юрисконсулт, което предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото, съдът определя на 80 /осемдесет/ лева, на основание чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 37 ал. 1 ЗПП.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 967/06.07.2020 г. по н.а.х.д. № 3707/2020 г. на ВРС, ХІІІ състав, с което е отменено НП № 03-009892/18.07.2018 г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Топливо“ АД за нарушение на чл. 151 ал. 1 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 200 лв., на основание чл. 414 ал. 1 КТ, като НАМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ НП № 03-009892/18.07.2018 г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда“ – Варна като НАМАЛЯВА от 2 200 /две хиляди и двеста/ лева на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева размера на наложената на „Топливо“ АД имуществена санкция по чл. 414 ал. 1 КТ за извършено от дружеството нарушение на чл. 151 ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „Топливо“ АД, ЕИК *********, да заплати на Дирекция “Инспекция по труда“ – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева за осъщественото в касационната инстанция процесуално представителство от юрисконсулт.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/