Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Варна,
02 май 2018 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
трети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Красимир Василев,
в.гр.дело № 622 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано
по жалба на Л.Г.М., чрез адв.Р.
против Решение № 4734 от 17.11.2017 година, постановено по гр.дело № 6268/2017
година, по описа на ВРС, с което е била отхвърлена исковата претенция на ищцата
против К.К.С.,
ЕГН ********** и Я. А.С., ЕГН ********** в условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл.88
от ЗЗД, вр. чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят солидарно сумата от 4 500 /четири хиляди и петстотин/ евро,
представляваща дължима на отпаднало основание авансово заплатена част от
продажна цена по сключен между страните и развален Предварителен договор за
продажба на недвижим имот от 02.04.2014г. и иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят солидарно сумата от 2500 /две хиляди и петстотин/ евро,
представляваща компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължението за
прехвърляне на собствеността по сключен между страните и развален Предварителен
договор за покупко-продажба на недвижими имот от 02.04.2014г., уговорена в
чл.3.1. от договора, ведно със законната лихва върху главниците от датата на
предявяване на иска – 12.05.2017г., до окончателното изплащане на
задължението.
Оплакванията в жалбата почиват най –
вече на допуснати от страна на решаващия съд нарушения на материалния закон и
процесуалните правила.Излага се, че съдът неправилно е преценил наличните по
делото доказателства, което е направило изводът му незаконосъобразен.Излагат се
оплаквания, че съдът неправилно е възприел наличните факти , неправилно е
интепретирал същите и се оспорва дадената от съда квалификация.По същество
искането е атакувания съдебен акт да бъде отменен, а претенциите – уважени.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор
от страна на К. и Я. С., чрез адв.К., с които същите оспорват жалбата и молят
съда да потвърди решението.
По делото е постъпила частна жалба
от страна на К. и Я. С., чрез адв.К. против Определение № 12 634 от
05.12.2017 година, с което съдът се е произнесъл по реда на чл.248 от ГПК по
разноските в процеса.Излага се, че съдът неправилно е намалил размера на
възнаграждението,претендира се неговия пълен размер.
Против частната жалба е постъпило
възражение от страна на М., чрез адв.Р., с което се настоява, че жалбата е
неоснователна.
Постъпила е и втора частна жалба, на
М., чрез адв.Р. против Определение № 12 634 от 05.12.2017 година, с което
съдът се е произнесъл по реда на чл.248 от ГПК, с настояването същото да бъде
отменено, като неправилно.
Против тази частна жалба е постъпил
отговор от страна на С., чрез адв.К., с които те молят съда да отхвърли тази
жалба и да уважи подадената от тях.
С писмена защита Вх.№ 12 384 от
26.04.2018 година, адв.Р., излага фактически и правни аргументи в подкрепа на
въззивната си жалба.
В съдебно заседание, въззивницата,
редовно призована, не се явява, на чрез своя процесуален представител, в лицето
на адв.Р. ***/ поддържа въззивната си жалба и частната такава, моли съда да ги
уважи.
Въззиваемите страни – К. и Я. С., са
редовно призовани, не се явяват, не се представляват.
Съдът, като взе предвид материалите по делото дело,
застъпените становища и изложените в жалбата оплаквания, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Пред
първата съдебна инстанция съдебното производство е било образувано по предявени
от ищцата М. искове срещу К.К.С.,ЕГН ********** и Я. А.С., ЕГН **********, с
правно основание чл.88 от ЗЗД, вр.
чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят
солидарно сумата от 4 500 евро, представляваща дължима на отпаднало основание
авансово заплатена част от продажна цена по сключен между страните и развален
Предварителен договор за продажба на недвижим имот от 02.04.2014г. и иск с
правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД
за осъждане на ответниците да заплатят солидарно сумата от 2 500 евро,
представляваща компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължението за
прехвърляне на собствеността по сключен между страните и развален Предварителен
договор за покупко-продажба на недвижими имот от 02.04.2014г., уговорена в
чл.3.1. от договора, ведно със законната лихва върху главниците от датата на
предявяване на иска – 12.05.2017г., до окончателното изплащане на задължението.Фактическите
твърдения, описани в жалбата включват следните обстоятелства:
Ищцата
твърди, че на 02.04.2014 година е сключила Предварителен договор за покупко –
продажба на недвижим имот, като при подписването му тя е заплатила сумата от
4 500 евро.Бил е поет ангажимент от страна на продавачите, че ако не
изпълнят договора точно следва да върнат на купувача сумата от 4 500 евро
и неустойка от 2 500 евро.Поради забава на ответниците, ищцата е предявила
исковата си молба, като е приела, че тази молба има характер и на изявление за
разваляне на договора.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
ответната страна, в който изразява становище за неоснователност на предявения
иск.Излага се обаче, че продавачите са изправна страна, а че неправомерното
поведение – от което ищцата черпи права, всъщност е нейно.Те изложили още, че
са изпълнили всички клаузи на Договора - снабдяване с удостоверение за търпимост,
данъчна оценка и скица на процесния имот, необходими за изповядване на сделката,
но че сключването на окончателен такъв е свързано с бездействие от страна на М..Молят
претенциите да бъдат отхвърлени.
От фактическа страна е било установено пред ВРС,
и страните не оспорват това, че с н.а.№197 от 23.12.2010 година К.К.С. е
придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ новообразуван имот
№506.20, по ПНИ на СО „Панорама I-I-III” в землището на с.Осеново с площ 501
кв.м. по скица и 520 кв.м. по предходен документ за собственост, ведно с всички
подобрения и трайни насаждения в имота. Също от делото става ясно, че с КНА №49/11.02.2011г.
С. е признат за собственик на описания по-горе имот, заедно с всички приращения
и подобрения в имота, в т.ч. сграда за сезонно ползване с площ 20 кв.м.,
съгласно представено строително разрешение №6/08.01.1980г. от ОНС-Аксаково и с
данъчно декларирана площ 100 кв.м.
По делото е представен и Предварителния договор
за покупко – продажба на имот от 02.04.2014 година между страните, по силата на
които С. са се задължили да прехвърлят, а ищцата се е задължила в срок до 10.05.2014 година да придобие
собствеността върху недвижим имот, представляващ новообразуван имот №506.20, по
ПНЕ „Панорама I-I-III” в землището на с.Осеново с площ 501 кв.м. по скица и 520
кв.м. по предходен документ за собственост, заедно с всички приращения и
подобрения в имота, в т.ч. сграда за сезонно ползване с площ 20 кв.м., съгласно
представено строително разрешение 6/08.01.1980г. от ОНС-Аксаково и с данъчно
декларирана площ 100 кв.м., срещу продажна цена от 25 000 евро, платима
както следва: 4500 евро – капаро, заплатено преди сключването на предварителния
договора, за което страните са придали на договора значението на разписка и
20500 евро - в деня на нотариалното изповядване на сделката. По силата на
чл.4.0 от договора ответниците са се задължили за своя сметка да се снабдят с
Удостоверение за търпимост за вилната сграда в имота.
Приложено е по делото също така и Удостоверение
за търпимост №91 от 28.04.2014 година на Гл.Архитект на Община Аксаково, от
което се установява, че вилна сграда с пристройка със застроена площ 34.00
кв.м. и РЗП 57.00 кв.м., находяща се в новообразуван имот №506.20 по ПНИ на СО
„Панорама I-I-III” в землището на с.Осеново, община Аксаково, обл. Варна, е търпим строеж съгласно пар.127,
ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и не подлежи на премахване и забрана за ползване.
Представена е данъчна оценка на имота, издадена на 09.05.2014г. и скица от
12.05.2014г.
С
Нотариална покана рег. №876/23.05.2014г. на нот. Ж.Г., връчена по реда на чл.47
от ГПК на адрес гр.Русе, ул.Шейново”9, вх.4, ет. 6, ответникът е уведомил
ищцата, че е изпълнил всички условия, предвидени в предварителния договор,
снабдил се е с необходимото удостоверение за търпимост, приложено към
нотариалната покана, отправил е покана за сключване на окончателен договор на
26.06.2014г. от 10 ч. в нотариалната кантора на нот. Кангалова и я е уведомил,
че при неявяване в посочения ден ще счита договора за развален.
Представен
е констативен протокол от 26.06.2014г., съставен от Л.М. – помощник-нотариус на
нотариус Кр.К., с който е удостоверено обстоятелството, че на посочения ден в
10.00 ч. в кантората са се явили ответниците с оригинали на необходимите за
изповядване на окончателния договор документи, като до 11.00 ч. не се е явила нито ищцата, нито упълномощен от нея
представител.
Представен
е полученият от ответниците препис от нотариална покана рег. №3800/12.05.2014г.,
на нотариус Г., без данни за датата на връчването й на ответниците, с която
ищцата ги уведомява, че няма интерес от сключване на окончателен договор, тъй
като ответниците не са предприели действията, посочени в чл.2.1. от
предварителния договор и отправя искане за връщане на заплатеното капаро по
договора в размер на 4500 евро и заплащане на неустойка в размер на 2500 евро.
От
показанията на водения от С. свидетел Д.Д. се установява, че в качеството си на
агент по недвижими имоти е посредничил между страните за сключването на
процесния предварителен договор.той сочи, че преди подписването му свидетелят и
ищцата са извършили необходимите проучвания, изразяващи се в запитвания до
главния архитект и техническата служба при Община Аксаково, вследствие на които
ищцата е била уведомена, че имотът се намира в червена зона, намиращата се в
него сграда е търпим строеж, но е
забранено да се извършва допълнително застрояване. Към момента на
сключването на договора ищцата е била запозната със статута на имота и е
изразила съгласие да го придобие при тези параметри. Ответниците се снабдили
своевременно с необходимата документация, но десет дни преди уговорения срок за
изповядване на сделката ищцата преустановила контакти със свидетеля и с
ответниците, не отговаряла на телефонни позвънявания и текстови съобщения и не
била открита от свидетеля в жилището й.
При
тези данни, ВРС е достигнал до извода за неоснователност на претенциите, и ги е
отхвърлил.
Становището на настоящия съд е
следното:
Съобразно установената
практика на ВКС на Р България иска по чл.55 от ЗЗД е налице, когато ищецът
докаже даването, ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но
ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало.Съгласно правилото на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и трайно установената
съдебна практика, изразена в ППВС № 1/1979 г. в тежест на ищеца по иск по чл. 55, л. 1 ЗЗД е да докаже факта на
плащането, а в тежест на ответника е да установи наличието на основание за
получаване на това плащане.За да е налице хипотезата на чл.55 от ЗЗД - третият фактически състав на неоснователното обогатяване, в
тежест на ищеца е да установи, че макар и валидно възникнало правоотношението,
с оглед на което е престирал и което оправдава предприетото от него разместване
на имуществени блага, същото впоследствие е отпаднало
с обратна сила.наличните по делото доказателства дават основание на ВОС да
приеме, че ответниците по иска са били изправни, те са изпълнили всяко едно от
уговорените с Договора задължения.Не е спорно, че е изпълнено уговореното в
разпоредбата на чл.4.0 от Договора задължение за снабдяване с Удостоверение за
търпимост, което фигурира на л.44 от делото, при това преди датата 10 май 2014
година, когато е следвало да бъде подписан окончателния договор за
прехвърлянето на имота.Също правилно ВРС е приел, че С. са имали готовност да
изпълнят поетото задължение, като са се снабдили с необходимите за целта документи;
предложили са изпълнение в рамките на уговорения в договора срок, включително
са ползвали съдействието на посредника по сделката, но ответницата не е била
открита на посочените от нея координати.Също те са отправили към нея нотариална
покана за сключване на окончателен
договор, която е връчена на посочения в договора и във всички приложени по
делото изходящи от ищцата документи адрес за кореспонденция.Ето защо и настоящия съд
приема, че е налице забава на кредитора.
Съдът не споделя наведените в жалбата доводи, свързани с неправилна квалификация на претенцията.
Определянето на правното основание на претенцията е част от
изключителната компетентност на съда – това е право и задължение. Правната
квалификация на предявения иск обаче следва да бъде изведена въз основа на
изложените от ищеца фактически обстоятелства и твърдения по спора и с оглед
отправеното искане /петитум/. Извършената в тази насока преценка от решаващия
орган представлява част от същинската му правораздавателна дейност, но в случая
не е налице твърдяното опущение на материалния закон.Фактическите твърдения
наведени в исковата молба определят иска по чл.55 пр.3 от ЗЗД.
По частните жалби против
Определение № 12 634 от 05.12.2017 година:
И
двете страни са останали недоволни от постановеното от съда определение, като
всяка една от тях го атакува на различно основание.Ответната страна излага, че
възражението за прекомерност е сторено не в определения за това срок, докато
ищцовата, в случая въззивна страна, намира, че то е ненадлежно постановено и
следва да се отмени.Видно е от материалите по делото, че ответниците са
упълномощили адвокатите П. и К., като за тази цел са изплатили възнаграждение в
размер на 1 100 лева.Постановявайки решението си, съдът е пропуснал да се
произнесе по въпроса с разноските и е сторил това по изрично искане на С.,
които са ги заявили още с Отговора си против исковата молба.Съдът правилно е
разменил книжата и едва тогава е било извършено възражението за прекомерност на
хонорара.Съдът е постановил Определението си, като е съобразил минималните
размери, определени в Наредба №1 от 2004 година на МРАВ.Горното го прави
законосъобразно.Няма пречка възражението да се извърши в процедура по размяна
на книжата, съгласно текста на чл.248 от ГПК.Това свое право е упражнила
ищцата, чрез адв.Р. и респективно съдът го отчел при постановяване на
определението.не се споделя обаче довода, изразен от адв.Р. и касаещ
отсъствието на желание за присъждане на разноски.Такова е налице още в отговора
против ИМ, отделно от него е налице заявено искане и в съдебно заседание пред
ВРС.В тази връзка съдът намира, че атакуваното и от двете страни определение се
явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид
горното, ВОС,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4734 от 17.11.2017 година,
постановено по гр.дело № 6268/2017 година, по описа на ВРС, десети състав.
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 12 634 от 05.12.2017 година, постановено по гр.дело №
6268/2017 година на ВРС, десети състав.
Решението подлежи на обжалване пред състав на
Върховен Касационен съд на Р България, в едномесечен срок от връчването му на
страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: