РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Пловдив, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20245001000611 по описа за 2024 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 388 от 17.10.2024г., постановено по т.д. №
694/2023г. по описа на ОС Пловдив – ХІХ т.с., с което е осъдено „С.-Д.“
ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „К.ш.“
№**, ет.*, ап.*, съдебен адрес гр. П., ул. „Ц.К.“ №**, ет.*, офис *, чрез АД „М.
и И.“ да заплати на „Д.“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. П., пк ****, ул. „Ц.С.“ №**, със съдебен адрес гр. П., бул.
„Ш.с.“ №***, ап.**, АД „Б. и К.“ сумата от 65 477.96лв., представляваща
неустойка по чл.6.5 по Договор от 04.01.2010г. за доставка на горива за
забавено плащане на цена на продадено горИ. и масла по четеринадесет
фактури, издадени в периода от 31.03.2023г. до 30.09.2023г. включително,
както следва: № 52240003247 от 31.03.2023г. за 7 085.03лв. и № ********** от
31.03.2023г. за 13 334.58лв., двете със срок за плащане до 15.04.2023г.; №
52240003293 от 30.04.2023г. за 6 850.91лв. и № ********** от 30.04.2023г. за 9
1
715.03лв. със срок за плащане до 15.05.2023г.; № ********** от 31.05.2023г. за
10 496.43лв. и № ********** от 31.05.2023г. за 11 880.35лв. със срок за
плащане до 15.06.2023г.; № ********** от 30.06.2023г. за 14 040.48лв. и №
********** от 30.06.2023г. за 12 614.24лв. със срок за плащане до 15.07.2023г.;
№ ********** от 31.07.2023г. за 13 744.83лв. и № ********** от 31.07.2023г.
за 8 095.11лв. със срок за плащане до 15.08.2023г.; № ********** от
31.08.2023г. за 19 901.26лв. и № ********** от 31.08.2023г. за 9 907.06лв. със
срок за плащане до 15.09.2023г.; № ********** от 30.09.2023г. за 17 903.30лв.
и № ********** от 30.09.2023г. за 10 302.19лв. със срок за плащане до
15.10.2023г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска 17.11.2023г. до окончателното заплащане на сумата и
сумата от 12 892.80 лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението е обжалвано от „С.-Д.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление гр. П., ул. „К.ш.“ №**, ет.*, ап.*, съдебен адрес гр. П., ул.
„Ц.К.“ №**, ет.*, офис *, чрез АД „М. и И.“ чрез адв. М. М. с твърдения за
неправилност, нарушение на съдопроизводствените правила при
постановяването му, а искането му е обжалвания съдебен акт да бъде отменен
и да бъде постановено решение, с което предявения иск бъде отхвърлен, след
като търсената неустойка бъде приета за нищожна, евентуално иска да бъде
отхвърлен, съобразно действителното съдържание на договора и в
съответствие с грубото нарушение на принципа заложен в разпоредбата на чл.
83, ал.2 ЗЗД. Претендира разноски за двете инстанции.
Ответникът – „Д.“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. П., пк ****, ул. „Ц.С.“ №**, със съдебен адрес гр. П., бул.
„Ш.с.“ №***, ап.**, АД „Б. и К.“, чрез процесуалния си представител адв. И.
К. оспорва жалбата като неоснователна и настоява обжалвания съдебен акт, с
който е уважен предявения иск да бъде потвърден като правилен, обоснован и
законосъобразен. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и при съобразяване
предметните предели на въззивното обжалване намери за установено
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „Д.“
ЕООД ЕИК ********* против „С.-Д.“ ЕООД, ЕИК ******** главен иск с
правно основание чл. 92 ЗЗД и евентуален с правно основание чл.86 ЗЗД.
2
Твърденията в исковата молба се свеждат до следното: на 04.01.2010 г. между
ищеца, в качеството му на продавач и „С.-Д.“ ЕООД, като купувач е сключен
договор за доставка на горива, по силата на който ищеца продава горива и
масла по заявка на купувача, като за всяка доставка се издава фактура, в която
се посочва вида и количество горИ. и общата стойност на същото. Твърди, че в
т.6.1. от договора страните са уговорили, че цените на горивата са обявените
на колонка, намалени с търговска отстъпка по 0.10лв./л., а в т.6.2. са
предвидили плащането да се извършва по банков път до 15 дни от датата на
издаване на фактурата. Ищеца сочи, че в т.6.5 от договора е уговорена
неустойка за забава в размер на 0.5 % за всеки просрочен ден, както и че за
периода 01.03.2023г. – 30.09.2023г. е доставил на ответника горИ. на обща
стойност 165 981.80 лв., за което са издадени съответните фактури, но
купувача не е изпълнил задължението си да заплати продажната цена на
падежа – 15 дни от датата на издаване на съответната фактура – т.6.2, а
извършените плащания са със значителна забава в продължение над 5 месеца.
Въз основа на изложеното и като твърди, че ответника не е изпълнил
задължението си за заплащане на цената на доставените стоки в уговорения
срок, същия му дължи неустойка за забава за периода от падежа – 15 дни от
датата на издаване на фактурата до 18.10.2023г. в размер на 65 477.96 лв.,
настоява съда да постанови решение, с което да го осъди да му заплати
посочената сума, евентуално и при отхвърляне на главния иск да заплати
сумата от 5809.29 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на
парично задължения по всяка от фактурите до окончателното му плащане.
Ответникът - „С.-Д.“ ЕООД, ЕИК ********, чрез процесуалния си
представител адв. М. М. в срока за отговор е депозирал такъв, с който оспорва
исковете, като навежда възражение за нищожност на неустоечната клауза,
поради протИ.речието й с добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й
обезщетителна и санкционна функция, накърнява принципа за справедлИ.ст и
протИ.речи на добрите нрави. Конкретно сочи, че в договора липсва уговорена
неустойка за неизпълнение на задълженията на доставчика, с което е нарушен
принципа на равнопоставеност в договорните отношения и за справедлИ.ст.
Освен това твърди, че с т.6.5, изр. последно са лимитирани вредите от
евентуално неизпълнение на купувача, поради което и начислената и
претендирана неустойка не съответства на очаквания размер на вредите за
кредитора и затова е нищожна. Най – сетне според ответника неустоечната
3
клауза е нищожна и защото десеткратно надвишава размера на законната
лихва за забава. Настоява предявените искове да бъдат отхвърлени и в полза
на ответника да се присъдят направените по делото разноски.
В срока за депозиране на допълнителна искова молба е постъпила такава
от ищеца, с която оспорва наведените възражение за нищожност на
неустоечната клауза като твърди, че същата е съобразена именно с присъщите
за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, тъй като
задължението на купувача не е обезпечено по никакъв друг начин, както и че
същата е уговорена в определен процент върху неизпълнената част от
паричното задължение и начисляването й е свързано с периода на допусната
забава от страна на купувача и при незначително забавяне размера на
неустойката е 1.2 стотинки на ден, който размер не обосновава протИ.речие с
добрите нрави. Сочи още, че в полза на ответника е уговорено разсрочено
плащане на цената – 15 дни след издаване на фактурата, което предвид
наложилата се практика фактура да се издава в края на месеца формира
разсрочено плащане от 45 дни за доставките в началото на месеца. Твърди, че
уговорената неустойка е съобразена и с размера на очакваните от
неизпълнението вреди, тъй като търговията с горива се извършва при
условията на валутен пазар, който е динамичен и не осигурява предвидимост
на цената, поради което и само пряката загуба от забавеното плащане ищеца
определя на сумата от 21 500 лв., към която следва да се добави и дължимото
му се обезщетение за това, че е бил в невъзможност да ползва финансовия
ресурс, вследствие забавеното плащане.
От ответника е постъпил допълнителен отговор на допълнителната
искова молба, с който подържа заявените в отговора възражения.
Няма спор между страните, че на 04.01.2010г. между ищеца, в
качеството му на продавач и „С.-Д.“ ЕООД, в качеството му на купувач е
сключен договор, по силата, на който продавача се е задължил да доставя
веднага по заявка на купувача горива и масла, количествата на които са
уточнени в заявката, а качеството, съгласно изискванията на Наредбата за
изискванията за качеството а течните горива, условията, реда и начина на
техния контрол, приета с ПМС № 156 от 15.07.2003г.. Страните са определили
цената на доставеното - тази на колонка, с търговска отстъпка за А95Н - 0.10
лв./л. и за ДГ – 0.10 лв./л., а плащането й е уговорено като разсрочено по
4
банков път до 15 дни от датата на фактурата. Продавачът е поел задължението
да обезпечи напълно потребностите на купувача при всички случаи, без тези
на форсмажорни обстоятелства – т.6.4.. Съгласно т.6.5. купувача се е задължил
да спазва стриктно предварително уговорения срок на разсрочено плащане,
като при забава страните са се уговорили същия да дължи мораторна
неустойка от 0.5 % за всеки просрочен ден. За продавача е предвидено правото
да прекрати доставките без предизвестие и без неустойка ако купувача не
изпълни задължението за заплащане на доставените му горива в срок – т. 6.6.
Не се спори, а това е установимо и от данните по приетата от
първостепенния съд и без възражения от страните ССчЕ на в.л. Т.Б., че
задълженията на купувача по издадените четиринадесет фактури в периода
31.03.2023г. – 30.09.2023г. са погасени със забава, като първото плащане от
21.08.2023г. е отнесено за погашение на най – старите задължения и така
последователно със последващите плащания от 13.10.2023г., 16.10.2023г. и
13.11.2023г. са погасявани следващите задължения на купувача. Вещото лице
е изчислило и размера на дължимата неустойка за забава, уговорена в т.6.5 от
договора на сума в размер на 65 723.83 лв..
Неоснователни са поддържаното, както пред първата инстанция, така и
във въззивната жалба възражение от страна на ответника за нищожност на
уговорената неустойка за забава. Жалбоподателят и продавача „Д.“ ЕООД са
страни по сключената между тях търговска сделка по чл. 318 ТЗ, предвид
качеството на страните по нея – търговци – чл. 286 ТЗ, а неустойката, дължима
по търговска сделка, не може да се намалява поради прекомерност - чл. 309
ТЗ. Процесната неустойка е с предмет, очертан в разпоредбата на т. 6.5 от
договора и е действителна, тъй като макар и уговорена без краен предел,
начисляването й е поставено в зависимост единствено от добросъвестното
поведение на длъжника, а именно своевременно погасяване на паричното му
задължение по доставените му горива.
Следва да се има предвид, че като клауза в договора, неустойката е
проявление на принципа на автономия на волята в частното право - чл. 9 ЗЗД.
Нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции – вж. т. 3-та на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по
5
тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK. Апелативният съд преценява, че уговорената
неустойка по т.6.5 от процесния договор не е извън тези функции. Нейното
обезпечително, обезщетително и санкционно предназначение е било
съобразено с предмета на сключения между страните договор за доставка на
горива, при който, предвид родовия характер на веща собствеността
преминава веднага след зареждането на колонка и от този момент продавача е
изпълнил задължението си по т.6.4 като е обезпечил напълно потребностите
на купувача, а за последния е възникнало насрещното задължение за плащане
на цената, съобразно уговореното разсрочено плащане по т.6.2. от договора.
Именно с оглед предмета на сключения договор – доставка на горива, която
няма спор между страните, че обичайно е осъществявана на колонка на
бензиностанции на ищеца е оправданата и липсата на насрещна клауза за
неустойка на продавача, който изпълнявал задължението си съобразно
уговореното – т.5 – веднага и при фактическо зареждане на колонка от
автомобил на ответника. В този смисъл и възраженията на последния за
неравноправност на уговорената неустойка, поради липса на реципрочна
такава за продавача не могат за бъдат споделени.
При уговаряне на процесната мораторна неустойка е съобразен и поетия
от продавача стопански риск при евентуално неизпълнение на купувача за
плащане на цената, предвид обстоятелството, че собствената му вещ с
предаването й преминава в собственост на купувача, а вредите от забавеното
изпълнение за плащане на цената следва да бъдат компенсирани именно с
начислената неустойка. Тези вреди, противно на възраженията на
жалбоподателя са предвидими и очаквани, предвид динамиката на цените на
горивата и установеното тяхно повишаване от страна на експерта в
допълнителната ССчЕ към датата на извършеното от ответника плащане и
конкретно налице е превишаване цената на доставеното количество горИ. към
датата на плащането по данни от НСИ с 8850.72лв., по данни от НАП с
9446.08 лв. и по данни от Fuelo.net с 20 881.66 лв.. Следва да се има предвид,
че с уговорената неустойка за забава освен за акумулираната загуба, търговеца
следва да бъде обезщетен и за обективната липса на актив, който да влага в
извършваната от него търговска дейност.
Затова и съдът приема, че с уговорената неустойка действително е
обезпечено изпълнението на задължението, което купувача е поел към
6
продавача и целта е да послужи като адекватно и съобразено с конкретния
договор обезщетение за вредите от неизпълнението - чл. 92, ал. 1 ЗЗД. В този
смисъл е и приетото от решаващия първоистанционен съд, към чиито мотиви
въззивния на основание чл. 272 ГПК препраща.
Неоснователно е и подържаното във въззивната жалба възражение, че
вземането за процесната неустойка не се дължи, тъй като е налице хипотезата
на чл.83, ал.2 ЗЗД. Всъщност каза се, че процесната сделка е търговска, а
длъжникът по тази сделка, винаги трябва да полага грижата на добър търговец
- чл. 302 ТЗ. Конкретно жалбоподателя се позовава на т.6.5 последно
изречение - на петия ден след срока на разсроченото плащане се прекратява
зареждането. Коментираната уговорка, тълкувана в съответствие с чл. 20 ЗЗД -
с оглед предмета и целта на договора и с оглед останалите уговорки от
договора налага да се приеме, че макар и предвидена в интерес на двете
страни, същата е поставена в зависимост от волята на активната страна в
правоотношението, а именно купувача. Този извод се налага от поетите от
продавача задължения – т.6.4 – да обезпечи веднага и напълно потребностите
на купувача при всички случаи, освен форсмажор, а дори и да се приеме, че с
последното изречение на т.6.5. е уговорено отклонение от поетото
задължение, то последната уговорка следва да се коментира единствено като
възможност или право за кредитора, но не и негово задължение, което
неизпълнение да бъде санкционирано с приложението на чл. 83, ал.2 ЗЗД.
Този изводът пряко следва и се подкрепя и от текста на т.6.6, в който изрично
е предвидена възможността за доставчика да прекрати доставките без
предизвестие и без неустойка, в случай, че купувача не плати в уговорения
срок.
Противно на възраженията на жалбоподателя добросъвестността в
съществувалите трайни търговски отношения между страните и възможността
те да бъдат съхранени изисква точно и своевременно изпълнение на поетите
по договора задължения от страна на доставчика – да задоволи веднага и
напълно потребностите на купувача, което е и сторено в настоящия случай, а
не да преустанови доставките при констатирана забава в плащането, въпреки
съществуващата възможност за това. Но по – същественото е, че закона не
предвижда санкция за неупражнени права, нито освобождава длъжника от
отговорност с приложението на чл. 83, ал.2 ЗЗД.
7
Изводът е, че се установи виновно неизпълнение във времево
отношение на задълженията, поети от купувача, поради което и са налице
основания отговорността му да бъде ангажирана с предвидената в т.6.5 от
договора неустойка, до който извод е достигнал и първоинстанционния съд,
поради което и обжалваното негово решение, с което са уважени исковете като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на ответника се дължат разноски, направени
пред въззивната инстанция, които съгласно приложения списък на разноските
по чл.80 ГПК са в размер на 6000 лв., представляващи платено
възнаграждение за адвокат. От жалбоподателя е наведено възражение за
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, което съдът намери за
неоснователно. Платеното възнаграждение е в размер около минимално
предвидения такъв в Наредба № 1 за минималните адвокатско
възнаграждения, ДВ, бр. 88/04.11.2022г., която съгласно задължителните
указания, дадени с решение на СЕС от 25.01.2023г. по дело С-438/22 не е
задължителна за съда, но следва да се приеме като ориентир за дължимото се
възнаграждение. Следва да се има предвид, че платения размер
възнаграждение е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал.2, изр.2 вр.
ал.1 ЗА, като се отчете високата образователна квалификация на лицето,
придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на
адвокатската колегия, поетия ангажимент, а също и конкретната фактическа и
правна сложност на спора и конкретно това, че спора пред въззивната
инстанция е пренесен изцяло по осъдителното решение и обстоятелството, че
адв. К. е депозирал отговор на въззивната жалба и се е явил лично в
проведеното съдебно заседание. Въз основа на изложеното и като счете
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно, съдът ще възложи в
тежест на жалбоподателя за заплащане сумата от 6000 лв., представляваща
направени разноски по заплатено възнаграждение за адвокат пред въззивната
инстанция.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА решение № 388 от 17.10.2024 година, постановено
по т. д. № 694/2023 година по описа на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „С.-Д.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. „К.ш.“ №**, ет.*, ап.* да заплати на „Д.“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. П., пк ****, ул. „Ц.С.“ №**
сума в размер на 6000 лв., представляваща направени разноски по заплащане
на възнаграждение за адвокат за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9