РЕШЕНИЕ
№ 1399
гр. Русе, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20214520101560 по описа за 2021 година
П. П. П. заявява, че няколко мандата бил избиран за управител на ЕС с
административен адрес: гр.Р., пл.С"№.., вх...их вх... като последният мандат протекъл в
периода 01.02.2017г. – 31.01.2019г.
С решение на ОС на ЕС от 28.12.2017г. бил освободен, а за управител етажната
собственост избрала „Имобиле трейдинг мениджмънт“ ЕООД, представлявано от Г.Я.. С
влязло в сила съдебно решение, постановено на 06.11.2019г., Окръжен съд – Р. отменил
решенията на ОС за освобождаването на ищеца и избора на нов управител. Предвид
разпоредбата на чл.21, ал.2 ЗУЕС, след постановяване на съдебния акт П. П. продължил да
изпълнява задълженията си, до избора на нов управител. Тъй като „Имобиле трейдинг
мениджмънт“ ЕООД отказало да предаде ключовете, документите и касата на ЕС, ищецът
бил принуден да заплаща разходите за управление и поддържане на общите части със свои
лични средства.
Твърди, че заплатил следните суми:
- 45 лева (11.11.2019г.) – нотариална такса за покана до „Имобиле трейдинг
мениджмънт“ ЕООД за предаване документацията и паричните средства на ЕС;
- 48 лева (15.11.2019г.) такса по изпълнително дело на ЕС;
- 94 лева (19.11.2019г.) на ЕТ „Чипи – 90 - Е.Ч.“ за ключарски услуги в общите части;
- 30 лева (21.11.2019г.) на „Фирма Вамекс“ ЕООД за демонтаж, почистване и монтаж
на филтър след общ водомер;
- 19 лева (26.11.2019г.) заплатени на „Енерго Про“ – Варна за климатизация на
сградата;
1
- 135.60 лева (06.12.2019г.) на „Елина 97“ ЕООД за техническо обслужване на
противопожарната система на сградата;
- 370 лева (17.12.2019г.) на В.С.в Т. – възнаграждение, дължимо за месеците ноември
и декември 2019г. (по 140 лева месечно) и 90 лева за почистване покрива на сградата и
отводнителната шахта в сутерен 2;
- 99 лева (17.12.2019г.) на „Фирма Вамекс“ ЕООД за извършени водопроводни
услуги, съгласно протокол от 06.12.2019г.;
- 39.45 лева (17.12.2019г.) – покупка на лампи и бутони, монтирани в сградата от В.
Т.;
- 107.10 лева (24.12.2019г.) – покупка на помпа, монтирана от В. Т..
Ищецът счита, че след като изпълнявал задълженията като управител до 06.01.2020г.
ответникът следва да му заплати 1120 лева - възнаграждение за два месеца в размер на
актуалната към момента минимална за страната работна заплата, каквато получавал за
предходните години.
Многократно правил безуспешни опити за доброволно уреждане финансовите
отношения с ЕС.
Претендира и обезщетение за претърпените вреди в следствие незаконно взетите
решения на ОС на ЕС от 28.12.2017г., които оценява на 5150 лева. Пояснява, че вредите се
изразяват в неполучено възнаграждение за периода 01.04.2018г. – 31.01.2019г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Етажна собственост с
административен адрес: гр.Р., пл.“С.“№..., вх... и вх...5 да му заплати сумите:
989.15 лева – направени разходи за управлението и поддържането на общите части на
сградата, направени за времето от 07.11.2019г. до 06.01.2020г.;
1120 лева – дължимо възнаграждение в качеството му на управител на ЕС за периода
07.11.2019г. – 06.01.2020г.;
5150 лева – обезщетение за имуществени вреди вследствие незаконосъобразно приети
решения на ОС на ЕС от 28.12.2017г., ведно със законната лихва върху главниците, считано
от 22.03.2021г. до окончателното им изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
Съобразно Определение №843/17.11.2021г., постановено по ВГД №680/2021г. по
описа на РОС, съдът приема, че ответник по претенциите е Етажна собственост с
административен адрес: гр.Р., пл.“С.“№...., вх.... и вх..... В срока по чл.131 ГПК, ответникът
е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността
на ищцовите претенции.
По иска за заплащане сумата 989.15 лева оспорва заявеното от ищеца обстоятелство,
че в периода 06.11.2019г. – 06.01.2020г. е изпълнявал задълженията си като управител на
ЕС. В тази връзка сочи, че след отмяна избора на предходния професионален
домоуправител, единственото задължение на П. П. е било да свика ново ОС, което да избере
ръководство на ЕС. Поддържа, че изброените в исковата молба предмети и услуги не са
извършени в полза на ЕС, поради което претендираната за тях сума не се дължи. Сочи, че не
е конкретизирано и установено за кои помещения на ЕС са закупени стоките и извършени
2
услугите. Визира липсата на правомощия, дадени му от ОС на ЕС за образуване на
изпълнителни дела.
По иска за заплащане сумата 1120 лева поддържа, че в процесния период ищецът не е
изпълнявал функциите на управител, а ОС не му е определяло възнаграждение, респективно
такова не се дължи.
Оспорва иска за заплащане обезщетение за имуществени вреди с мотива, че за
процесния период такова е било заплатено на „Имобиле трейдинг мениджмънт“ ЕООД -
дружество, което е изпълнявало задълженията на домоуправител на ЕС. Твърди, че в
периода 01.04.2018г. – 31.01.2019г. П. П. не е бил регистриран в Община Р. като
домоуправител на ЕС и не е осъществявал функциите на такъв.
Релевира следните възражения за прихващане в случай, че претенциите бъдат
уважени:
Със сумата 1655.10 лева: С РКО от 30.09.2016г. на ищеца били предоставени 1655.10
лева от касата на ЕС за строителни материали, ремонт на: покрива, терасата над ап.61 и
ателие. В нарежданията за експедиране на МЗ като получател на материални запаси на
стойност 921.90 лева било посочено „Европартньори“ ООД – собственост на П. П.;
Със сумата 146.30 лева: С платежно нареждане от 29.08.2016г. по фактура
№1416/26.08.2016г. била заплатена сумата 146.30 лева – покупка на строително лепило за
тераси към ап.61, собственост на ищеца и ателие №1, собственост на Е.К.. – майка на
ищеца. Тези разходи били извършени без прието решение на ОС.
Със сумата 11 280 лева: Посочената сума съставлявала първоначална продажна цена
на паркомясто №53 за което бащата на ищеца – П.П. П. се снабдил с констативен
нотариален акт. Във връзка с възражението ответникът излага обстоятелствата, свързани с
издаване титул за собственост.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
Въз основа договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт
№61, том ІІ, рег.№7901, дело №223/17.09.2009г. по описа на нотариус с рег.№216, П. П., П.
П. и Е.К.. придобили право на собственост върху апартамент №61, в секция „С“, на пети
жилищен етаж в жилищна сграда с магазини и подземни гаражи с административен адрес:
гр.Р., пл.“С.“№..... В нотариалния акт се сочи, че апартаментът се състои от спалня, дневна,
кухня, трапезария, кабинет, входно антре, сервизни помещения, склад, балкон и открита
тераса с площ 21.52 кв.м. със застроена площ за апартамента 72.82 кв.м.
Със съдебно решение №221/14.05.2014г., постановено по гражданско дело
№749/2013г. по описа на РОС, „Хотел Мениджмънт“ АД е осъдено да заплати на ЕС с адрес:
гр.Р., пл.“С.“№..., вх....до...., представлявано от управителя П. П. сумите: 64 183.42 лева –
обезщетение за вреди от некачествени работи при строителството на сградата, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2013г. до окончателното й изплащане и
4823.19 лева – разноски по делото. В хода на производството е приета техническа
експертиза, в която са описани недостатъците по сградата.
3
На ОС, проведено на 10.06.2014г., ЕС предложила и избрала П. П. за управител.
Обсъдила възнагражденията на касиера и управителя и приела решение, възнаграждението
на касиера да бъде 200 лева на месеца, а на управителя – в размер на минималната за
страната работна заплата (лист 82). Прието е решение да бъде открита сметка на ЕС в
„Банка ДСК“, с която управителят се разпорежда еднолично.
През м.януари 2017г. ОС на ЕС избрало за управител П. П. (за срок от 2 години) и го
упълномощило да представлява етажните собственици: 1. пред съда като предяви иск срещу
ЗК „Лев Инс“; 2. пред „Билла България“ ЕООД във връзка с изплащане суми; 3. пред
„Енерго – Про Продажби“ АД във връзка с изплащане на взети суми за възстановяване
неправомерно прекъсване на електроподаването.
На 03.02.2017г. Община Р. уведомила П. П., че данните от заявление №9199-
55/01.02.2017г. са вписани в публичния регистър на сградите в режим на етажна
собственост.
С решение, обективирано в т.1 на протокол от ОС на ЕС с административен адрес:
пл.“С.“№... вх....и вх... проведено на 28.12.2017г. мандатът на П. П. е прекратен, а за
управител на ЕС е избран „Имобиле трейдинг мениджмънт“ ЕООД.
С влязло в сила съдебно решение №420/06.11.2019г., постановено по ВГД
№626/2019г., Окръжен съд – Р. отменил решение №1133/25.06.2019г. по ГД №6037/2018г. на
РРС и постановил отмяна решенията на ОС, приети на 28.12.2017г.
Представени са платежни документи за закупени стоки и услуги в периода
19.11.2019г. - 17.12.2019г. Във фактурите, като получател на стоките и/или услугите е
визирана ЕС с адрес: гр.Р., пл.“С.“№..с МОЛ П. П..
Според РКО от 30.09.2016г., на ищеца е изплатена сумата 1655 лева за материали,
ремонт на покрив, тераса над и на ателие и тераса към ап.61. В осем от „нареждания за
експедиране на МЗ“, като получател е вписано „Европартньори“ ООД с МОЛ П. П. (лист 36,
37, 38, 39, 40, 41). Стоките, визирани в нарежданията за експедиране на МЗ са на обща
стойност 1655.10 лева.
На 19.08.2016г. ЕС превела по сметка на лицето Н.К. сумата 700 лева. В
операционната бележка, като основание се сочи: „ремонт тераси ап.61 и ателие – аванс
съгласно решение на ОС на ЕС“.
На 29.08.2016г. ЕС превела по сметка на лицето Н.К. сумата 700 лева. В
операционната бележка, като основание се сочи: „труд за полагане на хидроизолация,
окончателно плащане за тераса на ателие и ап.61“.
От приетите по делото одитни доклади е видно, че при извършените проверки не са
констатирани разлики в касовата наличност по касова книга и реалната сума в касата на ЕС
за времето от 01.01.2014г. – 31.12.2017г.
През м.януари 2018г. Е.Х. изготвила анализ за финансово – икономическото
състояние на ЕС към 31.12.2017г. Констатираните нарушения са отразени в протокол
№1/08.01.2018г. Установено е следното: извършени ремонтни дейности, за които не е
прието решение на ОС на ЕС и не са проведени процедури по възлагането и изпълнението
им; няма сключени договори за проведените СМР; не е изготвен Акт 19; заплащани са суми
4
за услуги на фирми, чиито предмет на дейност няма връзка със строителни и бояджийски
услуги; дублирани са плащания за една и съща дейност; извършени са плащания без
разходо-оправдателни документи; на управителя са изплатени средства за строителни
материали, за които не е приложена фактура, а с нареждане за експедиция на материалите,
като получател е посочена фирма „Европартньори“ ООД.
В периода 04.09.2018г. - 22.02.2019г. са допуснати обезпечения на предявения от П.П.
П. срещу „Хотел мениджмънт“ АД иск за установяване право на собственост върху
недвижим имот – паркомясто от 13.13 кв.м. с административен адрес: гр.Р., пл.“С.“№.... чрез
спиране изпълнението по ИД №20188330400375 по описа на ЧСИ Венцислав Маринов и
изпълнението по ИД №20199140400043 по описа на ЧСИ Васил Николов.
Етажната собственост се снабдила с изпълнителен лист №101/30.06.2014г. по
гражданско дело №749/2013г. по описа на РОС и изпълнителен лист от 25.06.2014г., издаден
по гражданско дело №7652/2013г. по описа на РРС, въз основа които през м.март 2019г. е
образувано ИД №20199140400043 по описа на ЧСИ с рег.№914. В хода на изпълнителното
производство е наложена възбрана върху имот на „Хотел Мениджмънт“ АД - самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 63427.2.5422.1.212, реално ползван като обособено
паркомясто №53 в жилищна сграда с административен адрес: гр.Р., пл.“С.“№7, вх.2, ет.-2,
обект 53, с площ 13.13. кв.м. На 15.11.2019г. П. П., в качеството на управител на ЕС
депозирал молба до ЧСИ с искане да му бъдат върнати изпълнителните листи и
изпълнителното производство да бъде прекратено. С постановление, влязло в сила на
05.12.2019г. съдебният изпълнител прекратил производството на основание чл.433, ал.1, т.2
ГПК.
Въз основа изпълнителен лист №101/30.06.2014г. по гражданско дело №749/2013г. по
описа на РОС и изпълнителен лист от 25.06.2014г., издаден по гражданско дело
№7652/2013г. по описа на РРС, по искане на П. П. в качеството му на управител на ЕС е
образувано изпълнително дело №20199140401047 по описа на ЧСИ с рег.№914. В хода на
изпълнителното производство е вписана възбрана върху имоти, собственост на длъжника, а
именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.5422.1.163, с
административен адрес: гр.Р., пл.“С.“№..,вх...обект.. с площ 15.44. кв.м. и самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 63427.2.5422.1.185, с административен адрес: гр.Р.,
пл.“С.“№..., вх...., ет.-...., обект 27 с площ 14.54. кв.м.
С нотариален акт №104, том ІІІ, рег.№15581, дело №374/27.12.2019г. П.П. П. е
признат за собственик на основание давностно владение, на следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.5422.1.212, реално ползван като
обособено паркомясто №53 в жилищна сграда с административен адрес: гр.Р., пл.“С.“№7,
вх.2, ет.-2, обект 53, с площ 13.13. кв.м.
За установяване релевантни за спора факти е допуснат разпита на: Х. Н.а С.; П. М. Н.
и Б. Т. Б..
Х. С. заявява, че до 2018г. е била одитор на ЕС. Твърди, че в този период не е
констатирала никакви липси или разминавания в документите. Въз основа съдебно решение
по предявен от ЕС иск, „Хотел Мениджмънт“ заплатил на ответника сумата 17 229.36 лева,
5
която постъпила по банковата му сметка. Тези средства били изразходени за ремонти,
организирани от ЕС. Част от ремонтните дейности били свързани с терасите на: ап. 61 –
собственост на ищеца, ап. 62 – собственост на П. Н., ап.77 – собственост на Б. Б., ателие –
собственост на ЕТ „Е.К..“ и апартамент на И.Ч.. Свидетелката обяснява какви суми са
предоставени за ремонтите на отделните обекти. Заявява, че част от материалите са закупени
общо за ремонта на няколко тераси. Пояснява, че при засичане на касата проверявала дали
са налице съответните документи, но не би могла да определи дали ремонтите са били
целесъобразни. Поддържа, че при одитите установила и разходи, свързани със заплащане
възнаграждение на управителя на ЕС, но не си спомня в какъв размер и за какъв период.
Освен на управителя, ЕС изплащала месечно възнаграждение на касиера и чистачката.
П. Н. заявява, че е живял в сградата на пл.“С.“№.... в ап.62 от въвеждането й в
експлоатация до м.юли 2017г. Апартаментът, който обитавал бил собственост на негов
роднина, който живеел в чужбина. Една от терасите на жилището се явявала покрив на
апартамент от долния етаж и поради тази причина се водела като обща част. През 2016г. се
наложило терасата да бъде ремонтирана. Ремонтните дейности били извършени от фирма
със собственик С.Б. и включвал подмяна на плочки, хидроизолация и топлоизолация. Освен
терасата на ап.62, ремонтът включвал тераси на други апартаменти и някой от общите
коридори. Свидетелят предполага, че средствата за ремонтите, наложили се поради
некачественото строителство, са получени въз основа съдебно решение по предявен иск от
ЕС срещу „Хотел Мениджмънт“ – изпълнител на обекта. Тези средства били преведени по
сметка на ответника и изразходвани за ремонтните дейности. Част от сумата за ремонта на
терасата на ап.62 била възстановена от собственика на имота, тъй като надхвърляла
одобрените от ОС на ЕС средства. П. Н. твърди, че ОС е приело решение за ремонт на общи
части.
Б. Б. – собственик на ап.77 заявява, че обитава имота от 2008г. и към настоящия
момент е член на УС на ЕС. През 2015 – 2016г. бил извършен ремонт на терасите към
прилежащите апартаменти, включително и терасата на ап.77. Б. Б. заплатил труда за ремонта
на терасата, а материалите били закупени от ЕС. В този интервал от време били извършени
ремонти, свързани с дефекти на сградата. Средствата за ремонта били платени на ЕС от
изпълнителя на сградата по решение на съда. ЕС съставила комисия, която описала всички
дефекти на сградата, като приела, че някои от терасите се водят общи части. Свидетелят не
си спомня как е взето решение за тези ремонтни дейности. Твърди, че парите от
гражданското дело са били оползотворени за целта, за която са получени. След приключване
на ремонта, на последващо събрание някой от собствениците негодували, защото не били
ремонтирани всички тераси. Б. Б. обяснява, че е извършен ремонт на терасите към
апартаменти, чиито собственици са заявили претенции. Имало живущи, които не допуснали
комисията да извърши оглед. Сумите били определени според квадратурата на терасата на
всеки, който съобщил недостатъци на обекта. Комисията описала всички дефекти по
сградата.
Приети са писмени доказателства, неотносими към правния, които не следва да бъдат
обсъждани.
6
В о.с.з. на 09.03.2022г. е оттеглил претенциите за сумите: 989.15 лева – направени
разходи за управлението и поддържането на общите части на сградата, направени за времето
от 07.11.2019г. до 06.01.2020г. и 1120 лева – дължимо възнаграждение в качеството му на
управител на ЕС за периода 07.11.2019г. – 06.01.2020г. и производството в тази част е
прекратено на основание чл.232 ГПК.
Установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Претендират се имуществени вреди, претърпени вследствие незаконосъобразно
решение на ОС на ЕС, проведено на 28.12.2017г.
Отговорността за вреди се поражда при наличие на увреждане, което е в резултат на
виновно и противоправно действие или бездействие на едно или няколко лица, т.е. при
установена причинна връзка между виновното и противоправно поведение и увреждането.
Вината се предполага до доказване на противното и това обратно доказване е в тежест на
ответника. Ищецът следва да установи наличието на противоправно деяние (действие или
бездействие) и претърпяна от него, вследствие противоправното деяние, вреда.
Вредата по смисъла на чл.45 ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за защитените от
закона права и интереси на увредения, като тя може да засяга както настоящото имущество
на увредения, така и вероятното бъдещо увеличение на имуществото му.
Основният обективен елемент от правопораждащият фактически състав на
деликтната отговорност е извършване на противоправно деяние, т.е. такова действие или
бездействие, което обективно води до накърняване на защитен от закона правен интерес,
субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права, а
причинната връзка е необходимо, закономерно следствие на конкретното деяние с
вредоносния резултат.
П. П. твърди, че е претърпял вреда в резултат незаконосъобразно решение на ОС на
ЕС, проведено на 28.12.2017г., по силата на което мандатът му като управител е прекратен.
Пояснява, че вредата се изразява в неполученото възнаграждение за периода 01.04.2018г. –
31.01.2019г.
Решенията, приети на ОС на ЕС, проведено на 28.12.2017г. са отменени с влязло в
сила съдебно решение №420/06.11.2019г., постановено по ВГД №626/2019г. на Окръжен съд
– Р., т.е. налице е противоправно действие от страна на ответника, изразяващо се в приемане
незаконосъобразно решение на ОС. Вследствие това, в процесния период, ищецът е бил
лишен от възнаграждението, което би получил като управител на ЕС. Съобразно
възможността, предвидена в разпоредбата на чл.19, ал.7 ЗУЕС, на 10.06.2014г. етажната
собственост е приела решение да се изплаща възнаграждение на управителя в размер на
минималната за страната работна заплата. В периода 01.04.2018г. МРЗ е била в размер на
510 лева, а за м.януари 2019г. – 560 лева.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че са налице елементите от
фактическия състав на чл.45 ЗЗД – претърпени имуществени вреди от ищеца, които са в
причинна връзка между противоправното деяние на ответника и претенция следва да бъде
уважена изцяло.
По отношение възраженията за прихващане:
7
Според правната теория и безпротиворечивата съдебна практика, възражението за
прихващане е средство за защита на ответника срещу предявения иск, като максималният
полезен резултат, който той може да постигне е отхвърляне на иска поради погасяване на
вземането по него чрез прихващане с насрещно вземане на ответника към ищеца.
Процесуалното право да се предяви възражение за прихващане е елемент от правото на
защита на ответника в процеса. Процесуалните предпоставки са свързани с наличието на
висящ процес по ищцовото вземане и правният интерес на ответника обусловен от
твърдяните с възражението за прихващане вземане и компенсационно право, както и
погасяването на двете насрещни права в резултат на прихващането. От друга страна, като
процесуално действие възражението за прихващане е насочено към съда и е искане за
разрешаване на спора по прихващането и отхвърляне на иска. Затова възражението за
прихващане може да бъде основателно или неоснователно. Като разпростира силата на
пределите на решението и относно възражението за прихващане, ГПК в чл.298, ал.4 сочи, че
вземането, предявено с възражението за прихващане става ликвидно, даже преди това да е
било спорно. Съдебното прихващане погасява насрещните вземания занапред, а не от деня
на възражението за прихващане, защото към този момент насрещните вземания не са
ликвидни.
Във връзка с горното, съдът е длъжен да разгледа възражението за прихващане като
обсъди всички факти и доказателства отнасящи се до вземането на ответника, тъй като ако
се окаже, че вземането на ищеца съществува, при постановяване на решението съдът трябва
да се произнесе относно съществуването и изискуемостта на насрещното вземане на
ответника и в зависимост от това, да отхвърли въз основа на него изцяло или отчасти
предявения иск. В този смисъл е и постоянната съдебна практика.
Ответната страна счита, че П. П. следва да възстанови в касата на ЕС сумите: 1655.10
лева и 146.30 лева – строителни материали за ремонт на тераса на ап.61, като приема, че
терасата на ап.61 не е обща част и средствата за ремонта й следва да се поемат от
собственика, т.е. счита, че ищецът се е обогатил неоснователно с визираните суми.
Съдът намира доводите за неоснователни, по следните съображения:
В касата на ЕС са постъпили средства въз основа съдебно решение, постановено по
гражданско дело №749/2013г. по описа на РОС. Тези средства са били предназначени за
отстраняване дефекти по сградата. Според заключението на приетата по ГД №749/2013г.
техническа експертиза, терасата на ищеца е била с олющено покритие, нарушена
хидроизолация, като вместо гранитогрес е поставен теракот. За отстраняване недостатъците,
между които и тези на терасата на ап.61, вещото лице е предвидило СМР на обща стойност
12 321.55 лева за секция „С“ от сградата, в която се намира и жилището на ищеца. Именно
тези средства са използвани за ремонта не само на терасата на ап.61, но и на терасите на
други апартаменти, както и за отстраняване недостатъците по общите коридори на сградата,
т.е. парите са използвани по предназначение, съобразно постановения съдебен акт. Наред с
горното ответникът не е установил, че сумите изплатени от касата на ЕС за направените от
ищеца разходи за ремонта, надхвърлят определеното от съда обезщетение за отстраняване
точно на тези недостатъци (терасата на ап.61 и ателие №1). С показанията на свидетелите се
8
установява, че разходите за ремонт на отделните тераси и общите коридори са заплатени от
касата на ЕС и са съобразени със съответните квадратури. В тази връзка поясняват, че се е
наложило някой от собственици на обекти в сградата да възстановят онази част от сумата за
ремонт, която надхвърля предвидения разход за конкретния обект.
Неоснователно се явява и възражението за прихващане със сумата 11 280 лева –
вреди от неправомерни действия на ищеца, а именно заличаване възбрана наложена върху
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.5422.1.212 – собственост на
длъжника по ИД №20199140400043 по описа на ЧСИ с рег.№914. От приетите в настоящото
производство ИД №20199140400043 и ИД №20199140401047 по описа на ЧСИ с рег.№914 е
видно, че по първото дело, по искане на ЕС, е наложена възбрана върху посочения имот. С
оглед допуснато обезпечение на иск, предявен от П.П. П. срещу „Хотел мениджмънт“ АД
изпълнението по ИД №20199140400043 е спряно. През м.ноември 2019г. П. П. депозирал
молба с искане, на ЕС да бъдат върнати изпълнителните листи, въз основа които е
образувано спряното изпълнително дело и същото да бъде прекратено. Като последица от
прекратяването ЧСИ е заличил наложената възбрана. Няколко дни по-късно, по искане на
ищеца, въз основа двата изпълнителни листа е образувано второто изпълнително
производство и като обезпечение вземането на ЕС е наложена възбрана върху други два
имота, собственост на длъжника - самостоятелен обект в сграда с идентификатор
63427.2.5422.1.163 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.5422.1.185. При
това положение не може да се приеме, че вследствие действията на П. П., ответникът е
претърпял вреди. Като цяло действията на ищеца се изразяват в прекратяване на спряно
изпълнително производство, в хода на което е наложена възбрана върху имот с
идентификатор 63427.2.5422.1.212, който имот е възбранен и в полза на друг кредитор –
Община Р. и иницииране ново изпълнително производство, вземането по което е обезпечено
с възбрана на други два имота, собственост на длъжника.
Изложеното налага извод за недоказаност възраженията на ответната страна, а
именно, наличието на насрещни вземания за сумите: 1655.10 лева – строителни материали за
ремонт на тераса на ап.61; 146.30 лева – строително лепило за ремонт на тераса на ап.61 и
11 280 лева – вреди от неправомерни действия на ищеца. Поради това, като неоснователни,
следва да бъдат отхвърлени с настоящото решение, съгласно чл.298, ал.4 ГПК.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от
ищеца разноски. Ответната страна релевира възражение по чл.78, ал.5 ГПК, което съдът
намира за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото, както и
обстоятелството, че производството е приключило след проведени шест съдебни заседания.
С оглед изхода на спора, ЕС следва да заплати на П. П. разноски в размер на 1691 лева.
На основание чл.78, ал.4 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски,
относно прекратеното производство по претенциите с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.19,
ал.7 ЗУЕС. По изложените по-горе съображения, съдът намира за неоснователно
възражението по чл.78, ал.5 ГПК, поради което ищецът следва да заплати на ответника
разноски в размер на 600 лева (фактура стр.86).
9
Мотивиран така и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Етажна собственост с административен адрес: гр.Р., пл.“С.“№7, вх.1 и
вх.5 да заплати на П. П. П., ЕГН: ********** сумите:
5150 лева – обезщетение за имуществени вреди вследствие незаконосъобразно
приети решения на ОС на ЕС от 28.12.2017г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 22.03.2021г. до окончателното им изплащане и
1691 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН: ********** да заплати на Етажна собственост с
административен адрес: гр.Р., пл.С"№.., вх...их вх... на основание чл.78, ал.4 ГПК, сумата
600 лева.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно възражението на Етажна собственост с
административен адрес: гр.Р., пл.С"№.., вх...их вх... предявено, заявено по реда на чл.298,
ал.4 ГПК, в случай на основателност на главния иск, за прихващане с насрещно вземане на
ЕС срещу П. П. П., ЕГН: ********** за сумите: 1655.10 лева – строителни материали за
ремонт на тераса на ап.61; 146.30 лева – строително лепило за ремонт на тераса на ап.61 и
11 280 лева – вреди от неправомерни действия на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10