РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. Варна, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично при закрити врати заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело №
20233100900070 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба от „ЕМИЛИЯ И
ЛИДИЯ“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Е. Р. Г., чрез
адв. Д. М., със служебен адрес гр. Варна, ул. „Шипка“ № 23, с правно
основание чл. 625 от ТЗ за откриване производство по несъстоятелност на
дружеството поради неплатежоспособност.
Сочи се, че по отношение на „ЕМИЛИЯ И ЛИДИЯ“ ООД са налице
обстоятелства за откриване на производство по несъстоятелност, тъй като
дружеството е преустановило търговската си дейност за дълъг период от
време и не е в състояние да покрие публичните си задължения към
кредиторите НАП и „Юробанк България“ АД. Твърди се, че дружеството е
започнало да изпитва затруднения в работата си към месец октомври 2016 г.,
което е довело до невъзможност да обслужва публичните си задължения и е
спряло плащанията им. Общият размер на задълженията към НАП, отразени в
представената справка за задълженията, издадена от НАП към 30.01.2023 г. е
221 339.55 лева. Изложено е, че за събиране на вземанията е било образувано
изп. дело № **********/2014 г. на Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП –
Варна. По делото са наложени обезпечителни мерки – запор на л.а. „Рено
Клио“, с рег. № ******, на стойност 500 лева, собственост на „ЕМИЛИЯ И
ЛИДИЯ“ ООД, който е оставен на отговорно пазене на управителя на
дружеството.
Посочен като кредитор на дружеството е и „Юробанк България“ АД,
задълженията към който към 13.11.2019 г. възлизат на 70 685.80 лева, както
следва: По Договор за кредит продукт „Бизнес револвираща линия“ №
1
BL14894/21.03.2008 г. – 26 988.38 евро /с левова равностойност 52 784.67
лева/ и 49.21 лева; По договор за кредит продукт „Бизнес овърдрафт №
BL29989/24.11.2010 г. – 17 851.92 лева. Вземанията на банката не са
обезпечени. Сочи се, че по договорите за кредит съдлъжници са и
физическите лица, собственици на капитала на дружеството: Е. Р. Г., ЕГН
********** и Л.П.М., ЕГН **********. Твърди се, че кредиторът се е
снабдил с изпълнителен лист № 9553/11.12.2019 г., издаден по ч.гр.д.№
18822/2019 г. на ВРС, въз основа на който е образувано изп. дело №
20207180400906 по описа на ЧСИ С.К.-Д., с рег. № 718 при КЧСИ.
Твърди се още, че извън посочения лек автомобил „Рено Клио“, с рег.
№ ******, дружеството не притежава движимо и недвижимо имущество, с
което да удовлетвори задълженията си към кредиторите или да покрие
разноските по несъстоятелността.
Моли за откриване на производството по несъстоятелност, като се
обяви неплатежоспособността на „ЕМИЛИЯ И ЛИДИЯ“ ООД и да се спре
производството по делото на основание чл. 632 oт ТЗ, поради липса на
средства.
Предявена е молба с правно основание чл. 625 от ТЗ във вр. чл. 608 и
чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, като се претендира обявяване на ищеца-длъжник в
неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност.
В съдебно заседание молителят поддържа искането си, чрез
пълномощника адв. Д. М., поддържа искането си и пледира за решение, с
което да се обяви неплатежоспособността на „Е. И ЛИДИЯ“ ООД и да се
открие производство по несъстоятелност.
Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Молителят следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на изискуемо и неудовлетворено вземане, произтичащо
от публичноправно задължение към държавата или свързано с търговската
дейност на длъжника.
Приети и приложени като доказателства по делото са изисканите
служебни справки от ТД на НАП – Варна, от „Юробанк България“ АД за
наличните задължения на „ЕМИЛИЯ И ЛИДИЯ“ ООД към 31.03.2023 г.; от
Сектор на „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна, от ЦРОЗ към
Министерство на правосъдието и от Агенция по вписванията – Варна относно
притежавани имущества, както и от ТП на НОИ – Варна за сключени от
дружеството трудови договори.
Видно от събраните доказателства общата сума на размера на
задълженията на дружеството към НАП се равнява на 223 613.10 лева, като
няма данни за извършени плащания в периода септември 2012 г. – 2023 г.
Общият размер на задълженията на дружеството към „Юробанк
България“ АД възлиза на 81 259.11 лева съгласно представената от банката
справка, актуална към 31.03.2023 г.
От събраните доказателства се установява, че имуществото на молителя
към момента на подаване на молбата включва един автомобил „Рено Клио“, с
рег. № ****** и дата на рег. 21.07.1999 г., чиято стойност по данни на
2
молителя възлиза на 500 лева и във връзка с наложен върху него запор се
намира на отговорно пазене при управителя на дружеството Е. Р. Г.. Не са
установени текущи активи, собственост на дружество, съответно възможност
за удовлетворяване претенциите на кредиторите.
При съотношение между текущите задължения и краткотрайните
активи, израз на което е коефициентът за обща ликвидност, се констатира че
дружеството не може да обслужва разходите си. Показателят за обща
ликвидност е количествена характеристика с най-висока информационна
стойност за платежоспособността на предприятието. Приема се, че
коефициентът е в норма, когато варира между 0.9-1 и нагоре / решение №
376/19.05.2005 г., ВКС по т. д. № 730/2004 г., решение № 1727/07.01.2004 г.,
постановено по т. д. № 844/2003 г. на ВКС/. Дружеството е платежоспособно,
когато е в състояние да обслужва текущите си задължения с всички налични
парични средства. Нарушаването на соченото съотношение индикира
неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ.
При препоръчителна стойност на коефициента за обща ликвидност да
възлиза на 1, се установява, че при ответника показателите за ликвидност са
със стойност към нула. Липсата на информация за наличието на текущи
активи на дружеството означава на практика липсата и на активи, а
единственото му налично имущество /лек автомобил/ е на стойност 500 лева и
е запорирано. Към настоящия момент се установява, че първите неплатени
задължения на дружеството датират от 2012г. от която дата е изискуемо най-
старото непогасено задължение към НАП. По признание на самия молител в
исковата молба дружеството изпитва затруднения да изпълнява задълженията
си от м. октомври 2016г., като от този период е спряло и плащанията си. Така
от всички данни по делото следва, че същото не е в състояние да погаси
краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи към момента.
Анализът на тези факти и общата задлъжнялост сочи, че длъжникът не е
в състояние да покрива никакви пасиви, съответно предприятието не може да
разчита на никакви активи, доколкото такива не са известни, за да подобри
финансовото си положение. С оглед липсата на каквито и да е положителни
доказателства за финансовото състояние на дружеството от месец октомври
2016 г. може да се счита, че същото е преустановило дейност и е
декапитализирано.
Видно от събраните по делото доказателства финансовите затруднения
на дружеството са трайни. Дружеството следва да бъде обявено в
неплатежоспособност, като съобразно данните от справката за задължения
към НАП, и самите твърденията на молителя съдът приема именно датата
01.10.2016г., след която няма данни за извършвана търговска дейност, и
съответно не може да се определи дали длъжникът е бил в състояние да
изпълнява паричните си задължения.
С оглед гореизложеното съдът намира молбата за откриване на
производство по несъстоятелност за основателна, поради което следва да бъде
уважена.
Въз основа на събраните доказателства съдът приема, че не се
установява налично имущество на длъжника, което да е достатъчно, за
покриване, както на задълженията, така и на разноските по
3
несъстоятелността, поради което и с протоколно определение от 24.04.2023 г.,
съгласно чл. 629б, вр. чл. 632 от ТЗ са поканени кредиторите да предплатят
минимални начални вноски в производството по несъстоятелност в размер на
3000 лева, в едноседмичен срок, като са указани последиците от невнасянето
на сумата в определения срок. В указания срок няма доказателства за
предплащане на разноски.
При така установените факти съдът намира, че е налице хипотезата на
чл. 632, ал. 1 от ТЗ, като длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност
и производството да бъде спряно. С оглед предвидената в чл. 632, ал. 2 от ТЗ
възможност за възобновяване на производството и предвид обстоятелството,
че с решение по чл. 632, ал. 1 от същия закон търговецът-длъжник не се
заличава от Търговския регистър, настоящият състав приема, че имуществото
на длъжника, което ще бъде евентуално открито след решението по чл. 632,
ал. 1 от ТЗ, следва да бъде запазено за удовлетворяване на кредиторите и
постигане на целта на производството по несъстоятелността. Затова се налага
да бъде постановена обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника.
По гореизложените съображения и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ
съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „ЕМИЛИЯ И ЛИДИЯ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ул. „Ал. Рачински“ №
25, вх. А, ет. 4, ап. 20, с начална дата 01.10.2016 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „ЕМИЛИЯ И ЛИДИЯ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ул. „Ал.
Рачински“ № 25, вх. А, ет. 4, ап. 20.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на
„ЕМИЛИЯ И ЛИДИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ул. „Ал. Рачински“ № 25, вх. А, ет. 4, ап. 20.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „ЕМИЛИЯ И ЛИДИЯ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ул. „Ал. Рачински“ № 25, вх.
А, ет. 4, ап. 20
ЗАДЪЛЖАВА „ЕМИЛИЯ И ЛИДИЯ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ул. „Ал. Рачински“ № 25, вх. А, ет. 4, ап. 20,
при обявяване на фирмата си да прибави добавката „в несъстоятелност”.
СПИРА производството по несъстоятелност на „ЕМИЛИЯ И ЛИДИЯ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ул. „Ал.
Рачински“ № 25, вх. А, ет. 4, ап. 20, на основание чл. 632, ал. 1, изр. 1, предл.
посл. от ТЗ.
ОСЪЖДА „ЕМИЛИЯ И ЛИДИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ул. „Ал. Рачински“ № 25, вх. А, ет. 4, ап. 20,
представлявано от управителя Е. Р. Г., да заплати по сметка на Окръжен съд
Варна, в полза на съдебната власт, сумата от 250 (двеста и петдесет) лева, на
осн. чл. 77 от ГПК, вр. чл. 621 от ТЗ.
Решението подлежи на вписване в Търговския регистър.
4
Решението подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в
двуседмичен срок от вписването му в Търговския регистър на основание чл.
633, ал. 1, вр. чл. 613а, ал. 1 от ТЗ.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
ДА СЕ ВПИШЕ настоящият съдебен акт в книгата по чл. 634в от ТЗ.
Да се докладва делото след изтичане на едногодишен срок от влизане на
настоящото решение в сила или в случаите на предплащане на разноски от
кредитор, или постъпване на данни за налично имущество на длъжника,
годно да покрие първоначалните разноски по несъстоятелността!
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5