Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

22.03.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

10.03.

Година

2022

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

368

по описа за

2021

година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от З.Ф.М. от ***, действаща чрез пълномощника адв. С.М., против Решение № 2153-08-319/03.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № О-08-000-00-01497598/12.10.2021 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при в ТП на НОИ – Кърджали.

Въвежда доводи, че оспореното решение е незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалноправни разпоредби, при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и неправилно.

Моли съда да отмени Решение № 2153-08-319/03.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № О-08-000-00-01497598/12.10.2021 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при в ТП на НОИ – Кърджали, след което върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата се представлява от юрк. З. Б., която оспорва изцяло подадената жалба. Твърди, че оспореният акт е правилен и законосъобразен, поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Представя писмени бележки, в които излага подробни доводи в подкрепа на законосъобразността на оспорения акт.

Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото 2 бр. справки за дейността на З.Ф.М., издадени от ОД „Земеделие - Кърджали/л. 16 и л. 17/, се установява, че З.Ф.М. се е регистрирала като земеделски стопанин на 09.11.2020 г., при което е заявила използвана земеделска земя с обща площ 0.1160 ха, с намерение за засяване на 0.0500 ха домати-полски. На 21.04.2021 г. жалбоподателката е заявила промяна данните при регистрацията, а именно: картофи – 0100 ха, домати-полски – 0.0150 ха и ягоди – 0.0250 ха;

Видно от приложените по преписката Болничен лист № ***/*** г.; Болничен лист № ***/*** г.; Болничен лист № ***/*** г.; Болничен лист № ***/*** г.; Болничен лист № ***/*** г.; Болничен лист № ***/*** г.; Болничен лист № ***/*** г. и Болничен лист № ***/*** г., З.Ф.М. е била в непрекъсната временна нетрудоспособност поради общо заболяване в периода от 01.12.2020 г. до 17.03.2021 г., след което, считано от 10.04.2021 г. е била в непрекъсната временна нетрудоспособност поради бременност и раждане;

На 05.10.2021 г. е представено и Удостоверение/вх. № *** – л. 20/, съдържащо данни за З.Ф.М. от ***, относно правото й на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО;

С Разпореждане № О-08-000-00-01497598/12.10.2021 г./л. 9/, издадено от ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, е отказано отпускане на парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50 и чл. 51 от КСО на З.Ф.М., с ЕГН **********. В административния акт са изложени мотиви, че от събраните в административното производство доказателства можело да се направи обоснован извод, че лицето не отговаря на изискванията на регистриран земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. В този смисъл за изложени съображения, че заявената продукция от картофи, домати и ягоди е предназначена за лични нужди, а не с цел продажба. На следващо място са въведени доводи, че е било невъзможно лицето да е упражнявало трудова дейност като земеделски стопанин за периода от 09.11.2020 г. до 10.04.2021 г.  Счетено е, че наличието само на регистрация като земеделски стопанин не е достатъчна, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащото от него право на обезщетение. Предвид това е прието, че З. М. не е осигурено лице за общо заболяване и майчинство, не отговаря на условията на чл. 48а от КСО и няма право на парично обезщетение за периода от 135 до 410 календарни дни;

З.Ф.М. е обжалвала така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „е“ от КЗ, като с Решение № 2153-08-319/03.12.2021 г./л. 5 – л. 7/, издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата е отхвърлена като неоснователна. В акта са изложени доводи, че понятията „регистриран земеделски стопанин“ по Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла КСО не били тъждествени, като по отношение на последното освен, че лицето трябвало да е регистрирано по установения ред, следвало то да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба.

Предвид това е прието, че лице, за което не било доказано, че е извършвало трудова дейност –  в настоящия случай, че е произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, то не можело да има качеството осигурено лице. С други думи, изискването на законовата разпоредба за осигурено лице по смисъла на КСО било лицето да осъществява дейност като земеделски стопанин, като произвежда продукция за продажба.

Въведени са доводи за правилност и обоснованост на изводите в оспореното разпореждане, че З.Ф.М. не е упражнявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин. В тази връзка е посочено, че заявените от жалбоподателката намерения да засади площи от 0.0500 ха с домати, по никакъв начин не обосновавали правопораждащия факт, че към момента на настъпване на осигурителното събитие от нейна страна, в качеството й на земеделския стопанин е упражнявана каквато и да е трудова дейност. На следващо място са изложени съображения, че жалбоподателката е била в непрекъсната временна нетрудоспособност поради общо заболяване още от 01.12.2020 г. Всички болнични листове били издадени с една и съща диагноза „***“, което обосновавало извода, че ***.

В заключение е посочено, че след като по отношение на З.Ф.М. не е било налице условието да произвежда растителна продукция, предназначена за продажба, то не е възникнало осигурително правоотношение, което от своя страна изключвало правото на лицето да получи осигурителни плащания.

След като не било налице реално упражняване на трудова дейност от страна на жалбоподателката, то за нея не е възникнало осигуряване и същата не е осигурено лице по смисъла на КСО, поради което към момента на настъпване на осигурителното събитие не отговаряла на материалноправните условия на чл. 48а от КСО за получаване на парично обезщетение за бременност и раждане.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 118, ал. 1  от КСО,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Разгледан по същество оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила, последните съображения:

Съгласно чл. 48а от КСО/в редакцията на нормата с ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г./, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

С оглед така посочената нормативна уредба, за да придобие право на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане, следва по отношение на съответното лице да са налични при условията на кумулативност две предпоставки, а именно: 1. лицето да е осигурено към момента на настъпване на осигурителното събитие и 2. лицето да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за всички осигурени социални рискове.

При настъпване на осигурителния случай бременност и раждане за осигурената за общо заболяване и майчинство майка възниква право на парично обезщетение за срока по чл. 50, ал. 1 от КСО, а именно 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането.

Осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.

Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по КСО са посочени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от КСО, а в ал. 3 на същата, тези, задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, в това число и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – т. 4. Нормата на чл. 4, ал. 4 от КСО предвижда възможност за лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4, по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

По силата на § 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

В настоящето производство е безспорно, че З.Ф.М.  е регистрирана като земеделски стопанин в Регистъра по чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП, воден в МЗХГ по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, считано от 09.11.2020 г. Спорно е обстоятелството, осъществявала ли е жалбоподателката трудова дейност като регистриран земеделски стопанин за периода от 09.11.2020 г. до 09.04.2021 г.

В тази връзка, следва да се отбележи, че наличието на регистрация за дадено лице в горепосочения регистър на земеделските стопани не се явява самостоятелно и достатъчно основание, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството регистриран земеделски стопанин по смисъла на ЗПЗП и осигурено лице по смисъла на КСО. По аргумент от цитирания по-горе § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност като земеделски производител, произвеждайки продукция (растителна и/или животинска), предназначена за продажба, независимо, че е регистрирано по установения ред, не може да има качеството на „осигурено лице“, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. С други думи, изискването на горепосочената разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО, е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител като произвежда продукция, предназначена за продажба и при наличието на надлежна регистрация. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика – напр. Решение № 786 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1079/2020 г., VI о., Решение № 4158 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12687/2020 г., VI о., Решение № 3542 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 362/2021 г., VI о, Решение № 2493 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 249/2021 г., VI о., Решение № 1542 от 05.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9831/2020 г. VI о., Решение № 2793 от 01.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10512/2020 г. VI о..

Съдът намира, че настоящето производство З.Ф.М. не установи, при условията на пълно и главно доказване, че за релевантния период е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, произвеждайки растителна продукция, предназначена за продажба. В тази връзка независимо от дадените конкретни указания с Разпореждане № 709/23.12.2021 г. по настоящето дело, жалбоподателката като носител на доказателствената тежест да установи тези факти, същата не ангажира доказателства в тази насока. Както в хода на административното, така и на фазата на съдебното производство не са представени и приобщени доказателства, установяващи по безспорен начин, че З.М. е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, произвеждайки продукция, предназначена за продажба. Релевантните по делото справки от МЗХГ, не доказват твърденията за осъществявана трудова дейност от лицето. Няма никакви доказателства, от които да се обоснове извода, че действително са били реализирани, заявените от жалбоподателката  намерения за засаждане и отглеждане на земеделска продукция, още по-малко пък за продажбата на земеделска продукция.

Отделно от горното, следва да се отбележи, че при регистрацията си като земеделски стопанин жалбоподателката е декларирала намерение за засяване и отглеждане на 0.0500 ха с домати-полски, а не оранжерийни домати. Обективно невъзможно е през есента и началото на зимата в РБългария, в района на община Кърджали да бъде отгледана култура от посочения вид – полски домати, които се отглеждат на открито.

На следващо място, съдът намира, че с оглед заявения при регистрацията на земеделския стопанин размер на площта, на която ще се отглеждат доматите - 0.0500 ха, не се обосновава намерение за производство на растителна продукция, предназначена за продажба. Така заявената площ аргументира обичайна за едно домакинство растителна продукция, с цел задоволяване на лични нужди, но не и предназначена за продажба. В този смисъл посочената площ и култура е характерни за всяка градина на средностатистическото семейство, особено за такива, които живеят в малки населени места. Заявената актуализация на дейността, извършена през месец април 2021 г., също не аргументира извода, че е било налице намерение за отглеждането на земеделска продукция с цел продажбата й.

В заключение и по предвид горното, според съда липсват доказателства, установяващи от една страна, че жалбоподателката е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин за процесния период, а от друга и такива, че въобще е произвела някаква продукция, било лично или чрез близките си, предназначена за пазара. Независимо, че законът не изисква доказване на обстоятелството, че продукцията от стопанство в действителност е била продавана, то в случая не са представени и доказателства, че е произведена растителна продукция в съответен вид стопанство, за която е възможно да бъде предлагана на пазара за реализиране на продажбата й.

По изложените съображения, съдът намира, че по отношение на жалбоподателката не са налице кумулативно предвидените предпоставки в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, поради което и с оглед изискванията на чл. 4, ал. 3, т. 4 и ал. 4 от КСО, същата не се явява осигурено лице (земеделски стопанин) по смисъла на КСО, респ. по отношение на нея не са налице условията за получаване на обезщетение по глава IV, раздел I и II от КСО.

В заключение съдът намира, че в процеса жалбоподателят не проведе главно и пълно доказване на твърденията си за незаконосъобразност на оспореният акт, поради което и с оглед гореизложените изводи за липса на наличието на отменителните основания по чл. 146 от АПК по отношение на  Решение № 2153-08-319/03.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № О-08-000-00-00001497598/12.10.2021 г., издадено от ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, то депозираната против него жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

Независимо от изхода на делото и предвид липсата на надлежно въведеното искане от страна на ответника за присъждането на разноски, такива не следва да бъдат възлагани в тежест на жалбоподателката.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на З.Ф.М., с ЕГН **********, с адрес ***, ***, срещу Решение № 2153-08-319/03.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № О-08-000-00-01497598/12.10.2021 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при в ТП на НОИ – Кърджали.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението не подлежи на касационно обжалване/ чл. 119 от КСО, изм. ДВ, бр. 94 от 2019 г./.

 

                                                                              Председател: