Присъда по дело №1548/2024 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 11 |
| Дата: | 25 февруари 2025 г. (в сила от 13 март 2025 г.) |
| Съдия: | Капка Живкова Вражилова |
| Дело: | 20245220201548 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 27 ноември 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
ПО НОХД №1548/2024Г.
Обвинението е повдигнато от РП- Пазарджик против С. В. Т. ЕГН
********** за това, че в гр.Пазарджик, след като е бил осъден с Решение
№281/17.03.2023г. по гр.д. №1785/22г. на PC- Пазарджик, влязло в законна
сила на 19.04.2023г., да издържа свой низходящ- детето си В. С. Т., роден на
15.10.2010г., чрез неговата майка и законен представител Д. Т. Н. от
гр.Пазарджик, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски в размер на по 250 лв. всяка, а именно девет- от месец
февруари 2024г. до месец октомври 2024г., на обща стойност 2250 лева-
престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
По делото като частен обвинител е конституиран В. С. Т., действащ
лично и със съгласието на своята майка и законен представител Д. Т. Н..
Съдебното следствие е протекло по реда на Глава ХХVІІІ
/чл.370 – чл.374/ от НПК, в частност хипотезата на чл.371 т.2 от НПК,
доколкото подсъдимият е признал изцяло изложените в обстоятелствената
част на обвинителния акт фактически обстоятелства, като се е съгласил да не
се събират доказателства за тези факти, а съдът, на основание чл.372 ал.4 от
НПК, е обявил използването на направеното самопризнание за посочените
факти, без да събира доказателства за тях.
В проведеното открито съдебно заседание представителят на РП-
Пазарджик поддържа обвинението, като твърди, че с оглед събраните по
делото доказателства същото е доказано по безспорен и несъмнен начин.
Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на
вмененото му престъпно деяние. Приема за справедливо и годно да
удовлетвори целите на индивидуалната и генерална превенция, заложени в
текста на чл.36 от НК, наказание 6 месеца „пробация”, включващо двете
задължителни пробационни мерки, което да бъде наложено на основание
чл.58а ал.4 вр. 55 ал.1 т.2 б“б“ от НК.
Повереникът на частния обвинител- адв.Н. К. от АК- Пазарджик, се
присъединява изцяло към становището на прокурора по съществото на
делото.
Защитникът на подсъдимия- адв.Н. П. от АК- Пазарджик, намира, че не
следва да взема отношение по установените по делото, доколкото същите се
признават изцяло от нейния подзащитен. Пледира за налагане на „пробация“ и
изразява съгласие с прокурора при определяне на неговия размер.
Подс.Т., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание, като
признава по реда на чл.371 т.2 от НПК всички фактически обстоятелства от
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява за тях да не бъдат
събирани доказателства. В своя лична защита по същество подсъдимият
заявява, че поддържа изложеното от своя защитник в пледоарията му, а в
1
последната си дума моли да му бъде наложено наказание „пробация“.
След като прецени събраните по делото доказателствени материали
/поотделно и в съвкупност/, взе предвид доводите и възраженията на
страните, при спазване на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.18 от НПК,
съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът от първа инстанция по фактическите обстоятелства, предвид
направеното от подсъдимия самопризнание по реда чл.371 т.2 от НПК и с
оглед определението на съда по чл.372 ал.4 от НПК, приема за доказано
следното:
Подсъдимият С. В. Т. е роден на ***г. в гр.Белово, обл.Пазарджик,
живущ в с.Мененкьово, обл.Пазарджик, ***, българин, български гражданин,
със средно образование, разведен, безработен, неосъждан, с ЕГН: **********.
Подс.Т. и св.Д. Н. живели на семейни начала около 11г., като от
съвместното им съжителство се родило детето В. С. Т., роден на 15.10.2010г.
Двамата родители се разделили през 2015г., а св.В. Т. останал да живее с майка
си. През 2022г. св.Д. Н. подала искова молба в PC- Пазарджик за предоставяне
на родителските права и за присъждане на издръжка за детето. С Решение
№281/17.03.2023г. на PC- Пазарджик, постановено по гр.дело №1785/2022г.,
влязло в законна сила на 19.04.2023г., родителските права по отношение на В.
С. Т. били предоставени на майката- св.Д. Н., като местоживеенето му било
определено в дома й в гр.Пазарджик, ул.Георги Райков №7, ет.3, ап.20. Със
същото решение подс.Т. бил осъден да заплаща на сина си В. Т. ежемесечна
издръжка в размер на 250 лв. Тъй като подс.Т. не изпълнявал доброволно
задължението си за издръжка, на 05.06.2023г. било образувано изп. дело
№261/2023г. при ЧСИ Георги Самарджиев, peг.№885 на КЧСИ, с район на
действие ОС- Пазарджик, с взискател Д. Т. Н. и ответник С. В. Т..
В периода от 26.08.2023г. до 17.12.2023г. св.Д. Н. отишла да работи в
Кралство Белгия, като оставила св.В. Т. и брат му- св.Е. З. /детето й от друг
мъж/, на грижите на подс.С. Т.. Преди да замине тя дала на св.З. дебитната си
карта, издадена от банка „ДСК“ АД заедно с листче, върху което бил записан
пин кода за достъп. Разбирайки, че срещу него се води изпълнително дело,
подс.Т. взел от св.З. дебитната карта на св.Н., ведно с пин кода за нея, и
започнал да внася суми за дължимата издръжка, които веднага след това
отново изтеглял. По този начин той внесъл по разплащателната сметка на
св.Н. на 14.09.2023г., 15.09.2023г., 18.09.2023г. и 20.09.2023г. общо 2000 лева
като издръжка за периода от февруари до септември 2023г., а на 25.09.2024г.-
2450 лв. като издръжка за периода от октомври 2023г. до февруари 2024г.
Всички тези суми подс.Т. изтеглил веднага след като ги внесъл и по този начин
издръжката за посочените периоди останала дължима. На 23.10.2023г. св.Д. Н.
разбрала от своя адвокат за действията на подс.Т., след което дебитната й
карта била предадена за съхранение на нейната сестра- св.З. Г..
През месец януари и февруари 2024г. подс.Т. платил на св.Д. Н. на ръка
2
1000 лева за дължимата за детето издръжка, за което между двамата не били
съставени документи.
Впоследствие подс.Т. превел чрез „Изи пей“ на св.Н. на 11.10.2024г.
сумата от 300 лв., на 20.10.2024г. сумата от 400 лв. и на 21.10.2024г. сумата от
50лв.
Така за периода от месец април 2023г. до месец октомври 2024г., подс.Т.
реално платил на св.Д. Н. общо 1750 лв. за издръжка на сина им- св.В. Т.,
равняваща се на седем дължими месечни вноски. Доколкото св.Н. не
претендирала издръжка за трите месеца, през които детето живеело при
подс.Т. /м.септември, октомври и ноември 2024г./, дължима останала
издръжката за девет месеца за периода от м.февруари до м.октомври 2024г. в
общ размер на 2250 лева.
Изложената фактическа обстановка, предвид основанията, посочени в
чл.373 ал.3 от НПК, се подкрепя изцяло от самопризнанията на подсъдимия.
Същите съдът прие за подкрепени и от събраните по делото доказателствени
материали, а именно: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите Д. Н., В. Т., Е. З. и З. Г., депозирани в хода на разследването по
досъдебното производство; писмените доказателства и доказателствени
средства- Решение №281/17.03.2023г. на РС- Пазарджик, Изпълнителен лист
№184/25.04.2023г., вносни бележки от 18.09.2023г., 14.09.2023г., 15.09.2023г.
и 20.09.2023г., справка от ЧСИ Георги Самарджиев изх. №4240/25.09.2023г.,
справка от НОИ от 21.09.2023г., справка от ТД на НАП- Пловдив, офис
Пазарджик от 19.09.2023г., справка за съдимост и декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние за подсъдимия, справка за
пътуване на лице български гражданин, справка за МПС, справка от Агенция
„Социално подпомагане“ от 15.12.2023г., справка от ТД на НАП- Пловдив,
офис Пазарджик от 15.12.2023г., справка от Агенция по вписванията от
14.02.2023г., справка от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“-
Пазарджик, извлечение от банкова сметка от банка „ДСК“ АД на името на Д.
Т. Н. за периода от 01.08.2023г. до 19.12.2023г., писмо от банка „ДСК“ АД от
02.01.2024г., ведно с приложение, извлечение от банкова сметка с титуляр Д.
Т. Н. за периода от 26.08.2023г. до 08.12.2023г., писмо от банка „ДСК“ АД от
01.02.2024г., писмо от ЧСИ Георги Самарджиев изх.№3484/12.03.2024г.,
писмо от ЧСИ Георги Самарджиев изх.№7231/27.03.2024г., разписки от „Изи
пей“ от 11.10.2024г., 20.10.2024г. и 21.10.2024г., всички приобщени на
основание чл.373 ал.2 вр. чл.372 ал.4 и чл.283 от НПК и обсъдени по реда на
чл.107 ал.5 от НПК.
Съдът анализира събрания по делото доказателствен материал и прие, че
не е налице противоречие между гласните доказателства по делото и
приобщените писмени такива. Самопризнанието на подс.Т. се подкрепя от
показанията на разпитаните по ДП свидетели, които настоящият състав
намира за последователни, подробни и обективни. От тях се установява
безпротиворечиво, че подсъдимият е изпълнявал нерегулярно задължението
3
си за плащане на месечна издръжка на непълнолетното си дете.
Информацията, съдържаща се в показанията на разпитаните свидетели и в
приобщените по делото като писмени доказателства разписки за извършени
плащания, дава възможност да се конкретизира продължителността на
допуснатото неизпълнение, което напълно съвпада с установеното по делото.
Липсват основания за изключване показанията на разпитаните по ДП
свидетели от съвкупността на достоверните източници на факти в процеса,
доколкото, макар и заинтересовани от изхода на производството, липсват
данни за тенденциозност в поведението им и стремеж да бъдат изопачени
релевантните към предмета на доказване обстоятелства. Свидетелите
пресъздават събитията с присъщата на утвърден спомен логична
последователност, поради което и заявеното от тях дава ясна представа
относно поведението на подсъдимия и реализираното от него противоправно
бездействие. Съдът се довери и на приетите по надлежния процесуален ред
писмени доказателства, доколкото същите допълват и подкрепят гласните
доказателства по делото, като изясняват в пълнота фактическата картина на
престъплението, извършено от подс.Т.. Настоящият съдебен състав не
констатира съществени противоречия при тяхната интерпретация, а това
обстоятелство не налага детайлното им обсъждане /per argumentum a contrario
от чл.305 ал.3 изр.2-ро от НПК/.
Въз основа на справката за съдимост съдът установи, че подсъдимият не
е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност /същият е
реабилитиран/. Липсват данни и за други противообществени прояви.
При съвкупния анализ на всички доказателствени материали, събрани
по делото, съдът достигна до категоричен и несъмнен извод, че подс.Т. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.183 ал.1 от НК.
Обективната страна на изпълнително деяние на престъпния състав,
ситуиран в разпоредбата на чл.183 ал.1 от НК, се проявява във формата
бездействие и се изразява в съзнателно неизпълнение на задължението за
издръжка в размер две или повече месечни вноски.
Престъплението е формално, на просто извършване, тъй като от гледна
точка на въздействието върху непосредствения обект на защита, законът не
изисква настъпването на някакъв допълнителен резултат, освен самото
неплащане на издръжката. Налице е влязло в сила съдебно решение, с което
деецът е осъден да издържа свой низходящ. Съгласно чл.68 б.“а” от Закона за
задълженията и договорите паричните задължения са носими, т.е. тяхното
местоизпълнение следва да бъде извършено в местожителството на кредитора
по време на изпълнение на задължението. Имайки предвид естеството на
алиментното задължение за издръжка, а именно да задоволява ежедневните
нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от
личните си имущества, тя е изискуема през течение на целия месец, за който
се отнася. Същата служи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза
4
на което е присъдена, поради което не трябва да се изчаква неговото изтичане.
В конкретният случай подс.Т., след като е бил осъден с Решение
№281/17.03.2023г. по гр.д. №1785/22г. на PC- Пазарджик, влязло в законна
сила на 19.04.2023г., да издържа свой низходящ- детето си В. С. Т., роден на
15.10.2010г., чрез неговата майка и законен представител Д. Т. Н. от
гр.Пазарджик, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски в размер на по 250 лв. всяка, а именно девет, от месец
февруари 2024г. до месец октомври 2024г., на обща стойност 2250 лева. Видно
от приложените по делото справки от Агенция по заетостта, през очертания в
обвинението период от време подсъдимият не е бил регистриран в Дирекция
„Бюро по труда“, поради което липсват доказателства за това същият да не е
разполагал с достатъчно средства, за да обслужва своето алиментно
задължение поради безработица. Същевременно, приобщената към
материалите справка от Сектор ПП, ОДМВР- Пазарджик относно притежаван
от него лек автомобил способства да се заключи, че той не е бил лишен от
материални възможности да заделя средства за издръжката на своето дете, а
дори и да удовлетвори и гарантира неговите нужди от месечни постъпления
от стойността на превозното средство при неговата продажба. Този съд не
възприема дори временните затруднения по намиране на работа за
извинителни за задължения родител да престира издръжка, когато същият е в
трудоспособна възраст, здравословното му състояние не е белязано от
усложнения, които обективно да го възпрепятстват да полага труд, като
отсъстват и данни за други обективни и стоящи извън волята му фактори,
които да са повлияли в отрицателен аспект върху способността му да се грижи
за своето дете. Без значение за наказателната отговорност на дееца се явява
обстоятелството, дали другият родител е разполагал с финансови средства, за
да обезпечи отглеждането на детето. Същевременно, неведнъж в своята
практика върховният съд е подчертавал, че съставомерността на
престъплението по чл.183 ал.1 от НК не се влияе от липсата или наличието на
образувано изпълнително производство за събиране на вземането, доколкото
укоримо е именно съзнателно мотивираното бездействие в насока изпълнение
на задълженията на осъдения родител. Възпитанието и осигуряването на
препитание на низходящите родственици, които не са способни сами да се
грижат за себе си е възложена в тежест на двамата родители. Осъзнаването на
тази отговорност е дълг на всеки гражданин, поради което позоваване на
фактори от субективен характер не може да екскулпира вината.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето и мястото
на извършване също се доказват по един несъмнен начин.
В конкретния случай е налице и корелативно необходимата субективна
страна на деянието, ведно с изискуемите от закона интелектуални и волеви
параметри на същата. Като типично формално престъпление същото може да
бъде извършено при единствено възможната форма на вината- пряк умисъл. В
интелектуален аспект подсъдимият е предвиждал извършването му, състоящо
се в неизпълнение на изискуемите парични задължения спрямо детето си,
5
съзнавал е техният общественоопасен характер, изразяващ се в накърняване
на обществените отношения, осигуряващи изпълнението на задълженията на
посочените от закона лица да доставят средства за съществуване на
нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от
собственото си имущество. Във волево отношение подсъдимият е искал
извършването на деянията като пряко е целял противоправното си
бездействие.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
подс.Т. следва да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по
чл.183 ал.1 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия за извършеното от него престъпно деяние, съдът се
ръководи от разпоредбите на чл.36 от НК- относно целите на наказанието и
изискванията на чл.54 и чл.57 от НК- относно неговата индивидуализация.
За престъплението по чл.183 ал.1 от НК законодателят е предвидил в
условията на алтернативност санкция „Лишаване от свобода“ в размер до 1
година или пробация.
Съдът прецени обществената опасност на деянието, която е висока,
предвид това, че е насочено против интересите на рождени деца.
Обществената опасност на самия деец не е висока, доколкото не е осъждан, не
е криминално проявен и е позитивно охарактеризиран.
Причината за извършеното престъпление е недостатъчното
правосъзнание на дееца и липсата на инициатива за намиране на по-добре
платен работа.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни и оказаното съдействие на
разследващите органи. Отегчаващо отговорността обстоятелство за
подсъдимия представлява използването на чужда дебитна карта за внасяне и
теглене на пари без съгласието на титуляря, доколкото в тази насока липсва
повдигнато обвинение.
Като съобрази гореизложеното и след като прецени наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съобразно
относителната им тежест, предвид обстоятелството, че делото е разгледано по
реда на чл.371 т.2 от НПК, съдът осъди подс.Т. по реда на чл.58а ал.4 вр. чл.55
ал.1 т.2 б „б“ от НК/като по благоприятен за дееца/, като замени предвиденото
за престъплението по чл.183 ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода“ и му
наложи наказание „пробация“. При определяне на конкретните пробационни
мерки, съобразявайки разпоредбата на чл.42а ал.4 от НК, и като отчете
относителната тежест на смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства и данните за личността на подсъдимия, съдът определи
пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК- задължителна регистрация
по настоящ адрес при честота на явяване два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител- двете за срок от по шест месеца,
6
което наказание намери за съответно на престъплението и с което ще се
постигнат целите по чл.36 от НК.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7