Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 15.05.2019г. гр.Димитровград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Димитровградският районен съд
на двадесет и втори април април през
две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
Председател: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар
Валентина Господинова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Антоанета Митрушева
гражданско дело № 1628 по описа за 2018г.
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
установителен иск с правно основание чл.422
ал.1 вр. чл.415 от Гражданско-процесуалния кодекс ГПК).
ИЩЕЦЪТ – „БАНКА
ДСК“ ЕАД гр.София, твърди в депозираната искова молба, че на
12.11.2009г. банката сключила с ответника Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта, съгласно който му предоставила кредитен лимит по сметка на
негово име в размер на 1 000 лева. С подписване на договора, клиентът подписал
и приел Общите условия, неразделна част от договора за кредит. Предоставеният
от банката револвиращ кредит под формата на кредитен лимит бил усвоен, като бил
преведен по сметка на ответника. Съгласно чл.13 от Общите условия, срокът за
ползване на кредита съвпадал със срока на действие на договора за кредит. За
месечна падежна дата било определено 20-то число на месеца. Определена била и
минимална сума за револвиране, която била различна в зависимост от размера на
погасената част от ползвания кредит.
Поради невнасяне изцяло или частично
на минимална сума за револвиране четири поредни месеца на определените падежни
дати, на 20.01.2017г. кредитът станал предсрочно изискуем и бил отнесен в
просрочие. От тази дата започнало и олихвяването му със санкциониращата лихва,
предвидена в Общите условия, като банката предприела необходимите действия за
събиране на вземането си по съдебен ред. Длъжникът бил надлежно уведомен за
предсрочната изискуемост с покана-уведомление изх.№ 12-2000923/22.08.2017г.
На основание чл.417 т.2 от ГПК
банката подала срещу длъжника Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК пред PC – Димитровград. Въз основа на подаденото заявление било
образувано ч.гр.дело № 1609/2017г. по описа на съда, по което била издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №
1024/06.10.2017г. и Изпълнителен лист № 1571 от същата дата, съгласно които
длъжникът бил осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата в размер на 430.92
лева - главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK-MTEL
от 12.11.2009г., сумата в размер на 231.08 лева - договорна лихва за периода от
20.08.2016г. до 04.10.2017г., сумата в размер на 0.60 лева - наказателна лихва
за забава за периода от 20.01.2017г. до 04.10.2017г., сумата от 311.74 лв. -
дължими такси и разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 05.10.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по
делото: 25 лева – държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на издадените заповед за
изпълнение и изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 1276/2017г.
по описа на ЧСИ Самуил Пеев, като заповедта за изпълнение била връчена на
длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление. Предвид
горното за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на съответния
установителен иск.
При условията на евентуалност, ако
съдът приемел, че предявеният установителен иск не следва да бъде уважен поради
липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, се сочи, че с
исковата молба банката упражнява правото си да обяви и счита цялото вземане,
произтичащо от процесния договор, за предсрочно изискуемо.
С оглед на така изложеното се моли
съдът да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо по
отношение на ответника съществуването на вземанията на „Банка ДСК“ ЕАД, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК № 1024/106.10.2017г. по ч.гр.дело № 1609/2017г. по
описа на Районен съд - Димитровград, включващи: 430.92 лева - главница по
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK-MTEL от 12.11.2009г.,
сумата в размер на 231.08 лева - договорна лихва за периода от 20.08.2016г. до
04.10.2017г., сумата в размер на 0.60 лева - наказателна лихва за забава за
периода от 20.01.2017г. до 04.10.2017г., сумата от 311.74 лв. - дължими такси и
разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2017г.
до окончателното изплащане на вземането, като бъдат присъдени разноските, направени в заповедното
производство.
При условията на евентуалност, в
случай, че бъде отхвърлен така предявеният установителен иск, се моли съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца следните
суми, произтичащи от неизпълнението на процесния договор: сумата от 430.92 лева
- главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK-MTEL от
12.11.2009г., сумата в размер на 231.08 лева - договорна лихва за периода от
20.08.2016г. до 04.10.2017г., сумата в размер на 0.60 лева - наказателна лихва
за забава за периода от 20.01.2017г. до 04.10.2017г., сумата от 311.74 лв. -
дължими такси и разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 05.10.2017г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът моли да му бъдат присъдени
направените в настоящото производство разноски.
В законоустановения едномесечен срок
ОТВЕТНИКЪТ – Д.П.Л., чрез назначения й особен представител – адв.А.Х., депозира
писмен отговор, с който моли да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск по чл.422
от ГПК, както и предявения при условията на евентуалност осъдителен иск, като
неоснователни. Същият оспорва по основание и по размер всяка от посочените в
исковата молба парични суми, както и всяко едно от изложените фактически
твърдения.
Заявява, че оспорва твърдението на ищеца за
усвояване на търсената сума по главница по кредита, както и посочения размер на
усвоената сума. Оспорва и твърдението за настъпила предсрочна изискуемост на
целия кредит, поради липса на валидно връчване на изрично уведомление, тъй като
волеизявлението на банката не стигнало до знанието на кредитополучателя. В тази
връзка оспорва връчването и получаването на уведомление за предсрочна
изискуемост, самото уведомление и обратната разписка за уведомяването. Освен
това, видно било от приложения към исковата молба договор за издаване и
обслужване на кредитна карта от 12.11.2009г., че адресът на ответницата е в
гр.Димитровград, а не в с.Черногорово, където било изпратено изявлението.
Въпреки че известието за доставяне на пратката било подписано от лице, явно с
роднинска връзка, то в случая не било налице валидно приемане на тази пратка от
името на Д.Л., при изпращане на пощенската пратка на различен адрес и
получаване на същата пратка от друго лице.
На следващо място, Писмо изх.№
12-20-00923/22.08.2017г. не съставлявало валидно изявление на “Банка ДСК“ ЕАД,
че обявява кредитът за предсрочно изискуем, тъй като липсвали необходимите за
това реквизити - описание на дължимите суми, конкретно посочени като основание
и размер, както и информация за датата, на която банката приема, че отпуснатият
кредит е станал предсрочно изискуем.
Особеният представител на ответника твърди
още, че са нищожни поради неравноправност следните клаузи от Договора за
издаване и обслужване на кредитна карта от 12.11.2009г. и Общите условия по
него, а именно чл.6 ал.2 от Договора и чл.75 ал.2 от Общите условия. Въпреки че
ответницата се съгласила да подпише, че е съгласна с всички условия по Договора
и Общите условия, то съгласно трайната съдебна практика, ако същата не могла да
повлияе на тези условия, същите не били индивидуално договорени и по отношение
на тях се прилагали в пълна степен общите изисквания за добросъвестност и
равнопоставеност в отношенията между банката - кредитор и физическото лице -
солидарен длъжник. В случая тези клаузи противоречали на изискванията за
добросъвестност, водели до значително неравновесие между правата и задълженията
на кредитора и потребителя на банков кредит и поставяли потребителя в
неравноправно положение по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като задължавали,
без изрично дадено съгласие на потребителя за това, да заплаща едностранно
определени от банката месечни такси по автоматично подновения договор за
непоискана и неползвана услуга, като създавали условия за неоснователно
обогатяване на едната страна за сметка на другата и нарушавали принципа за
справедливост.
Прави се и възражение за нищожност на
клаузите за капитализиране към главницата по дълга на лихви, такси и други
разходи по обслужване, като неравноправни по смисъла на ЗЗП, както и за нищожни
действията по капитализиране на същите като извършени едностранни действия в
противоречие с принципа на добросъвестност, поставяйки ответника в
неравностойно положение по смисъла на чл.143 т.10 от ЗЗП.
Особеният представител прави и възражение за
изтекла петгодишна погасителна давност по отношение на главницата по кредита,
както и на тригодишна погасителна давност по отношение на претендираните
договорна и мораторна лихва, както и по отношение на таксите, като по отношение
на договорната и мораторната лихва - оспорва изцяло основателността и размера
им.
Прави и възражение за погасяване на вземането
чрез прихващане при наличие на плащане от страна на което и да е трето лице,
предназначено за погасяване на задължението на Д.П.Л. с последващи вноски.
Оспорва като неоснователна претенцията на
ищеца в настоящото производство за заплащане на сума в общ размер на 311.74
лева - такси по договора и разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 12.11.2009г. ищцовото дружество - „Банка
ДСК” ЕАД гр.София предоставя по силата на сключен Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта DSK-MTEL на отв.Д.П.Л.
кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1 000 лева, който да бъде
усвоен чрез кредитна карта DSK-MTEL. От
разпоредбите на договора се установява, че договорът се сключва със срок на
действие, съвпадащ със срока на валидност на картата, включително и в случаите
на преиздаване на картата. Уточнено е, че при изтичане на срока на валидност на
картата се издава нова карта и действието на договора се подновява автоматично
за нов период, равен на срока на валидност на новата карта, ако някоя от
страните не го прекрати по някой от начините, посочени в Общите условия.
Кредитният лимит се усвоява чрез съответни транзакции, уточнени в Общите
условия, като лихва е дължима върху усвоената част – фактически ползваната
сума. Банката определя месечна падежна дата и минимална сума за револвиране,
посочена в месечното извлечение, която клиентът е длъжен да внесе в рамките на
определен период след падежната дата(гратисен период). В случай, че в рамките
на гратисния период клиентът погаси дължимите суми, лихва върху същите не се
начислява. В случай, че в рамките на гратисния период клиентът не револвира
кредита си или револвира със сума, по-малка от минималната сума за револвиране,
по кредита се начислява такса за нереволвиране. Невнесената част започва да се
олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна
надбавка за забава.
Съобразно
уговореното в чл.48 ал.2 от Общите условия, при липса на минимални револвиращи
вноски в продължение на четири поредни месеца, се преустановява правото на ползване
на кредита и върху цялото задължение се начислява санкционираща лихва за
забава, а съгласно чл.49 - ако картодържателят не погаси изцяло кредита до края
на следващия пети месец, кредитът се оформя като неразрешен овърдрафт и
вземането става изцяло изискуемо.
Във връзка с неизпълнение от страна на
ответницата Л. на произтичащи от процесния договор задължения, банката отправя
до същата уведомление с изявление, че обявява кредита за предсрочно изискуем.
Уведомлението е връчено на Ж. Л., посочена като член на домакинството, с
родствена връзка, на 30.08.2017г.
Впоследствие банката пристъпва към
принудително събиране на вземанията си, като въз основа на подадено на 05.10.2017г. заявление е образувано ч.гр.дело № 1609/2017г. по
описа на РС - Димитровград. По
същото на 06.10.2017г. е издадена Заповед № 1024 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. С
тази заповед е
разпоредено Д.П.Л. да заплати на банката претендираните в
заявлението суми, а именно: сумата
в размер на 430.92 лв.
– главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта
DSK-MTEL от 12.11.2009г., сумата в размер на 231.08 лв. – договорна лихва за
периода от 20.08.2016г. до 04.10.2017г., сумата в размер на 0.60 лв. –
наказателна лихва за забава за периода от 20.01.2017г. до 04.10.2017г., сумата
от 311.74 лв. - заемни
такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2017г. до
изплащане на вземането, както и разноските по делото: 25 лв. – държавна такса и
50 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78 ал.8 от ГПК. Тази заповед е
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, във връзка с което са
дадени указания за предявяване на настоящия иск.
С оглед
цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бе назначена
съдебно-счетоводна експертиза. В депозираното в тази връзка заключение, което
съдът кредитира като компетентно, обосновано и безпристрастно дадено, се
посочва, че предоставеният кредитен лимит от 1 000 лева по процесния договор
бил усвоен от кредитополучателя чрез негова сметка в банката, като картата била
издадена на 21.11.2009г. Ползването на картата било преустановено на
20.01.2017г. поради неплащане на повече от четири минимални суми за револвиране.
Към тази дата остатъкът от кредита възлизал на 630.92 лева. На 04.04.2017г.
била направена вноска от 200 лева, с която сума била погасена част от дължимата
главница и така дължимата такава станала 430.92 лева. След тази дата нямало
постъпили плащания. Размерът на дължимите суми съответно възлизал на 430.92
лева – главница, 231.06 лева – договорна лихва за периода от 20.08.2016г. до
04.10.2017г., 0.60 лева – лихвена надбавка за забава към 05.10.2017г., 311.74
лева – дължими такси.
Така изложената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
С
предявения в настоящото
производство положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 от ГПК ищецът цели установяване съществуването
на вземането, присъдено със Заповед № 1024/06.10.2017г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.№ 1609/2017г. по описа на РС - Димитровград. Така предявеният иск е допустим, а разгледан по
същество - основателен, като съображенията на съда за това са
следните:
От събраните по делото доказателства
безспорно бе установено възникването и съществуването на
твърдяната облигационна връзка между страните, с предмет издаване и обслужване
на кредитна карта с кредитен лимит от 1 000 лв. С подписа си, положен в представените по делото документи, ответникът е изразил воля и съгласие за сключване на договора при
описаните условия, като е приел и Общите условия на банката.
Изправността на кредитора досежно задължението му за предоставяне на съответната сума на
кредитополучателя се установява от изготвената по делото съдебно–счетоводна експертиза, като в тази
връзка съдът не възприема направените от процесуалния представител на ответника
възражения по повод липсата на доказателства за усвояване на кредитния лимит.
Не бяха наведени твърдения, нито ангажирани
доказателства, че в тази облигационна връзка кредитополучателят е изправна
страна – не са налице данни, че същият е изпълнявал точно задълженията си по
договора, погасявайки редовно – в срок и в уговорения размер, дължимите
погасителни вноски. Напротив, бе установена липсата на точно изпълнение, като в
тази насока са както представените по делото писмени доказателства, така и
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено
от страните.
С оглед липсата на изпълнение на задълженията
по процесния договор, за банката е възникнало правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем. В приложимите към договора Общи условия е предвидено, че
ако клиентът не погаси задължението си до края на петия гратисен период,
ползването на кредитния лимит се прекратява, а вземането на банката за целия
използван кредитен лимит става изискуемо, като тези последици настъпват
автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление до клиента(чл.31). В тази
връзка следва да се има предвид, че предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което настъпва при наличието на две предпоставки:
обективен фактор, обусловен от неплащането на част от падежирали вноски или
лихви по договор за кредит, и субективен фактор, обективиран в упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60 ал.2 от ЗКИ предполага изявление
на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения негов остатък за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. С оглед на така посоченото,
моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на
която волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника – кредитополучател, и то ако към този момент са били
налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В
настоящия случай бяха установени и двете предпоставки за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем. С оглед заключението на съдебно-счетоводната експертиза
и установената липса на изискуемите съгласно договора плащания, следва да се
приеме, че в съответствие с постигнатата договореност, поради допусната забава
в плащанията от страна на длъжника, се е осъществил първият елемент от
фактическия състав на потестативното право на кредитора на предсрочно събиране
на вземанията му по договора. На второ място, бе установен и фактът, че
приложеното по делото уведомление за предсрочна изискуемост е достигнало до
адресата – същото е връчено на член от домакинството на ответницата по
настоящия й адрес. В случая кредиторът е
изпратил това уведомление чрез пощенска пратка, поради което следва да се
прецени редовността на връчването според избрания за това способ, доколкото се
навеждат изрични възражения по този повод от процесуалния представител на
ответника. В случая приложима е нормата на чл.36 ал.2 от Закона за пощенските
услуги, съгласно която условията за доставянето на пощенски пратки се определят
според Общи правила по решение на КРС. В чл.5 от тези общи правила е предвидена
възможност както за лично връчване, така и за връчване на пълнолетен член от
домакинството, като в случая е използвана именно тази втора възможност, поради
което съдът приема, че е налице надлежно връчено уведомление за предсрочна
изискуемост.
При тези данни съдът намира, че ищецът
законосъобразно и в съответствие с клаузите на процесния договор, е пристъпил
към събиране на цялото задължение, като действията по събиране на вземането са
предприети след действителното настъпване на изискуемостта на дълга.
В чл.4 от Общите условия е предвидено, че за
използването на картата клиентът заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите,
таксите и комисионните, с оглед на което и констатациите на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза,
установяваща не само забавата в плащанията по договора за кредитна карта, но и конкретния размер на това акцесорно
вземане, съдът намира за неоснователно наведеното в тази връзка възражение.
По отношение на наведеното възражение за
изтекла погасителна давност, следва да бъде отбелязано, че в случая цялото
задължение е станало изискуемо при връчването на това уведомление - на
30.08.2017г., съответно и съгласно текста на чл.114 от ЗЗД давността е
започнала да тече от този момент. Заявлението, от своя страна, е подадено около
два месеца след настъпване на изискуемостта, при което давността е спряла на
основание чл.115 б.ж от ЗЗД, следователно не може да се приеме, че е изтекъл
нито петгодишният, нито
тригодишният давностен
срок на вземането на ищеца за главница, лихви и такси.
По отношение на наведените възражения за
нищожност на клаузи от договора и приложимите към него Общи условия, следва да
бъде отбелязано, че в случая договорът за кредитна карта е сключен в писмена
форма и съдържа изискуемите по закон реквизити. В същия липсват и неравноправни
клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП, поради което договорът не може да се приеме
за недействителен и е породил правни последици за страните.
По делото безспорно се установи от
неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че към датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК задължението на кредитополучателя по
процесния договор за кредит е било в размер на 430.92 лева – главница, 231.06 лева
– договорна лихва за периода от 20.08.2016г. до 04.10.2017г., 0.60 лева –
лихвена надбавка за забава към 05.10.2017г., 311.74 лева – дължими такси.
В този смисъл следва да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
дължи горепосочените суми, присъдени със Заповед № 1024 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 06.10.2017г. по
ч.гр.д.№ 1609/2017г. по описа на РС – Димитровград.
На ищеца следва да бъдат присъдени и
направените по настоящото дело разноски в размер на 675 лева(75 лева – държавна
такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на
основание чл.78 ал.8 от ГПК, 200 лева – възнаграждение за вещо лице и 300 лева
– депозит за особен представител), както и тези по заповедното производство,
възлизащи на 75 лева, произтекли от заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Д.П.Л. с ЕГН : ********** ***, че дължи на „БАНКА ДСК”
ЕАД, ЕИК/Код по
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, община Столична, ул.”Московска” № 19, представляван от В.М.С. и Д.Н.Н.,
присъдените със Заповед №
1024/06.10.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 1609/2017г. по описа на РС – Димитровград, сума
в размер на 430.92
лв.(четиристотин
и тридесет лева и 92 ст.) –
главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK-MTEL от
12.11.2009г., сума в
размер на 231.08 лв.(двеста тридесет и
един лева и 08 ст.) – договорна лихва за периода от 20.08.2016г. до
04.10.2017г., сума в размер на 0.60
лв.(нула лева и 60 ст.) – наказателна лихва за забава към 05.10.2017г.,
сумата от 311.74 лв.(триста и единадесет
лева и 74 ст.) – заемни такси, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.10.2017г.
до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д.П.Л. с ЕГН : ********** *** да заплати на „БАНКА ДСК”
ЕАД, ЕИК/Код по
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, община Столична, ул.”Московска” № 19, представляван от В.М.С. и Д.Н.Н.,
разноски по ч.гр.д.№ 1609/2017г. по описа на РС – Димитровград в размер на 75 лв.(седемдесет и пет лева) и
разноски в настоящото производство в размер на 675 лв.(шестстотин седемдесет и пет лева).
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: