Решение по дело №85/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба вх. №2515/31.07.2023 г. от началника на РУ – Чепеларе, срещу Решение № 29 от 12.06.2023 г. по АНД № 35/2023 г. на РС - Чепеларе. С обжалваното решение въззивният съд е отменил изцяло НП № 1/01.02.2023 г., издадено от ВПД началник на РУ -Чепеларе при ОДМВР - Смолян, с което за нарушение на чл. 43, ал.3, т.1, вр. чл. 23, ал.1 ЗЛОД, на основание чл. 53, ал.1 ЗАНН вр. чл. 84, ал.1 ЗЛОД на Г. Н. М., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., на основание чл. 94, ал.1 ЗЛОД му е наложено административно наказание „лишаване от право да ловува“ за срок от 3 години. И е отнето в полза на държавата нарезно оръжие-карабина „ЧЗ“, модел 550, калибър 30-06 № 336478. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на постановеното решение на районния съд. Твърди се, че същото е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Неправилно местността била посочена като „Сопотък“ вместо като „Спотък“, което водело до нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал.1, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН. Не било посочено също, че нарушението е извършено извън населено място, което е един от обективните елементи на ФС на нарушението по чл. 43, ал.3, т.1 вр. чл. 23, ал.1 ЗЛОД. Изводите на въззивния съд се считат за погрешни. Твърди се, че изписването на местността като „Сопотък“ вместо Спотък“ не представлява нарушение от категорията на съществените, което да обуславя отмяната на издаденото НП. И актосъставителят, и АНО били индивидуализирали подробно мястото на нарушението. По този начин не оставало съмнение, че нарушението е извършено извън населено място. Счита се също, че ако у съда е имало съмнения за мястото на нарушението, то съдебния акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка.

Моли съда да постанови решение, с което на отмени въззивния съдебен акт и да постанови решение, с което да потвърди издаденото НП.

Касационната жалба е депозирана в срок/, решението е връчено на 23.06.2023г., жалбата е от 06.07.2023г./, съдържа основанията по НПК и е подадена по реда на глава 12 АПК.

В законовия срок е депозиран писмен отговор вх. №2063/24.07.2023 г. В него се излагат съображения за валидност, допустимост и справедливост на постановеното съдебно решение. Отсъствието или неяснотата при определянето на мястото на извършване на нарушението като краен резултат ограничавало правото на защита на санкционираното лице. Този реквизит не можел да се извлича от данни по преписката. По тези съображения моли съда да остави в сила обжалваното решение.

В съдебно заседание касаторът р.пр. се представлява от юриск. Ш., който поддържа подадената жалба. Представя доказателства във връзка с констатациите на въззивния съд досежно наименованието на местността, в която е установено описаното деяние.

Ответникът по касация р.пр. не изпраща представител.

Участващият по делото прокурор от ОП - Смолян заема становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

Счита постановеното решение за правилно изаконосъобразно.

След преценка на изложеното в касационната жалба, като взе предвид становищата на страните и установеното от събраните по делото доказателства, решаващият състав на касационната инстанция направи следните фактически и правни изводи:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу годен за касационно обжалване въззивен съдебен акт. Преценена така, тя е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Това е така по следните съображения:

За да постанови обжалвания резултат и да отмени издаденото НП, решаващият състав на Районен съд – Чепеларе, е приел, че при съставяне на АУАН са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изложил е мотиви, че макар и актосъставителят и наказващият орган да не са посочили конкретно предложение от изброените в чл. 84, ал.1 ЗЛОД, очевидно се касаело за изпълнително деяние по предл. второ от чл. 84, ал.1 ЗЛОД. Приел е по-нататък, че АНО не бил доказал, че М. е ловувал на мястото, посочено в НП. Приел е също, че местността „Сопотък“ е различна от „Спотък“, както и че за да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на дееца било необходимо да му е вменено във вина престояване „извън населено място“. От АУАН не ставало ясно дали актосъставителят е констатирал такова нарушение.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Същото следва да бъде отменено при следните мотиви:

На първо място решаващият състав не приема изводите на въззивния съд, че по делото АНО не е доказал, че соченият като нарушител Г. Н. М. е ловувал на мястото, посочено в НП като място на извършване на нарушението. По смисъла на чл. 43, ал.3, т.1 ЗЛОД, ловуване представлява и престоя или движението на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. От събраните по делото доказателства следва категоричен извод, че вмененото нарушение е доказано. Носената (и укрита от М. в началото на проверката) ловна карабина „ЧЗ“, модел 550, „SPRF“ калибър 30-06 № 336478, е установено сглобена и била заредена в момента на проверката, което покрива изискванията на цитираната правна норма за извършване на лов. Състоянието в което е намерено оръжието на М., е достатъчно, за да покрие определението за понятието „ловуване“. В хода на производството пред АНО, както и във възивното производство деецът е развил теза, че не е ловувал, а излязъл в гората за да търси кучето си. В същата местност, където предния ден с ловната дружинка били на лов и където загубил кучето си. Извън формалното определение на понятието „ловуване“, свързващо го само с движение или престой извън населено място с извадено от калъфа и сглобено ловно оръжие, с оглед конкретните особености на установеното от свидетелите, разпитани във въззивното производство може да се направи категоричен извод, че оръжието на М. не е било извадено от калъф и сглобено единствено с цел лична защита от мечки. Като се изключи несъстоятелността на подобна опасност предвид календарното време на годината - 28 ноември, носената от М. дървена двунога, с дължина 136 см, снабдена с кожена каишка и болт за регулиране опората при стрелба сочи на съвсем различна от твърдяната цел за пребиваване на нарушителя в тази местност. Въпросната двунога е предназначена за извършване на прецизна стрелба. Няма причина да се носи такава при защита от нападение на мечка. При такова нападение стабилизирането на цевта на оръжието на двунога за осигуряване на стабилна вътрешна балистика на проектила е последното нещо, което би направил нападнатият ловец. На следващо място няма и никаква връзка между сочената причина за носене на сглобено оръжие и установения факт, че в магазина на Спрингфилд са били заредени още 4 патрона. Всички тези факти извън формалния факт на престой с оръжие сочат на намерение за ловуване по смисъла на чл. 43, ал.2, а не ал.3 ЗЛОД в посочената местност. Относно нейното наименование отново изводите на въззивния съд са неправилни. В мотивите на решението е прието, че „Сопотък“ и „Спотък“ „са различни местности“. На л.36 от въззивното дело е представено копие от горска карта, в което местността е изписана като „Спотък“. Липсват доказателства по делото да е налице друга местност, която да е именувана „Сопотък“. Такъв факт по делото не е установен, не се и твърди от страните да се касае за две различни местности. От събраните по делото доказателства не остава съмнение, че се касае за една и съща местност, тя е индивидуализирана и в решението на съда - „ землище с. Орехово, граничещо отдел 8, подотдел М,Н,Л,К,Е,Д,Ж. След като това е така, след като се касае за една местност, не може да бъде споделено твърдението, че изписването на наименованието на местността по този начин ограничава по някакъв начин правото на защита на дееца. Такъв довод се прави най-общо и в писмения отговор на ответника, без да се въвеждат конкретни съображения. В тази връзка следва да се има предвид следното: Нормата на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН вменява задължение на АНО да посочи в НП описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Тези изисквания не са самоцелни, тяхното предназначение е да ориентират страните и съда за релевантните обстоятелства необходими за правна преценка. Мястото на извършване на нарушението е в различна степен на конкретност за всеки отделен случай. Когато се твърди или прави извод, че липсата или неправилното посочване на този реквизит в НП ограничава правото на защита, този извод или твърдение не трябва да са абстрактни, а в тяхна подкрепа да са изложени логически издържани мотиви. В случая настоящият решаващ състав не приема довода, че вмъкването на още една буква в наименованието на местността би ограничило по някакъв начин правото на защита на М. Разбира се този извод би бил диаметрално противоположен, ако в землището на с. Орехово имаше местности с двете наименования, което твърдение не е въведено в този процес. Напротив, пред касационната инстанция бяха представени доказателства в противоположен смисъл- че се касае за една и съща местност, която се намира извън населено място.Ето защо извода, че изписването на наименованието на местността като „Сопотък“ вместо „Спотък“ е основание за отмяна на НП, е неприемлив.

По отношение на третия съзрян от съда порок, свързан с липсата на изписване, че деянието е извършено извън населено място, съображенията за неправилност на изводите на въззивния съд са следните: Правилно е прието, че ловуването може да бъде съставомерна дейност от обективна страна само извън населените места, предвид легалното му определение в цитираната по-горе норма на чл. 43, ал.3 ЗЛОД. Това обаче съвсем не означава, че след като текстуално в НП не са изписани думите „извън населено място“, НП винаги е незаконосъобразно. Означението на мястото, където се извършва нарушението може да бъде редакционно посочено по различни начини, достатъчно е от описанието да бъде ясно, че се касае за местоизвършване именно там - извън населеното място. Посочването на местността, в която е установен М. със сглобено и заредено ловно оръжие, за което няма съмнение, че се намира в горска територия, изключва тя да се намира в населено място. Описан по такъв начин, текста на вмененото нарушение съдържа всички елементи на фактическия състав на нарушението. Нормата на чл. 84, ал.1 ЗЛОД предвижда следното: „Който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв.“. Употребеният израз „който“ сочи, че субект на нарушението може да бъде всяко наказателноотговорно лице. За да се ангажира административнонаказателната отговорност е необходимо деецът да реализира изпълнителното деяние, на която и да е от посочените хипотези. В случая за формиране на решаващ извод за потвърждаване на издаденото НП е достатъчна констатацията, че текстуално описаното нарушение покрива елементите на един от посочените ФС.

При отмяна на въззивното решение, касационният решава делото по същество. Това е основната хипотеза на чл. 222 АПК. Изключението, предвидено в ал.2 - за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато: 1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила или 2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно, в случая не е налице.

Допуснатата от Районен съд - Чепеларе незаконосъобразност на постановения акт не се свързва с нито една от двете хипотези. По тези съображения след отмяната на обжалваното решение, следва съдът с акт по същество да потвърди издаденото НП от началника на РУ - Чепеларе, като законосъобразно и правилно.

Ще следва на касатора да бъдат присъдени съдебни разноски за юриск. възнаграждение в две съдебни инстанции в размер на 200 лв.

По тези съображения Административен съд - Смолян в настоящия си съдебен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 29 от 12.06.2023г. по АНД №35/2023г. на Районен съд - Чепеларе, като незаконосъобразно, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло НП № 1/01.02.2023г., издадено от ВПД началник на РУ - Чепеларе при ОДМВР - Смолян, с което за нарушение на чл. 43, ал.3, т.1, вр. чл. 23, ал.1 ЗЛОД, на основание чл. 53, ал.1 ЗАНН вр. чл. 84, ал.1 ЗЛОД на Г. Н. М., [ЕГН], е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., на основание чл. 94, ал.1 ЗЛОД му е наложено административно наказание „лишаване от право да ловува“ за срок от 3 години, като е постановено и отнемане в полза на държавата на нарезно оръжие-карабина „ЧЗ“, модел 550, калибър 30-06 № 336478.

ОСЪЖДА Г. Н. М. [ЕГН] да заплати на ОДМВР-Смолян деловодни разноски за юриск. възнаграждение в размер на 200 лв. за две съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.