Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………… /………………… г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІІ
касационен състав, в публично заседание на двадесет и седми януари две хиляди и
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР МИХОВ
ЙОРДАН
ДИМОВ
при
секретаря Наталия Зирковска
в присъствието на прокурор Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов КАНД
№2833/2021 г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Регионална дирекция „Автомобилна администрация”- Варна, против
решение № 889/16.11.2021 г. по НАХД №3221/2021 г. по описа на ВРС, с което
е отменено НП №23-0000312/12.05.2021 г. на
Директора на РД „АА“, с което на „Марто 2004“ ЕООД, ЕИК *** е било наложено
наказание имуществена санкция на основание чл.104, ал.1 от ЗАвП във връзка с чл.10,
§2, изр. 1, предложение 2 от Регламент ЕО №561/2006 г. и Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” е била
осъдена да заплати на „Марто 2004“ ЕООД разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. В касационната жалба са развити доводи за
неправилно прилагане от страна на
въззивния съд на материалния закон, като се иска отмяна на обжалваното решение и присъждане на
разноски за процесуално представителство.
Ответното дружество е депозирало отговор на
касационната жалба. В него е изразено становище за оставяне в сила на
обжалваното решение и се претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание страните не изпращат представители
и не заемат становище по жалбата.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава
заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от страните доводи и
извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ
на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество същата е
основателна.
С обжалваното НП, на основание чл.104, ал.1 от ЗАвП е
наложена на ответника имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение по чл.10, §2, изр. 1, предложение
2 от Регламент 561/06 във вр. с чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвП , а именно: затова,
че на 07.06.2020 г. в 08.38 ч. в с.
Горен Чифлик, община Долни Чифлик, обл. Варна, дружеството не е организирало
труда на водача М. Т. В., по такъв начин, че водача да е в състояние да спази
глава ІІ от Регламент ЕО №561/2006 г. – чл.8, §6, изр. посл. от Регламент ЕО
№561/2006 г. при извършване на обществен превоз на товари попадащ в обхвата на
посочения регламент с МПС „МАН“, кат №3, оборудвано с дигитален тахограф,
собственост на превозвача и с рег. №В****НН на водача не е осигурено седмичната почивка да почва не по-късно от края на шест 24
часови периода от края на предишната седмична почивка. Седмичният период на
управление на този водач е започнала на 01.06.2020 г. в 08:38 часа и е
завършила на 07.06.2020 г. в 14:59 часа с обща продължителност 6 дни 6 часа и 21
минути. Началото на почивката е започнало по-късно от нормативно установеното с
6 часа и 21 минути.
ВРС е
отменил обжалваното пред него НП, като е приел , че фактите за начинът на ползване от водача на нормативно
установената почивка се установяват от събраните по делото доказателства, но
органът е допуснал съществено процесуално нарушение по чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в АУАН
и в НП липсва описание на конкретните действия или бездействия на превозвача,
които да са довели до липсата на
организация на труда на водача Василев.
Касационният съд намира, че обжалваното решение е
постановено при наличието на
касационното основание за отмяна по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК - нарушение на материалния закон. Посочените в
мотивите на въззивното решение изисквания към
описанието на деянието са принципно правилни както това е прието и в
цитираната от ВРС съдебна практика, но в случая те не са нарушени от страна на
наказващия орган. Както в АУАН, така и в НП, действията на превозвача по организиране
труда на водача са описани чрез цитирането на
тахографския лист, пътния лист и товарителницата – тахографския лист отразява времето на осъществяване на
превоза и на ползване на почивка от водача, а пътния лист и товарителницата
отразяват възложените от превозвача на водача превози, т.е. в случая не е нужно
за правилното описание на деянието,
съдържанието на тези документи да бъде дословно възпроизвеждано в АУАН и
НП. Освен, че са цитирани в АУАН и НП, въпросните документи са приобщени като
доказателства по преписката , като от тях е видно, че превозите са били така организирани при възлагането им
във времето от превозвача, че за да бъдат изпълнени от водача, последният не е
имал възможността да ползва
гарантираната му от закона междуседмична почивка, която е следвало да почва не
по-късно от края на шест 24 часови периода от края на предишната седмична
почивка.
При така обоснованата липса на допуснато съществено
процесуално нарушение и доколкото
нормата на чл. 220 от АПК допуска проверката за правилното прилагане на
материалния закон да се извършва само въз основата на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, които в случая не са
осигурени условия от правозвача за ползване от страна на водача Василев гарантираната
от закона междуседмична почивка, която е следвало да почва не по-късно от края
на шест 24 часови периода от края на предишната седмична почивка, като това
изискване е нарушено с 6 часа и 21 минути, то налице е осъществяване от страна
на настоящият ответник на описаният в НП състав на адм. нарушение по чл.104,
ал.1 от ЗАвП във връзка с чл.10, §2, изр. 1, предложение 2 от Регламент ЕО
№561/2006 г.. Като е приел обратното и е отменил обжалваното НП на
несъществуващо правно основание , ВРС е
постановил решението си при неправилно приложение на материалния закон,
поради което същото следва да бъде отменено, включително и в частта
му за присъдените разноски.
След отмяната и при разглеждане на спора по
същество съгласно чл. 222, ал.1 от АПК,
касационният съд предвид гореизложените
съображения намира, че НП следва да бъде потвърдено като процесуално и
материално законосъобразно – деянието на ответника представлява нарушение на
чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП във вр. с чл.10, пар.2, изр.1, пр. 2 от Регламент ЕО
№561/2006 г., а имуществената санкция е правилно определена в съответствие с
нормата на чл. 104, ал.1 от ЗАвП.
При този изход на делото, и предвид обстоятелството,
че касационният жалбоподател е поискал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за водене на производството пред настоящата инстанция съдът
счете, че следва да бъде осъден ответника по касационната жалба да заплати
сумата от 80 лв., представляващи сума дължима за юрисконсултско възнаграждение
пред настоящата инстанция.
Предвид изложеното , съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение 889/16.11.2021
г. по НАХД №3221/2021 г. по описа на ВРС, с което е отменено НП № 23-0000312/12.05.2021 г. на
Директора на РД „АА“, с което на „Марто 2004“ ЕООД, ЕИК *** е било наложено
наказание имуществена санкция на основание чл.104, ал.1 от ЗАвП във връзка с чл.10,
§2, изр. 1, предложение 2 от Регламент ЕО №561/2006 г. и Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” е била
осъдена да заплати на „Марто 2004“ ЕООД разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, като вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0000312 /12.05.2021 г.
директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“- Варна, с което на
основание чл. 104, ал.1 от ЗАвП, във вр. с чл.10, пар.2, изр.1, пр. 2 от Регламент
ЕО №561/2006 г. е наложена на „Марто 2004“ ЕООД имуществена санкция в размер на
1000 лв.
ОСЪЖДА „Марто
2004“ ЕООД, ЕИК ***, гр. Варна да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 80
(осемдесет) лева, представляващи полагащите се в настоящото касационно
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.