Решение по дело №7/2024 на Административен съд - Пазарджик

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

2. Образувано е по жалба на „МП-АГРО 2012“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Марково, местност „Комсала“, общ. Родопи, обл. Пловдив, срещу Решение № 464 от 19.11.2023г., постановено по а.н. дело № 20235220200312 по описа на Районен съд Пазарджик за 2023г., с което е потвърдено Наказателно постановление № ТКО-5 от 04.05.2022 г. на Директора на Областно пътно управление, Пазарджик, с което на „МП- АГРО 2012“ООД, ЕИК: ********* за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. “б“ от Закона за пътищата, на основание чл. 54, ал. 1, пр. 2, във връзка с чл. 53, ал. 1, пр. 2 от ЗП, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

3. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, тоест касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Възразява се, че наказателното постановление е издадено извън сроковете посочени в ЗАНН, относими към съставянето на акт за установяване на административно нарушение и последващото издаване на наказателно постановление, като се сочи, че същото е издадено извън предвидения в закона шест месечен срок.

Твърди се, че Акт за установяване на административно нарушение № ТК094 от 23.11.2021г. не е връчен на дружеството.

Оспорва се констатацията, че дружеството е извършило процесното административно нарушение на правилото, установено в чл. 26, ал. 2, т. 2, б „б“ от ЗП.

Поддържа се, че сградата на агроаптеката е построена в съответствие с издадените за това строителни книжа.

Според касационния жалбоподател, търговския обект „агроаптека“ не попада сред изброените такива в чл. 8, ал. 1 от Наредбата за специално ползване на пътищата, като се счита, че процесната агроаптека е обект, попадащ в обхвата на § 1 т. 9 от ЗП, тъй като е място за продажба, по смисъла на въпросния текст от закона.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено, като съответно се отмени и процесното наказателно постановление, като в полза на дружеството се присъдят сторените разноски по производството..

4. Директора на Областно пътно управление, Пазарджик, чрез процесуалния представител юрк. Б., в представено по делото писмено становище счита касационната жалба за неоснователна. Поддържа се, че въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и с оглед констатациите в заключението по назначената съдебно – техническа експертиза, е несъмнено установено, че процесния обект е разположен извън урбанизираната територия на гр. Пазарджик, обозначена със знаци Д11 и Д 12, като в случая е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от Закона за пътищата.

Иска се първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение.

5. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

ІІ. За допустимостта :

6. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

7. Пазарджишки районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от търговското дружество срещу НП № ТКО-5 от 04.05.2022 г. на Директора на Областно пътно управление, Пазарджик, с което нему, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. “б“ от ЗП, на основание чл. 54, ал. 1, пр. 2, във връзка с чл. 53, ал. 1, пр. 2 от ЗП, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № ТКО-4 от 23.11.2021 г., съставен от инж. Д. С. М., на длъжност главен експерт в Отдел „Инвестиционно ремонтни дейности“ в същото управление.

Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена проверка на 25.10.2021 г. е констатирано, че „МП - АГРО 2012” ООД експлоатира търговски крайпътен обект - „Агроаптека” и пътна връзка към него, разположен в обхвата и обслужващата зона на републикански път ІІ-37 /Панагюрище - Пазарджик/ на км. 123+300 в ляво, без да притежава необходимото разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски обект от администрацията, управляваща пътя. Установено е също така, че в момента на проверката обектът функционира, извършвайки търговска дейност - продават се торове, семена и препарати за растителна защита. Посочено е, че за влизане в обекта се преминава през нерегламентирана пътна връзка, започваща от обхвата на пътя и преминаваща в обслужващата зона. В процеса на проверката е направено измерване, при което е констатирано, че търговския крайпътен обект се намира на 8,00 метра - измерено хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края /ръба/ на платното за движение, тоест асфалтовата настилка.

Деянието е квалифицирано, като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. “б“ от Закона за пътищата.

Акта е връчен на неговия адресат в условията на отказ да бъде подписан, който е удостоверен с подписа на свидетеля Г. Т..

Отказа да бъде получен екземпляр от Акта е съответно удостоверен с подписа на свидетелите Д. М. и Г. Т..

8. Описаните в АУАН факти и обстоятелствата при които те са проявени, са възприети изцяло и възпроизведени от административно наказващия орган в процесното наказателно постановление.

Възприета е и дадената от контролния орган правна квалификация на нарушението, като на основание чл. 54, ал. 1, пред. второ, във връзка с чл. 53, ал. 1, пред. второ от ЗП, на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00лв.

9. В хода на първоинстанционното производство са били представени и приобщени по делото :

- нот. акт № 50 от 25.08.2011 г. на Н. М., с рег. № 168, по силата на изповяданата с който покупко продажба, „МП Иванови“ ООД, ЕИК ********* е придобило собствеността върху поземлен имот с идентификатор 55155.11.58 по КККР на гр. Пазарджик, намиращ се в местност „Панагюрско шосе“, с площ от 3889,00м, с предназначение на територията : урбанизирана; начин на трайно ползване – за складова база, заедно с административно делова сграда с идентификатор 55155.11.58.1; сграда – складова база с идентификатор 55155.11.58.2; сграда – складова база с идентификатор 55155.11.58.3;

- скица № 4702 от 29.08.2011 г. на СГКК Пазарджик на прежде посочените имот и сгради;

- Констативен протокол от 25.10.2021 г., в който е констатирано, че към датата на проверката процесния обект функционира, без да е налице разрешение за специално ползване на пътя;

- Покана за съставяне на АУАТН;

- Заповед № РД-11-1284 от 10.11.2021 г. на и.д. Председател на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, с която на инж. Д. С. М., поименно са делегирани правомощия да съставя актове за нарушения по чл. 52 и чл. 53 от ЗП, както и Заповед № РД-11-151 от 18.02.2022 г. на П. на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, с която на инж. Шимбова, на длъжност директор на Областно пътно управление Пазарджик са делегирани правомощия да издава наказателни постановления по реда на ЗП;

- Констативен протокол от 15.07.2020 г., според който относно път ІІ-37 Панагюрище – Пазарджик – Пещера – Батак – Доспат, пътен знак Д11 „Начало на населено място“ е поставен на км. 123+520 ; 130+160, а пътен знак Д12 „Край на населено място“ е поставен на км. 123+520 ; 130+160

10. В съдебно заседание е бил разпитан служителят, съставил акта за установяване на административно нарушение, който в показанията си описва обстоятелствата при които е извършена проверката и фактите които са констатирани, като сочи, че процесния обект се намира след знака Д 12 „Край на населеното място“.

11. В хода на първоинстанционното производство е била назначена съдебно техническа експертиза, заключението по която е прието без заявени възражения от страните. Според вещото лице инж. Коцева имот с идентификатор 55155.11.58 и обект агроаптека са нанесени в кадастралната карта на гр. Пазарджик и попада в местността „Панагюрско шосе“, трайното предназначение на имота е – урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – за складова база. При направената от вещото лице справка по действащия регулационен план на гр. Пазарджик, поземлен имот с идентификатор 55155.11.58 се намира извън действащата регулация на гр. Пазарджик.

12. За да постанови обжалвания резултат, районния съд е приел, че както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от снабдените с правомощията за това органи. Прието е, че в случая не са допуснати нарушение на административно производствените правила, квалификацията на противоправното деяние е правилна и е приложена съответната административно наказателна норма.

За несъмнено установен и счетен факта, че деянието е извършено на републикански път ІІ-37 /Панагюрище-Пазарджик/, на км. 123+300 вляво, където, дружеството осъществява търговска дейност: продават се торове, семена и препарати за растителна защита. Прието е, че търговския обект е разположен на 8 метра, измерено хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края /ръба/ на платното за движение /асфалтовата настилка/.

При тези данни, решаващия съд е приел, че процесната агроаптека съставлява търговски крайпътен обект, по смисъла на чл.8 ал.1 от Наредбата за специално ползване на пътищата. Счетено е, че след като в обхвата на легалното определение за търговски крайпътен обект са включени магазини, то няма логическо изключение, което да налага неприемането на процесната агроаптека като място за продажба.

В контекста на легалното определение, възведено в § 1, т. 2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, както и въз основа на приетото по делото заключение по назначената съдебно техническа експертиза, съдът е приел, че процесният поземлен имот с идентификатор №55155.11.58 се намира извън действащата регулация на населеното място и съответно спрямо разположената в него агроаптека се прилагат правилата на чл. 26, ал. 2, т.2, б. “б“ от ЗП и Наредбата за специално ползване на пътищата.

Все в тази насока, първоинстанционния съд е пояснил, че в контекста на §1, т. 3 от ДР на ППЗП и приложения по делото Констативен протокол от 15.07.2020г. относно определяне местоположението на пътни знаци Д11 и Д12 на гр. Пазарджик, знак Д11 за начало на населеното място е поставен при км. 123+52, т.е. на 220 метра след имота, върху който е разположен търговския крайпътен обект агроаптека, по посока на нарастващия километър, а знак Д12 за край на населено място и селищно образувание е при км. 130+160.

Крайният формиран от съда извод е, че процесния търговски крайпътен обект агроаптека, разположен поземлен имот с идентификатор № 55155.11.58 е разположен извън урбанизираната територия на гр. Пазарджик, поради което в конкретния случай за извършваната от него търговска дейност е необходимо разрешение за специално ползване на пътя от администрацията, управляваща пътя.

ІV. За правото :

13. По отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които всъщност са и доводи на които се основава касационното обжалване, районният съд е изложил конкретни и точни мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота всички представените по делото писмени и гласни доказателства. Подробно е обсъдено приетото по делото експертно заключение

Въз основа на приетите за установени факти и обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Както фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

14. По отношение на поддържаните касационни доводи, трябва да се отбележи следното :

Според легалната дефиниция на § 1, т. 2 от ДР на Наредба №РЛ-0220-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, „Граница на урбанизирана територия“ е строителната граница на населеното място или селищно образувание, определена от действащите подробни устройствени планове, съответно подробни градоустройствени планове и техните изменения, или от одобрен околовръстен полигон.

В хода на първоинстанционното производство, еднозначно и несъмнено, включително посредством назначаване на съдебно техническа експертиза, е установено, че поземлен имот с идентификатор 55155.11.58 и намиращата се в него процесна агроаптека, се намира извън обхвата на действащия регулационен план на гр. Пазарджик.

15. Правилно в тази насока, районния съд се е позовал и на легалната дефиниция, установена в §1, т. 3 от ДР на Правилника за приложение на Закона за пътищата, според която „Участък от републикански пътища в границите на урбанизираните територии“ е участъкът от пътя, обозначен с пътни знаци с наименования Д11 „Начало на населено място“ и Д12 „Край на населеното място“.

Данните по делото са еднозначни и безпротиворечиви по отношение на факта, че поземлен имот с идентификатор 55155.11.58 и намиращата се в него агроаптека, са разположени на републикански път ІІ-37 /Панагюрище-Пазарджик/, на км. 123+300 вляво, като тази локация е извън участъка от пътя, обозначен с пътни знаци с наименования Д11 „Начало на населено място“ и Д12 „Край на населеното място“ относно гр. Пазарджик.

Очевидно е, че в процесната агроаптека, дружеството жалбоподател е осъществяло търговска дейност – извършвало е търговски сделки с торове, семена и препарати за растителна защита, в търговски крайпътен обект, който е разположен в обслужващата зона на републикански път извън границите на урбанизираните територии и селищни образувания, по смисъла на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗП.

16. Според чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от ЗП, за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват : в обхвата на пътя и обслужващите зони - експлоатацията на търговски крайпътни обекти, включително на площадки за оказване на пътна помощ и пътни връзки към тях.

Съобразно чл. 18, ал. 1 от ЗП, специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя.

Неспорно по делото е, че дружеството не разполага с разрешение за специално ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя по реда на чл. 26 от Закона за пътищата и Наредбата за специално ползване на пътищата.

Впрочем, в хода на първоинстанционното производство, дружеството жалбоподател не е посочило и не е представило, каквито и да е строителни документи от които да е видно какъв е бил реда и условията при които е била построена въпросната агроаптека(в тази насока например, според чл. 144, ал. 5 от ЗУТ, съгласуването на инвестиционните проекти, които засягат републиканските пътища, се извършва от администрацията, управляваща пътя, по реда на чл. 127, ал. 2 от закона). Доказателствената тежест в тази насока е изцяло за обжалвалия наказателното постановление правен субект. При липсата на каквито и да е заявени искания в тази насока, районния съд не е бил длъжен сам да събира писмени доказателства, от които да се установи начина и условията при които е осъществен строежа на аптеката.

17. На следващо място, несъстоятелно е възражението на касационния жалбоподател, че въпросната агроаптека, не представлява крайпътен търговски обект, по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Наредбата за специално ползване на пътищата. Според легално определение, възведено в казания нормативен текст, търговски крайпътни обекти са всички сгради и съоръжения за обслужване на пътуващите и на пътните превозни средства заедно с прилежащия им терен, като: къмпинги, мотели, бензиностанции, газостанции, заведения за хранене, магазини, гаражи и паркинги, пунктове за техническо обслужване на автомобили и пунктове за ремонт на аварирали по пътя автомобили и др., в които се осъществява търговска дейност по смисъла на Търговския закон.

Данните по делото в случая са безпротиворечиви по отношение на това, че в деня на извършената от контролните органи проверка, в агроаптеката, дружеството жалбоподател е осъществявало не нещо друго, а именно търговска дейност по смисъла на Търговския закон, като е извършвало търговски сделки, съобразно качеството си на търговец, регистриран по реда на ТЗ.

По отношение на останалите касационни възражения, и двете първоинстанционни инстанции са се произнасяли нееднократно, поради което е излишно отново да бъдат преповтаряни едни и същи съображения.

V. За разноските :

18. С оглед констатираната неоснователност на жалбата, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, на администрацията следва да се присъди възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита в размер на 100 лева, определен от съда съобразно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 464 от 19.11.2023г., постановено по а.н. дело № 20235220200312 по описа на Районен съд Пазарджик за 2023г.

ОСЪЖДА „МП-АГРО 2012“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Марково, местност „Комсала“, общ. Родопи, обл. Пловдив, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, бул. „Македония“ № 3, сумата от 100,00лв.(сто лева), представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.