Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,15.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО,
9-ти състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 10708 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищцата твърди в ИМ, че е пострадала,
поради настъпило ПТП на 27.12.2016 г. по причина на противоправното
поведение на водача на л. а. “Фолксваген поло“ с рег.
№ ******- Д.М.Р., който загубвайки контрол над автомобила, навлязъл в лентата
за насрещно движение и се блъснал в движещия се в тази лента л.а. „Сеат”, модел „Алхамбра” с рег. № ******.
Сочи в ДИМ, че е пътувала в л.а. Фолксваген, на задната седалка зад шофьора, при
инцидента загубила съзнание и в резултат на ПТП-то са ѝ били причинени тежки
увреждания разкъсване на далака, хеморагичен
перитонит, излив на кръв в перитонеалната
кухина.Наложило се е оперативно лечение с отстраняване на далака,довели до
болки и страдания. ПТП-то е настъпило по вина на лице, застраховано по договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, страна
по който е ответникът. На 07.03.2018 г. е предявила претенцията си пред
застрахователя, който въпреки допълнително поисканите и представени от нея документи, не ѝ е платил обезщетение. Претендира
обезщетение в размер на исковата сума, заедно с лихва за забава, считано от 07.03.2018
г. до окончателното плащане. Претендира и разноските.
Ответникът оспорва изцяло предявения иск. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение с водача на л.а. Фолксваген. Оспорва твърдения
механизъм на ПТП, което смята, че е настъпило не по вина на застрахования при
него водач. Твърди, че поведението на ищцата, изразяващо се в пътуване без
поставен обезопасителен колан е в причинна връзка с настъпването
на произшествието. Счита,че размера на исканото обезщетение е завишен, като сумата 50 000 лв. в
достатъчна степен би обезщетила причинените й болки и страдания. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно, че ответникът е
застраховател по задължителната застраховка „ГО“ на водача, сочен за виновен за
процесното ПТП, видно и от справката от ГФ, от която
за автомобила е сключена застраховка ГО с крайна дата на покритието 12.05.2017
г.
От приложените писмени
доказателства: Констативен протокол, Оглед на местопроизшествието и ДП № 884/2016 г. по описа на РПУ Дупница се
установява следния механизъм на ПТП: На 27.12.2016 г. около 18 ч. по
първокласен път I-Е-79, в посока от гр. Дупница към
гр. София се движел л.а. “Фолксваген Поло” с рег. № ******със скорост около 64
км/ч. По същото време и в срещуположна посока на пътя с около 54 км/ч. се
движел л.а. Сеат Алхамбра с
рег. № ******. В района на км. 322+070 пътят образувал завой, който за л.а. Фолксваген
бил ляв, а за л.а. Сеат – десен. Настилката в
участъка била суха, асфалтова, времето - тъмно. Пътната маркировка в участъка
от пътя била „непрекъсната линия”. Липсват данни за вертикална сигнализация в
района на произшествието. Водачът на л.а. Фолксваген в насрещната лента за
движение, реализирал удар с насрещно движещия се л.а. Сеат.
Съгласно КСМАТЕ произшествието е
настъпило в резултат пресичането на
коридорите на двата автомобила. Водачът на Фолксвагена, поради отклоняване
вниманието, навлиза внезапно в насрещната лента на движение и удря с предна
странична лява част, страничната лява част на Сеата.
Под действието на ударния комплекс между автомобилите, тялото на ищцата,вътре в
купето е извършило траслационно-ротационно преместванев посока наляво към задна лява врата. Според
в.л. П. и д-р Й. ищцата се е возила по средата на задната
седалка, по близо до лявата част в купето и при самия удар инерционното
движение е било напред и наляво, като
според в.л. П. тялото й е имало контакти
и с други части от вътрешния интериор на купето. В.л. д-р Й. установява,
че в резултат на удара ищцата е получила
разкъсване на слезката (далака) с излив на 2 000 мл.кръв в коремната кухина, наложило
спешна оперативна интервенция с отстраняването на органа и обилна промивка на
коремната кухина, медикаментозно лечение с вливания на солеви
и глюкозни разтвори, антибиотици, бронхолитици,
обезболяващи, преливане на кръв и плазма. Слезката е
орган, без който човек може да живее, като функциите му в организма са
съществени по отношение на имунитета и липсата ѝ води до податливост на
инфекции. Наред с това увреждане е получила и контузия на главата в областта на лицето в ляво с рана в
областта на долната челюст.В.л. д-р Й. сочи за възможността от отстраняването на слезката
да е довело до честите инфекции установени по делото с оглед и приложените болнични
листове от 2018 и 2019 г. Според същия експерт направил преглед на ищцата след
КСМАТЕ не може да се отдаде категорична причинно следствена връзка между тези
оплаквания и ПТП, но намаления имунитет може да улесни възникването на подобни
възпалителни заболявания.
При личния преглед вещото лице е
установило,че след оперативната намеса на ищцата е останал белег около 19
см.който е надигнат над околната кожа и разтеглен по ширина.Той представлява
козметичен дефект,който ще остане такъв. Според медицинските документи на 06.01.2017
г. ищцата е била изписана от болницата, след което е била в отпуск поради
нетрудоспособност до 17.07.2017 г. През първите 3 месеца е търпяла болки и
страдания, които са били с най интензивен характер през първия месец.
От показанията на свидетелката Н.,
видяла ищцата в болницата след инцидента лицето й било подуто,с лепенка и
превръзка отляво оплаквала се от силни болки в корема и лявата ключица.След
изписването й от болницата, лечението й продължило в къщи още близо 6 месеца
когато имала нужда от грижи лично за себе си и за двете й деца.Според
свидетелката ищцата изпаднала в депресия,
променила се, смущавала се от белега, определен от свидетелката като
„грозен“.
От показанията на свидетеля Р.–водача
на Фолксвагена по време на управлението до него на предната седалка стояла
приятелката му, която пушила цигара и
тръскала пепелта в салфетка,която в един момент се запалила и тя я хвърлила
срещу него.Той се навел надолу да я загаси и неразбрал какво се случило.След
удара на автомобилите приятелката му хукнала да бяга и той тръгнал да я гони. Сочи че пред органите на
полицията не е споменал за горящата салфетка, но фаса бил намерен в колата.
Според показанията на свидетелката С.,
автомобила самокатастрофирал, изведнъж чула силен звук,
и не е разбрала какво се случило дали спукали гума или се ударили в мантинела, отрича да е пушила цигара в автомобила.
По отношение на механизма на
настъпване на ПТП-то, съдът не кредитира показанията на свид.
С.за самокатастрофиране на Фолксвагена, поради същественото
им разминаване с останалите доказателства по делото, които не предполагат
механична причина за настъпването на ПТП и категорично установяват реализиран удар между
предните леви части и на двете превозни средства.
По предявената претенция за заплащане пред
застрахователя на 07.03. 2018 г. и представени допълнително поискани документи на
21.03.2018 г и след като няма данни по делото за извършено плащане, съдът
приема че такова не е направено от ответника на ищцата.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
По иска по чл.432, ал.1 КЗ :
Законът е дал възможност на увреденото
лице да предяви иск пряко срещу
застрахователя.За да бъде уважен прекия иск срещу застрахователя следва да се установят
две групи факти. От една
страна наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството му на застраховател
и прекия причинител на вредата в качеството
на застрахован. От друга страна следва да се
установи наличието кумулативно на всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане съгласно чл. 45, ал.1 ЗЗД- виновно
извършено от деликвента противоправно деяние, от което
да са настъпили
в причинно следствена връзка вреди за
пострадалия.
Съгласно нормата на чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане на
застрахователно обезщетение
пред съда, само ако застрахователят
не е платил в срока по чл.
496, откаже да плати обезщетение или, ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение.
В чл. 498, ал.1 КЗ е въведено
задължението на увреденото лице да отпрати до
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на
чл.380 КЗ.
Не е спорно, че ответникът е застраховател
по задължителната застраховка „ГО“ на водача, сочен за виновен за процесното ПТП, и че до него е отправено искане, по което е образувана щета, като практически с неопределяне
на сума и неплащането й е отказано такова.
Спорното по делото е дали произшествието е настъпило в резултат на
виновното и противоправно поведение на това лице. Въз
основа на доказателствата, съдът намира, че процесното
ПТП е настъпило като резултат от
поведението на водача на л.а. “Фолксваген Поло“, който е изгубил контрол над
управляваното от него МПС и навлязъл в насрещната лента на движение при
наличието на непрекъсната разделителна линия. С тези си действия водачът е
нарушил правилото чл. 20, ал.1 ЗДвП задължаващо го непрекъснато да контролира управляваното
от него МПС и да не навлиза и се движи в
лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне (чл. 16 ЗдвП). От приетата КСМАТЕ безспорно се установи,че ударът е
настъпил в лентата за движение на л.а.“Сеат Алхамбра“ по изцяло субективни, а не технически причини.
Съдът не възприема
показанията на свид.Р.за запалената салфетка, което
обстоятелство се твърди единствено от него и близо 4 години след ПТП-то, вкл. и
от материалите по ДП, които съда цени като източник на проверка истинността на заявеното
пред него от свидетеля.
Но дори да се приеме за достоверно изложеното от свид.
Р., това не оправдава поведението му и настъпилия
вредоносен резултат. Това е така, защото по силата на чл. 20,ал.1 ЗДвП водачите
са длъжни да контролират непрекъснато
автомобилите които управляват.Разпоредбата на закона изисква от водача да е в
състояние във всеки един момент да даде желаното от него направление на
автомобила и да контролира посоката му
на движение. Противоправно съгласно тази норма е
поведение, при което водачът се е разсеял, заспал е или е отклонил вниманието
си. Винаги обаче причината за загубата на контрол върху превозното средство е
поведение на самия водач, което се явява противоправно.
В настоящият случай от установения механизъм
на ПТП категорично може да се извлече виновното и противоправно
поведение на водача на л.а. Фолксваген. Той действително е отклонил вниманието
си от пътя и поради това е навлязъл в лентата за насрещно движение и е
реализирал удар с движещото се в тази лента МПС. Ето защо искът е доказан по
основание и съда следва да се произнесе по неговия размер.
Относно размера на обезщетението за
неимуществените вреди съдът съобрази с указанията в ППВС № 4/68 г. и ППВС №
17/63 г. и отчете вида и характера на уврежданията:разкъсване на слезката с излив на кръв в
коремната кухина,наложило животоспасяваща операция за отстраняването й и
контузията на главата; силата,продължителността и интензивността на болките и
страданията(около 3 месеца с интензивен характер най вече през първия);
тежестта на проведеното лечение в т.ч. и оперативно; продължителността на лечебния
и възстановителния период около 6 месеци; възрастта на ищцата- 28 г. временната
нетрудоспособност – 7 месеци. При определяне на обезщетението съдът отчете и
останалия оперативен траен белег с дължина 19 см. и определен от КСМАТЕ като
козметичен дефект,който загрозява ищцата,причинявайки й смущения и притеснения,
значението му за възрастта и пола на ищцата -млада жена на 28 години,това че
цял живот ще трябва да живее с този проблем. Съдът съобрази и отражението на
уврежданията върху психиката й, вкл.невъзможността
за самообслужване след инцидента и нуждата от помощ, не само за нея, но и за
малолетните й деца. Съдът взе предвид, че ищцата вече с отстранена слезка (далак) при сегашната пандемия от коронаирусно заболяване. Отстранения орган независимо, че
не е жизненоважен е най големия лимфоиден орган,който
произвежда лимфоциди, играе важна роля в изграждането
на имунитета. Намаления имунитет на ищцата и податливостта й към инфекции вече
за в бъдеще,ще налага спазване на определени мерки и ограничения с оглед
компрометираната й имунна система с цел опазването й от вирусни заболявания в т.ч.масово разпространяващия в
цял свят коронавирус.
Поради изложеното съдът намира,че
следва да се уважи исковата претенция за неимуществените вреди за сумата 90 000 лева, а в разликата над
90 000 до 100 000 лв. отхвърля като неоснователен.
По възражението за съпричиняване:
От ответника е направено възражение
за съпричиняване от ищцата поради това че е пътувала
без поставен предпазен колан. На мястото на което е пътувала, задната седалка в
средната част, автомобилът е снабден с триточкови предпазни колани. При положение
че тялото ѝ е извършило
транслационно-ротационно преместване в посока наляво към задна лява врата и при
контакта с тази врата е настъпила травмата в абдоминалната
област, тялото й е било свободно за да извърши и движение напред
предизвикало разкъсване на слезката, в резултат на контакт с други части на автомобила
съдът приема, че тя не е била с поставен
предпазен колан. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свид. С.. Но дори и с правилно поставен предпазен колан,
предвид механизма на удара (страничен със завъртане на автомобила), скоростта
на превозните средства (т.17 КСМАТЕ) уврежданията според в.л. биха били сходни
на получените.Ето защо възражението за съпричиняване
от страна на ответника съдът приема за
неоснователно.
По
претенцията за лихвата
Съгласно чл. 497, ал.1 КЗ
застрахователят дължи законна лихва за забава, върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го
определил или изплатил в срок считано от по ранната от двете дати:1/
изтичане на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по
чл.106, ал.3 КЗ; 2/ изтичането на срока по чл. 496,ал.1 КЗ освен в
случаите,когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106,ал.3 КЗ.
На 07.03.2018 г. ищцата е предявила искането си за
заплащане пред застрахователя. На 21.03.2018 г.ответникът е поискал допълнителни документи част от които
са му били предоставени видно от приложеното писмо.С други писмени
доказателства от значение на определяне на обезщетението ищцата не е
разполагала и следователно
застрахователят е дължал произнасяне.
След като са били представени всички
доказателства по чл. 106 КЗ с придружителното писмо
от 22.03.2018 г. на 17.04.2018 г. е изтекъл срокът от 15 работни дни за произнасяне,затова лихвата
следва да се присъди считано от 18.04.2018
г.
По разноските:
При този
изход от спора право на разноски имат и двете страни.
Ищцата е
била освободена от внасяне ДТ и разноски и такива не й се дължат.
Адв. Р.М. има право на адв.възнаграждение
в размер на 3 530 лв. с оглед
цената на заведения иск и осъщественото
безплатно процесуално представителство. Съгласно уважената част от иска на осн. чл. 38,ал.2
ЗА следва да й се присъди сумата 3 177
лева( 90 000/100 000 х 3 530)
Съгласно
списъка ответника е направил разноски 4 300 лв (
4 000 за адвокат и 300 за в.л.Съдът счита възражението за прекомерност на заплатеното адв.възнаграждение
за основателно, с оглед изхода от спора му се дължи 353 лв. (10 000/100
000 х 3 530) адв.възнаграждение и 30 лв.(10 000/100
000 х 300) за в.л. с оглед отхвърлената част от иска. На основание чл. 78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника общо сумата -383 лева.
Ответникът следва да заплати по сметка СГС на основание чл. 78,ал.6 ГПК
сумата 3 900 лева(3 600
лв.ДТ и 300 лв. за в.л.)
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** Д да заплати на Л.Ц.Ц.-М. ЕГН **********,*** чрез адв. Р.М. – съд.адрес
*** на основание чл.432
ал.1 КЗ сумата 90 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, реализирано на 27.12.2016 г.,ведно със законната
лихва върху сумата, считано
от 18.04.2018 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над сумата 90 000 лева до 100 000 лева
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД ЕИК *****, да заплати на адв.Р.М. *** на осн. чл.38 ал.2 ЗАдв. сумата от 3 177 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Л.Ц.Ц.-М. ЕГН **********,***,
чрез адв. Р.М. - съд. адрес *** да заплати на ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК ***** сумата от 383 лева, на осн. чл. 78 ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД ЕИК
***** да заплати по сметка СГС на
осн. чл. 78, ал.6 ГПК - ДТ
и разноски общо в размер на 3 900 лева
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: