МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА  № 260013/ 29.03.2021 г.                                    

       по НОХД № 99/2021 г. по описа на СТАРОЗАГОРСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

            Производството е на основание чл.304а, във връзка с чл.304, ал.1 от НК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК.

         На 05.03.2021г. е внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура- Стара Загора против подсъдимия А.О.А., с ЕГН **********, затова че на 21.12.2020 година в гр. Стара Загора, в *****, е дал подкуп – парична сума- една банкнота с номинал от 50.00/петдесет/ лева  със сериен № БЛ7068773, на ***** И.А.И. ****, и на **** Т.И.Х.-****, за да не извършат действие по служба, а именно- да не изпълнят задълженията си, произтичащи от закона за българските документи за самоличност, като поискал да скъсат съставения по отношение на него АУАН серия АА бл.№***** год., както и да не уведомят дежурните компетентни служители от 02 РУ-Ст.Загора с оглед съставяне по отношение на С.О.Д., като водач на л.а.“Фолксваген голф“ с рег.№ЕН4265КС на АУАН по Кодекса за застраховането за управление на моторно превозно средство без сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“- престъпление по чл. 304а, във връзка с чл.304 ал.І  от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа изцяло така предявеното обвинение и с оглед начина на протичане на съдебното следствие като съкратено такова – по реда на Глава ХХVІІ, чл. 371, т. 2 от НПК, и направените от подсъдимия пълни самопризнания по фактите и обстоятелствата в обвинителния акт, като счита същото за изцяло обосновано и доказано, поради което предлага на съда подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.304а, във връзка с чл. 304, ал.1 от НК. Предлага с оглед предвиденото от закона наказание да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в минимален размер, което да бъде редуцирано при условията на чл. 58а, ал.1 от НК/, с оглед критичното отношение към извършеното деяние, направените самопризнания които кореспондират с останалите доказателства по делото, и липсата на отегчаващи вината обстоятелства. По отношение на предвиденото в закона кумулативно наказание „Глоба”, намира, че същата следва да бъде определена също в минимален размер, а предмета на подкупа- паричната сума от 50.00 лв. да бъде отнета в полза на държавата.

Защитникът на подсъдимия – адв.Р.К., счита че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства с оглед на изразеното критично отношение от подзащитния му и изключителното съдействие, което е оказал при установяване на фактите и обстоятелствата по делото; обстоятелствата, които са го принудили да постъпи по този начин, чувствайки вина заради това, че поради неговото желание на приятеля му е съставен акт заради управление на автомобил без сключена застраховка „Гражданска отговорност“. И не на последно място счита, че мярката за неотклонение, която е „Домашен арест“ и е ограничила възможността му за придвижване още от преди Коледа, тоест повече от четири месеца, и която е спазвана добросъвестно от него, е предпоставката, с оглед на която съдът следва да приеме, че вече превенцията спрямо него е постигната. Предвид което счита, че за постигане на специалната и генерална превенция е възможно приложението на чл.55 от НК, а поради това, че деянието, за което е предаден на съд, няма отразен минимум, да бъде наложено наказание “Пробация”.

           Подсъдимият А.О.А. заявява, че е съгласен с казаното от адвоката си. Признава всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, заявява, че съжалява много за извършеното и осъзнава вината си, както и че не искал да съставят акт на приятеля му затова, че няма застраховка, която той не е платил. В последната си дума към съда моли за наказание “Пробация”. 

 

             ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА ОБСТАНОВКА:

                

            Подсъдимият А.О.А., е роден *** ***,  български гражданин, от ****, с основно образование, женен, безработен, осъждан, с постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН **********.

Същият е осъждан по НОХД№88/2020 год. по описа на РС-Казанлък при условията на чл. 66, ал.1 от НК на „Лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, изпълнението на което е било отложено за изпитателен срок от 3 години. Настоящото деяние на подсъдимия е извършено в рамките на този 3-годишен изпитателен срок на наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца.

         На инкриминираната дата- 21.12.2020 г. около 13.40 ч. дежурният полицейски автопатрул  от 02 РУ-Стара Загора в състав: *** И.А.И. *****, и св.Т. И. Х.- ****, е бил дислоциран  на *****. Полицейските служители са действали като наряд, изпълняващ ППД /патрулно постова дейност/ и са ползвали служебен патрулен автомобил марка ”Шкода”,модел”Рапид” с рег.№ СВ3087НР, съгласно разпореждане на **** за времето от 08,15- 20,15ч. на 21.12.2020 год., което е видно от ежедневната ведомост на личния състав на  ****.

        В същия час полицейския автопатрул  е спрял за проверка МПС- лек автомобил “Фолксваген Голф“ с рег. № ЕН4265КС, в което пътували водачът на автомобила св.Смаил О. Даулджиев и подсъдимият А.О.А..

          При направената проверка, полицейските служители установили, че подсъдимият.А.А. е с повредена/счупена/ лична карта, а автомобила управляван от св.С.Д., няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Поради това на подс.А. бил съставен по надлежния ред АУАН  / акт  за  установяване на  административно  нарушение / по ЗБЛД/ от св.Т.И.Х.. Същевременно на св.Д. било обяснено, че за констатираното нарушение ще му бъде съставен по надлежния ред АУАН  / акт  за  установяване на  административно  нарушение / по КЗ, като за целта ще уведомят ОДЧ при 02 РУ-Ст.Загора за изпращане на  упълномощен за това служител от 02 РУ-Стара Загора. С оглед констатираното нарушение по КЗ, св.И.А. И. се обадил на Г.В.Г.-****, който имал правомощията да осъществява контрол на пътното движение и съставянето на АУАН по ЗДвП и КЗ и заедно със св.Т.И.Х. застанали до патрулния автомобил да изчакат идването на Г.Г. за съставяне на акта.

          В този момент към тях се приближил подсъдимия А. и заявил на св.И. И., че иска да скъсат съставения му акт и да ги пуснат да си ходят, защото бързали, а той щял да почерпи. След като заявил това,подс.А. извадил от портфейла си една банкнота от 50 лева и я пуснал през  отворения прозорец на предната дясна врата на патрулния автомобил, като същата паднала на седалката. След тези действия полицейските служители веднага разпоредили на подс.А.А. да  остане на място и му разяснили, че с това си действие той извършва престъпление, като дава подкуп на полицейски орган, за което  незабавно докладвали на ОДЧ при 02 РУ-Стара Загора и изчакали идването на дежурната група.

          Първи на място пристигнал св. Г.В.Г.- **** и съставил на св. С.Д. в качеството му на водач на МПС, АУАН с №20-4174 от 21.02.2019 год. за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

          След него пристигнала и дежурната оперативна група при 02 РУ-Ст.Загора, която  извършила оглед на местопризшествието и с протокол за оглед била иззета  банкнотата от 50 лева със сериен номер  №-БЛ-7068773. / видно от приложения към ДП „Приемо–предавателен протокол“  от 23.02.2021 г./.

Гореизложената  фактическа обстановка се доказва от събраните по Бързо производство № 8245 зм-917//2020г. по описа на Второ РУ – гр. Стара Загора протоколи и писмени документи, съдържащи факти, имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото, както следва: протокол за оглед на местопрестъпление от 21.12.2020г. /л.3-4 от ДП/; месечен график за определяне на полицейските органи, деня и времето на непосредственото изпълнение на ППД от гр. ООР на с-р ОП за времето от 01.12.2020 г.- 31.12.2020 г..; заповед за задържане на лице от 21.12 . 2020 г. ; протокол за разпит на свидетел С.О.Д. от 21.12.2020г. /л.11 от ДП/; протокол за разпит на свидетел И.А.И. от 21.12.2020г. /л.12 от ДП/; протокол за разпит на свидетел Т.И.Х. от 21.12.2020г. /л.13 от ДП/; пълномощно от А.О.А. за адв. Р.К. от АК – Хасково /л.14 от ДП/; справка за съдимост на А.О.А. с рег. № 5752 от 22.12.2020г., издадена от „Бюро за съдимост“ при РС – Стара Загора /л.16 от ДП/; постановление за привличане на обвиняем от 22.12.2020г. /л.17-18 от ДП/; постановление за задържане на обвиняемия А.О.А. за срок от 72 часа; протокол за разпит на обвиняем А.О.А. от 22.12.2020г. /л.20-21 от ДП/; заверени официално копия от заповеди за преназначаване и актове за встъпване в длъжност, длъжностна характеристика; декларация за СМПИС от А.О.А. /л.22 от ДП/; фотоалбум за посетено местопроизшествие „Подхвърлен подкуп от 50 лв. в кола на МВР“ от 25.12.2020г. /л.36-40 от ДП/; препис на протокол № 260236 от 23.12.20202г. по ЧНД № 2390/2020г. по описа на ОС – Стара Загора /л.42-45 от ДП/; ксерокопие на удостоверение за сключен граждански брак от 21.10.2019г. на Община Стара Загора /л.51 от ДП/; протокол за разпит на свидетел С.О.Д. пред съдия от 11.01.2021г. /л.55-56 от ДП/; заверено ксерокопие на Акт № ****г. за установяване на административно нарушение /л.59 от ДП/; заверено ксерокопие на Акт № *****г. за установяване на административно нарушение /л.62 от ДП/; протокол за разпит на свидетел Г.В.Г. от 08.02.2021г. /л.64 от ДП/; постановление за привличане на обвиняем от 18.02.2021г. /л.70-71 от ДП/; протокол за разпит на обвиняем А.О.А. от 18.02.2021г. /л.72-73 от ДП/; протокол за предявяване на разследване от 18.02.2021г. /л.74 от ДП/; заключително мнение за предаване на съд от 18.02.2021г. /л.75 от ДП/, както и от ВД по делото, предявено на основание чл. 284 на подсъдимия, а именно:  1 брой банкнота с номинал 50.00 /петдесет/ лева със сериен № БЛ7068773, а също така и от изисканите служебно и приети като доказателства по делото- актуална справка за съдимост на подсъдимия А.О.А.  с Рег. № 1217 от 16.03.2021г., издадена от „Бюро за съдимост“ при Районен съд – Стара Загора, ведно с 2 бр. бюлетини за съдимост, както и справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България към дата 03.03.2021 г., относно водените до момента наказателни производства срещу А.О.А..

 

Действайки по описания начин подс. А.О.А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.304а, вр. с чл.304, ал.1 от НК. В случая изпълнителното деяние е довършено с осъществяване  действието - поставянето от подсъдимия на банкнотата от 50 лева върху седалката през отворената врата на полицейския автомобил, който ползвали  двамата  свидетели,  предоставяйки я по този начин на разположение на полицаите.

Още в разпита си по ДП подсъдимият А.О.А. се признава за виновен и изразява съжаление за извършеното от него. Предвид обстоятелството, че деянието е било извършено в изпитателния срок на друго предходно осъждане, е било издадено постановление за 72 часово задържане и същият е бил задържан. Впоследствие с определение на ОС-Стара Загора по ЧНД № 2390/ 2020 г. спрямо него е била взета МН „Домашен арест“, с която е и до момента.

По това обвинение подсъдимият А. се признава за виновен, съжалява за извършеното като още на ДП е дал подробни обяснения за извършеното и за обстоятелствата, при които е действал. Потвърдил е обстоятелството, че  с дадените  от него пари  е искал да склони полицаите към бездействие. По време на съдебното следствие прави пълни самопризнания по фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. То включва признаването на обстоятелството, че на инкриминираната дата- 21.12.2020 г., е извършил горните нарушения на ЗБЛД и на КЗ, както и че му е  било обяснена от проверяващия екип възможността да му бъде съставен АУАН/затова, че е с повредена/счупена/ лична карта, както и АУАН на приятеля му, св.С.Д., за това, че автомобила, който е управлявал, няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Признава и обстоятелството, че след съставянето на неговия АУАН за липса на валидна лична карта е поискал от свидетелите да скъсат този акт, и да не предприемат действия по съставянето на св. Д.- такъв по КЗ за липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” като не уведомяват ОДЧ при 02 РУ-Ст.Загора за изпращане на  упълномощен за това служител от 02 РУ-Стара Загора. И именно във връзка с това сам е дал подкуп като е подхвърлил в служебния автомобил на свидетелите И.А.И. и Т.И.Х., съзнавайки длъжностното им качество, парична сума- банкнотата от 50.00 лева със сериен номер БЛ7068773, с думите: „за да се почерпят“ и „защото бързали“.

Действията на подсъдимия са предприети по отношение на свидетелите- **** И.А. И. *****, и Т.И.Х.- *****, които са **** и са оторизирани да извършват проверки във връзка с осъществяване на тази  дейност, която спада в кръга на техните задължения. С оглед на което същите са длъжностни лица по смисъла на чл.93, т.1, буква „а” от НК. Предвид което подкупът им е даден по време и във връзка с изпълнение на служебните им задължения. Облагата/подхвърлената банкнота от 50.00 лева/ не им се следва и е им е дадена от подсъдимия А., за да не извършат действия по служба с цел осигуряване на обществения ред и предотвратяване извършването на административни нарушения на обслужваната от тях и колегите им  територия, като не съставят АУАН за констатирани от тях административни нарушения (основни задължения визирани в типовата им длъжностна характеристика), а именно-  да не извършат действие по служба, а именно- да не изпълнят задълженията си, произтичащи от закона за българските документи за самоличност, като поискал да скъсат съставения по отношение на него АУАН серия АА бл.№544480/21.12.2020 год., както и да не уведомят дежурните компетентни служители от 02 РУ-Ст.Загора с оглед съставяне по отношение на С.О. Д., като водач на л.а.“Фолксваген голф“ с рег.№ЕН4265КС на АУАН по Кодекса за застраховането за управление на моторно превозно средство без сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Предвид гореизложеното съдът прие, че действайки по горепосочения начин подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 304а, във вр. с чл. 304 ал.1 от НК,  като е дал облага – паричната сума в размер на 50.00 лева на ***** – свидетелите **** И.А.И. ****, и Т.И.Х.- *****, при и по повод изпълнение на служебните им задължения.  С оглед представените по ДП заверени копия от типова длъжностна характеристика на основните длъжностни права и задължения на длъжността „полицай-старши  полицай” и че в кръга на задълженията на лицата, назначени на тази длъжност, са да: „ Работи по осигуряването на обществения ред, предотвратява и оказва съдействие  при разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната територия.  Взаимодейства със съседните наряди, други служби и ведомства“. Поради което с оглед на приложената по ДП типова длъжностна характеристика, месечния график за определяне на полицейските органи, деня и времето на непосредственото изпълнение на ППД от гр. ООР на с-р ОП за времето от 01.12.2020 г.- 31.12.2020 г.. и ежедневната ведомост, съдът прие, че двамата служители са действали като наряд, изпълняващ ППД/патрулно постова дейност/, съгласно разпореждане  от 21. 02. 2020 г., на Началник на 02 РУ-Стара Загора. Двамата служители са действали като наряд, изпълняващ ППД/патрулно постова дейност/ в посочения времеви интервал/ видно от приложеното по делото заверено копие от ежедневна ведомост  от ІІ РУ ”П”- Стара Загора.

Поради което съдът прие, че в случая подкупът действително е даден по време и във връзка с изпълнение на служебните им задължения. Облагата не им се полага, тъй като тя е дадена от подсъдимия А., за да не извършат действие по служба с цел предотвратяване на извършването на административни нарушения на обслужваната от тях територия, като скъсат съставения АУАН  по ЗБЛД и не уведомят ОДЧ при 02 РУ-Ст.Загора за изпращане на  упълномощен за това служител от 02 РУ-Стара Загора“Пътен контрол” при ОД на МВР- Ст.Загора, за съставяне на другия АУАН за нарушението по КЗ, за констатирани от тях административни нарушения /основни задължения визирани в типова длъжностна им характеристика/. Дадените от подсъдимия обяснения напълно кореспондират с останалите доказателства по делото, чиято основна същност бе изложена по- горе във връзка с фактическата обстановка по делото.

Подсъдимият А.О.А. е осъждан и е с недобри характеристични данни, тъй като е безработен, преди последното му осъждане за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК / в изпитателния срок на което е извършено настоящото деяние/, е осъждан за друго такова престъпление, за което е реабилитиран/видно от справката му за съдимост/. Поради което е с лоши характеристични данни по отношение и на престъпленията по транспорта. Последното се явява отегчаващо вината обстоятелство в случая.

При разглеждането на делото пред съда в условията на съкратено съдебно следствие подсъдимия А. е направил пълни самопризнания по фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, във връзка с което е допуснато предварително изслушване по реда на чл.370, ал.1 от НПК. След разясняване на правата на подсъдимия по чл.371 от НПК и след предварителна преценка и извършена служебна проверка на доказателствата, събрани по ДП, че същите подкрепят направеното самопризнание, съдът е дал ход на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК– съкратено съдебно следствие, на основание чл.371 т.2 от НПК. Съдът с определение на основание чл.372  ал.4, във вр. с чл.371 т.2 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание от подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

         Предвид гореизложеното както и във връзка с направеното от подсъдимия А. пълно самопризнание на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт и с оглед предварително извършената служебна проверка на събраните по ДП доказателства съдът счете, че по безспорен начин е установена гореописаната фактическа обстановка.

          Поради което съдът прие, че с деянието си подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на  престъплението по чл.304а,  във вр. с чл.304 ал.І от  НК, и същото е безспорно доказано. От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, тъй като подсъдимия А. при извършването му е съзнавал обществено-опасния му характер, предвиждал е обществено-опасните му последици и е искал тяхното настъпване.

            Предвид което с оглед на всички събрани по делото доказателства съдът намира, че по безспорен начин е установено, че инкриминираното деяние е осъществено от подсъдимия А..     

 

Касае се до престъпление по чл.304а от НК, представляващ по-тежко наказуемият състав на престъплението по чл.304, ал.1 от НК /основен състав/, деяние с висока степен на обществена опасност, спадащо към така наречените корупционни престъпления, особено разпространени в национален мащаб. Подкупът по смисъла на чл.304, ал.1 от НК е едно от най-тежките престъпления против дейността на държавните органи и обществените организации. В случая поради това, че се касае до даване на подкуп е налице хипотезата на т. нар.  “активен” подкуп, регламентиран в чл.304, ал.1 от НК. Субект на този вид подкуп може да бъде само длъжностно лице. А поради специалното качество на адресата на подкупа в случая- полицейски орган, се касае до по-тежко квалифицирания състав на чл.304а от НК /ред. Д.в..бр. 26/ 2010 г./.

В случая подкупът е даден на свидетелите св. **** И.А.И. ****, и на св.Т. И.Х.- ***** , за да не извършат действие по служба, а именно – да не изпълнят задълженията си, произтичащи от закона за българските документи за самоличност, като скъсат съставения по отношение на него АУАН серия АА бл.№544480/21.12.2020 год., както и да не уведомят дежурните компетентни служители от 02 РУ-Ст.Загора с оглед съставяне по отношение на Смаил О. Даулджиев, като водач на л.а.“Фолксваген голф“ с рег.№ЕН4265КС на АУАН по Кодекса за застраховането за управление на моторно превозно средство без сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

 Поради което те са длъжностни лица по смисъла на чл.93, т.1, буква „а” от НК, тъй като изпълняват служба в държавно учреждение, включваща осъществяване на дейности по охраната на обществения ред, свързани с безопасността на движението и контрола на движението. Същите не са от категорията на длъжностните лица от администрацията на учреждението, които законът визира като длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение. С оглед на което квалификацията на деянието в обвинителния акт е правилна и съответства напълно на разпоредбата на чл.304а от НК /с Д.в., бр.26/ 2010г./, с което изрично е предвидено даването на подкуп освен на „длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение”, и на „полицейски орган”.   

Изпълнителното деяние на това престъпление в случая се изразява в даването на имотна облага на такива  длъжностни лица заради /срещу/техни действия по служба. Не се изисква това деяние /действие/ да е било или да бъде по-късно наистина извършено. Още по-малко се изисква това деяние да съставлява нарушение. Подкупът представлява имотна облага, която е противозаконна поради това, че с оглед изпълняваните задължения по длъжностна характеристика на длъжностното лице /полицейски орган/ тя не му се полага, т.е. за нейното вземане няма законно основание. Престъплението е резултатно и се заключава в благоприятна промяна за имуществото на дееца - увеличаване на актива или намаляване на пасива му /тук-първото/. Престъплението е такова на просто /формално/ извършване, т.е. подкуп има дори и без насрещно деяние- дори и обещанието или предложението да се откаже от длъжностното лице, както и когато не се е стигнало до приемане на дара /подкупа/ от длъжностното лице. В случая с подхвърлянето на банкнотата от 50 лева в полицейския автомобил, въпреки че не се е стигнало до приемане от длъжностните лица полицейски служители, в съзнанието му е била изградена субективната представа относно мотивирането на полицейските органи за нарушенията на служебните им задължения, поради което последното се приема за довършено деяние, а не за опит към такова. Безспорно се касае се до такава форма на изпълнително деяние по този текст на закона /“даде“/, която представлява активна дейност, тъй като чрез действията на подсъдимия/подхвърляне в лекия автомобил на банкнотата/, при което тя се е озовала на седалката на последния, е била прекратена собствената фактическа власт върху облагата и е била постигната обективна фактическа и юридическа промяна в първоначалното положение на предмета на подкупа в полза на длъжностните лица, за които е била предназначена. Т.е. тя е преминала в тяхна фактическа власт по такъв начин, че те са могли да изразят отношението си като приемат или откажат облагата. Поради което се касае до довършено деяние, а не до опит. В този смисъл е и разрешението във връзка със спорната съдебна практика, която съществуваше до момента/ но не и в ОС-Стара Загора/възприето с ТР № 1/ 2021 г.по ТД № 1/ 2019 г. на ОСНК на ВКС.

Формата и видът на вината при това престъпление е прекият умисъл. При така изяснената фактическа и правна обстановка съдът намира, че деецът– подсъдимият А., е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици, като е искал и е целял настъпването им, поради което при извършването на деянието е действал умишлено /при наличие на пряк умисъл/ по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 от НК. При извършването на деянието подсъдимият е съзнавал, че предлага облага- паричната сума от 50, 00 лева на полицейски органи във връзка с изпълняваната от тях дейност, тъй като същите са се легитимирали при извършването на проверката, както и че тя ги мотивира да нарушат служебните си задължения, за да не му бъдат съставени АУАН. Последният е предвиждал и искал настъпването на обществено-опасните последици. Поради което деянието е извършено с пряк умисъл.

           С оглед на което съдът намира, че подсъдимият А. е осъществил състава на престъплението, за което съдът го призна за виновен, както от обективна така и от субективна страна и то при наличието на при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 във връзка с чл. 304а, вр. с чл.304, ал.1 от НК.   

 

ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО:

 

Разпоредбата на чл.304а от НК предвижда налагането на наказание лишаване от свобода в размер до десет години и кумулативно глоба до петнадесет хиляди лева.

С оглед на процедурата, при която е протекло съдебното следствие - Глава ХХVІІ от НПК и разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът е длъжен да определи наказанието при условията на чл.58а от НК. Поради което при определяне на наказанието на подсъдимия приложи разпоредбата на чл.58а,  ал.1 от НК.    

При определяне на наказанието съдът отчете следните смекчаващи вината обстоятелства, а именно: ниската стойност на дадения подкуп  /50.00 лева/, направените пълни самопризнания и оказаното съдействие на разследването още по време на ДП.

От друга страна настоящият състав на съда намира, че в случая са налице и отегчаващи вината и отговорността обстоятелства. Като такива съдът отчете лошите характеристични данни поради осъжданията на дееца /все за престъпления по чл. 343б, ал.1 от НК/независимо от настъпилата реабилитация по право за едно от тях.

Съдът прецени, че не представлява смекчаващо вината обстоятелство емоционалното състояние на подсъдимия поради поетия ангажимент да не бъде съставен АУАН към друго лице, което евентуално би понесло последиците от съставянето по отношение на него АУАН заради негова вина. Последното няма нищо общо с корупционната дейност, която е извършил именно, за да се спаси както от заплащането на глобата във връзка със съставения на приятеля му АУАН заради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила, така и от заплащането на собствената си глоба поради невалидната лична карта във връзка с другия АУАН, който му е съставен в лично качество/ и който е поискал да бъде скъсан/. Касае се до допуснати предварително от него административни нарушения, които са предпоставка за незаконосъобразното му поведение на инкриминираната дата. Съдът счете, че не следва да бъде отчитан мотивът за извършване на настоящото деяние като обстоятелство, смекчаващо наказателната му отговорност. Поради което не уважи този довод на защитата.

Съдът не отчете като смекчаващо вината обстоятелство и  изразеното пред съда критично отношение от подсъдимия, тъй като намира, че същото е само формално и декларативно, целящо да смекчи наказателната му отговорност предвид обстоятелството, че е налице и друго осъждане, по което му е определено за изтърпяване наказание лишаване от свобода. Самото извършване на това деяние в изпитателния срок на това осъждане, представлява основание да се счита, че обществената опасност на дееца никак не е ниска, и че превенцията спрямо него не е изиграла необходимата превъзпитателна роля. Поради което не възприе довода на защитника му, че мярката за неотклонение, наложена му на ДП, а именно МН „Домашен арест“, която е ограничила временно възможността му за придвижване в  период от около 3 месеца до настоящия момент, представлява такава предпоставка, с оглед на която съдът да приеме, че превенцията спрямо него е постигната.

Не без значение е и високата обществена опасност на самото деяние, което като вид корупционно престъпление е едно от най- разпространените за страната и региона, и изцяло има отношение към криминогенната обстановка.

Поради гореизложеното съдът прие, че в случая не са налице условия за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК, респ. на чл. 58а, ал.4 от НК, и налагане на друг вид наказание чрез замяна на предвиденото такова в закона/ лишаване от свобода/ с наказание „Пробация“. Липсва законово основание за приложението на тази разпоредба, тъй като в конкретния случай не са налице нито едно изключително, нито пък многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Същите са такива, които не се отличават с нищо от типичните за други подобни случаи в практиката при осъществяване на това престъпление. А дадените от подсъдимия обяснения в разпита му по ДП и в личната му защита пред съда също не разкриват някакви по-особени житейски обстоятелства, довели до това му поведение на инкриминираната дата.

Поради изложеното съдът прие, че в случая наказанието следва да бъде определено при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства - при условията на чл. 58а, ал.1 от НК, и то към минималния му размер, като определи този размер на 6 месеца лишаване от свобода /в рамките на предвиденото в закона наказание - до 10 години ЛС/. Съдът счете, че именно този размер е подходящ и достатъчен с оглед целите на индивидуалната превенция за поправянето и превъзпитанието на осъдения. На основание чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3/една трета/ и определи същото в размер на 4 месеца, като определи това наказание да бъде изтърпяно при първоначален„общ“ режим на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, като приспадна времето, през което подсъдимия е бил с МН „Домашен арест“, считано от 21.12.2020 г..

          Съдът прие, че в случая липсват основанията по чл. 66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наказанието, тъй като подсъдимият е осъждан, и за постигане целите на наказанието и най- вече за поправянето на осъдения, е наложително същият да бъде изолиран от обществото като изтърпи наложеното му наказание. Той сам се е поставил в това положение, имайки предварително едно неправомерно поведение спрямо закона, допускайки  горепосочените административни нарушения, поставил се е сам в положение да реагира панически против закона, за да избегне претърпяването на по- големи / според него/ финансови загуби. В този смисъл сам е създал в своето съзнание предпоставките за извършване на настоящото деяние, чиито обществено опасни последици е целял. Налице е и обременено съдебно минало, лоши характеристични данни, макар и да е налице малък размер на дадения подкуп, а освен това е извършил настоящото си деяние в изпитателния срок на друго осъждане.

            Предвид високата обществена опасност на деянието, както и с оглед липсата на основание за приложение на разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК/ по арг. за противното/, но и недоброто материално положение на подсъдимия, съдът счете, че наред с основното наказание следва да наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото в закона наказание „глоба”, но към  минималния размер, предвиден в закона, а именно- 200/двеста/ лева.

Съдът намери, че така определените  наказания отговарят напълно на целите на чл.36 от НК и са най-подходящи и целесъобразни в настоящия случай предвид гореизложените обстоятелства.

Предвид наличието на предпоставките на чл. 68, ал.1 от НК, а именно, че настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на друго предходно осъждане за умишлено престъпление от общ характер, и налагането на наказание лишаване от свобода,  съдът приведе в изпълнение наложеното с определение за одобряване на споразумение от 27.01.2020 г. по НОХД № 88/ 2020 г. по описа на РС-Казанлък наказание от 9/девет/ месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от 3 години, като постанови отделно изтърпяване на това наказание при първоначален „общ“ режим на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

 

          ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО:

 

 На основание чл.307а, във връзка с чл. 53, ал.1 б. „б” от НК съдът отне в полза на Държавата предмета на престъплението - паричната сума от 50,00 лева. Поради което разпореди вещественото доказателство по делото, а именно: 1/ един/ брой банкнота с номинал 50.00/петдесет/ лева  със сериен № БЛ7068773, запечатана в полиетиленов плик, съхранявана по надлежния ред в банковата касета на ОС-Стара Загора/ съгласно приемо–предавателен  протокол от 05.03.2021 г. по делото/, да бъде отнето в полза на държавата.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият, който е признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение, дължи заплащането на направените по делото/по ДП/ разноски в размер на 22,83 лв./двадесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/ - за изготвянето  на фотоалбум, които съдът го осъди да заплати в полза на ДЪРЖАВАТА по бюджетната сметка на МВР .

 

 

                          ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ  НА  ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

 

               Като такива следва да се посочат ниското правно съзнание на подсъдимия, незачитане нравствените устои и законите на обществото, съществуващите в страната обстановка и условия за извършване на подобен род деяния.

 

                     Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                                              СЪДИЯ: